www.legaltheory-forums.org

Философия, теория и история на държавата и правото

Часовете са според зоната UTC + 2 часа





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
  МнениеПубликувано на: Вто Юли 20, 2010 10:08 am 
  
Offline
Със специални благодарности за текста на Melly от форума на lex.bg

ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКОТО СЪДОПРОИЗВОДСТВО

УТВЪРДЕН С УКАЗ № 37 ОТ 23 ЯНУАРИ 1930 Г - ОТМЕНЕН
Изм. ДВ. бр.76 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.94 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.135 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.174 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.202 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.229 от 1 Януари 1899г., попр. ДВ. бр.274 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.277 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.292 от 1 Януари 1899г., обн. ДВ. бр.246 от 1 Февруари 1930г., изм. ДВ. бр.103 от 7 Август 1934г., изм. ДВ. бр.182 от 12 Ноември 1934г., попр. ДВ. бр.188 от 1 Януари 1934г., изм. ДВ. бр.156 от 1 Януари 1938г., изм. ДВ. бр.72 от 1 Януари 1942г.

ПРОИЗВОДСТВО В СЪДИЛИЩАТА
Общи положения
Чл. 1. (1, 1218 - 1225). Всички спорове от частно-правно естество се разрешават от установените за това съдилища. Признатите духовни съдилища, както от източно-православното вероизповедание тъй и от всички други вероизповедания, не могат да разрешават спорове от частно правно естество, освен ония за разторгване и унищожаване на сключени пред надлежния орган на тези вероизповедания бракове и свързаните с това въпроси за упражняване и родителска власт и за издръжката на съпругата и децата, размерът на която, обаче, се определя от общите съдилища. Съдопроизводството пред духовните съдилища се урежда с правилници, одобрени от Министерството на външните работи, след като се вземе мнението на Министерството на правосъдието. Забележка. (Отм. - ДВ, бр. 156 от 1938 г.)
Чл. 2. (3). Административните учреждения и лица и административните съдилища не могат нито да разрешават спорове от частно правно естество, които възникват при разглеждането на някое дело у тях, нито да предават тези спорове в съответните съдилища.
Чл. 3. (4). Съдилищата пристъпват към производство по делата по спорове от частно правно естество само по молбата на заинтересуваните лица и решават тези дела, като се ръководят от установените в този закон правила.
Чл. 4. (5). Граждански иск за възнаграждение на вреди и загуби, причинени от престъпно деяние, може да бъде предявен в наказателния съд за съвместно разглеждане с наказателното дело по това деяние.
Чл. 5. (5, 6). Същият иск може да бъде предявен и отделно от наказателното дело в гражданския съд от изтичане на срока на гражданската давност. Обаче, в такъв случай съдът пристъпва към разглеждането му, само след като се свърши наказателното дело било по същество, било с прекратяване на наказателното преследване за деянието, от което произтича искът.
Чл. 6. (7). Потърпевшото лице не губи правото да предяви иск в гражданския съд за причинените му от престъпното деяние вреди и загуби, макар с присъдата на наказателния съд деянието да не се признава за престъпно, или деецът му да не е признат за виновен, или наказателното преследване срещу него да е прекратено.
Чл. 7. (8). Когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрие от обстоятелствата му престъпно деяние, което изисква наказателно преследване, съдът съобщава за това на съответния прокурор.
Чл. 8. (8, 9). Гражданският съд спира производството по делото, когато в него се срещнат такива обстоятелства, които трябва да се разгледат от духовен или наказателен съд, без решението на който по тези обстоятелства не може да се постанови решение по предявения в гражданския съд иск.
Чл. 9. (10). Съдилищата са длъжни да решават делата според точния разум на действуващите закони. Ако тези последните са непълни, неясни или противоречиви, те постановяват решенията си според общия смисъл на законите; при липса на закон по дадена материя, те основават решенията си върху обичая, а при липса на такъв, върху справедливостта.
Чл. 10. (11). Забранено е да се отказва решаването на делата под предлог, че няма закони или, че законите са непълни, неясни или противоречиви. За неизпълнение на това правило виновните отговарят за отказ на правосъдие (Чл. 916, т. 1).
Чл. 11. (12, 13). Всяко физическо лице е способно да дири и брани правата си пред съда с изключение на лицата, дееспособността на които е ограничена. За непълнолетните и поставените под пълно запрещение искат и отговарят пред съда техните законни представители. Освободените непълнолетни и ограничено запретените искат и отговарят пред съда с участието на своите попечители.
Непълнолетните, навършили 17-годишна възраст, могат да искат и отговарят пред съда по спорове, възникнали от тяхна дейност, посочена в чл. 71, т. 4 от закона за лицата.
За обявените в несъстоятелност лица важат наредбите на съответния закон.
Чл. 12. (14). Правото да се дири и отговаря пред съда от името на разни сдружения, съюзи, фондации, обществени учреждения, търговски дружества, кооперативни сдружения и съюзи се определя от съществуващите закони, а така също и от техните устави.
КНИГА ПЪРВА.ПРОИЗВОДСТВО В ОКОЛИЙСКИТЕ СЪДИЛИЩА
Глава първа.
Подсъдност
Чл. 13. (15). На околийските съдии са подсъдни:
1) (изм. - ДВ, бр. 194 от 1935 г.) личните искове, граждански или търговски, цената на които не надминава 30.000 лв., освен тия, подсъдни на общинския съд;
Забележка. (Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Подсъдността на общинските съдилища се определя по особен закон.
2) (изм. - ДВ, бр. 194 от 1935 г.) вещните искове, цената на които не надминава 30.000 лева;
3) владелческите искове и исковете за установяване и упражняване на сервитути, предвидени в закона за имуществата, собствеността и сервитутите;
4) исковете за поставяне на гранични знаци (чл. 34 от закона за имуществата, собствеността и сервитутите). При определяне цената на иска важат правилата, установени в чл. чл. 102 и 103 на този закон.
Препирня за цената на иска може да се повдига най-късно в първото по делото заседание и то преди разискването по доказателствата и по съществото на делото.
Чл. 14. (16). Подсъдността на отделните околийски съдилища се определя според правилата, предвидени за подсъдността на отделните областни съдилища.
Чл. 15. (21, 22). Препирните за подсъдност между околийски съдии се решават, по частна жалба на заинтересуваната страна, от областния съд, в района на който се намира околийския съдия, който по-после е приел или отказал да разгледа делото.
Частната жалба се подава против определението на посочения в ал. 1 околийски съдия, чрез този последния. Към жалбата се прилага:
1) препис от нея, който се връчва на противната страна и
2) препис от обжалваното определение. Докато се разреши повдигнатата препирня, производството по делото се спира. Областният съд разглежда жалбата в разпоредително заседание. Определението на съда не подлежи на обжалване.
Глава втора.
Предявяване на иск и призоваване на съд
Чл. 16. (23). Искът се предявява чрез подаване до околийския съдия писмена искова молба.
Чл. 17. (29). Ищецът, който основава своя иск върху писмени доказателства, е дължен да ги представи най-късно в първото по делото заседание, иначе на делото се дава ход без тези доказателства.
Ако ищецът не е могъл да представи писмените си доказателства по извинителни причини, съдът му определя срок за тяхното представяне.
Чл. 18. (19). Подсъдният на околийския съдия насрещен иск се предявява писмено най-късно до даване ход на делото в първото по него заседание.
Чл. 19. (32). Страните, свидетелите и другите лица се призовават да се явят в съда, в назначения за гледане на делото ден, чрез призовки от тяхното местожителство. В бързи случаи съдът може да приложи наредбата на чл. 119, ал. 2.
Страни, които живеят в далечни околии, както и страни, които се състоят от повече лица, могат да бъдат задължени от околийския съдия да посочат лице, живеещо в седалището на съда, на което да се връчват призовките за тях.
Призовките се подписват от секретаря на околийския съдия.
Чл. 20. (31). Когато и двете страни лично се явяват при околийския съдия, той може, по тяхно желание, незабавно да им разгледа делото, обаче, без да отлага назначените за разглеждане в същия ден други дела.
Глава трета.
Особени правила относно исковете за владение
Чл. 21. (48). Владелческите искове трябва да отговарят на условията за предявяването им, предвидени в отдел IV на закона за имуществата, собствеността и сервитутите.
Чл. 22. (49, 50). По дела за владение околийският съдия взема предвид документите, които удостоверяват правото на собственост върху недвижимия имот, само доколкото те установяват факта на владението.
Разпитът на свидетелите допуснати за установяване на владението или на неговото нарушение, не може да се отнася до самото право на собственост.
Чл. 23. (51). Иск за владение не може да бъде съединен с иск за право на собственост.
Чл. 24. (52). Лицето, което е предявило иск за право на собственост върху недвижим имот не може да предяви иск за владение на същия имот, освен в случая, когато това последното е нарушено насилствено или по скрит начин след предявяването на иска за право на собственост.
Чл. 25. (53). Страните по иск за владение не могат да предявят иск за право на собственост, преди да се свърши делото за владението. Ако искът за владението е решен против ответника, този последния може да предяви иск за право на собственост само след като се изпълни в цялост постановеното против него решение.
Но ако ищецът по това решение забави изпълнението му, съдът, на който е подсъдно делото за право на собственост, може да определи за изпълнението на казаното решение срок, след изтичането на който, ако то не бъде приведено в изпълнение, искът за правото на собственост може да бъде предявен.
Чл. 26. Когато едно лице е лишено по насилствен или скрит начин от владението, каквото е да било то, на недвижим имот, то може, вместо да предяви иск по чл. 311 от закона за имуществата, собствеността и сервитутите, да подаде молба до околийския съдия за възстановяване на владението по административен ред. Молбата трябва да бъде подадена най-късно един месец след извършване на нарушението, иначе тя се оставя без разглеждане.
Околийският съдия най-късно в седмодневен срок от получаване на молбата проверява по какъвто начин намери за добре изложените в нея обстоятелства, като взема по тях и обясненията на нарушителя, ако той е известен, и, като се увери в истиността им, издава заповед за възстановяване на владението, която незабавно се привежда в изпълнение, чрез административните власти.
С същата заповед околийският съдия може да наложи на нарушителя глоба от 500 до 2.500 лв.
Заповед за възстановяване на владение, съгласно този член, може да се издаде и когато нарушителят е неизвестен. (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Определението на околийския съдия може да се обжалва в тридневен срок от произнасянето пред председателя на областния съд. Обжалването, обаче, не спира изпълнението на определението.
Председателят на областния съд се произнася по жалбата при същите данни в тридневен срок от постъпването в разпоредително заседание.
Определението на председателя на областния съд не подлежи на обжалване.
Съдебните мита по производствата, за които е реч в този член, не се плащат при подаване на молбата, а се определят в размер от 50 до 10.000 лв., ако проверката е била извършена, и се възлагат върху страната, против която е издадено определението.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Определението на околийския съдия подлежи на обжалване по общия ред.

Глава четвърта.
Отстраняване на околийския съдия

Чл. 27. (54). Околийският съдия е дължен да се отстранява и може да бъде отстранен от страните в случаите, посочени в чл. 427.


Чл. 28. (55). Молбата за отстраняване на околийския съдия, с изложение на основанията, трябва да бъде заявена не по-късно от първото заседание по делото.
Тази молба може да се заяви от страните в течение на производството, ако причините за отстраняването са възникнали отпосле.


Чл. 29. (56). Ако околийският съдия признае причините, поради които се иска неговото отстраняване, уважителни представя подадената до него искова молба с всичките й приложения на председателя на областния съд, който препраща делото за разглеждане на друг околийски съдия.


Чл. 30. (57). Против определението на околийския съдия, с което той признава предявените за отстранението му причини неуважителни, може да се подава частна жалба до областния съд в тридневен срок от деня на постановяването му. Жалбата се подава в един екземпляр.
Областният съд разглежда жалбата в разпоредително заседание.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Ако областният съд намери, че молбата за отстранението на околийския съдия е неоснователна, и че молителят в случая е бил недобросъвестен, налага на този последния глоба от 100 до 1.000 лева.


Глава пета.
Разглеждане на делата

Чл. 31. (253). В първото по делото заседание страните са длъжни да разяснят фактическата страна на делото, да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да посочат доказателствата, които ги подкрепят. Околийският съдия може да указва на страните, че за някои съществени за решаване на делото обстоятелства те не посочват никакви или посочват недостатъчни доказателства. След това околийският съдия определя кои от представените или посочените доказателства се допускат и по кой начин да стане тяхното събиране.


Чл. 32. (39). При разглеждане на делото околийският съдия предлага на страните да се спогодят, като им посочва възможните според него начини за това и пристъпва към постановяване на решение само в случай, че не успее да ги спогоди.


Чл. 33. (40). Ако страните се спогодят, съставя се за това протокол, в който се отбелязват условията и предметът на спогодбата. Протоколът се подписва от съдията и се приподписва от страните.
Този протокол не подлежи на обжалване пред по-горен съд и има сила на влязло в законна сила решение. Той се изпълнява по общия ред.
Ако спогодбата се отнася за част от спора, съставя се протокол само за тази част, а за неспогодената част делото се продължава.


Чл. 34. (47). В случаите, за които няма предвидени особени правила, околийският съдия се ръководи от правилата за производството пред областните съдилища, с изключение на ония от тях, които предписват размяна на книжа между страните и приподписване на исковата молба от адвокат.


Глава шеста.
Постановяване на решението

Чл. 35. (107). При постановяване на решението околийският съдия се ръководи от правилата за решенията на областните съдилища, доколкото в тази глава не са предвидени особени правила.


Чл. 36. Околийският съдия не пише мотиви по решения, които не подлежат на обжалване.


Чл. 37. (112-114). По дела, решени окончателно, околийският съдия, по искане на осъдената страна, която няма налични средства, за да внесе присъдената с решението парична сума, може да разсрочи изплащането, според размера на иска и според възможностите на длъжника да плаща.
Ако длъжникът, след даденото му на основание на предходната алинея разсрочване, бъде неточен в изплащането, околийският съдия, по молба на ищеца, разпорежда за незабавно заплащане на цялата неизплатена сума.


Чл. 38. (105, 106). Околийският съдия, по молба на ищеца, може да поиска от ответника, който временно пребивава в неговия участък и обжалва решението му, да представи залог или поръчителство, съразмерно с присъдената сума.
Ако ответникът не изпълни това искане, околийският съдия издава на ищеца заповед за обезпечение в размер на присъдената му са решението сума.


Глава седма.
Обжалване решенията на околийските съдии

Чл. 39. (128). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Решенията на околийските съдии по лични искове и по вещни искове за движими имоти, цената на които искове не надминава 2.000 лв., са окончателни и не подлежат на обжалване. (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Решенията на същите съдии по всички други искове могат да бъдат обжалвани по въззивен ред в двуседмичен срок, считан от деня на съобщението на страната, че решението е приготвено, или от обнародването на съобщението, когато местожителството на страната е неизвестно. (Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Решенията на околийския съдия по спорове, решени въз основа:
1) само на самопризнание;
2) само на решителна клетва;
3) само на запис на заповед или и на друго, или само на друго писмено доказателство, когато истинността на тия доказателства и основателността на иска не са били оспорени, подлежат на обжалване само по касационен ред.


Чл. 40. (130). Въззивната жалба е писмена и се подава чрез околийския съдия, който е постановил решението.
Наредбите на този закон относно въззивното обжалване на решенията на областните съдилища важат и за въззивното обжалване решенията на околийските съдии.


Глава осма.
Редът на въззивното производство в областните съдилища

Чл. 41. (129, 136, 142). След като въззивната жалба заедно с цялото производство по делото постъпи в областния съд, председателят на съда внася делото в разпоредително заседание, ако страните са направили искания за представяне на нови доказателства. В това заседание съдът се произнася по допускането на посочените от страните нови доказателства. Съдът, обаче, може да постанови да остави разрешението на този въпрос да стане в първото по делото заседание, ако намери, че е необходимо да се чуят обясненията на страните по посочените от тях доказателства. В такъв случай за първото по делото заседание, се призовават и свидетелите и вещите лица, както страната, която е искала призоваването на такива, е длъжна, по покана и в определен от съда срок, да внесе нуждните разноски за тяхното възнаграждение. Иначе те не се призовават и ще се счита, че страната, която не е внесла тези разноски се е отказала от това си доказателно средство.
След това председателят на съда назначава деня за гледане на делото и призовава за този ден страните и другите лица по делото.
В първото по делото заседание страните могат да посочват нови доказателства само ако тези последните са толкова важни, че без тяхното събиране не би могло да се издаде правилно решение. В този случай, независимо от изхода на делото, разноските по отлагането му, ако такова стане, се възлагат върху страната, която е поискала това доказателство.
В предвидения в тази алинея случай другата страна също може в определен от съда срок да представи доказателства за противното.
В по-нататъшното производство по делото областния съд се ръководи както от правилата за разглеждане на делото по въззив в апелативния съд (чл. чл. 499-506), тъй и от правилата на общото производство в областните съдилища.


Чл. 42. (139). След изслушване обясненията на страните, председателят на съда ги поканва да свършат делото с спогодба.


Чл. 43. Когато областният съд потвърждава решението на околийския съдия по дело, в което цената на иска не надминава 5.000 лева, той може в решението си да се позове на ония мотиви от решението на околийския съдия, с които е съгласен.


Чл. 44. (143). Въззивните решения на областния съд са окончателни и подлежат на изпълнение.
Против тези решения може да се подава до Върховния касационен съд касационна жалба само тогава, когато те са постановени по искове, цената на които надминава 10.000 лева или които не подлежат на оценка. В тоя случай важи цената на иска по втората инстанция.
(Нова - ДВ, бр. 76 от 1932 г.)
Въззивните решения на областните съдилища по искове за нарушено владение подлежат на касационно обжалване само когато тия искове са придружени с иск за вреди и загуби по-големи от 10.000 лева.

КНИГА ВТОРА ПРОИЗВОДСТВО В ОБЛАСТНИТЕ СЪДИЛИЩА

Глава първа.
Подсъдност

Чл. 45. (149). На областния съд, като на първа инстанция, са подсъдни всичките граждански и търговски искове, които не подпадат под ведомството на околийските съдии и на другите съдилища.


Чл. 46. (150, ал. I). Искът по общо правило, се предявява в онзи съд, в областта на който ответникът има своето местожителство. От това правило се изключват изрично посочените в закона случаи, в които за подсъдността са установени особени правила.


Чл. 47. (150, ал. II). Граждански иск за вреди и загуби, причинени от престъпно деяние, заявен отделно от наказателното дело в гражданския съд, се предявява по местоизвършването на престъпното деяние или по местожителството на обвиняемото лице.


Чл. 48. (151). За местожителство се счита мястото, гдето лицето има главното седалище на своите работи и на своите интереси или гдето то има своето обикновено жилище.


Чл. 49. (152). За местожителство на военните лица се счита мястото на постоянното квартируване на военната част, към която те се числят.
Това правило не се прилага за такива военни лица, които само отслужват военната си тегоба.
За военните лица, които принадлежат към част от войската, която не квартирува в пределите на Царството, се счита, че имат своето местожителство в последното място в Царството, гдето е квартирувала тяхната част.


Чл. 50. (152а). Български поданици, които се ползуват с правото на вънземство, и чиновниците на българските легации, които служат в странство, си запазват местожителството, което са имали в Царството. В отсъствие на подобно местожителство, столицата на Царството се счита за тяхно местожителство.


Чл. 51. (153). Жената, докато не е разведена, има за местожителство онова на своя мъж.
Законните деца имат за местожителство онова на своя баща, незаконородените - местожителството на своята майка, а осиновените, ако са непълнолетни - местожителството на осиновителите си.
Когато местожителството на мъжа е в чужбина и жената не го е последвала или се е върнала да живее в Царството, тя има самостоятелно местожителство, което се счита за местожителството и на живущите при нея непълнолетни деца.


Чл. 52. (154). Подсъдността на лице, което няма местожителство, се определя по мястото, гдето е имало последното местожителство в Царството или гдето бъде заварено от ищеца.


Чл. 53. (155). Исковете за установяване съществуването или несъществуването на един договор или на едно задължение, за изпълнението или унищожението им и за вреди от пълното им или частично неизпълнение са подсъдни на съда в мястото, гдето трябва да се изпълни договорът или задължението, или по местожителството на ответника.


Чл. 54. (156). Иск против ответник, който не живее в пределите на Царството, или който има местожителството си в него, но то не е известно на ищеца, се предявява по мястото, гдето се намира негов недвижим имот в Царството; ако ли ответникът не притежава такъв имот или този имот е неизвестен на ищеца, в такъв случай искът може да се заведе по местоизвършването или местоизпълнението на задължението, от което той произтича или по мястото, гдето живее самият ищец или пък, ако ответникът е живял в Царството, по последното му местожителство в него.


Чл. 55. (157). Ответникът, който е привлечен на съд по предходния член и има местожителство или недвижим имот в Царството, може чрез предявяване на отвод за неподсъдност най-късно в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, в който се е явил или за което е получил лично призовка, да поиска да се пренесе делото му в съда, в областта на който той има това си местожителство или недвижимия си имот.


Чл. 56. (158). Всички видове искове, които се отнасят до недвижими имоти, се предявяват в мястото, гдето се намират тия имоти.
По исковете, които имат за предмет поземлени или лични сервитути, подсъдността се определя според местонахождението на служащия или обременения имот. Личните искове, произхождащи от такива сервитути, могат да се предявяват в същия съд.
На съда по местонахождението на недвижимия имот са подсъдни също и личните искове, които се предявяват срещу собственика или владелеца на недвижимото имущество в това им качество, както и исковете за причинена повреда на недвижимото имущество или на неговите принадлежности и исковете за обезщетение по причина на отнемане на недвижимото имущество.


Чл. 57. (159). В съда по местонахождението на недвижимото имущество се предявяват както ипотечните искове, тъй и тези за признаване съществуването или несъществуването или погасяването на ипотеката. В същия съд могат да бъдат предявени и личните искове между страните, произхождащи от ипотеката.


Чл. 58. (160). Искове срещу, живеят на едно място при условия, които по своето естество показват, че тия лица са в това място за по-продължително пребиваване, като: слугите, работниците, халфите, студентите, учениците и чираците са подсъдни на съда в мястото, гдето пребивават, когато исковете се отнасят за парични вземания или за движими вещи.
Това правило се прилага и спрямо ония военни лица, които служат, за да отбиват военната си тегоба или които не могат да имат самостоятелно местожителство, като исковете срещу тях са подсъдни на съда, гдето е гарнизонът.


Чл. 59. (161). Искове за наследство, спорове на наследници, както помежду им, така и против истинността и действителността на завещания, а така също и искове за делба на наследство се предявяват в онзи съд, в областта на който се е открило наследството. В съшия съд се предявяват исковете към незаетото наследство в лицето на попечителя му.
Ако наследодателят е български поданик и по време на смъртта си не е имал местожителство в Царството, горните искове могат да се предявят по последното него местожителство или пред съда в Царството, в района на който се намират негови имоти.


Чл. 60. (162). Искове за унищожаване на извършена делба на наследство се предявяват в онзи съд, който е извършил делбата.


Чл. 61. (163). Иск, който се отнася до ответници, които живеят в разни съдебни области, или до недвижим имот, намиращ се в разни съдебни области, се предявява по избор на ищеца в едно от съдилищата, на които е подсъдно делото.
Ответник, който няма местожителството си в областта, гдето е заведено делото, може да предложи най-късно в първото по делото заседание клетва на ищеца в смисъл, че той не е подставил другите ответници по местожителството, на които е заведен искът, за да се измени подсъдността на делото. Тази клетва не може да се повръща. Неполагането й има за резултат прекратяване на делото по неподсъдност или прилагане постановлението на ал. 2 на чл. 368.


Чл. 62. (165). Иск срещу държавното съкровище се предявява в онзи съд, в областта на който се намира учреждението, от отношенията с което произтича предявеният иск.


Чл. 63. (166). Искове против съюзи, дружества и сдружения се предявяват в онзи областен съд, в областта на който се намира тяхното управление или фирма; а по договори, сключени с техните местни клонове, кантори или агенти, исковете могат да се предявят и по мястото, гдето се намират тия клонове, кантори и агенти.


Чл. 64. (167). Искове по спорове между съдружници за неизпълнение на договор или за взаимни сметки по неговото изпълнение, а също и искове към прекратили своите действия дружества, сдружения или съюзи от страна на техни членове или на трети лица, се предявяват в онзи съд, в областта на който се намира или се е намирало седалището на дружеството, сдружението или съюза преди почването на спора.


Чл. 65. (168). Искове, които произтичат от отношения по управление на имоти или на търговски или на индустриални заведения и се възбуждат от собственика срещу управляващия или пък от управляващия срещу собственика, се предявяват в онзи областен съд, гдето е действувало управлението.


Чл. 66. Иск, който, според установените в чл. чл. 64 и 65 правила, би бил подсъден на чуждестранен съд, може, ако страните се намират в Царството, да бъде предявен в местния съд по местожителството или местопребиваването на ответника.


Чл. 67. (169). Всичките искове против несъстоятелен длъжник се предявяват в онзи съд, при който е образувано делото за неговата несъстоятелност.


Чл. 68. (171). Насрещният иск е подсъден на онзи съд, в който е предявен първоначален иск, ако само той по рода си не е подсъден на друг съд.


Чл. 69. (172). Когато сключват договор страните могат да определят един първоинстанционен съд, в който да предявяват исковете си, които би възникнали помежду им по този договор или по изпълнението му.


Чл. 70. (173). По всички дела, с изключение на онези за недвижими имоти, страните могат, по взаимно съгласие, да изберат за решаване на споровете им и не онзи областен съд, комуто делото е подсъдно по общия ред за подсъдността.


Чл. 71. (173а). Решението на областния съд не може да се оспорва само затова, че искът, по който то е постановено, е бил подсъден на околийския съдия.
Когато, според правилата на материалната подсъдност на съдилищата, неподсъдността на един съд е призната с влязло в законна сила определение, това, определение е задължително за съда, пред който след това искът се предявява.


Глава втора.
Препирни за подсъдност и редът на тяхното разрешаване

Дял първи.
Препирни между съдилища

Чл. 72. (174). Всеки съд сам решава, подлежи ли предявеният иск на разглеждане от него. В никакъв случай той не бива да представя на по-горен съд разрешаването на този въпрос.


Чл. 73. (175). Препирнята за подсъдност между областни съдилища или пък между областни и околийски съдилища, от онзи апелативен съд, към чийто район принадлежат тези съдилища. Ако ли пък те принадлежат към районите на различни апелативни съдилища, препирнята за подсъдност се разрешава от онзи апелативен съд, в чийто район се намира съдът, който по-после е приел или отказал да разгледа делото.


Чл. 74. (175). Препирнята за подсъдност между апелативни съдилища или пък между апелативни и областни съдилища се разрешава по частна жалба от заинтересуваната страна, от Върховния касационен съд.


Чл. 75. (177, 178). Частната жалба се подава против определението на съда, който по-после е приел или отказал да разгледа делото.
Към жалбата се прилага препис от нея, който се връчва на противната страна.
Докато се разреши повдигнатата препирня, производството по делото се спира.
Апелативните съдилища, а също и Върховният касационен съд, разглеждат жалбите в разпоредително заседание. Определенията на апелативните съдилища не подлежат на обжалване.


Дял втори.
Препирни между съдилища и административни учреждения.

Чл. 76. (182). Съдът сам решава, подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от някое административно учреждение.


Чл. 77. (183). Против определението на съда, с което той е приел или отказал разглеждането на делото се допуска частна жалба отделно от въззива.


Чл. 78. (184). Никое административно учреждение или лице няма право да приема за разглеждане такова дело, което вече се разглежда в съда.


Чл. 79. (185). Административното учреждение или лице, което счита, че делото което съдът е приел за разглеждане е подсъдно нему, съобщава затова на областния директор, в областта на който се намира съдилището. Последният ако намери искането за основателно повдига препирня за подсъдност.


Чл. 80. (186). В посочения в предходния член случай, както и в случая, когато се подава жалба от частно лице, книжата по препирнята за подсъдност се изпращат на председателя на Върховния касационен съд, а през това време производството в съда, гдето е възникнала препирнята, се спира до разрешаване на тази последната. Обаче, съдът може да вземе установените от закона мерки за обезпечение на иска.


Чл. 81. (189). Препирните за подсъдност, за които е реч в чл. 79, се разглеждат, съгласно закона за устройството на съдилищата, отдел - препирни за подсъдност.
Препирните за подсъдност между гражданските съдилища и военните или духовните съдилища се разрешават от Върховния касационен съд в общо събрание.

Глава трета.
Предявяване на иск

Чл. 82. (191). Искът се предявява чрез подаване на писмена искова молба в надлежния съд. Исковата молба трябва да съдържа:
1) посочване на съда, в който тя се подава;
2) името, презимето, прякора, занятието, местожителството на страните и тяхното поданство, ако са чужди поданици;
3) посочване цената на иска, когато той подлежи на оценка;
4) изложение на обстоятелствата на делото, от които произтича искът;
5) посочване на доказателствата за всяко едно от тези обстоятелства;
6) просителен пункт, който за заключва искането на ищеца, сиреч за какво ищецът моли съда за постанови решение;
7) посочване на всички приложения, които се представят в съда заедно с нея;
8) посочване лице, живеещо в седалището на съда, на което да се връчват всички призовки и съобщения до свършване на делото в всички съдебни инстанции, ако ищецът живее вън от града, гдето се намира областния съд.


Чл. 83. (192, ал. I). С една искова молба ищецът може да предяви срещу един и същ ответник няколко иска, макар те да произтичат от разни основания, стига само да имат връзка помежду си и да бъдат подсъдни на съда, в който са предявени, и да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
Когато съдът намери, че искането за съединяването на два или повече иска е неправилно, той пристъпва към разглеждане само на ония от тях, подсъдни нему, които страната посочи, а производството по другите прекратява.


Чл. 84. (192, ал. II). Иск може да се предяви и за установяване съществуването или несъществуването на едно право или на едно задължение или пък за установяване истинността или неистинността на един документ, когато ищецът има интерес да установи това чрез съдебно решение.


Чл. 85. (192, ал. III и IV). Иск може да се предяви и за бъдеще изпразване на недвижим имот, макар осъществяването на иска за изпразване да е обусловено от настъпването на един срок.
При искове за плащане на ренти или за изпълнение на други повтарящи се задължения, които са независими от изпълнението на едно задължение на кредитора, този последният може да иска осъждането и за платежи, на които падежът настъпва подир произнасянето на решението.


Чл. 86. (192а). Ищецът може в допълнителната си молба (чл. 109) да измени основанието на своя иск.
В същата молба той може да измени и предмета на иска си. Обаче, съдът в разпоредително заседание допуска да стане това изменение, само ако ответникът в допълнителния си отговор изрично е дал своето съгласие за него.
Искът не се счита изменен в своя предмет, когато от иск за установяване на едно правно отношение се минава към иск за осъждане, или когато поради едно изменение, настъпило в течение на производството по делото, вместо исканата първоначална вещ, се иска друга вещ или обезщетение.


Чл. 87. (192б). Ищецът може да си оттегли исковата молба, докато не е връчен препис от нея на ответника. След това исковата молба може да се оттегли, вън от случая на чл. 464, п. 1, само с съгласието на ответника.
Оттеглянето на исковата молба има тази последица, че искът се счита, като да не е бил предявен.


Чл. 88. (193). Исковата молба трябва да бъде подписана от ищеца или от упълномощеното от него лице. Когато ищецът е неграмотен или болен, молбата може да се подпише, вместо него, от друго грамотно лице, на което той е доверил. В последния случай в подписа трябва да стои както името на ищеца, тъй и името на лицето, на което той е доверил, като е достатъчно, щото само втората част на подписа, съдържаща името необходимо, щото в самия подпис да се упоменава пълномощието или причината, поради която то е подписало ищеца.
Исковата молба трябва да бъде приподписана саморъчно от адвокат след подписа на ищеца.
Това правило не е задължително за ищците, които имат адвокатска или съдийска правоспособност, а също и за държавните банки, обществените учреждения и акционерните или кооперативните дружества, които имат своя служба по съдебни дела, изпълнявана от лица с адвокатска правоспособност.


Чл. 89. (194). Молбите трябва да бъдат написани на български език; подписът върху тях може да бъде написан и на чужд език.


Чл. 90. (195). Исковата молба може да бъде подадена в съда лично от ищеца или от негово доверено лице или пък може да бъде пратена в съда по пощата.


Чл. 91. (196). При исковата молба се представят:
1) пълномощието, когато молбата се подава от повереник;
2) съдебните разноски, и
3) преписи от исковата молба и приложенията към нея според числото на ответниците.


Чл. 92. (197). Когато с исковата молба или отсетне се представляват документи, пазят се следните правила:
1) документите се представят в оригинал, заверен от страната препис или извлечение;
2) вместо обширни документи, като, напр., сметководни книги, регистри и др. такива, позволено е да се представят извлечения само от онези места, върху които се основава правото на ищеца;
3) страната, която няма възможност, поради някои препятствия да представи нито първообразните документи, на които тя се основава в молбата си, нито преписи от тях, длъжна е да изложи в молбата си тяхната същност и да обясни препятствията, поради които документите не са могли да бъдат представени;
4) писаните на чужд език документи се придружават от преводи, заверени по установения ред или от страната, която ги представлява.
Страната, която е представила по делото заверен от нея препис от документ, длъжна е при гледане на делото да има винаги при себе си неговия оригинал или официално заверен препис от него, иначе се счита, че документът не е представен.
Когато в исковата молба или отсетне се посочат свидетели, те трябва да бъдат означени по начина, установен в чл. 173.


Чл. 93. (198). Всички разпореждания по постъпилите в съда искови молби се правят от председателя на съда или от назначения от него член.


Чл. 94. (199). Исковата молба се повръща:
1) когато в нея не е означено поименно от кого и против кого се предявява искът;
2) когато от нея не се вижда както иска ищецът;
3) когато в нея не е посочена цената на иска, който подлежи на оценка;
4) когато не е написана на български език или не е подписана.


Чл. 95. (200). В всички посочени в предходния член случаи молбата, заедно с представените при нея приложения, се повръща на ищеца с съобщение, в което му се обяснява причината за нейното повръщане. На присъствуващия ищец молбата се повръща нему лично, а на отсъствуващия молбата се изпраща чрез разсилния или по пощата, ако има посочен адрес. В противен случай съобщението се залепя на определеното за тая цел място в съда.


Чл. 96. (201). Исковата молба се оставя без движение:
1) когато местожителството на ответника е посочено неясно или пък никак не е посочено, без да е обяснено, че то е неизвестно на ищеца;
2) когато е подадена не от самия ищец, а от друго лице, в качеството на негов представител, без то да е приложило към молбата надлежното пълномощно, което е имало в деня на нейното подаване;
3) когато молбата, преписите от нея или преписите от приложените към нея документи не са облепени с надлежните гербови марки;
4) когато при молбата не се намират упоменатите в нея приложения;
5) когато не са приложени нужното число преписи, които трябва да се връчват на противната страна;
6) когато не са приложени или са приложени не напълно съдебните разноски;
7) когато не е посочено лице, живеещо в седалището на съда, на което да се връчват призовките и съобщенията;
когато не е приподписана от адвокат;
9) когато не е означено местожителството на ищеца.


Чл. 97. (202). В случаите, посочени в първите осем точки на чл. 96, на ищеца се праща съобщение, че молбата му се оставя без движение, като се указват и опущенията, поради които не може да й се даде ход по установения ред.
В съобщението се определя на ищеца двумесечен срок, считан от деня на връчването му, а ако ищците са няколко, от деня на най-последното връчване съобщението на когото и да е от тях за да поправи допустнатите от него опущения. Връчването на съобщението става по установения в чл. 95 ред.


Чл. 98. (203). Ако в исковата молба не е означено местожителството на ищеца, в такъв случай за оставянето на молбата му без движение се залепя обявление в определеното за това място в съда в продължение на един месец, а самата молба се оставя в канцеларията на съда, докато се яви ищецът.
Ако ищецът се яви в това време, дава му се предвиденият в чл. 97 двуседмичен срок, за да поправи допустнатите от него опущения.


Чл. 99. (204). Ако в предвидените в чл. чл. 97 и 98 срокове ищецът не поправи допустнатите от него опущения, исковата молба му се повръща с ново съобщение, заедно с всичките представени към нея приложения. Същият иск може да се предяви отново с подаване на друга искова молба.


Чл. 100. (206). Против разпореждането на председателя на съда за повръщане на исковата молба (чл. чл. 94 и 99) ищецът може да подаде частна молба до по-горния съд. Жалбата се подава в един екземпляр.
Съдът разглежда жалбата в разпоредително заседание. Определението на съда не подлежи на обжалване.


Чл. 101. (206). След като исковата молба постъпи в съда, председателят на съда я предава заедно с приложенията й за пазене в канцеларията, гдето тя и приложенията към нея, както и всичките други книжа, които постъпват по повод на нея, могат да бъдат разглеждани от страните.

Глава четвърта.
Цена на иска

Чл. 102. (207). За цена на иска се счита посочената в исковата молба сума.


Чл. 103. (208). За определяне цената на иска се пазят следните правила:
1) изчисляването на цената на иска става в време на предявяването на иска; не се пресмятат плодовете, доходите, лихвите, вредите и загубите и разноските, които се искат като приръст след предявяването на иска;
2) ако с една и съща молба се предявяват няколко искания, цената на иска се изчислява чрез събиране на сумите по предявените искания. Цената на първоначалния иск не се събира с цената на насрещния иск;
3) цената на иска се определя според цената на вещта, ако е въпрос за нейната собственост или за унищожаване на договор, с който се прехвърля правото на собственост върху нея; според половината на нейната цена, когато е въпрос за нейното владение и според размера на вземането, когато спорът има за предмет обезпечението на това вземание или едно заложно право. Ако предметът на заложното право има цена по-малка от самото вземане, тогава цената се определя според стойността на заложения предмет;
4) цената на един поземлен сервитут се определя според цената, която той има за господствуващия имот, или според размера, с който се намалява цената на служащия имот чрез сервитута, ако този размер е по-голям;
5) при спор за съществуването, унищожаването или продължаването на договор за наем, цената на иска се определя според размера на наема за договорния срок или според размера на наема за остатъка от договорния срок, ако изпълнението на договора е започнало. Обаче, в всеки случай цената на иска не може да бъде по-малка от размера на месечния наем;
6) при искове за право, което не се ограничава с срок или е до живот, цената на иска се определя с сумата на петгодишните платежи; а при искове, които имат за предмет срочно право за получаване на платежи - с сумата на всичките платежи, които се искат.


Чл. 104. (209). Възражението си за по-висока или по-низка цена на иска ответникът трябва да направи в своя отговор, като посочи, каква, според него, трябва да бъде тя.
Ако в разпоредителното заседание, за което е реч в чл. 110, съдът намери, че не може сам да определи цената на иска въз основа на дадените от страните обяснения, той назначава едно или три вещи лица, които се призовават за първото по делото заседание, за да се произнесат по нея. В това заседание препирнята за цената на иска се разрешава преди разискването на другите въпроси по делото.
При спор за недвижими имоти за цена на иска се взема тяхната средна пазарна цена, посочена в представеното от заинтересуваната страна удостоверение, издадено от общинското управление по местонахождението на имотите. Обаче, ако съдът има основание да счита, че посочената в удостоверението средна цена значително се отличава от средната пазарна цена, той постъпва съгласно предходната алинея.
Определението на съда относно цената на иска не подлежи на обжалване. Ако, съгласно определението, делото се явява подсъдно на по-горен или по-долен съд, то се изпраща на онзи съд, комуто е подсъдно, освен ако ищецът изяви несъгласие за това. В последния случай делото се прекратява.


Глава пета.
Предварително подготвяне на делото

Дял първи.
Действия на председателя и на съда

Чл. 105. (210, 211). След като исковата молба постъпи в съда, председателят разпорежда да се връчат на ответника преписките от нея и от приложенията й.
Преписите от исковата молба и от приложенията й, ако такива има, се изпращат на ответника по посоченото в нея негово местожителство.


Чл. 106. (253б). След получаването на исковата молба ответникът може в месечен срок да подаде писмен отговор. В тоя отговор той е дължен:
1) да каже изрично признава ли или отхвърля напълно или отчасти иска на ищеца и обстоятелствата, от които той произтича;
2) да изложи доводите и обстоятелствата, върху които основава своите възражения;
3) да посочи и представи доказателствата, с които подкрепя възраженията си и оборва доказателствата на ищеца;
4) да предяви своите отводи и насрещни искания, както и заявленията си за привличане на трети лица към делото, и
5) да направи възраженията си против цената на иска, ако намира, че тя неправилно е посочена от ищеца.
Ако в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, той се лишава от правото да иска отлагане на делото за представяне на доказателства, да заявява отводи, да предявява насрещни искания, да иска привличане на трето лице към делото и да повдига спор за цената на иска.
Наредбите на чл. чл. 88-93 и 96-98 имат съответно приложение и за отговора на ответника.


Чл. 107. (213, ал. I). Ако ответникът не живее в града, гдето се намира съдът, той е дължен да посочи лице, живеещо в този град, на което да се предават всичките съобщения и призовки, които се отнасят до него. Ако той не направи това, призовките и съобщенията, след изтичането на срока за писмения отговор, се прибавят към делото и се считат за връчени.


Чл. 108. (213, ал. II). Правилата за съдебното местожителство се прилагат и по частните, и по разните други производства.


Чл. 109. Преписи от отговора на ответника и от приложените към него документи се съобщават на ищеца.
В двуседмичен срок от получаване на отговора ищецът може да подаде до съда допълнителна искова молба, преписи от която и от приложенията към нея се връчват на ответника. Този последният в двуседмичен срок от получаване на допълнителната молба също може да подаде до съда допълнителен писмен отговор, преписи от който и от приложенията към него се връчват на ищеца.
Както ищецът в допълнителната си молба, тъй и ответникът в допълнителния си отговор са длъжни да изложат и посочат всичко, което е нуждно за пълното и точно установяване и разясняване на фактическата страна на делото и на основанията на техните искания и възражения, а също и да посочат и представят всички доказателства, с които подкрепят своите искания и възражения.


Чл. 110. След изтичането на сроковете, предвидени в чл. чл. 106 и 109, делото се внася в разпоредителното заседание, в което съдът с определение постановява, кои от исканите от страните доказателства се допускат и кои се отхвърлят и се произнася, съгласно чл. 104, по въпроса за цената на иска, ако тя се оспорва от ответника.
(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако, обаче, за разрешение на въпроса за доказателствата съдът намери, че е необходимо да изслуша и страните, той постановява, този въпрос да се разреши в съдебно заседание само с призоваване на страните.
Заедно с допускането на доказателствата, съдът назначава съдия-докладчик, който ги събира.


Чл. 111. (212). (Ал. I, Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)
Допуснатите съгласно предходния член писмени доказателства, които не са могли да бъдат представени от страните, се изискват и прилагат към делото служебно, ако се намират в съда или в други учреждения и ако за това няма пречки. Когато пък те се намират в трети лица, изискването им става по реда, предвиден в чл. 237 от този закон.


Чл. 111а. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) След като назначеният за събиране доказателствата съдия повърне делото (чл. 112ж), последното се насрочва в съдебно заседание, само с призоваване на страните.


Чл. 112. (216). Посочените от страните адреси на лица за съдебните съобщения, според чл. чл. 82, т. 8 и 107, имат сила за всичкото време до свършването на делото в съдебните инстанции. Обаче страните не се лишават от правото да ги заменяват в всяко време с други адреси на лица, живеещи в седалището на надлежния съд.
До получаването в съда на съобщение за подобно заменяване, всички направени вече връчвания се считат за правилно извършени. Отказването на посоченото лице да получи призовката или съобщението не пречи, за да се счита призоваването или съобщението за действително извършено.
Когато посоченото лице отсъствува, постъпва се според наредбата на чл. 122.


Дял втори.
Действията на съдията-докладчик

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Всички отводи против свидетелите, вещите лица, околните люде, преводчиците и тълковниците се разрешават то докладчика.


Чл. 112б. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Съдията-докладчик може да замени един допустнат свидетел с друг, ако разпитването на първия е станало невъзможно, поради смърт, физически недостатък, болест или далечно отсъствие.


Чл. 112в. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Неявяването на някои от призованите свидетели, независимо от причината за неявяването им, не е пречка за разпитване на явилите се.
Ако след разпита на един свидетел стане нужда да се извърши очна ставка между него и друг свидетел, и ако и двамата не са налице, тия свидетели се призовават за едно последващо заседание.


Чл. 112г. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Наредбата на чл. 112в се прилага и за вещите лица.


Чл. 112д. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Против действията на докладчика могат да се подават жалби до съда в течение на три дни от деня, в който е извършено действието.
Жалбите се разглеждат не по-късно от 7 дни в разпоредително заседание, освен ако съдът намери за нуждно да изслуша и страните.


Чл. 112е. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Докладчикът е дължен да предложи на страните спогодба и да им съдействува за сключване на такава, като им посочи възможните начини за това.
Ако страните се спогодят, съставя се протокол, в който се излагат точно условията на спогодбата. Протоколът се подписва от съдията и страните.


Чл. 112ж. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) След като свърши възложеното му производство, докладчикът го представлява на председателя на съда.


Глава шеста.
Редът на сношаване на съда с страните

Чл. 113. (234, 219, ал. II). Всички книжа, които трябва да се съобщят на страните, се пращат на тези последните по съдебния разсилен с съобщение за връчването на което се пазят правилата, предвидени в членове 122-128.
Препис от исковата молба се връчва на ответника чрез съдебния разсилен, ако живее в седалището на съда, а ако живее вън от него, връчването става чрез областния или околийския съд по местожителството му, а там, гдето няма съд - чрез общинското управление.


Чл. 114. (229). Когато връчването на преписа от исковата молба не стане, поради погрешно посочване местожителството на ответника, председателят на съда съобщава на ищеца откритата погрешка, и ищецът, като посочи точното местожителство на ответника, може да помоли да стане ново връчване. Разноските по първото връчване остават за сметка на ищеца и не могат да се изискват от ответника.


Чл. 115. (235). Съдебният разсилен е дължен незабавно да представи в съда втория екземпляр от съобщението, с което той е предал книжата.


Чл. 116. (236). Книжа, които трябва да се съобщят на страните, ако тези последните се намират в съда, могат да се предадат от секретаря на съда или на тях самите или на техния повереник срещу разписка.


Чл. 117. (220). На ответник, който живее вън от Царството и на когото местожителството е посочено от ищеца, преписът от исковата молба се изпраща чрез Министерството на външните работи, ако начинът на връчването не е уреден с конвенция другояче. Всички последващи призовки и съобщения се връчват по адреса посочен според наредбата на чл. 107.
(Нова - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) При съобщаване на книжата на ответник, който живее в чужбина, преводи от тях на езика на ответника или на езика на страната, където става връчването, не се прилагат, освен, ако това се изисква по специална конвенция.


Чл. 118. (237). Книжа, които трябва да се връчват на страни с неизвестно местожителство, се прилагат към делото, докато съответната страна не съобщи местожителството си и, ако живее другаде, не посочи лице, живеещо в седалището на съда, на което да се връчат.
Ако някоя от страните по делото е посочила лице в местожителството на съда, на което да се връчват призовките и съобщенията за нея и след смъртта, изселването, продължителното отсъствие или отказването на това лице, страната не го е заменила с друго лице, председателят на съда поканва страната, местожителството на която е известно, да посочи в даден срок такова лице. Ако ли пък местожителството на страната не е известно, съдът постъпва по определения в алинея първа ред.

Глава седма.
Призоваване на съд

Дял първи.
Призоваване чрез призовка

Чл. 119. (217). Денът за гледане на делото се определя по начин, щото да има достатъчно време за връчване призовките на страните и на другите лица, които трябва да се призовават по делото.
В бързи случаи съдът може да призовава с телеграма или телефонограма, вместо с призовка. За разноските се прилага чл. 605.


Чл. 120. (218). Призовката, с която се призовават да се явят в съда страните и другите лица по делото, се съставя в два екземпляра. В нея се бележи:
1) кой се призовава и по чие искане;
2) предметът на иска и нумерът на делото;
3) в кой съд се призовава да се яви;
4) денът и часът на явяването, и
5) членовете от закона, в които се определят последствията от неявяването.
Призовката се подписва от секретаря на съда.


Чл. 121. (219). Призовките се връчват чрез съдебния разсилен на самите призоваеми лица, ако имат местожителството си в града, гдето се намира съдът, или на лицата, които страните са посочили, за да се връчват на тях призовките им.
Ако няколко ищци или няколко ответници по едно дело са посочили едно и също лице, на което да се връчват призовките им, в такъв случай на това лице се изпраща една призовка, в която се отбелязват имената на всички ищци или ответници.


Чл. 122. (221, 222). Призовката се дава в ръцете на означеното в нея лице; ако съдебният разсилен не завари призоваемото лице у дома му, той предава призовката на домашните му или на оногова, който му гледа имуществото или къщата; ако не намери ни едно от тези лица той предава призовката на едното от съседите му, който приема да предаде призовката и да даде затова подпис. На страната, която има адвокат по делото, призовката се връчва чрез него, ако тя не е посочила друг съдебен адрес.
Призовката може да бъде връчена на призоваемото лице и вън от дома му.


Чл. 123. Когато лицето, което се призовава, е променило местожителството си, секретарят на съда или на общинското управление изпраща незабавно призовката до съда или до общинското управление по новото местожителство на призоваемото лице, за да бъде връчена от тях, като същевременно съобщава в съда, от който изхожда призовката, где и защо тя е пратена.


Чл. 124. (224). Когато се предава призовката, на нея се отбелязва времето, когато е предадена, а другият екземпляр на призовката, подписан от приемача с бележка, кога я е приел, и приподписан от връчителя, се представя в съда. Ако лицето, което приема призовката не може да даде подпис или не иска да я получи, това се бележи върху двата екземпляра на призовката и се записва, кога и кому е връчена и защо няма подпис от оногова, който я е приел, или защо не е връчена.
Когато призовката се връчва не лично на призоваемото лице, а на едно от лицата, посочени в чл. 122, в втория екземпляр на призовката при подписа на това лице се отбелязват отношенията му с призоваемото лице.


Чл. 125. (225). Съдебният разсилен или връчителят изобщо, когато връчва призовка на неграмотно лице, или когато призоваемото лице или домашните му откажат да приемат призовката, поканва един или двама местни полицейски служители, в качество на свидетели, които се подписват върху призовката.


Чл. 126. (226). При искове срещу учреждения, общини или някое дружеството призовка се връчва на техния представител; а ако той се не намери, призовката се връчва на друго служещо у тях лице.


Чл. 127. (228). На офицерите, подофицерите и долните чинове, които са на действителна служба, призовката се връчва чрез непосредственото им началство.


Чл. 128. (229а). Длъжностните лица, натоварени с връчване на призовки и други съобщения, а тъй също и частните лица, които са поели такова задължение, се глобяват от 100 до 500 лева от председателя на съда или от самия съд, ако не предадат никак или предадат неправилно, или не навреме, призовките и другите съобщения, или ако не ги повърнат своевременно пред срока.
Определението за налагане на глоба, не подлежи на обжалване, но то може да се отмени то съда, ако глобеното лице представи в двуседмичен срок от съобщението уважителни причини за оправданието си.


Дял втори.
Призоваване чрез обнародване

Чл. 129. (230). Ответникът, местожителството на когото не е известно на ищеца, се призовава, по решение на съда, чрез "Държавен вестник". Съдът разрешава призоваването на стане по такъв начин, след като се удостовери, даже служебно, че местожителството на ответника действително е неизвестно.
Ако след това ищецът узнае местожителството на ответника, той е дължен да поиска отново да се призове ответникът с призовка по неговото местожителство.
По посочения в предходните алинеи начин се постъпва и когато стане неизвестно местожителството на ищеца, ако ответникът желае призоваването му и внесе разноските за това.
Ответникът, който живее в страна вън от Европа, макар и с известно местожителство, се призовава чрез домашните му, живеещи в Царството, или, ако няма такива, чрез "Държавен вестник".
В посочените в този член случаи връчването или обнародването на призовката трябва да стане най-малко три месеци преди гладене на делото.


Чл. 130. (231). Когато в исковата молба е посочен недвижим имот, който е в Царството и принадлежи на ответника, а местожителството на този последния не се знае, то, освен призоваването чрез обнародване, праща се до лицата, които ищецът посочи като управители или нагледници на имота на ответника, и призовка за призоваването му в съд.


Чл. 131. (232). Призоваването в съд чрез "Държавен вестник", се обнародва един път. В това призоваване се бележи всичко, което трябва да се съдържа в призовката, с кратко посочване на всички, приложени към исковата молба, документи.


Чл. 132. (233). За призованите в съд лице се залепят на определеното за това място в съдилището обявления, в които се означават имената, презимената и занятието им. Тези обявления остават залепени до изминаването на срока за явяването на страните в съда.


Глава осма.
Повереници на страните

Чл. 133. (238). Страните могат да водят делата си сами лично или чрез упълномощени от тях лица, съгласно с закона за адвокатите. Пълномощното може да бъде устно или писмено. Писменото пълномощно трябва да бъде заверено от нотариуса.
Устното пълномощно или преупълномощаване се дава пред секретаря на съда, който го записва в особен лист и го заверява с подписа си. Секретарят на съда, ако не познава упълномощителите, се удостоверява за тяхната самоличност чрез двама познати нему свидетели. Упълномощаването по този ред става само в деня на разглеждане на делото, като листът, в който е записано пълномощното, се прилага към делото.
Упълномощаването може да стане и пред самия съд; в тоя случай то се отбелязва само в протокола.


Чл. 134. (238а). Пълномощното за водене на делото пред една инстанция дава право на повереника да извършва пред съда от името на страната всички съдопроизводствени действия по делото и особено да посочва и представя доказателствата по него, да обжалва издадените от същия съд по делото определения и решения и да преупълномощава други лица с същите права. Обаче, даденото пред една инстанция устно пълномощно не дава право за явяване в по-горните инстанции, гдето делото е отишло, освен ако изрично е дадено в този смисъл.
Преупълномощаването на адвокат от адвокат не дава право за искане второ адвокатско възнаграждение.


Чл. 135. (239). Извършените от пълномощника съдопроизводствени действия са задължителни за страната, като да ги е извършила тя самата. Това важи за признанията и другите фактически изявления, щом те не са опровергани или не са поправени веднага от самата страна, която е присъствувала с пълномощника си.
За признаване исканията на противника, за отказване от исканията на доверителя, за предлагане на клетва, за сключване на спогодба и за получаване на пари или ценности, с изключение на съдебните разноски, повереникът, ако действува в отсъствие на страната, трябва да има изрично пълномощно.


Чл. 136. (240). Повереникът, ако се е отказал да продължава започнатото вече дело, е дължен да извести доверителя си за това толкова своевременно, щото последният да има възможност да продължи делото лично или чрез друг повереник, без да става нужда то да се отлага.


Чл. 137. (241) Доверителят има право да унищожи в всяко време пълномощното си или да спре повереника си, щом извести за това съда било устно, било писмено, но това не спира, нито отсрочва разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от повереника до часа на отстраняването му, остават в сила.


Чл. 138. (242). В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на повереника производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък, че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно повереника си с друг.


Глава девета.
Другарство на делото

Чл. 139. (243). Няколко лица могат да бъдат другари в делото като ищци или като ответници, когато между тях съществува едно общо право или общо задължение по отношение предмета на спора, или когато тяхното право или задължение фактически или правно почива върху едно и също основание.


Чл. 140. (244). Всеки от другарите ищци или ответници е самостоятелна страна по отношение на противника в делото, така че съдопроизводствените му действия или бездействия не могат нито да ползуват, нито да вредят останалите другари.


Чл. 141. (245). От горното правило се изключват случаите, когато, по естеството на спорното правоотношение или по силата на закона, действието на решението трябва да се разпространи върху всички другари. В тези случаи съдопроизводствените действия, извършени от едного от тях, имат сила и за останалите неявили се или неизвършили тези действия другари.


Чл. 142. (246). Всеки другар в делото има право да движи и продължава производството по него. В този случай, обаче, той е дължен да внесе разноските за призоваване на другарите си по делото.


Глава десета.
Разглеждане на делата в съдебно заседание

Чл. 143. (247). Докладът на делото и устните обяснения на страните стават в открито заседание на съда.


Чл. 144. (248). Ако поради особното свойство на делото публичността на заседанието може да бъде вредна за вярата, обществения ред или нравствеността, съдът може да постанови, щото заседанието да стане при затворени врата. Разпореждането за това всякога се обявява публично и се записва в протокола на заседанието.


Чл. 145. (249). Съдебното заседание може да стане при затворени врата и тогава, когато двете страни по делото поискат това и съдът признае молбата им за уважителна.


Чл. 146. (250). Съдебното заседание може да стане при затворени врата още и по дела между съпрузи и между възходящи и низходящи роднини, ако една от страните поиска това, а също и по дела между съдружници, ако и двете страни поискат това.


Чл. 147. (251). Когато се разглежда едно дело при затворени врата, всяка страна може да бъде придружена от трима роднини или трима приятели по неин избор.


Чл. 148. (252). Кратък доклад на делото се прави от председателя или от един член на съда писмено или устно въз основа на представените от страните по делото книжа и документи. Докладът трябва да се направи, даже и когато страните заявят, че той им е известен.
От доклада трябва да се вижда:
1) в що се състои искът; кои са обстоятелствата, от които той произтича; кои от тях се признават и кои оспорват от ответника; кои са доказателствата на ищеца и доказателствата на ответника за оспорените обстоятелства по иска;
2) има ли възражения от страна на ответника и в що се състоят те; кои са обстоятелствата, от които произтичат; кои от тях се признават и кои оспорват, от ищеца; кои са доказателствата на ответника и доказателствата на ищеца за оспорените обстоятелства по възраженията;
3) отводите, ако са направени такива, и
4) всичко друго от делото, което има съществено значение за решаването му.


Чл. 149. (253, 253в, ал. I, 258). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) При устните състезания страните са длъжни да обосноват фактически и правно своите твърдения и възражения, да дадат ясен и положителен отговор по всички наведени от противната страна обстоятелства, твърдения и възражения, които не са достатъчно ясни в подготвителните книжа, а също и да отговарят на всички въпроси, които съдът би намерил за нуждно да им зададе в свързка с обстоятелствата на делото. Неоспорените при съдебното разбирателство фактически обстоятелства (чл. 166) не могат да бъдат оспорени при устните състезания, освен на правно основание.


Чл. 150. (253а, ал. I и II). (Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)


Чл. 151. (253а, ал. III). (Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)


Чл. 152. (254). След изтичане на определените в чл. чл. 106 и 109 срокове страните не могат да представят нови доказателства.
При устните обяснения страните могат да изтъкват нови доводи за разяснение на фактическата или правната страна на делото.


Чл. 153. (255). Ищецът при устните обяснения може да намали своите искания, които оса заявени в исковата молба, но няма право да ги увеличава, да ги изменява по същество или да предявява нови искания, освен ако тези последните произтичат непосредно от заявените в исковата молба. Не се счита за увеличение на иска, когато ищецът прибавя проценти или приръсти.


Чл. 154. (256, 261). Председателят открива и ръководи устните състезания. Той дава думата и може да я отнеме на оня, който не се подчинява на неговите разпореждания. Той се грижи, щото делото да се разясни напълно и всестранно, и състезанието да се довърши по възможност без прекъсвания.
Когато намери, че делото е достатъчно разяснено, председателят прекратява устните обяснения, но само след като бъдат изслушани и двете страни по равно число пъти.


Чл. 155. (259). Когато делото съдържа няколко искания или няколко предмети на иска, съединението на които при устните обяснения е неудобно, съдът може да постанови, щото страните да представят своите обяснения отделно по всяко искане или всеки предмет.
Когато по едно искане се представят няколко самостоятелни средства за защита, съдът също така може да постанови, състезанието да се ограничи преди всичко върху едно или няколко от тия средства, а после върху другите.


Чл. 156. (260). При устните обяснения на страните председателят на съда, ако намери за възможно, поканва ги да свършат делото с спогодба. В случай, че страните се спогодят, съставя се протокол, в който се отбелязва предметът и условията на спогодбата. Този протокол, подписан от съдиите и от страните, не подлежи на обжалване пред по-горен съд и има сила на влязло в законна сила решение. Той се изпълнява по общия ред за изпълнение на съдебните решения.
Ако спогодбата се отнася за част от спора, съставя се протокол само за нея, а за неспогодената част делото продължава.

Глава десета.
(Нова - ДВ, бр. 72 от 1942 г.)

Заповедно съдопроизводство

Дял първи.
Издаване заповед за изпълнение

Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Може да иска издаване на заповед за изпълнение ако разполага с писмени доказателства, които не възбуждат съмнение от външна страна:
а) този, комуто се дължи определена парична сума или определено количество заместими вещи;
б) този, комуто се дължи предаването на определена движима вещ, която длъжникът е получил от него с задължение за я повърне същата или пък чиято собственост му е била прехвърлена от самия длъжник, с задължение да предаде владението.
Задължението, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, трябва да е изискуемо.
Заповед за изпълнение не може да се иска, ако връчването й трябва да стане в чужбина.


Чл. 156б. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Когато задължението или изискуемостта му е в зависимост от изпълнението на насрещното задължение или изобщо от настъпването на едно събитие, за да се иска заповед за изпълнение, трябва изпълнението на задължението или настъпването на събитието да е установено с писмени доказателства.


Чл. 156в. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Молбата за издаване на заповед за изпълнение е подсъдна на околийския съдия или председателя на областния съд, на който би бил подсъден искът.
Тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 82 от закона за гражданското съдопроизводство, като просителният й пункт се състои от искането за издаване на заповед.
Към молбата не се прилага препис на длъжника.


Чл. 156г. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действие на подаване искова молба.
Ако обаче, производството се прекрати или молбата се остави без уважение или ако заповедта не бъде връчена, молбата не произвежда това действие.


Чл. 156д. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Околийският съдия или председателят на областния съд разглежда молбата в разпоредително заседание.
Определението, с което молбата се уважава или оставя без уважение, не може да се обжалва.


Чл. 156е. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Заповедта за изпълнение трябва да съдържа: името, презимето, прякора, занятието и местожителството на кредитора и длъжника, какво иска кредиторът и основанието на искането му.
С заповед длъжника се поканва: да изпълни в двуседмичен срок от връчването, искането на кредитора, заедно с разноските, както и лихвите, ако вземането е парично, или да представи в същия срок възраженията си и доказателствата, които ги подкрепят.
Заповедта се връчва на длъжника служебно.


Чл. 156ж. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Ако длъжникът представи възражения съгласно чл. 156е - ал. II, искането се разглежда по реда на съкратеното съдопроизводство, като молбата и възраженията заместват исковата молба и отговора, а ако не представи възражения, околийският съдия или председателят на областния съд, по молба на кредитора му издават изпълнителен лист.


Чл. 156з. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) По искане на молителя, околийският съдия или председателят на областния съд в разпоредително заседание, могат да допустнат предварително изпълнение, ако възраженията не са подкрепени с убедителни писмени доказателства или доводи.
Предварително изпълнение се допуска винаги, когато ищецът представи нуждното обезпечение за противната страна.
За спирането на предварителното изпълнение важат разпорежданията на чл. 477 на закона за гражданското съдопроизводство.
Решението на първата инстанция подлежи на предварително изпълнение без обезпечение.


Чл. 156и. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Определението, с което се отхвърля молбата за издаване заповед за изпълнение, не пречи на молителя да предяви правата си чрез иск на общо основание. Длъжникът, който не е представил възражения в срока по чл. 156е, ал. II, може да ги предяви по исков ред, в тригодишен срок от връчване на заповедта за изпълнение.


Дял втори.
Издаване на изпълнителен лист по менителници и записи на заповед

Чл. 156к. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Приносителят на менителница или запис на заповед, не възбуждащи съмнения от външна страна, може, вместо да предяви иск, да поиска направо да му се издаде изпълнителен лист за дължимата главница, комисионата, лихвите и разноските.
Към молбата се прилага оригинала на менителницата или записа на заповед, а също - протеста и подписаната сметка, когато са нуждни.


Чл. 156л. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Молбата за издаване на изпълнителен лист е подсъдна на съда, в чийто район е местожителството на длъжника или местото на плащането.
Ако се иска изпълнителен лист срещу няколко съзадължени лица, молбата, освен по мястото на плащането, може да се предяви срещу всички в всеки съд, в чийто район е местожителството на едно от тях.


Чл. 156м. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Съдът разглежда молбата в разпоредително заседание.
Определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване изпълнителен лист, може да се обжалва в двуседмичен срок. Срокът тече, ако с определението молбата се уважава, от деня на връчването на призовката за доброволното плащане, а ако молбата се отхвърля от деня на съобщаването на определението.
Жалбата може да се основава само на съображения от самото съдържание на документа.


Чл. 156н. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Съдът спира изпълнението на изпълнителния лист, ако в двуседмичен срок от деня на получаването на призовката за доброволно плащане длъжникът представи възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства или ако в същия срок представи надлежно обезпечение.
Обезпечението може да бъде в пари, в държавни или в гарантирани от държавата ценни книжа по пазарната им цена, намалена с 20%, или с недвижими имоти по данъчната оценка. То служи за изключително удовлетворение на менителничното вземане.
При няколко съзадължени лица обезпечението важи само за лицето или лицата, за които е представено.
Когато възражението се отнася само за част от търсената по менителницата или записа на заповед сума, както и когато представеното обезпечение не е равно на цялата сума по изпълнителния лист, съдът спира изпълнението само за съответната част от сумата.


Чл. 156о. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Определението на съда по молбата за спиране на изпълнението може да се обжалва в двуседмичен срок от деня на съобщението му.


Чл. 156п. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Когато съдът е спрял изпълнението въз основа на чл. 156н, ищецът трябва да предяви иск на общо основание в тримесечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в законна сила. В противен случай изпълнителния лист се обезсилва.
Ако кредиторът е предявил иск, висящото производство по обжалване определението за издаване на изпълнителен лист се прекратява служебно.


Чл. 156р. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Определението, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист или молбата за спиране на изпълнението, не пречат на страните да предявят правата си по исков ред. Искът на длъжника в тоя случай се погасява в тригодишен срок от влизане на определението в законна сила.


Чл. 156с. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) При подправка на запис на заповед или менителница, въз основа на които е издаден изпълнителен лист, последният се счита обезсилен по право с самия факт на признаване подправката от съда, с присъда, влязла в законна сила, без да има нужда за тази цел да се иска преглед на определението на съда за издаване на изпълнителен лист.
Това правило има тълкователен характер.


Дял трети.
Издаване на изпълнителен лист по ипотечен акт

Чл. 156т. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Кредиторът на изискуемо вземане, обезпечено с ипотека, може да иска издаване на изпълнителен лист въз основа на акта за учредяване ипотеката.


Чл. 156у. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Ако изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещното задължение или изобщо от настъпването на едно събитие, изпълнението на задължението или настъпването на събитието, трябва да се установят с изходящи от длъжника или автентични писмени доказателства.


Чл. 156ф. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Определението, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва по правилата на чл. 156м.


Чл. 156х. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Съдът спира изпълнението на изпълнителния лист, ако в двуседмичен срок от получаването на призовката за доброволно плащане, длъжникът представи възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства.


Чл. 156ц. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) За производството по молбата за издаване изпълнителен лист по ипотечен акт, намират приложение чл. чл. 156о, 156п и 156р.


Чл. 156ч. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Тази глава влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник".
Законът за заповедното съдопроизводство се отменява. Отменява се и


Глава единадесета.
Предявяване на насрещен иск

Чл. 157. (262). Ответникът има право да предяви насрещен иск най-късно в писмения си отговор, ако насрещният иск произтича от еднакво правно основание с иска, предявен от ищеца, или ако може да стане прихващане с същия иск. Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск изобщо.
По дела по менителница или запис на заповед не се допуска предявяване на насрещен иск.
Определението на съда по приемането или неприемането на насрещния иск не подлежи на никакво обжалване.


Глава дванадесета.
Съкратено съдопроизводство

Чл. 158. (269, 270). По искане на ищеца, по съкратен ред се извършва производството, освен в изрично посочените в закона случаи, още и по следните дела:
1) по искове за дадени пари в заем или за стока, дадени в кредит;
2) по искове за наем на земи, къщи, жилища и всякакви други помещения и за изпразване на наети помещения;
3) по искове за възнаграждение на слуги и изобщо за заплащане на работа, извършена от майстори, занаятчии, надничари и други такива;
4) по искове за пари или други имоти, дадени на пазене;
5) по спорове, възникнали при изпълнение на решения, когато спорът по същността си съставлява самостоятелен иск, и 6) по спорове за привилегии.
Дела, в които държавното съкровище е страна, не се разглеждат по реда на съкратеното съдопроизводство.


Чл. 159. (271). По дела, които подлежат на разглеждане по съкратен ред, председателят на съда разпорежда в същия ден, в който е приета исковата молба, да се изпратят за връчване на ответника преписите от нея и от приложенията й с изрично посочване на срока за подаване на писмен отговор.
Ответникът може в седмодневен срок от получаването на преписа от исковата молба да подаде писмен отговор съобразно с наредбата на чл. 106 от този закон.
По тези дела не се допуска подаване на допълнителна искова молба и допълнителен отговор.
Първото по делото заседание се назначава от председателя на съда най-късно до петнадесет дни от изтичането на срока за подаване на отговор след като съдът предварително в разпоредително заседание се е произнесъл по въпросите, за които е реч в чл. 110 от този закон.
Същият срок за насрочване на делото се спазва и когато то се отложи: а също и в по-горните инстанции.


Чл. 160. (272, 273). По дела, които подлежат на разглеждане по съкратен ред и изискват неотложно решение, страните могат да се призоват на съд в съдебно заседание за същия ден, в който е подадена исковата молба, ако ответникът живее в мястото, гдето заседава съдът.
В тези случаи писмен отговор не се подава. Обаче, ответникът има право да моли за отлагане на делото, за да представи доказателствата си, с които подкрепя своите възражения и искания. Съдът, ако намери, че посочените от ответника доказателства са от съществено значение за правилното решаване на делото, допуска ги и отлага разглеждането на делото, като назначава възможно най-къс срок за представяне допустнатите от него доказателства.


Чл. 161. (279). Ако при гледането на едно дело по реда на съкратеното съдопроизводство съдът се убеди, че то не може да бъде добре разяснено по този ред, той може да постанови, щото делото да се гледа по обикновения ред на съдопроизводството.


Чл. 162. (281). В случаите, за които в тази глава не са предявени особени правила, прилагат се правилата на обикновеното съдопроизводство.

Глава дванадесета.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)

Временни решения

Чл. 162а. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Околийският съдия се произнася с временно решение:
1) по молба само за опраздване на наети помещения, поради незаплащане на срок наемната цена или поради изтичане на наемния срок.
Забележка I. (Отм. - ДВ, бр. 174 от 1935 г.)
Забележка II. (Отм. - ДВ, бр. 174 от 1935 г.)
2) по молба за изваждане на лица, временно допустнати или находящи се в имота на ищеца, ако от обстоятелствата на случая не е явно, че тия лица се намират в имота на ищеца на свое собствено юридическо основание, и ако, поканени срещу разписка чрез органите на местната държавна, а гдето няма такава - на местната общинска полиция, в тридневен срок от получаване поканата, не напустнат доброволно;
3) по молби на наематели на работа да им се разреши да продадат поправени от тях вещи, с или без свои собствени материали, за удовлетворение дължимото им възнаграждение, ако собственикът на вещта в продължение на три месеци от срока за извършване на поправката не се яви да я получи и ако стойността на вещта не надминава 5.000 лева; тая стойност се определя от околийския съдия въз основа на неговите лични познания и преценка.
Забележка. Фактът на оставяне вещта за поправка, срокът на поправката, както и размерът на уговореното възнаграждение, се установяват с копието от подписаната от собственика на вещта разписка в държавния от наемателя за тая цел особен кочан.
4) по молби за повръщане на вещи, дадени в заем за послужване или оставени на доброволен или необходим влог, ако заемателят или влогоприемателят, поканен по реда, предвиден в т. 2, не повърне вещта в тридневен срок от получаване поканата;
4а) (Нов: З. от 20 април 1938 г.) по молби за освобождаване на вещи, задържани от наемодавеца, въз основа на чл. 17, т. 2, от закона за привилегиите и ипотеките, ако предпоставките за задържането не са били или не са вече налице;
5) по всички молби, отнасящи се до предмети, които изискват бързо разрешение и от забавяне разрешението на които могат да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или друга тежка опасност.


Чл. 162б. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако по предмета на молбата има заведено дело пред съдилищата на общо основание, било от молителя, било от противната страна, тая молба не се приема, а приетата се оставя без разглеждане.


Чл. 162в. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Молбата за издаване на временно решение може да се подаде от всяко дееспособно лице, което има интерес от това.
Освободените от настойничество малолетни, настойниците и представителите на публично-правни и частно-правни юридически лица за подаване на такава молба нямат нужда от разрешение, каквото се изисква за завеждане иск на общо основание.


Чл. 162г.(Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Молбата трябва да съдържа: изложение на обстоятелствата, от които произхожда искът; доказателствата, от които се установяват тия обстоятелства, и за какво моли ищецът.


Чл. 162д. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Към молбата се прилагат нуждното число преписи, които най-късно на следния от постъпването й ден се връчват на противната страна.
В тридневен срок от получаване преписа ответникът може да подаде писмени възражения.


Чл. 162е. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Не по-късно от три дни от изтичането на предвидения в предходния член срок, околийският съдия в разпоредително заседание се произнася по молбата с временно решение, което се мотивира, само ако в тридневен срок от произнасянето му недоволната страна заяви, че ще го обжалва.


Чл. 162ж. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако обстоятелствата на случая изискват, околийският съдия, сам или по искане на една от страните може да разгледа молбата в съдебно заседание с призоваване на страните. Съдебното заседание се насрочва не по-късно от 7 дни след изтичане на срока, предвиден в чл. 162д.
Призовките на страните се връчват толкова време по-рано, колкото е нуждно за явяването, и в никой случай не повече от три дни.


Чл. 162з. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) При разглеждане на молбите, съгласно предходния член, се допускат всички видове доказателства, освен свидетелски показания.
Страните са длъжни да отговарят на въпросите на околийския съдия. Мълчанието или даването на неясни или уклончиви отговори може да даде основание на съдията да признае обстоятелствата, за които страната е била запитана, като установени, ако в връзка с другите данни това заключение се явява правдоподобно.
Околийският съдия също може, ако обстоятелствата на случая дават основание, да предложи на страните съдебна клетва.
Срокът за произнасяне на решението (чл. 162е) тече от датата на съдебното заседание.


Чл. 162и. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Ако спорните обстоятелства са много или представляват фактическа или правна сложност, или ако събирането или проверката на допустимите по закона доказателства изискват продължително време, околийският съдия може да прекрати делото и да предостави на заинтересуваната страна да заведе дело на общо основание.


Чл. 162к. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Временните решения подлежат на обжалване в седмодневен срок от съобщението им пред председателя на областния съд.
Обжалването не спира изпълнението на решението; председателят на областния съд, обаче, може, ако намери за нуждно, да определи изпълнението на решението да стане, след като ищецът внесе съответната гаранция.
Забележка. В случай на забележка I към чл. 162а решението на председателя на областния съд се обжалва пред председателя на апелативния съд.


Чл. 162л. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Председателят на областния съд разглежда делото в разпоредително заседание най-късно 7 дни след постъпването при същите доказателства.


Чл. 162м. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Решението на председателя на областния съд не подлежи на по-нататъшно обжалване.


Чл. 162н. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Частни жалби се допускат само в случай на бавност и срещу определенията за неприемане на молбата за издаване временно решение или за прекратяване на производството.


Чл. 162о. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако местожителството на ответника е неизвестно, след като това обстоятелство се констатира чрез справка при местната полицейска (за градовете) или административна (за селата) власт, отнасящите се до него съобщения се залепват на видно място на къщата, гдето той е живял в последно време, като се прави нуждната бележка върху втория екземпляр, а преписите от молбата и другите книжа се прилагат към делото.


Чл. 162п. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако ответната страна, редовно призована, не отговори, или не направи никакви възражения, изложените в молбата обстоятелства се считат доказани.


Чл. 162р. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Временното решение няма сила на присадено нещо; по същия спор заинтересуваната страна може да предяви иск на общо основание. Този иск не спира изпълнението на решението, даже и срещу обезпечение.
Казаният иск, обаче, не се слуша, ако са се изминали три месеци от изпълнението на заповедта, или откак страната е узнала за изпълнението, когато местожителството й е било неизвестно.


Чл. 162с. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако следствие изпълнението на временното решение, положението на нещата се е променило по начин, който прави невъзможно възстановяването им в предишния им вид или състояние, недоволната страна може да предяви иск за плащане на вреди и загуби.


Чл. 162т. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Въз основа на решението, с което молбата се уважава, на ищеца се издава заповед за изпълнение.
Тази заповед подлежи на изпълнение по общия ред, предвиден в гражданското съдопроизводство, като срокът за доброволно изпълнение не може да бъде по-дълъг от три дни.


Чл. 162у. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Продажбата на вещта, за която говори чл. 162а, т. 3 става по правилата на изпълнителното съдопроизводство от съдията-изпълнител, а гдето няма такъв - от бирника или секретар-бирника на общината.
Остатъкът от продажната цена, ако има такава, се внася на името на собственика в пощенската спестовна каса срещу разписка, която се прилага към преписката. Ако собственикът на сумата не се яви да я получи в продължение на три години, тая сума остава в полза на фонд "Съдебни сгради".
Ако не се яви купувач, вещта се предава на ищеца, който с това се счита напълно удовлетворен.


Чл. 162ф. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) По тия молби се взема мито 1% върху цената на спорния предмет, а в случай на п. 1 от чл. 162а - върху годишния наем.
Ако предметът на молбата е неоценим, взема се мито от 10 до 200 лева по оценка на околийския съдия.


Глава тринадесета.
Доказателства

Дял първи.
Общи правила

Чл. 163. (283). Съдът основава решението си само върху доказателствата, представени от страните, доколкото законът не постановява другояче.


Чл. 164. (282). обстоятелства, от които произтича едно право, трябва да се докажат от оная страна, която иска да осъществи това право; ония пък обстоятелства, които изключват пораждането на предявеното право или погасяват това право, трябва да се докажат от противната страна.


Чл. 165. Обстоятелствата, които са всеизвестни, не се нуждаят от доказване. Същото се отнася и за такива обстоятелства, които служебно са познати на съда.
Съдът може да вземе в съображение тези обстоятелства дори тогава, когато страните не са ги изнесли, обаче в такъв случай той е длъжен да обърне вниманието на страните върху тия обстоятелства при разглеждането на делото.


Чл. 166. (253в, ал. II и III). Считат се признати до доказване на противното фактическите твърдения, които противната страна не е оспорила, след като е била поканена да се обясни по тях при разглеждане на делото.
Съдът, след обсъждане на обстоятелствата на делото, преценява дали може да се счита за оспорване, когато страната заявява, че тя не знае или не си спомня за истинността на фактическото твърдение на противната страна, или дава уклончиви или противоречиви отговори.


Чл. 167. Действащите в друга държава правни норми, включително и постановленията, които се отнасят до взаимността, както и местните и особените обичаи, се нуждаят от доказване само тогава, когато те не са познати на съда. Обаче за установяване на правните норми съдът може да се ползва и от такива източници, на които страните не са се позовавали. За тази цел той може да направи служебно нужните издирвания.


Чл. 168. Когато представеното от страните доказателство за установяване размера на доказана вреда или загуба, или на някое друго в основата си неоспорено или доказано вземане, не е дало задоволителен резултат, или е явно, че няма да даде такъв резултат, съдът определя този подлежащ на съдебно установяване размер по свободна оценка с оглед на всички обстоятелство по делото, отнасящи се за същия предмет.
Съдът може в този случай, ако счита това нужно за съставяне на своето мнение, да нареди служебно разпит на вещи лица, ако такива не са разпитвани по делото или ако разпитаните не са дали пълно заключение.


Дял втори.
Свидетелски показания

Чл. 169. (325). Свидетелски показания не се допускат за доказване на такива събития, за които гражданските закони изискват писмени документи, освен:
1) когато документът е изгубен или унищожен по причина на внезапно бедствие, като: пожар, наводнение и други такива;
2) когато правото на недвижим имот се основава на спокойно, безспорно и непрекъснато владение в течение на установения от закона давностен срок.


Чл. 170. (326). Съдържанието на писмени документи не може да се опровергава със свидетелски показания, освен:
1) когато страните които са участвали в извършване на документа, се домогват да докажат, че изразеното в него съгласие е симулативно, ако при това има начало на писмено доказателство.
Начало на писмено доказателство се счита всяко писмо, което изхожда от страната, на която си противопоставя, или от лицето, което тя застъпва и което прави вероятно твърдението за симулативността на документа, и
2) когато се оспорва истинността на документа.


Чл. 171. (326, 327). Със свидетелски показания не могат да се установяват:
1) устни съглашения, които са противни на съдържащите се в писмения документ волеизявления на страните или които отменят или изменят тези волеизявления;
2) договор за придобиване чрез скрито пълномощно вещни права върху недвижими имоти;
3) договори за стойност по-голяма от 5.000 лв. с изключение на търговските сделки;
4) погасяване на установения с писмени документи парични задължения на суми по-големи от 5.000 лв.


Чл. 172. (328). Силата на свидетелските показания се определя според достоверността на свидетелите и яснотата, пълнотата и вероятността на техните показания.


Чл. 173. (291). Страната, която се основава на свидетели, е длъжна в молбата за призоваването им да посочи:
1) тяхното име, презиме, занятие и местожителство, а ако те живеят в град, още и жилищния им адрес;
2) обстоятелствата, върху които ще се разпитват.
Ако поради погрешно посочване на името, презимето, занятието, местожителството или адреса на свидетеля, този последния не е могъл да бъде намерен, за да му се връчи призовката, страната, която го е посочила, не може да иска отлагане на делото за ново призоваване на свидетеля или за заменяването му с друг свидетел, ако съдът намери, че страната е действала недобросъвестно.


Чл. 174. (286). Никой няма право да се отказва от свидетелствуване. От това правило се изключват:
1) роднините на страните, които се съдят, по права възходяща и низходяща линии, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
2) лица, които имат облага от решаването на делото в полза на една от страните.


Чл. 175. (287). Допуска се отказване от свидетелстване:
1) по въпроси, отговорът на които може да причини на свидетеля или на неговите роднини, посочени в чл. 174, т. 1, непосредствена имуществена вреда;
2) по въпроси, отговорът на които може да причини на свидетеля или неговите роднини, посочени в чл. 174, т. 1, безчестие или опасност за наказателно преследване, и
3) по въпроси, на които свидетелят не може да отговори, без да разкрие тайните на своето изкуство или занаят.


Чл. 176. (288) Не се допускат да свидетелствуват:
1) умоповредените;
2) лицата, които, по физическите или умствените си недостатъци, не са могли да разумяват обстоятелството, което се доказва;
3) децата против родителите;
4) съпрузите на тези, които се съдят;
5) духовните лица за това, що им е поверено при изповедта, и
6) изобщо всички, на които по закон е отнето правото да бъдат свидетели.
Всичките тези лица ги отстранява от свидетелствуване самият съд и без страните да молят за това, стига той да съгледа, че има причини за тяхното отстраняване.


Чл. 177. (289). Лицата, които не са достигнали 17 годишна възраст, а също и осъдените за лъжесвидетелстване или на строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години, могат да се разпитват като свидетели без клетва.


Чл. 178. (290). По отвод на противната страна се отстраняват от свидетелстване:
1) роднините по права линия, без ограничение на степените; роднините по съребърна линия от първите три степени и роднините по сватовство от първите две степени на онази от страните, която ги е посочила за свидетели. Ако призованият свидетел е роднина и на двете страни в еднаква степен, той може да се отведе само от клетва;
2) настойниците на онази от страните, която ги е посочила за свидетели, или лицата, които са под нейно настойничество;
3) осиновителите и осиновените на онази от страните, която ги е посочила за свидетели;
4) тези, които имат облага от решението на делото в полза на тая страна, която ги е посочила за свидетели;
5) тези, които се намират с противната страна или с възходящи и низходящи нейни роднини в тъжба по гражданско или наказателно дело, заведено преди делото, по което се викат за свидетели, или, ако то е свършено, да не са изминали 6 месеци от свършването му;
6) поверениците, ако ги посочат за свидетели техните доверители.
Не може да се отвежда свидетелят въз основание на т. т. 1, 2 и 3 когато се призовават да свидетелстват:
а) за установяване съдържанието на писмен акт, при извършването на който е подписан като свидетел;
б) за раждания, бракове и умирания на членове от семейството му;
в) за имуществени интереси, произходящи от тези семейни връзки и
г) за действия, отнасящи се до спорните правоотношения на страните, когато тези действия са извършени от него лично или като представител на една от страните.


Чл. 179. (292). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Отводите против свидетелите трябва да се предявяват преди те да се закълнат или преди разпита им, ако ще свидетелстват без клетва и се разрешават от съда или съдията, от които свидетелите се разпитват.


Чл. 180. (293). В определението на съда за допускането на свидетелите се отбелязва: името, презимето, занятието и местожителството на свидетелите; обстоятелствата, върху които ще се разпитват, и мястото, гдето ще стане разпитването.


Чл. 181. (294, 295). Когато свидетелят е тежко болен или когато му е необходимо да иде на друго отдалечено място, без да може да се завърне скоро в града, гдето делото се разглежда, съдът е длъжен по негова или на страната молба, ако я намери за уважителна, да разпита свидетеля и преди деня на разглеждането на делото. Разпореждането за разпита може да бъде направено и от председателя на съда. Разпитът може да се извърши и от назначен от председателя или от съда член на този последния.
Подобно разпореждане не пречи на съда да разгледа, да провери и да допусне отводите, които биха могли отпосле да се предявят от противната страна.


Чл. 182. (296). Свидетелите, когато самата страна не се задължи да ги доведе в съда, се призовават чрез призовка, в която се бележи:
1) името, презимето, занятието и местожителството на свидетеля, а също и жилищният му адрес, ако живее в град;
2) предметът и номерът на делото;
3) мястото, денят и часът на разпитването, и
4) определеното от закона наказание за неявяването на свидетеля.


Чл. 183. (297). Офицери, подофицери и долни военни чинове, които се намират на действителна служба, когато са посочени за свидетели, се призовават съгласно чл. 122. Когато военното началство удостовери, че призованият свидетел по важни причини не може да се яви лично в съда, той се разпитва там,гдето служи.
Призовките на служителите по железните пътища, когато са посочени за свидетели, се предават на най-близкото им местно началства не по-късно от три дни преди означения в призовката ден за явяване.


Чл. 184. (298). Свидетели, които живеят на разстояние повече от сто километра от седалището на съда, могат, по тяхно искане или по молба на страните, да се разпитат от най-близкия областен съд или околийски съдия. В този случай председателят на съда или околийският съдия определя деня, в който ще стане разпитът, и призовава за този ден свидетеля и страните по делото. Неявяването на редовно призованата страна не спира извършването на разпита.
Разпитът се извършва от един член на съда, определен от председателя на съда.
Искането на свидетеля да бъде разпитан по делегация трябва да бъде направено най-късно в тридневен срок от получаване на призовката и се разрешава веднага от председателя на съда или от председателя на отделението, в което се намира делото.
Министрите, митрополитите и епископите се разпитват в дома им.


Чл. 185. (299,300). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Свидетелят за неявяване в съда в назначения ден, ако не предяви уважително за това оправдание, се наказва, по определение от съда или от съдията, натоварен със събиране на доказателства, с глоба от сто до петстотин лева, според важността на делото и според имотното състояние на свидетеля. Освен това съдът или съдията, натоварен със събиране на доказателствата постановява да се доведе за следващото заседание чрез полицейската власт.
Свидетелят има право в двуседмичен срок от деня, в който е трябвало да се яви, да представи оправданието си пред съда или пред съдията, натоварен със събиране на доказателствата. Този последният, ако признае оправданието за уважително, отменява определението си, с което е наложил глобата.


Чл. 186. (301). Разпитът на свидетели става в открито заседание на съда, освен в случаите, посочени в чл. чл. 144-146.


Чл. 187. (302). (Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)


Чл. 188. (303). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) В случаите, посочени в чл. чл. 181 и 184, протоколът за свидетелските показания се прочита в заседанието на съда; когато свидетелските показания са неясни и непълни, съдът може до назначи нов разпит.


Чл. 189. (304). Против действията на съдията, който е правил разпита, могат да се подават в съда жалби в течение на три дни от деня, в който е извършен разпитът. Жалбата може да бъде дадена така също и на съдията, който е правил разпита или пък тя може да бъде записана, по искане на страната или на свидетеля в протокола.


Чл. 190. (305). Страните и техните повереници имат право да присъстват при разпита на свидетелите, макар той да става в частен дом.


Чл. 191. (306). Всеки свидетел се разпитва отделно, в присъствието на страните, които са се явили при разпита. Свидетелите, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.


Чл. 192. (307). При извършване на разпита свидетелите на ищеца се разпитват преди свидетелите на ответника.
Страната може да се откаже от разпита на свидетелите, на чиито показания се е позовал. Обаче противната страна има право, въпреки това, да поиска да бъде разпитан явилият се свидетел по обстоятелствата, за установяването на които е бил допуснат.


Чл. 193. (308). На всеки свидетел преди клетвата се предлагат въпроси за определяне на самоличността му и на отношенията му към страните по делото.


Чл. 194. (310). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Преди да даде показанията си, свидетелят се подвежда под клетва от председателя на съда, или от съдията, натоварен със събиране на доказателствата, освен ако бъде освободен от нея по взаимно съгласие на страните.
Свидетелят се кълне, че ще каже по делото самата истина, без да крие нещо от нея или да прибави нещо към нея.


Чл. 195. (311). От клетва се освобождават:
1) свещенослужителите и монасите от всички вероизповедания;
2) лицата, принадлежащи към признати от държавата вероизповедания и вероучения, които не допускат клетва.
Тези лица вместо клетва дават обещание, че ще кажат цялата истина по чиста съвест.


Чл. 196. (312). Ако някой свидетел не иска без законна причина да се закълне или да свидетелства, той се наказва в самото заседание с глоба от сто до хиляда лева. В случай на несъстоятелност, глобата се заменя със запиране по общия ред.
Определението на съда не подлежи на обжалване.


Чл. 197. (313). Разпитът на свидетеля се почва с покана да разкаже какво му е известно по обстоятелствата, върху които се основават страните.


Чл. 198. (314). Свидетелят отговаря на въпросите и дава своите показания устно.


Чл. 199. (315). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Председателят на съда или съдията, натоварен със събиране на доказателствата може да спре свидетеля, когато се впуска в разказване на обстоятелства, които не се отнасят до делото.


Чл. 200. (316). След като свидетелят изложи своето показание, председателят на съда или съдията, натоварен със събиране на доказателствата предоставя на страните да предложат на свидетеля въпроси по всички предмети, които се намират във връзка с обстоятелствата, за установяване на които той е допуснат.
(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Председателят на съда или съдията, натоварен със събиране на доказателствата и членовете на съда, с разрешение на председателя, също могат за разяснение на делото да задават на свидетеля въпроси.


Чл. 201. (317). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) При разпита на свидетелите, председателят на съда или съдията, който е натоварен със събиране на доказателствата, и членовете на съда, с разрешение на председателя, могат за разяснение на делото да предлагат въпроси на страните.


Чл. 202. (318). Всеки разпитан свидетел трябва да остане в заседателната стая на съда докато се свърши разпитът на всички свидетели, освен ако председателят на съда му позволи да си отиде по-рано.


Чл. 203. (319). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото заседание, ако сам поиска това, или ако съдът или съдията, натоварен със събиране на доказателствата, постанови това по молба на някоя от страните или по своя преценка.


Чл. 204. (320). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Когато в показанията на някои свидетели има разногласие по съществени обстоятелства, съдът или съдията, натоварен със събиране на доказателствата, е длъжен да постанови тези свидетели да се разпитат очи в очи.


Чл. 205. (321). Когато се разпитва свидетел, който не разбира български, повиква се преводач.


Чл. 206. (322). Същественото от показанията на свидетеля се записва в протокола на съдебното заседание по възможност с неговите думи.


Чл. 207. (323). Свидетел, който иска да получи възнаграждение за отвличането му от работа и за пътни разноски, длъжен е да заяви за това на съда при разпита или до края на съдебното заседание по делото.
Това правило се прилага и за преводача.


Чл. 208. (324). Съдът или съдията, който е провеждал разпита, определя следуемото се на свидетелите възнаграждение, което се изплаща от предварително внесения депозит от страната, която е искала призоваването им.
По същия ред се определя и възнаграждението на преводача.
Определенията на съда относно тези възнаграждения не подлежат на обжалване.

Дял трети.
Дознание чрез околни люди

Чл. 209. (329). Когато има спор за пространството, границите или местността на пасища, гори, мери и балталъци, съдът може, ако една от страните се основава върху показанията на местни жители, да постанови да се извърши дознание чрез околни люди.
При спорове за мери и балталъци съдът може по въпроса за владението от древно време да разпитва, освен свидетели, и околно люди.


Чл. 210. (330). За извършването на дознанието съдът назначава едного от членовете си и определя времето, когато то трябва да се извърши. Назначаването на член и определянето на времето за извършване на дознанието трябва да става, след като се изслушат страните в съдебно заседание.


Чл. 211. (332). Назначеният от съда член за извършване на дознанието е длъжен да отиде на самото спорно място преди определения за дознанието ден и да състави списък на стари хора от близките населени места, които могат да свидетелстват по възникналия спор.
За правилното съставяне на този списък назначеният за извършване на дознанието член събира сведения, както от местните административни власти, така и от общинските съвети.


Чл. 212. (333). Тоя списък не трябва да съдържа:
1) имената на страните и на слугите им;
2) роднините на страните по права линия - без ограничение на степените, по съребърна - роднините от първите три степени, а по сватовщина - от първите две степени;
3) отсъстващите и онези, които по причина на тежка болест и по други непреодолими препятствия не могат да се явят да свидетелстват.


Чл. 213. (350). Означените в списъка околни люди се призовават с особени призовки от члена на съда, който извършва дознанието, да се явят при него в назначения, за извършване на това последното, ден и място, за да дадат своите показания.


Чл. 214. (331, 334). Страните се призовават на мястото, гдето ще стане дознанието, с особени призовки от члена на съда, който ще извършва дознанието, и, ако присъстват, могат да предлагат на околните люди въпроси по спора.
Ако в назначения ден страните не се явят, дознанието се извършва в тяхно отсъствие.


Чл. 215. (336, 337). Членът на съда предлага на явилите се страни, ако желаят, да изберат, по взаимно съгласие, от означените в съставения от него списък околни люди няколко (не повече от 12) лица, които по установения ред да дадат показания по възникналия между тях спор.
Страните, обаче, могат по взаимно съгласие, да изберат и други местни жители, извън означените в списъка лица. В тоя случай разпитват се само избраните от страните лица.


Чл. 216. (338). Когато страните по взаимно съгласие изберат околни люди, те могат да постановят, щото възникналият спор да се реши изключително въз основа на показанията на тези околни люди.


Чл. 217. (339). За избраните по взаимно съгласие на страните околни люди се съставя протокол, който се подписва от страните и в който точно се обозначава от члена на съда: постановили ли са или не страните да се реши спорът им въз основа на показанията на избраните от тях околни люди.


Чл. 218. (340). Ако страните не се съгласяват да си изберат сами околни люди, последните се избират според установените в следващите членове правила.


Чл. 219. (341). Съставеният според чл. чл. 211 и 212 списък на околни люди, подписан от члена на съда, се предлага на явилите се страни да го прегледат и да го подпишат.


Чл. 220. (342, 343). Позволява се на страните, когато подписват списъка, да посочат върху него допуснатите, по тяхно мнение, неправилности в съставянето му и да молят за неговото поправяне и допълване.
Членът на съда се произнася по тези посочвания и молби на страните и отбелязва своето решение по тях в самия списък, след което обявява този последния на страните, срещу разписка или подпис.


Чл. 221. (345). От обявения така списък, членът на съда, в присъствието на явилите се страни, избира по жребие дванадесет души. Ако в списъка няма повече от дванадесет души, избират се шест души.


Чл. 222. (346, 348). Страните имат право да отвеждат избраните по жребие лица по причините, посочени в чл. чл. 176-178.
Отведените лица се заменяват с други по реда, установен в чл. 221. Окончателният списък, не може да има по-малко от шест души.


Чл. 223. (349). След избора по жребие и след отводите, ако такива е имало, имената на окончателно избраните околни люди се записват в протокола, в който се отбелязва подробно и всичко относно начина, по който те са били избрани.


Чл. 224. (352). Околните люди се разпитват под клетва, освен ако страните, по взаимно съгласие, ги освободят от нея. Правилата за разпитването на свидетелите и за записването на показанията им се прилагат и за околните люди.


Чл. 225. (353). Неявилите се призовани околни люди се глобяват в размер, предвиден в чл. 185, и се освобождават от наложената им глоба съгласно същия член.


Чл. 226. (354). Съдът определя достоверността и силата на показанията на околните люди по своя преценка, с изключение на случая, за който се говори в чл. 216.


Чл. 227. (355). Възнаграждението на околните люди се определя от съда или съдията, който произвежда дознанието; на тях се плаща така, както и на другите свидетели по граждански дела. Определението на съда относно това възнаграждение не подлежи на обжалване.


Дял четвърти.
Писмени доказателства

Параграф I. Редът за представяне и изискване на писмените доказателства
Чл. 228. (356). Към писмените доказателства се отнасят не само официалните, нотариално заверените и частните документи, за които се говори в гражданските закони, но и всякакви други книжа.


Чл. 229. (357, 358). Всяка страна по делото има право да иска от противната страна да представи в съда документа, върху който тази последната основава своите права или за които се упоменава в представения от същата страна документ, отнасящ се до спорните обстоятелства по делото.


Чл. 230. (359). Всяка от страните има право да иска да види оригинала на документа, който противната страна е представила в препис, освен ако е доказано, че той е унищожен или получаването му е съвсем невъзможно.


Чл. 231. (360). Всяка от страните по делото е длъжна, по искане на противната страна, да представи намиращите се у нея документи, които служат за потвърждение на спорните обстоятелства по делото.


Чл. 232. (361). Страната, която иска от противната страна да представи някой документ, е длъжна:
1) точно и определено да означи искания документ и
2) да посочи основанията, по които тя предполага, че документът се намира у противната страна.
Противната страна пък е длъжна да заяви:
1) намира ли се документът у нея, и ако не се намира, где е той;
2) има ли възражение против представянето му и кои са основанията на тези й възражения.


Чл. 233. (362). Ако съдът намери, че обстоятелствата, които ще се доказват с документа, са важни и че искането за неговото представяне е основателно, той постановява да се представи документът, когато противната страна признава, че се намира у нея, или когато тя не отговаря на искането за представянето му.
Ако страната откаже да представи искания документ, когато тя не отрича, че той се намира у нея, или ако, въз основа на представените по делото доказателства, нейното твърдение, че документът не се намира у нея, бъде признато за неоснователно, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които се е искал документът.


Чл. 234. (363). Ако противната страна отрече, че документът се намира в нейно владение, съдът, по искане на заинтересуваната страна, я поканва да положи клетва в смисъл, че, след внимателно издирване, тя е дошла до убеждение, че документът не се намира в нейно владение; че тя не е унищожила тоя документ с намерение да лиши страната, която го иска, от възможност да се възползва от него и че не знае, где се намира тоя документ.
Съдът може да направи изменения в тая формула на клетвата според обстоятелствата на делото, което разглежда. Ако документът трябва да се представи от публично учреждение, клетвата се полага от длъжностното лице, на което е било поверено пазенето на документа.
Ако противната страна не приеме клетвата, в такъв случай представеният препис от този документ от другата страна се счита за верен. Ако не е представен препис от документа, съдът може да признае твърденията на същата страна относно формата и съдържанието на документа за доказани.


Чл. 235. (364). По искане на една от страните, неучастващите в делото лица са длъжни на същите основания, както и противната страна, да представят в оригинал или в препис ония намиращи се в тях документи, които непосредно се отнасят до делото, с изключение на частната им кореспонденция и на търговските им книги в случая, когато законът не разрешава да се искат тия книги. Кореспонденцията с трето лице може да се поиска само в случая, когато това лице е вземало участие в качеството на търговски помощник, комисионер или пък на посредник при договора, който служи като основание на иска или на възражението.


Чл. 236. (365). Страната, която иска представянето на документ, който се намира у трето лице, трябва да изпълни условията, които предписва чл. 232.


Чл. 237. (366). Препис от молбата с която се иска представянето на документа, се изпраща на третото лице със съобщение, в което се определя срокът, в който то трябва да представи в съда първообразния документ или заверен препис от него или да даде обяснения, защо не го представя.
Ако третото лице в дадения му срок не представи документа или пък не даде обяснения, защо не го представя, а също и ако обясненията му бъдат признати за неоснователни, съдът го призовава за заседанието, в което ще се разглежда делото, като в призовката го поканва, под страх на посочените в чл. 238 последствия, да представи документа най-късно в това заседание.


Чл. 238. (368). Ако третото лице не представи документа и в заседанието по делото, съдът дава ход на делото без него. На третото лице, което неоснователно не е представило намиращия се у него документ, отговаря спрямо страната, която го е искала, за вредите и загубите, които тя ще претърпи вследствие на неговото непредставяне.


Чл. 239. (367). Разноските, направени във връзка с искането за представяне на документ, от трето лице, не се прибавят към общите съдебни разноски, а остават за сметка на оногова, който е искал документа.


Чл. 240. (369, 370). В спорове между членове на търговско дружество, ако една от страните посочи като доказателства книгите и документите, които принадлежат на дружеството, тези книги и документи трябва да се представят в съда от онези членове на дружеството, в ръцете на които се намират, макар те и да не участват в делото.
Ако не е възможно да се представят в съда книгите и документите, съдът назначава едного от членовете си да ги разгледа и да препише от тях, по указанията и в присъствието на явилата се страна, това, което се отнася до делото.


Чл. 241. (371). Документи, за които една от страните или трето лице заяви, че е неудобно да излезе на яве цялото им съдържание по причини, които лично тях засягат, се разглеждат от един член на съда, по назначение от този последния, в присъствието на едната или на двете страни, и всички места от тези документи, които се отнасят до делото, се преписват от члена на съда.


Чл. 242. (372). За да се получи първообразен документ, препис или сведения, които се намират в други учреждения или у длъжностни лица, председателят на съда дава на страната, която ги иска, удостоверение, че първообразният документ, преписът или сведенията са необходими, като посочва и срока, в който те трябва да бъдат представени, или пък сам ги изисква направо от учреждението или длъжностното лице, у което те се намират.
Ако документът, преписът или сведенията се намират в същия съд, на са приложени към друго дело, в такъв случай, по молба на страната, призната за уважителна, те се прилагат към разглежданото дело в оригинал или препис.


Чл. 243. (373). Всички административни, съдебни и други учреждения са длъжни незабавно да дават на съдещите се страни, които представят нужното удостоверение, исканите от тях с писмена молба сведения и преписи от документи.


Чл. 244. (374). Първообразните документи не се дават на молителя, но се изпращат, като се представи нужното удостоверение, направо в съда, гдето се гледа делото. Книгите и документите по текущи дела не се изпращат в първообразен вид, а се дават извлечения от тях.


Чл. 245. (375). Ако някое учреждение или длъжностно лице не може да изпълни молбата за даване на документ или на справка в посочения в удостоверението на съда срок, то е длъжно да даде на молителя удостоверение за това и да каже за кой срок може да се изпълни молбата му.
Въз основа на това удостоверение, съдът дава на страната нужната отсрочка.


Параграф II. Силата на писмените доказателства

Чл. 246. (376). Ни едно от писмените доказателства, на което страните изрично са се позовали, било в разменените помежду им книжа, било в устните им обяснения, не може да бъде отхвърлено от съда без разглеждане.


Чл. 247. (384). Силата на писмените доказателства изобщо се определя съобразно със законите и обичаите, които са действали във времето и мястото, когато са направени.


Чл. 248. (385). Документи, които са съставени в чужда държава със спазване на формите, изисквани от местния закон, се признават за законни по своята форма, макар тази последната да не е съобразена със изискванията на българските закони.


Чл. 249. (377). Документи, които са извършени според установените от закона ред и форми от публична власт в границите на нейната компетентност и които съдържат изявление, направено пред тази власт, съставляват пълно доказателство за това, което е отбелязано в тях.


Чл. 250. (378). Частни документи, които са подписани от лицата, които са ги издали, съставляват пълно доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
Частни документи, издадени от неграмотни, нямат доказателствена сила, ако не носят знак от пръст с указание името на неграмотния, който го е сложил, и не са приподписани от двама свидетели.
Неграмотните поставят знака от пръст с долната част на палеца на дясната си ръка. Ако знакът не е поставен с палеца на дясната си ръка, в документа трябва да е указано с кой пръст на коя ръка е той поставен.


Чл. 251. (379). Писмени документи, които страните си разменят с цел да обезсилят или да изменят съдържащите се в друг документ техни волеизявления, нямат сила за трети лица.


Чл. 252. (380). Доколко зачеркванията, изтриванията, прибавките между редовете или другите вънкашни недостатъци унищожават съвършено или отчасти или намаляват доказателствената сила на документа, се решава от съда, по негово свободно убеждение.


Чл. 253. (381). Документът, който няма значение на официален по причина, че е извършен от некомпетентно или неспособно за извършването му лице, или по причина, че не са спазени предвидените от закона ред и форми, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.


Чл. 254. (382). Документите, които по закона подлежат на гербов налог, се приемат за доказателство и тогава, когато са писани без спазване на правилата за гербовия налог.


Чл. 255. (383). Извлечение от нотариална книга е равносилно на оригинала с изключение на случаите, когато по закона се иска представянето на оригинала.
Заверен по установения ред препис от един документ се приема наместо самия документ, освен когато съдът намери, че страната има правен интерес да иска представянето на оригинала му.


Чл. 256. (386). При искове против лица, които не са търговци, редовно водените търговски книги могат да се приемат за доказателство при спорове за доставяне на стоки или за заем на пари само тогава, когато е доказано, че стоките наистина са били доставени или парите взети, а съмнението или спорът се отнася до времето, до количеството, до качеството или до цената на доставената или взета стока, или до времето за изплащането на условения платеж за стока.


Чл. 257. (387). Търговските книжа и книгите на търговци, които продават на дребно, на хлебари, бакали и други такива, както и сметки, записки и всякакви други частни книжа, не съставляват доказателство в полза на лицето, което ги е писало или водило, ако не са подписани от противника. Те, обаче, могат да бъдат приети за доказателство против това лице.


Чл. 258. (388, 389, 390). Написаната върху самия документ разписка се приема за доказателство против лицето, което я е написало.
Това правило важи и за документи, които са съставени в два екземпляра, ако в ръцете на едната страна се намери екземпляр с разписка от другата страна за изпълнение на задължението.
Разписка за изпълнение на едно задължение, която не е направена върху самия документ, съставлява доказателство в полза на тогова, на когото е дадена.


Чл. 259. (391). Показаният в официалните или заверените документи ден за извършването или заверката им се счита достоверен.


Чл. 260. (392). Показаният в частните документи ден за извършването им се счита достоверен само за страните, които са участници по документи, а също и за техните наследници и правоприемници. Частните документ имат достоверна дата срещу трети лица само от деня на заверяването им, от смъртта на подписавшия или от деня, когато съдържанието им се възпроизвежда в някой друг документ, съставен от длъжностно лице.


Чл. 261. (393). Документ, който е представен в съда от едната страна, може да служи за доказателство и в полза на другата страна, макар страната, която го е представила, да се е отказала отпосле от него или да е молила да се признае за недействителен, стига само достоверността на документа да не е оспорена.


Дял пети.
Рабоши

Чл. 262. (394). Рабошите служат за доказателство, когато резките и на двете части са еднакви и си съответстват.


Чл. 263. (395). При оценяване доказателната сила на рабошите, съдът се ръководи от местните обичаи и от правилата, предвидени в чл. чл. 230, 232 и 233 от този закон.


Дял шести.
Самопризнание

Чл. 264. (396). Самопризнанието е изявление, направено от страната или от нейния повереник пред съда при производството на делото, независимо от това, дали делото е било подсъдно или не на този съд.
Самопризнанието съставлява пълно доказателство против страната, която го е направила.


Чл. 265. (397). Самопризнанието може да се направи пред съда писмено в книжата подавани в съда, или устно през време на съдебното заседание. Устното самопризнание се вписва в протокола и се прочита в същото съдебно заседание като това се отбелязва в протокола. То няма сила, ако веднага след прочитането му страната заяви, че не е правила подобно самопризнание.


Чл. 266. (398). Самопризнанието, което е направил някой от участващите в делото, има сила само по отношение на тогова, който го е направил.


Чл. 267. (399). Ако предметът на спора е общо неделимо право или обща неразделност или солидарно задължение, в такъв случай силата на самопризнанието на едного от участващите в делото по отношение на другите се определя от съда, в зависимост от обясненията на тези последните или от обстоятелствата на делото.


Чл. 268. (400). Самопризнанието не може да бъде взето назад, ако не се докаже, че то е било направено по погрешка във факта.
То не може да бъде оттеглено под предлог на погрешка в правото.


Чл. 269. (401). За да може самопризнанието да произведе своето действие, то трябва да бъде направено от лица, способни да влизат в задължение.
Самопризнанието на настойниците и управляващите няма сила за стоящите под настойничество или управление лица, ако то не е направено в случаите и по реда, в които и по който те могат да задължават намиращите се под тяхно настойничество или управление лица.

Дял седми.
Клетва

Чл. 270. (411). Клетвата бива два вида:
1) клетва, която едната страна предлага на другата за да постави в зависимост от нея признаването за истинско или неистинско известно обстоятелство, доказването на което има значение за решаване на делото. Тая клетва се нарича решителна, и
2) клетва, която сам съдът предлага на едната или на другата страна. Тая клетва се нарича съдебна.


Параграф I. Решителна клетва

Чл. 271. (412, 413). Решителна клетва може да се предлага само относно личното действие на страната, на която се предлага, при всички спорове, освен: 1) при спорове за семейни права и за права на лично състояние; 2) при спорове, по които са страни непълнолетни и други лица, намиращи се под настойничество освен ако има постановление от роднинския съвет, което дава право на настойника да предлага клетва. В случая предложената клетва не може да бъде повърната; 3) при спорове, които имат връзка с интересите на държавата, на окръжията, на общините, на училищните и черковните настоятелства.


Чл. 272. (413, 418). Решителна клетва не може да се предлага: 1) за престъпно обстоятелство; 2) за обстоятелство, противното на което съдът признава за общо известно; 3) за такъв договор, за действителността на който законът изисква писмен документ; 4) за опровержение на такива действия в един официален документ, за които държавният чиновник, който е извършил документа, удостоверява в самия документ, че те пред него са станали; 5) за опровержение на направено вече съдебно самопризнание; 6) за опровержение на изричния смисъл на писмен документ, признат за истински и изходящ от страната, която предлага клетвата, или пък за опровержение изричния смисъл на нотариални или надлежно заверени писмени документи, изходящи от същата страна. Не си счита за опровержение изричния смисъл на писмен документ, когато с клетвата страната иска да докаже неговата симулативност.


Чл. 273. (414). Решителната клетва може да бъде предложена най-късно до приключване на устните състезания.


Чл. 274. (415). Ако страната, на която е била предложена решителна клетва, не я приеме и не я повърне на противната страна, или ако страната на която е била повърната клетвата, не я приеме, то обстоятелството, за което се отнася клетвата се счита за признато от страната, която не е приела клетвата.


Чл. 275. (416). Клетвата не може да се повръща, ако действието, което съставлява неин предмет, не е общо и на двете страни, а е лично на онази страна, на която е била предложена клетвата.


Чл. 276. (417). Страната, която е предложила или повърнала клетвата не може вече да се откаже от това си действие, след като съдът е допуснал клетвата и противната страна е заявила, че я приема. При допускане на предложената или повърнатата клетва съдът, след като разбере какво точно иска страната и като отстрани недопустимото в нея, може да даде правилна формулировка на зле изразената или непълната по съдържание клетва. Ако страната е налице, съгласието й за направеното изменение на клетвата е необходимо; ако тя отсъства, изменението се постановява с определение, в което се посочва в какво се състои това изменение.


Чл. 277. (419). Страната, която е предложила или повърнала клетвата, може да освободи противната страна, която е заявила, че я приема, от полагането на клетвата, обаче, в случая тази последната се счита като положена.


Чл. 278. (420). Клетвата съставлява доказателство само за или против оногова, който я е предложил, а също за или против наследниците му или лицата, които са встъпили в неговите права. Клетвата, която е предложил един от солидарните кредитори издължава длъжника само за припадащата се на този кредитор част.
Клетвата, предложена на длъжника, ползва поръчителя.
Клетвата предложена на едного от солидарните длъжници, ползва и другите съдлъжници.
В последните два случая клетвата, предложена на солидарния съдлъжник или на поръчителя, ползва другите съдлъжници и главния длъжник само тогава, когато е предложена за дълга, а не за факта на солидарността или поръчителството.


Чл. 279. (421). Лъжливостта на положена решителна клетва се доказва по углавен ред, като страната, която е предложила клетвата може да поддържа обвинението редом с прокурора (чл. чл. 3 и 440, ал. 2 от закона за углавното съдопроизводство).
Ако, обаче, углавното преследване е изключено поради смъртта или амнистирането на обвиняемия, лъжливостта на положената решителна клетва може да бъде доказана в гражданския съд, ако заинтересуваната страна предяви иск за това най-късно една година след смъртта или амнистията.


Параграф II. Съдебна клетва

Чл. 280. (422). Съдът може да предложи на едната от страните клетва с цел да определи размера на онова, което трябва да й се присъди.


Чл. 281. (423). Съдът може да предложи на страната съдебна клетва, ако основанието на иска й е доказано.


Чл. 282. (424). Клетвата, която съдът предлага на едната страна, не може да бъде повърната от нея на другата страна.


Чл. 283. (425). Съдът може да предложи клетва на ищеца за определяне стойността на предмета, който той дири, само когато не е възможно да се определи тази стойност изобщо или поради положението, в което се намира делото.
В този случай съдът трябва да определи и до какъв размер ще даде вяра на клетвата на ищеца.


Параграф III. Редът за полагане на клетва

Чл. 284. (426, 427). Полагането на клетва става в същото съдебно заседание, в което е била допусната от съда, ако страната, на която е предложена, присъства в това заседание и заяви, че я приема. Ако страната отсъства, съдът отлага делото за едно от близките си заседания, за което страната се призовава да ся яви да положи клетвата, която й се съобщава в самата призовка.
Страната се подвежда под клетва от председателя на съда в публично заседание. Преди полагането на клетвата председателят излага ясно на страната обстоятелствата, върху които й се предлага клетвата, като й напомня и нейната важност, а също и наказанието за лъжливо заклеване.
Клетвата се полага лично от лицето, което е задължено да я положи.


Чл. 285. (428). Ако страната, без доказана законна причина, не се яви лично в определеното за полагане на клетвата заседание, нейното отсъствие се счита като отказ да положи предложената й клетва.


Чл. 286. (429). Съдът може да постанови, щото клетвата да се положи пред едного от неговите членове или пред друг съд, ако задълженият да се закълне не може да се яви в съда, който е допуснал клетвата, по извинителни причини или поради това, че живее на далечно разстояние от неговото седалище.


Дял осми.
Предположения

Чл. 287. (430). Предположенията са заключения, които законът или съдът изважда от един известен за друг неизвестен факт.


Параграф 1. Установени от закона предположения

Чл. 288. (431). Законно предположение е онова, което, по силата на особено постановление на закона, се изважда от някои актове или обстоятелства.
Такива законни предположения съществуват:
1) по отношение на актовете, които законът признава за недействителни по тяхното естество, като извършени с намерение да заобиколят закона;
2) в случаите, в които законът обявява, че правото на собственост или освобождение от изпълнение на някое задължение произтича от известни определени обстоятелства;
3) по отношение на влезлите в законна сила съдебни решения.


Чл. 289. (432). Значението което законът предава на влезлите в законна сила съдебни решения, се простира само върху това, което е предмет на решението.
За да има присъдено нещо, трябва да има: еднаквост на предмета, еднаквост на правното основание, еднаквост на страните в делото и, освен това, искът да е бил предявен от тях и против тях в същото им качество.


Чл. 290. (433). Законното предположение освобождава лицето, в полза на което то съществува, от представянето на всяко друго доказателство.


Чл. 291. (434). С никакви доказателства не се допуска оспорване на законното предположение, когато въз основа на него законът унищожава някой акт или пресича правото на иск, освен ако законът дава право да се възразява против предположението.


Параграф 2. Неустановени от закона предположения

Чл. 292. (435). Извличането на неустановените от закона предположения се оставя на преценката на съда, който не може да допуска други предположения, освен важните, точните и съгласните помежду си, и то само в случаите, в които законът допуска свидетелски показания.


Глава четиринадесета.
Събиране на доказателствата

Чл. 293. (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Събирането на доказателствата става от съда или от назначения за това, съгласно чл. 110, съдия-докладчик.
Съдът може да възложи събирането на доказателствата на друг съд, само в определените от закона случаи. Натовареният за това съд назначава един съдия, който изпълнява поръчката.


Чл. 294. Ако възможността за събиране на някое доказателство изглежда съмнителна или ако се яви спънка, която може да трае неопределено време, съдът може, когато държи определението за събирането на доказателствата или по-късно, да назначи, по молба на заинтересуваната страна, съответен срок, след изтичането на който, делото ще се гледа и без това доказателство. По такава молба, когато тя се предявява извън съдебното заседание, трябва да се изслуша и противната страна.


Чл. 295. По молба на противната страна, съдът може да не възприеме да се извърши в чужбина едно събиране на доказателства, когато, след изслушване на страните, той намери, че исканото събиране на доказателствата е свързано със значителни затруднения.


Чл. 296. Събирането на доказателства по делегация извън пределите на Българското Царство се извършва според наредбите на съдопроизводството на замолената страна. Обаче, съдът може да зачете това събиране на доказателства дори и тогава, когато неговата правилност може да се оспори въз основа на закона на мястото, гдето то е станало, ако е извършено съобразно с наредбите на този закон.


Глава петнадесета.
Проверка на доказателствата

Дял първи.
Общи правила

Чл. 297. (436). Проверка на доказателствата става или по молба на съдещите се, или по преценка на съда. Съдът, обаче, може да назначи да се проверят само ония доказателства, за които е обявено препирня.


Чл. 298. (437, 438). За времето и мястото на проверката се известява на страните и от тях зависи да присъстват лично или чрез повереници при проверката.
Неявяването на страните не спира проверката, освен ако е необходимо тяхното присъствие за удостоверяване истинността и еднаквостта на предметите на проверката.


Чл. 299. (439). За проверката се съставя протокол, в който се отбелязва всичко, което е станало и излязло на яве при нейното извършване. Този протокол се подписва и от страните, които присъстват при проверката. Чл. 300. (440). (Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)


Чл. 301. (441, 442). За да се извърши проверки на доказателство в окръга на друг съд, на последния се съобщава препис от определението за проверка и му се предоставя да назначи срока за извършването й.
Съдът, като получи указания препис, е длъжен да изпълни отправената до него поръчка и да изпрати протокола за проверка на доказателството в съда, който е направил поръчката.


Дял втори.
Оглед на мястото

Чл. 302. (443). Съдът може, по молба на страните или по своя преценка, да назначи оглед на мястото, с участие или без участие на вещи лица.


Чл. 303. (444). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Огледът се извършва от едного от членовете му.


Чл. 304. (445). В определението на съда за огледа се бележат: причините, поради които съдът намира за нужно извършването на огледа, мястото на огледа, предметът му и времето, когато той трябва да се извърши.


Чл. 305. (446). Страните се призовават да присъстват при извършване на огледа и, ако присъстват, могат да обръщат внимание на съда или на съдията който прави огледа, върху предметите, които подлежат на оглед.
Протоколът на извършеният оглед се подготвя в седмодневен срок. Страните могат най-късно до три дни от изтичането на този срок или от деня на действителното изготвяне на протокола, ако то е станало по-късно от определения в този член срок, да направят бележките си против неговото съдържание.


Чл. 306. (447). При извършване на огледа, ако е нужно, се правят планове и чертежи.


Чл. 307. (448). Протоколът за огледа се прочита в заседанието на съда и на страните се позволява да дават устните си обяснения, без да имат право да възразяват против онова, което е удостоверено в протокола на огледа и за което е била натоварена никаква бележка от тях в посочения в алинея втора на чл. 305 срок.


Чл. 308. (449). Разноските за извършване на огледа се внасят от страната, по молба на която става огледът. Ако пък огледът е назначен по преценка на самия съд или по искане на двете страни, разноските се внасят и от двете страни по равно.


Чл. 309. (450). Оглед на мястото се допуска не само за проверка на представени вече от страните доказателства, но и като самостоятелно доказателства.


Дял трети.
Заключение на вещи лица

Чл. 310. (451). Съдът може по молба на страните или по своя преценка, да поиска заключение на вещи лица за такъв предмет, за разглеждането или за оценката на който си изискват особени научни, технически или домакински познания.


Чл. 311. (452). В определението за изследване чрез вещи лица съдът посочва: по какви предмети се иска тяхното заключение, кога и где трябва да извършат изследването и в какъв срок са длъжни да се явят в заседанието на съда, за да изложат своето заключение.
Когато съдът намери за възможно, назначението и изслушването на вещите лица може да стане в едно и също съдебно заседание.


Чл. 312. (453). При дела, които изискват обстойно и сложно изследване, съдът може да назначи едного от своите членове за наблюдение но хода му.


Чл. 313. (455). Вещите лица биват едно или три, според важността или трудността на предмета на изследването.


Чл. 314. (454). Вещите лица се определят по взаимно съгласие на страните. Ако такова съгласие не се постигне, в такъв случай, ако вещото лице трябва да бъде едно, то се определя от съда, а ако вещите лица трябва да бъдат три, тогава всяка страна има право да посочи по едно вещо лице, а третото вещо лице се определя от съда. Ако някоя от страните не се възползва от това си право, съдът определя вещото лице вместо нея.


Чл. 315. (456, 466). Само онези лица са длъжни да приемат върху си изследването, с което са натоварени от съда, които според тяхното знание, занаят или занятие имат нужните особени познания. Назначените за вещи лица могат да се откажат от извършване на изследването и по причините, които освобождават от задължението за свидетелствуване, или по причини, които съдът признае за уважителни.
Отказът трябва да бъде заявен на съда в тридневен срок от получаване на съобщението за назначение. В посочения в ал. II на чл. 311 случай отказът трябва да бъде заявен в съдебно заседание.
На мястото на вещите лица, които са се отказали от изследването, се назначават други по общия ред.


Чл. 316. (457, 458). Отводи срещу вещи лица, които са избрани по взаимно съгласие на страните, не се допускат, освен по причини, възникнали след избора.
Отводи срещу вещи лица, които са определени от съда, могат да се предявят само в течение на три дни, след като се съобщи на страните определението на съда за назначението им, освен ако причината за отвода възникне отпосле.
В последния случай отводите трябва да бъдат предявени до началото на изследването.
Отводи срещу вещите лица, посочени от страните, се предявяват най-късно до почване на изследването. Ако такъв отвод бъде уважен, страната може да замени отведеното лице с друго, само когато последното е налице, или когато изследването не би претърпяло никакво забавяне от заменяването. В противен случай съдът се задоволява със заключението на останалите вещи лица.


Чл. 317. (459). Вещите лица се отвеждат по същите причини, по които се отвеждат и свидетелите.
Вещите лица, посочени от страните, могат да бъдат отведени, по искане на противната страна, и когато не отговарят на посочените в чл. 315, ал. I, условия.


Чл. 318. (460). Когато изследването чрез вещи лица трябва да стане не в седалището на съда, този последният, може да предостави на член на съда, който е назначен да наблюдава това изследване, да извърши действията по назначаването на вещите лица.


Чл. 319. (461). Вещите лица дават заключенията си под клетва, освен ако страните по взаимно съгласие ги освободят от нея.


Чл. 320. (462). Заключението на вещите лица трябва да бъде изложено писмено с посочване на доводите, върху които то е основано. Ако предметът на изследването не е труден, или ако вещите лица са неграмотни или малограмотни, или пък, ако те не владеят добре български език, съдът може да поиска, наместо писмено, устно заключение; в този случай заключението се записва в протокола на съдебното заседание.


Чл. 321. (463). В случай на разногласие, вещите лица дават само едно заключение, по болшинство на гласовете, като излагат и мотивите на отделните мнения. А когато заключенията на вещите лица са тъй различни и материята тъй сложна, че съдът не може да си състави мнение по предмета, той може да постанови назначението на други вещи лица.


Чл. 322. (464). Съвещанието на вещите лица става тайно и без всяко влияние от страни.


Чл. 323. (465). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) В случай, че е необходимо да се допълни изследването и да се разясни заключението на вещите лица, съдът може да възложи на докладчика да поиска от тях допълнителни обяснения или да постанови да се извърши изследване от нови вещи лица.


Чл. 324. (467). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако вещите лица, които са приели назначението, не се явят за изследването без уважителни причини или не представят заключенията си в определения срок, съдът или съдията, натоварен със събиране на доказателствата им налага глоба от сто до петстотин лева. Вместо тях, ако има възможност, се назначават други вещи лица.


Чл. 325. (468). За труда си за напускане работата си и за разноските по издирванията вещите лица могат да искат възнаграждение. Това искане се заявява писмено или устно едновременно с представянето на заключението.


Чл. 326. (469). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Съдът или съдията, натоварен със събиране на доказателствата определя сумата на възнаграждението съобразно с качеството на труда, с цената на работните дни, с далечината на мястото, с употребеното време и с други уважителни обстоятелства. Определението на съда трябва незабавно да се изпълни. Жалби от вещи лица против определението на съда за възнаграждението им не се допускат.


Чл. 327. (470). Възнаграждението на вещите лица и разноските по извършване на изследването се внасят предварително от оная страна, която е молила за изследването, или от двете страни по равно, ако и двете са молили за това, или ако изследването е било назначено по преценка на съда.


Чл. 328. (471). Съдът не е длъжен да се подчинява на мнението на вещите лица против своето убеждение.


Чл. 329. (472). Изследването чрез вещи лица се допуска не само за проверка на представени от страните доказателства но и като самостоятелно доказателство.


Дял четвърти.
Проверка на писмени доказателства

Чл. 330. (473). Проверка на преписите, извлеченията и сметките с първообразните книги и документи се извършва, ако стане нужда, от един от членовете на съда, назначен от този последния, в самото съдилище или в онова място, гдето се намират документите и книгите.


Чл. 331. (474). Страните се известяват за времето на тая проверка и могат да присъстват при нейното извършване.


Чл. 332. (475). Проверените сметки и други документи се заверяват лист по лист и се подписват от страните, които присъстват при проверката и от члена на съда. Ако в едно дело участват няколко ищци или ответници, то заверяването може да бъде направено от едно лице от всяка страна по избор от останалите ищци или ответници.


Чл. 333. (476). След свършване на проверката се съставя протокол, в който се бележи кои от проверените документи са излезли верни и безспорни и кои неверни и спорни. Протоколът се подписва от члена на съда и от присъстващите страни, които имат право да правят в него бележки.


Чл. 334. (477). За да се приведат в ясност многочислени или заплетени сметки, съдът може да назначи вещи лица според общите правила.


Чл. 335. (478). Когато заедно с един документ, писан на чужд език, е представен български превод от него, съдът може да се ограничи с тоя превод, ако противната страна не иска проверката му.


Чл. 336. (479). Съдът възлага проверката на превода на заклет преводач или на вещо лице, или изпраща превода заедно с първообразния документ за проверка в местната гимназия или в друго местно учебно заведение, гдето има преподаватели по дадения чужд език, или в Министерството на външните работи.


Чл. 337. (480). Проверката на документа, който има съществено значение за решаване на делото, може да бъде назначена от съда, ако страната, против която е представен документът, оспори неговата истинност.


Чл. 338. (482, 481). Тежестта за доказване лъжливостта на документа пада върху страната, която е оспорила истинността му, в следните случаи:
1) когато документът е извършен по нотариален ред, или изхожда от публична власт в кръга на компетентността й;
2) когато частния документ е заверен по нотариален ред;
3) когато документът носи подпис на лицето, което оспорва истинността му;
4) когато документът носи знак от пръст на неграмотния, който оспорва истинността му, и е приподписан от двама свидетели.
В останалите случаи, когато се оспорва истинността на документа, доказването на последната лежи върху страната, която го е представила за доказателство.


Чл. 339. (483). Когато са представени документи, издадени или заверени от чуждестранни публични власти съдът определя, според обстоятелствата на случая, дали трябва да бъдат представени доказателства за истинността им от страната, която се ползва от тях, или пък и без такива те трябва да се считат за истински до доказване на противното.


Чл. 340. (484, 498). Оспорването истинността на документа трябва да бъде заявено най-късно в съдебното заседание, в което документът е представен, освен ако то не е могло да бъде направено в този срок по уважителни причини.
Противната страна, ако присъства в заседанието лично или чрез повереник, е длъжна да заяви желае ли да се ползва от документа или го оттегля. Когато тя отсъства, съдът отлага делото, съобщава на страната за предявеното оспорване и и дава срок, в който да направи казаното заявление.
Оспореният документ се изключва от числото на доказателствата, ако страната, която го е представила, не заяви, че желае да се ползва от него.


Чл. 341. (485). Както страната, която оспорва истинността на документа, така и правната страна, която заявява, че ще се ползва от документа, е длъжна заедно със заявлението си да посочи, освен ако съдът признае, че тя не може да направи това веднага, и доказателствата, първата - за лъжливостта на документа, ако върху нея пада тежестта за доказването й, втората - за истинността на същия, ако върху нея пада тежестта за доказване на тази последната. Обаче както в първия, тъй и във втория случай всяка от страните има право да посочва доказателства, в определен от съда срок, за оборване домогването на противната страна.


Чл. 342. (499). Оспореният документ се изключва от числото на доказателствата, ако страната, която го е представила, не посочи или не представи в дадения й срок доказателства за истинността му, когато тежестта на доказването лежи върху нея.
Оспорването се счита неоснователно, ако страната, която е оспорила документа, не посочи или не представи в дадения й срок доказателства за лъжливостта му, когато тежестта на доказването лежи върху нея.


Чл. 343. (486, 491). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Издирването на истинността на документа се прави от съдията, натоварен със събиране на доказателствата:
1) чрез проверка съдържанието на документа с други документи;
2) чрез разпит на свидетелите, които са подписали документи или на които се позовава някоя от страните за потвърждение или опровержение истинността на документа;
3) чрез сравняване от вещи лица почерка и подписа или знака от пръст в заподозрения документ с почерка и подписа или знака от пръст на същото лице в други несъмнителни документи;
4) чрез фотографически способ за издирване истинността на документите.


Чл. 344. (487). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Проверката на документа се заверява от члена на съда, който я е правил.


Чл. 345. (488). Всички забелязани в документа поправки, остъргвания, прибавки или заличавания, трябва да се отбележат в протокола за проверка.


Чл. 346. (489). Изборът на книжата или на документите за сравняване на почерка става по взаимно съгласие на страните, а в случай на несъгласие между тях - по преценка на съда.


Чл. 347. (490). Съдът избира предпочтително официални или заверени документи и книжа писани и подписани несъмнено от лицето, почеркът на което се сравнява, като гледа при това сравнените документи да са по възможност от едно и също време.
В случай на нужда съдът може да поиска от лицето, почеркът на което подлежи на сравняване, да напише пред съда няколко думи или реда. Ако лицето откаже да изпълни това искане или пък, ако умишлено преиначава почерка си, съдът може да счете това за доказателство против него.


Чл. 348. Сравняването на знака от пръст на неграмотен може да се извърши и от дактилогическото отделение на Дирекцията на полицията в София, като за сравнение се вземат такива знакове от пръста на неграмотния, които са сложени върху други несъмнителни документи, или пък като той се накара да постави няколко такива знакове от пръст пред съда.


Чл. 349. (493). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Всички лица и административни учреждения са длъжни, по искане на страните и по постановление на назначения за проверка член на съда, да представят в съда намиращите се у тях книжа, необходими за изследването.
В случай че не е възможно тези книжа да се представят в съда, изследването трябва да стане от члена на съда на мястото, гдето те се намират.


Чл. 350. (500). Като се свърши издирването на истинността и се изслушат обясненията на страните, съдът с определение или признава заявеното оспорване за недоказано, или признава документа за лъжлив и го изключва, изцяло или отчасти, от числото на доказателствата.


Чл. 351. (501). Разноските по производството за издирване истинността на документа независимо от изхода на делото се възлагат на страната, против която съдът, съгласно предходния член, е решил препирнята.
Вън от това, съдът може да наложи глоба до 5.000 лв. на страната, която със своето неоснователно или недоказано оспорване на документа или със своето неоснователно или недоказано твърдение, че той е истински, е причинила отлагане на делото.


Чл. 352. (502). Когато съдът след проверката признае документа за подправен, той съобщава своето определение по този предмет на прокурора.

Глава шестнадесета.
Обезпечение на доказателствата

Чл. 353. (505). За обезпечение на доказателствата може да се извърши оглед, да се разпитат свидетели, или да се вземе заключението на вещи лица, ако има опасност, че доказателното средство ще се изгуби или ползването от него ще се затрудни.


Чл. 354. (506). Молбата за обезпечение на доказателствата се подава в съда, в който се разглежда спорът. Когато този съд е колегиален, неговият председател или натовареният от този последния член на съда се произнася по молбата и извършва всички действия, предвидени в тази глава.
В случаи, които не търпят отлагане, молбата може да се подаде и в околийското съдилище в околията на което живеят лицата, които ще се разпитват или се намира предметът, върху който трябва да се извърши оглед.
В същото околийско съдилище трябва да се подава молбата и когато още няма заведено дело.


Чл. 355. (507). Молбата трябва да съдържа:
1) посочване на противната страна;
2) посочване на обстоятелствата, за които ще се отнася доказателството;
3) посочване на доказателните средства, обезпечението на които се иска;
4) изложение на причините, които оправдават страха, че доказателното средство ще се изгуби или ползването от него ще се затрудни. Тези причини трябва да бъдат убедителни.
Препис от молбата се връчва на противната страна.


Чл. 356. (508). Със съгласието на противната страна може да се допусне исканото обезпечение на доказателствата даже и тогава, когато не съществуват предвидените в чл. 353 условия.


Чл. 357. (509). Разглеждането на молбата може да стане и без предварително устно състезание.
В определението, с което се уважава молбата, трябва да бъдат посочени обстоятелствата, за които ще се отнасят доказателствата, а също и доказателните средства, като се посочат свидетелите и вещите лица, които ще се разпитват. Това определение не може да се обжалва.
Против определението, с което молбата не се уважава, може да се подаде частна жалба.


Чл. 358. (510). Когато е нямало устно състезание, на противната страна се съобщава препис от определението, с което се допуска установяването на доказателствата. За извършване на допуснатото обезпечение на доказателствата трябва да се назначи достатъчен срок, за да може противната страна да запази правата си.
Когато обезпечението се отнася до констатиране на едно състояние, което може да се промени, и до причините, които са докарали това състояние, ответникът може също да посочва доказателства. Ако, обаче, тези доказателства не са налице, съдията не може да отлага извършването на обезпечението заради тях.


Чл. 359. (511). Страните се призовават за деня, в който ще се извърши обезпечението.
Установяването на доказателствата, обезпечението на които е допуснато, става по общите правила, които се прилагат за съответното доказателно средство.
Протоколът за извършеното обезпечение на доказателствата се пази в съда, до който е била подадена молбата за това обезпечение.


Чл. 360. (512). В случай на иск всяка една от страните има право да се ползва от извършените по обезпечението на доказателствата действия.
Ако противната страна не се е явила в деня, в който се е извършвало обезпечението на доказателствата, страната, по чиято молба е извършено това обезпечение, има право да се ползва от производството по обезпечението на доказателствата, само ако са спазени предвидените в тази


Чл. 361. (513). Когато лицето, което иска обезпечение на доказателствата, не посочва противната страна в молбата си, последната може да се уважи, само ако молителят удостовери, че по независещи от него причини, не е в състояние да посочи противната страна.
В такъв случай на неизвестната страна, за запазване на нейните права при извършване на обезпечението на доказателствата, се назначава представител.


Чл. 362. (514). Разноските по обезпечението на доказателствата са в тежест на всяка от страните, освен ако, по искане на ответника, не се възложат и направените от него разноски върху молителя. Другите разноски, както и тези за представителя на неизвестната страна, за който е реч в предходния член, са в тежест на молителя.
Разноските се внасят предварително.


Глава седемнадесета.
Частни производства

Дял първи.
Отводи и възражения

Чл. 363. (520, 523). Ответникът може най-късно в допълнителния си отговор (чл. 109) да предяви отвод в следните случаи:
1) когато по личната подсъдност на ответника делото е подсъдно на друг равен съд;
2) когато ищецът е чужд поданик и не е представил обезпечение за разноските по делото.
Алинея II. (Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)


Чл. 364. (525, 520, ал. II на т. 4). При отвод поради непредставено обезпечение от ищеца-чужденец, съдът определя обезпечението според размера на разноските, които ответникът вероятно ще направи за водене на делото, като същевременно дава на ищеца достатъчен срок за представяне на обезпечението. Ако това последното не бъде представено в този срок, делото се прекратява.
Обезпечение не се иска, когато ищецът - чужденец притежава в Царството недвижими имоти, достатъчни да обезпечат ответника.


Чл. 365. (527, ал. II). Ответникът има право най-късно в първото заседание по делото, да посочи на допуснатите нередности в исковата молба и да заяви за неспазването на някои условия, които се изискват за предявяването на иска. В този случай съдът, според характера на съществуващата нередовност, или допуска да стане нейното поправяне, или прекратява делото.


Чл. 366. (524, 526). Във всяко положение на делото страните могат да предявяват следните отводи.
1) когато делото по рода си не е подсъдно на областните съдилища;
2) когато делото е подсъдно на друг областен съд по местонахождението на недвижимия имот;
3) (нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Когато в същия или друг съд по същество или по касационен ред се разглежда дело по същия предмет, между същите страни и на същото основание, или дело, което има тясна връзка с предявения иск. Същият отвод може да предяви и всяка от страните, когато във Върховния административен съд се разглежда дело, което има тясна връзка с предявения иск и от решаването на което може да зависи изходът на делото по този иск.
4) когато стане явно, че искът е предявен от лице или против лице, което няма право да дири или да отговаря на съд лично за себе си поради своята неправоспособност, и
5) когато се види, че повереникът на страната, който е предявил иска или е подал жалбата, няма законно пълномощие за водене на делото и не може да бъде нито по закон, нито по обичаите неин представител в съда освен ако до предявяването на отвода се представят доказателства на съда, че недостатъкът е поправен и извършените действия са одобрени от страната.
В същите случаи, независимо от отводите на страните, съдът е длъжен да не приема делото за разглеждане.


Чл. 367. (527). Страната, която предявява отвод, е длъжна да представи доказателствата си едновременно с предявяването му. Отводите се разрешават с особено определение.


Чл. 368. (528). Против определението на съда, с което отводът е уважен, се допуска частна жалба отделно от въззива.
Ако отводът за подсъдността по т. 1 на чл. 363 или по т. 2 на чл. 366 от този закон бъде уважен, съдът постановява делото да се изпрати на онзи съд, комуто делото е подсъдно, а ако ищецът не е съгласен да стане това, делото се прекратява. И в двата случая, обаче, съдът, по молба на ответника, осъжда ищеца да му заплати направените съдебни и за водене на делото разноски.
С влизането в сила на определението, с което този отвод се уважава, делото се счита като висящо в съда, комуто се предава съгласно същото определение, а искът се счита заявен пред съда в деня на подаване исковата молба в първия съд.


Чл. 369. (529). Определението на съда, с което отводът относно подсъдността по чл. 363, т. 1, или чл. 366, т. 2, не е уважен, не подлежи на обжалване.
Против определенията на съда, с които не се уважават други отводи, се допуска отделно от съществото на делото обжалване чрез частна жалба, ако делото не е решено по същество в същото заседание.


Чл. 370. (531). Когато ответникът твърди, че онова, що дири ищецът, трябва да се отнася във всичката си цялост до друг ответник, че самото право на иск не принадлежи на това лице, което е ищец, че това право е прекратено или погасено по съдебно решение, или по помирение върху тоя предмет, или чрез давност, съдът може да разгледа и разреши тия възражения по същество с предварително решение по реда на чл. 450, ако събирането на доказателствата по самия иск би изисквало значително време или средства и отлагане на делото.


Дял втори.
Обезпечение на паричните вземания и на оценимите в пари искания

Параграф 1. Общи правила.

Чл. 371. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Допуска се обезпечение на паричните вземания и на оценените в пари искания.
Обезпечението може да се иска както преди предявяването на иск, така и след това, докато не е издадено окончателно решение.
Когато вземането или искането е срочно или условно, обезпечението може да се иска и преди да е настъпил срокът или да се сбъднало условието; не се допуска, обаче, обезпечението, ако сбъдването на условието изглежда толкова отдалечено, че искането няма за сега имуществена стойност.
Не се допуска обезпечение срещу държавното съкровище, освен по искане за собственост; в такъв случай съдът може да наложи възбрана върху спорния имот съгласно чл. чл. 384 и 385.


Чл. 372. (Изм. - ДВ, бр. 227 от 1937 г.) Обезпечение се допуска:
1) Когато искането е подкрепено с изхождащи от ответника писмени доказателства, или с документи, издадени от орган на публична власт, в кръга на компетентността му, които показват, че то е вероятно основателно, а пък има опасност, че без обезпечението принудителното изпълнение ще трябва да се извърши в чужбина, представлява достатъчна опасност;
2) Когато, макар и изискванията на т. 1 да не са налице, бъде представена достатъчна гаранция за загубите, които могат да последват от допускането на обезпечението.
Гаранцията, за която е реч в т. 3 на този член, не може да бъде по-малка от 1/5 от стойността на недвижимия имот, върху който се налага възбрана, когато обезпечението се състои в налагане на възбрана; или по-малко от 1/2 от стойността на движимото имущество, което се поставя под запор; когато обезпечението се състои в туряне под запор; или пък по-малка от стойността на запорираното имущество, когато то се състои от вещи, които подлежат на бърза развала, или от добитък.
Съдът може да изиска гаранция и в предвиденият в т. 1 случай. Тази гаранция може да бъде и в по-малък размер от предвидения в предходната алинея.
Правото на бедност не освобождава ищеца от представяне на предвидената в този член гаранция.


Чл. 373. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Обезпечението се допуска или от съда, на който е подсъдно делото, или от областния съд, в чийто район се намира имуществото, върху което се налага обезпечение.
Определението, с което не се допуска обезпечение, не пречи да бъде искано обезпечение наново.


Чл. 374. (536). По молбата за обезпечение се произнася председателят на съда или, по негова поръка, един от членовете на съда, без призоваване на страните.
В определението, с което се допуска обезпечението, се означава сумата, до която то се простира.


Чл. 375. (537, 538). Против определението за обезщетение на иск се допуска частна жалба отделно от въззива пред съответния по-горен съд. Този последният разглежда жалбата в разпоредително заседание. Определението му не подлежи на обжалване.
Подаването на частна жалба не спира изпълнението на определението за обезпечаване на иска.


Чл. 376. (539). Лицето, срещу което е било допуснато обезпечение може да подаде молба в същия съд, който е допуснал обезпечението, за изменение на мярката, чрез която е бил обезпечен искът. По молбата се произнася председателят на съда или, по негова поръка, един от членовете на съда при спазване наредбите на чл. чл. 387 и 388.
Против определението на тази молба се допуска частна жалба пред съответния по-горен съд. Този последният разглежда жалбата в разпоредително заседание. Определението на същия не подлежи на обжалване.


Чл. 377. (541). Ако молбата за обезпечение на иска бъде уважена, председателят на съда дава на лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение заповед, която, ако се отнася за налагане възбрана върху недвижим имот, се представя на надлежния нотариус за вписване на възбраната, а, ако се отнася за налагане на запор върху движимо имущество, се представя на съдията-изпълнител за изпълнение.


Чл. 377а. (Нов. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Когато обезпечението се допуска без да е бил предявен иск, съдът заедно с допускането му, определя срок, в който трябва да се предяви искът.
Ако искът не бъде предявен в срока, лицето, срещу което е допуснато обезпечение, може да иска отменяване на обезпечението. Определението може да се обжалва пред по-горния съд; неговото определение не може да се обжалва.


Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Ако не бъде предявен иск в срока, определен съгласно чл. 377а, или ако делото по предявения иск бъде прекратено, или се свърши с отхвърляне на иска с влязло в законна сила решение, лицето, срещу което е било допуснато обезпечение, може да иска обезщетение за претърпените вреди и загуби.
Лицето, което е представило гаранция, за да се допусне обезпечение в негова полза, ако иска да се освободи представената по обезпечението гаранция, е длъжна да подаде за това молба, препис от която се връчва на противната страна. Последната може в двуседмичен срок от връчването на преписа да направи писмено възраженията си, а в месечен срок е длъжна да предяви иска си за причинените й загуби.


Параграф II. Видове на обезпечението

Чл. 379. (544). Обезпечението се извършва:
1) с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2) със запор на движимо имущество, и
3) със залог или поръчителство.
Когато обстоятелствата налагат това и ако няма опасност да пострадат законни интереси на лицето, срещу което е допуснато обезпечението исканията могат да се обезпечават и чрез други подходни мерки, включително и ония, посочени в чл. чл. 635, ал. 1, 636, 637.
Тези мерки се определят от съда. Определението на този последния в случая подлежи на отделно обжалване по реда, по който се обжалва самото решение на делото.


Чл. 380. Възбраната следва недвижимия имот. Запорът следва движимата вещ само когато прехвърлянето е станало безвъзмездно или когато приобретателят е знаел за запора.


Чл. 381. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) В молбата за обезпечение трябва да се посочи начинът на обезпечението и цената на искането или на иска.


Чл. 382. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Възбрана се налага съразмерно с цената на искането или на иска върху определени недвижими имоти на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, посочени от лицето, по молбата на което е допуснато обезпечението.


Чл. 383. (549). Искането, съобразно с неговия размер, може да бъде обезпечено не само по един, но и по няколко от посочените в чл. 379 начини.


Чл. 384. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Когато искането е за собственост върху движим или недвижим имот, обезпечението на такова искане трябва да се състои в налагане запор или възбрана върху спорния имот.
Лицето, в полза на което е допуснато обезпечението, може да застрахова поставения под запор или възбрана имот. Разноските по застраховката са за сметка на лицето, по молбата на което е допуснато обезпечението.


Чл. 385. (551, 522). Когато се наложи възбрана върху спорния имот, на владелеца се забранява, под страх на наказание и имуществена отговорност, сеченето на намиращата се в него гора, с изключение на онова количество дърва, което е необходимо за нуждите на домакинството му.
Същевременно съдът може, по молба на лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение, да позволи на двете страни да учредят над гората надзор, съобразно със закона за горите.


Чл. 386. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Ако в договора, от който произтича искането, е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, в такъв случай за обезпечение се приема само този имот. Лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение, може да иска друго или допълнително обезпечение само тогава, когато посоченият в договора имот или част от него не е налице.


Чл. 387. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.). Молбата на лицето, срещу което е допуснато обезпечението се заменява на една мярка за обезпечение с друга се уважава, ако лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение не възразява.
Ако лицето по молбата на което е допуснато обезпечение възразява, в такъв случай казаната молба може да се уважи, само ако лицето, срещу което е допуснато обезпечение докаже, че предлаганата от него мярка за обезпечаване напълно съответства на предишната и че оставянето в сила на тази последната би му причинила безполезно стеснение.


Чл. 388. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Заменяването на всички други начини за обезпечение, са изключение на случаите, посочени в чл. 384 и 386, с достатъчна в брой парична сума или с ценни държавни или гарантирани от държавата книжа по тяхната пазарна цена, намалена с 20%, се допуска и без съгласието на лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение.
Когато обезпечението се състои в налични пари, постъпва се според наредбата на алинея втора на чл. 477.


Параграф III. Редът за налагане и вдигане на възбрана върху недвижим имот

Чл. 389. (557). Налагане на възбрана върху недвижим имот става чрез записване на възбраната у надлежния нотариус.


Чл. 390. Вдигането на наложената върху недвижим имот възбрана се постановява от съда, по молба на заинтересуваната страна, в разпоредително заседание, след като съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която възбраната е била наложена. Препис от молбата за вдигане на възбраната се връчва на лицето, за обезпечение искането на което е била наложена възбраната.
Това лице може в течение на три дни от получаване на преписа от тази молба да представи в съда писмено възраженията си против вдигането на възбраната.
Против определението на съда за вдигане или за невдигането на възбраната може да се подава частна жалба.
За до бъде вдигната възбраната, заинтересуваната страна трябва да представи препис от влязлото в законна сила определение на съда, с което се постановява нейното вдигане, на надлежния нотариус, който прави бележка от страни на вписаната възбрана, като отбелязва номера и датата на определението на съда.


Параграф IV. Редът за налагане на запор върху движимо имущество

Чл. 391. (561). Върху движимото имущество на ответника се налага запор или у него, или у онези лица и места, гдето то се намира.


Чл. 392. (562). Движимо имущество, което скоро се разваля или за запазване на което са нужни големи разноски, може, по искане на страната и по постановление на председателя на съда, да се продаде на публичен търг. Получената от продажбата сума се влага в Българската земеделска банка или Българската централна кооперативна банка срещу нужния оправдателен документ, който се прилага към делото.
Когато се налага запор върху необрани произведения на земеделско стопанство, които подлежат на лесно разваляне, съдът може да разреши продажбата им да се извърши по доброволен начин, при спазване на установените пазарни или борсови цени в деня на продаването, ако такива има.


Чл. 393. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.). В молбата за налагане запор върху движимото имущество на ответника, трябва да бъде посочено где и у кого то се намира.


Чл. 394. (564). В съдебното определение за налагане на запора трябва да бъде посочено, кое имущество подлежи на запор и где то се намира.


Чл. 395. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.). Налагането на запор върху движимото имущество на лицето, срещу което е допуснато обезпечението става по правилата, установени в чл. чл. 663 - 669.


Чл. 396. (566). Имуществото, върху което е наложен запор, се оставя в онова помещение, гдето се е намирало, след като се положат печати върху описаните предмети и като се вземе от владетеля разписка, че ще пази имуществото в цялост според описа, и че за прахосването му ще отговаря съгласно чл. 704.


Чл. 397. (567). Имуществото, чийто владелец се откаже да го пази, се предава на особен пазач по правилата, установени в чл. чл. 700-706.


Параграф V. Редът за налагане запор върху движими имущества и парични суми на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, които се намират у трети лица или в някое учреждение

Чл. 398. (568). За изпълнение на съдебно определение с което се налага запор върху движимо имущество или върху суми на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, които се намират у трети лица или в учреждения, тем се праща съобщение, в което се посочва в чия полза и против кого е било допуснато обезпечението, както и предметите или сумата, върху която се налага запорът.


Чл. 399. (569). След получаване на съобщението, за което е реч в предходния член, третите лица са длъжни да не предават на ответника принадлежащото му имущество.


Чл. 400. (570). Учреждението или длъжностното лице, у което се намират за пазене или в разпореждане имущество, или парични суми на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, като получават съобщението за запора, са длъжни до ново съобщение да не ги предават на лицето, срещу което е допуснато обезпечението с изключение на изрично посочените в закона случаи.


Чл. 401. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Третите лица са длъжни в тридневен срок от получаване на съобщението да отговорят, намерят ле се у тях движими имущества или суми, принадлежащи на лицето, срещу което е допуснато обезпечението. В зависимост от отговора, или ако такъв не е последвал, лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение може да предяви против третото лице иск по общия ред.


Чл. 402. (573, 574). За налагане на запор върху периодически плащания, които лицето, срещу което е допуснато обезпечението има да получава от частни лица по договорни или други задължения, на тези лица се праща нужното съобщение. Тези последните са длъжни да отговорят в определения от съда срок имат ли да плащат нещо на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, каква сума и кога е направено последното плащане. Ако не направят това, счита се, че отричат да има у тях такива суми.
След като получат съобщението за наложения запор, третите лица са длъжни да внасят всичките следващи плащания не на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, а в оня съд който е наложил запора.


Чл. 403. (575). Ако се докаже, че у лицето или учреждението, у което е бил наложен запор, действително са се намирали движими имущества или парични суми, принадлежащи на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, или това последното е имало да получава от тях известни плащания, третото лице или учреждението може да бъде привлечено към отговорност до онази сума, която до деня на съобщението за запора се е намирала у него, или която лицето, срещу което е допуснато обезпечението е трябвало да получи според договора.


Параграф VI. Съдебно поръчителство и редът на неговото приемане

Чл. 404. (576). За обезпечение са приема поръчителство на едно или няколко лица. Всеки от поръчителите, ако не поръчителства за цялото искане, е длъжен да обяви за каква именно сума поръчителства.


Чл. 405. (577). За поръчители не се приемат:
1) лица, които принадлежат към състава на съдилищата и прокурорския надзор в областта, гдето става производството по делото;
2) поверениците за своите доверители;
3) несъстоятелните;
4) всички ония, на които по закон не е позволено да се задължават чрез договори.


Чл. 406. (578). Поръчителството се приема от председателя на съда, който е допуснал обезпечението на иска.


Чл. 407. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Лицето, което предлага за себе си поръчители, длъжно е или да ги представи лично, или да представи тяхното писмено поръчителство, заверено по нотариален ред, но и в двата случая, по искане на лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение, то е длъжно да удостовери с писмени доказателства имотната състоятелност на своите поръчители.


Чл. 408. (583). Поръчителството, което председателят на съда е приел, след явяване на поръчителя се удостоверява с подписа на този последния. Така приетото поръчителство има еднаква сила с нотариално завереното писмено поръчителство.


Чл. 409. (584). Поръчителят отговаря с всичкия си имот за сумата, за която е поръчителствал, съгласно чл. 659 от закона за задълженията и договорите.


Чл. 410. (585). Преди поставянето на решение от съда по съществото на иска, по който е прието поръчителството, лицето, по молбата на което е допуснато обезпечението няма право да иска обезпечение на своя иск с имуществото на поръчителя; но след като съдът постанови по съществото на делото, решение, което подлежи на изпълнение, лицето, по молба на което е допуснато обезпечение, има право да иска налагането възбрана или запор върху имуществото на поръчителя, докато бъде окончателно удовлетворен от имуществото на ответника, а, ако не бъде удовлетворен от това последното, да иска да бъде насочено изпълнението върху имуществото но поръчителя.


Дял трети.
Привличане на трето лице в делото

Чл. 411. (586). Всяка една от страните може да привлече трето лице в делото, когато тя счита, че има право да предяви обратен иск срещу това лице в случай на неблагоприятен за нея изход на делото, или когато се страхува от иск на същото лице, или пък когато предметът на препирнята съставлява общо, неделимо право на третото лице и на привляклата го страна.


Чл. 412. (587). Ответникът, който смята че има право да иска привличането на трето лице в делото, трябва да направи искането си за това в първия си отговор (чл. 106). Ищецът, който вследствие на възраженията на ответника пожелае и той да привлече трето лице в делото, трябва да направи искането си за това в допълнителната си молба (чл.109).


Чл. 413. (588). Страната, която иска привличане на трето лице в делото, е длъжна да посочи точно името, презимето или прякора, занятието и местожителството му и да изложи обстоятелствата на делото и основанията, поради които тя смята, че това лице трябва да се привлече към делото.
Ако местожителството на третото лице е неизвестно, или ако то се намира вън от Царството, искането за привличане на това лице в делото не се уважава.


Чл. 414. (589). На третото лице се съобщава препис от молбата на ищеца или от отговора на ответника, в който е направено искането за неговото привличане. То може в двуседмичен срок от получаването на преписа да даде в съда писмен отговор, в който трябва: 1) да съобщи, съгласно ли е или не да вземе участие в делото и 2) да посочи доказателствата си. Преписи от отговора на третото лице се връчват на страните.
Третото лице се призовава за първото по делото заседание.


Чл. 415. (590). Ако третото лице не се яви в съда или откаже да вземе участие в делото, в такъв случай на делото се дава по-нататъшен ход между страните. Обаче страната, която е молила за привличане на трето лице, може да иска от съда да допусне обезпечение на обратния й иск срещу него.


Чл. 416. (591). Ако пък третото лице се яви в съда в назначения срок и изяви съгласие да вземе участие в делото, съдът издава определение за допускането или недопускането му да участва в делото заедно със страната, която го е привлякла, само ако противната страна възразява против допускането му.
Против определението на съда може да се подава частна жалба. Обаче, третото лице взима участие в делото до влизане в сила на определението, макар с него то и да не е допуснато.
Ако по-горният съд при разглеждане на жалбата против определението, с което третото лице не е допуснато, счете молбата за привличане неоснователна и недобросъвестна, налага на страната, която е подала жалбата глоба от 50 - 500 лева.


Чл. 417. (593). Допуснатото от съда трето лице се счита участник в делото. Спрямо него важат и наредбите на чл. чл. 422, алинея трета, 423.
При това то е длъжно, ако не живее в града, гдето се намира седалището на съда, да посочи лице, живеещо в този град, на което да се предават всички съобщения и призовки, които се отнасят до него. Ако то не направи това, постъпва се съобразно с наредбата на чл. 107.


Чл. 418. (593а). Когато ответникът посочи за привличане към делото трето лице, което претендира за себе си исковата сума, и това трето лице встъпи в делото, ответникът, ако вложи исканата от него сума в Българската земеделска банка на името на съда, се изключва по негово искане от делото. Спорът за правото върху сумата се продължава само между кредиторите, които стават страни в делото. Вложената сума се присъжда с решение на оня, който спечели делото, а оня, който изгуби делото, се осъжда, освен това, на съдебните и за водене на делото разноски.
Ако посоченото от ответника лице не се яви в определения срок или откаже правото си върху сумата, в такъв случай, по определение на съда, ответникът се освобождава от предявения срещу него иск, делото се прекратява, а внесената от него сума се предава на ищеца. Направените от страните разноски остават в тяхна тежест.


Чл. 419. (593б). Ответникът, срещу когото е предявен иск като владелец на една вещ, която той твърди, че владее от името на друго лице, може, като привлече това лице в делото, да откаже да възразява по същество, докато привлеченото лице се произнесе или докато изтече срокът, даден на третото лице, за да направи това.
Ако привлеченото трето лице оспорва твърдението на ответника или не се яви да се произнесе по него, ответникът има право да удовлетвори искането на ищеца. В такъв случай делото се прекратява.
Ако твърдението на ответника се признае за верно от посоченото трето лице, това последното има право, със съгласието на ответника, да го застъпи в делото. Съгласието на ищеца не се изисква, освен когато той осъществява искания, които не зависят от обстоятелството, че ответникът владее от името на трето лице.
Ако посоченото трето лице поеме делото, ответникът, по негово искане, се изключва от делото. В този случай решението по отношение на самата вещ има сила и е изпълнимо и спрямо ответника.


Чл. 420. (594). Разноските за призоваване на трето лице, което се е отклонило от участие в делото, падат върху оная страна, която е молила за привличането му. Тази страна може да моли да й се повърнат тези разноски от третото лице, ако след свършване на първоначалното дело, предяви срещу него обратно искане.

Дял четвърти.
Встъпване на трето лице в делото

Чл. 421. (595). Третото лице, правният интерес на което зависи от решаване на делото в полза на една от страните, може във всяко положение на делото, до издаване на окончателно решение, да поиска с особена молба да вземе участие в него заедно с ищеца или ответника.
В молбата си третото лице трябва да посочи правния интерес, който зависи от решаването на делото в полза на страната, заедно с която иска да вземе участие. Ако не живее в града, гдето се намира съдът, то трябва да посочи на лице, живеещо в този град, на което да се връчат всички отправени до него призовки и съобщения.
Преписи от молбата на третото лице се връчват на страните.


Чл. 422. (595а). Третото лице, което встъпва в делото да помага на една от страните, е длъжно да приеме делото в положението, в което то се намира във време на встъпването му.
То не може да претендира, че страната, на която встъпва да помага, е зле водила делото, освен ако, поради положението на делото в момента на встъпването или поради обясненията и действията на същата страна, то не е могло да осъществи надлежните нападателни или отбранителни средства, или пък ако тези средства, нему неизвестни, са били пренебрегнати от страната преднамерено или вследствие на голяма погрешка.
Третото лице има право да осъществява всички средства на защита и да извършва всички съдопроизводствени действия в защита на правата на страната, към която се е присъединило. В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице, съдът преценява едните и другите.
Със съгласието на двете страни, третото лице, което е встъпило в делото, за да предотврати едно обратно към него искане, може да замести тази от страните, в полза на която е встъпило в делото.


Чл. 423. (595б). Встъпилото в делото трето лице има правата на другар в делото (чл. 141), ако решението, което ще се издаде, по естеството на спорното правоотношение и независимо от встъпването, би имало сила и за правоотношенията между третото лице и противната страна.


Чл. 424. (596). В случай, че една от страните направи възражение против встъпването на третото лице, съдът, след изслушване на страните и на третото лице, издава определение за допускане или недопускане на встъпването.
Против това определение на съда може да се подава частна жалба. Обаче, третото лице взема участие в делото до влизане в сила на определението, макар с него то да не е допуснато.
Ако по-горният съд, при разглеждане на жалбата против определението, с което третото лице не е допуснато, счете молбата за встъпване неоснователна и недобросъвестна, налага на лицето, което е подало жалбата, глоба от 50 - 500 лева.


Чл. 425. (597). Този, който заявява върху предмета на делото самостоятелни права, независимо от правата на ищеца и ответника, е длъжен, до приключване на устните състезания по делото, да подаде за това искова молба и против двамата.
Определението на съда, с което се приема или не се приема тоя иск, не подлежат на обжалване.


Чл. 426. (598). По-нататъшното производство на делото по иска на третото лице, за което е реч в предходния член, се подчинява на общите правила, а двата иска се решават с едно и също решение.


Дял пети.
Отстранение на съдиите

Чл. 427. (599). Съдиите са длъжни да се отстраняват по силата на закона или по отвод на страните от участие в производството и решението на делото в следните случаи:
1) когато съдията, жена му или роднините му по права линия без ограничение, или роднините му по съребърна линия от първите четири степени, или сватовете му от първите три степени, или пък осиновените от тях или осиновителите им имат участие в делото;
2) когато съдията, според данните в делото, се намира с едната от страните в дружествени отношения или може да стане отговорен за вреди и загуби;
3) когато съдията, или жена му, или децата му са длъжници или кредитори на една от страните;
4) когато съдията, или жена му или децата му са наследници на една от страните;
5) когато съдията е настойник на едного от съдещите се или управлява делата му, или когато съдещият се гледа или управлява делата и имота на съдията;
6) когато между съдията, жена му, техните възходящи и низходящи роднини и една от страните има заведено гражданско или углавно дело преди делото, от производството на което съдията се отстранява; ако ли пък първото дело е свършено, когато от свършването му до предявяването на отвода за отстранението на съдията не са се изминали повече от шест месеци;
7) когато съдията е давал съвети по делото; когато е бил повереник по него; когато е давал показания по него като свидетел или когато е бил вещо лице по него;
когато в първата инстанция или в помирителното производство съдията е участвал при постановяването на решението.


Чл. 428. (600, 601). Молбата за отстранението на съдия трябва да бъде направена от страните не по-късно от първото заседание по делото, освен ако причините за отстранение са възникнали отпосле, в течение на производството.
Тя може да бъде писмена или устна. В последния случай тя се вписва в протокола. В нея трябва да бъдат посочени изрично причините за отстранението и доказателствата за тяхното установяване.


Чл. 429. (602). Щом узнае за молбата, с която се иска отстранението му, съдията е длъжен веднага да даде своя отговор по нея, който може да бъде писмен или устен. Устният отговор се записва в протокола на заседанието, в което е даден. Ако съдията забави своя отговор, счита се, че той признава фактическите обстоятелства, поради които се иска отстранението му.


Чл. 430. (603). Въпросът за отстранението на съдия се разглежда от съда без участие на отводимия съдия в закрито заседание.


Чл. 431. (604-607, 608, ал. II). Определението на съда за отстранение на съдията е окончателно и жалба против него не се допуска.
Против определението на съда, с което отводът за отстранението не се уважава, страната, която е искала отстранението на съдията, може да подаде частна жалба.
Жалбата се подава в тридневен срок от произнасяне на определението, ако е присъствено, или от съобщението му на страната, ако е неприсъствено. Тя се праща незабавно за разглеждане в по-горния съд заедно с отнасящото се към нея извлечение от протокола и с препис от определението на съда по отвода.
Докато се разреши жалбата, отводимият съдия не може да участва в решаването на делото.
Ако по-горният съд счете молбата за отстраняване на съдията неоснователна и недобросъвестна, налага на виновната страна глоба от 100 - 1000 лева.


Чл. 432. (608, ал. I). Когато се заяви отвод за отстраняване на няколко съдии, тъй че числото на останалите след това бъде недостатъчно за постановяване на определение по въпроса за отстранението, производството на делото се спира и молбата за отстранение, с отговорите на отводимите съдии, се представя за разрешаване в по-горния съд, който се произнася в разпоредително заседание. Определението на съда не подлежи на обжалване.
Ако по-горния съд счете молбата за отстранение неоснователна и недобросъвестна, налага на страната, която е направила отвода, глоба от 500 до 2.000 лева.


Чл. 433. (611). Страните имат право да искат отстранението на секретарите при съда от участие в производството на делото по предвидените в чл. 427 причини.


Чл. 434. (612). Отводите против секретарите при съдилищата се разрешават еднолично от председателя на съда, разпорежданията на когото по тези отводи се считат окончателни и неподлежащи на обжалване.


Дял шести.
Спиране, възобновяване и унищожаване на съдебното производство

Чл. 435. (613). Освен в изрично предвидените от закона отделни случаи, производството по делото се спира още и
1) по общо съгласие на страните;
2) в случай на смърт, умоповреждане или лишаване на някого от съдещите се или на техните законни представители от право да се явят като страна пред съда;
3) когато местожителството на ответника по иск или по въззив стане неизвестно и ищецът или въззивникът, след покана от съда в дадения му срок не посочи, где се намира той, или не внесе разноските за призоваването му, чрез обнародване, ако местожителството му е неизвестно;
4) когато местожителството на ищеца или на въззивника стане неизвестно.


Чл. 436. (614). Посочените в т. 2 на чл. 435 обстоятелства не спират постановлението на решението по съществото на делото, ако е било свършено устното състезание.


Чл. 437. (615). Когато се спира производството по общо съгласие на страните, те са длъжни да обявят на съда: коя от тях приема да заплати всичките разноски по станалото производство. Страните, които не са изпълнили това правило, нямат право да искат една от друга плащане на разноските.


Чл. 438. (616). Съдебните разноски, които страните дължат, се събират незабавно по длъжност, от съда без да се чака възобновяване на делото и окончателното по него решение.


Чл. 439. (617, 614, ал. II). Когато се спре производството, съдът може, по искане на една от страните, да вземе мерки за обезпечение на иска.
Когато съдът постанови спиране на делото по т. 2 на чл. 435, той нарежда и възможното за неговото възобновяване.


Чл. 440. (618). Производството по делото се възобновява по искане на всяко от участващите като страна в делото лице. Обаче онзи, който иска възобновяването на производството, трябва да помоли съда да призове и другите участници в делото по местожителството им, посочено в молбата за възобновяване на производството, и да внесе разноските за производството им чрез призовки, или, ако е неизвестно тяхното местожителство, чрез обнародване.
В случаите посочени в т. т. 2, 3 и 4 на чл. 435, производството може да бъде възобновено и по нареждане на председателя на съда, след като му стане известно кои от лицата трябва да се призоват или где страните имат местожителството си. За разноските по това призоваване, ако не бъдат платени при гледане на делото, се издава изпълнителен лист срещу страната, която е трябвало да ги внесе.


Чл. 441. (619). Като се възобнови производството, то се почва от онова действие, на което е било спряно.


Чл. 442. (620). Може да се обжалва с частна жалба само определението на съда, с което се уважава молбата за спиране на производството по чл. 435 или не се уважава молбата за възобновяване на производството по чл. 440.


Чл. 443. (621). Всяко инстанционно производство спряно по причините, посочени в т. т. 1, 3 и 4 на чл. 435, се унищожава служебно от съда, ако не бъде сторено нужното по него за възобновяването му в течение на една година от определението за спиране.
Против определението за унищожение на спряно производство, както и против определението, с което не се уважава молбата за унищожение, може да се подава частна жалба.


Чл. 444. (689). Когато въз основа на наредбата на алинея първа на предходния член се унищожи производството по делото в апелативния съд, обжалваното решение влиза в законна сила, ако делото е било спряно по една от посочените в т. т. 3 и 4 на чл. 435 причини.
Когато в апелативния съд се унищожи производството по делото, което е спряно по взаимно съгласие на страните, в такъв случай се унищожава и цялото дело, като издаденото по него решение от първоинстанционния съд се обезсилва.


Чл. 445. (624). С унищожаването на производството ищецът не се лишава от правото, до изтичане на давността, да предяви отново иска си, като подаде нова искова молба.


Чл. 446. (626). Ако искът бъде предявен отново, съдещите се могат да се ползват от вписаните в протокола на предишното производство признания на противната страна, а също и от вписаните в същите протоколи показания на свидетелите, ако последните не са вече живи или са в неизвестност или пък им е забранено от закона да свидетелстват.


Чл. 447. (627). Ако се унищожи производството, първоначалният иск не прекъсва течението на законната давност.


Глава осемнадесета.
Решаване на делата

Дял първи.
Постановяване на решенията и на определенията

Чл. 448. (628). Постановленията на съда се отнасят или до съществото на делото, или до частни въпроси, които възникват при разглеждане на делото. В първия случай съдебните постановления се наричат решения, а във втория - определения.


Чл. 449. (629). Решенията се отнасят или до целия спор между страните или само до част от него.
Съдът може да постанови частично решение по едно дело, когато за едно или за няколко от предявените в исковата молба искания, или за една част от предявеното искане, има признание от ответника или са събрани доказателствата, необходими за постановяване на решение.
Същото важи и за случая, когато са събрани необходимите доказателства, било само по първоначалния иск, било само по насрещния иск. Частичното решение подлежи на обжалване и изпълнение по общия ред и неговото постановяване не спира хода на делото по останалия спор между страните.


Чл. 450. (630). Съдът може да се произнесе с предварително решение по основанието на иска, когато се оспорва както основанието, тъй и размерът на иска, и определянето на размера би изисквало значително време или средства и отлагане на делото.
Също така, когато по едно дело се оспорва съществуването на едно право или на едно задължение, съдът може да се произнесе с предварително решение по тоя спор, ако от неговото разрешение зависи изходът на делото и ако събирането на доказателствата по останалите спорни въпроси би изискало значително време или средства и отлагане на делото.
Предварителните решения подлежат на обжалване по общия ред.
Подадената против предварителното решение въззивна и касационна жалба спира хода на делото по останалия спор между страните.


Чл. 451. (631). Когато ищецът се откаже от иска си при устните състезания, съдът отхвърля иска му с решение, ако ответника поиска това; в противен случай, прекратява делото.


Чл. 452. (632). Когато се свършат устните състезания и страните са налице, съдът ги поканва към спогодба. Ако страните не се съгласят или по други причини спогодба не може да стане, съдът се оттегля на съвещание за постановяване на решение. Председателят на съда събира мненията на всички членове по реда на тяхното старшинство, като почва от най-младшия член. Своето мнение председателят обявява след мнението на всичките членове.


Чл. 453. (633). Решението се постановява по болшинство на гласовете.
Когато няма болшинство, това последното се образува чрез обединяване на мненията, които най-малко се различават. При равенство на гласовете, надделява мнението, за което е дал гласа си председателят.


Чл. 454. (634). Решението на съда трябва да бъде основано върху преценка на всички представени по делото доказателства и изложени от страните доводи.
Доколкото не съществуват особени правила за доказателствата, съдът от съвкупността на всички данни и доказателства, събрани при разглеждане на делото, решава по свободна преценка, кои от фактическите твърдения на страните трябва де се приемат за верни и кои - не.
(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) В мотивите на решението съдът излага накратко всички обстоятелства на делото и своята преценка на доказателствата и съществените доводи на страните.


Чл. 455. (635). Същността на решението се излага от съда писмено във форма на резолюция.
Резолюцията трябва да съдържа:
1) мястото, годината, месеца и деня на съдебното заседание;
2) имената на съдиите, които са участвали в постановяването на решението, и името на секретаря;
3) съществената част (диспозитива) на решението, в която към имената на страните се посочват и тяхното занятие и местожителство;
4) допуска ли се предварително изпълнение на решението;
5) на коя от страните се възлагат разноските;
6) подлежи ли решението на обжалване, на какво, пред кой съд, от кога и в какъв срок.
Точното изчисление на разноските може да се направи и с отделно определение, което подлежи на обжалване заедно с решението, като съдът може, преди произнасяне на решението, да поиска от страните да посочат, какви точно разноски са направили и на кои от тях искат да бъде осъдена противната страна. Ако страните не отговарят на това искане на съда, те нямат право да обжалват постановлението му относно разноските.


Чл. 456. (636). Съдът прочита постановената по делото резолюция в открито съдебно заседание.
По сложни дела съдът може да отложи прочитането на резолюцията си най-много до 7 дни.
Мотивите, въз основа на които е решено делото, трябва да бъдат изложени писмено най-късно в двуседмичен срок от произнасяне на резолюцията.
Както резолюцията, тъй и мотивите се подписват от състава на съда, който е решил делото.


Чл. 457. (638). Подаване на особени мнения, заявени при постановяване на решението, се допуска само в течение на 7 дни от обявяването на резолюцията.


Чл. 458. (639). Съдът няма право нито да постановява решение за такива предмети, за които не е било предявено искане, нито да присъжда повече от онова, което са искали страните.


Чл. 459. (642). Определението трябва да съдържа: 1) посочване на делото по което то е поставено; 2) какво се постановява с него и 3) съображенията, въз основа на които то е поставено.
Мотивите, ако не са обявени веднага, се написват най-късно в седем дни след произнасянето на определението.


Чл. 460. (644). Страните по делата могат да четат решенията и определенията в канцеларията на съда. Те могат да вземат преписи или извлечения от тях.


Чл. 461. (645). В случаите, в които законът говори за съобщаване на страните препис от решението или от определението, тези съобщения се извършват по искане на заинтересуваната страна, която внася и разноските за тях. Съдът, обаче, е длъжен да извърши тези съобщения служебно, ако такова искане не бъде направено в течение на три месеци от произнасянето на решението или на определението. За разноските по тях, ако не бъдат внесени до изтичане на срока за обжалване съобщеното решение или определение се издава служебно изпълнителен лист.


Чл. 462. Ако лицето, на което се връчва преписът от решението или от определението, откаже да го получи, връчителят поканва двама местни полицейски служители, които познават лицето, и в тяхно присъствие го поканва да получи преписа. Ако и в този случай последва отказ, това се отбелязва върху съобщението и се удостоверява с подписите на свидетелите. По този начин преписът се счита за съобщен.


Чл. 463. (646) Преписът от решението и извлечението от определението се подписват от председателя и се приподписват от секретаря на съда.


Дял втори.
Неприсъствено решение

Чл. 464. (647). Когато в назначеното за гледане на делото заседание не се яви едната от страните или не се явят и двете страни, пазят се следните правила:
1) ако не се яви ответникът, ищецът може да оттегли иска си или може да моли да се даде ход на делото и да се издаде неприсъствено по отношение на ответника решение;
2) ако не се яви ищецът, ответникът може да иска прекратяване на делото и осъждане на ищеца да му плати съдебните и за водене на делото разноски, а също и пътните и дневните за явяването му в съда или може да моли да се даде ход на делото и да се издаде неприсъствено по отношение на ищеца решение;
3) ако не се явят и двете страни, делото се прекратява;
4) ако някоя от страните е заявила, щото делото да се гледа в нейно отсъствие, в такъв случай съдът разглежда делото и издаденото решение се счита за присъствено по отношение на страната, която е направила това заявление.


Чл. 465. (647). Против определението, с което делото се прекратява, може да се подава частна жалба. Определението, с което искането за прекратяване не е уважено, не подлежи на обжалване.


Чл. 466. (647а). Ищецът, чието дело се прекрати, има право да го възобнови, като подаде молба за това, придружена с преписи за противната страна, не по-късно от една година от издаване на определението за прекратяване и като заплати нови съдебни мита. В тоя случай производството по първоначалната искова молба се продължава, обаче, давността се счита за прекъсната само от датата, в която молбата за възобновяване на делото е постъпила в съда.


Чл. 467. (648). Ако в определения в призовката час на заседанието по делото, не се яви една от страните или не се явят и двете страни, съдът преминава към разглеждане на останалите дела, по които страните са се явили. Ако няма такива дела, съдът започва разглеждането на делата без оглед на това, дали страните не са се явили.


Чл. 468. (649). Ако съдът в деня на заседанието узнае, по какъвто и да е начин, че причините за неявяването на ищеца или на ответника, или на техните повереници, са били някои непреодолими препятствия, или че призовката за призоваването не е била навреме връчена на неявилата се страна, той отлага разглеждането на делото за друго заседание, което не трябва да бъде по-късно от три месеци след деня на предходното заседание.
Неявилата се по такива извинителни причини страна може, ако производството е било прекратено, да иска възобновяването му по реда, предвиден в чл. чл. 509 и 510.


Чл. 469. (651). Ответникът, който е стигнал в съда до оттеглянето му за постановяване на резолюция, допуска се да даде устни обяснения. Постановеното след това решение не се счита неприсъствено.


Чл. 470. (653). Когато в делото участват няколко ищци или ответници, за които предметът на спора съставлява общо право или общо задължение, в такъв случай, ако някой от тях се е явил в назначението за гледане на делото заседание или е заявил, щото делото да се гледа в негово отсъствие, а другарите му отсъстват, постановеното решение се счита за присъствено и спрямо неявилите се негови другари.

Дял трети.
Предварително изпълнение на решенията

Чл. 471. (654). Неокончателните решения на областния съд не се привеждат в изпълнение, ако в тях не е постановено, че те подлежат на предварително изпълнение.


Чл. 472. (655). Предварително изпълнение на решението се допуска само по молба на страната, която печели делото, в следните случаи:
1) когато е присъдено искане било по документ, извършен или заверен по нотариален ред, било по частен документ, признат от страната, срещу която е представен;
2) когато в решението се постановява, щото наемателят, за когото е изтекъл срокът на наема, да изпразни или да предаде наетия имот;
3) когато решението е основано на самопризнание на страната или на решителна клетва;
4) когато, според особените обстоятелства на делото, забавянето на изпълнението на решението може да причини значителна вреда на страната, в полза на която то е постановено или когато самото изпълнение може да стане невъзможно;
5) когато с решението се присъжда прехрана и тази прехрана се дължи за времето подир предявяване на иска, а също и за тримесечието, което е предшествало предявяването на иска;
6) когато основанието на иска е било признато с предварително решение, влязло в законна сила, и се обжалва последното решение.


Чл. 473. (656). Предварителното изпълнение на решението на основание т. 4 от предходния член се допуска само като се изисква обезпечение от страната, която моли за изпълнението. В случаите, посочени в т. т. 1, 2 и 6 на същия член зависи от преценката на съда дали да допусне предварително изпълнение с или без обезпечение. Във всеки случай, обаче, искането за представяне на обезпечение трябва да бъде направено от заинтересуваната страна. Размерът и видът на обезпечението се определя от съда.


Чл. 474. (657). На предварително изпълнение подлежи, по преценка на съда, решението във всичките му части или само в някои негови части, ако по тях може да стане отделно изпълнение.


Чл. 475. (658). Предварително изпълнение не се допуска даже с обезпечение, когато за страната, срещу която то се иска, може да последва от него такава вреда, която не подлежи на точна парична оценка и поради това не може да бъде обезпечена от другата страна.
Предварително изпълнение не се допуска и на решения, които са постановени против държавното съкровище.


Чл. 476. (659). Ако страната не е молила областния съд за предварително изпълнение на решението, тя може да подаде молба за това в апелативния съд, който съобщава препис от нея на противната страна и се произнася по нея независимо от постановлението на решение по същество на делото.


Чл. 477. (660, 661). Осъденият може да спре предварителното изпълнение, като представи нужното обезпечение, което трябва да се състои от налични пари, или от държавни или гарантирани от държавата ценни книжа по пазарната им цена, намалена с 20% или от недвижим имот, служащ за изключително удовлетворение на иска.
Това обезпечение, което се състои в налични пари, се депозира, като залог, в Българската земеделска банка, Българската централна кооперативна банка или кредитираните от нея пряко или непряко популярни банки, като издаденото от тях удостоверение се предава на съда и се прилага към делото.


Глава деветнадесета.
Протоколите на съдебните заседания

Чл. 478. (у. с. 501, 502 и 503). За всяко разгледано в съдебно заседание дело се съставя от секретаря при съда особен протокол, в който се отбелязва:
1) мястото и времето на заседанието, с посочване часа на отварянето и затварянето му;
2) имената на съдиите, които са присъствали в заседанието, а също и името на секретаря;
3) номерът и предметът на делото, което се е разгледало в заседанието;
4) страните по делото и техните повереници или представители;
5) свидетелите, които са били разпитани, и вещите лица, които са дали заключението си;
6) изявленията на страните, за които те са молили да бъдат вписани в протокола, а също и исканията им;
7) определенията на съда.
Освен това в протокола се записва същественото от показанията на свидетелите и на другите разпитани по делото лица, като страните могат да указват, какво от тези показания да бъде вписано в протокола и кои изрази да бъдат буквално възпроизведени в него.
От устните състезания на страните в протокола се отбелязва само исканията и възраженията, които те правят, и доказателствата и законите на които се основават.


Чл. 479. (у. с. 503). В заседанието протоколът се пише под надзора на председателя на съда. Когато намери за нужно, председателят заповядва какво да се запише в протокола и какво, като нямащо значение за решаването на делото, да не се вписва.
Протоколът трябва да бъде така съставен, че от него да може да се вижда целият ход на делото пред съда и да може да се удостовери, че са спазени онези правила, нарушението на които съставлява повод за касиране на решението.


Чл. 480. По искане на някоя от страните по делото, направено преди първото по делото съдебно заседание, съдът допуска държането на пълен стенографски протокол за цялото дело или за част от него от един или повече стенографи, признати от Министерството на правосъдието според особен правилник, които предварително полагат клетва като вещи лица. Този протокол, подписан от съда и стенографите се прилага към делото и има значение на съдебен протокол. Разноските за стенографите се определят от съда и предварително се внасят от страната, която е искала държането на стенографски протокол, и остават в нейна тежест.
Ако пък държането на стенографски протокол е допуснато по искане на двете страни, разноските се внасят от тях по наполовина.


Чл. 481. (у. с. 505, 504). Протоколът на съдебното заседание трябва да бъде написан без остъргвания. Поправките и прибавките трябва да се уговарят преди подписите на лицата, които според закона го подписват.
Протоколът се подписва от състава на съда и се приподписва от секретаря.


Чл. 482. (у. с. 506). Протоколът на съдебното заседание трябва да се изготвя най-късно в течение на седем дни от деня на разглеждане на делото. Но, ако при произнасяне на резолюцията се предвижда, че този срок ще бъде недостатъчен, съдът може да определи и по-дълъг срок, за което веднага обявява на страните.
Ако протоколът не бъде изготвен в определения срок, председателствуващият състава на съда определя нов срок за изготвянето му и следи за неговото спазване. При провинение от страна на секретаря, той внася въпроса в съда за възбуждане на дисциплинарно преследване.


Чл. 483. (у. с. 507). Страните по делото могат в течение на три дни от последния ден на срока, определен за изготвянето на протокола, с писмено заявление да правят бележки за констатираните от тях в протокола непълни, неточни или погрешни отбелязвания на станалите в съдебното заседания действия, на направените от страните изявления, на дадените от свидетелите показания или представените от вещите лица заключения.
Съдът разглежда тези бележки и се произнася по тях. Неговото мнение се записва върху заявлението на страната и се подписва от съдиите, които са участвали при разглеждане на делото.


Чл. 484. (у. с. 508). Установените от закона правила за съдопроизводството, за спазването на които не е отбелязано в протокола, се считат за нарушени.


КНИГА ТРЕТА ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Глава първа.
Въззивно обжалване

Дял първи.
Подаване на въззивна жалба

Чл. 485. (662). Против всяко решение на областния съд, като първа инстанция, страните имат право да подават въззивна жалба.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Решенията на областния съд, постановени по спорове, разрешени въз основа: 1) само на самопризнания; 2) само на решителна клетва, и 3) само на запис на заповед и на друго или само на друго писмено доказателство, когато истинността на тия доказателства не е била оспорена, подлежат само на касационно обжалване.
Постановлението на съда относно съдебните и за водене на делото разноски може да се обжалва, само ако някоя от страните е подала въззивна жалба по съществото на делото.


Чл. 486. (663, 666). Въззивната жалба е писмена и се подава чрез съда, който е постановил решението.
Във въззивната жалба не могат да се предявяват нови искания, но се допускат нови средства за защита и нови доказателства. Не се смята, че се предявява ново искане, ако въззивникът търси приръстите на спорния предмет или лихвите, които са нараснали през време на производството по делото, или иска равноценността на отчуждения или изгубен имот, който съставлява предмета на делото.


Чл. 487. (664). Във въззивната жалба трябва да се посочва:
1) областният съд, чрез който тя се подава, и апелативният съд до който се отправя;
2) обжалваното решение на съда;
4) (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) точно указание от коя част на решението е недоволен и на какво основание;
5) новите доказателства, които въззивникът иска да представи при разглеждане на делото в апелативния съд;
6) в какво се заключава искането на въззивника.
Когато във въззивната жалба се посочат нови писмени доказателства, те трябва да бъдат представени с нея в оригинал, препис, заверен от страната, или извлечение, освен ако представянето им е невъзможно по независещи от въззивника причини.
Въззивната жалба трябва да бъде приподписана саморъчно от адвокат след подписа на въззивника. В случая има приложение и наредбата на последната алинея на чл. 88.


Чл. 488. (665). Към въззивната жалба се прилагат толкова преписи от нея и от приложенията й, колкото са лицата, които участват в делото като противна страна.


Чл. 489. (667, 668). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Въззивната жалба се подава в месечен срок от деня на съобщението на страните, че решението е приготвено, или от обнародване на съобщението, когато е неизвестно местожителството на страната.


Чл. 490. (670). Течението на въззивните срокове се спира по право в случаите и по основанията, предвидени в чл. 435, т. 2, по отношение на оная от страните, за която е настъпило събитието, което спира течението на срока, а така също и тогава, когато умре или стане неправоспособен повереникът, който е водил делото или комуто е било съобщено решението.
Те захващат отново да текат само след като решението бъде връчено на правоприемниците на умрелия или на законните представители на умоповредения, или на поставения под запрещение, или лично на страната, когато нейният повереник, за който е реч в ал. I, е умрял или е станал неправоспособен.


Чл. 491. (671). В случай на смърт на страната, решението се връчва на всички наследници.
Срокът, в този случай захваща да тече отново от деня, в който се свършват сроковете за съставяне на опис или за приемане или за отказване от наследството (чл. чл. 213 и 216 от закона за наследството), ако решението е било връчено преди изтичането на тези срокове.


Чл. 492. (672). В случаите, посочени в чл. чл. 490 и 491, съдът заедно с връчване на решението определя на заинтересуваните такъв срок за подаване на въззивна жалба, какъвто е оставал на умрелия от дена на неговата смърт; но ако е оставало по-малко от две седмици, в такъв случай съдът определя двуседмичен срок.


Чл. 493. (673). Въззивната жалба, по разпореждане на председателя на областния съд, се оставя без движение за което на въззивника се изпраща съобщение:
1) когато тя не е облепена с марки според правилата на гербовия налог;
2) когато към жалбата не са приложени съдебните мита;
3) когато е подадена от пълномощник, който в деня на подаването й е имал пълномощно, но не го е приложил към нея;
4) когато не са приложени нужното число преписи от нея и от приложенията й;
5) когато не е приподписан от адвокат.
Въззивникът може, до изтичане на въззивния срок да поправи опущението, поради което жалбата му е оставена без движение. Но ако от деня на получаването на съобщението за това опущение до изтичането на въззивния срок, са останали по-малко от седем дни, или пък, ако съобщението е получено след изтичане на въззивния срок, в такъв случай въззивникът може да поправи казаното опущение в седмодневен срок, считан от деня на връчването на съобщението.


Чл. 494. (673а). Въззивната жалба се повръща по разпореждане на председателя на областния съд:
1) когато е подадена подир изтичане на законния срок;
2) когато не е написана на български език, или не е подписана от въззивника;
3) когато в срока, посочен във втората алинея на предходния член не се внесат гербовият налог, съдебните мита и берии, не се представят нужните преписи от жалбата и от приложенията й, или тя не се приподпише от адвокат.
Против разпореждането на председателя на съда за връщането на въззивната жалба се допуска подаване на частна жалба.


Чл. 495. (674, 675). След приемането на въззивната жалба, председателят на съда разпорежда да се изпратят със съобщение преписите от нея и от приложенията й на противната страна по избраното от тази последната местожителство пред областния съд. Ако ли такова не е било избрано преписите се прилагат към делото.


Чл. 496. (676). Противната страна, ако пожелае да посочи нови доказателства, трябва в двуседмичен срок от получаването на преписа от въззивната жалба да подаде за това, чрез областния съд, писмена молба, в която да изложи и възраженията си срещу жалбата на въззивника.
Ако в молбата се посочват нови писмени доказателства, заверени от страната преписи от тях трябва да бъдат представени заедно с нея, освен ако това е невъзможно по независещи от страната причини.
Към молбата се прилагат толкова преписи от нея и от приложенията й, колкото са въззивниците, на които тези преписи се изпращат от областния съд със съобщение.
В посочения в алинея първа срок противната страна може и тя да подаде насрещна въззивна жалба обаче, тази жалба се оставя без разглеждане, ако първоначалната въззивна жалба се оттегли или се остави без разглеждане.
Както молбата, тъй и въззивната жалба на въззиваемата страна трябва да бъдат приподписани от адвокат (чл. 88).


Чл. 497. (677). След изминаване на посочения в чл. 496 срок председателят на областния съд незабавно изпраща в апелативния съд първоначалната въззивна жалба заедно с цялото производство по делото, като прибавя към него и молбата или насрещната въззивна жалба на противната страна, ако има такива, също и вторите екземпляри от съобщенията.


Дял втори.
Редът за разглеждане на въззивните жалби

Чл. 498. (678, 1-ва полов.). След като въззивната жалба, заедно с цялото производство по делото, постъпи в апелативния съд, председателят на съда внася делото в разпоредително заседание, ако страните са направили искания за представяне на нови доказателства.
В това заседание съдът се произнася по въпроса за допускането на посочените от страните нови доказателства и прави разпореждане за събиране на допуснатите доказателства. Съдът, обаче, може да постанови да остави разрешението на този въпрос да стане в първото по делото заседание, само ако намери, че поради сложността на въпроса е необходимо да се чуят и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Съдът, заедно с допускане на доказателствата, назначава и един съдия - докладчик, който да ги събере.


Чл. 499. (679). Когато ищците или ответниците по едно дело са няколко, всеки един от тях има право, до откриване на първото по делото заседание в апелативния съд, да се присъедини към въззивната жалба, подадена от неговия съищец или съответник, без право да посочва нови доказателства, освен случаите, предвидени в чл. 501. Присъединението става чрез подаване за това в апелативния съд писмена молба, придружена с преписи от нея за противната страна.


Чл. 500. (678, 2-ра полов.). Всяка от страните има право да посочи в апелативния съд адреса на лице, живеещо в седалището на съда, на което се предават всички отнасящи се до нея призовки и съобщения. Ако не бъде направено такова посочване, остава в сила адреса, който страната е дала в областния съд.


Чл. 501. (680, 685, ал. II, 681). В назначеното за разглеждане на делото заседание, докладът на делото се извършва по реда, установен в чл. 148.
В първото по делото заседание страните могат да посочат нови доказателства, само ако те са толкова важни, че без тяхното събиране не би могло да се издаде правилно решение. В този случай, независимо от изхода на делото, разноските по отлагането му, ако такова стане, се възлагат върху страната, която е поискала това доказателство. В предвидения в тази алинея случай другата страна също може, в определен от съда срок, да представи доказателства за противното.
При устните обяснения пръв има думата въззивникът, но ако въззивни жалби са подадени от двете страни пръв има думата ищеца.


Чл. 502. (682). Отсъствието на страните в назначеното за разглеждане на делото съдебно заседание не спира постановяването на решението. Отсъствието на едната от страните не лишава другата от правото да даде устните си обяснения.


Дял трети.
Постановяване на решение

Чл. 503. (683, 684). Апелативният съд е длъжен да решава всяко дело по същество, без да го връща в областния съд за ново разглеждане и решаване. Решенията на апелативният съд са окончателни и подлежат на изпълнение.
Апелативният съд разглежда само онези части от решението на областния съд, които са обжалвани било от едната, било от другата от страните.


Чл. 504. (686). В решението на апелативния съд се бележи точно: потвърждава ли той решението на областния съд или пък, ако го изменява или отменява, какво постановява вместо него.


Чл. 505. (687). Като постанови решението си, апелативният съд, ако не е подадена касационна жалба против решението му, повръща делото заедно със своето производство по него в областния съд за изпълнение.


Чл. 506. (688). Ако отмени решението на областния съд, апелативният съд възлага разноските по делото както в първата, така и във втората инстанция, върху осъдената страна, а ако реши делото отчасти в полза на едната страна, отчасти в полза на другата, съдът определя коя от страните и в какъв размер трябва да плати съдебни разноски на другата.


Чл. 507. (690). Във всички случаи, за които не са предвидени в предходните членове особени правила за производството по делата на апелативния съд, прилагат се правилата, установени за производството в областните съдилища.


Дял четвърти.
Възстановяване правото на въззив

Чл. 508. (691). Правото на въззив може да бъде възстановено, ако просрочването на въззивната жалба е произлязло по една от причините, посочени в чл. 581.


Чл. 509. (692). Молбата за Възстановяване на правото за въззив се подава в двуседмичен срок от деня на съобщаването разпореждането на председателя на съда, с което е признал, че е изтекъл срокът за подаване на въззивна жалба. Молбите се разглеждат в онзи областен съд, който е постановил решението.
Препис от молбата за възстановяване на срока се съобщава на противната страна.


Чл. 510. (693). Против определението на областния съд, с което е отказано или възстановено правото на въззив, може да се подава частна молба.


Чл. 511. (694). Ако правото на въззив се възстанови, то за подаване на повърнатата въззивна жалба или на нова въззивна жалба се назначава, по определение на съда, нов срок, който в никой случай не бива да бъде по-дълъг от въззивния срок.
Когато се възстанови правото за въззив, въззивникът се освобождава от заплащане канцеларски берии и съдебно мито, ако те са били платени при подаване на повърнатата въззивна жалба.


Чл. 512. (695). Новият срок за подаване въззивна жалба се смята от деня, когато е съобщено на страната, че се възобновява правото на въззив, ако не е присъствала при произнасяне на определението за това, и в деня на произнасянето му, ако е присъствала.


Дял пети.
Производството по частни жалби и по жалби за бавност

Чл. 513. (696). Частни жалби се допускат:
1) когато с определението се прегражда по-нататъшното развитие на делото по същество, и
2) във всичките случаи, в които законът изрично предвижда обжалване, чрез частна жалба определенията на съда или разпорежданията на председателя на съда.


Чл. 514. (697, 698). Частните жалби се подават чрез съда, от който е издадено обжалваното определение или разпореждане, в двуседмичен срок, освен в случаите, в които са предвидени други срокове.
Този срок тече от деня на съобщаването на определението или на разпореждането; но ако частната жалба се подава против определението, издадено в съдебно заседание, то за страната, която е присъствала в заседанието, той тече от деня на заседанието.


Чл. 515. (699). Течението на срока за подаване на частна жалба се спира и захваща да тече отново в случаите и по правилата, изложени в чл. 490 и 491.


Чл. 516. (700). При частната жалба се прилагат:
1) преписи от нея за противната страна с изключение на случаите в които законът постановява противното;
2) препис от обжалваното определение или разпореждане;
3) залог в размер на:
а) 100 лева, когато се обжалва определение или разпореждане на околийския съдия;
б) 200 лева, когато се обжалва определение или разпореждане на областни съдилища или на председателите им.
в) 300 лева, когато се обжалва определение или разпореждане на апелативни съдилища или на председателите им.
По отношение на този залог се прилагат наредбите на ал. ал. 2 - 5 на чл. 526.


Чл. 517. (701). Подаването на частна жалба не спира нито разглеждането на делото, нито изпълнението, против което е подадена, освен в случаите, за които законът постановява противното, или когато съдът, комуто подлежи разглеждането на частната жалба, нареди да се спре производството или изпълнението.


Чл. 518. (702). След като приеме частната жалба, председателят на съда съобщава преписа от нея, ако такъв трябва да има, на противната страна, която в седмодневен срок от получаването му може да изложи писмено възраженията си. След изтичането на този срок председателят изпраща жалбата, заедно с книжата към нея, на надлежния съд, който е длъжен да я разгледа най-късно в двумесечен срок от постъпване на делото у него.
Когато в частната жалба има искане за спиране на производството или на изпълнението, председателят на съда изпраща жалбата заедно с приложенията й, незабавно след нейното приемане, в надлежния съд, който се произнася по това искане в разпоредително заседание, без да чака възраженията на противната страна.


Чл. 519. (703). Частните жалби против определенията или разпорежданията на околийските съдии и на областните съдилища, като първа инстанция, се разглеждат по въззивен ред от съответния по-горен съд, определенията на който не подлежат на касационно обжалване отделно от съществото на делото, освен в случая, когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото по същество.
Определенията на областните съдилища, като въззивна инстанция, и на апелативните съдилища не подлежат на обжалване отделно от съществото на делото, освен в случая, когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото по същество.
Областните и апелативните съдилища, с изключение на изрично посочените в закона случаи, разглеждат частните жалби в съдебно заседание с призоваване на страните.


Чл. 520. (704). Определенията, за които е реч в предходния член, се изпращат на съответните по-долни съдилища за
изпълнение.


Чл. 521. (704а). Жалби за бавност се подават до по-горния съд и то направо, без преписи за противната страна и без заплащане на залог. Подаването им не се ограничава с никакъв срок.
По-горният съд разглежда тия жалби в разпоредително заседание. Определението му не подлежи на обжалване и се изпраща на по-долния съд за изпълнение.


Глава втора.
Касационно обжалване

Дял първи.
Подаване на касационна жалба

Чл. 522. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Въззивните решения на областните съдилища по дела с цена на иска във втората инстанция по-висока от 10.000 лева, а също и решенията на апелативните съдилища, подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
(Нова - ДВ, бр. 76 от 1932 г.) Въззивните решения на областните съдилища по искове за нарушено владение подлежат на касационно обжалване само когато тия искове са придружени с иск за вреди и загуби по-големи от 10.000 лв.


Чл. 523. (706). Подаване на касационна жалба се допуска:
1) когато съдът е нарушил или неправилно изтълкувал закона;
2) когато той е нарушил установените от закона правила на съдопроизводството, които са толкова съществени, че без тяхното спазване неговото постановление не може да има сила на съдебно решение;
3) когато той е нарушил определените от закона предели на ведомството или на властта си;
4) когато едно и също решение съдържа постановления, които си противоречат.


Чл. 524. (709, 711, т. 1, 717, ал. II). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Срокът за подаване на касационна жалба против решенията на апелативните съдилища е двумесечен, а против решенията на областните и околийските съдилища, както и против решенията по дела, разглеждани по съкратеното съдопроизводство - месечен, считан от съобщението на страната, че решението е приготвено или от деня на обнародване на съобщението, когато местожителството на страната е неизвестно.
Делото се изпраща в касационния съд незабавно с постъпване на касационна жалба, без да се чака връщането на разписката за връчване на преписа от нея на противната страна; разписката, след като бъде повърната, се изпраща допълнително във Върховния касационен съд.
(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Допълнителната касационна жалба може да се подава не по-късно от два месеци след подаване на основната такава.
Ако в горния срок не постъпи допълнителна касационна жалба, образуваните във Върховния касационен съд дела, по които основната касационна жалба не съдържа оплаквания или съдържащите в нея такива не отговарят на условията предвидени в чл. 525, п. 4, се прекратяват в разпоредително заседание. По тоя начин се постъпва с делата и след подаването на допълнителна касационна жалба, ако последната не отговаря на същите условия.


Чл. 525. (712). Касационната жалба трябва да съдържа:
1) името, презимето, занятието и местожителството на страната, която я подава;
2) посочване на решението, срещу което тя се подава;
3) искането на страната;
4) кратка формулировка и обосновка на касационните поводи: какво именно страната счита за незаконно и на какви основания. Ако касационният повод се основава на нарушение правилата на съдопроизводството, страната е длъжна да посочи и данните в делото, които доказват нарушението.
Касационната жалба трябва да бъде приподписана саморъчно от адвокат след подписа на страната, която я подава. В случая има приложения и наредбата на последната алинея на чл. 88.


Чл. 526. (714). При касационната жалба се представя залог в размер на:
100 лева за искове с цена до 10.000 лева;
200 лева за искове с цена от 10.000 до 20.000 лева; 300 лева за искове с цена от 20.000 до 30.000 лева и за искове, които не подлежат на оценка; 500 лева за искове с цена от 30.000 до 50.000 лева, а за искове с цена от 50.000 лева нагоре още и по 10 лв. за всеки 1.000 или част от 1.000 лева.
Държавните учреждения се освобождават от представяне на залог.
Размерът за залог се определя за ищеца според цената на иска му без присъдната част, а за ответника - според цената на тази последната.
Без такъв залог касационната жалба се оставя без движение, като на нейния подател се праща съобщение за това и му се определя седмодневен срок от получаване на съобщението за представяне на залог. Ако подателят на жалбата не представи залог в този срок, тя му се повръща.
Залогът по касационната жалба, която е призната за основателна, се повръща на оногова, който го е представил, а във всички други случаи той постъпва на приход в държавното съкровище.


Чл. 527. (715). Касационната жалба се подава чрез съда, който е постановил решението. При подаване на касационните жалби се прилагат правилата, които са установени за въззивните жалби в чл. чл. 488, 490,493, 494, 497 и 508-512.
(Доп. - ДВ, бр. 35 от 1937 г.) Тези правила не се отнасят до допълнителните касационни жалби. Те се подават в един екземпляр и могат да бъдат подадени и направо в касационния съд. Ако допълнителната касационна жалба не е обгербвана според правилата за гербовия налог, опущението може да се поправи до извършването на доклада на делото.


Чл. 528. (728). Изпълнението на решението по гражданско или търговско дело, против което е подадена касационна жалба в предвидения от закона срок, се спира само ако страната, срещу която решението се привежда в изпълнение, представи нужното обезпечение.
Обезпечението трябва да се състои в налични пари или в ценни държавни или гарантирани от държавата книжа по тяхната пазарна стойност, намалена с 20%, които служат за изключително удовлетворение на вземането.


Дял втори.
Редът за разглеждане на касационните жалби и за постановяване на решения по тях

Чл. 529. (716, ал. I). Върховният касационен съд обявява по месечно чрез "Държавен вестник" дните, в които всяко от насрочените дела ще бъде гледано; но ако стане нужда да промени тоя ред или да насрочи дело извън него, той известява страните чрез съобщение.


Чл. 530. (716, ал. II, 717). В деня, назначен за разглеждане на делото, това последното се докладва в публично заседание от едного от членовете на съда.
Явилите се страни по делото или поверениците им могат, след доклада на делото, да дават устни обяснения.


Чл. 531. (718). След доклада на делото и обясненията на явилите се страни, съдът пристъпва към постановяване на решение, което трябва да съдържа:
1) кратко изложение както на обстоятелствата на делото, тъй и на касационните поводи;
2) изложение на съображенията на съда.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) В съобразителната част на решението съдът излага само своите съществени правни съображения за уважаване или за неуважаване касационните оплаквания на страната.


Чл. 532. (717, ал. III, 718). Касационният съд се произнася само по заявените от страните в жалбите им касационни поводи. Ако от една и съща страна има подадени първоначална и допълнителна касационни жалби, съдът се произнася само по касационните поводи, посочени в последната й жалба.
Когато страната посочва няколко касационни поводи и обжалваното решение се отмени по един от тях, касационният съд не е длъжен да се произнася и по останалите, освен, ако те се отнасят до тълкуването на закона или до въпрос, който ще има съществено значение при повторното гледане на делото по същество.


Чл. 533. (718). Обжалваното решение се отменява от касационния съд само дотолкова, доколкото касационната жалба се намери за основателна.
Ако според приетото за касиране на решението основание делото подлежи на прекратяване, Върховният касационен съд не го повръща за ново разглеждане, а го прекратява сам.
Ако обжалваното решение е издадено по дело, което не е подсъдно на гражданските съдилища, а на друго държавно учреждение, Върховният касационен съд унищожава цялото производство, макар и да няма касационно оплакване за това от страните.


Чл. 534. (728а). Когато по един и същи въпрос две от гражданските отделения на Върховния касационен съд са постановили противоречиви решения, първият председател на този съд внася въпроса за обжалване и разрешение в общото събрание на гражданските отделения на съда, с участие на прокурора. Постановеното в този случай определение е задължително за всички отделения на съда.


Чл. 535. (732). Решенията и определенията на Върховния касационен съд, с който се разяснява точният смисъл на законите, се обнародват за всеобщо сведение и ръководство за еднообразно тълкуване и прилагане на тези последните.

Дял трети.
Редът за повторното разглеждане на делата, решенията по които са касирани

Чл. 536. (721). Когато касира обжалваното решение, Върховният касационен съд праща делото за ново разглеждане и решаване в друг съд, който е по-близък до оня, в който по-рано то се е гледало, или го повръща на същия съд, който е постановил отмененото решение, за да го разгледа при друг състав.


Чл. 537. (722). Съдът, в който е препратено делото без да чака внасянето на бериите за призовките, призовава страните и при по-нататъшното производство по делото следва общия ред. Ако решението е отменено поради нарушение на съществени правила на съдопроизводството, в такъв случай производството по делото се продължава от онова действие или постановление на съда, което е послужило като повод за касиране на решението.
При повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът определя върху коя от страните и в какъв размер се присъждат разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Когато касационната жалба не е била уважена, първоинстанционният съд в разпоредително заседание присъжда тези разноски в полза на противната страна по нейно искане.


Чл. 538. (723). Когато е отменено решението в целия му обем и за всички участници в делото, съдът няма право, при новото разглеждане на предаденото му дело, да обсъжда правилността или неправилността на предишното решение, но постановява ново решение, като да не е съществувало предишното.


Чл. 539. (723). Против второто решение на въззивната инстанция, ако тя се е съобразила с решението на Върховния касационен съд, касационната жалба не се допуска, освен за нарушения на закона, станали при повторното разглеждане на делото, и по въпроси, по които Върховният касационен съд не се е произнесъл с решението си.


Чл. 540. (724). Всички подадени от страните молби по делото, което е повърнато за ново разглеждане, се разрешават от същия съд, комуто е предоставено новото разглеждане на делото. Съдът може да назначи проверка на доказателства по всички предмети, които влизат в състава на унищоженото производство или пък които се отнасят до отменените части на решението, и да взема, по молба на страните, мерки за обезпечение на иска.


Чл. 541. (724а). Съдът, на който е предоставено новото разглеждане на делото, спира, по искане на заинтересуваните страни, по-нататъшното изпълнение на отмененото решение, и в случай, че новото решение е несъгласно с предишното, постановява по молба на страната, да й се повърне от противника всичко предадено на последния в изпълнение на отмененото решение.


Чл. 542. (726). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Когато, подир касирането на едно първо решение по някое дело, второто решение, което е постановено по същото дело, между същите страни, в същото им качество, е обжалвано на същите основания, както и първото, касационната жалба се разглежда в общо събрание на гражданските отделения на Върховния касационен съд.


Чл. 543. (727). Ако второто решение е касирано по същите основания, както и първото, съдът, на който е пратено делото за разглеждане, е длъжен да се подчини на постановеното от общото събрание на Върховния касационен съд решение относно повторно даденото от този съд тълкуване на закона. Против постановеното на това основание решение касационна жалба не се допуска; но с това страната не се лишава от правото да подава касационна жалба на друго основание.
Когато при повторното разглеждане на делото в общо събрание на Върховния касационен съд намери подадената касационна жалба за основателна, той може, вместо да повръща делото за ново разглеждане във въззивната инстанция, да го реши сам по същество, ако признатото нарушение се отнася до криво тълкуване и прилагане на един материален закон по отношение на установените обстоятелства, и ако делото е готово за решение. В тоя случай явилите се страни се допускат да говорят и по същество на делото.


КНИГА ЧЕТВЪРТА

Законна сила на съдебните решения и определения

Глава първа.
Влизане на съдебните решения в сила

Чл. 544. (799). След като провъзгласи решението по съществото на делото, съдът не може сам нито да го отмени, нито да го измени. Обаче той може до изтичане срока за обжалването му да поправя явни фактически грешки, след като изслуша страните. Определението, с което се допуска поправката може да се обжалва заедно с решението или по общия ред.
Определенията, с които се урежда движението на делото, могат да бъдат изменявани или отменявани от същия съд, поради изменилите се обстоятелства или поради очевидна грешка или опущения. За останалите определения важи наредбата на алинея първа.


Чл. 545. (144, 800). В законна сила влизат:
1) решенията на околийските съдии по лични искове или по вещни искове за движими имоти, цената на които искове не надминава 2.000 лева;
2) всички други решения на околийските съдии, против които не е подадена въззивна жалба в определения от закона срок;
3) въззивните решения на областните съдилища по дела, в които цената на иска не надминава 10.000 лева;
4) всички други въззивни решения на областните съдилища, против които не е подадена касационна жалба в определения от закона срок;
5) решенията на областните съдилища, като първа инстанция, против които не е подадена въззивна жалба в определения от закона срок;
6) решенията на апелативните съдилища, против които не е подадена касационна жалба в определения от закона срок;
7) решенията, касационната жалба против които не е уважена.
Въззивните жалби, производството по които съгласно чл. 444, ал. 1 се унищожи, се считат неподадени, за такива се считат също и оттеглените или оставени бъз разглеждане въззивни или касационни жалби.


Чл. 546. (801, 802). Решението, което е влязло в законна сила, е задължително не само за страните, но и за съда, който го е постановил, а също и за всички други съдебни и административни учреждения и лица. То може да се отмени само в посочените от закона случаи и по установения за това ред.


Чл. 547. (803). Решението влиза в законна сила само по отношение на спорния предмет, който е искан или оспорван от същите страни, в същото им качество и на същото основание.


Глава втора.
Отмяна на влязло в законна сила решение

Чл. 548. (705, т. т. 2 и 3, 710). Молбата за отмяна на влязло в законна сила решение бива два вида:
1) молба за преглед на решението, и
2) молба от неучаствало в делото лице. Тези молби се разглеждат от Върховния касационен съд.


Чл. 549. (707). Молбата за преглед на влязло в законна сила решение се допуска:
1) когато се открият нови обстоятелства, които имат съществено значение за делото;
2) когато по съответния съдебен ред се установи подправка в документите или лъжливост в показанията на свидетелите, на околните люди или на вещите лица, върху които е основано решението, или лъжливост на положената по делото решителна клетва;
3) когато по съответния съдебен ред се установят престъпни действия, извършени от страната, или от нейния представител, или от съдия във връзка с решаване на делото;
4) когато между същите страни, в същото им качество, по същия предмет и върху същите основания са поставени решения, влезли в законна сила, които си противоречат едно на друго;
5) когато влязлото в законна сила решение е постановено срещу ответник, който не се е явил при разглеждане на делото и местожителството на когото не е било посочено;
6) когато страната установи, че не е могла да се яви при разглеждане на делото нито лично, нито чрез повереник, по причина на препятствия, които тя не е могла да предвиди или да отстрани, или пък че не е била призована.


Чл. 550. (708, 713). Молбата от трето лице, което не е участвало в делото, се допуска само тогава, когато влязлото в законна сила решение нарушава някое негово право.
В молбата си третото лице трябва изрично да посочи, коя част от решението се счита, че нарушава неговото право.


Чл. 551. (709, 711). Молбата за отмяна на влязло в законна сила решение се подава чрез съда, който е постановил решението, в двумесечен срок, считан:
а) в случая, посочен в т. 1 на чл. 549, от деня, в който е станало известно на молителя новото обстоятелство, което служи като основание на молбата;
б) в случаите, посочени в т. т. 2 и 3 на същия член от деня, в който е влязла в законна сила присъдата на наказателния съд, с която се признава неистинността на документа или лъжливостта на показанията или клетвата, или виновността на лицата, за които се говори в чл. 549, т. 3;
в) в случаите, посочени в т. 4 на същия член, от деня на връчването на страната препис от последното решение или призовка за изпълнението му, като се гледа, кое по-рано е станало;
г) в случаите, посочени в т. т. 5 и 6 на същия член, от деня, в който молителят е получил препис от решението или пък призовка за неговото изпълнение, като се гледа, кое по-рано е станало;
д) в случая, когато молбата се подава от трето лице, от деня, в който решението му е станало известно.


Чл. 552. (713). Молбата за отмяна на влязло в законна сила решение трябва да бъде приподписана от адвокат. В нея трябва да бъдат посочени доказателствата за основанието, поради което се иска отмяната на решението. Към нея се прилагат:
1) препис от решението, отмяната на което се иска;
2) писмените доказателства, ако има такива.
Освен това по отношение на молбите за отмяна важат и наредбата на чл. чл. 488, 493-495, 496, ал. ал. 1-3, 497, 508-512 и 525, ал. последна.


Чл. 553. (728). Изпълнението на решението, против което в законния срок е подадена молба за отмяна, се спира, само ако Върховният касационен съд намери искането за това уважително и ако молителят представи нужното обезпечение в налични пари или в държавни или гарантирани от държавата ценни книжа по пазарната им цена, намалена с 20%.


Чл. 554. При разглеждане на молбите за отмяна Върховният касационен съд се ръководи от правилата, установени в чл. чл. 529-531 за разглеждане на касационните жалби, с тази разлика, че в решението си, вместо касационните поводи, посочва основанието, поради което се отменява решението.


Чл. 555. (719). Върховният касационен съд може да отмени решението на съда, против което е подадена молба за отмяна от трето неучаствало в делото лице, само в ония части, които се отнасят до правата на молителя, с изключение на случая, когато другите части на същото решение са неразделно свързани с тях.


Чл. 556. (721). Когато отмени обжалваното решение, Върховният касационен съд праща делото за ново разглеждане и решаване в друг съд, който е по-близък до оня, в който по-рано то се е гледало, или го повръща на същия съд, който е постановил отмененото решение, за да го разгледа при друг състав. Този съд при новото разглеждане на делото се ръководи от общите правила, а също и от наредбата на чл. 541.


Глава трета.
Издаване на изпълнителни листове от съдилищата

Чл. 557. (818). Изпълнителни листове се издават на страните в полза на които се присъжда или признава известно право:
1) по влезлите в законна сила съдебни решения;
2) по окончателните съдебни решения;
3) по съдебните решения, за които е допуснато предварително изпълнение;
4) по подлежащите на изпълнение съдебни определения;
5) по съдебните спогодителни протоколи;
6) по имащите сила на съдебна спогодба спогодителни актове по делата за несъстоятелност;
7) по решенията на арбитражните съдилища;
(Отменена: З. от 2 април 1942 г.);
9) по онези постановления на административните власти допускането на изпълнението на които е възложено от закона върху гражданските съдилища, и
10) по вземания, подлежащи на изпълнение според особените закони за държавните банки.


Чл. 558. (819, 820). Изпълнителният лист се издава, по писмена молба на заинтересуваната страна, в случаите, посочени в т. т. 1 - 6 на предходния член, от първоинстанционния съд, който е разгледал спора, а в случаите, посочени в т. т. 7 - 10 на същия член - от съда, в областта на който са издадени казаните актове.
Когато съдът е колегиален, изпълнителният лист се издава от неговия председател.
Непредставянето на решението в окончателна форма не пречи да се издаде изпълнителен лист въз основа на резолюцията.
По съдебните определения, които по длъжност се изпълняват от съда, се издава по длъжност изпълнителен лист.
Резолюцията за издаване или отказване да се издаде изпълнителен лист може да се обжалва по общия ред.


Чл. 559. (821, 822). Изпълнителният лист се издава по приложената към този член форма. Той се подписва от околийския съдия или от председателя на съда, който го е издал, приподписва се от секретаря на съда, и се подпечатва с печата на съда.


Чл. 560. (823, 824, 825). Изпълнителен лист се дава само в един екземпляр.
Когато е решено да се предадат в натура няколко имоти, позволява се да се издаде особен изпълнителен лист за всеки един от тези имоти, с точно означение за кой именно имот се той отнася.
Когато решението е постановено в полза на няколко лица, в този случай, по молба на тези последните, им се дава един изпълнителен лист, или пък на всекиго от тях се дава особен изпълнителен лист, с означение в коя именно част решението трябва да се изпълни в полза на тогова, на когото е даден отделният изпълнителен лист.
Когато решението е постановено против няколко лица, по молба на страната, в полза на която то е постановено, се дават един или няколко изпълнителни листове, според числото на осъдените лица, като се посочва в коя именно част решението трябва да се изпълни спрямо всяко едно от тях.


Чл. 561. (826). В замяна на изгубения, откраднатия или унищожения първообразен изпълнителен лист се дава на страната, на която той е бил издаден, препис от него по определение на съда, постановено след изслушване обясненията на противната страна, ако тя се яви в определения за това ден. Върху преписа от изпълнителния лист се бележи, че той е издаден в замяна на първоначалния изпълнителен лист. Определението на съда може да се обжалва по общия ред.


КНИГА ПЕТА

За сроковете

Глава първа.
Общи правила за определяне и броене на сроковете

Чл. 562. (733). Определянето на сроковете в случаите, когато те не са установени от закона, зависи от съда.


Чл. 563. (734). Продължителността на срока, който се определя от съда, трябва да е съобразна с възможността да се изпълни действието, за което се определя срока.


Чл. 564. (735). Сроковете, които са определени от закона, и тия, които се определят от съда, се броят по месеци, седмици и дни.


Чл. 565. (736). Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец от този срок.


Чл. 566. (737). Ако краят на срока, който се брои по месеци, се пада в такъв месец, който няма съответно число, той се брои в последния ден на тоя месец.


Чл. 567. (738). Срокът, който се брои по седмици, изтича на съответния ден на последната седмица от този срок.


Чл. 568. (739). Когато свършването на срока, според правилата за броенето му, се пада в неприсъствен ден, то тоя ден и другите, които идват след него по ред неприсъствени дни, не се броят; а за последен ден на срока се брои първият след тях присъствен ден.


Чл. 569. (740). Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на извършването на действието, от което срокът започва да тече. Последният ден от определеното число дни се счита за свършване на срока.


Чл. 570. (741). В последния ден на срока правото на страните, което зависи от срока, се продължава до изтичането на целия ден, т. е., до края на двадесет и четвъртия час; но когато действието трябва да се заяви или извърши в съда, ограниченото със срок право на страните се прекратява с изтичането на присъствените часове.


Чл. 571. (742). Срокът, който е назначен от съда за определено число на месеца или за посочен ден, изтича в същото това число или в същия тоя ден.


Чл. 572. (743). Когато се подава молба или жалба от отсъстващи лица, за ден на подаването се счита и денят, в който молбата или жалбата е предадена на пощата.


Чл. 573. (744). Когато производството е спряно въз основа на чл. 435, спират се и всичките течащи, но още неизтекли по него срокове.


Чл. 574. (745). Спирането на сроковете се брои от времето на събитието, по причина на което производството е било спряно.


Чл. 575. (746). Когато се възобнови спряното производство, от преценката на съда зависи, съобразно с обстоятелствата на всяко дело и с причината на спирането, да определи ново течение на срока, без да се брои изминалото време или да се брои и това време.


Глава втора.
Отсрочване и възобновяване на сроковете

Чл. 576. (747). Молбата за отсрочване се подава до съда, пред който трябва да стане действието, за извършването на което се иска отсрочване, преди да изтече определеният за извършването на това действие срок. Тя се разглежда от същия съд в разпоредително заседание, щом въпросът не е повдигнат в съдебно заседание.


Чл. 577. (748). Отсрочване се допуска само един път. От това правило се изключват:
1) случаите на взаимно съгласие на страните;
2) случаите, когато не е възможно да се извърши определеното от съда действие по непреодолими препятствия или по независещи от страните обстоятелства.


Чл. 578. (749). Отсрочване не се допуска:
1) за подаване на въззивни, касационни и частни жалби и на жалби за отмяна на решения;
2) когато молбата за отсрочване е подадена след изтичането на определения срок, освен ако молителят докаже, че в определението или съобщението за срока е имало явна грешка или опущение, вследствие на което точното спазване на срока е било невъзможно.


Чл. 579. (750). Болест на съдещия се не може да служи нито като оправдание за пропускането на срока, нито като повод за продължаването му.


Чл. 580. (752, 753, 754, 1 изр.). Молба за възстановяване на пропуснат срок се подава до съда, пред който е трябвало да стане пропуснатото действие, в двуседмичен срок от съобщението на съда за пропускането на срока. Тя се разглежда от същия съд. Препис от молбата се връчва на противната странна.


Чл. 581. (751, 691). Пропуснатият срок може да бъде възстановен, ако се докаже, че забавянето за постъпване на молбата в съда или за извършване на някое действие е станало:
1) по вина на длъжностното лице, чрез което е станало изпращането на книжата;
2) по причина на закъсняване по пътя;
3) по причина на особени непредвидени обстоятелства, и
4) поради погрешно определяне на срока от съда.


Чл. 582. (754, 2 изр.). Когато съдът уважи молбата за възстановяване на срока, този последният се определя според правилата, предвидени в чл. чл. 511 и 512.


КНИГА ШЕСТА

Съдебни разноски

Глава първа.
Общи правила

Чл. 583. (755). Съдебните разноски по гражданските дела са четири вида:
1) гербови мита;
2) съдебни мита;
3) канцеларски мита, и
4) берии по производството на делото.


Чл. 584. (756). Гербовите мита се състоят в плащане на гербови марки.


Чл. 585. (757). Съдебни мита се взимат за исковите молби, за апелативните жалби и за молбите за отмяна.


Чл. 586. (758). Канцеларските мита се състоят:
1) в плащане на даване на изпълнителни листове, на преписи от документи, на справки и на други подобни книжа;
2) от мито за удряне на печат.


Чл. 587. (759). Бериите по производството на делото се определят или в полза на вещите лица, на свидетелите и на съдещите се, или пък имат друго определено назначение, било за разноски за обнародване, било за изпращане на известно място членовете на съда с някоя поръка, било за превозване на свидетели или други лица.


Чл. 588. Всички суми, които се депозират или служат като залог по делата за каквато и да е цел, се внасят от страните в Българската земеделска банка, Българската централна кооперативна банка или кредитираните от нея пряко или непряко популярни банки на името на съда, в който е образувано делото.
Внесените досега в други банки на името на частни лица такива суми се прехвърлят в Българската земеделска банка, Българската централна кооперативна банка или кредитираните от нея пряко или непряко популярни банки на името на съответния съд.


Глава втора.
Гербови мита

Чл. 589. (760). Молбите, приложенията към тях и всички други книжа, които се подават в околийските, областните и апелативните съдилища и във Върховния касационен съд, а също и на председателите и на членовете на съда, както и изпълнителните листове, преписите от решенията, справките и други такива книжа, се облепват с гербови марки, съгласно закона за гербовия налог.


Чл. 590. (761). За да бъде даден изпълнителен лист, препис или удостоверение, трябва, заедно с молбата за това, да бъдат представени и нужните гербови марки.


Глава трета.
Съдебни мита

Чл. 591. (763, 764). За исковите молби, за насрещните искове и за молбите на трети лица със самостоятелни права се взема съдебно мито по 2% от цената на иска за дела пред околийските съдии и по 3% - за дела пред другите съдилища. Когато насрещният иск не бъде приет за съвместно разглеждане и се заведе самостоятелно, нови съдебни мита по него не се плащат.
Съдебно мито за въззивните жалби, подавани срещу решенията на околийските съдии, е 2%, а за ония против решенията на областните съдилища - 3%.
По дела на общини и села за гори, мери и пасища, посочени в алинеи първа и втора съдебни мита са 1%.
За молбите за отмяна се взема същото мито:
200 лева по делата, подсъдни на околийските съдии, и 400 лева по всички други дела.
(Изменена ал.: З. от а април 1942 г.). Същите размери на съдебните мита се вземат и по молбите за издаване на изпълнителен лист за суми във всички случаи, когато по закона не се води процес по състезателен ред (чл. 82 от наредбата-закон за градските общини, чл. 80 от наредбата-закон за селските общини, чл. 557 т. т. 7 и 10 от закона за гражданското съдопроизводство и пр.), с изключение на случаите посочени в следващия


По дела за делба от стойността на всеки наследствен дял се взема по 1% съдебно мито, което се определя от съда при утвърждаването на поделителния протокол. Ако пък производството се прекрати по спогодба, от стойността на всеки наследствен дял се взема по 1/2% съдебно мито, което се определя от съда при утвърждаването на спогодителния протокол.


Чл. 591а. (Нов: З. от 2 април 1942 г.)
По молбите за издаване заповед за изпълнение или изпълнителен лист по заповедното съдопроизводство се взема съдебно мито 1%.
Същото мито се взема и по въззивните жалби срещу определенията, с които се уважават или отхвърлят молбите за изпълнителен лист по същото съдопроизводство.
Ако на молбата за издаване заповед за изпълнение предстои да се даде ход по реда на съкратеното съдопроизводство поради представяне възражения от длъжника, ищецът трябва да внесе разликата за допълване на митото до размера посочен в чл. 591 ал. I.
Когато при спиране на изпълнението на изпълнителен лист по менителница, запис на заповед или ипотечен акт, кредиторът предяви иск в срока по чл. 156п, на съдебното мито се прихваща митото, внесено по молбата за издаване на изпълнителен лист.


Чл. 592. (764). По дела, исковете по които не подлежат на оценение, съдебното мито се определя от съда в размер до 10.000 лв. при постановяване на решението.


Чл. 593. (765). Размерът на митата за искови молби и за въззивни жалби се определя според числото на тези молби и жалби независимо от числото на лицата, които съвместно ги подават.


Чл. 594. (766). Митото за въззивна жалба се пресмята не според първоначалната цена на иска, а според онази сума, присъждането на която въззивникът иска или оборва.


Чл. 595. (767). Квитанцията за внесените мита се прилага при самата искова молба, въззивна жалба или молба за отмяна. Това правило не се отнася до молбите за иск, който не подлежи на оценение или се състои в искане на доходи, сумата на които не е посочена в молбата. В този случай размерът на съдебните мита се определя от съда при постановяване на решението и те се плащат от ищеца.


Глава четвърта.
Канцеларски мита

Чл. 596. (769). Когато се дават на съдещите се изпълнителни листове, преписи от решения, от документи или от други книжа, а също и удостоверения, справки и други такива, взема се за преписване по пет лева на страница, като се смятат по двадесет и пет реда в една страница.


Чл. 597. (770). На всеки екземпляр от книжата, който въз основа на предходния член, се дават от съда на съдещите се страни, се удря печат, за което се взема особено мито пет лева.


Чл. 598. (771). Установените в двата предходни члена мита се вземат в съдебни марки и се залепват върху самите искани книжа.


Глава пета.
Берии по производството на делото

Чл. 599. (772). За всяка призовка, обявление, съобщение или покана, без тези посочени в чл. 529, които съдилищата изпращат до страните и други лица по делата се вземат в околийските съдилища по 5 лв., а в областните и апелативните съдилища по 10 лв.
Държавното съкровище се освобождава от заплащане на тези берии.


Чл. 600. (773). Ищецът, който няма възможност да посочи местожителството на ответника, е длъжен да внесе нужните пари за обнародване на призоваването. Той внася така също и нужната сума, ако неприсъственото решение се обнародва в "Държавен вестник".


Чл. 601. (774). Членовете на съда, когато се назначават да отидат зад чертата на града за оглед на мястото, за разпит на свидетели и пр., получават пътни пари за отиване и за връщане, а също и дневни пари, като чиновници от първа категория.


Чл. 602. (775). Възнаграждението на вещите лица за представеното заключение се определя по тяхно искане, от съда, съобразно с правилата на чл. 325 и 326, независимо от разноските по извършване на изследването.


Чл. 603. (776). Възнаграждението на свидетелите за отвличане от занятията им, се определя, за всеки изгубен в пътуване и в съда ден, съгласно с чл. чл. 207 и 208 в размер до 100 лева, според цената на работните дни и другите местни обстоятелства.


Чл. 604. (777). Вещите лица или свидетелите, които се призовават от местата на живеенето им вън от чертата на града или се извършват от съда вън от чертата на града за оглед на мястото, освен предвиденото в чл. чл. 602 и 603 възнаграждение, имат право да вземат за път до 5 лева за всеки километър за отиване и връщане.
Когато призованите лица пътуват по железница или параход, плаща им се билет за втора или трета класа.


Чл. 605. (778). Парите, за които е реч в чл. чл. 601 и 604, се внасят предварително от онази от страните, по молбата на която се извършва проверката на доказателството, в размер, определен от съда, който е допуснал тези доказателства. Ако ли пък проверката е назначена по преценка на самия съд или по искането и на двете страни, тези пари се внасят по равно и от двете страни.
По същия начин се постъпва и при внасяне на бериите, за които се говори в чл. 599. Обаче, председателят на съда може винаги да насрочва дела и да прави служебно съобщения, както и да връчва служебно преписи, като издава изпълнителен лист в полза на държавното съкровище срещу страните, които ги дължат, ако те не ги внесат най-късно в съдебното заседание по делото. В този изпълнителен лист се присъжда и 100 лева в полза на хазната за издаването му.


Чл. 606. (779). Размерът на възнаграждението, което страната, която е загубила делото, трябва да заплати на противната страна за неговото водене, се определя, според цената на иска, съгласно закона за адвокатите.

Глава шеста.
Задълженията на страните относно съдебните и за водене на делото разноски

Чл. 607. (780). Страната, против която е постановено решението, е длъжна, по искане на противната страна, да заплати на последната всички направени от нея съдебни и за водене на делото разноски, с изключение на посочените в закона случаи.


Чл. 608. (781). Когато делото се прекрати поради някой отвод, било по искане на ответника, било по длъжност от съда, ищецът се осъжда да плати на ответника всички съдебни разноски, които той е направил дотогава по съдебното производство на делото.


Чл. 609. (782). При решаване на едно дело, отчасти в полза на едната и отчасти в полза на другата страна, съдът определя: коя от двете страни и в какъв размер има право да получи от другата страна съдебните разноски, които е направила.


Чл. 610. (783). Кому в какъв размер трябва да се възложат съдебните разноски по дело, в което участват няколко лица, се определя от съда съразмерно със сумата, която всеки от тях е търсил. Когато с решението са осъдени няколко лица, които са солидарно задължени, съдебните разноски се дължат от тях солидарно.


Чл. 611. (784). Държавата, която е страна по едно дело не се освобождава от заплащане на противната страна всички съдебни и за водене на делото разноски.


Чл. 612. (785). Частно лице което е осъдено с решение на съда по дело с държавата, е длъжно да й заплати всички задължителни за частните лица съдебни и за водене на делото разноски.


Чл. 613. (785а). Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото в съда и ако признава иска, разноските се възлагат върху ищеца.


Чл. 614. (785б). Страната, която не се яви в заседанието или пропусне един срок, или причини по вината си отлагане на делото или продължение на един срок, трябва да понесе причинените с това разноски.


Чл. 615. (785в). Разноските по едно доказателно средство, което се е оказало ненужно, могат да бъдат възложени върху страната, която го е поискала, макар и тя да печели делото.
Съдебните разноски във въззивното производство се възлагат върху въззивника, ако обжалваното решение се отмени поради представянето на такива нови доказателства, които въззивникът е могъл да представи при производството на делото в първоинстанционния съд.


Чл. 616. (785г). Когато делото се прекрати със спогодба, направените разноски от всяка една от страните остават за нейна сметка, освен ако в спогодбата е постановено друго за тях.


Чл. 617. (785д). Оттеглянето на иска подир връчването на противната страна препис от исковата молба, както и оттеглянето на подадената жалба подир връчването препис от нея на противната страна, не освобождава от заплащане на тази последната направените от нея разноски.


Чл. 618. (785е). Секретарите на съда, законните представители, адвокатите и другите пълномощници, а също и лицата, на които е възложено да връчат призовки, могат да бъдат осъдени, даже и служебно, от съда да платят ония разноски, които те са причинили с грубите си погрешки.
Определението на съда не подлежи на обжалване. Обаче, то може да бъде отменено от същия съд, ако осъденото лице представи в двуседмичен срок от съобщението уважителни причини за оправданието си.


Чл. 619. (786). Съдебните и канцеларските мита се внасят от съдебните учреждения в Българската народна банка на приход на държавното съкровище.


Чл. 620. (787). Парите, които са били внесени за пътни и дневни разноски за членовете на съда или за призоваване на свидетели и вещи лица, се дават на определените от съда лица в определения от този последния размер.


Чл. 621. (788). Остатъкът от парите, за които е реч в предходния член, се връщат на страните, които са ги внесли, щом си ги поискат. Ако тези остатъци не се поискат в продължение на една година за свършване на делото, те постъпват във фонда за постройка на съдебни сгради. Сума по-малка от 50 лева не се изпраща по пощата.


Глава седма.
Изключение от общите правила за съдебните разноски

Чл. 622. (789). Държавата се освобождава от заплащане на гербови, съдебни и канцеларски мита, но не и от плащане на съдебните берии по чл. 600-606.


Чл. 623. (790). От внасяне на съдебните разноски се освобождават лицата, на които е признато правото на бедност, с изключение на юридическите лица и на чуждите поданици, за които важат специалните договори със съответните чужди държави.
Лицата, на които е признато правото на бедност, се освобождават и от внасяне на залог.


Чл. 624. (791). Лицето, което желае да му се признае правото на бедност по гражданско дело, трябва да подаде за това молба в онзи съд, на който е подсъдно това дело. Молбите за признаване право на бедност по дела пред духовните съдилища се подават в областния съд.
При молбата се представят нужните преписи от нея за противната страна, а също и:
1. Удостоверение от държавния бирник на участъка, в който живее, за данъка, който то или неговия съпруг, ако има такъв, плаща, или за това, че те и двамата не са обложени с данък.
2. Удостоверение от общинското управление в местожителството за неговото и на съпруга му, ако има такъв, имотно и семейно положение, занятие и средства за поминък.
Препис от молбата се връчва на противната страна, която има право, в двуседмичен срок от връчването, да представи писмено своите възражения и доказателства за имотното състояние на молителя и на неговия съпруг, ако има такъв.


Чл. 625. (792). След постъпване на възраженията на противната страна или след изтичане на дадения й срок, съдът разглежда тая молба в разпоредително заседание и определя: или да се признае правото на бедност, или да се откаже това право.
Определението на съда, с което се признава правото на бедност, не може да се обжалва. Против определението, с което се отказва да се признае право на бедност, може да се подава в двуседмичен срок от съобщението жалба, която се разглежда от по-горния съд в разпоредително заседание. Определението на този последния не подлежи на обжалване.


Чл. 626. (793). Когато правото на бедност се отнема по причина, че лицето, на което е признато това право, лъжовно се е представило, че няма средства за заплащане на съдебните разноски, тогава то се наказва с глоба, равна на незаплатените разноски, и със запиране до три месеци.


Чл. 627. (794). Цялото производство относно признаването право на бедност се освобождава от гербови мита.


Чл. 628. (795, ал. ал. I - III). Правото на бедност има сила по делото, по което е било признато и може да бъде отнето във всяко положение на делото, както преди, така и след постановяване на решението по него:
1) ако признатият за беден се сдобие с достатъчни средства, за да може да плаща съдебните разноски;
2) ако правото на бедност е признато по въвеждане на съда в заблуждение чрез лъжовно заявление.
Признатият за беден се поканва да даде своите обяснения преди постановяването на определението за отнемане правото му на бедност. Производството по отнемане правото на бедност не спира хода на делото.
Определението на съда, с което искането за отнемане на това право не е уважено, не подлежи на обжалване. Против определението на съда, с което се отнема правото на бедност, може да се подава в двуседмичен срок от съобщението жалба, която се разглежда от по-горния съд в разпоредително заседание. Определението на този последния не подлежи на обжалване.


Чл. 629. (795, ал. ал. IV и V). Отнемането правото на бедност има за последствие да направи изискуеми всичките съдебни разноски, от внасянето на които признатият за беден е бил освободен.
Правото на бедност не преминава върху наследниците на лицето, на което е било признато.


Чл. 630. (796). За сметка на страната, на която е признато правото на бедност, посочените в чл. чл. 599-605 съдебни разноски се плащат от държавното съкровище.


Чл. 631. (797). Когато делото се реши в полза на страната, на която е признато правото на бедност, съдът в решението си постановява, щото всички платени за нейна сметка разноски по делото, а също и гербовите и съдебни мита, да се съберат в полза на държавното съкровище или от присъденото имущество, ако то е достатъчно да ги покрие, или от осъдената по делото страна.


Чл. 632. (798). Когато делото се реши във вреда на страната, на която е признато правото на бедност, тя не се освобождава от задължението да заплати на противната страна съдебните и за водене на делото разноски, а на държавното съкровище - платените за нейна сметка разноски по делото.


ЧАСТ II.

ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Общи правила

Чл. 633. (817). На принудително изпълнение подлежат само издадените от съдилищата изпълнителни листове и заповеди.


Чл. 634. (827). Принудителното изпълнение се извършва от съдията-изпълнител според установените в този закон правила. То става по следния начин:
1) предава се имотът в натура на онова лице, на което е присъден;
2) обръща се изпълнението върху движимото имущество на длъжника;
3) обръща се изпълнението върху недвижимия имот на длъжника или върху доходите от него;
4) вземат се принудителни мерки срещу личността на длъжника.


Чл. 635. (828, 1063-в). Когато длъжникът не изпълни едно задължение да извърши такова действие, което може да бъде извършено от друго лице, ищецът по изпълнението може да иска от съда, който е издал изпълнителния лист, да го упълномощи да извърши действието за сметка на длъжника.
Ищецът по изпълнението може да иска същевременно да се осъди длъжникът да внесе предварително разноските, нужни за извършване на действието, без да се лишава от правото да иска да се допълни отпосле тази сума, ако за извършването на действието са направени повече разноски.


Чл. 636. (1063-г). Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдът, който е издал изпълнителния лист, по искане на ищеца по изпълнението, принуждава длъжника да извърши действието чрез налагане на глоби, първата от които до 1.000 лв. и всяка последваща по-голяма. Обаче общата сума на всички глоби не може да надминава 30.000 лв.
Постановлението на този член не се прилага за задължения, произхождащи от договори за наемна работа.


Чл. 637. (1063-д). Когато длъжникът върши противното на това, което е задължен да върши или да търпи, той, по искане на ищеца по изпълнението, се осъжда от съда, който е издал изпълнителния лист, за всяко нарушение на това си задължение на глоба да 10.000 лева или на затвор не повече от 6 месеци и общо не повече от 3 години.
По искане на ищеца по изпълнението съдът може също така да му допусне обезпечение на вредите, които могат да произлязат от противозаконните действия на длъжника.
Когато съпротивлението е съпроводено с такова изменение на предмета на изпълнението, че за неговото отстранение и за възстановяване на прежното положение са необходими разноски, ищецът по изпълнението може да бъде упълномощен да извърши тия работи за сметка на длъжника при условията, установени в чл. 635, ал. 2.


Чл. 638. В случаите, предвидени в чл. чл. 636 и 637, съдът при налагане на всяко наказание дава на длъжника срок за изпълнение с предупреждение за следващо по-строго наказание.


Чл. 639. (829). Заявлението до съдията-изпълнител, с което се иска изпълнението, ищецът по това последното е длъжен да посочи начин на изпълнението, в противен случай заявлението се повръща.
Изпълнението може да бъде обърнато върху движимото и недвижимото имущество на длъжника едновременно или пък само върху едното от тях.


Чл. 640. (830). Съдията-изпълнител е длъжен по искане на лицето против което решението се привежда в изпълнение, да му предяви първообразния изпълнителен лист.


Чл. 641. (831). Когато пристъпва към изпълнението, съдията-изпълнител праща на длъжника в посоченото от ищеца по изпълнението негово местожителство призовка за доброволно изпълнение, като му определя за това седмодневен срок от връчването на призовката.
Съдията-изпълнител, когато преминава от един към друг начин на изпълнение, праща на длъжника съобщение за това.


Чл. 642. (832, ал. 1, т. т. 1 - 3). Призовката за доброволно изпълнение трябва да съдържа:
1) означение на изпълнителния лист, който подлежи на изпълнение;
2) името, презимето и занятието на ищеца по изпълнението и неговото местожителство;
3) предизвестяване длъжника, че ако не изпълни доброволно задължението си по листа, то след като мине определения в призовката срок, ще се пристъпи към принудително изпълнение.


Чл. 643. (833, 834). Както ищецът по изпълнението тъй и длъжникът може да довежда не повече от двама свидетели, които да присъстват при всички действия по изпълнението. Тези свидетели не получават възнаграждение.
Недохождането на свидетелите не спира действията съдията-изпълнител по изпълнението.


Чл. 644. (835). Ищецът по изпълнението може и през течение на изпълнителното производство да посочва с писмено заявление още и други имоти на длъжника, върху които съдията-изпълнител е длъжен да обърне изпълнението, щом това е нужно за удовлетворение на вземането на листа.


Чл. 645. (836). Ищецът по изпълнението може да присъства при извършването на действията по изпълнението на листа от съдията-изпълнител, но няма право да се меси в самото изпълнение и да прави разпореждания, които принадлежат към кръга на действията на съдията-изпълнител.


Чл. 646. (837). Съдията-изпълнител е длъжен да записва всичките си действия по изпълнението на листа в особен протокол, в който трябва да се отбелязват:
1) името и презимето на съдията-изпълнител и съдът, при който той служи;
2) изпълнителният лист, който се привежда в изпълнение, и времето, когато съдията-изпълнител го е приел;
3) имената и презимената както на ищеца по изпълнението, така и на лицето, против което листът се привежда в изпълнение, а също и на свидетелите, които са присъствали при изпълнението;
4) годината, месецът, денят и часът, когато се е пристъпило към изпълнението на листа;
5) мястото, в което става изпълнението;
6) точното описание на всички предприети при изпълнението действия и денят на извършването на всяко едно от тях;
7) отсрочките и спиранията на изпълнението;
количеството на събраната сума или времето, когато се е предал имотът, и
9) всичките направени по изпълнението на решението разноски, а също и лицата, от които нужната за тях сума е събрана или трябва да се събере.
За нередовно държане на този протокол съдията-изпълнител, освен дисциплинарно, отговаря още и за всички разноски по изпълнението, ако поради тази нередност съдът отмени неговите действия.


Чл. 647. (838). По искане на страните по изпълнението съдията-изпълнител е длъжен да дава срещу установената плата заверени извлечения от този протокол.


Чл. 648. (839). Съдията-изпълнител няма право да отлага изпълнението на предадения му изпълнителен лист, а още по-малко да прекрати или да спре действията по почнатото вече изпълнение, освен:
1) ако за това има определение от съда;
2) ищецът по изпълнението е заявил писмено съгласието си, и
3) ако длъжникът представи надлежно заверена разписка от ищеца по изпълнението, че сумата по изпълнителния лист му е изплатена, или квитанцията от пощенската станция, или надлежно писмо от някоя от държавните банки с които да се удостоверява, че той е внесъл за ищеца по изпълнението сума, равна на дължимата по изпълнителния лист.
(Нова алинея към п. 3: З. от 12 ноемврий 1934 г.) Ако длъжникът за установяване на плащането представи ненадлежно заверена разписка от ищеца по изпълнението, последният, при спор, е длъжен да потвърди писмено, че тая разписка не е издадена от него. В противен случай, разписката се приема за истинска. Писменото потвърждаване има силата и значението на решителна клетва и влече след себе си същите последици.


Чл. 649. (840). За опущения при изпълнението на изпълнителните листове съдията-изпълнител подпада под отговорностите, които са предвидени в закона изобщо за опущенията по служба.


Чл. 650. (841). Събраните от изпълнението на листа пари съдията-изпълнител веднага предава на ищеца по изпълнението по реда, предвиден в закона за съдиите-изпълнители. Ако, поради отсъствието на ищеца, парите не могат да бъдат предадени най-късно на другия ден от събирането им, те се внасят на съхранение в Българската земеделска банка и Българската централна кооперативна банка срещу нужния оправдателен документ, който с прилага към изпълнителното дело.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Получената от продажбата на недвижим имот сума се внася в една от посочените в предходната алинея банки и се предава на кредиторите, след като продажбата бъде утвърдена и разпределението влезе в законна сила. Банковите писма, с които се съобщава за внасяне на сумата, се прилагат към особено канцеларско дело.


Чл. 651. (842, 843). При същевременно изпълнение на няколко изпълнителни листове срещу едно и също лице, внесената или събраната от продажбата на имота му сума се разпределя от съдията-изпълнител между ищците по изпълнението, а остатъкът се връща на длъжника. Когато тази сума не стига за пълното удовлетворение на всички вземания по изпълнителните листове, съдията-изпълнител извършва разпределението по реда, предвиден в чл. 851 и следващите.


Чл. 652. (844). Изпълнението на изпълнителния лист се отбелязва от съдията-изпълнител върху самия лист. След неговото изплащане, изпълнителният лист, заедно с изпълнителното производство, се изпраща в съда, който го е издал, а на лицето, срещу което е извършено изпълнението, съдията-изпълнител дава разписка за станалото изплащане на дължимата сума по изпълнителния лист.


Чл. 653. (845). Всички разноски по изпълнението са за сметка на онова лице, против което се извършва изпълнението, освен в случаите, в които законът нарежда иначе, или когато са направени за извършени по искане на ищеца по изпълнението действия, които отпосле са били изоставени.


Чл. 654. (846). Изпълнителното производство се спира в случаите, предвидени в чл. 435, т. 2, с изключение на публичната продан на недвижим имот, за която вече е направено обнародване по установения ред.


Чл. 655. (847). Ако изпълнението на изпълнителния лист не е било почнато, докато длъжникът е бил жив, то не се започва преди да се прати на наследниците му или на назначения попечител над имуществото му призовка за доброволно изпълнение.


Чл. 656. (848). Жалбите против действията на съдията-изпълнител се подават, чрез този последния до областния съд или до околийския съдия по мястото на изпълнението в зависимост от това, дали изпълнителния лист е издаден от областен съд или от околийския съд. При няколко изпълнителни листа, издадени от околийски и областни съдилища, всички спорове се решават от областния съд.
Когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на ищеца по изпълнението, по молбата на когато е образувано изпълнителното производство. А когато жалбата е подадена от този последния или от длъжника, препис от нея се връчва на противната страна. Както в първия, тъй и във втория случай, страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок от получаване на преписа, да изложи писмено възраженията си. След изтичането на този срок съдията-изпълнител изпраща незабавно жалбата в надлежния съд заедно с писмените възражения на противната страна, ако има такива, и с обясненията си по обжалваното действие.


Чл. 657. (849). Жалби от участващите в изпълнителното дело лица, подадени след като са се изминали седем дни от извършването на обжалваните действия, се оставят от съда без разглеждане.
Без разглеждане се оставят и жалбите в случаите, предвидени в чл. 493 и 494.


Чл. 658. (851). Подадената жалба не спира действията на съдията-изпълнител по изпълнението, освен ако последва определение за това от съда. Това определение не подлежи на обжалване.


Чл. 659. (852). Подадените от трети лица жалби се разглеждат от съда в съдебно заседание с призоваване на тъжителя, длъжника и ищеца по изпълнението, по молбата на когото е образувано изпълнително дело. Другите участващи в делото лица се изслушват, ако се явят.
Всички други жалби против действията на съдията-изпълнител се разглеждат в разпоредително заседание в седмодневен срок от постъпването им в съда.
Ако съдът след разглеждане на жалбата намери, че тя е неоснователна и недобросъвестна, налага на тъжителя глоба от 200 до 10.000 лева.


Чл. 660. (852). Определенията по жалбите за които е реч в предходния член, се изпращат на съдиите-изпълнители за изпълнение.
Тези определения могат да бъдат обжалвани по касационен ред в месечен срок от постановяването им от областния съд и в двуседмичен срок от постановяването им от околийския съдия, с изключение на определенията по жалби против действия по обнародването на обявлението за проданта или по проданта на движими имоти, които определения не подлежат на никакво обжалване.
Определенията по жалби против действия по обнародването на обявлението за проданта или по проданта на недвижими имоти, могат да бъдат обжалвани само заедно с определението, с което се потвърждава проданта на имота.
(Изм. - ДВ, бр. 76 от 1932 г.) Касационните жалби срещу определенията на областните и околийските съдилища се подават до надлежните апелативни съдилища. Ако жалбите са подадени срещу определения, с които се утвърждават продажби, те се разглеждат в най-къс срок в съдебно заседание. Всички други жалби се разглеждат в разпоредително заседание веднага след постъпването им. При разглеждането на тия жалби апелативните съдилища се ръководят от правилата за разглеждане на делата пред Върховния касационен съд.
Допълнителните касационни жалби по делата, които се решават в разпоредително заседание, се разглеждат само, ако са постъпили преди откриване на същото.
Апелативният съд, ако намери някое от оплакванията за основателно, не повръща делото, а сам го разглежда по същество при същите данни, освен ако нарушението не се състои в неправилно недопускане на доказателства, в какъвто случай апелативния съд разглежда делото след като събере тия доказателства.


Чл. 661. (853). Препирните, които се отнасят до тълкуване на привежданото в изпълнение решение, се разглеждат от съда, който е постановил решението. Определенията по тълкуването на решенията се вписват в изпълнителния лист.
Решенията на помирителния съд се тълкуват от съда, който е допуснал изпълнението.
Определенията на съдилищата за тълкуване на решенията подлежат на обжалване по общия ред.


Чл. 662. (832, ал. ал. II и III). Призовките и съобщенията по изпълнителното производство, които съдията-изпълнител праща на участващите в него лица, се връчват по реда, предвиден в чл. чл. 121-128 от този закон.
За нередовно или несвоевременно връчване на призовките и съобщенията, както и за неизпълнение на други нареждания в определения срок, съдията-изпълнител може да наложи глоба от 100 до 500 лева на виновното за това лице.
Постановлението за наложената глоба може да бъде обжалвано пред съответния околийски съдия в двуседмичен срок от съобщението му. Околийският съдия се произнася в разпоредително заседание с определение, което не подлежи на обжалване.


КНИГА I.

ОБРЪЩАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВЪРХУ ДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО

Глава първа.
Налагане запор върху движимо имущество

Чл. 663. (854). Ако длъжникът не внесе дължимата по изпълнителния лист сума в дадения му в призовката за доброволно изпълнение срок, съдията-изпълнител пристъпва към принудително изпълнение, т. е. към налагане запор върху посоченото от ищеца по изпълнението имущество на длъжника и към опис и продаване на последното.


Чл. 664. (857). Налагането на запор върху имуществото на длъжника може да стане едновременно с връчването на призовката за доброволно изпълнение, ако се има страх, че то може да бъде укрито, повредено, отчуждено, унищожено, или ако то подлежи на бързо разваляне.


Чл. 665. (858). Налагането на запора се извършва с призоваване на длъжника, на ищеца по изпълнението или на неговия повереник. Неявяването на страните не спира налагането на запора.


Чл. 666. (859). Не може да се налага запор върху:
1) всекидневно носените дрехи, които са необходими според годишното време;
2) белите дрехи и съдовете, доколкото са необходими на длъжника и на семейството му за всекидневното употребление;
3) постелките и креватите им;
4) храната и топливото, които се намират в къщата, в количество потребно за поддържане на длъжника и семейството му в разстояние на шест месеци или, ако няма такива, равноценността им в земеделски произведения от друг вид, като тютюн, ориз, семена и др. подобни;
5) иконите, които не са облечени в сребро и скъпоценни украшения;
6) семейните и други принадлежащи на длъжника книжа, с изключение на: записите за дългове, облигациите и други подобни ценни книжа;
7) необходимата формена дреха на лицата, които се намират на действителна служба;
движимостта, която по закона или по обичая се признава за принадлежност на недвижимите имоти;
9) книгите, оръдията и предметите, които са необходими на длъжника за всекидневните му занятия според званието, занаята или поминъка му до стойност шест хиляди лева;
10) необходимите за всеки стопанин: два коня или два вола или два бивола, една крава или една биволица или две крави, или две биволици, ако те са единственият работен добитък на длъжника, 5 овци или 3 кози; нужната за тях храна за шест месеци, а също и необходимото семе за посяване на 20 декара ниви, и
11) всичките движимости, които принадлежат на градски или селски общини и които са необходими, за да могат те да изпълняват възложените им от закона длъжности, като напр., селските хамбари със запасна храна, обозните и пожарните кола с принадлежащите към тях инструменти и други такива.


Чл. 667. (860). Длъжникът има право да иска да се не налага запор на някои от вещите му, ако другите стигат според оценението им, за удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист и ако няма опасност, поради присъединяване на други кредитори, ищецът по първия лист да остане неудовлетворен. Ако след оценението на предметите, върху които се налага запор, се види, че те едва стигат да покрият разноските по изпълнението, и че не остава нищо за изплащане на вземането по листа, налагането на запор не се извършва.


Чл. 668. (861). Съдията-изпълнител поканва писмено или устно един или няколко членове от местната полиция да присъстват при налагането на запора:
1) когато външните врата на къщата, в която се намира подлежащето на запор имущество, са затворени и живущите в нея не искат да ги отворят;
2) когато длъжникът или неговите домашни не искат да отворят вратите на вътрешните стаи или отказват да отворят ключалките на затворените помещения, и
3) когато запорът се извършва в отсъствието на длъжника.


Чл. 669. (862). Ако съдията-изпълнител като пристъпва да налага запор, намери, че такъв е вече наложен за вземане по друг изпълнителен лист, той, като провери имуществото със съставения по предишния запор опис, налага допълнителен запор само върху онези предмети, които не са вписани в предишния опис. Обаче, в този случай, запорът се снема от съдията-изпълнител, само като се удовлетворят и двете вземания или със съгласието на ищците по двата изпълнителни листа.


Чл. 670. (863). Ако вторият запор се налага от друг съдия-изпълнител, тогава този последният, след като извърши опис на неописаното от първия съдия-изпълнител имущество на длъжника, повръща изпълнителния лист, заедно с извършения допълнителен опис на ищеца по изпълнението, който сам го предава на първия съдия-изпълнител. Този последният е длъжен, като получи втория изпълнителен лист и допълнителния опис, да продаде описаното в двата описа имущество за удовлетворение на вземанията по двата изпълнителни листа.


Чл. 671. (864). Върху имуществото, на което е наложен запор за вземане по изпълнителен лист, се допуска налагане на втори запор за обезпечение на иск и обратно, върху имущество, на което е наложен запор за обезпечение на иск, се допуска налагането на втори запор за вземане по изпълнителен лист.
В първия случай съдията-изпълнител, който е наложил запора върху имуществото за вземането по изпълнителен лист, продава това последното и от сумата, добита от проданта, изплаща напълно вземането по изпълнителния лист, а излишъка, ако има такъв, задържа за сметка на обезпечението.
Във втория случай, имуществото върху което е наложен запор за обезпечение на иск, се продава от съдията-изпълнител, който е наложил запора, за вземането по изпълнителния лист и получената от проданта сума се разпределя от него по съразмерност, за сметка на вземането по изпълнителния лист и за сметка на обезпечението. Припадащата се за сметка на обезпечението сума се влага от съдията-изпълнител в Българската земеделска банка или в Българската централна кооперативна банка.
При разпределението на получената от проданта сума между ищците по изпълнението обезпечения запор се приема в размер на обезпеченото вземане.


Чл. 672. (865). Предвидените в предходния член разпоредби не се прилагат в случая, когато изпълнението е обърнато върху имуществото, на което е бил наложен запор за обезпечение на иск за предаване на това имущество в натура.


Глава втора.
Опис на движимото имущество

Чл. 673. (865). Описът на движимото имущество трябва да съдържа:
1) означение на номерата или белезите, които са поставени на турените под запор предмети, и
2) названието и описанието на всеки от турените под запор предмети и, ако трябва, бележка за мярката, тежестта и броя им.


Чл. 674. (867). В описа на благородни метали, излени в кюлчета или изработени в предмети, се посочва пробата им, ако е известна.


Чл. 675. (868). В описа на украсени с драгоценни камъни вещи се посочва числото, величината и названието на тези камъни.


Чл. 676. (869). В описа на книги се отбелязват заглавията на книгите, имената на авторите и времето на издаване, ако са посочени на заглавния лист, а също и числото на томовете.


Чл. 677. (870). В описа на картини се посочва тяхната мярка, какво е изобразено в тях и имената на художниците, ако са известни.


Чл. 678. (871). В описа на стоки, изделия и на сурови фабрични материали, които се намират във влагалища, се бележат:
1) номерата или знаковете на влагалищата, и
2) названието и описанието на предметите, които се пазят във влагалищата.


Чл. 679. (872). Когато се описват животни, удрят им се особени белези.


Чл. 680. (873). В описа на билети от кредитни учреждения, на облигации, акции и други подобни книжа се означава числото, родът, номиналната цена и номерата им. Самите документи се предават за пазене в Българската земеделска банка.


Чл. 681. (874). В описа на параходи, шлепове, лодки и други подобни плавателни съдове, освен мярката, дължината и широчината на тялото и главните им части, се посочват и тежестта, която те могат да вдигат; дървото или метала, от който са направени; платната, въжата и пр. според названието и количеството им, и, ако е възможно, бележи се, кога са направени.


Чл. 682. (875). В описа на движимо имущество новите вещи се означават отделно от употребяваните, годните за употреба - отделно от негодните.


Чл. 683. (876). В случаите, когато се намерят или по искането на съдията-изпълнител могат да бъдат представени фактури, инвентари, каталози или с друго наименование описи на стоки, книги и вещи, нов опис не се прави, но само се проверява прежният с това, що е налице. В тоя опис се вписват ония предмети, които ги няма в него, и се отбелязват ония, които са вписани в него, но ги няма налице.


Чл. 684. (878). Броят, мярката и тежестта на описаните предмети се посочват в описа с думи и с число.


Чл. 685. (877). Предметите, върху които е предявено право от страна на трето лице, се вписват в описа с бележка: кой е предявил правото върху тях, а също и в какво се състои то.


Чл. 686. Ако длъжникът е искал въз основа на чл. 666 освобождаването на някои предмети от запор в описа се отбелязва: за кои предмети се е отнасяло това искане, за кои от тях то е уважено и защо не е уважено за другите.


Чл. 687. (879). В описа трябва да бъде означен денят на захващането и свършването му, като неговото извършване трябва да стане без съдията-изпълнител да се отдалечава от свършването му. В края на описа се бележат всичките направени в него поправки, обаче остъргвания в описа не се допускат. Описът трябва да бъде провървен и подпечатан с печата на съдията-изпълнител.


Чл. 688. Съдията-изпълнител праща известие на ищеца по изпълнението и на длъжника за деня и часа, когато ще започне извършването на описа. На длъжника съобщението може да бъде вречено и при извършването на описа.


Чл. 689. (880). Описът се подписва от съдията-изпълнител, от ищеца по изпълнението и от лицата, които са присъствали при извършването му, а също и от длъжника, ако и той е присъствал. За причината, поради която някоя от страните или някой от поканените свидетели не са подписали описа, се прави в него особена бележка.


Чл. 690. (881). Ищецът по изпълнението, длъжникът и поканените свидетели могат да правят на съдията-изпълнител бележки върху съставения опис и да му предлагат потребните, по тяхно мнение, изменения в него.


Чл. 691. (882). Ако съдията-изпълнител остави без внимание бележките, които му са направени, то по искане на страните, той е длъжен да обясни в края на описа причините, поради които той е направил това.


Чл. 692. (883). По искане на ищеца по изпълнението или на длъжника, съдията-изпълнител е длъжен да дава срещу установената такса, преписи от описа.


Чл. 693. (884). Влагалищата, а също и всеки предмет, който се намира вън от тях, съдия-изпълнител запечатва и обозначава на тях номера им по описа. Освен това на страните, които са присъствали при описа, се представя право да турят върху описаните предмети и своите печати.


Чл. 694. (885). Ищецът по изпълнението и длъжникът, които не са се явили при описа, макар да са били редовно известни за деня на извършването му, или са го подписали без никакви забележки, нямат право отпосле да подават жалби срещу неправилното му извършване.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Това правило не се прилага, когато в случая на чл. 688, последно предложение, длъжникът не е бил намерен при описа и съобщението не му е било връчено лично.


Глава трета.
Оценка на движимо имущество

Чл. 695. (886). Оценката на движимото имущество става при налагането на запора и се бележи в описа. А когато не е възможно да стане оценката заедно със запора, тя се извършва и после него.


Чл. 696. (887, 891). Цената на всеки описан предмет се определя по взаимно съгласие от ищеца по изпълнението и от длъжника, а ако те не се съгласят или длъжникът отсъства, тя се определя от едно или три вещи лица, според важността на случая.
(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако и двете страни са съгласни, не се прави нова оценка на предмети, чиято действителна цена е посочена в самия писмен договор, който е послужил за основание на искането, за удовлетворение на което тия предмети трябва да бъдат продадени.


Чл. 697. (888). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Вещите лица за оценка на имуществото се назначават по взаимно съгласие между ищеца по изпълнението и длъжника, а когато те не могат на се съгласят, или отсъстват, вещите лица се избират по жребие от съдията-изпълнител измежду посочените по негово искане от общинското управление най-малко трима души, когато се касае да се избере едно вещо лице; или 9 души, когато се касае да се изберат три вещи лица.
Съдията-изпълнител може да си служи с един общ списък на вещи лица; той, обаче, е длъжен да иска такъв по всяко дело, ако при описа една от страните поиска това.
Оценката на вещи, чиято стойност не надминава 5.000 лева се прави от съдията-изпълнител освен ако длъжникът поиска да се определи от едно вещо лице.


Чл. 698. (889). Лицата, които се призовават да направят оценка, ако отбягват от изпълнението на тая си длъжност, без да представят доказателства за законни препятствия, се глобяват от съдията-изпълнител от 50 до 500 лева. Наложената глоба може да бъде отменена по посочения в чл. 662 ред.


Чл. 699. (890). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Вещите лица се възнаграждават според чл. 326 от този закон. Това възнаграждение се определя от съдията-изпълнител. Ако, обаче, поради количеството или естеството на работата, на вещото лице следва да се определи възнаграждение повече от 100 лева на ден, по едно или повече дела, това възнаграждение се определя от околийския съдия.


Глава четвърта.
Пазене на турено под запор имущество

Чл. 700. (892, 893). Туреното под запор имущество се дава за пазене на пазач, който се назначава по взаимно съгласие на ищеца по изпълнението и на длъжника. Ако няма такова съгласие, пазач се назначава от съдията-изпълнител. В случай на неоснователен отказ от страна на назначения пазач, съдията-изпълнител постъпва според наредбата на чл. 698, като глобата в случая е от 100 до 5.000 лева.
Имущества, които по собственото си естество се държат в специални помещения, след туренето им под запор се оставят в същото помещение под надзора и отговорността на лицето, което владее помещението. Това лице се счита за пазач в случая.
Когато върху неделимата част от имуществото, което принадлежи на две или повече лица, се наложи запор за дълга на едно от тях, за пазач на цялото имущество се назначава едно от останалите или всички останали лица. В такъв случай, ако това лице или тези лица използват вещите, те са длъжни периодически да предават на съдията-изпълнител чистия приход, който се припада на турнатата под запор част от имуществото. Ако те не изпълняват това си задължение или не пазят имуществото с грижата на добър домакин, цялата вещ се предава за пазене на друго лице.


Чл. 701. (895). Съдията-изпълнител не може на назначи за пазач, без да има съгласието и на двете страни, изразено писмено:
1) лице, което по закона не може да бъде свидетел, и
2) роднините и сватовете на страните до втора степен включително.


Чл. 702. (896). Назначеното за пазач лице се подписва върху описа за получаването на предаденото му имущество. Когато на пазача се предават за пазене значително число предмети, нему се дава и опис на тях, подписан от съдията-изпълнител.


Чл. 703. (897, 902). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Пазачът получава възнаграждение за пазенето, размерът на което се определя по взаимно съгласие между него, длъжника и ищеца по изпълнението, а ако такова съгласие не се постигне, размерът на възнаграждението се определя от надлежния съд.
Пазачът получава така също и нужните разноски за пазенето на предаденото му имущество и за пренасянето на това последното на мястото, гдето ще се пази и от там на мястото, гдето ще стане проданта. Размерът на тези разноски се определя приблизително от съдията-изпълнител и те се заплащат предварително от ищеца по изпълнението, като окончателното им изплащане става при даване на сметката по чл. 706 от този закон.


Чл. 704. (898, 899, 901). Пазачът, който вън от предвидения в ал. III на чл. 700 случай, се ползва от даденото му за пазене имущество, или го дава другиму за ползване, или го прахосва отчасти или изцяло, се лишава от възнаграждение, отговаря за причинените вреди и подлежи на наказание по чл. чл. 319 и 320 от наказателния закон.
Пазачът се лишава от възнаграждение и отговаря за причинените вреди и в случая, когато при пазенето на предаденото му имущество не проявява грижата на добър домакин.
В посочените в този член случаи се назначава нов пазач по предвидените в предходните членове правила.


Чл. 705. Ако пазачът не представи за деня на проданта описаното имущество, съдията-изпълнител му налага глоба от 100 до 5.000 лева и възлага върху него и другите разноски по нестаналата продан, ако има такава.
Постановлението на съдията-изпълнител по този предмет се съобщава на пазача с писмено известие. То може да бъде отменено от самия съдия-изпълнител, ако пазачът представи уважителни причини в двуседмичен срок от получаване съобщението.


Чл. 706. (900). Пазачът е длъжен да даде на съдията-изпълнител точна сметка за приходите, които дава туреното под запор имущество, а също и за разноските по неговото пазене.


Чл. 706а (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Определението на съда по възнаграждението на пазача, както и действията на съдията-изпълнител по определяне разноските за пазене на описаното имущество, подлежат на обжалване пред надлежния съд в седмодневен срок от извършването им. Определението на съда по тия жалби не подлежи на по-нататъшно обжалване.


Глава пета.
Продан на турено под запор имущество

Дял първи.
Мястото, гдето се извършва проданта на движимо имущество и лицата, които я извършват

Чл. 707. (903). Като се извърши описът и оценката на имуществото, ищецът по изпълнението и длъжникът могат да заявят на съдията-изпълнител, кое място и кое време са определили те, по взаимно съгласие, за публичната продан.
Ако няма подобно съгласие, мястото и времето за публичната продан се определят от съдията-изпълнител.
Ако в седмодневен срок от свършването на описа на имуществото ищецът по изпълнението не внесе разноските за обнародването на обявлението за проданта и за нейното извършване, описаното имущество се освобождава от наложения върху него запор.


Чл. 708. (904). Мястото и времето за проданта на имуществото съдията-изпълнител посочва в самия опис.


Чл. 709. (905). Имущество, пренасянето на което става със затруднение или със значителни разноски, се продава на местопазенето му.


Чл. 710. (906). Проданта се извършва от съдията-изпълнител публично, в градовете в присъствието на чиновник от местната полиция, а в селата - в присъствието на едного от членовете на общинския съвет.


Чл. 710а. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако един ден преди деня, назначен за извършване на проданта, длъжникът внесе 50% от цялата дължима по изпълнителното дело сума и се задължи писмено да внася на съдията-изпълнител всеки три месеци най-малко по 15% и в края на последното тримесечие 20% от същата сума, съдът, по молба на длъжника, спира изпълнението.
В случай, че длъжникът не плати на срока някоя от горните вноски, съдът, по молба на един от ищците по изпълнението, постановява да се продължи изпълнението.
Ново спиране по същата причина не се допуска.
Това правило не се прилага: 1. Когато описаните вещи подлежат на бързо разваляне и на голямо обезценяване, и
2. Когато сборът на дължимите суми не надминава 2.000 лева.


Дял втори.
Срокове за проданта

Чл. 711. (907). Съдията-изпълнител, според значителността и количеството на имуществото, определя деня за извършване на публичната продан, ако страните не са определили този ден по взаимно съгласие. Този ден не може да бъде по-рано от една и по-късно от три седмици от свършването на описа на имуществото.


Чл. 712. (908). Предмети, които се развалят скоро, а също и предмети, за запазването на които трябва да станат големи разноски, които не отговарят на стойността на имуществото, трябва да се продават в по-къс срок.


Чл. 713. (909). Проданта може да се отложи само по съгласие на всички ищци по изпълнението, които са обърнали вземанията върху описаното имущество.


Дял трети.
Обявление за проданта

Чл. 714. (910). За проданта съдията-изпълнител прави обявление, в което се бележат: предметите, мястото, денят и часът на проданта; името на стопанина на имуществото, сумата, за която е то оценено. Предметите се продават в обявленията с общо име, според вида им, без подробно изчисление.
Освен с обявленията, проданта се разгласява и с глашатай, гдето има такъв.


Чл. 715. (911). Обявленията се разлепват поне една седмица, а в указания в чл. 712 случай, най-малко един ден преди проданта на публични места в града или селото, гдето ще става проданта, а също и на външните врата на къщата, в която тя има да стане. Ако имуществото е било пренесено от друго място, обявлението за проданта се изпраща и до общинското управление на това място, гдето проданта се разгласява също и чрез общински глашатаи.


Чл. 716. (912). Обявленията за проданта на параходи, шлепове, лодки и други плавателни съдове се залепват, освен в означените в предходния член места, също и на пристанищата и на самите плавателни съдове, които ще се продават.


Чл. 717. (913). За проданта на имущество, което се намира в района на градски общини и което според оценението надминава 20.000 лв., освен посочените обявления, се прави обнародване и в местния вестник, ако има такъв. Разноските за това обнародване се внасят от ищеца по изпълнението.


Чл. 718. (914). Обнародването трябва да съдържа същото, което съдържат обявленията. То се напечатва само в един брой на вестника, но във всеки случай, преди деня на проданта.


Чл. 719. (915). Един екземпляр от вестника, в който е поместено обнародването за проданта, се прилага от съдията-изпълнител към изпълнителното дело.


Чл. 720. (916). За направените или ненаправените обявления и обнародвания съдията-изпълнител прави бележка в протокола.


Чл. 721. (917). Както ищецът по изпълнението, така и длъжникът има право, независимо от обявленията и обнародването, които съдията-изпълнител прави, да обнародва за своя сметка съставените от този последния обявления за проданта.


Чл. 722. (918). Когато по предписание от съда или по споразумение на страните се измени денят или мястото на проданта, съдията-изпълнител е длъжен да направи нови обявления и ново обнародване за тази последната и да отбележи това в протокола.


Чл. 723. (919). В обявленията за отменение на проданта се казва само, че еди коя си продан, назначена за еди кой си ден и еди кое си място, се отменява по еди коя си причина.


Дял четвърти.
Предмети при проданта на които се спазват особени условия

Чл. 724. (920). Съчинения и преводи, в ръкопис или напечатани, но непуснати още за продан от самия съчинител или от преводача, не подлежат на публична продан, без съгласието на съчинителя или на преводача, ако той е жив, или без съгласието на неговите наследници, ако той е умрял.


Чл. 725. (921). Ръкописи, които са били купени за издаване, а също и правото за напечатването им, могат да бъдат продадени само заедно със задължението да се изпълнят всички условия, които са били уговорени с прежния стопанин.


Чл. 726. (922). Златните и сребърните вещи се продават от съдията-изпълнител с първоначална оценка според цената на метала, определена от вещо лице.


Чл. 727. (923). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Описаните ценни книжа, ако имат борсова или пазарна цена, се продават от съдията-изпълнител с първоначална оценка според борсовата цена, съобщена от Българската народна банка или от надлежното борсово учреждение един ден преди продажбата.


Чл. 728. (924). Когато ценната книга е поименна, съдията-изпълнител може да бъде упълномощен от надлежния съд да иска записването й на името на купувача и да извърши вместо длъжника нужните за това действия.


Дял пети.
Извършване на проданта

Чл. 729. (925). Съдията-изпълнител, след като своевременно се разпореди, когато това е нужно, да се пренесе туреното под запор имущество на мястото, гдето ще става проданта, проверява го според описа и за приемането му дава на пазача разписка.


Чл. 730. (926). В назначените за публична продан дни се позволява на всички желаещи да разгледат предметите, които се продават.


Чл. 731. (927, 928). Проданта се почва в 14 ч. и продължава до 17 ч.
Тя се счита за станала, ако през това време са се явили двама наддавачи, от които поне единият е наддавал над първоначалната оценка, или пък, ако се е явил само един купувач, той е предложил най-малко 10% върху първоначалната оценка. Иначе, проданта се обявява за нестанала.


Чл. 732. (930). За по-удобно извършване на проданта съдията-изпълнител може да раздели имуществото на отделни части.


Чл. 733. (929). Ако всички обявени за продан предмети не се продават в определения за проданта ден, тази последната се продължава и в следващите дни до свършването й.


Чл. 734. (931). Ищецът по изпълнението може да участва като наддавач. Обаче, длъжникът, неговият настойник, лицето, което е участвало в съставянето на описа на имуществото, ако то е длъжностно лице, лицето, което извършва проданта, а също и членът на местната полиция, който присъства при проданта, нямат право да вземат участие в наддаването.


Чл. 735. (932). На стопанина на имуществото, който присъства при проданта, се позволява да иска да се продадат някои предмети преди другите.


Чл. 736. (939). Ако сумата, която е получена от проданта на една част от имуществото, стига за да се удовлетвори напълно вземането по изпълнителния лист и да се покрият направените по изпълнението разноски, в такъв случай останалите предмети не се продават, а се връщат на стопанина им.


Чл. 737. (933). Когато се започне проданта, съдията-изпълнител обявява цената на всякой предмет според първоначалната оценка и пита: "Кой ще даде повече?" Предлаганите от купувачите цени се обявяват от съдията-изпълнител устно, докато трае наддаването.


Чл. 738. (934, 935). Като престане наддаването, съдията-изпълнител изговаря три пъти думите: "Никой ли не дава повече?" Ако и след третия път никой не наддаде, тогава той обявява проданта за свършена и продавания предмет закупен от оня наддавач, който е предложил най-голямата цена над първоначалната оценка.


Чл. 739. (936). В протокола за проданта съдията-изпълнител бележи:
1) деня на проданта;
2) номера на продадения предмет според описа;
3) най-голямата цена, която е дадена при проданта;
4) името, презимето и занятието на купувача, които се записват собственоръчно от него самия, или ако той е неграмотен, по негова молба, от друго лице, и
5) присъствал ли е при проданта длъжникът или представителят му.


Чл. 740. (937). Купувачът плаща при самата продан напълно цената на купените от него предмети, ако тя не надминава петстотин лева; ако ли пък тя надминава петстотин лева, купувачът може да внесе само четвъртата част от стойността, но всеки случай не по-малко от петстотин лева а остатъкът внася не по-късно от следния ден.


Чл. 741. (938). Имуществата се продават на купувачите само след като те напълно внесат предложените от тях при проданта суми.


Чл. 742. (940). От събраните чрез проданта суми преди всичко се плащат разноските по запора, пазенето и проданта на имуществото, а с остатъка се удовлетворяват предявените вземания по изпълнителните листове.


Дял шести.
Нестанали и недействителни продажби

Чл. 743. (941). Проданта се счита нестанала:
1) когато не се явят купувачи да наддават или се е явил само един и той не е наддал най-малко 10% над първоначалната оценка.
2) когато при наддаването не се получи цена по-висока от първоначалната оценка, и
3) когато купувачът не плати своевременно парите за купените предмети.


Чл. 744. (942). Когато проданта се обяви от съдията-изпълнител за нестанала, поради посочените в т. т. 1 и 2 на чл. 743 причини, тогава присъстващите при проданта ищци по изпълнителните листове с болшинство на гласовете, според сумата на вземанията им, имат право да молят да се назначи нова продан, или да им се отстъпи непродаденото имущество според първоначалната оценка.
Когато пък проданта се обяви за нестанала, поради посочените в т. 3 на чл. 743 причини, тогава имотът се присъжда на едного от предходните наддавачи, последователно, който би се съгласил да го получи срещу предложената от него най-висока цена над първоначалната оценка. Ако ли някой от наддавачите не се съгласи да вземе имуществото по най-високата цена, която е предложил, ищците по изпълнението с болшинство според сумата на вземанията им, могат да поискат да се извърши нова продан. Ако не се получи болшинство за нова продан, имотът се възлага по първоначалната цена върху оня ищец, който изяви желание за това. Ако такова желание изявят двама или повече ищци, имотът се възлага върху оногова от тях, който предложи най-висока цена, а ако няколко от тях предложат еднаква цена, постъпва се според наредбата на чл. 746.


Чл. 745. (942, последното изречение). Наддавачът, който е предложил най-голямата цена при първата продан, но не е внесъл своевременно парите за купеното от него имущество, губи внесения от него задатък, който се прибавя към подлежащата на разпределение сума, и отговаря за разликата между цената, която той е предложил, и цената, за която имуществото би останало върху едного от предходните наддавачи или върху самия ищец по изпълнението, или за която то би се продало при новата продан, ако и тази цена бъде по-ниска от предложената от него най-голяма цена при първата продан. Освен това, той няма право да участва в наддаването при новата продан.


Чл. 746. (943). Правото да задържи имуществото за своя сметка принадлежи предимно на онзи ищец по изпълнението, по молбата на когато е бил наложен запорът, а подир него на онзи, чието вземане е по-значително.


Чл. 747. (944). Когато в продължение на три дни от нестаналата продан не последва от ищците по изпълнението заявление до съдията-изпълнител за назначаване на нова продан или за задържане на имуществото за себе си, съдията-изпълнител освобождава от продан описаното имущество и ищците по изпълнението плащат направените по описа, пазенето и проданта на имота разноски. Означеният в този член срок не се спазва за предмети, подлежащи на бързо разваляне.
Същите разноски остават в тежест на ищеца по изпълнението, ако той е поискал да се вдигне запорът преди да е била обявена проданта.


Чл. 748. (945). Имуществото, което не е могло да се продаде и при втората продан и което ищците по изпълнението не са поели за своя сметка, се освобождава от запор, а на последните се предоставя право да насочат изпълнението върху друго принадлежащо на длъжника имущество.


Чл. 749. (946). В посочения в предходния член случай разноските по запора, пазенето и проданта на имуществото се възлагат върху ищеца по изпълнението, който е наложил запора, или върху ищците по изпълнението, които са поискали втората продан на имуществото.


Чл. 750. (948). Нова продан трябва да бъде назначена:
1) когато едно заложено имущество се обяви за продан по искане не на залогодържателя, а на други лица, които имат изпълнителни листове срещу заложителя, и най-високата цена, която е предложена при проданта е по-малка от сумата, която трябва да се плати на залогодържателя, и
2) когато заложеният имот се назначи за продан по искане на залогодържателя, след като е настъпил срокът за плащане на залога, ако залогодържателят не пожелае да задържи за себе си непродаденото имущество по първоначалната оценка.


Чл. 751. (949). Проданта се признава за недействителна, когато имуществото е купено от лице, което, според чл. 734, не е имало право да вземе участие в купуването.
В този случай внесените от купувача пари се дават за удовлетворение на обърнатите върху продаденото имущество вземания, а това последното, по ново искане на ищците по изпълнението, ако те не са напълно удовлетворени, може пак да се подложи на публична продан.


Чл. 752. (950). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Новата продан става без втора оценка и се извършва по правилата, установени за първата продан, с тази само разлика, че при втората продан имуществото може да се продаде и по-долу от оценката, но в никой случай не по-долу от 50% от оценката.

Глава шеста.
Обръщане изпълнението върху капитали или други движими имущества на длъжника, който се намира у трето лице или в държавно учреждение

Чл. 753. (951). Налагане на запор върху движимо имущество или върху капитали на длъжника, които се намират у трето лице, или върху пари, които третото лице има да плаща на длъжника, става по установения в чл. 398 - 403 ред, със следните изключения:
1) съдията-изпълнител праща на третото лице срещу разписка съобщение, в което се означава и времето на изпращането на длъжника призовка за доброволно изпълнение;
2) третите лица са длъжни, като получат казаното съобщение, да предадат всичкото ответниково имущество на съдията-изпълнител, който извършва изпълнението.


Чл. 754. (952, 954). Когато ищецът по изпълнението насочи движимо имущество или капитали на длъжника, които се намират в някое държавно учреждение, или пари, които има да му се плащат от такова учреждение, съдията-изпълнител праща в това учреждение запретително писмо, в което, между другото, се съобщава и че е изпратена на длъжника призовка за доброволно изпълнение.
Щом получи запретителното писмо, учреждението е длъжно да постъпи, съгласно с чл. чл. 400 и 753.
Не се задържат за вземане по изпълнителен лист внесените от страните берии по разни производства.


Чл. 755. (953). Ищецът по изпълнителния лист може и сам да се обърне в административното или съдебното учреждение с молба да му се плати от движимото имущество или от капиталите на длъжника, които се намират в това учреждение, или от сумите, които то има да му дава, като представи първообразния изпълнителен лист и удостоверение от съдията-изпълнител, че на длъжника е била връчена призовка за доброволно изпълнение.
Когато са предявени няколко искания, които не могат да се удовлетворят напълно от капиталите или вземанията на длъжника, учреждението изпраща всички суми на надлежния съдия-изпълнител, който извършва тяхното разпределение.


Глава седма.
Обръщане изпълнението върху месечната или други заплати на държавен или частен служител

Чл. 756. (956). За налагане запор върху месечната или други заплати на държавен или частен служител се пази правилото, предвидено в чл. 754.


Чл. 757. (957). Ако изпълнението е обърнато върху месечната заплата на държавен или частен служител, от последната може да се задържа всеки месец само част, както следва:
1) една пета част, ако той получава на година до двадесет хиляди лева включително и ако не е женен, и една шеста част, ако е женен или вдовец с деца;
2) една четвърт част, ако той получава по-много от двадесет хиляди лева, но не повече от двадесет и четири хиляди годишно и ако не е женен и една пета част, ако е женен или вдовец с деца, и
3) една трета част, ако той получава повече от двадесет и четири хиляди лева на година и ако не е женен, и една четвърт, ако е женен или вдовец с деца.
Но, ако жената или децата на длъжника имат собствен достатъчен за издръжката им имот, тогава от заплатата на длъжника се задържа такава част, каквато се задържа от неженен или вдовец без деца.


Чл. 758. (958). Не се задържат за вземане по изпълнителен лист:
1) пенсиите в размер, определен от специалните закони;
2) помощите, отпуснати на длъжника за погребение на родители, на жена или деца или по причина на разорение от огън, наводнение или от друго нещастие;
3) сумите дадени за пътни или дневни разноски по служебни дела, и
4) средствата за прехрана, които се основават на законни постановления.


Глава осма.
Обръщане изпълнението върху вземания по записи, менителници, записи на заповед и записи на приносителя

Чл. 759. (959). Когато се налага запор върху едно вземане на длъжника, съдията-изпълнител трябва да запрети на третото длъжностно лице, чрез особено съобщение, да не плаща на длъжника.
С връчването на съобщението на третото лице налагането на запора се счита за свършено.


Чл. 760. (960). Налагането на запор върху вземания по менителници и по други книжа, които могат да се джиросват, или собствеността на които се прехвърля чрез предаване става, като съдията-изпълнител взема тези книжа в свое владение.


Чл. 761. (961). поставеното под запор вземане може, по избор на ищеца по изпълнението, или да му се предаде, за да го събере той, или да му се предаде вместо изплащане по номиналния му размер.
В последния случай вземането преминава върху ищеца по изпълнението, който се счита за удовлетворен по отношение на длъжника в размер на сумата, за която е приел това вземане.


Чл. 762. (962). Ако длъжникът, съгласно с чл. 477, е спрял изпълнението, то предаването на поставените под запор вземания става само за събиране с условие, щото третото длъжностно лице да внесе като залог дължимата сума (чл. 477, ал. 2).


Чл. 763. (963). Третото длъжностно лице трябва в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за налагане на запора, да съобщи на съдията-изпълнител:
1) дали и доколко признава вземането, върху което се налага запора, за основателно и готов ли е да плати;
2) дали и доколко има претенции от други лица върху същото вземане, и
3) дали и по какви претенции е наложен вече запор и по други изпълнителни листове върху това вземане.
Поканата за даване тези обяснения трябва да е напечатана в съобщението за налагане на запора. Третото длъжностно лице отговаря срещу ищеца по изпълнението за вредите и загубите, които би произлезли от неизпълнението на неговото задължение.
Обясненията на третото длъжностно лице могат да се дават на съдията-изпълнител или при връчването на съобщението за налагане запора, или в течение на предвидения в първата алинея срок. В първия случай обясненията трябва да се забележат върху втория екземпляр на съобщението и да се подпишат от третото длъжностно лице.


Чл. 764. (964). Ищецът по изпълнението, който заявява иск за издължение на туреното под запор вземане, е длъжен да поиска от съда да се съобщи на длъжника по изпълнителния лист за повдигнатия иск.


Чл. 765. (965). Ищецът по изпълнението, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря срещу длъжника по изпълнителния лист за вредите, които могат да произлязат от това.


Чл. 766. (966). Ищецът по изпълнението може без ущърб на своите претенции да се откаже от правата, които е придобил чрез налагането на запора и чрез предаването на вземането нему, за да го събере. Отказването се извършва чрез заявление, което трябва да се връчи на длъжника. Заявлението трябва да се съобщи и на третото длъжностно лице.


Чл. 767. (967). Разноските, които ищецът по изпълнението би направил за събиране, било по частен, било по съдебен ред, предаденото му вземане, остават в негова тежест. При това той е длъжен да дава на съдията-изпълнител точна сметка за събираните пари.


Глава девета.
Обръщане изпълнението върху необрани произведения

Чл. 768. (968). Необрани произведения могат да се поставят под запор не по-рано от четирите седмици, които предхождат обикновеното време за тяхното узряване.


Чл. 769. (969). За пазач на поставените под запор произведения съдията-изпълнител назначава, ако няма законни препятствия, един от пъдарите на общината, в която се намират всичките имоти или по-голямата част от тях.


Чл. 770. (970). В протокола за налагането на запора, се посочва: изпълнителният лист; положението на всеки недвижим имот; неговата приблизителна големина; най-малко двама от неговите съседи, видът на поставените под запор произведения и назначения пазач.


Чл. 771. (971). Препис от протокола, който се подписва от пазача и приподписва от кмета на общината се изпраща най-късно подир три дни в надлежния съд.
Ако пазачът не иска или не може да подпише протокола, прави се за това бележка в него.


Чл. 772. (972). Съдът, въз основа на протокола за налагане на запора разрешава да се продадат произведенията така, както са необрани или след като се оберат.


Чл. 773. (973). В първия случай продажбата на произведенията се извършва по правилата за продажбата на движими имущества.
Продажбата се произвежда в общината, гдето се намират всичките или по-голямата част от недвижимите имоти, произведенията на които са поставени под запор.
Във втория случай съдията-изпълнител назначава едно особено лице, за да обере произведенията, които отпосле се продават по правилата за проданта на недвижими имущества, освен ако съдът не е разрешил да се продадат по доброволно съгласие.


Чл. 774. (974). Длъжникът, който няма други доходи, може да иска да се освободят от запора, съгласно чл. 666:
1) нужното жито за неговото и за семейството му поддържане през три месеци;
2) сеното и зобта, нужни за храна през три месеци на добитъка, който не подлежи на запора, и
3) житото, което е нужно за посяване на двадесет декари ниви.


Глава десета.
Частни производства и препирни при обръщане на изпълнението върху движимо имущество

Чл. 775. (975). Съдията-изпълнител няма право да спре налагането на запора по причина на възражение от страна на длъжника или на трети лица, че имуществото, което се намира във владение на длъжника, не принадлежи нему, освен ако се внесе всичката подлежаща на събиране сума, или ако ищецът по изпълнението се съгласи да се отложи налагането на запора.


Чл. 776. (976). Лицето, което мисли, че има някакво право върху цялото или върху част от описаното за присъдено вече вземане, или за обезпечение на иска имущество, е длъжно, ако желае, да спре публичната му продан или да се не дадат добитите от проданта пари, да предяви иск в надлежния съд, според общите правила за подсъдността. По този иск се призовават на съд длъжникът и ищецът по изпълнението, и разглеждането му става по реда на съкратеното съдопроизводство.


Чл. 777. (977). Предявяването на иска спира публичната продан на спорната движимост или предаването на ищеца по изпълнението добитите от проданта пари само тогава, когато съдът в който е предявен искът, допусне нов запор върху тях за обезпечение на последния иск.


Чл. 778. (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Третото лице, което заявява, че има право на собственост или на залог върху описаното движимо имущество, което при описа е намерено във владение на длъжника, може със жалба, подадена най-късно три дни преди деня на проданта, да иска да се освободи това имущество от обърнатото върху него изпълнение.
Определението на съда, с което жалбата не се уважава, не подлежи на обжалване. До произнасянето на съда по нея проданта не се извършва.


Чл. 779. Движимото имущество, което длъжникът държи повече от една година по договор за наем, за послужване или за слог, или което той, след като го е продал, държи у себе си без уважителни за това причини, не може да бъде освободен от запор и продажба и се счита собственост на длъжника до доказване на противното по исков ред, освен в случаите:
1) когато имуществото е дадено на длъжника като на наемател или пренаемател на недвижим имот и другата страна по договора или нейните праводатели не са лица за които се говори в чл. 140, алинея трета, на закона за задълженията и договорите;
2) когато длъжникът държи имуществото от името на лице, което по занаят произвежда, продава, или дава под наем такива вещи, и
3) изобщо, когато не може да има съмнение за симулативност на договора за продажба, за наем, за послужване или за влог.


КНИГА ВТОРА

ОБРЪЩАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ

Глава първа.
Общи правила

Чл. 780. (978). При описа, оценката и проданта на недвижим имот освен предвидените по-долу особени правила, се пазят наредбите на чл. чл. 668-672, 684, 687, 689-692, 694, 696-699, 713, 718-723, 734, 746 и 751 от този закон.


Чл. 781. (979а). Не могат да бъдат продавани следните принадлежащи на длъжника недвижими имоти:
1) (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Къщата му, ако не струва повече: в градовете от 60.000 лв., а в селата от 50.000 лв., по данъчната оценка;
2) едно лозе и гюлище или друга градина на големина не повече от по 2 декари, и
3) една или няколко ниви с площ не повече от двадесет декари.
(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако длъжникът има къща с цена по-голяма от 60.000 лв. в градовете и 50.000 лв. в селата, тя се продава, но от полученото се отделя сумата 60.000 лв. или 50.000 лв., която се внася в местния клон на Българската земеделска банка или в Българската централна кооперативна банка, докато длъжникът установи в продължение на една година от влизането на определението за разпределението в сила, че е купил друга къща. Тази сума се изплаща на продавача на къщата, купена от длъжника, срещу удостоверение от нотариуса за станалата продажба. Ако длъжникът в казания срок не си купи къща, задържаната за тази цел сума се изтегля от съдията-изпълнител за разпределение между неудовлетворените ищци по изпълнението.
При непокритите имоти се продава само горницата.
Длъжникът не може да се откаже от даденото му от закона право в ничия полза.
Доходите от посочените в този член имоти, доколкото за тях не важи наредбата на чл. 666, не се освобождават от обръщане на изпълнението върху тях.


Чл. 782. (979б). От постановленията на предходния член не могат да се ползват:
1) търговците за дълговете, направени от тях в това им качество;
2) ипотекарните длъжници по отношение на ипотекираните имоти;
3) длъжниците по поръчителства и гаранции за неотклонение от следствие и съд или за заемане на служба, и така също и за спиране изпълнението на решения или за обезпечение на искове;
4) длъжниците към кредиторите от държавните банки, кооперативни сдружения и за сумите, които им дължат като преки длъжници или поръчители;
5) длъжниците към Българската народна банка, Българската земеделска банка и Българската централна кооперативна банка за заемите, които те направо са сключили с тях, като длъжници или поръчители, както и за дълговете им по т. 4, вземанията по които са преминали върху тези банки;
6) членовете на кооперативните сдружения и търговските дружества за задълженията им от невнесения напълно дружествен капитал или от отговорността им свръх този, ако по устава съществува такава точка.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Алинея втора на предходния член относно правото на длъжника да му се запази предвидената в тая същата алинея сума, за да си купи къща, намира приложение и в случая, обаче, след като вземанията, предвидени в този член, бъдат напълно удовлетворени. Останалата част се разпределя между обикновените кредитори.


Чл. 783. (979). Когато ищецът по изпълнението обърне вземането си върху недвижим имот, в призовката на длъжника се казва, че, ако той не заплати дълга си в течение на седем дни от връчването й, ще се пристъпи към опис и продан на посочения в нея имот.


Чл. 784. (980). Едновременно с изпращането на длъжника призовка за доброволно изплащане на дълга, съдията-изпълнител праща на съответния нотариус или околийския съдия, който извършва нотариални дела, според местонахождението на посочения от ищеца по изпълнението недвижим имот на длъжника записка за налагане възбрана върху този последния, с молба да бъде тя вписана.


Чл. 785. (981). След получаването на призовката за доброволно изплащане, длъжникът не може, под страх на наказателна (чл. 380 н. з.) и гражданска отговорност, да разваля или унищожава посочения в нея имот, да отчуждава или да разваля такива предмети, които се считат по закона или по обичаите принадлежност на същия имот или, ако този последният е гора, да сече от нея дърва повече, отколкото му са нужни за поддържане на неговото домакинство.
Той не може така също, под страх на недействителност, нито да отчуждава, нито да ипотекира, нито да обременява с други реални тежести поставените под възбрана недвижими имоти, освен при предвиденото в следващия член условие. Обаче, тази недействителност, даже и когато възбраната е наложена преди влизането в сила на настоящия закон, важи само по отношение на лицето, по чието искане тя е наложена и на лицата, които са се присъединили към нея преди отчуждаването, ипотекирането или обременяването. По искане на тези лица отчужденият след възбраната имот може да бъде описан и продаден, макар той да се намира във владение на купувача.


Чл. 786. (982). До последния ден на публичната продан длъжникът може да продаде или да ипотекира целия или част от описания за дълга му недвижим имот, ако предварително внесе на съдията-изпълнител нужната сума за удовлетворение на вземанията по изпълнението и направените разноски по това последното.


Чл. 787. (983, 984). Договори относно поставен под възбрана недвижим имот, които длъжникът е сключил преди получаването на призовката за доброволно изплащане или преди налагането на възбраната за обезпечение на иск, запазват силата си, като имат заверена дата. В противен случай те се унищожават по искане на лицето, по молбата на което е възложена възбраната.


Чл. 788. Длъжникът може да иска да се освободят всичките му поставени под възбрана недвижими имоти или само част от тях, ако турените му под запор движими имоти или останалите недвижими имоти стигат за удовлетворение на вземането и няма опасност, щото ищецът по изпълнението да остане неудовлетворен поради присъединяване на други кредитори.


Чл. 789. (1005, 1006, 1045, 1046). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако до седем дни преди последния ден на проданта длъжникът внесе 15% от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и писмено се задължи да внася на съдията-изпълнител всеки три месеца най-малко по 15%, а в края на последното тримесечие - 10% от дълга си по тези листове, съдът, по молба на длъжника, спира изпълнението.
Ако, обаче, длъжникът не плати някоя от тези вноски, съдът, по молба на всекиго от ищците по изпълнението постановява да се продължи изпълнението, без право на длъжника да иска ново спиране.
Наредбата на този член не се прилага спрямо ипотекарните длъжници.


Чл. 790. (1058). Обръщане на изпълнението, вместо върху самия недвижим имот, върху доходите от него, може да стане само по взаимно съгласие на ищеца по изпълнението и на длъжника, като при това се определя, както редът, по който ще се определят доходите, които дава недвижимият имот, така и условията за временното управление на имота. имот


Глава втора.
Опис и оценка на недвижим

Чл. 791. (985). След изтичането на посочения в чл. 783 срок, съдията-изпълнител, по писмено заявление на ищеца по изпълнението, пристъпва във възможно най-късо време към описа на имота, като предварително съобщава с призовка на страните за деня, в който ще стане неговото извършване. Ако в назначения ден не се яви ищецът по изпълнението или неговия повереник, описът на имота се отлага до ново негово заявление и направените разноски остават за негова сметка.
Преди да пристъпи към описа и продажбата на недвижимия имот, съдията-изпълнител трябва да се увери, било от надлежното общинско управление, било чрез справка в емлячната и данъчна книга или по друг начин, че имотът по времето на налагане на възбраната е бил във владение на длъжника.


Чл. 792. (986). Описът трябва да съдържа:
1) посочване на изпълнителния лист, въз основа на който се извършва изпълнението;
2) мястото в което се намира имотът, сиреч коя област, в коя община и град или село, в коя част, на коя улица и под какъв номер;
3) от какви части той се състои, с отбелязване названието, както и на целия имот, така и на отделните му части;
4) кому принадлежи описаният имот; ипотекиран ли е и за каква именно сума;
5) на какво основание длъжникът е придобил имота;
6) по какъв начин съдията-изпълнител се е уверил, че имотът се намира във владението на длъжника;
7) оставени ли са на длъжника имоти, съгласно чл. 781; исканията на длъжника, възраженията на ищеца по изпълнението и основанията на постановленията на съдията-изпълнител по този въпрос.


Чл. 793. (987). В описа се посочват:
1) границите на имота и имената на съседните владелци;
2) размерите на земята, на горите и на водите, които се намират в имота;
3) какви домакински, фабрични или други заведения има в имота; в какво състояние са и какви здания им принадлежат, и
4) други сведения, които обясняват положението и състава на имота, като: сключените върху него договори, добитък за работа, земеделските оръдия, машините, разстоянието, на което се намира от индустриални градове, от корабоплавателни реки или железни пътища и пр.


Чл. 794. (988). Когато пространството на земите е неизвестно, то се определя приблизително според количеството на зърнените храни, които се изкарват, или на сеното, което се накосява в имота.


Чл. 795. (989). В описа на къща се посочва:
1) каменна ли е или дървена и пр. и с какво е покрита;
2) мерките й в дължина, широчина и височина, и
3) на колко етажа е и колко стаи за живеене има.


Чл. 796. (990). В описа на отделни от къщата, но ней принадлежащи постройки се посочва:
1) тяхната дължина, височина и числото на етажите;
2) каменни ли са или дървени и пр. и с какво са покрити, и
3) тяхното назначение.


Чл. 797. (991). В описа на индустриални заведения се посочва:
1) от какви здания се състоят, т. е. от каменни или дървени и пр., и с какво са покрити;
2) големината на зданията, на колко етажа са и колко стаи за живеене и работене има; при описа на мини, освен това се посочва числото и големината на рудниците, на къщята и другите постройки;
3) числото на язовете, на становете и на другите машини, които се употребяват за работа, и
4) количеството на производството през последните пет години.


Чл. 798. (992). В описа се внася всичкото движимо имущество, което не може да бъде отделено от имота, който се описва, било според назначението си, било според закона.


Чл. 799. (993). Съдията-изпълнител изисква от надлежните управления сведения за несъбраните държавни и други данъци върху продаваемия имот. Ако тези сведения не се дадат, извършването на описа не се спира.


Чл. 800. (994). Отделни имоти или части от тях, за които има спор, се внасят в описа с посочване на големината и на границите им и с указания, где се разглежда спорът за тях.


Чл. 801. (995). Ако стойността на имота очевидно надминава сумата на вземането по листа, съдията-изпълнител описва за публична продан само една съразмерна с вземането част, която може да бъде продадена отделно, макар и ищецът по изпълнението да иска описването на целия имот.


Чл. 802. (996). Оценката на недвижимия имот се прави от ищеца по изпълнението и от длъжника, по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не се постигне или ако длъжникът отсъства оценката се извършва от едно или три вещи лица, които по искане на една от страните се подвежда под клетва от съдията-изпълнител. Наредбите на чл. чл. 697-699 се прилагат и за тези вещи лица.
Направената оценка се съобщава на съдията-изпълнител писмено до свършване на описа. Когато оценката е направена от вещи лица, първоначалната цена, от която почва публичната продан, е с 20% по-ниска от оценката на вещите лица, а когато оценката е направена по взаимно съгласие на длъжника и на ищеца по изпълнението, тази оценка се взема за първоначална цена на имота при проданта.


Глава трета.
Управление на описания недвижим имот

Чл. 803. (1000). Описаният имот остава, докато се продаде публично, във владението на длъжника, който е длъжен да го управлява с грижата на добър домакин.
Ако имотът не е застрахован от длъжника, той може да се застрахова от всекиго от ищците по изпълнението на негови разноски, които се вземат под внимание при разпределението.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако длъжникът стопанисва имота не като добър домакин, и с това поврежда или излага на повреда същия имот, съдията-изпълнител, по искане на ищеца по изпълнението, след като провери това обстоятелство лично или чрез вещи лица, ако е нужно, представлява въпроса в съда за изваждане на длъжника от имота. По същия начин се постъпва и когато длъжникът, предвид на обявената публична продан, по какъвто и да е начин пречи или не допуска, имотът да бъде преглеждан от трети лица.


Чл. 804. (1001). Длъжникът трябва да даде сметка за получените от имота доходи за времето, през което е дължал описания имот. Чистият доход се прибавя при сумата, която ще се получи от проданта.


Чл. 805. (1002). Длъжникът приема имота по опис и е длъжен да го повърне в същото състояние и със същата движимост, както го е приел.


Чл. 806. (1003). За имоти, които дават доходи, ищецът по изпълнението, в случай на опасност от злоупотреба на доходите от страна на длъжника, може да иска от съда да постанови, щото управлението на описания имот и събирането на доходите от него да се повери на трето лице, съгласно чл. чл. 700 - 706.
(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Определението на съда по този въпрос подлежи само на апелативно обжалване. На също такова обжалване подлежи и определението на съда за възнаграждението на управителя.

Глава четвърта.
Продан на недвижим имот

Дял първи.
Място, срокове и обявяване на публична продан на недвижим имот

Чл. 807. (1004). Публичната продан на недвижим имот се извършва от съдията-изпълнител в неговата канцелария и започва в предварително определен и обявен от него ден.


Чл. 808. (1007, 1008). Съдията-изпълнител е длъжен най-късно седем дни след извършването на описа да изготви обявление за проданта и да разпореди за обнародването му в местния вестник, ако има такъв и ако са внесени нужните разноски. Ако цената на имота, от която трябва да почне проданта, надминава 100.000 лева, обнародването става и в "Държавен вестник".
Ищецът по изпълнението внася нужните разноски за еднократно обнародване на обявлението за проданта.


Чл. 809. (1008, 1011). Съдията-изпълнител е длъжен така също да разпореди, щото обявленията за проданта да се залепят при входа на неговата канцелария, при входа на местните съдилища и на самия недвижим имот най-малко три дни преди започването на проданта. Същевременно той изпраща тези обявления и в общината, гдето се намира продаваемият недвижим имот. След получаването им, обявленията трябва веднага да бъдат залепени на вратата на общинското управление и на по-видни публични места. Обявленията се разгласяват и чрез глашатай там, гдето има такъв.


Чл. 810. (1007, 1021, ал. I, 1-во изр.). Проданта започва след петнадесет дни от датата на обнародването на обявлението в "Държавен вестник", или в местния вестник, ако обнародването за нея е станало само в последния или от датата на залепените обявления, когато е нямало обнародване и свършва на онова число от следния месец, което съответства на датата на обнародването или на обявлението. Ако този последен ден е празник или месецът няма тази дата, постъпва се, съгласно наредбите на чл. 568 и 566.


Чл. 811. (1010). Обявленията за проданта на недвижим имот трябва да съдържат:
1) имената и презимената на стопанина на имота и на ищеца по изпълнението;
2) името и презимето на съдията-изпълнител, който ще извърши проданта на имота;
3) кратко описание на имота, който се продава и мястото, гдето се намира;
4) ипотекиран ли е имота, кому и за колко;
5) мястото и времето на проданта;
6) цената, от която трябва да започне проданта, и
7) дали имотът ще се продава нацяло или по части и по какви именно.
Печатаните в местния вестник обявления, съдържат само т. т. 1, 2, 5 и посочване града или селото, гдето се намират продаваемите имоти, както и вида, количеството и общото пространство на последните.
Сведенията, които се искат по т. 4 на този член, съдията-изпълнител събира, като направи справка у надлежния нотариус.


Чл. 812. (1012). Описът и оценката на имота и изобщо всичките книжа, които се отнасят до публичната продан, трябва да са достъпни в канцеларията на съдията-изпълнител за всички желаещи през всичкото време от залепване на обявленията до свършване на проданта.


Дял втори.
Извършване на проданта

Чл. 813. (1013). Преди започването на проданта съдията-изпълнител съставя за всеки имот наддавателен лист, който трябва да съдържа: названието на имота или на частта от него; границите и пространството му; цената, от която ще започне проданта; недоплатените за имота данъци и разноските, които са направени по изваждането му на продан.


Чл. 814. (1014). Когато се продават няколко имоти, или когато продаваният имот е разделен на части, на длъжника се предоставя право да посочи, кой имот или коя част трябва да се продаде по-напред.


Чл. 815. (1015). Сметката за разноските, които са направени за изваждането на имота за продан, се съставя от съдията-изпълнител и се утвърждава от надлежния съд заедно с утвърждаването на проданта.


Чл. 816. (1016). След като от продажбата на един или няколко имоти или на техни части се добие сумата, която е нужна за изплащане на вземането по изпълнителния лист и разноските по проданта, останалите имоти или части от имота се освобождават от продан.


Чл. 817. (1017). Всяко лице, което желае да купи обявения за продан имот, може да се яви в мястото, гдето става проданта като купувач, сам или чрез повереник, който трябва да се снабди с изрично за това пълномощие.
За да може да участва в наддаването, купувачът трябва да внесе като залог една десета част от цената на имота, от която започва проданта.
Ищците по изпълнението се освобождават от внасяне на залог, ако тяхното вземане надминава една десета част от цената на имота, от която започва проданта.


Ако този купувач не внесе в срок казаната пета част от цената, която е предложил за имота, съдията-изпълнител поканва непосредно предхождащия го в наддавателния лист наддавач, да задържи имота за себе си, като той внесе петата част от предложената от него най-висока цена в тридневен срок от поканата. Ако този наддавач не се отзове на поканата, съдията-изпълнител поканва следващите по ред, според предложените, от тях най-високи цени, други наддавачи, които са наддали най-малко 10% от първоначалната цена на имота, докато стигне до последния от тях. Ако и този наддавач не внесе петата част от предложената от него цена, проданта се счита нестанала.


Чл. 818. (1018, 1019, 1021, ал. 1, 2-о и 4-о изр.). Проданта се извършва чрез наддаване върху първоначалната цена на обявения за продан имот. До обявяването на проданта за извършена, всеки купувач може да наддава без оглед на цената, която е предложил предходният наддавач. Всяко наддаване се вписва в наддавателния списък срещу подписа на наддавача. Ако този последният е неграмотен, той се подписва по негова молба от друго лице.


Чл. 819. (1021, ал. II и от ал. I, 3-то изр., 1020). В последния ден на срока, определен за нейното завършване, проданта се продължава в присъствието на чиновник от местната полиция до 17 часа. Щом настъпи този час съдията-изпълнител обявява проданта за привършена и възлага имота върху онзи купувач, който е предложил най-висока цена над първоначалната цена.
Когато при проданта се е явил само един купувач, имотът се възлага върху него, ако той е наддал най-малко 10% върху първоначалната цена.
Възлагането на имота върху купувача, който е предложил най-високата цена, се отбелязва в самия наддавателен лист, който се подписва от съдията-изпълнител, от купувача, върху когото е възложен имота, а също и от ищеца по изпълнението и от длъжника, ако те присъстват.


Чл. 820. (1025). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако в продължение на 24 часа от привършване на проданта се яви някой и наддаде най-малко 5% върху цената, за която той е бил възложен предния ден, проданта се възобновява и продължава до 17 часа на следния присъствен ден. Щом настъпи този час, имотът се възлага върху оногова, който е предложил най-високата цена.
Обаче, ако купувачът, върху когото първия път е бил възложен имотът, заяви писмено до 17 часа на следния ден от привършването на възобновената, съгласно алинея първа, продан, че желае да купи имота за предложената най-висока цена, тогава този последният окончателно се присъжда от съдията-изпълнител върху него.


Чл. 821. (1022). Купувачът, върху когото е възложен имотът, трябва най-късно до седемнадесет часа на третия ден от възлагането на имота върху него да внесе най-малко една пета част от цената, която е предложил, като в тази част му се прихваща и внесеният от него залог по


Чл. 822. (1026). След като наддавачът, върху когото е възложен имотът, внесе в предвидения в предходния член срок всички суми, за които е реч в алинея първа на същия член, съдията-изпълнител праща незабавно изпълнителното производство за утвърждаване на проданта на околийския съдия, ако изпълнителният лист е издаден от околийско съдилище и ако стойността на възложените по тази продан недвижими имоти не надминават 30.000 лева, и на областния съд във всички други случаи.
Най-късно в двуседмичен срок от получаването на изпълнителното производство съдът се произнася по утвърждаването на проданта в разпоредително заседание, ако няма подадена жалба, а ако има подадена такава, той се произнася в съдебно заседание с призоваване на длъжника на купувача и на ищеца по изпълнението, по искането на когото е извършена проданта. Присъединилите се отпосле кредитори се изслушват, ако се явят.
Определението на съда в случая е окончателно и може да се обжалва само по касационен ред в двуседмичен срок от деня на произнасянето му.
Касационната инстанция разглежда тази жалба най-късно в двумесечен сок от получаването им.


Чл. 823. (1027). След като се утвърди проданта и определението влезе в законна сила, съдията-изпълнител въВежда купувача във владение на имота само като му се представи от този последния надлежния нотариален акт.


Дял трети.
Нестанали и недействителни продажби

Чл. 824. (1028). Проданта се счита нестанала:
1) ако не се явят купувачи или се яви само един и той не наддаде най-малко 10% над първоначалната цена;
2) ако от купувачите, които са се явили, никой не наддаде над първоначалната цена;
3) в случаите, предвидени в ал. 2 на чл. 821;
4) ако след привършване на проданта купувачът, след като е внесъл петата част от предложената от него цена за имота, не внесе в срок останалите суми, които дължи по проданта.


Чл. 825. (1029, 1031). Ако проданта се признае за нестанала поради една от посочените в т. т. 1 и 2 на предходния член причини, ищецът по изпълнението има право да иска да се обяви нова продан или да задържи имота за своя сметка по първоначалната му цена. Искането за нова продан или за задържането на имота за своя сметка трябва да бъде направено най-късно в двуседмичен срок от обявяването проданта за нестанала.
Ако ищците по изпълнението са няколко, съдията-изпълнител най-късно в двуседмичен срок от обявяването на проданта за нестанала ги свиква на събрание, в което явилите се от тях с болшинство, определено съразмерно с вземанията им, решават въпроса за нова продан.
Ако решението на болшинството е да не става нова продан, съдията-изпълнител възлага имота върху оногова от тях, който е изказал желание да го задържи за своя сметка. Ако ли пък подобно желание са изказали няколко души, тогава съдията-изпълнител възлага имота върху оногова от тях, който веднага предложи най-висока цена. Ако двама или повече от тях предлагат една и съща цена, в такъв случай се постъпва съгласно с чл. 746.
Когато пък проданта се обяви за нестанала поради посочените в т. т. 3 и 4 на предходния член причини, тогава ищците по изпълнението имат право да искат да се извърши нова продан.


Чл. 826. (1030). Ищецът по изпълнението, който задържи имота за своя сметка, е длъжен в десетдневен срок от възлагане имота върху него да внесе на съдията-изпълнител припадащата се сума за изплащане съразмерните части от вземанията на всички други ищци по изпълнението. Ако тази сума не бъде внесена от него, както длъжника, тъй и другите ищци по изпълнението имат право да искат да стане нова продан. В такъв случай, обаче, той отговаря за всички загуби, които могат да произлязат за длъжника.


Чл. 827. (1032). Ако и втората продан не стане поради посочените в т. т. 1 и 2 на чл. 824 причини, тогава ищците по изпълнението трябва или да задържат имота за своя сметка по цената, определена за втората продан, или да поискат изпълнението да се обърне върху друг имот на длъжника. В последния случай, обаче, всички направени разноски по налагането на възбраната по извършването на описа и по нестаналите продажби на обявения за продан имот остават за тяхна сметка съразмерно с вземането на всекиго от тях.
Ако ли пък втората продан не стане поради посочените в т. т. 3 и 4 на чл. 824 причини и ищците по изпълнението не са изявили съгласие да поемат имота по най-високата цена, получена при наддаването, може да се назначи трета продан, а също и последваща продан, ако при втората и при всяка последваща, нестанала поради същите причини продан е била предложена най-висока цена поне 20% над първоначалната цена. В противен случай имотът се възлага върху оня купувач, който е наддал най-много над първоначалната цена, а ако няма такъв, и ако ищците по изпълнението не пожелаят да задържат имота за своя сметка по първоначалната му цена, тези последните трябва да поискат изпълнението да се обърне върху друг имот на длъжника.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако ищците по изпълнението в продължение на един месец откак продажбата е призната за нестанала, не обявят, дали желаят да задържат описания имот, последният се освобождава от наложения върху него запор, без обаче с това да се засягат съществуващите върху този имот реални тежести за обезпечение вземанията на кредиторите, ако има такива.


Чл. 828. (1033). Ако купувачът не внесе в срок цялата сума, за която е възложен върху му имотът, той отговаря за всички загуби, които могат да произлязат от това за длъжника, а също и за всички разноски по продаването на имота.
Внесената от него сума, било като залог по чл. 817, било като задатък по чл. 821, се прибавя към сумата, която се получи от новата продан на имота.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Този купувач не може да участва в наддаването при по-нататъшните продажби.


Чл. 829. (1035). Проданта се счита недействителна:
1) когато с влязло в законна сила решение се докаже, че продаденият имот не е бил собственост на длъжника;
2) когато някое лице неправилно е било отстранено от участие в наддаването, или когато неправилно е било отхвърлена предложената от някой наддавач най-висока цена, и това лице или този наддавач заяви, че дава по-висока цена от оная, за която е продаден имотът, и същевременно внесе като залог 20% от предлаганата от него цена.
Ако при новата продан заявителят не предложи обявената от него пред съда цена за имота, той губи залога и с този последния се постъпва, съгласно с наредбата на алинея 2 на предходния член;
3) когато имотът е купен от лице, което не е имало право да участва в наддаването;
4) когато е извършена без обявление или преди определения в обявлението срок, и
5) когато е продаден имот, който, по закона, не може да бъде продаван (чл. 781).


Чл. 830. (1036). В случая, посочен в т. 1 на предходния член, имота се възвръща на законния му собственик, а на купувача се дава право да получи обратно заплатената от него сума от длъжника и от ищците по изпълнението заедно със законната й лихва от деня на внасянето й. Ако те не му заплатят сумата доброволно, съдът, въз основа на направеното от съдията-изпълнител разпределение и изплащане, му издава нужния изпълнителен лист срещу длъжника и ищците по изпълнението, от които всеки един е солидарно отговорен с длъжника за сумата, която е получил при разпределението.
В случая, посочен в т. 3 на предходния член купувачът губи внесения от него задатък, който се прибавя към добитите от изпълнението суми.


Чл. 831. (1037). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Новата продан се произвежда със спазване правилата установени за първата продан, с тази само разлика, че ако проданта не е станала по една от посочените в т. т. 1 и 2 на чл. 824 причини, то при втората продан първоначалната цена се намалява с 20%.

Глава пета.
Продан на ипотекиран имот

Чл. 832. (1038). При публична продан на ипотекиран имот, която се извършва по вземането не на ипотекарния заемодавец, съдията-изпълнител изпраща на този последния, ако е известно неговото местожителство, обявлението за проданта едновременно с изпращането на същото за обнародване.


Чл. 833. (1039). След извършване на проданта на ипотекирания имот, от получените за него пари се изплащат дължимите за същия имот данъци, а от остатъка се задържа необходимата сума за удовлетворение на ипотечния заем. Задълженията на длъжника по ипотеката могат да преминат върху купувача само по взаимно съгласие между него и ипотекарния заемодавец.


Чл. 834. (1040). Ипотекарният заемодавец се известява от съдията-изпълнител за резултата на проданта.


Чл. 835. (1041). Ако предложената най-висока цена при проданта бъде по-ниска от цената, за която имотът е ипотекиран, трябва да се постъпи съобразно с изложеното в чл. 750 правило.


Глава шеста.
Продан на имот, който се намира в общо владение

Чл. 836. (1042). Когато изпълнението е обърнато върху неразделен недвижим имот, който се намира в общо владение, за дълг на едного или на няколко от неговите владелци, тогава имотът се описва цял, но на публична продан се продава само правото на длъжника върху неговия дял, без да бъде той предварително отделен. Това правило се прилага и при продан на неделими имоти, които принадлежат на няколко лица.


Чл. 837. (1043). Недвижимите имоти, за които е реч в предходния член, могат да бъдат продадени и цели, ако пожелаят това всичките съвладелци, и ако ищците по изпълнението, на които трябва да бъда обявено за това желание, не представят против него възражение. Получените от проданта пари се поделят между съвладелците на имота, като сумата, която се пада на длъжника се предава на ищците по изпълнението.


Чл. 838. (1044). Ако между съвладелците на имота, който е продаден на публична продан, има спор за размера на сумата, която се пада на длъжника, спорната сума не се предава на ищците по изпълнението до окончателното разрешение на спора от съда.


Глава седма.
Частни производства и препирни при обръщане на изпълнението върху недвижим имот

Чл. 839. (1047, ал. I). Лицето, което мисли, че намиращият се във владение на длъжника имот, който е описан цял или от който е описана част за присъдено вече вземане, или за обезпечение на иск, принадлежи не на длъжника, а на него, длъжно е, за да отклони публичната продан на имота, да предяви иск в надлежния съд. Този иск се разглежда по реда на съкратеното съдопроизводство.


Чл. 840. (1048). По иска на третото лице се призовава както длъжникът-владелец на описания имот, така и ищецът по изпълнението, по искането на когото е описан имотът.


Чл. 841. (1049). Предявяването на иск от трето лице за принадлежността на имота спира производството по публичната продан на същия имот или на спорната част от него, само ако съдът, пред който е предявен искът постанови да се наложи на тоя имот възбрана според правилата за обезпечение на исковете.


Чл. 842. (1050). Предявяването на иск за част от описания имот не спира проданта на другите му безспорни части.


Чл. 843. (1051). Спирането на проданта на част от имота, на основание чл. 841, дава на ищеца по изпълнението право да иска нова оценка на имота, или да иска спиране на проданта на целия имот.


Чл. 844. (1047, ал. II). Ако описаният имот по време на налагане на възбраната се е намирал във владението на третото лице, което заявява, че той принадлежи нему, то това последното, преди да заведе иск по чл. 839, може с жалба, подадена най-късно в седмичен срок от обнародването на обявлението на проданта или, ако такова не е станало, от датата на залепеното обявление за проданта, да иска да се освободи имотът от обърнатото върху него изпълнение. Определението на съда, с което жалбата не се уважава, не подлежи на обжалване. До произнасянето на жалбата съдът може да постанови спиране на производството за продан.


Чл. 845. (1052). Жалбите относно това, че при описа и оценката на имота, а също и в производството, което е ставало преди да се извърши описът и оценката, не са спазени установените от закона правила, се подават в надлежния съд, в седмодневен срок от деня, в който е извършено действието, което се обжалва.
Съдът разглежда жалбата, най-късно в тридневен срок от деня на постъпването.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Съдът сам поправя допуснатата от съдията-изпълнител нередовност, ако това е възможно при наличността на събраните доказателства и ако естеството на нередовността позволява.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) В тоя случай, съдията-изпълнител продължава изпълнението от тия действия на съда.


Чл. 846. (1053). Обнародването на обявлението за проданта се спира, ако жалбата, за която е реч в предходния член е подадена преди то да е станало. Ако жалбата се уважи от съда производството по публичната продан трябва да се поднови от последното правилно действие и за нея да се направи ново обнародване.


Чл. 847. (1054). Жалбите относно това, че не са спазени установените от закона правила за обнародването или, когато такова няма, за разлепването на обявлението за публичната продан на имота, се подават не по-късно от седем дни преди почването на проданта.


Чл. 848. (1055). Жалбите против неправилното извършване на проданта се подават в седмодневен срок от деня на привършването на проданта.


Чл. 849. (1056, 1057). Съдията-изпълнител за неправилно извършване на описа, оценката и проданта може да бъде наказан дисциплинарно. Той отговаря и за загубите, които е причинил на частните лица, ако последните поискат това.


Глава осма.
Разпределяне на събраната сума между няколко ищци по изпълнението

Чл. 850. (1064). Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за пълното удовлетворение на всичките предявени за изпълнение вземания, съдията-изпълнител извършва разпределението на сумата по посочения по-долу ред.


Чл. 851. (1024). Ако сумата, която се добие от проданта, не достига за удовлетворение на всичките предявени против длъжника вземания, ищецът по изпълнението върху когото е възложен имотът, може да прихване от дължимата за този последния сума само такава част от вземането си, която му се пада по съразмерност. Изключват се от това правило вземанията, гарантирани със залог или ипотека, по отношение на които се прилага наредбата на чл. 833.


Чл. 852. (1065). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) От събраната сума съдията-изпълнител най-напред отделя сума за изплащането на разноските по изпълнението, за дължимите само върху продадения имот данъци и за вземанията, признати за привилегировани или обезпечени със залог или ипотека, според реда на ипотечните актове (чл. 833). Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.


Чл. 853. (1067). След като направи разпределението на събраните по изпълнителното дело суми, съдията-изпълнител го предявява на длъжника и на ищците по изпълнението, които се призовават за това в един определен от него ден. Присъствието на призованите лица не е необходимо, за да се счита предявяването на разпределението за станало.


Чл. 854. (1068). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Както длъжникът, тъй и всеки един от ищците по изпълнението, има право в тридневен срок от деня, определен за предявяване на разпределението, а когато се обжалват и действията по проданта, заедно с жалбата против последната, да обжалва и разпределението, в който случай срокът за обжалване на продажбата почва да тече от деня, определен за обявяване на разпределението.
Ако в посочения в алинея първа срок разпределението не бъде обжалвано от никого, то се счита за окончателно и след утвърждаване на продажбата от съда, когато има продадени недвижими имоти, сумите по разпределението се предават от съдията-изпълнител на правоимащите.
Ако има подадени жалби, съдията-изпълнител, след изтичане на посочения в алинея първа срок, ги препраща веднага заедно с изпълнителното дело в областния съд, ако се разпределя сума над 30.000 лв. и на околийския съдия в останалите случаи.


Чл. 855. Като получи подадените против разпределението жалби, съдът в най-къс срок се произнася по тях в съдебно заседание с призоваване на длъжника и на ищците по изпълнението. Доколкото намери жалбите за уважителни, съдът прави съответните изменения в извършеното от съдията-изпълнител разпределение, след което повръща изпълнителното дело на този последния за предаване разпределените суми на правоимащите, съгласно алинея втора на предходния член.


Чл. 856. Ако в жалбата си някой от ищците по изпълнението възразява, че вземането на някой друг от тях не трябва да участва в разпределението поради това, че то е безпарично и направено във вреда на кредиторите, съдът в такъв случай, по искане на лицето, което е направило това възражение, му дава месечен срок считан от деня на определението, да заведе пред надлежния съд иск, по чл. 140 от закона за задълженията и договорите, и предписва на съдията-изпълнител да не предава сумата, която според разпределението, се припада на оспореното вземане, а да я внесе на съхранение в Българската земеделска банка или в Българската централна кооперативна банка до свършване на делото.
Съдебните мита по тези искове, които се гледат по реда на съкратеното производство, се плащат след окончателното свършване на делото от страната, която го е загубила.


Чл. 857. Ако оспореното вземане, въз основа на решението на съда за неговата безпаричност, бъде изключено от участие в разпределението, сумата, която е била отделена за неговото съразмерно изплащане, се разпределя от съдията-изпълнител между останалите ищци по изпълнението съразмерно със сумите, с които са участвали в това разпределение. Ако ли пък съдът не признае оспореното вземане за безпарично, казаната сума се предава на лицето, което е предявило това вземане.


Чл. 858. (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Определението на съда по разпределението не подлежи на обжалване, освен по въпроси за предпочтително удовлетворение на някой от кредиторите, ако с него се разрешават такива.


Чл. 859. (1069). Когато срещу един и същ длъжник има образувани изпълнителни дела у няколко съдии-изпълнители, допуска се, по писмена молба на длъжника и на ищците по изпълнението, разпределението на събраните по тези дела суми да се извърши само от един съдия-изпълнител: В такъв случай, разпределението се извършва от оня съдия-изпълнител, който бъде посочен по взаимно съгласие от всички ищци по изпълнението и от длъжника. Ако ли пък няма подобно съгласие, разпределението се извършва от оня съдия-изпълнител, в чийто участък длъжникът има местожителството си. Ако ли пък местожителството на длъжника не се намира в участъка на никого от съдиите-изпълнители, у които има образувано изпълнително дело срещу него, тогава разпределението се извършва от оня съдия-изпълнител, по изпълнителното дело на когото има събрани най-големи суми.
Молбите се подават до съответните съдии-изпълнители, които, като се уверят, че са налице предвидените в алинея първа условия, изпращат образуваните от тях изпълнителни дела на оня съдия-изпълнител, който има право да извърши разпределението.


Чл. 860. (1071). Не се допускат да участват в разпределението ония лица, които са представили изпълнителните си листове след изтичането на десетдневния срок, в който купувачът по публичната продан или ищецът по изпълнението, върху когото е възложен имотът за негова сметка, трябва да внесе стойността на купения имот.


КНИГА ТРЕТА

ПРИНУДИТЕЛНО ОТНЕМАНЕ И ПРЕДАВАНЕ НА ПРИСЪДЕН ИМОТ

Глава първа.
Принудително отнемане и предаване на присъден движим имот

Чл. 861. (1060). Движимото имущество, което е било поставено под запор, докато се е разглеждало делото, се предава от съдията-изпълнител на лицето, на което то е присъдено, след като това последното представи нужния изпълнителен лист.


Чл. 862. (1061, 1062). Присъденото движимо имущество, което не е било поставено под запор и което осъденото лице не е предало на лицето, на което е присъдено, в определения в решението срок, или не го е предало на съдията-изпълнител при първо поискване, се отнема принудително, като се спазват установените в чл. 668 правила. За принудителното отнемате на имуществото и за предаването му на ищеца съдията-изпълнител съставя нужния протокол. Протоколът се подписва и от члена на местната полиция, който е присъствал при отнемането на имуществото.


Чл. 863. (1063). Ако у длъжника не се намери всичкото присъдено имущество или част от него, или пък ако то е обезценено чрез разваляне, в такъв случай, стойността на ненамереното или на разваленото имущество се събира чрез обръщане на изпълнението върху друго имущество на длъжника.
Ако стойността на ненамереното или на разваленото имущество не е посочена в решението, което се привежда в изпълнение, тя се определя от съда, който е издал изпълнителния лист след изслушване на страните. В този случай съдът може да изслушва свидетели и вещи лица. Определението на съда подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва по общия ред.
Когато длъжникът е осъден да предаде определено по рода си движимо имущество и той не стори това, съгласно с чл. 153 от закона за задълженията и договорите в предвидения в решението или в определения от съдията-изпълнител срок, ищецът по изпълнението може да иска да бъде упълномощен да си го набави сам за сметка на длъжника. В този случай се постъпва съгласно с наредбата на чл. 635.


Глава втора.
Принудително отнемане и предаване на недвижим имот

Чл. 864. (1059). Лицето, на което е присъден някой недвижим имот, като представи нужния изпълнителен лист, се въвежда от съдията-изпълнител по местонахождението на имота, във владение на този последния по установения от закона ред. Ако ищецът по изпълнението поиска, съдията-изпълнител извършва опис на имота.
За въвеждането във владение съдията-изпълнител съставя протокол, който задължително се написва на самото място, гдето се намира присъденият имот, и принудително отстранява длъжника от имота, ако той не го напусне доброволно. При това, ако ищецът по изпълнението поиска, съдията-изпълнител е длъжен да постави гранични знаци на имота, за които се отбелязва в протокола.


Чл. 865. (1063-а). Ако осъденото лице, на което по установения в предходния член ред е било отнето владението върху имота, самоволно по какъвто и да е начин, отново възвърне владението си върху него, в такъв случай околийският съдия, по молба на лицето, което е било въведено във владение на имота от съдията-изпълнител, постъпва съгласно с наредбата на


Чл. 866. (1063-б, алинеи I, II и III). Съдията-изпълнител ако намери присъдения имот във владение на трето лице и ако по указаните в чл. 791 начини се увери, че това лице е придобило владението над имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, въвежда ищеца по изпълнението във владение на присъдения имот. В протокола за въвеждане във владение на случая съдията-изпълнител е длъжен да посочи начина, по който той се е уверил за времето, от което третото лице има владението на имота.
Ако това трето лице заявява върху присъдения имот свои права, независими от правата на ищеца или на ответника, съдията-изпълнител отлага изпълнението на решението и дава на третото лице тридневен срок за подаване молба до местния околийски съдия за спиране изпълнението на решението. Молбата се подава чрез съдията-изпълнител, който веднага след получаването я изпраща на околийския съдия заедно с изпълнителното производство.
Заедно с молбата за спиране на изпълнението третото лице е длъжно да представи писмени доказателства за своето право на собственост върху присъдения имот.


Чл. 867. (1063-б, алинеи IV, V и VI). Молбите за спиране на изпълнението се разрешават в съдебно заседание с призоваване на ищеца по изпълнението, на длъжника и на третото лице.
Ако околийският съдия намери молбата за спиране на изпълнението уважителна, дава на третото лице двуседмичен срок, за да заведе установителен иск в надлежния съд. Този иск се гледа по реда на съкратеното съдопроизводство.
Ако третото лице в дадения му срок не заведе казания иск, ищецът по изпълнението има право да иска от околийския съдия да заповяда да се продължи изпълнението.


Чл. 868. (1063-б, алинея последна). Третото лице, което е придобило владението на присъдения имот преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, може с жалба против действията на съдията-изпълнител, подадена в седмодневен срок от изпълнението на решението, да иска от околийския съдия да възстанови владението му. Ако то пропусне този срок, третото лице може да иска възстановяване на владението си с предявяване на владелчески иск.

Глава трета.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)

Изваждане на кооператори от кооперативни здания по решение на кооперативни сдружения

Чл. 868а. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Влезлите в законна сила решения на кооперативни сдружения за изваждане на кооператори от кооперативни здания се изпълняван по реда, предвиден в предходната глава.


Чл. 868б. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) На кооператора се предоставя в продължение на 6 месеци от изваждането му от кооперативното здание да прехвърли дяловете и правата си върху отстъпената му от кооперативното сдружение част за ползване от кооперативното здание.
Прехвърлянето няма сила, освен след като се изплатят всички дължими от изключения кооператор на сдружението суми и след като новият приобретател бъде приет от сдружението.


Чл. 868в. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако в горния срок (чл. 868б) изключеният кооператор не прехвърли дяловете и правата си за които е реч в същия член, на кооперативното сдружение се издава заповед за продаване на същите дялове и права на публичен търг по реда за продаване на недвижим имот.
Заповедта се издава от председателя на областния съд, по искане на кооперативното сдружение, след изтичане на срока, предвиден в предходния член.
Получената от продажбата сума, след като се удовлетворят вземанията на кооперативното сдружение, се предава на изключения кооператор.


Чл. 868г. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Дължимите на сдружението суми имат привилегия, която идва непосредствено след привилегиите на държавата и общината.


Чл. 868д. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Изключеният кооператор се счита страна в изпълнителното производство, и като такъв, може да обжалва действията на съдията-изпълнител.


КНИГА ЧЕТВЪРТА

ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ СРЕЩУ ЛИЧНОСТТА НА ДЛЪЖНИКА

Чл. 869. Ако изпълнителният лист за парично вземане не може да бъде приведен в изпълнение, било защото у длъжника не се намира имущество, върху което би могло да се обърне изпълнението, било защото описаното намиращо се налице длъжниково имущество е твърде малоценно, в такъв случай, по искане на ищеца по изпълнението, съдът задължава длъжника да посочи всичкото си имущество и да положи клетва, че не притежава нищо повече от посоченото пред съда имущество.


Чл. 870. Постановленията на чл. 869 не се прилагат:
1) когато изпълнителният лист е издаден или принадлежи на съпруга или на родственик на длъжника по права линия без ограничение, по съребърна - до трета степен включително и по сватовщина - до първа степен;
2) когато изпълнителният лист е издаден за сума до 3.000 лв. включително, и
3) когато изпълнителният лист е издаден за данък, глоба или друго
вземане, което има публичен характер.


Чл. 871. Ако изпълнителният лист за предаване на определени предмети не може да бъде приведен в изпълнение поради това, че тези предмети не се намерят у длъжника, в такъв случай, по искане на ищеца по изпълнението, съдът задължава длъжника да положи клетва, че той не е укрил казаните предмети и че не знае, где те се намират.


Чл. 872. Молбите за допускане на предвидената в чл. чл. 869 и 871 клетва се подават чрез съдията-изпълнител, у когото е образувано изпълнителното дело, до околийския съдия по местожителството на длъжника, а, ако този последният няма такова, по неговото местопребиваване.
Съдията-изпълнител, като получи молбата, препраща я незабавно до надлежния околийски съдия заедно с изпълнителното дело.


Чл. 873. Ако има опасност, че длъжникът ще се изсели от България или че ще се укрие и с това ще направи невъзможно удовлетворението на вземането на ищеца по изпълнението, околийският съдия по молба на този последния, може да определи, длъжникът да бъде поставен под полицейски надзор, докато положи предвидената в чл. чл. 869 и 871 клетва.
По молбата на ищеца по изпълнението, околийският съдия може да определи, щото полицейският надзор да продължи и след полагане на клетвата най-много до две седмици, ако ищецът твърди, че положената клетва е лъжлива и ако той иска казаното продължение, за да се отнесе до прокурора и за да има време този последният да вземе нужните мерки спрямо длъжника.


Чл. 874. Околийският съдия се произнася по тези молби в най-къс срок в съдебно заседание с призоваване на ищеца по изпълнението и на длъжника. Неявяването на страните не спира разглеждането на молбите.
Постановеното по тези молби определение на околийския съдия не подлежи на обжалване.


Чл. 875. Ако околийският съдия с определението си допусне клетвата и задължи длъжника да я положи, този последният, ако присъства на съдебното заседание, се поканва от съдията да положи клетвата, а в случая на чл. 869 - и да посочи всичкото си имущество. Ако ли пък длъжникът не присъства в съдебното заседание, околийският съдия му изпраща призовка, в която като му съобщава за допускането на клетвата, определя му деня, в който той трябва да се яви в съда, за да я положи. Полагането на клетвата става в публично заседание.


Чл. 876. Длъжникът, който, след като е бил поканен или призован от околийския съдия, е отказал да положи допуснатата от този последния клетва по чл. чл. 869 или 871, се наказва от околийския съдия за явно непокорство по чл. 155 от наказателния закон. Длъжникът, обаче, може да бъде освободен от наказанието по този член, ако до започване изпълнението на присъдата положи клетвата или заплати предявените срещу него вземания по изпълнителните листове.
Ако ли пък длъжникът положи клетвата и след това се установи, че лъжливо се е заклел, тогава той подлежи на наказателна отговорност по чл. 193, алинея трета, от наказателния закон.


ЧАСТ III

РАЗНИ ПРОИЗВОДСТВА

Глава първа.
Изпълнение на постановени от чуждестранни съдилища решения

Чл. 877. (1209). Решенията на чуждестранни съдилища се изпълняват в Царството, когато между българската държава и съответната чужда държава има договор за това.
Когато в самите договори са определени и правилата за изпълнението на решенията, тогава това последното става според тези правила; в противен случай се пази редът, установен в тази глава.


Чл. 878. (1210). Решение на чуждестранен съд може да бъде приведен в изпълнение в Царството, само ако за това има постановено определение от съответния съд в Царството.


Чл. 879. (1211). Молбата за допускане изпълнението на едно решение на чуждестранен съд се подава, независимо от рода на делото и от цената на иска, в оня областен съд, в областта на който длъжникът има своето местожителство.


Чл. 880. (1212). При молбата трябва да бъдат приложени:
1) препис от решението, заверен от съда, който е постановил решението, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в законна сила (чл. 545). Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Царството;
2) необходимите приложения, упоменати в чл. 91, т. т. 2 и 3, и чл.92, т. 4.


Чл. 881. (1214). Молбите за допускане изпълнението на решения на чуждестранни съдилища се разглеждат и разрешават по реда на съкратеното съдопроизводство.


Чл. 882. (1215). Съдът при разглеждане на тия дела не влиза в обсъждане съществото на спора, който е разрешен от съда на чужда държава, но само проверява, дали представеното за изпълнение решение не съдържа такива постановления, които са противни на обществения ред или не се допускат от законите на Царството.
Определението на съда, с което се допуска или не се допуска изпълнението на решението на чуждестранния съд, подлежи на обжалване по общия ред.


Чл. 883. (1217). Решенията на чуждестранните съдилища не се привеждат в изпълнение и нямат никаква сила в Царството:
1) ако с тях се разрешават искове за право на собственост или за друго някое вещно право върху недвижими имоти, които се намират в Царството;
2) ако съдилището, което е издало разрешението, не е компетентно по спора;
3) ако ответникът български поданик не е взел участие в делото и не са представени доказателства, че са му били връчени препис от исковата молба и поне една призовка за явяване по делото.


Чл. 884. (1216). Определението, с което се допуска изпълнението на решението на чуждестранния съд, след като влезе в законна сила, се привежда в изпълнение според установените в този закон правила за изпълнителното производство.


Глава втора.
Помирителен съд

Дял първи.
Общи правила

Чл. 885. (1228). Помирителният съд може да бъде доброволен или задължителен. Той може да разглежда и разрешава всички спорове, които подлежат на разглеждане от гражданските съдилища, с изключение на следните:
1) спорове за семейни права и за права на лично състояние;
2) спорове, по които са страни непълнолетни и други лица, намиращи се под настойничество или попечителство;
3) спорове, по които са страни държавата, областите, общините, училищните и черковните настоятелства;
4) спорове, които са свързани в нещо с престъпление, с изключение, обаче, на ония, според наказателните закони, могат да се прекратят с помирение, а също и с изключение на споровете за възнаграждение на вреди и загуби, причинени от престъпление, наказателното дело по което е свършено.


Чл. 886. Не могат да бъдат назначавани за помирители:
1) съдиите и прокурорите, освен по дела, в които участва държавата или обществено учреждение и в случаите, когато са избрани за председатели на помирителен съд по взаимно съгласие на страните и с разрешение на Министъра на правосъдието;
2) чужденците;
3) неграмотните;
4) лишените от граждански права;
5) несъстоятелните длъжници;
6) поставените под запрещение, и
7) непълнолетните.
Ограничението по т. 2 не се прилага, когато и двете страни са чужди поданици; когато пък едната страна е чужд поданик, двамата от помирителите трябва да бъдат български поданици.


Чл. 887. (1239). Производството на делото и всичките действия на помирителния съд се прекратяват:
1) по общо съгласие на спорещите страни;
2) когато някоя от спорещите страни умре или изгуби правоспособността да сключва договори и да води процеси;
3) когато при разглеждане на делото се открие престъпно обстоятелство, което има значение за разрешението му, и
4) ако при доброволния помирителен съд спорещите страни не изберат нови помирители вместо онези, които са умрели, които са се отказали или които са отведени, съгласно чл. 894, или ако не се съгласят да предадат спора за разрешение на останалите в нечетно число помирители.


Дял втори.
Доброволен помирителен съд

Чл. 888. (1226). Всички лица, които имат право свободно да разполагат с имотите си, могат да предоставят разрешението на възникналите между тях спорове на едного или повече помирители, избрани в нечетно число по общо съгласие на спорящите.


Чл. 889. (1229). Съгласието на страните за разрешаване на спора им от помирителен съд трябва да бъде изразено в помирителен договор, който трябва да бъде подписан както от страните, така и от избраните помирители. Помирителите се подписват в помирителния договор за това, че са съгласни да разрешат делото.


Чл. 890. (1231). Помирителният договор трябва да бъде заверен по нотариален ред. Първообразният договор се дава на помирителите, а препис от него - на страните.


Чл. 891. (1232). Под страх на недействителност, в помирителния договор трябва да бъдат посочени:
1) името, презимето и местожителството на спорящите страни и на избраните от тях помирители и
2) предметът на спора, който се предоставя на помирителите за разрешаване.
Страните могат да поместят в помирителния договор, освен казаните, и други още, непротивни на закона условия.


Чл. 892. (1233). Ако в помирителния договор не бъде определен срок за постановяване на решението, спорът трябва да бъде разгледан и разрешен от помирителите в продължение на три месеци от заверката на помирителния договор.


Чл. 893. (1234). До изтичане на определения в предходния член срок спорящите страни не могат да искат разглеждането на същия спор от съдилищата. Ако ли за предмета на този спор е било заведено дело в съдилищата, то, след като се представи помирителният договор, производството по това дело се спира, в каквото положение то и да се намира. Обаче, взетите от съда мерки за обезпечение на иска остават в сила, докато помирителният съд реши делото, освен ако в договора не са предвидени за това други условия.


Чл. 894. (1235). Заменяване на помирителите до разрешаване на делото може да стане по взаимно съгласие на страните.
По искане на една от страните, помирителите могат да бъдат отвеждани, когато след съставянето на помирителния договор възникне или стане известно такова отношение между една от тях и някой от помирителите, поради което, според наредбата на чл. 427, може да бъде отведен един съдия.
Молбата за отвода се подава до околийския съдия или до областния съд, комуто би било подсъдно делото. Съдът незабавно се произнася по отвода, съгласно с чл. 430.


Дял трети.
Задължителен помирителен съд

Чл. 895. (1227). Страните, които се намират в договорни отношения, могат предварително да се задължат, щото бъдещите им спорове, произходящи от определено в съглашението им правно отношение, да се предоставят на разрешение от определено число помирители. Това съглашение на страните трябва да бъде изложено писмено. То е задължително за тях, докато и двете страни не се откажат от него.


Чл. 896. (1230). При възникване на спор, подлежащ на разрешение от помирителен съд, ако страните не се съгласят да съставят помирителен договор, по изложените в дял II правила, всяка от тях може да се отнесе до съответния съд, на който би било подсъдно делото, за да назначи той помирителите. Съдът след изслушване на страните, ако са се явили, като признае искането за основателно, поканва ги да съставят в определен от него срок помирителен договор, като посочат и избраните от тях помирители. Ако в дадения им срок те не представят помирителен договор, съдът издава определение, което замества този договор.
Това определение трябва съдържа:
1) името, презимето и местожителството на спорещите страни и на помирителите;
2) предметът на спора, подлежащ на разрешение, и
3) срокът за издаване на помирително решение.
Правилата, предвидени в чл. чл. 893 и 894, се прилагат и към установените по този начин помирителни съдилища.


Чл. 897. (1235). Когато някой от назначените от съда помирители умре или се откаже, или пък бъде отведен съгласно чл. 894, съдът назначава негов заместник.
Когато пък умре или се откаже, или бъде отведен някой от избраните по взаимно съгласие на спорещите страни помирители, в такъв случай съдът поканва страните да посочат в определен срок негов заместник. Ако те не направят това, съдът, по искане на която и да е от страните, назначава нови помирители вместо първоначално избраните от страните.


Дял четвърти.
Производство пред помирителен съд

Чл. 898. (1238). Помирителният съд не е длъжен да спазва общите наредби на гражданското съдопроизводство, но е длъжен да се подчинява на правилата относно производството, писмено уговорени от страните.


Чл. 899. (1236). Помирителният съд, след като се учреди, поканва страните да представят всичките си доказателства в определен от него срок.


Чл. 900. (1237). Когато помирителният съд разпитва свидетели и вещи лица по делото, подвеждането им под клетва, ако страните не ги освободят от полагане такава, се извършва пред него от духовно лице.


Чл. 901. (1238). Преди да постанови решението си, помирителният съд призовава и изслушва страните или поверениците им, ако са се явили.


Чл. 902. (1240). Помирителният съд, след като разгледа делото, постановява решение по съвест. Решението на помирителния съд се постановява с болшинство на гласовете.


Чл. 903. (1241). Решението на помирителния съд трябва да съдържа:
1) мястото и датата на постановяването му;
2) името, презимето и местожителството на помирителите и на страните;
3) исканията и доказателствата на спорещите;
4) съображенията, въз основа на които съдът е разрешил спора, и
5) повелителната част (диспозитив).


Чл. 904. (1042). Решението на помирителния съд се подписва от всичките помирители. Ако някой от помирителите откаже да подпише решението, другите отбелязват това върху самото решение, и последното, щом е подписано от повечето помирители, има сила, като да е подписано от всичките.


Чл. 905. (1243). Против решението на помирителния съд въззив не се допуска.
Най-късно седем дни след постановяване на решението помирителният съд препраща делото, според цената на иска, на околийския съдия или на областния съд, в чийто участък или област то е решено. Като получи делото, околийския съдия или областния съд незабавно съобщава решението на страните срещу разписка.


Чл. 906. (1244). Постановеното ом помирителния съд решение се привежда в изпълнение по общия ред за изпълнение на съдебните решения. Изпълнителен лист се издава от околийския съдия или от областния съд, на който е препратено решението, ако против това последното няма подадена молба, по чл. 908, или ако подадената молба не е била уважена от съда.
Съдът издава изпълнителен лист и в случаите, посочени в чл. 907.


Чл. 907. (1245, т. т. 3, 4 и 5). Решението на помирителния съд се счита за нищожно в следните случаи:
1) когато е постановено против лице, което не е участвало в съставянето на помирителния договор;
2) когато е постановено по спор, посочен в чл. 885, или е постановено от помирители, които не могат да бъдат назначавани за такива (чл. 886);
3) когато с него страните се осъждат да извършат запретени от закона действия, и
4) когато то е насочено за постигане на запретени от закона цели.


Чл. 908. (1245, т. т. 1, 2, 4, 6 и 7). Решението на помирителния съд може да бъде унищожено по молба на заинтересуваната страна в следните случаи:
1) когато е постановено след изтичането на определения от страните или съда срок;
2) когато е постановено по договор, неподписан от участващите в него лица, или когато не са спазени при постановяването му условията, поместени в помирителния договор;
3) когато се отнася до такива предмети които не са били предоставени на разглеждане на помирителния съд, според помирителния договор;
4) когато решението не е мотивирано;
5) когато е постановено с нарушаване на съществените правила, установени за помирителния съд, като: решаване на делото, без да са били призовани и изслушани страните, или без да са били приети представените от тях документи и други доказателства; решаване на делото, което е подлежало на прекратяване и др.;
6) в случаите, предвидени в чл. 549.


Чл. 909. Предварителното съглашение на страните за отказване от правото им да искат въз основа на чл. 908 унищожаване на решението на помирителния съд е нищожно.


Чл. 910. (1246, 1247). Молбата за унищожение на помирително решение се подава до Върховния касационен съд чрез съда, в който е препратено делото, в месечен срок от съобщаването му, съгласно чл. 905, а в случаите, посочени в чл. 549 - в установените в чл. 551 срокове.
Ако Върховният касационен съд унищожи решението, спорните правоотношения между страните остават в положението, в което са се намирали до учредяването на помирителния съд.


Чл. 911. (1247а). В определението си за издаване на изпълнителния лист съдът постановява да се събере от страната, в полза на която е издадено решението, съдебно мито в размер 1% от присъдената сума. Събраното съдебно мито се възлага върху осъдената страна и се вписва в изпълнителния лист.


Чл. 912. Помирителите имат право на възнаграждение за труда си. Размерът на това възнаграждение, ако не е установен в помирителния договор, се определя от съда, който издава изпълнителния лист, и се възлага по равно върху страните.
Против определението на съда относно възнаграждението може да се подава жалба до по-горния съд, който я разглежда в разпоредително заседание, и определението на който не подлежи на обжалване.


Глава трета.
Искове за обезщетение на вреди и загуби, причинени от разпорежданията и действията на длъжностни лица

Дял първи.
Искове за обезщетение на вреди и загуби, причинени от разпорежданията и действията на органи на административната власт

Чл. 913. (1111, 1115). Иск за обезщетение на вреди и загуби, причинени от немарливост, бавност или превишаване на власт, извършени от орган на административната власт, ако виновникът не подлежи на наказателно преследване, се завежда и разглежда по общите правила на гражданското съдопроизводство с установените в този дял изключения.


Чл. 914. (1112, 1114). За да може да се предяви иск за обезщетение на вреди и загуби, причинени от разпорежданията и действията на орган на административната власт, пострадалото лице трябва да подаде молба, с която да иска разрешение за завеждането на този иск. Тази молба се подава до апелативния съд, в чието ведомство се намира областния съд, на който, според наредбата на чл. 915, е подсъден искът. Страната трябва да приложи към молбата си нужните преписи от нея, според числото на лицата, против които се тъжи, а също и всички документи, които се отнасят към иска й. Молбата се разглежда от наказателното отделение на апелативния съд, според установените в чл. чл. 918, алинея втора и трета, и 919 правила.
Молбата за разрешение се подава най-късно в шестмесечен срок от деня на съобщаването на разпореждането, или ако не е имало съобщение - от деня на привеждането на разпореждането в изпълнение.


Чл. 915. (1113). Посочените в предходния член искове за обезщетение се предявяват в онзи областен съд, в областта на който длъжностното лице е направило разпореждането или извършило действието, което е причинило вредите или загубите, в месечен срок от деня на съобщението препис от определението на съда за даденото разрешение.


Дял втори.
Искове за обезщетение на вреди и загуби, причинени от съдии, прокурори и други съдебни служители

Чл. 916. (1116, 1117). Искове против съдии и прокурори за обезщетение на причинени от тях вреди и загуби се допускат, вън от случаите, когато виновните подлежат на наказателно преследване, още и в следните случаи:
1) ако е имало отказ на правосъдие (чл. 10);
2) ако съдията или прокурорът е оставил без разрешение някое законно искане на страната, и
3) ако е имало бавност.
Провинението по т. 2 на този член е налице, ако съдът, съдията или прокурорът е оставил без внимание две последователни молби на страната, съдържащи нейното законно искане, подадени в разстояние на една седмица една от друга, и ако от подаването на последната молба са се изминали две седмици.


Чл. 917. (1118, 1-во изр., 1119). За да може да заведе иск въз основа на т. т. 1-3 на чл. 916, пострадалото лице трябва да получи разрешение за това от надлежния съд.
Молбите за разрешение се подават, в посочения в чл. 914 срок, в онзи съд, който ще разглежда самото дело (чл. 920). Към тях страните прилагат нужните преписи, според числото на лицата, против които искат да се тъжат, а също и всички документи, които се отнасят до иска им.


Чл. 918. (1118, 2-ро изр., 1120, 1121). Молбите за разрешение не разглеждат от наказателното отделение на съда, ако неправилните действия на съдията или на прокурора са допуснати при производството на наказателно дело, или от гражданското отделение на съда, ако те са допуснати при производството на гражданско дело.
Съдът в разпоредително заседание с участие на прокурора разглежда молбата и, ако признае, че тя би могла да се уважи, постановява се да се връчи препис от нея на обвинения съдия или прокурор, който има право в течение на две седмици от връчването на преписа от молбата да даде писмени обяснения и възражения против нея.
След изтичането на този срок съдът в разпоредително заседание отново разглежда молбата и писмените обяснения на съдията или прокурора, ако има подадени такива, и се произнася, дали има основание да се уважи молбата на страната да й се разреши да заведе иск против обвинения съдия или прокурор.


Чл. 919. (1122, 1123). Ако съдът уважи молбата за разрешение, страната е длъжна в течение на един месец от съобщаването й препис от определението на съда да заведе против обвинения съдия или прокурор иск по общите правила на съдопроизводството. Към исковата молба се прилага и препис от определението на съда за разрешението да се заведе иск.
Ако пък съдът признае, че молбата на страната за разрешение не може да се уважи, в определението си за това осъжда страната и на една глоба от 500 до 2.000 лв. Определението на съда, с което не се уважава молбата на страната, подлежи на обжалване пред по-горния съд по общия ред.


Чл. 920. (1124). Исковете против съдии и прокурори са подсъдни:
1) на Върховния касационен съд, общо събрание, когато се завеждат против председателя или членовете на Върховния касационен съд, против лицата от прокурорския надзор при същия съд, против председателите или членовете на апелативните съдилища и против лицата от прокурорския надзор при същите съдилища;
2) на апелативните съдилища, общо събрание, когато се завеждат против председателите или членовете на областните съдилища, против лицата от прокурорския надзор при същите съдилища, против съдиите-следователи и против околийските съдии.


Чл. 921. (1125). Исковете се разглеждат в публично заседание с участието на прокурора.


Чл. 922. (1126). Производството по тези искове става по общите правила на съдопроизводството с изключенията, които са предвидени в тази глава.


Чл. 923. (1127). Решенията на Върховния касационен съд са окончателни. Против решенията на апелативните съдилища могат да се подават въззивни жалби пред Върховния касационен съд, общо събрание, в месечен срок от съобщаването на страните препис от решението.


Чл. 924. (1128, 1129). Искове за вреди и загуби причинени от неправилни и пристрастни действия на другите съдебни служители, се завеждат пред съответните областни съдилища.
За завеждане на подобни искове се изисква предварително разрешение от апелативния съд, съгласно членовете 918 и 919.


Глава четвърта.
Турене под запрещение
Чл. 925. (1145). Молба за турене едно лице под запрещение се подава в областния съд по местожителството на това лице. В нея трябва да се изложат обстоятелствата, които показват слабоумието, умоповреждането или разточителността на лицето, чието турене под запрещение се иска, и да се посочат свидетелите, които молителят иска да бъдат разпитани. При молбата се прилагат и всички писмени доказателства.
Чл. 926. (1146). Съдът в разпоредително заседание, като изслуша доклада на делото и заключението на прокурора, постановява, щото роднинският съвет, съставен съгласно постановленията на закона за настойничеството, да даде своето мнение за състоянието на умствените способности или разточителността на лицето, чието турене под запрещение се иска.
Чл. 927. (1147, ал. I). След като роднинският съвет представи своето мнение, председателят на съда нарежда да се връчат преписи от молбата за туренето под запрещение и от мнението на роднинския съвет на лицето, чието турене под запрещение се иска: определя деня на съдебното заседание за разглеждане на делото и призовава страните и другите лица по делото за този ден.
Ако лицето, чието турене под запрещение се иска не се яви в съда без уважителни причини, съдът, ако намери за нужно, разпорежда за довеждането му в съда.
Чл. 928. (1147, ал. ал. II, III). В съдебното заседание, след доклада на делото, се извършва разпит на лицето, чието турене под запрещение се иска. Ако разпитът и представените документи се окажат недостатъчни, съдът постановява да се разпитат посочените от молителя свидетели по ония обстоятелства, които могат да се установят със свидетели и които ще имат значение за решаване на делото.
Съдът може, ако обстоятелствата го изискват, да постанови, щото свидетелите да се разпитат в отсъствие на лицето, чието турене под запрещение не иска, но в такъв случай при разпита на свидетелите може да присъства един от членовете на роднинския съвет, избран от този последния, или друго близко на ответника лице, назначено от съда.
Ако намери за нужно, съдът, по искане на страните, може да назначи едно или три вещи лица за даване заключение относително състоянието на умствените способности на лицето, чието турене под запрещение се иска.
Чл. 929. Ако след разпита на лицето, чието турене под запрещение се иска, съдът намери, че делото не трябва по някоя причина да се отложи за друго съдебно заседание, той, ако счита за нужно, назначава един временен попечител, който да се грижи за личността и имотите на казаното лице.
Чл. 930. (1148). Против решението на съда, с което се допуска или не се допуска туренето под запрещение, може да се подава въззивна жалба от страните по делото по общия ред.
Чл. 931. (1149). Ако решението на съда, с което се допуска туренето под запрещение, не е обжалвано, или ако това решение е потвърдено от апелативния съд, в такъв случай на турения под запрещение се назначава настойник и поднастойник, съгласно със закона за лицата, и за това се съобщава на нотариуса по местожителството на турения под запрещение.
Чл. 932. (1151). В решението си, с което туря едно лице под ограничено запрещение, съгласно чл. 115 от закона за лицата, съдът назначава един попечител, който да се грижи за интересите на това лице при извършване на актовете, по отношение на които то е обявено от съда за неспособно само да ги извършва.
Решението на съда за поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение, както и определението за назначаване временен попечител, се залепва на определеното за обявленията място в съдилището и, по искане на лицето, по чиято молба то е постановено, се съобщава на нотариуса по местожителството на турения под запрещение в седмодневен срок от деня на поставянето му.
Чл. 933. (1150). Производството по отменяването на запрещението е същото, както и при допускането му.
Глава пета.
За постановленията на роднинският съвет
Чл. 934. (1131). Във всички случаи, когато постановленията на роднинския съвет не са взети едногласно, мнението на всекиго от членовете се отбелязва в протокола.
Настойникът, поднастойникът и попечителят, а също и всеки член на роднинския съвет може да обжалва пред областния съд взетото постановление. Жалбата се счита подадена против членовете на съвета, които са съгласни с постановлението.
Чл. 935. (1133). Във всички случаи, когато постановлението на роднинския съвет трябва да се потвърди от областния съд, делото се изпраща от околийския съдия в областния съд.
Чл. 936. (1134, 1135). В предвидените в чл. чл. 934 и 935 случаи областният съд се произнася в разпоредително заседание, като утвърдява или не утвърдява постановлението на съвета.
Определенията на съда по чл. чл. 934 и 935 не подлежат на обжалване.
Глава шеста.
Производство по откриване на наследство
Дял първи.
Запечатване имуществото, което е останало след умрелия
Чл. 937. (1152). Имуществото, което е останало след умрелия, се запечатва в установените от закона случаи от околийския съдия, а там, гдето няма такъв, от кмета.
Кметът след извършване на запечатването веднага изпраща на околийския съдия, в участъка на който се намира запечатаното имущество, протокола за запечатването и всички други книжа, които са намерени при неговото извършване.
Чл. 938. (1153). Запечатване на имуществото, което е станало след умрелия, може да иска:
1) всеки, който претендира да има право на наследство или който заявява, че е съдружник в наследствените имоти;
2) всеки кредитор, който е снабден с изпълнителен лист срещу умрелия;
3) лицата, които са живели с умрелия; слугите му; прокурора; околийският съдия и кметът в случая, когато отсъстват било преживелият съпруг, било всичките наследници или някой от тях.
Чл. 939. (1154). Непълнолетните, но освободени от настойничество лица, които претендират, че имат право върху наследството, и непълнолетните, но освободени от настойничество кредитори, могат сами, без съгласието на своите попечители, да искат запечатването (чл. 106 от закона за настойничество).
Но ако те са непълнолетни, неосвободени от настойничество и нямат настойник, или пък ако настойникът им отсъства, запечатването може да се поиска от техните роднини, а също и от прокурора, околийския съдия или кмета.
Чл. 940. (1155). Протоколът за запечатването трябва да съдържа:
1) датата на запечатването;
2) причините за запечатването;
3) името, презимето, занятието и местожителството на лицето, по искането на което става запечатването;
4) постановлението, ако такова има, с което се разрешава запечатването;
5) означаване на страните, ако са се явили при запечатването, и техните заявления;
6) означение на запечатаните помещения, каси, чекмеджета, сандъци и пр.;
7) кратко описание на незапечатаните предмети.
Протоколът за запечатване, освен от околийския съдия или кмета, който извършва запечатването, се подписва и от присъстващите страни.
Чл. 941. (1156, 1157). По искане на заинтересуваната страна, околийският съдия или кметът, преди да започне запечатването, трябва да потърси, има ли завещание, за съществуването на което му е заявено.
Ако при запечатването околийският съдия или кметът намери завещание или други запечатани в плик книжа, той описва в протокола за запечатването външния им вид, печатите и подписа върху плика, ако такива има. Пликът, в който се намират тези книжа, се подписва от съдията или кмета, а също и от страните, ако присъстват при извършване на запечатването.
Чл. 942. (1158, 1159). В определен от него ден, в присъствието на призованите за това страни, околийският съдия разпечатва и описва намерените запечатани книжа, за които не е установено, че принадлежат на трети лица. Ако тези книжа се отнасят до наследството, околийският съдия ги запазва в касата на съдилището. Неявяването на призованите страни не спира разпечатването.
Ако от надписите върху пликовете се вижда или от други писмени доказателства се установява, че намерените запечатани книжа принадлежат на трети лица, околийският съдия призовава тези последните да присъстват при тяхното разпечатване. Неявяването на третите лица не спира извършването на разпечатването. Ако книжата не се отнасят до наследството, околийският съдия ги предава срещу разписка върху протокола за разпечатването на лицата, на които принадлежат; ако ли пък тези последните не са се явили при разпечатването книжата отново се запечатват и се предават при поискване на лицата, на които принадлежат.
Чл. 943. (1161). Запечатването не се допуска, когато описът на останалото след умрелия имущество е свършен, освен ако описът е обжалван и има заповед от съда за запечатване.
Ако запечатването се поиска през времето, когато се съставя описът, в такъв случай се запечатват само неописаните предмети.
Чл. 944. (1162). Ако не се намери движимо имущество, съдията или кметът съставя за това протокол.
Ако между предметите се намерят и такива, които са потребни за употреблението на останалите в къщи лица, или върху които не може да се тури печат, околийският съдия или кметът ги описва накратко в протокола, без да ги запечатва.
Чл. 945. (1160). Ако при запечатването се срещнат някои препятствия или затруднения, околийският съдия или кметът може да поиска съдействие на местните полицейски власти.
Чл. 946. (1173а). Действията на околийския съдия или на кмета по запечатването могат да се обжалват чрез околийския съдия пред областния съд в седмодневен срок от извършването на запечатването. Определението на областния съд не подлежи на обжалване.

Дял втори.
Разпечатване и опис
Чл. 947. (1164). Разпечатването и описът се извършват от околийския съдия най-рано три дена след погребението на умрелия, ако запечатването е станало преди погребението, и най-рано три дена след запечатването, ако то е станало след погребението, освен ако по неотложни причини, които трябва да бъдат обозначени в определението на околийския съдия, те трябва да се извършат още по-рано.
(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Околийският съдия може да натовари общинския кмет да извърши разпечатването. Протоколът съставен по този случай от кмета, се изпраща веднага на околийския съдия.
Чл. 948. (1165). Ако някой от наследниците са непълнолетни, разпечатването не се извършва, докато не им се назначи настойник.
Чл. 949. (1166). Всеки, който има право да иска запечатването, има право да иска от околийския съдия и разпечатването, с изключение на лицата, които са живели с умрелия, а също и на слугите му.
Чл. 950. (1167). Съпругът на умрелия, изпълнителят на завещанието, универсалните и частни заветници и лицата, които са правили възражения при запечатването, могат да присъстват при разпечатването и описа лично или чрез представител. По взаимно съгласие те могат да назначат едно или три вещи лица за оценка на описаните предмети; ако ли подобно съгласие не се постигне, вещите лица се назначават от околийския съдия.
Чл. 951. (1168, 1169). Разпечатването става постепенно според описа, като след всяко заседание печатите се турят отново.
Ако се намерят книжа и предмети, които не принадлежат към наследството, а на трети лица, които си ги искат, те се предават на правоимащите; ако предаването не може да стане незабавно поради това, че тези книжа трябва да се опишат, това се отбелязва в протокола за разпечатването, а не в описа.
Чл. 952. (1170). Ако причината за запечатването се прекрати преди или при запечатването, в такъв случай разпечатването се извършва без опис.
Чл. 953. (1171). Опис могат да искат ония лица, които имат право да искат разпечатването.
Чл. 954. (1172). Описът трябва да стане в присъствието:
1) на преживелия съпруг;
2) на предполагаемите наследници;
3) на изпълнителя на завещанието, ако такова е било намерено, и
4) на надарените, универсалните и частни заветници, било с право на собственост, било с право на ползване.
Чл. 955. (1173а). Действията на околийския съдия по разпечатването и описа могат да бъдат обжалвани пред областния съд в седмодневен срок от извършването на разпечатването и описа.
Поставените по този повод определения на областния съд не подлежат на обжалване.
Глава седма.
За правата на наследника по опис
Чл. 956. (1174). Наследник, който до приемане на наследството, съгласно по постановленията на закона за наследството, желае да получи разрешение за продаване на движимо имущество, което принадлежи към наследството, трябва да подаде молба за това в областния съд, в областта на който се е открило наследството.
Чл. 957. (1175). Ако въпросът е за продан на недвижим имот, който принадлежи към наследството, наследникът по опис подава в областния съд молба, в която посочва недвижимия имот, проданта на който се иска, като прилага към нея и нужния документ за правото на собственост върху имота. Съдът, преди да разреши проданта, назначава вещо лице, което да направи оглед и оценка на недвижимия имот.
Чл. 958. (1176). След заключението на вещото лице съдът разрешава проданта. В определението, с което разрешава проданта, съдът трябва да посочи:
1) името, презимето, занятието и местожителството на наследодателя и на наследника, по молбата на когото се разрешава проданта;
2) вида, размера, границите и местонахождението на недвижимия имот;
3) оценката на този последния, и
4) документи за правото на собственост на същия.
Чл. 959. (1177). Разрешената от съда продан на движим или недвижим имот се извършва по правилата, установени за публичната продан на подобен род имоти.
Чл. 960. (1178, 1179). Събраната от проданта на движимото имущество сума се разпределя, според установените в чл. чл. 851 - 855 на този закон правила, между кредиторите, които са наложили запор върху нея или върху продадените предмети.
Събраната сума от проданта на недвижимия имот се разпределя между кредиторите по реда на привилегиите и ипотеките.
Чл. 961. (1180, 1181). Заемодавецът или друг заинтересуван, който желае да задължи наследника по опис да даде поръчителство (чл. 229 от закона за наследството), поканва го чрез нотариуса да направи това.
В течение на една седмица от деня на връчването на тази покана наследникът е длъжен да представи това поръчителство в съда, в областта на който се е открило наследство, по реда, предвиден в този закон за приемане на съдебно поръчителство (чл. чл. 404-410).
Чл. 962. (1182). Задаване сметка от наследника по опис (чл. 225 от закона за наследството) се пазят правилата, предвидени в този закон в главата за даване сметка.
Чл. 963. (1183). Исковете на наследника по опис срещу наследството се предявяват против другите наследници; а ако такива няма, или пък ако исковете се предявяват от всичките наследници, в такъв случай тези искове трябва да се предявяват против един попечител на наследството по опис, който се назначава по същия ред, както и попечителят на заетото наследство.
Чл. 964. (1183а). Определенията на областния съд за който е реч в тая глава, могат да бъдат обжалвани пред апелативния съд, определенията на който в случая не подлежат на обжалване.
Глава осма.
Продан на недвижими имоти, които принадлежат на непълнолетни
Чл. 965. (1136). Продан на недвижими имоти, които принадлежат на непълнолетни, се допуска с разрешение от околийския съдия. Молбата, с която се иска разрешение за извършване на проданта, се подава от родителя упражняващ родителска власт, или от настойника, по решение на роднинския съвет, или от непълнолетния и попечителя му. В нея трябва да бъдат посочени имотите и тяхната приблизителна стойност. Към молбата трябва да бъдат представени документите за правото на собственост върху тези имоти.
Разрешение от околийския съдия не е нужно, ако имотите принадлежат в същото време и на пълнолетни, и ако проданта се иска от последните. В този случай трябва да се подаде молба за дялба.
Чл. 966. (1136а). Проданта може да бъде извършена по доброволно съгласие. За това, обаче, се изисква разрешение от околийския съдия и одобряване от същия постигнатото съгласие за проданта. Молбата до съда за едното и другото може да бъде направена и едновременно.
Съдът одобрява постигнатото съгласие само след като се удостовери чрез разпит на заинтересуваните и по друг подходящ начин, какъвто намери за добре, че то е явно полезно за непълнолетния и че при публична продан не би се получила по-добра цена.
Прехвърлянето на недвижимите имоти върху купувача се позволява, след като определението на съда, с което постигнатото съгласие е одобрено, влезе в законна сила.
Чл. 967. (1136б). Определението на съда, с което се разрешава или не разрешава проданта (чл. 965) може да бъде обжалвано по въззивен ред. По същия ред може да бъде обжалвано и определението на съда по чл. 966. Определението на въззивната инстанция не подлежи на обжалване.
Чл. 968. (1137). Когато проданта не може да стане по доброволно съгласие, било защото съдът не дава разрешение за такава продан, било защото подобно съгласие не е постигнато, или пък защото постигнатото съгласие не е одобрено от съда, тогава недвижимите имоти, по искане на когото и да било от заинтересуваните, се продават от надлежния съдия-изпълнител.
Чл. 969. (1138). Определението, с което се позволява публична продан, трябва да съдържа:
1) името, презимето, занятието и местожителството на непълнолетния и на неговия настойник и поднастойник;
2) вида, границите и местонахождението на недвижимите имоти;
3) първоначалната оценка на всеки един от тях, и
4) документите за правото на собственост върху тях.
Първоначалната цена се определя от съда въз основа на събраните от него сведения или по оценка или три вещи лица.
Чл. 970. (1144). Заинтересуваната страна представя препис от определението на съда, с което се разрешава проданта, на надлежния съдия-изпълнител с молба да извърши проданта на посочените в определението недвижими имоти, намиращи се в неговия участък.
Съдията-изпълнител, въз основа на представеното му определение на съда, съставя нужното обявление за проданта и определя деня на нейното извършване като при по-нататъшните си действия се ръководи от правилата, установени за публичната продан, и като спазва особените правила, предвидени в тази глава.
Чл. 971. (1142). Лицето, което е молило за извършване на проданта, присъства при извършването й, като му се съобщава денят, мястото и часът за наддаването две седмици по-рано и като се предупреждава, че ако не се яви, проданта пак ще се извърши.
Чл.972 (1143). Ако в назначения за проданта ден не се явят наддавачи, които да предложат по-висока цена от първоначалната, съдът може да реши да се произведе нова продан, съгласно чл. 831 от този закон.

Глава девета.
Дялба на наследство
Чл. 973. Останалите след смъртта на едно лице имоти могат да бъдат поделени между неговите наследници доброволно или по съдебен ред.
Чл. 974. (1184а, 1184б). Доброволната делба на движими имоти със стойност по-голяма от 10.000 лева, както и на недвижими имоти, за да има сила, трябва да бъде направена писмено и подписите на участващите в нея лица да бъдат заверени по нотариален ред.
Когато в доброволната делба участват недееспособни или отсъстващи, тя, за да има сила спрямо тях, трябва предварително да се одобри от съда. Съдът одобрява делбата, след като се удостовери, че тя е явно полезна за недееспособния или за отсъстващия. Въз основа на утвърдения от съда проект се съставя договор за делбата, като подписите на участващите лица се заверяват по нотариален ред.
Чл. 975. (1184, ал. I, II). Делбата за наследство се извършва по съдебен ред когато някой от наследниците поиска такава. Предявяването и разглеждането на такъв иск става по общия ред със спазване на установените в тази глава особени правила.
Към исковата молба трябва да бъдат приложени:
1) удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите законни наследници;
2) удостоверение от надлежното общинско управление за останалите след смъртта на наследодателя имоти и другите доказателства за същите;
3) нужното число преписи от нея и от приложенията й за връчване на останалите наследници.
Чл. 976. (1184, ал. ал. III, IV). Всеки от останалите сънаследници може в двуседмичен срок от получаването на преписа от молбата за делба да подаде в съда писмен отговор, в който е длъжен да направи възраженията си, ако има такива, против правото на някого от сънаследниците да участва в делбата и да посочи, кои от невписаните в молбата на ищеца имоти трябва да се прибавят към наследствената маса, като останали от наследодателя, или кои от вписаните в същата молба имоти трябва да се изключат от масата на наследството, като неподлежащи на подялба, било поради това, че принадлежат лично нему, било поради друга някоя законна причина. Към отговора си наследникът трябва да приложи в препис всичките си писмени доказателства, ако има такива, а също и нужното число преписи от него и от приложенията му за връчване на другите сънаследници.
След като получи преписите от отговорите на неговите сънаследници, всеки наследник може в седмодневен срок от получаването им да направи с писмено заявление до съда възраженията си относно предявените от неговите сънаследници искания и възражения и да представи в препис писмените си доказателства, ако има такива, в подкрепа на своите възражения.
Чл. 977. (1185а). По делата за делба се допуска разпит на свидетели само за доказване принадлежността на движими имоти към наследствената маса и за установяване извършването на делба, която по закона може да се установява със свидетелски показания. В такъв случай свидетелите трябва да бъдат посочени от заинтересуваните наследници в предварителните книжа, за които е реч в предходния член.
Чл. 978. (1185а, 1186, ал. I). Съдът разглежда молбата за делбата в съдебно заседание, за което се призовават всички наследници. След като изслуша обясненията на явилите се наследници, съдът с определение се произнася по въпроса за допускане или недопускане извършването на исканата делба.
Когато съдът допуска извършването на делбата, в определението си той, въз основа на представените от заинтересуваните наследници доказателства, се произнася и по въпроса: между кои лица ще се извърши делбата и кои от посочените от наследниците имоти се признават за наследствени и, като такива, подлежащи на подялба.
В същото определение съдът ако намери за нужно, постановява, по искане на заинтересуваните наследници, кои от тях от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата. Ако отделното използване на имотите е невъзможно или неудобно, съдът задължава ония наследници, които владеят наследствените имоти, да правят на своите сънаследници, които не владеят никакъв имот от наследството или пък владеят някой малоценен наследствен имот, плащания в срокове в размер, съответстващ приблизително на чистия доход от припадащата им се наследствена част. За правилното разрешение на този въпрос съдът, ако намери за нужно, може да изслуша заключението на едно или три вещи лица. В тази си част определението на съда подлежи на предварително изпълнение.
В определението за допускане на делбата съдът назначава един от своите членове да извърши действията по нея.
(Изм. - ДВ, бр. 76 от 1932 г.) Определението на съда, с което не се допуска дялбата, подлежи на обжалване само по апелативен ред пред надлежната по-горна инстанция.
Чл. 979. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в собственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците от една страна, и третите лица, от друга, не се извършва доброволна делба преди съставяне на разделителния протокол. Ако делбата на тези имоти се извърши по-късно, всеки от наследниците може да иска подновяването на производството, за да се извърши отделна делба и на тези неподелени поради казаната причина имоти.
Чл. 980. (1186, ал. ал. II, III). Заинтересуваният наследник, който е заявил, че известни имоти не трябва да влязат в поделяемата маса и заявлението на когото не е уважено от съда, може в месечен срок от деня на определението или от съобщението му , ако не е присъствувал, да заведе установителен или на общо основание иск за запазване на правата си върху тези имоти. Ако той представи удостоверение, че е завел тоя иск в срока, съдът, по негово искане, изключва временно от делбата оспорените имоти и дяловете се съставят за останалите имоти. Ако заинтересуваният наследник заведе този иск по късно, дяловете се съставят за всички наследствени имоти и той няма права да дири оспорените имоти, а може да иска от участвуващите в делбата сънаследници само тяхната равноценност в пари.
Чл. 981. (1192). Ако искът за делбата на наследство се отнася до подялбата само на един или на няколко недвижими имоти, и правата на отделните наследници са установени, в такъв след оценката от вещите лица веднага се пристъпва към съставяне на дяловете.
Чл. 982. (1193, 1191). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Във всички други случаи съдът призовава всичките сънаследници на един определен ден, за да прегледа сметките, които те могат да си дължат; да образува общата маса на наследството; да определи какво ще са длъжни те да си повърнат помежду си; да установи правата на отделните сънаследници за изкупуване; да изслуша едно или три вещи лица, дали недвижимите имоти могат да се поделят и да състави дяловете.
(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Масата за делене при внасянията и прихващанията, които си дължат сънаследниците, се определят от съда, според установените в чл. чл. 251 - 278 от закона за наследството правила.
(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Когато според писменото заключение на вещите лица, се укаже, че недвижимите имоти на могат да се поделят, съдът постановява да се продадат на публична продан от съдията-изпълнител.
Когато от писмения доклад на вещите лица се вижда, че всичките наследствени имоти, взети вкуп, могат удобно да се разделят,в такъв случай недвижимите имоти не се продават макар местонахождението на всеки един от тях да налага отделната му оценка и макар всеки един от тях, отделно взет, да е признат за неделим.
По този начин се постъпва и когато, след проданта на някой недвижим имот, сумата, която е получена от нея, трябва да се смеси с другите предмети в една обща маса за деление, за да се уравнят дяловете.
Чл. 983. (1189). Публичната продан на недвижимите имоти се извършва според правилата за проданта на недвижими имоти, които принадлежат на непълнолетни, като в обявлението за проданта съдията-изпълнител посочва и името, презимето и местожителството на наследодателя, от който са останали продаваните имоти.
Чл. 984. (1194). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Когато при извършването на посочените в чл. 982 действия се повдигне препирня между сънаследниците, съдът съставя протокол за това и препраща препирнята в съда, който я разрешава в съдебно заседание, след като изслуша страните, ако са се явили.
Определението на съда е окончателно и може да се обжалва само заедно с определението за утвърждаването на разделителния протокол.
(Изм. - ДВ, бр. 76 от 1932 г.) Недоволната от него страна може да заведе иск на общо основание.
Чл. 985. (1195, 1196). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) След като посочените в предходния член препирни, ако е имало такива, се свършат, дяловете се правят от едного от сънаследниците ако всички са пълнолетни, и ако се съгласят върху избора му, и ако този когото изберат, приеме поръчката; в противен случай дяловете се правят от едно вещо лице, което се назначава от съда.
Избраният сънаследник или назначеното вещо лице представя на съда писмен доклад за съставените от него дялове.
Чл. 986. 11197). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Когато дяловете се определят и препирните по тяхното съставяне, ако е имало такива, се свършат, околийският съдия написва разделителния протокол и призовава за един определен ден всичките сънаследници в помещението на съда да изслушат прочитането му и да го подпишат, ако искат.
Чл. 987. (1198). (Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.).
Чл. 988. (1199). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) След като разделителният протокол влезе в законна сила, съдът призовава страните и в съдебно заседание тегли жребие за разделението на дяловете между наследниците.
Чл. 989. (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Дялбата, независимост от стойността на подлежащата на подялба маса, се извършва от околийския съдия.
Глава десета.
Даване на сметка
Чл. 990. (805). Искът за даване на сметка против лице, което е длъжно по закон, по договор или по полудоговор да даде такава, се завежда пред областния съд по местожителство на ответника, с изключение на случаите, когато този иск се предявява:
1) против настойник;
2) против сънаследник или изпълнител на завещание;
3) против управител или собственик на недвижим имот;
4) против съдружник или управител на дружество.
В първия от тези четири случаи искът е подсъден на областния съд по местоучредяването на настойничеството; във втория - на областния съд по местооткриването на наследството; в третия - на областния съд по местонахождението на имота, и в четвъртия - на областния съд по седалището на дружеството. В последния случай важи наредбата и на чл. 66 от този закон.
Чл. 991. (806). По заявения иск за сметка съдът най-напред се произнася с предварително решение по въпроса, дали ответникът дължи даване на сметка. Това решение на съда подлежи на обжалване по общия ред.
Чл. 992. (807, 804). След като предварителното решение за даване на сметка влезе в законна сила, първоинстанционният съд в разпоредително заседание назначава съдия-деловодител да приеме сметката и определя срок, в който тази последната трябва да бъде представена. По същия начин се постъпва и когато някой е осъден с влязло в законна сила решение, да повърне доходи, за които е длъжен да даде сметка, според установените в тази глава правила.
Чл. 993. (809, 808). Сметката трябва да съдържа действително получените приходи и направените разходи. В края на сметката се прави равносметка на казаните приходи и разходи. Сумите, които има да се получават, и предметите, които има да се събират, се отбелязват в особена глава.
На лицето, което дава сметката, се признават пътните разноски и разноските за разни преписи и удостоверения, направени по даването на сметката.
Чл. 994. (810). Задълженият да даде сметка дава сметката сам лично или чрез свой, особено за това упълномощен, повереник в течение на определения за това срок и в назначение от деловодителя ден.
Ако до изтичането на срока задълженият не даде сметка, той може да се принуди и да я даде, чрез налагане на възбрана и публична продажба на имота му до размер определен от съда по негова преценка, след изслушване на страните и с оглед на посочената от ищеца дължима сума по сметката.
Против определението на съда по този предмет може да се подаде частна жалба.
Чл. 995. Ако и до извършване на публичната продажба на съответния имот на задължения да даде сметка, тази последната не бъде дадена от него, получената от продажбата сума се предава на ищеца. В този случай съдебните мита се удържат от цената на продадения имот.
Чл. 996. (811). Ако в представената сметка приходите надминават разходите, в такъв случай, по искане на ищеца, съдът издава частично решение за безспорно дължимата сума, което подлежи на предварително изпълнение. По останалата част от сметката съдът се произнася с допълнително решение.
Чл. 997. (812, 813). В назначеният от деловодителя ден и час страните трябва да се явят при него и да му представят своите спорове, обяснения и възражения по сметката, които той отбелязва в протокола, който съставя за случая. Ако страните не се явят, деловодителят внася делото в съда за решаване.
Ако явилите се страни не се съгласят върху сметката, деловодителят им дава срок за представяне на всичките си допълнителни доказателства и внася делото в съда за решаване.
Разглеждането на делото от съда става с призоваване на страните. По допускането на посочените от страните доказателства съдът се произнася по реда, предвиден в чл. 110.
Чл. 998. (814, 1-ва полов.). В съдебното заседание, назначено за гледане на делото, това последното се докладва от деловодителя. Перата по сметката се приемат, ако те са доказани.
Чл. 999. (815, 814, 2-а полов.). Решението по сметката, освен основанията на съда, трябва да съдържа още и равносметката на приходите и разходите, а също и точно означение на остатъка, ако има такъв, който се присъжда на страната, на която се дължи.
Ако този остатък се намира у длъжника, той е длъжен, по нареждане на съда, да го депозира в определен срок в Българска земеделска банка или в Българската централна кооперативна банка до свършване на делото. Ако ответникът откаже да направи това, съдът, по искане на ищеца, допуска обезпечение на иска в размер на казания остатък. Ответникът, който е депозирал дължимия по сметката остатък, не дължи лихва за него.
Решението на съда по сметката подлежи на обжалване по общия ред.
Чл. 1000. (816). Не се позволява повторно разглеждане на дадена сметка, освен когато се забележат погрешки, състоящи се в пропускане или в двойно минаване на известни пера в сметката или в извършване на пресмятането. В такъв случай страните имат право в продължение на една година от влизане на решението в сила да подадат молба за поправяне на грешката. Съдът се произнася по тази молба съгласно с чл. 544 от този закон.
Чл. 1001. Съдебните мита по предварителното решение (чл. 991) се определят съобразно с чл. 592 от този закон, а по решението за самата сметка (чл. 999) допълнително съдебно мито се определя и плаща според размера на присъдената сума, обаче, в последния случай допълнителното съдебно мито не може да бъде по-малко от 500 лв.

Глава първа.
Обезсилване ценни книжа на приносителя
Чл. 1002. (1248). Собственикът на ценни книжа на приносителя, който по какъвто и да е начин е лишен от владението им, може да иска обезсилването на тия ценни книжа по предвидените по-долу правила.
Чл. 1003. (1249). Молбата за обезсилване се подава в оня областен съд, в областта на който се намира местожителството на собственика, който иска обезсилването, или в областния съд, гдето се намира местожителството на задължения по ценната книга или седалището на дружеството, което е издало ценната книга.
Чл. 1004. (1250). В подкрепа на молбата за обезсилване молителят трябва:
1) да представи препис от ценната книга или да опише нейното съществено съдържание и всичко друго, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост;
2) да установи по един вероятен начин изгубването на ценната книга, а така също и обстоятелствата, от които зависи правото да иска обезсилването;
3) да изяви готовност, че ще потвърди с клетва истинността на своите твърдения.
Чл. 1005. (1251). Съдът се произнася по молбата за обезсилване в разпоредително заседание.
Ако молбата се признае за основателна, съдът издава заповед, която трябва да съдържа:
1) означение на молителя;
2) покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до деня, който е определен в заповедта;
3) посочване на вредните последствия, които ще настъпят, ако държателят не заяви своите права;
4) определяне срока за изпълнение на заповедта.
Заповедта се залепя на определеното за това място в съда и се обнародва един път в "Държавен вестник". Съдът, обаче, може, ако намери за нужно, да постанови да се обнародва заповедта и в други вестници.
Съдът изпраща, по длъжност, един екземпляр от заповедта на онова учреждение или дружество, гдето се води регистър за книжата, обезсилването на които се иска, за да може това учреждение или дружество да съобщи на съда препятствията срещу обезсилването.
Чл. 1006. (1252). Съдът, по искане на молителя, издава така също заповед до издателя и до означените в ценната книга или до посочените от молителя места за изплащане да не плащат на приносителя на ценната книга и да не му издават процентни или дивидентни купони или пък нова ценна книга.
Тази заповед се обнародва по същия начин, както заповедта за обезсилване, и в нея се споменава за заведеното дело за обезсилване.
Издадената заповед за неизплащане има сила и спрямо ония места, които изплащат купоните, макар и да не са означени в ценната книга.
Чл. 1007. (1253). При молбата за обезсилване на ценни книжа, за които се издават от време на време процентни или дивидентни купони, денят на заседанието на съда за произнасяне по обезсилването се определя по такъв начин, щото до настъпването му да са изтекли шест месеци от падежа на първия процентен или дивидентен купон от новата серия купони, издадени подир датата на изгубването, което е установено по един вероятен начин.
Преди да се постанови определението за обезсилване, молителят е длъжен да представи удостоверение, издадено от надлежно учреждение или дружество подир изтичането на шестмесечния срок, от което да се вижда, че ценната книга след установената по вероятен начин дата на изгубването не е била представена, за да се издадат нови купони, и че новите купони не са издадени другиму, освен на молителя.
Ако е издадена заповед за неизплащане преди да са издадени процентни или дивидентни купони след установената по вероятен начин дата на изгубване, не се изисква представянето на предвиденото в предходната алинея удостоверение.
Чл. 1008. (1254). При молба за обезсилване на ценни книжа, за които са били издадени напоследък процентни или дивидентни купони за един период по-дълъг от четири години, достатъчно е, ако денят на заседанието се определи така, че до настъпването му падежите на купоните за четири години да са настъпили подир датата на установеното вероятно изгубване и да са изтекли шест месеци подир падежа на последния от тия купони. Купони, които се отнасят до периоди, за които не е платена лихва или дивидент, не се вземат във внимание.
Преди да се издаде определението за обезсилване, молителят е длъжен да представи удостоверение, издадено подир изтичането на шестмесечния срок от от надлежното учреждение или дружество, от което да се вижда, че изтеклите купони за споменатите четири години или за купони, изтекли по-после, не му са били представени от друг, освен от молителя. Ако подир обнародването на заповедта са били издадени нови купони, удостоверението трябва да съдържа и сведения, посочени в чл. 1007, алинея втора.
Чл. 1009. (1255). Наредбите на чл. чл. 1007 и 1008 не се прилагат, ако процентните или дивидентни купони, падежът на които, според тия наредби, трябва да е настъпил, се представят в съда от молителя. Счита се, че тия купони са представени в съда когато молителят представи удостоверение от надлежното учреждение или дружество, че купоните, на които падежът е настъпил, са били представени за изплащане от молителя.
Чл. 1010. (1256). При молба за обезсилване на ценни книжа, за които са издадени процентни или дивидентни купони, без да се издават вече други, и предвидените в чл. чл. 1007 и 1008 условия не съществуват, денят на заседанието се определя така, че до настъпването му да са изтекли шест месеци от падежа на последния издаден купон.
Чл. 1011. (1257). Ако в ценната книга е означен падежът, който е настъпил при обнародването на заповедта в "Държавен вестник", и ако предвидените в чл. чл. 1007 и 1008 условия не съществуват, денят на заседанието се определя така, че до настъпването му да са изтекли шест месеци от деня на падежа.
Чл. 1012. (1258). Между деня, в който е станало обнародването на заповедта в "Държавен вестник", и деня, определен за заседание на съда за произнасяне на обезсилването, трябва да се изминат най-малко шест месеци.
Чл. 1013. (1259). Ако постъпи заявление, чрез което се оспорва молбата за обезсилване на ценната книга, съдът спира производството по обезсилването до окончателното разрешение на спора за правото, което е оспорено със заявлението.
Оспорването, което е направено след разглеждане молбата за обезсилване, но преди постановяването от съда определение по нея, се счита, че е направено своевременно.
Чл. 1014. (1260). Ако молителят не се яви в заседанието, определено за произнасяне по обезсилването, съдът прекратява производството по тази молба. В продължение, обаче, на три месеци от прекратяване на производството молителят има право да иска да се определи ново заседание. В този случай не се прави ново обнародване в "Държавен вестник" за деня на второто заседание.
Чл. 1015. (1261). Определението за обезсилване се постановява в съдебно заседание, след изслушване обясненията на молителя.
Съдът, преди да постанови определение, може да разпореди да се съберат по-пълни сведения и да задължи молителят да удостовери с клетва истинността на своите твърдения.
Против определението, с което се отхвърля искането за обезсилване, може да се подаде жалба по общия ред.
Чл. 1016. (1262). С определението за обезсилване ценната книга се обявява за нищожна.
Това определение в съществената си част се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 1017. (1263). Определението, с което е обезсилена една ценна книга, е окончателно. То може да бъде отменено от Върховния касационен съд по жалба на заинтересуваното лице само в следните случаи:
1) когато производството за обезсилване е допуснато в такъв случай, в който законът не допуска това производство;
2) когато предписаните от закона правила за обнародването на заповедта по обезсилването не са спазени;
3) когато предписаният от закона срок за определяне деня на заседанието за произнасяне по обезсилването не е спазен;
4) когато в състава, който е постановил определението за обезсилване, е взел участие съдия, който е бил длъжен по закона да се отведе;
5) когато при постановяване на определението за обезсилване не са спазени някои от съществените правила на това производство;
6) когато са налице условията, при които, съгласно чл. 549 от гражданското съдопроизводство, се допуска преглед на решение по причина на престъпно деяние. Жалбата трябва да е приподписана от адвокат.
Чл. 1018. (1264). Жалбата се подава в месечен срок, който започва да тече от деня, в който тъжителят се е научил за определението за обезсилване. Ако, обаче, жалбата се основава на един от посочените в чл. 1017 т. т. 4 и 6 поводи и този повод не е бил известен на тъжителя в деня, когато се е научил за определението, срокът тече от деня, в който тъжителят се е научил за повода, върху който основава жалбата си.
След изтичането на десет години от постановяването на определението за обезсилване, никаква жалба не се допуска.
Чл. 1019. (1265). Когато Върховният касационен съд намери жалбата за основателна по една от причините, посочени в чл. 1017, той отменя определението за обезсилване и унищожава станалото по него производство.
Решението на Върховният касационен съд, с което се отменя определението за обезсилване, се обнародва по същия начин, както определението за обезсилване.
Чл. 1020. (1266). Лицето, в полза на което е постановено определението за обезсилване, има право да осъществява правата, които произтичат от ценната книга, срещу лицето, което е задължено по нея.
Ако определението за обезсилване на ценна книга се отмени по жалбата на заинтересувания, направените плащания, въз основа на това определение, от задължения по ценна книга, имат сила, както спрямо трети лица, така и спрямо лицето по жалбата на което е отменено определението, стига само задълженият да не е знаел във време на плащането за отменението на определението.
Чл. 1021. (1267). Ако производството за обезсилване се свърши без да се издава определение за обезсилване, заповедта за неплащане се отменя по длъжност от съда. Отмяната се обнародва по същия начин, по който е била обнародвана заповедта.
Чл. 1021а. (Нов - ДВ, бр. 292 от 1941 г.) Безименни ценни книжа, които по специален закон се конфискуват в полза на държавата, ако в седмодневен срок от обнародване в "Държавен вестник", на обявлението за предаването им не бъдат предадени от лицата, в които се намират, на съответното място, по доклад на надлежния министър, се обезсилват с постановление на Министерския съвет, като в замяна на обезсилените ценни книжа издателите на тия книжа се задължават да издадат на държавата дубликати в определен от надлежния министър срок от датата на съобщението. Заедно с ценните книжа държавата придобива право и на всички неизплатени още по тях купони до момента на обезсилването.
Постановлението на Министерския съвет се обнародва в "Държавен вестник".
Неиздаването на дубликати в дадения срок влече след себе си отговорност за издателя в лицето на всички членове на управителния съвет - глоба, в размер на двоен размер на стойността на ценните книжа по номиналната им стойност или по пазарната, ако последната е по-голяма от номиналната, независимо от отговорността по други закони.
Глобата се налага с постановление от надлежния министър, което не подлежи на никакво обжалване.
Особено разпореждане
Чл. 1022. Този закон отменя всички действуващи досега постановления по гражданското съдопроизводство и влиза в сила на 1 април 1930 година.

Преходни разпоредби
(ДВ, бр. 182 от 1934 г.)
§ 1. Заварените във всички инстанции дела, подсъдността на които се изменява по настоящата наредба-закон, се разглеждат по досегашния ред.
§ 2. Длъжниците по заварени изпълнителни дела, по които продажбата на описаните имоти е свършена, могат да упражняват правото си по чл. 789 до първото след влизане наредбата-закон в сила съдебно заседание на инстанцията, в която делото се намира.


Върнете се в началото
  
 Профил  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron

Legaltheory Forums 2006 - 2013