www.legaltheory-forums.org

Философия, теория и история на държавата и правото

Часовете са според зоната UTC + 2 часа





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
  МнениеПубликувано на: Пет Авг 24, 2007 9:52 am 
  
Администратор
Аватар
Offline

Местоположение: София
Въпрос 07:
Потребности, блага и полезност. Обща и пределна полезност. Закон за намаляващата пределна полезност. Кардинална теория за полезността. Ординална теория - криви на безразличие, бюджетни ограничения.




1) Кардинална теория за полезността - обща и пределна полезност
Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението.

Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезности, колкото са и неговите потребители.

Търсенето на едно благо, както и неговата полезност е единство от качествена и количествена определеност. Привържениците на кардиналния подход да изразяват полезността чрез количествени измерители. За измерване на полезността на благата е необходимо наличието на следните условия:
- да разглеждаме и оценяваме дадено благо самостоятелно и изолирано от другите;
- да приемем, че благата в процеса на потреблението са делими на части, каквито са преобладаващите потребителски блага.
Оценката за полезността на благата се извършва в процеса на тяхното потребление.

Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Иначе казано, полезността на благата е двуизмерна: от една страна е прираст, добавъчна полезност (добавъчна, маржинална) и от друга страна е общ резултат в процеса на потребление (обща, съвкупна). > Докато прирастът в пределната полезност намалява, то общата полезност расте. Пример:
Изображение
Единицата за измерване на полезността се нарична утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от потребяваното благо. Тази зависимост е известна като закон за намаляващата пределна полезност и се свързва с името на Госен.

>> Първи закон на Госен
С увеличаване на задоволеността на потребителя намалява пределната полезност. Общата и пределната полезност за разнопосочни, защото общата полезност измерва натрупаната полза с потреблението на всяка следваща част, а пределната полезност измерва намаляващия прираст в ползата:
Изображение
>> TU - обща полезност (Total utility); MU - пределна полезност (Marjinal utility); Q - количество блага.

Механизмът на ценообразуването следва логиката на пределната полезност. Съответно ако полезността на едно благо е ниска, то и цената му ще бъде такава, и обратното, независимо от неговата обща полезност. Съответно при MU>P се увеличава консумацията на благото; ако MU<P се намалява, а ако MU=P, то се получава потребителско равновесие.

При закупуването на стоките от потребителя има една особеност - т.нар. максимизиране на полезността и изравняване на пределната полезност. Накратко това може да се обясни така: за всяко изразходвано средство за закупуване на благо потребителят се стреми да получи равна пределна полезност от всяко благо, което води до сравняване на отделните стоки. Анализът веднага излиза извън предела на определената стока. Така максимизирането представлява изравняване на полезността на двойки стоки с полезността на изразходвания доход - с цените на потребяваните блага:
Изображение
(1 и 2 индексите са съответно първата и втората стока)
>> Правилото за максимизирането на полезността е закон за равните пределни полезности. Той се извежда от съотношението между пределната полезност и цената на една двойка стоки. Максималното задоволяване на потребностите е налице, когато при определен паричен доход пределните полезности на разполагаемите блага се изравнят.

>> Втори закон на Госен
Потребителят максимизира полезността, когато пределната полезност на потребяваните блага се изравнява.

2) Ординален подход - потребителско поведение при предполагаемо отсъствие на измеримост на полезността
При ординалния подход основният въпрос е разкриването на потребителските предпочитания. т.е. потребителят трябва само да определи дали дадена комбинация от блага е с по-голяма полезност от друга, като тук не се мерят количествените предпочитания. При този подход се включват три последователни момента:
- разглеждане на процеса на изявяване на индивидуалните предпочитания;
- отчита се това, че потребителите разполагат с ограничени доходи;
- представя се едновременното действие на горните два момента, като се разкрива кой потребителски избор осигурява максимално удовлетворяване на изискванията на потребителя.

>> Криви на безразличието
Механизмът на изявяване на предпочитанията на потребителите се илюстрира с пример, който разглежда два вида блага - Х и У. Таблицата представя варианти на количествена комбинация между двата продукта:
Изображение
В таблицата се вижда равностойни и неравностойни набори от блага. При неравностойните е ясно, че потребителят ще избере тази комбинация, в ковто получава най-много единици от благата. Съществуват обаче и равностойни набори от блага, като за тяхното графично представяне използваме кривите на безразличието. Те илюстрират съвкупността от блага, която осигурява еднакво равнище на удовлетвореност на потребностите и за потребителят няма значение дали ще удовлетвори потребностите си чрез набор 2, 4, 5 или 6 и всяка друга комбинация на крива i нулева. Това обаче не може да се твърди за вариантите 1 и 3, които представят неравностойни спрямо другите набори от блага и имат други криви на безразличието. Сборът от кривите се нарична карта на безразличието, а по-външните и отделечени криви от координатните оси са показват по-висока степен на удовлетворяване на потребностите.
Изображение
Кривите на безразличието за низходящи, изпъкнали към оста на координатната система и никога не се пресичат.

>> Пределна норма на заместване
Отношението между количествата, от които потребителят се отказва към количествата, които придобива. Тя има свойството да намалява.
Изображение

>> Бюджетни ограничения
Зависимостта между избора на потребителите и величината на разполагаемия доход се представя чрез т.н. линия на бюджетните ограничения, която представлява права, очертаваща полето на възможните и невъзможните за потребителя покупки на блага и тяхното потребление при дадени доходи и цени на стоките.
Всяка точка лежаща на линията отговаря на изискването разполагаемият доход да се изразходва за стоките Х и У при цени Р1 и Р2:

I=X1.P1 + Y2.P2

>> Максимизация на предпочитанията на потребителя при дадени бюджетни ограничения
Потребителят би направил максимално изгоден избор, ако се ръководи едновременно от потребителските си предпочитания и от бюджетните ограничения, т.е. най-рационалният избор, при който ръководейки се от зададените ограничения, той си осигурява максимална удовлетвореност на потребностите. Графично това представлява синтез на кривата на безразличие и правата на бюджетните ограничения:
Изображение
>> Точка С предлага най-висока степен на удовлетвореност, но е извън границите на бюджетното ограничение, затова търсим най-оптималната точка в тази рамка. Това е точката А, в която се постига максимизиране на полезността - равновесие на потребителя. В това състояние наклонът на бюджетната линия е равен на наклона на кривата на безразличието.

3) Влияние на изменението на доходите и цените върху потребителското поведение
Линията на бюджетните ограничения се променя в зависимост от изменението на доходите на потребителя и цените на стоките и услугите.

>> Изменение на доходите
С увеличението на доходите при условие, че останалите показателите не се променят, бюджетната линия се измества навън и при намаление - съответно се измества навътре. Новите бюджетни линии обаче си остават успоредни на предишната. Типично за потребителите е с увеичаването на техния доход, те да увеличават потреблението на благата. Кривата, която съединява точките на максимизация на ползата при различните равнища на доходи се нарича крива доход-потребление:
Изображение
Кривата доход-потребление отразява еволюцията на потребителския избор при различни предполагаеми доходи, а благата, които изразяват такъв модел на поведение се наричат нормални блага. Възможни са обаче други два случая: когато при увеличаване на доходите потреблението на благото Х спада или когато спада потреблението на благото У - в тези случаи благата се превръщат в малоценни блага. Така Енгел разкрива тенденцията, че с увеличаване на дохода намалява относителния дял на разходите за храна, а графично представена, тя се нарича крива на Енгел:
Изображение

>> Изменение на цените на потребяваните стоки
То се проявява в няколко направления: 1) при промяна на общото ценово равнище и запазване на относителните цени на стоките - намаляване: дефлационен процес - увеличава се покупателната възможност на потребителите, увеличаване: инфлационен процес, намалява покупателната възможност на потребителите; 2) при промяна в относителните цени на стоките са възможни два варианта: >> цената на стоката У е неизменна, а промяната е в стоката Х и >> цената на Х остава същата и се променя тази на У; 3) при едновременна промяна в цените и на двете стоки; 4) едновременно изменение на цените и доходите, но ако промените са еквивалентни - в една посока и с едно темпо, линията на бюджетните ограничения не се променя.

Ключът за измерване на ефекта на заместване - резултатът от изменението на относителните цени на двете стоки е прекарването на една хипотетична линия на бюджетно ограничение, която е допирателна до изходната крива на безразличие и успоредна на бюджетната линия. Ефектът на дохода е разстоянието на промяна в търсената стока след промяната на дохода.

4) Потребителски излишък
Цените на стоките се определят от тяхната пределна полезност или по-точно то полезността на предходните единици закупена стока. Тя е по-голяма, което означава, че потребителят е ползвал блага с по-висока полезност в сравнение с цената, която е заплатил за пределната полезност. Получената разлика е излишък, който потребителят е реализирал - потребителски излишък. Той е една незаплатена полезност, която може да се отнася както за индивидуалния потребител, така и за цялата маса потребители.

Потребителският излишък е една условна изгода с теоритично значение, без да може да се измери на практика. Той е разлика между нещо, което реално съществува (пазарните цени) и нещо, което абстрактно (полезността на благата).

Разликата между цената, по която производителят продава своята продукция и разходите за производството й се нарича излишък на производителя. Той и излишъкът на потребителя са изгодата на обществото от производството и размяната.


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
  МнениеПубликувано на: Вто Ное 27, 2007 1:06 pm 
  
Offline
Здравей, тогава може ли да задам един въпрос, който ми е в тестовете по икономика и не мога да отговоря на него (worried) . Кой от отговорите е верен?

Потребителският излишък може да се представи като:

а) площта между кривата на търсенето и кривата на предлагането;
б) площта между кривата на търсенето и абсцисната ос, върху която е означено търсеното количество;
в) площта между кривата на търсенето и хоризонталнтата линия на пазарната цена;


Благодаря предварително :)


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
  МнениеПубликувано на: Нед Яну 27, 2008 9:15 pm 
  
Offline
Michelle мисля, че верният отговор е Б - потребителският излишък е онази част от благото, за чието количество на практика плащаш по-ниска цена: спомни си примера с водата и диамантите :)


Върнете се в началото
  
 Профил  
  МнениеПубликувано на: Пет Ное 21, 2008 8:42 pm 
  
Offline
Здравейте много се радвам че открих този сайт!Много се бях отчаяла за една задача.Дали може да ми помогнете

Условието е такова:
В таблицата по долу у прудставен набор от стоки (X,Y,Z) потребявани от хипотетичен потребител, както и техните характеристики (Q,P,MU).
В равновесие ли е поребителят и ако не е какво трябва да направи за да го постигне?Как ще изглежда таблицата в окончателен вид ?

Блага Количества Q Пределна полезност МU Цена Р Пределна полезност за 1лв.разоходи МU/P
X 10 1000 100 10
Y 10 400 20 20
Z 10 900 60 15



*Допуснете че при всяка пормяна на количествата от съответната стока с единица MU се променя както следва
: за стока X 250 единици, за стока Y 50 единици, за стока Z 100 единици

Моля ако някой може да ми помогне за тази задача.Установих че не е в равновесие но как да получа окончателните стойности на таблицата?Благодаря предварително


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  

Legaltheory Forums 2006 - 2013