Микроикономика - Обобщение

Разработки по микроикономикс, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Микроикономика - Обобщение

от Lady_Croft » Вто Сеп 25, 2007 11:17 pm

Микроикономика

Тема 1: Икономически аспекти на човешкото поведение (Предмет на икономическата наука)
1. Потребности – чувства за неудовлетвореност, породени от нещо, свързано с условията за живот, и същевременно пораждащи стремеж към задоволяването им.
2. Незадоволяемост на човешките потребности – потребностите винаги изпреварват възможностите за тяхното задоволяване.
3. Благо – всяко нещо, което непосредствено задоволява потребности.
4. Ресурс – благо, което по косвен начин задоволява потребностите.
5. Оскъдност на благата и ресурсите – благата и ресурсите са ограничени (икономически), затова потребностите са незадоволяеми.
6. Икономически избор – изборът, който се налага да правят хората вследствие на оскъдността.
7. Алтернативни разходи – оценка на най-високо ценената от отхвърлените алтернативи. Те са начин за определяне на стойността на нещата, а не някакъв вид обикновени разходи.
8. Алокация на икономическите ресурси – разместване на икономическите ресурси:
(->) обществено разделение на труда – разпределение на производствените дейности
(->) специализация – разпределяне на труда по такъв начин, че всеки работник се специализира в изпълнението на една или няколко функции в производствения процес или при изготвянето на отделна съставна част от цялостния продукт
(->) размяна – обмен на блага между хората с цел задоволяване на потребности
(->) конкуренция – взаимодействието на пазарните агенти, при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси независимо (или за сметка) на другите участници
(->) координация – съгласувано разпределение на блага и дейности
9. Подобрение и ефективност на алокацията на икономическите ресурси – промяна в благото, продукта, начина му на производство, която е желана от засегнатите субекти.
10. Предмет на икономиката – интересите и поведението на икономическите субекти, техният рационален избор при наличие на ограниченост на благата и ресурсите.
11. Микроикономика – наука за поведението на микроикономическите единици (домакинство и фирма). Изследва условията за ефективна алокация на ресурсите между фирмата и домакинството. Ядрото на микроикономиката е т.нар. теория на цените – проследява как формирането на цените отразява изборите на участниците.
12. Макроикономика – наука, занимаваща се с икономиката като цялостна система или по сектори в национален мащаб.
13. Икономическа ефективност – с минимум ресурс да постигнеш максимум резултат.


Тема 2: Икономическият начин на мислене (Методология на икономическата наука)
14. Икономически начин на мислене (основни принципи, в/у които се базира):
(->) методологически индивидуализъм – икономическият подход към социалните явления се свежда до действия на индивиди, т.е. до действия, отразяващи лични интереси
(->) методологически инструментализъм – научните концепции са не толкова отражение на действителността, колкото средство за постигане на различни цели
позитивизъм – философски възглед, според който познанието е ограничено в рамките на опита
15. Икономически модели – основният инструмент на икономистите, представляващ мислено изображение на реалността, при което под внимание се вземат само най-важните променливи (т.е. система от уравнения).
16. Видове икономически модели:
(->) дескриптивно-теоретичен (причинно-следствен) – формално представя знанията за дадено явление, например закон чрез формула; избягва словесното обяснение и се базира на допускания, на базата на които се извеждат закономерности
(->) иконометричен – използва се за утвърждаване и оценка на постулирани зависимости; според иконометричния модел икономическите процеси се свеждат до потребление и инвестиране; иконометричният модел открива зависимости, на базата на които се изготвят прогнози
17. Базов поведенчески модел – на всяка наука са необходими начални (базови) хипотези, които да откроят най-същественото в поведението на хората. Тези допускания в своята взаимовръзка формират базови поведенчески модели. Тези модели са получили названието “икономически човек”.
18. Структурата на “икономическия човек” може да се сведе до 2 основни компонента:
(->) допускания относно целта на икономическия човек
(->) допускания относно ограниченията върху избора на икономическия човек
И двете групи допускания са проекция на фундаменталната за икономическия анализ рационалност, която е характерна за икономическия човек.
19. Рационалност – принципното поведение на хората да следват реалистични, невзаимоизключващи се цели, за реализацията на които използват най-подходящите средства.
20. Маржинален анализ – в икономическия анализ винаги се тръгва от състоянието на процеса в даден момент или от дадено протичане на процеса в определен период. Даденото състояние или ход на процеса представлява изходната ситуация в анализа. Изследва се нейната промяна. По правило се приема, че разглежданите изменения на променливите са безкрайно малки в сравнение с техните стойности в изходната ситуация. Затова се наблюдава и характеризира близката околност на изходната ситуация. Това се нарича маржинален анализ.
21. Равновесен анализ – анализът на дадено икономическо явление се провежда при допускането, че то се намира в равновесие или се стреми към равновесие.
22. Икономически империализъм – метафора, отразяваща, че принципите на икономиката се прилагат в сфери на познанието, смятани за запазен периметър на политологията, социологията и т.н. С термина “империализъм” се подчертава, че сътрудничещите си науки не са в равноправно положение, т.е. икономиката има предимства (развит говорен апарат и подлежащи на емпирична проверка тези).
23. Икономическа теория – начин на разбиране на света, който ни заобикаля. Икономическият начин на мислене е умението да се използват модели, приближени до реалния свят. Въпросът за степента на приближеност зависи от точността на проектите. Моделите не са абсолютни истини – те са по-добрият вариант от отказа да се мисли по този начин – икономически начин на мислене.
24. Икономическа политика – свързва икономическата теория и нормативно определените цели на обществото.


Тема 3: Пазарът: търсене и предлагане
25. Пазар – понятие, чрез което се изразява взаимодействието между продавачите и купувачите на стоките и услугите, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките по размяната.
26. Функции на пазара:
(->) селективна – тя означава, че пазарът извършва подбор на необходимите продукти и по този начин е най-ефикасният механизъм за опознаване потребностите на обществото
(->) алокативна – тази функция означава, че пазарът осъществява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори
(->) дистрибутивна – тук става дума за преразпределението на новосъздадените продукти между субектите на производството на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага
27. Търсене – желание за получаване на дадена стока или услуга, което е подкрепено с притежаване на необходимите средства за придобиване правото на собственост.
28. Закон на търсенето – между търсеното количество и цената при неизменни други условия съществува обратнопропорционална зависимост.
29. Детерминанти на търсенето (от какво зависи то):
(->) цената на стоката
(->) цените на всички останали стоки на пазара
(->) средния доход на потребителите
(->) потребителските вкусове и предпочитания
(->) броят на поребителите и видът на населеното място
30. Предлагане – количеството от една стока (услуга), което продавачите са готови да продадат по точно определена цена.
31. Закон на предлагането – между предлаганото количество и цената при неизменни други условия съществува правопропорционална зависимост.
32. Детерминанти на предлагането (от какво зависи то):
(->) цената на стоката
(->) производствените разходи
(->) наличната технология
(->) цените на другите стоки, които могат да бъдат произведени със същите ресурси
33. Пазарно равновесие – налице е когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на произведеното предлагане и цената остава непроменлива.
34. Ефективна алокация на ресурсите – механизъм за разпределение на ресурсите, при който са удовлетворени интересите и на купувачите, и на продавачите, т.е. формирана е равновесна цена.
35. Еластичност – изменчивостта, с която търсените и предлаганите количества реагират на детерминантите на търсенето и предлагането.
36. Еластичност на търсенето (Еd)
Спрямо цената – отношението между изразената в процент промяна в търсенето на дадена стока и изразената в процент промяна в цената на тази стока.
Видове ценова еластичност:
(->) еластично търсене – малка промяна в цената води до голяма промяна в търсенето (Еd>1)
(->) нееластично търсене – голяма промяна в цената води до малка промяна в търсенето (пр. захарин за диабетици) (Еd<1)
(->) напълно еластично търсене – означава, че потребителите биха изкупили всякакво количество от дадената стока на една определена цена (кривата на търсенето е успоредна на абсцисата) (Еd=безкрайност)
(->) напълно нееластично търсене – промените в цената не предизвикват никакви изменения в търсеното количество (кривата на търсенето е успоредна на ординатата) (Еd=0)
(->) симетрично еластично търсене – търсене, при което на 1% от изменението в цената съответства 1% изменение в количеството
Спрямо дохода – изразява съотношението между процентните изменения в количеството на търсенето и процентното измемение на дохода.
Кръстосана еластичност на търсенето на 2 стоки – отношението между процентното изменение на търсенето на стоката А и процентното изменение на цената на стоката В. Когато еластичността е отрицателна, двете стоки са взаимнозависими, а когато е положителна – взаимозаменяеми.
37. Еластичност на предлагането (Еs) (спрямо цената) – отношението между процентното изменение на предлагането и процентното изменение на цената.
Видове ценова еластичност:
(->) еластично предлагане – малка промяна в цената води до по-голяма промяна в предлаганото количество (Еs>1)
(->) нееластично предлагане – голяма промяна в цената води до малка промяна в предлаганото количество (Еs<1)
(->) напълно еластично предлагане – без да се променя цената, предлаганото количество расте (кривата на предлагането е успоредна на абсцисата) (Еs=безкрайност)
(->) напълно нееластично предлагане – дори и големи промени в цената не предизвикват промени в предлаганото количество (кривата на предлагането е успоредна на ординатата) (Еs=0)
Симетрична еластичност – процентното изменение на количеството е равно на процентното изменение на цената. Еластичността на предлагането е симетрична (пропорционална).


Тема 4: Производствените организации на пазарната икономика
38. Производство – трансформация на ресурси в готови продукти, като втората форма на преобразуваната материя се възприема като по-ценна от първата.
39. Производствени фактори = икономически ресурси:
(->) земя
(->) труд
(->) капитал (физически, под формата на нематериални активи, човешки)
40. Фирмата като производствена единица – активна страна при решаването на въпросите “Какво и колко да се произвежда” и “Какво и колко да се предлага”. Функциите на фирмата като производствена единица са: търсене на производствени фактори и комбиниране на производствени фактори.
41. Фирмата като инсистуция – представлява социална организация, чийто членове се стремят да подобрят благосъстоянието си чрез коопериране на притежаваните от тях взаимодопълващи се и специални ресурси.
42. Собственически права – социално санкционирани правила, регулиращи реда при извличането на индивидуални ползи от икономическите блага. Те са набор от частични правомощия.
43. Договор – всяко съглашение за спецификация и размяна на собственически права.
44. Транзакционни (разделни) разходи – разходите, съпътстващи сделките между икономическите субекти; разходите, съпътстващи координацията на икономическите избори (например разходите по издирване и обработване на информация, разходите по контрол и оценка на качеството, разходите по защитата и спецификацията на собственическите права).
45. Границата между пазара и фирмата
При пазара икономическите субекти са равноправни, т.е. хоризонтално разположени.
При фирмата икономическите субекти са разположени йерархично, т.е. вертикално.
46. Типология на фирмите, основаваща се на вътрешнофирмено разпределение на права и отговорности:
(->) ЕТ (едноличен търговец - индивидуална частно-предприемаческа фирма)
ЕТ не е нов правен субект, различен от съответното физическо лице. При осъществяваната от тях стопанска дейност ЕТ отговарят с цялото си имущество за задълженията, които са поели. Отговорността им е неограничена.

(->) Търговски дружества:
СД (събирателно дружество – пр. “Пешо и сие”)
СД – отговорността на съдружниците е солидарна и неограничена.

(->) ООД (дружество с ограничена отговорност)
ООД – членовете носят отговорност до дяловите вноски, които са внесли, за да бъде образуван началният капитал. ООД е юридическо лице.

(->) АД (акционерно дружество)
АД – собственическите права на съдружниците са в акции. АД е юридическо лице.


Тема 5: Анализ на производствените разходи
47. Производствена функция на предприятието – процесът на превръщане на благата в ресурси.
48. Технологическа ефективност – фирмата постига такава, ако с минимум производствени ресурси произведе определеното количествено производство.
49. Икономическа ефективност
50. Дългосрочни производствени решения – стратегически решения, свързани с планиране и даващи възможност на предприемача да прояви гъвкавост по отношение на производството.
51. Краткосрочни производствени решения – свързани са с приспособяване към настъпили промени, които не са отчетени при взетите вече дългосрочни решения.
52. Постоянни (фиксирани) разходи – всички парични разходи, които се извършват, и когато има, и когато няма производство. (FC)
53. Променливи разходи – разходи, които спират да текат при временно преустановяване на производството. (VC)
54. Общи разходи – TC=FC+VC
55. Средни разходи – средни величини, които е необходимо да се изчисляват в краткосрочен период от време.
(->) средни фиксирани разходи – AFC=FC/P
(->) средни променливи разходи – AVC=VC/P
56. Пределни разходи – те са променливи разходи и определят нормата на промяната на общите разходи.
57. Закон за намаляващата пределна производителност – от един момент нанатък нарастващите мащаби на производството могат да се постигат само чрез количествено натрупване на производствени фактори с неизменно качество. В този момент продължаването на стратегията към нарастващи мащаби на производтсвото води до обръщане на ефектите на мащаба, т.е. до намаляващ технолигичен и нарастващ разходен ефект.
58. Зависимости между динамиката на различните разходи в краткосрочен и в дългосрочен план
(->) в краткосрочен план – оптимален е обемът на продукта, произведен с най-ниски средни общи разходи. Това е обемът, при който средните общи разходи=пределните разходи
(->) в дългосрочен план – оптимаелн е обемът на продукта, при който средните дългосрочни разходи=пределните дългосрочни разходи
59. Различия между счетоводния и икономическия подход в анализа на разходите
(->) счетоводен подход – отчитат се явните разходи
(->) икономически подход – отчитат се и явните, и неявните разходи


Тема 6: Съвършена конкуренция
60. Условия за съвършена конкуренция:
(->) неограничен брой на продавачите и купувачите
(->) търгува се с хомогенен продукт, т.е. всички стоки на пазара са напълно еднакви
(->) участниците на пазара разполагат с необходимата информация (за цената, качеството и т.н.)
(->) не съществуват препятствия (бариери) за навлизането на нови продавачи
61. Определяне на оптимален обем крайна продукция от фирма, продаваща на съвършено конкурентен пазар
Оптималният обем е налице тогава, когато при зададена от пазара цена фирмата няма проблем да реализира продукцията си, спазвайки тази цена.
62. Условие за дългосрочно равновесие на фирмата – тогава, когато икономическата печалба е нулева. Формулното представяне на дългосрочното равновесие е : AC>p=MR=MC.
63. Крива на търсенето на продукция на отрасъл, работещ в условията на съвършена конкуренция:
Кривата на търсенето на отрасловия пазар има познатата форма на всяка крива на търсенето и изразява обратната зависимост на търсените количества и цената.
Кривата на търсенето на отделната фирма е хоризонтална права, която се намира на нивото на пазарната цена.
64. Крива на предлагането на отрасъл, работещ в условията на съвършена конкуренция
Кривата на предлагането на отрасловия пазар се получава, като се сумират хоризонтално кривите на предлагането на всички фирми продавачи.


Тема 7: Монополи
65. Специфика на монополизирания пазар:
(->) Само една фирма произвежда и продава определена стока.
(->) Произвежданата стока няма заместители.
(->) Съществуват препятствия за навлизане на други фирми.
66. Видове монополи:
(#) Според причините за появяването им:
(->) естествен монопол – ситуация, при която една фирма може да задоволи и презадоволи потребителското търсене с производство, осъществявано при минимално възможните средни разходи
(->) изкуствен монопол – монопол, който се установява по непазарни сили, т.е. не вследствие на пазара, т.е. е институционално поддържан, например държавата дава патент само на един производител. Изкуствените монополи са по-неустойчиви, защото не са икономически целесъобразни.

(#) Според ценовата им политика:
(->) обикновен – монопол, който продава продукцията си по единна цена на всички клиенти
(->) дискриминиращ – монопол, който продава продукцията си на различни цени на отделните клиенти, според това кой колко е платежоспособен

67. Определяне на оптимални обеми крайна продукция и цени от обикновени и дискриминиращи монополи: (оптималният обем се постига, когато пределните доходи=пределните разходи)
(->) обикновен монопол – трябва да съвмести условията на търсенето с кривата на разходите
(->) дискриминиращ монопол
68. Предпоставки за успешна ценова дискриминация:
Ценова дискриминация – постига се при положение, че монополът може да разграничи купувачите по платежоспособност. Тогава монополът продава отделните бройки по различни цени.
69. Съпоставка на монопола със съвършената конкуренция:
(->) При монопола има загуба на обществено благосъстояние.
(->) При съвършената конкуренция е налице по-висока ефективност по отношение на ресурсите.


Тема 8: Монополистическа конкуренция и олигополи70. Специфика на пазарите с монополистическа конкуренция:
(->) неограничен брой продавачи и купувачи
(->) не съществуват препятствия за навлизането на нови фирми
(->) съществува диференциация на търгувания продукт, т.е. на пазара се продават стоки, които са близки заместители, но не изцяло заместители
71. Определяне на оптимални обеми и цени на продукция от фирма, продаваща на пазар с монополистическа конкуренция:
Оптимален обем е налице, когато пределните разходи (MC) са равни на пределните приходи (MR).
Оптимална цена – зависи от броя на фирмите на пазара, защото колкото повече са те, толкова по-трудно всяка от тях ще наложи по-висока цена на продукцията си.
72. Специфика на олигополните пазари:
Олигопол (власт на малцина) – пазарна структура, в която има малко продавачи, много купувачи и съществуват препятствия за навлизането на нови продавачи.
73. Стратегически решения относно обемите и цените при отношения на сътрудничество (картелиране):
Картел – когато продавачите се договорят относно продажната цена, произвежданите количества и т.н. Участниците в картела действат “като един” и поради това реализират печалба, която не се различава принципно от тази на чистия монопол.
Но конкурентното законодателство забранява картелите (или допуска тяхното сключване само по изключение), поради което те най-често се сключват тайно. В тази ситуация е възможно един от участниците в картела, без знанието на останалите, да продава стоката си на по-ниска от уговорената цена. Тогава неговият оборот нараства бързо, защото останалите поддържат по-висока продажна цена. Така отделният участник постига по-голяма печалба от останалите.


Тема 9: Капитал и капиталов пазар
74. Основни характеристики на капиталовите ресурси:
Капитал – запас от вече създадени блага с производствено предназначение, които в комбинация с останалите производствени фактори (земята и труда) образува субстанцията на всяко производство.
75. Формиране на капитала:
(->) реален капитал – произведени производствени фактори
(->) финансов капитал – парите като средство за закупуване на капитал (не е производствен фактор, а потенциален капитал)
(->) взаимовръзката между капитал и доход – капиталът е средство за получаване на доход и ценността на дохода определя ценността на капитала
76. Спестяване и предлагане на капитал, лихвен процент:
За да има капитал, някой трябва да съкрати потребителските си разходи.
Предлагането на количество капитал съответства на нетните (чисти) спестявания.
Нетни спестявания са средствата, които населението не изразходва за потребление, а използва като заемни средства, но трябва да се приспаднат средствата, взети от потребителските кредити.
Спестяването фактически е отлагане на потреблението. Стимулът за спестяването е лихвата.
Лихвеният процент е процентът, който се начислява на 1 парична единица, дадена за ползване.
77. Инвестиране и търсене на капитал: нетна настояща стойност и норма на възвръщаемост:
Инвестиране – придобиване чрез закупуване или производство на реални капиталови блага. Водещият мотив на инвестирането е придобиване на право върху бъдещ поток от чисти приходи.
Пред всеки инвеститор стои възможността за различни капиталовложения. За да реши, той трябва да направи анализ на приходите и разходите. За да е точен анализът, стойността на приходите и разходите трябва да се приведе към един и същ момент – момента на приемане на инвестиционния проект.
За да се приведат бъдещи стойности към настоящ момент, те трябва да се дисконтират. Дисконтирането се извършва чрез дисконтов фактор, който е реципрочната стойност на сложния лихвен процент.
Друг метод за определяне на възвръщаемостта на инвестиционния проект е т.нар. вътрешна норма на възвръщаемост (показва до каква степен си на печалба или на загуба, ако направиш определена инвестиция; помага да изчислиш кога е най-подходящият момент да вложиш парите си). Тя съответства на такова ниво на лихвения процент, при което инвестиционните разходи се изравняват с инвестиционните приходи.
78. Същност и функции на капиталовия пазар:
Капиталов пазар – процес на взаимодействие между спестители и инвеститори, в резултат на което се постига равновесен лихвен процент и изравняване на спестяванията с количеството на инвестициите.
Функции на капиталовия пазар:
(->) основна функция – осъществяването на координация между домакинския и фирмения сектор
(->) пряко финансиране – непосредствено преминаване на спестените средства от домакинствата-заемодатели, към фирмите-заемополучатели (чрез акции или чрез облигации)
(->) косвено финансиране – между домакинствата и фирмите има финансови посредници, които набират средства от спестителите и ги предоставят на фирмите (напр. банките, застрахователните компании, пенсионните фондове и др.)
Аватар
Модератор
 
Мнения: 192
Регистриран на: Съб Авг 11, 2007 7:14 pm
Местоположение: София

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта