10. Договор от Лисабон. Мандат, преговори и изготвяне на Дог

Разработки по Европейско право съобразени с актуалното учебно съдържание.

10. Договор от Лисабон. Мандат, преговори и изготвяне на Дог

от jbblaskovitz » Нед Юни 27, 2010 12:17 pm

Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност.

ИСТОРИЯ

Договорът от Лисабон води началото си като конституционен проект от края на 2001 г. (Декларация на Европейския съвет за бъдещето на Европейския съюз или Декларация от Лаекен), като през 2002 и 2003 г. той е последван от Европейския конвент. Важна цел на тези усилия е първичното право на ЕС да бъде заменено с модернизирани правни основи на Европейския съюз.
Въпреки това след повече от пет години конституционен дебат и преговори беше подписан пореден договор за изменение на съществуващото първично право. Както е добре известно, тази промяна в стратегията възникна поради отрицателния резултат в двата референдума за Договора за създаване на Конституция за Европа (конституционен договор) през май и юни 2005 г., в отговор на който Европейският съвет взе решение за двегодишен „период на размисъл“. През март 2007 г. германското председателство успя да съживи усилията за реформи по време на тържествените прояви, организирани в чест на петдесетгодишнината на Договорите от Рим. Приетата от всички държави-членки Берлинска декларация оповести общата им решителност своевременно да се постигне споразумение по нов договор с оглед на европейските избори през 2009 г.
На основата на Берлинската декларация проведеният на 21—23 юни 2007 г. Европейски съвет прие подробен мандат за последващата междуправителствена конференция (МПК) по време на португалското председателство. МПК приключи работата си през октомври 2007 г. Договорът беше подписан на Европейския съвет в Лисабон на 13 декември 2007 г. и трябваше да бъде ратифициран от държавите-членки и да влезе в сила преди изборите за Европейски парламент през юни 2009 г. В крайна сметка Договорът влиза в сила на 1 декември 2009г.

СЪДЪРЖАНИЕ

А. Цели и правни принципи

1. Цел на реформата
За да укрепи легитимността, ефективността и прозрачността на ЕС, Договорът от Лисабон се връща към традиционния метод за изменение на действащите договори. Договорът за създаването на Европейската общност е преименуван на „Договор за функционирането на Европейския съюз“, а понятието „общност“ навсякъде в текста е заменено с понятието „съюз“. Съюзът заема мястото на Общността и представлява неин правоприемник. Договорът от Лисабон не предвижда създаване на символи на Съюза, които са характерни за една държава, като например знаме или химн. Вече не се употребяват и използваните в конституционния договор понятия като „конституция“, „закон“ или „външен министър“. Въпреки че в резултат на това вече не е конституционен договор по название, новият текст запазва повечето от най-съществените му постижения.
Договорът от Лисабон не предвижда прехвърляне на допълнителни изключителни правомощия на Съюза. Той обаче променя начина, по който Съюзът упражнява съществуващите си правомощия и някои нови (споделени) правомощия, като засилва участието на гражданите и тяхната закрила, създава ново институционално устройство и променя процесите на вземане на решения в посока към по-висока ефективност и прозрачност. Следователно се постига по-висока степен на парламентарен контрол и демократична отчетност.
2. Върховенство на правото на Съюза
За разлика от конституционния договор Договорът от Лисабон не съдържа член, който формално да прогласява върховенството на правото на Съюза пред националното законодателство, но към Договора е приложена декларация в този смисъл (Декларация № 17), която се позовава на становище на Правната служба на Съвета, в което се потвърждава последователната практика на Съда на Европейските общности.
3. Граници на компетентността на Съюза
Договорът от Лисабон за пръв път организира и изяснява правомощията на Съюза. В него се разграничават три вида компетентност: изключителна компетентност, при която единствено Съюзът може да твори закони и държавите-членки само прилагат законодателството на ЕС; споделена компетентност, когато държавите-членки могат да творят закони и да приемат правно обвързващи мерки, ако Съюзът не е приел такива; подпомагаща компетентност, когато ЕС приема мерки за подкрепа или допълване на политиката на държавите-членки. Компетентността на Съюза вече може да бъде прехвърлена обратно на държавите-членки при бъдещо преразглеждане на Договора.
4. Премахване на стълбовете
а) Правосубектност на ЕС
Договорът от Лисабон предвижда пълна правосубектност на ЕС. Следователно Съюзът получава способността да подписва международни договори в областта на предвидените му правомощия, както и да се присъединява към международни организации. Държавите-членки имат право да подписват само международни споразумения, които са съвместими с правото на ЕС.
б) Пространство на свобода, сигурност и правосъдие (ССП)
Договорът от Лисабон приключва приемането на оставащите аспекти на ССП от третия стълб (полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси) в първия стълб. Престава да съществува междуправителствената му структура, като актовете в тази област се приемат в съответствие с обикновената законодателна процедура (квалифицирано мнозинство и съвместно вземане на решения) и се използват правните инструменти на общностния метод (регламенти, директиви и решения), освен ако изрично не е посочено друго.
5. Преразглеждане на Договорите
Европейският парламент ще може да предлага изменения на договорите, както досега можеха Съветът, правителствата на държавите-членки и Комисията. Обикновено за предложеното изменение ще се изисква свикване на конвент. Ще бъде възможно обаче договорите да се преразглеждат и без свикване на МПК чрез опростени процедури за преразглеждане по въпроси на вътрешната политика и действия на Съюза (член 48, параграф 6 и член 48, параграф 7 от Договора за ЕС). За вземането на решение да не се свиква конвент се изисква съгласието на Европейския парламент, ако такова решение се смята за оправдано от обхвата на предложените изменения.

Б. Засилена демокрация и по-добра защита на основните права

1. Демокрация на участието
Договорът от Лисабон изразява трите основни принципа — демократично равенство, представителна демокрация и демокрация на участието. Демокрацията на участието получава нова форма — гражданската инициатива, когато един милион европейски граждани от „значителен“ брой държави-членки (който ще бъде определен с регламент) могат да изискат от Комисията да представи законодателно предложение.
2. Харта на основните права
Хартата на основните права няма да бъде включена пряко в текста на Договора от Лисабон, но придобива правно задължителна сила съгласно член 6, параграф 1 от Договора за ЕС, който предвижда за Хартата същата юридическа сила като договорите. Както става ясно в самата харта, тя не се разпростира до правомощия на Съюза във вида, който е залегнал в договорите. С протокол се въвеждат специални мерки за Обединеното кралство и Полша относно изключения от приложимостта на Хартата пред националните съдилища.
3. Европейска конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ)
ЕС ще се присъедини към Европейската конвенция след влизането в сила на 14-ия протокол към ЕКЗПЧ, който дава възможност не само на държави, но и на международни организации да станат страни по ЕКЗПЧ. Актът за присъединяване обаче трябва да бъде ратифициран от всички държави-членки на ЕС.

В. Ново институционално устройство

1. Европейски парламент
Съгласно член 14, параграф 2 от Договора за ЕС Европейският парламент вече „се състои от представители на гражданите на Съюза“, а не както досега от представители на „народите на държавите“ съгласно член 189 от Договора.
Законодателните и бюджетните правомощия на ЕП за засилени както чрез новата „обикновена законодателна процедура“, която съответства на досегашната процедура за съвместно вземане на решения, така и чрез премахването на разграничението между задължителни и незадължителни разходи. Освен това обикновената законодателна процедура ще се прилага към повече от 40 нови области на политиката, което увеличава общия им брой на 73. Процедурата на съгласие се запазва като „одобрение“, а процедурата на консултации остава непроменена.
Новата бюджетна процедура създава пълна равнопоставеност между Парламента и Съвета при одобряването на годишния бюджет. Многогодишната финансова рамка подлежи на съгласие от страна на Парламента (одобрение).
В момента ЕП избира председателя на Комисията с мнозинство от своите членове по предложение на Европейския съвет, който е длъжен да номинира кандидат с квалифицирано мнозинство, като отчита резултатите от европейските избори. ЕП продължава да одобрява Комисията като колегиален орган.
Максималният брой членове на ЕП е определен на 751. Максималният брой места на една държава-членка се намалява на 96, а минималният се увеличава на шест.
2. Европейски съвет
Договорът от Лисабон признава формално Европейския съвет като институция на ЕС, която има задачата да дава на Съюза „необходимия тласък за неговото развитие“ и да определя неговите „общи политически насоки и приоритети“. Европейският съвет не изпълнява законодателни функции.
Сегашната система на шестмесечна ротация ще бъде заменена с дългосрочно председателство. Председателят се избира с квалифицирано мнозинство от Европейския съвет за срок от 30 месеца, като неговият мандат може да бъде подновен. Така следва да се подобри приемствеността и последователността в неговата работа. Председателят също така ще представлява Съюза във външните отношения, без с това да се засягат задълженията на върховния представител на Съюза по външните работи и политиката на сигурност (вж. по-долу).
3. Върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)
Върховният представител на Съюза по външните работи и политиката на сигурност ще се назначава с квалифицирано мнозинство от Европейския съвет със съгласието на председателя на Европейската комисия. Той ще отговаря за общата външна политика и политика на сигурност на ЕС и ще има право да внася предложения. Освен че ще председателства Съвета по външни работи, той ще бъде едновременно с това заместник-председател на Комисията (двойна функция). Върховният представител ще изгради Европейска служба за външна дейност, включваща длъжностни лица от генералния секретариат на Съвета, Комисията и националните дипломатически служби, за да се осигурят необходимите ресурси за ефективна външна политика.
4. Съвет на министрите
Ще се запази основната структура на оспорваните реформи в гласуването, предвидена в конституционния договор, особено принципът на двойното мнозинство (граждани и държави-членки). Сегашните правила за гласуване обаче ще се запазят до 2014 г. Между 1 ноември 2014 г. и 31 март 2017 г. ще се прилагат новите правила, но всяка държава-членка ще може да поиска прилагане на сега действащото претегляне на гласовете.
Квалифицирано мнозинство се постига, когато предложението бъде подкрепено от 55 % от държавите-членки, които обхващат най-малко 65 % от населението. Когато Съветът не действа по предложение на Комисията или на върховния представител, необходимото мнозинство от държавите-членки нараства на 72 % (член 238, параграф 2 от ДФЕС). За блокиране на законодателен акт е необходимо най-малко четири страни да гласуват против него. Новата схема, вдъхновена от „компромиса от Йоанина“, ще позволи 75 % (55 % от 1 април 2017 г.) от държавите-членки да поискат преразглеждане на внесено предложение „в разумен срок“ (Декларация № 7 към Договора).
В бъдеще Съветът ще провежда открити заседания, когато обсъжда и гласува проекти на законодателни актове. За целта всяко заседание на Съвета ще бъде разделено на две части, които ще са посветени съответно на законодателните актове и на незаконодателната дейност.
Председателството на Съвета ще продължи да се сменя на всеки шест месеца, но ще действат 18-месечни групови председателства, съставени от три държави-членки, за да се осигури по-добра приемственост в работата. По изключение Съветът по външни работи ще се председателства непрекъснато от върховния представител по външните работи и политиката на сигурност.
5. Комисия
За да се гарантира гладко вземане на решения в разширения ЕС броят на членовете на ЕК ще бъде намален на две трети от общия брой държави-членки през 2014 г. Следва да се постигне равнопоставеност на всички държави-членки в съответствие с принципа на географското равновесие.
Политическата легитимност на председателя на Комисията ще се засили, понеже той ще се номинира и избира, като се вземат предвид резултатите от европейските избори. Председателят отговаря за вътрешната организация на колегията (назначаване на членовете на ЕК, разпределение на ресорите, подаване на оставка при определени обстоятелства).
6. Съд на Европейския съюз
Правораздавателната система на Съюза като цяло получава името Съд на Европейския съюз, който се състои от три юрисдикции : Съд, Общ съд и Съд на публичната служба. Що се отнася до създаването на специализирани съдилища, макар и Договорът от Лисабон да възпроизвежда някои от действащите понастоящем разпоредби, той предвижда и определени изменения в условията и реда за тяхното създаване, а именно че отсега нататък те се създават в съответствие с обикновената законодателна процедура (т.е. в съответствие с процедурата на съвместно вземане на решения с квалифицирано мнозинство), а не както досега с единодушие.
Юрисдикцията на Съда на Европейските общности се разширява, за да обхване всички дейности на Съюза, с изключение на ОВППС. Броят на генералните адвокати се увеличава от осем на единадесет. С одобрението на Парламента могат да се изграждат специализирани съдилища. Достъпът на физически лица до Съда е улеснен.
Изгражда се Европейска прокуратура с цел разследване, предявяване на обвинения и подвеждане под отговорност при извършени престъпления срещу финансовите интереси на Съюза.

Г. По-ефикасно и демократично разработване на политиките

1. По-голяма гъвкавост и засилено сътрудничество
Няколко т.нар. „преходни клаузи“ позволяват преминаване от единодушното вземане на решения към гласуване с квалифицирано мнозинство и от процедура на консултации към съвместно вземане на решения (член 31, параграф 3 от Договора за ЕС, членове 81, 312 и 333 от ДФЕС плюс някои процедури от преходен тип във връзка със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси). За използването на „преход“ е необходимо единодушно решение на Европейския съвет и мнозинство в ЕП. Изключват се въпроси с военни последици. Нещо повече, всяка такава промяна може да бъде блокирана, ако един национален парламент изрази несъгласие в шестмесечен срок от датата на неговото уведомяване.
В областите, в които Съюзът не притежава изключителна компетентност, най-малко девет държави-членки могат да установят засилено сътрудничество помежду си. Съветът трябва да даде разрешение за установяване на засилено сътрудничество, след като получи одобрение от Европейския парламент. В областта на ОВППС Съветът трябва да одобри всяко засилено сътрудничество с единодушие. Актовете, приети в рамките на засилено сътрудничество, обвързват единствено участващите държави-членки.
2. Роля на националните парламенти
Договорът от Лисабон значително укрепва принципа на субсидиарност, като включва националните парламенти в процеса на вземане на решения. Протоколът относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз гарантира редовното им информиране за новите законодателни предложения.
Протоколът относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност дава възможност на националните парламент в продължение на осем седмици да проучат дадено законодателно предложение и, ако желаят, да представят мотивирано становище, защо според тях предложеният текст не е съобразен с принципа на субсидиарност. Ако една трета (или една четвърт, ако предложената мярка се отнася за въпроси на свободата, правосъдието и сигурността) сметнат предложението за несъвместимо с принципа на субсидиарност, Комисията е длъжна да преразгледа мярката („жълт картон“). Ако реши да я поддържа, Комисията е длъжна да представи мотивирано становище пред законодателя на Съюза (Съвета и Парламента), в което да изложи причините, поради които смята, че мярката е съобразена с принципа на субсидиарност.
Ако обикновено мнозинство от парламентите на държавите-членки е против предложението, то трябва да се преразгледа още веднъж („оранжев картон“). Ако реши да поддържа предложението, Комисията е длъжна да представи становището си пред законодателя заедно със становищата на националните парламенти. Тогава законодателят може да реши с мнозинство от 55 % от членовете на Съвета или мнозинство от подадените гласове в Европейския парламент да се прекрати разглеждането на предложението.
3. Нови правомощия
Някои нови или разширени политики са предвидени в политиката в областта на околната среда, която вече включва борбата срещу изменението на климата, и в енергийната политика, която сега се позовава на солидарността и на сигурността и взаимната свързаност на доставките. Освен това правата на интелектуална собственост, спорта, космическото пространство, туризма, гражданската защита и административното сътрудничество вече могат да бъдат предмет на нормотворчество в ЕС.
4. Обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО)
В областта на ОПСО Договорът от Лисабон предвижда клауза за взаимна защита, която гласи, че всички държави-членки са длъжни да подпомогнат нападната държава-членка. Клаузата за солидарност предвижда, че Съюзът и всички негови членове трябва да предоставят помощ с всички възможни средства на държава-членка, засегната от човешка или природна катастрофа или терористично нападение.
Т.нар. „постоянно структурирано сътрудничество“ е отворено за всички държави-членки, които се ангажират да участват в европейските програми за военно оборудване и да предоставят бойни единици с готовност за непосредствени действия. За установяването на такова сътрудничество е необходимо гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета след консултации с върховния представител.
Аватар
 
Мнения: 21


Re: 10. Договор от Лисабон. Мандат, преговори и изготвяне на Дог

от atanassoff » Пон Юни 28, 2010 10:11 am

Добро попълнение - вързано е към конспекта.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта