15. Видове субективни права

Разработки по гражданско право - обща част, съобразени с актуалното учебно съдържание.

15. Видове субективни права

от Assasiyah » Сря Окт 10, 2007 10:04 am

(#) Въпрос 15.
Видове субективни права




Общите деления, които са важими за всички субективни права са следните:
1. Според съдържанието си субективните права биват:
(*) притезателни (първични)
(*) непритезателни (вторични)


2. Според броя на правомощията, които съдържат субективните права се делят на:
(*) прости субективни права
(*) сложни субективни права – такова е напр. правото на собственост, тъй като включва в себе си правомощията да се владее, да се ползва и да се разпорежда с вещта.
Правомощията, които формират състава на едно субективно право са типизираните възможности, които субективното право дава на своя носител. Напр. владелческото правомощие се осъществява с фактически действия (заемане, държане на вещта); правомощието ползване се осъществява с действия за извличане полезните средства на вещта (придобиване плодовете на тази вещ). Като тези действия могат да бъдат както фактически, така и правни. Разпоредителното правомощие също може да се осъществи с правни или с фактически действия (обременяването на вещта, продажбата й, нейното унищожаване).
Съществува спор кой е критерият за това деление – вида на правомощието или вида на правния и фактическия резултат, които тези правомощия пораждат. Вторият критерий се застъпва от проф. Павлова.
На простите субективни права обикновено им противостои едно правно задължение. Докато при сложните субективни права не винаги на всяко правомощие противостои отделно задължение. Отделните правомощия не са отделни субективни права. Вън от конкретното субективно право, от което те са част, те не могат да съществуват или най-малкото не могат да съществуват с тези обем и качество (66 във връзка с 33 ЗС). Това обаче не означава, че отделните правомощия не могат да се защитават с отделни искове. Вещната защита е диференцирана от гледна точка на това кое от правомощията ще се засегне. Така напр., ако се засегне владелческото правомощие, защитата е чрез ревандикационен или негаторен иск; ако се наруши правомощието за ползване, защитата му може да се търси напр. чрез иска за неоснователно обогатяване; ако се засегне разпоредителното правомощие (напр., ако има нарушаване разпоредбите на 61 ЗС), може да се предяви иск за прекратяване правото на ползване или установителен иск.


3. Според възможностите да се променят субективните права се делят на:
(*) прехвърлими
(*) непрехвърлими – такива са правата intutu personae, правото на ползване по 56 ЗС; Голяма част от непрехвърлимите права са и несеквестируеми.


4. Според зависимостта на субективните права от други субективни права, те биват:
(*) главни – това са субективните права, които имат самостоятелно съществуване, т.е. тяхното съществуване не предполага съществуването на други субективни права.
(*) акцесорни – това са субективните права, чието възникване, упражняване, погасяване и прекратяване следват възникването, упражняването, погасяването и прекратяването на главните субективни права. Напр. обременяването с ипотека предполага съществуването на право на собственост върху недвижимия имот; Или напр. с погасяването на вземането на главния дълг, се считат погасени и вземанията за лихви, макар давността за тях да не е изтекла (119 ЗЗД) . Това е валидно само тогава, когато погасяването е станало по давност чрез изпълнение.


5. Според възможността да се делят субективните права биват:
(*) делими
(*) неделими – напр. при един неделим имот, който е съсобственост, единствения начин да се раздели този имот, е единият от съсобствениците да купи останалите части и да даде полагаемото на останалите съсобственици в пари.


6. Според това дали за осъществяването на субективното право е необходимо определено поведение от задълженото лице, субективните права се делят на:
(*) притезателни права, които се подразделят на:
- правни очаквания – това са такива субективни права, които не могат да бъдат упражнени принудително, тъй като още не са станали изискуеми.
- същински притезателни права
- естествени права – това са онези притезателни права, при които поради изтичане на погасителна давност, е невъзможно да се иска принудително изпълнение от държавата.
(*) непритезателни субективни права (те ще бъдат подробно разгледани по-долу).


7. Според отрасловата принадлежност на нормите, уреждащи дадени субективни права, последните се делят на:
(*) лични права – става въпрос за неимуществени права, като правото на име, правото на чест, правото на достойнство и т.н., които нямат имуществен характер.
(*) вещни права – при тях се касае за призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение спрямо определена вещ и да изисква от другите лица да не нарушават това право. Характерно за субективните вещни права е, че те имат в центъра си вещ, че те са абсолютно противопоставими, т.е. това е възможността те да бъдат следвани.
(*) облигационни права – те са относителни субективни права. За тях е характерно, че те представляват признатата и гарантирана от закона възможност на едно лице да изисква определена престация от друго лице. Най-често облигационните субективни права не се следват, т.е. не са противопоставими. Разбира се има и изключения като напр. 237 ЗЗД.
(*) авторски права – те са абсолютни права.
(*) семейни права – те са относителни субективни права. При тях е характерен специфичния право пораждащ юридически факт – брак, родство и т.н. Друго характерно за семейните права е, че при тях отсъства онази равнопоставеност, типична за гражданско правните правоотношения.
(*) наследствени права
Аватар
 
Мнения: 531

Re: 15. Видове субективни права

от Josefinne » Чет Апр 17, 2008 3:17 pm

С какви искове за защитават:
1/ Претзателни права;
2/ Непритезателни права;
3/ Преобразуващи права;

Доколкото успях да разбера от учебника на проф. Павлова притезателните права се защитават чрез осъдителен и установителен иск, непритезателните - чрез конститутивен иск и възражение, а преобразуващите - чрез конститутивен иск и възражение.
Но като решавах предоставеното тестче на последния въпрос малко се обърках, защото там се пита:
Притезателни и непритезателни права се защитават с:
а/ осъдителен иск;
б/ установителен иск;
в/ конститутивен иск.

И понеже съм започнала въпроса с исковете - нали искът за нищожност е отрицателен установителен, искът за унищожаемост - конститутивен, а искът за връщане на даденото въз основа на недействителна сделка - осъдителен.

Много са ми мешани тия искове (angel)
Аватар
Администратор
 
Мнения: 116

Re: 15. Видове субективни права

от atanassoff » Чет Апр 17, 2008 6:41 pm

Да. Така са исковете.
Установителният установява юридически факти.
Осъдителният осъжда ответника да извърши дадено правно или фактическо действие.
Конститутивният иск учредява "нови" права и задължения за страните.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: 15. Видове субективни права

от bassta » Нед Май 23, 2010 4:48 pm

Има ли някъде в нета по-подробно разглеждане на исковете? В учебника на проф. Павлова не са разгледани много детайлно
Аватар
 
Мнения: 28

Re: 15. Видове субективни права

от atanassoff » Нед Май 23, 2010 8:54 pm

Има - в учебника на Проф. Ж. Сталев по Граждански процес, с. 194 - 213.Обяснени са с примери, което ще ти помогне да ги разбереш и да ги диференцираш. Важно да запомниш е че притезателните субективни права се предявяват с осъдителен иск, а потестативните - с конститутивен.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: 15. Видове субективни права

от bassta » Съб Май 29, 2010 10:31 pm

мисля, че ги разбрах, а ето какво дава и Уикипедия по въпроса:

Делението е според вида на търсената защита. При трите проявления има решаване на спора със силата на пресъдено нещо (СПН), което означава предварително съдено нещо - с нея се установява правното положение такова, каквото е.

Установителен иск — при него решаването се ограничава до СПН. С установителния иск се иска внасяне на яснота, определеност и безспорност в съществуването или не на едно право или правоотношение, което е оспорено.

Осъдителен иск — има изпълнителна сила. С осъдителния иск ищеца иска от съда не само да установи едно право или правоотношение, но и да осъди ответника да изпълни съответното задължение. Характеризира се с изискуемост — право да се иска принудително удовлетворение.

Конститутивен иск — освен СПН се иска и правна промяна. Съдебното решение освен СПН има и конститутивен характер — чрез него се създава, изменя, допуска и извършва едно правно действие, например делба.


Значение на иска в гражданския процес:
1.Поставя начало на исковия процес, като поражда процесуалното правоотношение.
2.Определя спорния предмет и чрез него кои са надлежните страни по делото.
3.Сочи вида на търсената защита, която определя естеството на самия иск (установителен, осъдителен или конститутивен).
4. Предопределя защитага, която може да иска и да получи ответникът по повод на иска- тя се състои винаги в сила на пресъдено нещо, с която се отрича претендираното от ищеца право или се потвърждава отричаното от него право.
5.Поддържа живота на исковия процес: висящността на процеса не може да надживее десезирането на съда, до кето се стига при оттегляне, отказ от иска или съдебна спогодба.
6.Определя предмета на решението - то е отговор на иска; когато искът е основателен, той предопределя и съдържанието на решението; всеки иск съдържа проект за съдебното решение, което ищецът желае, но ще получи само ако искът му е допустим и основателен.


освен това в pravo5.ciela.net има юридически речник, там са обяснени нелошо... И все пак ще видя учебника на проф. Сталев :)
Аватар
 
Мнения: 28

Re: 15. Видове субективни права

от atanassoff » Нед Май 30, 2010 1:44 pm

Осъдителният иск също има сила на пресъдено нещо. Когато може да се предяви осъдителен иск, установителният е недопустим, поради липса на правен интерес. Потестативни са правата за обявяване един договор за окончателен, както и унищожаването на сделките. Друго, което да свърши работа във втори курс не се сещам
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: 15. Видове субективни права

от bassta » Пон Май 31, 2010 2:11 pm

ето какво пише и в учебника:



Видове искове:

Установителен иск - петитума (Петитум (лат.) - Искане. Задължителен елемент на исковата молба, в който ищецът посочва вида на защитата, която търси за субективното право.) се ограничава с искането да се разреши граждански спор със силата на присъдено нещо - спорното право (правоотношение) се отрича или потвърждава. Най-приспособеното нещо за защита срещу правна привидност (нищожност, симулативност). Допустим е относно всякакви граждански права/правоотношения. (Предмет на осъдителен иск - само притезания, а на конситутивен иск - само потестативни права). Правоотношението предмет на иска трябва да се твърди/отрича като едно конкретно, вече възникнало отношение, дори и с модалитети. За да има интерес на УИ е нужно да се оспорва претендирано от ищеца право/да се претендира отричано от него право. Липсва итерес когато спорното право може да е предявено чрез осъдителен/конститутивен иск >> спрямо тях УИ е субсидиарна форма за защита. Всеки, който има интерес за установяване на действителното правно положение има право на УИ.
положителни - Иска установяването на нещо
отрицателни - Иска се доказването на несъществуването на нещо.
И двата иска са тъждествени - зависи коя страан е почнала първа исковия процес --> с установяване на положителността се отрича отрицателността и обратното.
Може да има право на иск, целящо да установи истинността на факти - документи, престъпно деяние.
Предявяват се безсрочно1.

Осъдителен иск - с него ищеца иска от съда:
да установи съда нещо със силата на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника има неудовлетворено гражданско притезание
да допусне принудително удовлетворяване на притезанието срещу ответника( осъждането му )

Ползва се не само със силата на присъдено нещо, а и с изпълнителна сила - само ако решението се уважи.

Предмети:
претендирано от ищеца изскуемо притезание з определена престация или:
претендирана от ищеца отговорност на ответника със своя вещ за чужд дълг
С ОИ занапред ответника трябва да спре да прави действия, с които нарушава правото на ищеца (пример: преминаване през чужд имот, да не използва неговото име)

Интересът е предпоставка за допустимост - липсата налага прекратяване на делото. Интерес има когато ищеца твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което ответника не е удовлетворил. Истиността на твърдението не може да се проверява по повод отвод на ответника за липса на интерес. Дали вземането съществува и дали то е изискуемо е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска - това ще се отговори в края, а не в началото на иска.
Осъдителен иск може да предяви само носителят на неудовлетвореното притезание. Ответник е само това лице, срещу което се търси принудително изпълнение.

Конститутивен иск - искът, с който се предявява потестативно право, което може да се упражни само чрез съд, като се иска от съда да го потвърди със сила на пресъдено нещо и да постанови следващата от него промяна на гражданските правоотношения между спорещите страни.

Искана защита:
да установи със силата на присъдено нещо
да предизвика промяна в гражданските правоотношения между страните по делото.
Търсената с КИ защита е по-пълна отколкото с ОИ. Конститутивното решение удовлетворява потестативното право и с това го погасява --> КИ е средство за принудително осъщесвяване на потестативни права, коит се упражняват съдебно.
Ако КИ бъде отхвърлен --> има съдебно решение за отричане на потестативото право със силата на присъдено нещо.

Предмет на КИ са само потестативни права, които се упражняват съдебно. С КИ ищеца може да си послужи само в случаите, предвидено в закона.
Не са предмет на КИ и на процеса му нито правоотношенията, чиято промяна се търси, нито правните последици, в които се състои търсената промяна - резултат от КИ със силата на присъдено нещо се установява само за съществуването или не на предявно от ищеца потестативно право.

Страни по КИ може да са лицето, което претендира, че е носител на потестативното право и лицето, в чиято правна сфера ищецът цели да предизвика правна промяна.

Няма КИ при конститутивните охранителни актове.

Инцидентен установителен иск - предявява се допълнително по висящ процес от ищеца или от ответника за да се установи съществуването или не на правоотношеиние, което е преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначалния или насрещен иск.
Аватар
 
Мнения: 28


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
cron