Планове за преговор - Гражданско право обща част

Разработки по гражданско право - обща част, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Планове за преговор - Гражданско право обща част

от Assasiyah » Чет Юни 19, 2008 10:04 pm

Това е съвместният ни труд с northern-star по повод Гражданското право - съкратен преглед на най-основното, подходящо е за преговор преди самия изпит. Надяваме се, да ви бъде полезно!



01.
Понятие, система и предмет на Гражданското право (ГП)


1. ГП като: наука, учебна дисциплина, обективно право и субективно право
2. ГП е частно право: методът на равнопоставеност на страните
3. ГП регулира имуществените отношения между гражданско-правните субекти
4. ГП като отрасъл на правото е съвкупност от правни норми, които уреждат гражданско-правните отношения между субектите на ГП
5. Система на ГП: начинът на организиране на нормите, попадащи в ГП – отрасли, клонове (облигационно, вещно, семейно и наследствено, авторско)
6. ГП обща част е съвкупност от законодателни норми, които регулират ГП по общ начин. (проф. Русчев) – съдържат се в ЗЗД (обща част)

02.
Съпоставка между ГП и търговско право, трудово право, граждански процес, международно частно право


1. Съпоставка с търговското право: ТГ не е самостоятелен отрасъл и е клон на ГП; равнопоставеност; уреждат се сходни институти, но ТП е съвкупност от ПН-и, които уреждат правния статут на търговците, а от другата страна е или друг търговец или друг ГП-субект, докато в ГП са само ГП-субекти.
2. Съпоставка с ГПП: ГПП е съвкупност от ПН-и, които уреждат процесуалните действия на гражданите и съда; метод – власт и подчинение.
3. Съпоставка с Трудово право: то урежда правоотношения, във връзка с предоставяне на работна сила, урежда трудови правоотношения; понякога индивидуалният трудов договор наподобява гражданско-правен договор; трудовото правоотношение е винаги – 1) възмездно, има 2) продължително действие и 3) intuitu personae; неравнопоставени.
4. Съпоставка с МЧП: урежда частно-правни отношения с международен характер; МЧП не е част от ГП, но ГП може да бъде част от МЧП.

03.
Принципи на ГП


1. Принцип – ръководно начало на правото. Извлича се от съдържанието на правната норма. Изискване към правните субекти за определено поведение.
2. Правен принцип – осъществява връзката между правото и неправните оценъчни категории.
3. Принципите се използват при тълкуването на ПН-и и осигуряват непротиворечивост на ценностите.
4. Принципи: 1) забрана за злоупотреба с правото; 2) за равнопоставеност на субектите; 3) за самостоятелност на ГП-субекти и свобода на участие на ГП-оборот; 4) на справедливостта; 5) на правната сигурност в обората (за действителност на сделките); 6) на добросъвестност и добрите нрави.

04.
Източници на ГП


1. Източник на ГП: юридически факт, визиран в закона и има за последица създаването на нови ГП-норми и/или изменението, отменянето, суспендирането и тълкуването на вече влезли в сила ГП-норми.
2. Видове: основни и субсидиарни (първични и вторични); 1) Конституцията, 2) международни договори, 3) Кодекси и закони; 4) постановления на МС; 5) правен обичай, 6) правилата на морала и справедливостта, 7) тълкувателни решения на КС, ВАС, ВКС.

05.
Правилата на морала, справедливост, съдебна практика


1. Съдебна практика: не е източник на ПН-и, ТР-я на ВКС и ВАС имат задължителна сила, но не за всички правните субекти.
2. Съдебен прецедент: източник на правото в англо-саксонската правна система.
3. Морал и справедливост: възгледи, които обществото възприема като справедливи и господстващи, на чиято база се формират конкретни, етични и морални правила за поведение. Добросъвестността – незнание за определни обстоятелства, които лицето макар да е могло да знае, не е длъжно да знае/ или очакваната степен на изразходване на усилия, които обществото е възприело за постигане на определен резултат.

06.
Видове гражданско-правни норми


1. Според ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ: общи (неограничен кръг от ГП-субекти, ЗЗД) и специални (едната страна е специфична, ТЗ); общи и специални са и по отношение на обхвата – според това дали са специални продажби или относно всички видове; по отношение на територията – общи и локални.
2. Според СЪДЪРЖАНИЕТО: самостоятелни (действието им не е свързано с наличието на други ПН-и) и несамостоятелни (само във връзка с други ПН-и).
3. Според ЦЕЛТА или ИНТЕРЕСА: заповядващи (създават задължения за положително поведение), забраняващи (отрицателно поведение) и овластяващи (предоставящи субективни права).
4. Според това дали е нужда ПРЕЦЕНКА, или не: абсолютни и относителни.
5. Според ПРЕДМЕТА: материални и процесуални.
6. Според възможността на П-субекти да се отклонят от предписанието: императивни (за цялото общество) и диспозитивни (в частен интерес).
7. Според създаването на ПРЕЗУМПЦИИ и ФИКЦИИ: презумпции (въз основа на установени факти и като се има предвид онова, което обикновено става при наличието на такива факти, се прави заключение за други, несъществуващи и неустановени факти; оборими и необорими); фикции (лежат върху това, което се очаква да стане).

07.
Действие на гражданско-правните норми по време, по място и спрямо лицата


1. Обща х-ка: всяка ПН-а проявява действието си неограничен брой пъти, действа по отношение на неограничен кръг от лица и неограничено на територията на страната или дотам, докъдето се простира.
2. Действие по ВРЕМЕ: достига чрез ДВ; - преживяване на закона (vocation legis) – периодът от обнародването до влизането му в сила (3 дни, ако не е посочено друго в самия закон); - отмяната – с нея се загубва правната сила на закона, ако законът има краен срок на действие или ако има цел, която бива постигната; частична или пълна, изрична или мълчалива; - спиране и суспендиране – временно спиране на закона, не действа по отношение на предвидените в него юридически факти; когато НАкт или неговите разпоредби са обявени за противоконституционни.
3. Обратно действие: законът се създава с действие занапред (ex nunc), докато обратното действие е ex tunc. Такова имаме, когато новият закон се прилага спрямо ЮФ-и, настъпили преди влизането му в сила.
4. Заварено действие: законът действа върху правоотношения, които са настъпили преди влизането в сила, но не са били завършени.
5. Действие по МЯСТО: на цялата територия на Р България, въздухоплавателните и мореплавателните средства под български флаг, на територията на българските посолства и консулства.

08.
Тълкуване на гражданския закон



1. Прилагане на гражданския закон: преценката от страна на компетентните държавни органи дали поведението на останалите ГП-субекти съответства с предписанията на ГП-норма.
2. Тълкуване: изясняване на точния смисъл на нормативния акт. Тълкуващият си изяснява нормативният акт и разяснява съдържанието му на други лица.
3. Предмет: конкретният нормативен акт, самата правна норма от нормативния акт.

09.
Видове тълкуване на гражданския закон


1. Според субекта, който тълкува: официално и неофициално.
2. Според конкретиката на случая: каузално и общо.
3. Според начина: граматическо, логическо, систематично и историческо.
4. Според резултата от тълкуването: потвърдително, ограничително, разширително, поправително и отменително.

10.
Нисша и висша критика на гражданския закон. Правоприлагане


1. Критика: най-елементарната дейност, с която започва тълкуването; установява се: грешки в закона, дали нормата е влязла в сила, дали е приета от компетентен орган. - Нисша – дали текстът не съдържа печатни грешки; - Висша – проверка относно автентичността на органа, действието на нормативния акт, дали не противоречи на друг нормативен акт, с по-висша сила.
2. Правоприлагане:действие на компетентните държавни органи по приложение на нормативните актове.
3. Конкурентност на нормативните актове: коя норма да се приложи в случаи на уреждането от няколко нормативни акта – 1) изрично указано в правна норма; 2) кумулативно – прилагат се заедно; 3) алтернативно – прилага се едната от тях; 4) субсидиарно – прилага се тази, която защитава правния интерес.

11.
Правоприлагане по аналогия, по аргумент от противното и за по-силното основание


1. Способи за преодоляване на празнотите в правото: по аналогия; по аргумент от противното и аргумент за по-силно основание.
2. Аналогия: ако има два подобни случая и единият е уреден в закона, но другият – не, тогава по логически път се разбира как би регулира как би го регулирал законодателя. Предпоставки – констатация на наличие на празнота, търси се подобен случай и установяване че правната норма от другия случай е приложима.
3. Аргумент от противното: трябва да има съществени различия в главните признаци на юридическите факти, за да може да се направи извода, че онова, което важи за уредения случай, не важи за разглеждания.
4. Аргумент за по-силно основание: въпросът, който се урежда е част от вече уреден по-обемен случай – правилото на този, който може да извърши по-голямото, може да извърши и по-малкото.

12.
Гражданско правоотношение


1. Х-ка: възникнала въз основна на ПН-и от конкретен юридически факт връзка между равнопоставени правни субекти. Правноотношението и субективните права възникват по едно време, от един и същи юридически факт. Правоотношението е вид обществено отношение уредено в правото, при което се установява връзка между два или повече правни субекти.
2. Видове: просто (1 субективно право и 1 субективно отношение), сложно (2+ субективно право и 2+ субективно отношение) и комплексно (множество субективни права и отношения).

13.
Субективно право


1. Х-ка: предоставената и гарантирана от закона възможност на едно лице да има свое собствено поведение и да изисква спазването на определено поведение от другите правни субекти.
2. Правно задължение: правно установената необходимост за едно лице да спазва определено поведение, или може да се състои в това лицето да осъществи определен резултат, с оглед задоволяването на нечий чужд правен интерес. Има корелативна връзка между субективното право и правното задължение.
3. Притезание: призната и гарантирана от закона възможност правоимащият да поиска от трето лице определена престация. Не трябва да се разбира възможността изпълнението да бъде принудитено, а възможността то да бъде поискано от третата страна и тя да го извърши доброволно. Притезанието съществува и без да е нарушено субективното право.
4. Абсолютни и относителни субективни права: разликата се състои в това дали правният субект може със свои собствени сили и средства без чужда намеса да осъществи субективното си право (абсолютно право) или не (относително).

14.
Притезанието, претенцията и правото на иск


1. Притезание: призната и гарантирана от закона възможност правоимащият да поиска от трето лице определена престация. Не трябва да се разбира възможността изпълнението да бъде принудително, а възможността то да бъде поискано от третата страна и тя да го извърши доброволно. Притезанието съществува и без да е нарушено субективното право.
2. Претенция: когато се наруши субективното право, можеш да я докажеш и да бъде уважено правото на иск.
3. Право на иск: възможността титулярът на субективното право да се обърне към компетентния орган. Процесуалното право иск идва след като имаме претенция и притезание.

15.
Видове субективни права


1. Според съдържанието: притезателни и непритезателни.
2. Според броя на правомощията: прости (пр. заем) и сложни (пр. собственост).
3. Според възможността да се променят: прехвърлими и непрехвърлими (лични, intuitu personae).
4. Спред зависимостта на субективните права от други и субективни права: главни (имат самостоятелно съществуване) и акцесорни (не могат да съществуват без главно право - ипотека).
5. Според възможността да се делят: делими и неделими.
6. Според това дали за осъществяването им е нужно определено поведение: притезателни и непритезателни. Непритезателните права са 1) потестативни (преобразуващи) – дават възможност на едно лице по своя воля едностранно да предизвика изменение в правната сфера на друго лице/лица, възниква по силата на правна норма, може да действа като санкция за неизправната среда, упражнява се съдебно и извънсъдебно, 2) непотестативни (възникват по силата на упълномощаване и оправомощаване) – едно лице може да въздейства върху чужда правна сфера в резултат на упълномощаване (правните последици от сделките, сключени от упълномощения възникват директно в правната сфера на упълномощителя) или овластяване (пораждат се правни последици в правната сфера на другото лице, от чието име действа първото лице). Разликата се състои в това, че упълномощването поражда само права, но не и задължения.
7. Според отрасловата принадлежност: лични, вещни, облигационни, авторки, семейни и наследствени.

16.
Преобразуващи субективни права. Възражения


1. Потестативни (преобразуващи) – дават възможност на едно лице по своя воля едностранно да предизвика изменение в правната сфера на друго лице/лица, възниква по силата на правна норма, може да действа като санкция за неизправната среда, упражнява се съдебно и извънсъдебно.
2. Възражение: има процесуално и материално-правно действие. Като процесуално – действие на ответника, с което във висящ процес той навежда правни доводи или изтъква юридически факти, които са от значение за претендираното от ищеца субективно право. Като материално-правно – признатата и гарантирана от закона възможност да се откаже изпълнението на едно субективно право.
3. Видове възражения: 1) прекратително, 2) отлагателно; 1) самостоятелни, 2) несамостоятелни; 1) относителни, 2) абсолютни и смесени.

17.
Правно задължение. Видове правни задължения


....

18.
Упражняване на субективни права и изпълнение на правни задължения. Колизии, граници и злоупотреба с право


1. Упражняване на право: поведение на титуляра на правото или на трети лица, чрез което се реализира предписаното в закона или в договора поведение.
2. Субекти: 1) правоимащият, 2) други оправомощени лица по закон, 3) овластени или упълномощени лица, 4) трети лица, които имат интерес да упражняват чужди субективни права.
3. Изпълнение на правно задължение: лично, чрез пълномощник, чрез фактически или правни действия, съдебно и извънсъдебно.
4. Колизия: когато две или повече лица едновременно (искат да) упражняват свои субективни права върху един и същ обект.
5. Принципни положения при колизиите: - при облигационните права колизията между отделните вземания се определя от привилегироваността на вземанията; - когато има колизия между обезпечен и необезпечен кредитор, предимство има обезпеченият; - ако има колизия между два приобретатели на един и същ имот, важи правилото, че първия вписал придобивния акт има предимство, независимо ако другият го е купил по-рано; - добросъвестността дава преимущество при колизия на права с други лица.
6. Граници на упражняване на субективните права: законните интереси и субективните права на другите лица; интереса на обществото.
7. Злоупотреба с право: когато субективното право противоречи на конкретна правна норма и когато титулярът го упражни не за задоволяването на свои нужди, а за постигане на неправомерни цели. Не винаги се злоупотребява право само за да се увреди другия.

19.
Защита на субективните права. Самозащита и самопомощ


1. Защита, гарантирана от държавата: осъществява се от правораздавателните органи; видове искове – ** установителен иск (притезателни и непритезателни; ако се оспорва едно субективно право; отицателен и положителен), ** осъдителен иск (притезателни права; ако нарушението на субективното право надхвърля оспорването и е придружено с фактически действия; ревандикационен и негаторен), ** конститутивен (при упражняването на потестативни права; легитимация на потестативните права).
2. Исков процес, обезпечителен (възбрана на недвижим имот, запор на движима вещ и спиране изпълнението на съдебни решения) и изпълнителен (изпълнява се от съдия-изпълнител).
3. Самозащита и самопомощ: 1) неизбежна отбрана (когато субектът причинява вреда на своя нападател, с цел да се защити от противоправно нападение; според необходимите предели) и 2) крайна необходимост (когато се причинят вреди, по-малки от предотвратените такива).

20.
Субекти на гражданското право. Правоспособност на физическите лица. Ограничаване на правоспособността


1. Субект на ГП: понятието се урежда най-често с императивни правни норми; на правата и задълженията на ГП-правоотношение носители са физически, юридически лица и държавата. ЮЛ възникват като правоспособни и дееспособни.
2. Правосубектност: включва следните компоненти – правоспособност, дееспособоност и деликтоспособност.
3. Правоспособност: годността на правния субект да бъде носител на права и задължения, придобити по силата на закона.
4. Правоспособност на физически лица: начало – от момента на раждане, всеки жив човек я притежава; край – смъртта на ФЛ; дееспособност – когато стане способно да извършва правни действия; не може да бъде отнета; ползват се и лица, които не са граждани на Р България.
5. Ограничаване на правоспособността: тя не може да бъде отнета напълно; може да бъде ограничавана в някои случаи в закона – за определена категория физически лица, или от орган с административни компетенции.

21.
Дееспособност на физическите лица


1. Предпоставка: правоспособността; дееспособността не възниква заедно с правоспособността.
2. Ограничаване: възможно, под някакво запрещение.
3. Правна същност: уредена в закона способност на ФЛ да извършва лично правомерни правни действия, които да пораждат валидни ГП-последици. Това е годността за извършване на правни действия.
4. Деликтоспособност: способността да се носят правните последици от извършени деликти.
5. Степени на дееспособността: 1) пълна – придобива се при навършване на пълнолетие, еманципираните непълнолетни. 2) ограничена – придобива се на 14 г. ; извършване на правни действия със съгласието на родителите или попечителите; забранени сделки: дарение, отказ от права, даване на заем, обезпечаване на чужд дълг; разрешени сделки: ниска стойност, обикновени. 3) недееспособност – малолетни до 14 г., родители-настойници извършват правни действия от тяхно име.

22.
Поставяне под запрещение. Настойничество и попечителство. Прекратяване


1. Поставяне под запрещение: уредена в закона съдебна процедура за ограничаване или отнемане на дееспособността на физически лица, на основания предвидено в закона. Пълно и ограничено. Предпоставки – болестно състояние, което да засяга волята или психиката на субекта; - сстепента на отразяване на това болестно състояние върху волята, волеизявленията и действията му (слабоумие – вродено психическо състояние и придобити психически състояния).
2. Производство: исково; пред окръжен съд; ищци – съпруг, близки роднини, всяко лице, което има интерес; упражняване на потестативно право, имащо за последица отнемането на гражданската правоспособност на ответника.
3. Настойничество: върху малолетни лица, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права; над пълно запретените.
4. Попечителство: над непълнолетни лица, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права; над ограничено запретените.

23.
Правна индивидуализация на ФЛ


1. Гражданска регистрация: вписванията на събитията от живота на едно ФЛ, правени в регистрите за гражданско състояние и вписванията в регистрите на населението. Данни за гражданска регистрация – име, дата и място на раждане, пол, гражданство и ЕГН/личен номер.
2. Характеристики: пол, семейно положение, възраст, здравословно състояние, постоянен и настоящ адрес, име (промяна на името), ЕГН.

24.
Актове (удостоверения) за гражданско състояние. Съставяне, отбелязвания, правно действие


1. Х-ка: правен акт, който има в основата си волеизявление на властнически орган на местно самоуправление (длъжностно лице по гражданско състояние); индивидуални административни актове. Имат формална доказателствена сила, съставя се веднага след обявяването на събитието, обявяването е задължение на предвидените в закона лица (само дееспособно лице).
2. Акт за раждане: в 7-дневен срок след писмено съобщение; 5-дневен – устно, задължение на бащата; припознаване – ако не е установен бащата по оборимата презумпция; нов акт за раждане се съставя в хипотезата на пълното осиновяване.
3. Акт за граждански брак: от длъжностно лице, след установяване на липсата на пречки за сключване на брака и получаване на волеизявленията на субектите, в присъствието на двама свидетели.
4. Акт за смърт: съставя се въз основа на получено съобщение за смърт, което се издава от компетентно медицинско лице в срок от 48 часа след смъртта и не по-рано от 24 часа след. Обявител е лицето, което представя медицинското свидетелство за смъртта.

25.
Безвестно отсъствие и обявяване на смърт


1. Безвестно отсъствие: - отсъствие на ФЛ от мястото, където обикновено пребивава; - липса на сведения за и от него; - определен срок, който започва от датата на последното известие. Обявява се, когато отсъствието е продължило от 1-5 години. Спира изпълнението на задълженията, които се погасяват при смърт, издръжка и пенсия; брак не се прекратява; за всеки от евентуалните наследници възниква правото да искат от съда въвод във временно владение на имотите на отсъстващия. Ако лицето се върне, определението за обявяване на отсъствие се отменя и се връщат имотите.
2. Обявяване на смърт: - отсъствие повече от 5 години, по изключение при 2 години при военни събития или други основания, даващи заключението, че лицето е загинало. Ако лицето се окаже живо – анулира актът за смърт, брак не се възстановява, може да иска имотите от наследството обратно от наследници и трети лица.

26.
Юридическо лице. Видове ЮЛ


1. Юридическо лице: субект на правото, представляващ създадено по определен в закона ред, който е имуществено и организационно обособено и може да бъде носител на ГП-задължения и субективни права. Участва самостоятелно в ГП-оборот. То е правоспособно и дееспособно. Имуществото е материален субстрат, който обхваща всички права и задължения, които има ЮЛ – стойността му е капиталът. Всеки участник в ЮЛ има независима лична собственост. В състава на ЮЛ може да има ФЛ и ЮЛ.
2. Видове ЮЛ: - според това дали осъществяват властнически функции (публичноправни и частноправни); - според целта и дейността (на търговското право, на гражданското право, за публични услуги); - според наличието на членове (корпоративни и учрежденски); - в зависимост от правото на собственост (частни, общински и държавни).

27.
Възникване, системи, преобразуване


1. Системи: - нормативно-контролна (х-рна за ЮЛ на частното право); - разрешителна (ЮЛ, които извършват специфични дейности); - разпоредителна (ЮЛ на публичното право); - други (нормативна – без регистрация и заявителна – ЮЛ, неуредена в закона).
2. Преобразуване: изменение в правното положение на ЮЛ, като дейността се запазва или променя без да се прекратява.
3. Форми: 1) сливане – имуществото на ЮЛ-ца които се сливат преминава към едно ново ЮЛ; 2) вливане – имуществото преминава към едно съществуващо ЮЛ; 3) разделяне – имуществото преминава в две или повече ЮЛ; 4) отделяне – част от дейността и имуществото преминава към едно или повече ЮЛ.

28.
Прекратяване, ликвидация, несъстоятелност, заличаване


1. Прекратяване с ликвидация: процедура за събиране на вземанията, осребряване на имущество, погасяване на задължения и предоставяне на остатъка от имуществото на определени съгласно закона лица.
2. Прекратяване по несъстоятелност: производството е уредено в ТЗ, приложимо и при ЮЛНЦ – съдебно производство за принудително изпълнение върху имуществото на неплатежоспособен длъжник, като се прави план за оздравяване или се осребрява имуществото и се погасяват вземанията.
3. Заличаване: след като са уредени всички вземания и остатъкът от имуществото е разделен, ликвидаторите искат заличаване; решението се обнародва в ДВ, ако регистрацията е била обнародвана.

29.
Правоспособност и органи на ЮЛ


1. Правоспособност: въпросът за дееспособността не се поставя, защото ЮЛ е дееспособно с възникването на правоспособността. ЮЛ със стопанска цел – обща правоспособност, неограничена от предмета на дейност, а ЮЛНЦ – специална, в рамките на целите.
2. Органи: лице/състав от лица, които по силата на устава/закона управляват дейността на ЮЛ; 1) върховни - ОС, 2) изпълнителни – управителен съвет, 3) контролни. Правните действия на ЮЛ се извършват от дееспособни ФЛ, част от негов представителен орган.

30.
Държавата като субект на ГП. ГП-режим на учрежденията


1. Х-ка: д-вата е носител на властнически правомощия, но и участник в ГП-оборот. Тя е правен субект, различен от ЮЛ и ФЛ. Правосубектността й се създава от самата нея и е неограничена. Тя създава правен режим, на който подчинява както себе си, така и всички останали правни субекти. Не притежава правосубектност в семейното и наследственото право; има имущество (собствеността е публична и частна), органи, индивидуализиращи белези.

31.
Търговски дружества. Кооперации.

...........


32.
Жилищностроителна кооперация

...........


33.
Юридически лица с нестопанска цел ЮЛНЦ


1. Х-ка: ЮЛ, чиято дейност няма за цел разпределяне и получаване на печалба, а научни, културни, спортни и други цели. Урежда се от Закон за ЮЛНЦ (ЗЮЛНЦ). Те са от отворен и затворен тип. Цел – постижима, да не противоречи на закона и да не заобикаля императивните законови норми.
2. Видове: според наличието на членски състав – сдружения (има) и фондации (няма).

34.
Сдружения


1. Учредяване: минимален брой на лица – 3 ФЛ/ЮЛ, устав, членство – принцип на доброволност, възниква с участие в учредяването или с приемане на нов член. Членовете имат имуществени и неимуществени права и задължения.
2. Прекратяване на членството: - с волеизявление, смърт, изключване, прекраъяване на сдружението.
3. Органи: ОС (променя и допълва устава, приема/изключва членове, взема решения за преобразуване/прекратяване на дружеството); Управителен съвет (състои се от минимум 3 ЮЛ/ФЛ; за срок от 5 години; управлява и представлява сдружението, привежда в действие решенията на ОС).

35.
Фондации. Политически партии и движения. Други ЮЛНЦ


1. Фондация: ЮЛ без членове, на което ГП-субекти, които го създават предоставят безвъзмездно имущество за определени нестопански цели, които то да осъществява. Органите не е необходимо да бъдат споменати в учредителния акт, споменават се само целите. Актовете, с които се предоставя имущество на фондациите са: 1) едностранна правна сделка, която поражда действия след смъртта на завещателя и 2) дарение. Когато се учредява чрез дарение е нужно учредителният акт да има нотариално заверени подписи. Както сдруженията, така и фонданциите могат да се определят като: - ЮЛНЦ извършващо и стопанска дейност; - ЮЛНЦ неизвършващо и стопанска дейност; - ЮЛНЦ извършващо обществено-полезна дейност; - ЮЛНЦ извършващо дейност в частна полза.
2. Уредба на политическите партии: чл. 11 КРБ кореспондира с чл. 44 КРБ и чл 1, ал 3 КРБ (ПП са вид ЮЛНЦ). ЗПП урежда; Образуване (ред и начин): Инициативен комитет (50 души) -> подготвя се Учрд. Събрание (публична обява + проект за устав + дата, място и час) -> 500 учредители (деесп. бг гражд.) подписват се в протокола и устава -> документите се депозират в СГС, в специален регистър във фирмено отделение). Органи: ОС (Конгрес), управителен орган, контролен орган, след вписването се обявява в Държавен вестник (оповестителен, а не конститутивен елемент); Финансиране: - членски внос, - дарения от ФЛ и ЮЛ (с под 50% участие ), - от собствена дейност (приходи от книги, вестници и списания), - държавна субсидия (ако получи поне 1% на предходните избори, всеки глас = 1% от минималната работна заплата).
3. Други ЮЛНЦ: религиозни общности и народни читалища.

36.
ЮЛНЦ за обществено полезна дейност


1. Цел: да подпомагат развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, образованието, здравеопазването, културата, да подпомагат социално слабите, инвалидите и децата, нуждаещи се от помощ, да защитават човешките права, околната среда и други цели, определени със закон. Фондациите и сдруженията могат да бъдат ЮЛНЦ за обществено полезна дейност. Може да се подпомагат от държавата чрез финансирания и финансови облекчения.
2. Учредяване: минимален брой учредители - 7 дееспособни ФЛ или 3 ЮЛ. Устройственият акт се вписва в централния регистър при Мин. на правосъдието.
3. Органи: върховен и управителен.

37.
Обекти на гражданските правоотношения – понятие и видове, вещи, доход и плодове


1. Обекти: някакво благо, от което титулярът на субективното право може да извлече полза и по повод на което възникват и се упражняват субективните права и задължения.
2. Вещи: материален обект със самостоятелно съществуване, съществува обективно, да е възможно упражняване на фактическа власт върху тях и да имат потребителна и парична стойност
3. Видове вещи: 1) движими, недвижими; 2) потребими и непотребими; 3) делими и неделими; 4) прости и сложни; 5) главни и акцесорни; 6) заместими и незаместими; 7) индивидуално и родово определени; 8) вещи в и извън гражданския оборот.
4. Добив: облагата, получена от една вещ от използването или притежаването й, без да се засяга цялостта й. Плододаващи вещи – вещи, от които се отделят движими вещи, които са били на вещта на майка, а след това са отделни движими вещи, собственост на собственика на вещта – майка. Прираст на вещ – увеличаване теглото или стойността на вещ в следствие на биологични прицеси в нея; Приращение – прикрепяне на други вещи към нея; Граждански плодове – доходи, в следствие на облигационни отношения във връзка с една вещ.

38.
Ценни книжа, пари и нематериални блага


1. Ценни книжа: документи с определени реквизити, които материализират изявления относно съществуването на едно или повече субективни права, както и самите субективни права, така че без документа субективното право не би могло да се упражни или да се прехвърли. Видове: 1) конститутивни (запис на заповед, менителница, чек); 2) легитимационно-разпоредителни (акция); 3) ценна книга като особена движима вещ (да е предмет на прехвърляне, залагане и т.н.); 4) ценна книга на приносител – носител на правото е всеки притежател на ценната книга (акции, коносамент, чекове, облигации); 5) ценни книги за заповед – носителят на правото се посочва (джиро – едностранна сделка, при която правата от ценната книга се прехвърлят от едно лице върху друго; запис на заповед – едностранно волеизявление, облечено в законоустановена форма и съдържащо задължително означението „запис на заповед” – издателят обещава да заплати на поематела на падежа; менителница – издателят с едностранно волеизявление заповядва на друго лице (платец) да се задължи да плати на падежа определена сума на трето лице – поемател; чек – издателят нарежда на банката да плати на поемателя определена парична сума)
2. Пари: документи, издадени от компетентен държавен орган, на които е признато качеството на законно платежно средство. Те са движими вещи
3. Нематериални блага: обекти, които са резултат на творческата дейност или имат оригинерен характер към определен момент. Видове: 1) авторски и сродни права; 2) патентно способни изобретения и полезни модели; 3) промишлени дизайни; 4) марките и географските означения

39.
Имущество


1. Имущество: съвкупността от парично оценими права и задължения. Тук спадат имуществените субективни права и задължения (вещни, облигационни, наследствени); Всяко имущество има титуляр – без субект няма имущество.
2. Преминаване на имуществото на едно лице към друго: при наследяване на ФЛ; при сливане,вливане, разделяне и отделяне на ЮЛ. Възможно е разпореждане с цялото имущество, както и с обособена част от него.

40.
Юридически факти на ГП


1. Юридически факти: факти от действителността, от духовния и психическия живот, като те се превръщат в юридически, доколкото са предвидени в хипотезата на определена правна норма. Не всички факти от обективната действителност са правно релевантни и не целият факт от фактическата действителност е юридически факт. ЮФ на ГП норми имат ГП действие и могат да бъдат обстоятелства от правната действителнсот – СП и правоотношения.
2. Видове: 1) прости и сложни (фактически състави); 2) правопораждащи, правопроменящи, правопогасяващи и правопрекратяващи; 3) според съдържанието си: действия на правните субекти (правни сделки; юридически постъпки), събития, душевни състояния (страдания, болка); 4) според времетраенето си: събития (краткотрайни) и състояния (дълготрайно съществуване); 5) според формата на проявлението: положителни (някаква промяна) и отрицателни (липсва определено събитие); 6) фикции, предположения и ситуации
3. Действие: 1) във времето: общото правило е, че действат за напред, но има и обратно действие, което е предвидено в закона. 2) по отношение на лицата: действат спрямо лицата, за които законът предвижда действие, или когато са изявили воля (договорите например пораждат действие само между лицата, които са страни по него)

41.
Придобиване на права


1. Придобиване на права: придобиването на субективни права от определен ГП субект поражда притежание, което е правна последица от ЮФ с правопораждащо действие.
2. Видове: 1) пряко (ex lege); 2) по волята на правните субекти: оригинерно и деривативно (основава се на СП на друго лице; още се нарича и правоприемство)
3. Правоприемство: придобиване на СП (и задължения), което има за предпоставка притежанието на определено СП (и задължение) от трето лице. Деривативното приемане на СП преобладава в ГП. Видове: 1) транслативна сукцесия: при нея праводателят изцяло прехвърля СП във вида, в който го е придобил; 2) конститутивна сукцесия: прехвърля се отделно право, част; 3) общо (едно лице наследява друго, т.е. всичко)и частно (прехвърля се само единично право/задължение) правоприемство.
4. Изменение и изгубване: изменението на СП води до пораждането на някакво ново СП; изгубването настъпва въз основа на ЮФ, които могат да съдържат или не волеизявленията на страните.


42.
Правна сделка – произход, понятие. Съпоставяне и ограничаване от юридическите постъпки
.

1. Х-ка: правомерен юридически факт, който има за съществена част от състава си едно или повече взаимно свързани волеизявления на гражданско правни субекти, насочени към пораждане на гражданскоправни последици и определящи съдържанието на тези последици. Извършва се от частноправни субекти на правото, с цел да породят, изменят или прекратят права и задължения. За да породи сделката правен ефект, законът може да изисква осъществяването на други юридически факти. Участници сами определят съдържанието на правните последици от сделката. Една правна сделка може да породи повече от един вид правни последици, може и да породи и други правни последици, които страните не желаят.
2. Волеизявление: съзнателно осъществено човешко поведение, с което се изразява желание да се породят определени правни последици.
3. Х-ка на волеизявлението: - вменяемост; - психически преживявания; - обективиране на волята; - окончателен правен акт; - при липса на вътрепшна воля или недостатък, сделката може да не породи своите правни последици.
4. Видове: 1) адресирани (непосредствено и посредтсвено адресирани), 2) неадресирани, 3) главни, 4) добавъчни.
5. Правни последици: пораждане, съхранение, изменение, погасяване или прекратяване на субективни права и задължения и правоотношения.
6. Юридически постъпки: не се предприемат с цел да се породят определените правни последици от тях; пораждат се по силата на социална правна норма; за някои не се изисква лицето на дееспособно.

43.
Видове правни сделки


1. Според броя на волеизявленията: 1) едностранни: - адресирани; - неадресирани (пред държавен орган); 2) двустранни (договори): едностранни, двустранни и съвместни сделки; 3) многостранни.
2. Според задължението, което пораждат: 1) предоставящи имуществена облага (възмездни, безвъзмездни и смесени); 2) непредоставящи имуществена облага (напр. Упълномощаване, отмяна на завещание..).
3. В зависимост дали наличието на основание е условие за действителност: 1) каузална; 2) абстрактна (чек, менителница).
4. Между живи или по повод смърт:
5. С оглед на нужните действия за сключването на сделката: консесуални, формални и реални.
6. Според съдържанието на правните последици: на управление (извличане на облага без да се изгубва субективното право) и на разпореждане (изгубване на субективното право с цел извличане на облага).
7. Според зависимостта от други сделки: главни и зависими (акцесорни).
8. Според това дали е ясен размерът на престациите: комулативни и алеаторни.
9. Фидуциарни сделки: забранени в гражданското право, но разрешени в търговското; фидуциантът прехвърля имуществени права, които приобретателят се задължава да прехвърли обратно по-късно.

44.
Сключване на сделките. Значение на мълчанието и конклудентните действия. Разрешение и одобрение
.

1. Сключване на сделките: извършване на едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на правни последици. При едностранни сделки – извършване на волеизявленията, при двустранни – сключване на договор; при решенията – постановяване и вземане.
2. Субекти на сделката: дееспособни лица; между 14 и 18 години – със съгласието на родители/попечители.
3. Изразяване на волеизявлението: произнасяне на думи, обективизиране чрез думи или в писмен документ, невербални знаци, договорен начин, чрез конклудентни действия при неформални сделки.
4. Преддоговорни отношения: при водене на преговори страните трябва да действат добросъвестно.
5. Значение на мълчанието: по правило в частното право то е липса на волеизявление. По изключение може да обективизира волята, само ако законодателят с изрична права уредба е постановил това, или страните са се договорили.
6. Протест и резерви: волеизявления на лица, които участват в преговорите и чрез които те предупреждават останалите участници да не свързват техните изявления с определени правни последици.
7. Допълнителни волеизявления: с цел да се упражни контрол за законосъобразност – от длъжностни лица, от частноправен субект.

45.
Форма на сделките. Видове форми за действителност
.

1. Форма: специални изисквания, които законодателят поставя за начина на извършване на волеизявленията при определени сделки и на съблюдаването ма които той отдава определено правно значение.
2. Форма за действителност: формални сделки; елемент от фактическия състав на сделката, има конституивно действие.
3. Значение: за обмисляне и предпазване от прибързаност; точно възпроизвеждане на волеизявленията; разграничаване на времето за преддоговорни и договорни отношения, участие на длъжностно лице. Ако не е спазена формата, сделката е нищожна.
4. Видове форми: частна писмена (не изисква намеса на длъжностно лице) и официална писмена (изисква съблюдаване от длъжностно лице).

46.
Съдържание на сделката. Тълкуване


1. Съдържание: в тесен смисъл – юридическият факт, който определя желаните правни последици; в широк смисъл – също и юридическите факти, които са предпоставка за проявлението на правното действие на тези желани правни последици. Елементите на нейния фактически състав: предмет, обект, волеизявление и основание.
2. Видове съдържание на сделките: съществено, несъществено и естествено.
3. Начини за определяне съдържанието на сделките: в повечето случаи страните имат право свободно да уговарят правата и задълженията си, когато законовата уредба на уговорките е императивна, страните не могат да се отклоняват от нея.
4. Общи условия: начин за предварително формиране съдържанието на сделката.
5. Тълкуване на сделките: аналитична дейност, която има деривативен, производен характер, тъй като обект на тълкуване е една вече сключена сделка. При тълкуването трябва да се търси действителната обща воля на страните, уговорките на волеизявлението трябва да се тълкуват една с друга, всички уговорки трябва да бъдат схванати в смисъла на договора; трябва да се тълкуват с оглед целта на договора, добросъвестността и и справедливостта.

47.
Сделки под условие, срок и тежест


1. Модалитети: ограничаване на волята на страните и обуславяне настъпването на действието на сделката. Най-важното приложно поле – облигационното и наследственото право.
2. Условие: вид волеизявление, което поставя настъпването на правното действие на сделката в зависимост от едно бъдещо и несигурно събитие; факт от действителността, който представлява бъдещото и несигурно събитие, обхванато от волеизявлението; може да бъде юридическо събитие или юридическо действие; трябва да е бъдещо и несигурно; под условие могат да се разбират и определени законови предпоставки.
3. Видове условия: отлагателни и прекратителни; положителни и отрицателни; каузални (не зависи от волята на никоя от страните), потестативни (от волята на някоя страна) и смесени (според това от кого зависи настъпването на условието).
4. Действие на условието: на три нива – до сбъдването му, действие на сбъднато условие и действие след сбъдване и ако не се сбъдне (при сбъдване на отлагателно условие и при прекратително условие).
5. Срок: обуславящо волеизявление, което придава правно значение на изтичането на определен срок от време и от друга страна е период от време, който представлява едно бъдещо и сигурно събитие. Може да бъде напълно и относително определен; отлагателен и прекратителен; в полза на длъжника, на кредитора и на двете страни. Изчислява се спиред това дали се брои по месеци, дни, седмици.
6. Тежест: прилага се в случаите на безвъзмездно разпореждане, уговорката, с която едно лице отстъпва безвъзмездно другиму дадено имущество, възлагайки на приобретателя определени задължения, да извърши или да не извърши определени действия.

48.
Недействителност на сделките


1. Х-ка: поради определени недостатъци на сделката, действието й или е отказано или е атакуемо. Белези: Основания за недействителност – правопрепятстващи или правопрекратяващи юридически факти, касае се за сделки, които са възникнали, но са засегнати от определени пороци; Действието, което законът прикрепва към основанията.
2. Недействителни сделки и деликтите: при деликта се включва и вина; представлява причиняване на вреди, докато при недействителните сделки не е задължително да има вреда; при двата случая настъпват и различни правни последици.
3. Незавършени сделки: някои от елементите от фактическия състав на сделката липсват; в този случай има вероятност сделката да се завърши.
4. Сделки във висящо състояние (inpendente conditione): тази сделка поражда правни последици, ако е налице допълнителен юридически факт, който ако не настъпи, то чак тогава сделката остава без правно действие.
5. Относително недействителни сделки: при тези сделки става дума за недействителност на сделката по отношение на едно лице и действителност по отношение на всички останали.
6. Развален договор: в този случай не говорим за порок в правопораждащия сделката фактически състав, а последващ порок, неизпълнение на една действителна сделка. Тук се казва, че става дума за нарушаване диспозицията на правната норма, а не в хипотезата, както е при унищожаемите сделки.
7. Отмяна на сделките: когато никоя от страните не желае да изпълни една вече валидна сделка, няма порок на сделката, а желание на една страна или повече да прекрати правното дейстив на една сключена сделка.
8. Видове недействителност на сделките: 1) нищожност – нарича се още начална недействителност, абсолютна недействителност и др.; основания: сделки, които противоречат на закона или го заобикалят, договори, които противоречат на добрите нрави, с невъзможен предмет, договори без съгласие, които не са в предписаната от закона форма, липсва основание, привидни договори и др.; Характеристики: - нищожната сделка не поражда изначално действие поради порок, който не може да се санира в последствие; - отменена хипотеза в гражданския закон, която съдържа основание за нищожност ще остане в сила, освен тогава, когато новият ГЗ с обратна сила придава нови правни последици; - поради тежестта на порока, който води до нищожност, е предвидена свобода на предявяване на нищожност; - няма давностни и преклузивни срокове за предявяване на нищожност; предявява се както по съдебен, така и по извънсъдебен път. 2) унищожаемост – може да се породи от пороци във волеизявлението на едно лице и които да засегнат възможността му да формира валидна воля; унищожаемата сделка поражда действията на една валидна сделка, но е поставена в зависимост от волята на страната, на която законът е признал потестативното право да иска унищожаването й; възможна е и конфермация (потвърждаване) от страната, която има правото да иска унищожаването й чрез писмен акт; предявява се по съдебен път. 3) частична недействителност – нищожността на отделни части не влече нищожността на целия договор, това важи и за едностранните сделки в съответствие с чл. 44 ЗЗД, както и за многостранните сделки.

49.
Нищожни сделки по ч. 26, ал 1 ЗЗД


1. Противоречие със закона: до основание за нищожност може да се стигне при противоречние с всяко юридически задължително правило за поведение, когато нарушава правен обичай, с конкретна правна норма, с правен принцип.
2. Заобикаляне на закона: разновидност на противоречието със закона, има противоречие в резултата, който страните искат да постигнат, а същевременно законът забранява постигането му, когато само едната страна има съзнание, че заобикаля закона, то сделката е унищожаема поради измама.
3. Противоречие с добрите нрави: добрите нрави са установени с морални норми, които имат нравствено-етично съдържание, но са издигнати като основание за оценка на сделката; често противоречието с добрите нрави върви заедно с противоречие със закона.
4. Сделки върху неоткрити наследства като основание за нищожността на сделките: от една страна се накърнява императивна законова норма, а от друга – добрите нрави – имуществото зависи от смъртта на наследодателя, а той е още жив; неоткрито наследство – съвкупността от права и задължения, имущество, която след смъртта на лицето ще се превърне в наследство.

50.
Нищожни сделки по чл. 26 ал. 2 ЗЗД


1. Х-ка: става въпрос за нищожността на сделки, които са завършени, но опорочени, при които нарушаването на волеизявленията са толкова съществени, че не могат да породят желаното от страните действие на сделката.
2. Начална невъзможност на предмета: когато е невъзможно това, към което страните са насочили усилията си; липсата на предмет трябва да предхожда или да съвпада със сключването на сделката; началната невъзможност трябва да бъде непреодолима.
3. Липса на воля (съгласие): когато волята и изявлението не съвпадат; такива случаи има при вилеизявление, направено на шега и при насилие, когато волеизявлението е предадено грешно.
4. Липса на форма: когато законът изисква форма, но тя липсва; в такива случаи обикновено сделката се конвертира в друга сделка, за да се запазят нейните белези.
5. Липса на основание: само при каузалните сделки; каузата рядко е записана в договора, тя се извлича по тълкувателен път; трябва да се докаже от страната, която твърди, че няма основание.

51.
Привидни и прикрити сделки. Подставено лице


1. Привидни сделки: специален случай на съзнателна липса на воля/съгласие; несъответствие между волята и изявлението, което е съзнателно и желано; фактическият състав е завършен, но страните целят да скрият какво желаят да постигнат реално.
2. Прикрити сделки: чрез двустранно подставяне, едностранно подставяне и подставено лице; извършват се чрез симулация.
3. Видове симулация: абсолютна, относителна (прикриване на същинската сделка със симулативна), дисимулативна (прикрита), пълна и частична симулация.
4. Начини за предявяване на привидността: трябва да се докаже, че - страните не желаят настъпването на правните последици на тази сделка, - какви са действително желаните от страните правни последици; доказателствени средства – обратно писмо, начало на писмено доказателство (но то не е достатъчно за пълно доказване), пряко признание на отсрещната страна.
5. Действие на привидните сделки: сделката ще бъде нищожна, до разкриване на симулацията, ако тя не бъде разкрита – тя ще обвърже страните.
6. Подставено лице: когато едно лице иска да придобие нещо, но не иска трети лица да разбират какво придобива и за целта използва сламен човек.
7. Скрит пълномощник: лице, което извършва правни действия, възложени му с договор за поръчка в интерес и за сметка на доверителя, с цел да не се разбере действителния купувач.
8. Едностранно подставяне: когато едно лице сключва сделка от свое има и със свои средства, но в придобивания документ се вписва името на трето лице, с надеждата, че то ще приеме сделката.

52.
Унищожаеми сделки поради недееспособност, грешка и измама


1. Основания за унищожаване: нередовности във волеизявлението, при които поради неправилно формиране на волята, изявлението не съответства на действителността било, защото не си дава сметка за определени фактори, било макар да схващат тези фактори, се изразява друга воля, несъответстваща на действителната.
2. Унищожаване поради недееспособност: сделки, които са сключени от недееспособни.
3. Унищожаване поради грешка: неосъзнато несъответствие между волята и нейното обективиране, грешката като юридически факт има следните х-ки: - у автора на волеизявлението трябва да е формирана определена представа за сделката, която сключва, но тази представа е невярна, а волеизявлението трябва да бъде направено именно под въздействието на такава грешка; възможна е грешка в начина на извършване на волеизявлението, както и да засяга съдържанието на волеизявлението. Видове: - грешка в предмета на сделката (грешка в обекта на сделката); - грешка в лицето (когато личните качества са изиграли решаваща роля за сключването на сделката); - грешка в съдържанието на волеизявлението (когато страните наричат едни и същи неща с различни правно-технически термини).
4. Унищожаване поради измама: когато едната страна е била подведена от другата да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Едната страна трябва да е в заблуда, да е умишлено въведено в заблуда от другата страна или от трето лице, чрез укриване на факти от действителността, било тяхното изопачаване.

53.
Унищожаеми сделки поради заплашване. Крайна нужда


1. Заплашване: когато едната страна е принудена от другата страна или трети лица, чрез възбуждането на основателен страх, да сключи договора. Страната трябва да е под влияние на определени страхови представи; те да са предизвикани от другия участник в сделката или от трето лице; настъпването на страховите представи трябва да е свързано с човешки действия; да има причинно-следствена връзка между волеизявлението и наличието на представите, предизвикващи страх.
2. Крайна нужда: едно лице е принудено, поради недостиг на материални средства за задоволяване на основните му материални нужди, да сключи явно неизгодна за него сделка.

54.
Предявяване на недействителността. Потвърждаване, конверсия


1. Предявяване на нищожността: може и по извън съдебен ред; може да бъде предявен успоредно с друг иск; съдът не действа служебно; нищожните сделки не могат да бъдат санирани; декларативно съдебно решение.
2. Предявяване на унищожаемостта: само по съдебен път; правоимаща е страната, която желае унищожаването на сделката или нейните универсални правоприемници (наследниците); трети лица не могат да искат унищожаването на сделката; предявява се с иск или възражение (ако ищецът е завел процес и изисква изпълнението); ако е преди да е искано изпълнение по нея – с констутуивен иск; конституивно съдебно решение.
Начален момент на погасителната давност:
3. Атакуване на административно-правен акт: т.нар. инцидентен съдебен контрол дава възможност на гражданския съд да се произнесе по спор за законосъобразността на административен акт – ако той е нищожен, то целия смесен фактически състав няма да породи правно действие.
4. Потвърждаване (конфермация): способ за запазване действието на една унищожаема сделка, докато конверсията запазва само частично действието на сделката.
5. Конверсия: когато заздравяването е невъзможно; запазване на здравата част на сделката, чрез превръщането й в нов тип сделка. Нищожната сделка трябва да включва съществените белези на друг тип сделка и страните да желаят правното действие на новата сделка.

55.
Имуществени последици от недействителните сделки между страните и трети лица


1. Принцип: когато е дадено нещо по недействителна сделка, то трябва да се върне, освен ако сделката е обявена за нищожна поради накърняване на закона или на добрите нрави. В зависимост от това дали и двете страни са действали по този начин, онзи, който е действал нарушавайки закона/добрите нрави, няма право да си иска даденото.
2. Реституционно право: едно притезателно право, включително и когато е необходимо упражняването на друго такова.
3. Искове: 1) при нищожна сделка: - отрицателен установутелен иск за обявяване на нищожността на сделката; - осъдителен иск, с който се иска връщане на даденото; - осъдителен иск, с който се иска обезщетение за претърпените вреди. 2) при унищожаема сделка: - конституивен иск за унищожаване на сделката; - осъдителен иск, с който се иска връщане на даденото; - осъдителен иск, с който се иска обезщетение за претърпените вреди.
4. Право на конфискация: санкция, изразяваща се в едно потестативно право на държавата да придобие даденото по една приватизационна сделка, която се е оказала нищожна, тъй като при придобиването купувачът си е послужил с подставено лице или скрит пълномощник.

56.
Представителство – необходимост, понятие. Представително правоотношение. Отграничения. Представителството в гражданското и в търговското право.


Представителство – извършване на правни действия от едно лице за друго и от името му с непосредствен ефект за другото лице. Правните действия трябва да са в интерес на представлявания. Те настъпват направо и непосредствено в патримониума на представлявания. Знанието и на представителя, и на третото лице е предпоставка за настъпването на правното действие в правната сфера на представлявания (съобщаването, че действа от чуждо име може да стане мълчаливо или изрично)
Представително правоотношение – правоотношение между представителя и представлявания.
Представителната власт е сходна с потестативните права (тя е непритезателно субективно право), тъй като и нейното съдържание се изразява във възможността да се предизвика правна промяна в правната сфера на друго лице (представлявания).
Границата на упражняване на представителната власт са интересите на представлявания. Представителството не ограничава възможността представляваният, ако е дееспособен, сам да извършва действия, за които е овластен представителят.
Търговско представтелство – според ТЗ то включва търговски пълномощници, търговски представител, търговски посредник


57.
Приложно поле на представителството. Възникване и прекратяване на представителната власт
.

Представителят може да извършва само правомерни правни действия от името на представлявания, които да пораждат правни последици. Представителството е приложимо към сключването на всички договори във връзка с извършването на действия по спиране и прекратяване на давност, по извършване на действията по упражняването на субективни права, по изпълнението на правни задължения. Недопустимо е изпълнението на задължение intuitu personae.
Възникване на представителната власт – 1) по волеизявление на частно лице (1. чрез едностранно волеизявление – завещание; по силата на договор; назначаване на лице да изпълнява функциите на представителния орган в ЮЛ); 2) чрез властнически акт (1. чрез АА; 2. чрез съдебно решение); 3) от юридически факти (1. раждане – автоматична представителна власт на родителите му; 2. членство в организация; 3. брак – особена представителна власт между съпрузите)
Прекратяване на представителната власт – 1) общи основания (при смърт на представителя или представлявания; при ЮЛ представителството се представлява с прекратяване на ЮЛ; при поставяне под запрещение на представителя или представлявания; при безвестно отсъствие на лицата); 2) специални основания (при отказ/оттегляне на представителната власт; при освобождаване от представителна власт при ЮЛ; при осиновяване – новите родители поемат представителството)

58.
Видове представителство. Договаряне сам със себе си. Представителство на ЮЛ
.

1) Според основанието за възникване на представителната власт – а) доброволно; б) задължително – не е нужно съгласието на представлявания (възниква въз основа на съдебно решение, на АА, при малолетните)
2) Според вида на правните действия, които може да извършва представителя – а) активно – представителят е овластен само да извършва правни действия; б) пасивно – представителят е овластен само да приема волеизявленията, насочени към представлявания; в) смесено – представителят е овластен да извършва правни действия и да приема волеизявления
3) Според обема на представителната власт – а) пълна – при задължителното представителство; б) ограничено – представителната власт може да е дадена за извършването на едно конкретно правно действие; за определени правни действия; ограничението може да е и по отношение на територията, на която може да се осъществява представителната власт;
4) С оглед на възможността за множество представлявани/представители – а) еднолично – един представител представлява няколко различни лица; б) колективно – множество представители упражняват заедно представителната власт (ЗЮЛНЦ)
Представителство на ЮЛ – това е особен вид органно представителство и е задължително, тъй като ЮЛ няма собствена воля. Представителите са ФЛ, които са включени в представителните органи.
Договаряне сам със себе си – 1) когато представителят сключва договора, като прави волеизявления от името на представлявания и от свое име също; 2) когато едно лице е представител и на двете страни по договора и прави волеизявления от името и на двамата представлявани. ЗЗД постаноява нищожност на договарянето сам със себе си, но ако представляваният се съгласи, договорът има действие.

59.
Упълномощаване. Видове пълномощно. Прекратяване. Преупълномощаване
.

Упълномощаване – едностранна сделка, с която едно лице (упълномощител) учредява представителна власт в полза на друго лице (упълномощен, пълномощник), т.е. овластява го да извършва от негово име правомерни правни действия, чиито последици да настъпват директно за упълномощителя. Това е едностранна, формална, адресна сделка. Приемането й е необходимо. Нужна е дееспособност. Пълномощното не прекъсва възможността на упълномощителя да извърши сам съответните правни действия. Ако има забрана за упълномощителя да извърши определени правни действия, тогава има забрана и за пълномощника извърши същите тези. Упълномощаването може да бъде 1) изрично; 2) конклудентно (упълномощителят присъства по времето, когато пълномощника извършва правните действия – тогава упълномощителят одобрява сделката не изрично) и 3) предполагаемо (при т.нар. представителни лица, които извършват действията от името и за сметка на лицето, което е собственик на някакво търговско заведение)
Форма – ако за сделката, която трябва да бъде извършена, се иска нотариална форма, тогава и пълномощното трябва да бъде в същата.
Видове – 1) от гледна точка на предоставената представителна власт (1. общо; 2. специално – сочат се конкретни правни действия; за определено време и т.н.
2) от гледна точка на това дали пълномощното се дава за извършването на едно или на няколко действия (1. еднократно; 2. многократно); 3) от гледна точка на времето (1. срочно; 2. безсрочно)
Прекратяване – 1) при оттегляне и отказ от пълномощното (едностранни волеизявления); 2) при смърт на упълномощителя или пълномощника/ прекратяването на ЮЛ – има действие ex nunc и извършените вече действия трябва да се приемат от насрещната страна; 3) при поставяне под пълно запрещение; 4) ако има даден срок в пълномощното или действието, за което е предвидено, бъде изпълнено
Преупълномощаване – едностранна сделка на пълномощника, с която овластява трето лице да действа от името на упълномощителя и правните последици да настъпват пряко за него. Лицето, което преупълномощава, притежава вече представителна власт. Възможно е, ако упълномощаването на преупълномощителя е възникнало не по силата на закона, а от правна сделка. Така създадената представителна власт поражда правоотношение между преупълномощеното лице и първоначалния упълномощител.
Преупълномощаването възниква: 1) когато упълномощителят е разрешил на пълномощника да преупълномощава; 2) ако няма разрешение, преупълномощаването трябва да е необходимо за запазването интресите на упълномощителя (договор за поръчка). Упълномощеният е длъжен да уведоми упълномощителя за преупълномощаването, иначе той (упълномощеният) отговаря за действията на преупълномощения като за свои действия.

60.
Действие от чуждо име без представителна власт. Потвърждаване и последици


Едно лице действа без представителна власт като мним представител (falsus procurator) на едно друго лице, което е мнимо представлявано спрямо трето лице, с което мнимият представител сключва правна сделка или извършва правни действия.
Поради липсата на валидна представителна власт на представителя, правни последици за представлявания няма да настъпят.
Потвърждаване (ратификация) има когато действията на лице без представителна власт бъдат в последствие потвърдени от лицето, за което уж е действало и то с обратна сила. Потвърждаването прави валидна сключената без представителна власт сделка. То трябва да бъде направено във формата, в която е упълномощаването за сключване на сделката.
Последици - ако мнимият представляван не потвърди, е възможно правните последици да настъпят за мнимия представител. Ако никой от двамата не иска да поеме правните последици, тогава третото лице (което действа добросъвестно) може да търси само негативни вреди от насрещната страна. Ако последва потвърждение, мнимото представителство се счита като например договор за поръчка. Ако не последва потвърждение, няма никакви последици, защото няма извършени правни действия.

61.
Косвено представителство

.................


62.
Погасителна давност. Преклузивни и рекламационни срокове


Погасителната давност има в основата си един период (време) и поражда субективното право при проявлението на този срок. Тя е период от време, през който не настъпват някакви обстоятелства, водещи до прекратяване на субективното право на вземане на кредитора. В облигационното право срокът определя от кой момент субективното право става изискуемо.
Това, което възниква, с погасяване на давността, е възможността да се откаже изпълнение на кредитора (това е потестативно право). Давността е погасяване на вземанията на кредитора, но едва след като длъжникът се възползва от възможността си да откаже да изпълни. Следователно правото, което възниква в резултат на изтичането на погасителната давност, няма преобразуващ характер – това е непритезателно, непотестативно право да се откаже изпълнението на задължението.
Погасителна давност и придобивна давност – погасителната давност е институт на цялото гражданско право, при нея имаме бездействие на кредитора, а придобивната е институт само на вещното право, тя е способ за придобиване на вещни права или упражняване на фактическа власт с намерението да се владее.
Видове срокове – 1) давностни – период от време, в течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, се погасява правото да се търси защита; 2) преклузивни – прекратяват субективното право; текат за всички страни; не могат да бъдат спирани или прекъсвани; 3) рекламационни – изрично уредени в закон срок, в рамките на които титулярът на субективното право е длъжен да направи искане (рекламация) пред длъжника за доброволно уреждане на спор относно неизпълнението

63.
Видове давностни срокове. Конкуренция на давностните срокове


5-годишна давност – всички вземания, за които законът не предвижда друг срок
3-годишна давност при три хипотези (чл. 111, ЗЗД): 1) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е превиден друг давностен срок; 2) вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор (имат санкциониращ характер); 3) вземания за наем, лихви и други периодични плащания
1-годишен е срокът за унищожаване на сделка, която е сключена в хипотезата на крайна нужда при явно неизгодни условия по чл. 33 от ЗЗД.

64.
Начало на давностния срок. Броене на давностния срок. Погасителна давност при правоприемство
.

(чл. 114, ЗЗД) Давността започва да тече, след като вземането е станало изискуемо
Потестативните права не се погасяват по давност, ако това не е изрично казано в закона.
При броенето на давността не се брои денят на събитието, от който започва да тече, както и денят на събитието (5 дни преди 10 декември – срокът изтича на 4 декември). Ако последният ден е неприсъствен, изтича на първия следващ присъствен ден.
Цесията на едно вземане не води до погасяването на вземането по давност, тъй като прехвърлянето на вземането преминава върху новия кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности (това включва и започналата да тече погасителна давност). При новацията обаче давността прекъсва и започва да тече нова погасителна давност.

65.
Спиране и прекъсване на давностните срокове. Прилагане на погасителната давност


Спиране – предполага възникването на определено събитие, до началото на което давността е текла и след преустановяването на което давността продължава да тече. Не тече давност 1) между родители и деца, до изтичането на родителските права; 2) между намиращи се под настойничество/попечителство лица и техните настойници/попечители, докато трае настойничеството/попечителството; 3) между съпрузите докато трае бракът; 4) за вземанията на ЮЛ срещу техните управители, докато последните са на служба; 5) за вземанията на ненавършили пълнолетие и поставените под запрещение лица, за времето, през което нямат назначен законен представител; 6) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по решение на съда се намира под управление, срещу управителя, докато трае управлението; 7) докато трае съдебния процес относно вземането
Прекъсване – давността се заличава и започва да тече нова давност. Прекъсва се 1) с признаване на вземането на длъжника; 2) с предявяването на иск/възражение от страна на кредитора срещу длъжника; 3) с предприемане на действия за принудително изпълнение
Приложение – погасителната давност не настъпва служебно – само по искане на длъжника съдът може да постанови погасяване на вземането на кредитора.
Аватар
 
Мнения: 531



Re: Планове за преговор - Гражданско право обща част

от Assasiyah » Вто Юни 24, 2008 8:53 am

В най-съкратения вариант при това. (giggle) (wink)
Аватар
 
Мнения: 531

Re: Планове за преговор - Гражданско право обща част

от bassta » Пет Апр 23, 2010 2:02 am

А плана по проф. Русчев ли е?
Аватар
 
Мнения: 28


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта