www.legaltheory-forums.org

18. Договор в полза на трето лице. Обещаване действието на трето лице

Всеки договаря за себе си. Договорът произвежда действие за договарящите – това е принципът. Законът прибавя, че в някои случаи договорите могат да произведат действие и по отношение трети лица – да породят за тях не задължения, а права. Според чл. 22, ал. 1 от ЗЗД „Може да се договаря и в полза на трето лице”.
Договорът в полза на трето лице е този договор, по който страните (обещателят и уговарящият <стипулантът> се съгласяват, че едно трето лице <бенефициер>, което не участва в договоря нито пряко, нито чрез представител, ще има правото да иска изпълнението на поетото от обещателя задължение.

Застраховките живот и транспортните застраховки са главната област на приложение на договора в полза на трето лице.

Предпоставки за валидност
>> необходимо е договорът да бъде валиден – ако е нищожен, третото лице не придобива никакви права
>> договарящите трябва да са се съгласили да облагодетелстват едно трето лице
>> нужно е третото ползващо се лице да е достатъчно определено. Договорната клауза в полза на трето лице не може да бъде валидна. (пример: „в полза на наследниците ми”).

Придобиване на правата на третото лице
Стипулираното право възниква веднага и направо в имуществото на третото ползващо се лице и не преминава през имуществото на уговарящия. Договорът поражда за третото ползващо се лице пряк иск срещу обещателя, пряка претенция за престиране на това, което в негова полза е уговорено.

Отмяна на договора
Третото лице придобива веднага, направо и непосредствено уговореното в негова полза. Това придобиване обаче не е окончателно. Уговорителят, по чийто почин всъщност третото лице става кредитор, има право да отмени уговорката.
Чл. 22, ал. 1 от ЗЗД гласи, че „уговорката в полза на трето лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея”.

Приемане от третото лице
Гореспоменатото висящо състояние се премахва, след като третото лице приеме уговорената в негова полза облага, тъй като с приемането отпада възможността да се отменя уговорката и облагата окончателно се придобива от третото лице. Едностранното му изявление затвърждава правото в негово лице. Чл. 22, ал. 1 от ЗЗД обаче допуска възможността уговорителят да си запази правото да отмени клаузата и да посочи друго ползващо се лице.

Отказ от третото лице
Третото лице може да заяви, че не желае да се ползва от облагодетелстващата го клауза и в този случай придобитото от него право отпада с обратна сила.

Отношения по повод договора в полза на трето лице
1) бенефициер – облагодетелстваният, третото лице
2) обещател – промитентът, т.е. този, който поема задължение да даде или да направи нещо в полза на третото лице
3) уговорител – стипулант, който уговаря да се престира на третото лице и приема задължението на обещателя в този смисъл.

>> отношения между обещателя и уговорителя – това са страните по договора. Уговорителят има правото едностранно да развали или да иска развалянето на договора по съдебен ред поради неизпълнение на същия. Изправният има право да иска развалянето на договора.
>> отношения между обещателя и третото лице – третото лице има претенция за изпълнение към обещателя. Той може самостоятелно да иска изпълнението на уговореното в негова полза. Третото лице не е страна по договора.
>> отношения между уговорителя и третото лице – стипулантът може да уговаря нещо в полза на третото лице, за да изпълни едно свое задължение към това лице. Стипулантът може да уговаря в полза на третото лице, защото иска да го дари
>> отношения между третото лице и кредиторите на уговорителя. Чл. 22, ал. 3 от ЗЗД.

Обещаване действието на трето лице
Договорът поражда субективно право за лице, което не е страна по него. Този договор е в полза на третото лице, не в негова тежест. Не се допуска две лица да се съгласят да създадат задължение за трето лице без негово знание, участие и въпреки волята му.
Договорът, с който едната страна обещава на другата, че трето лице ще извърши нещо или ще се задължи към нея, е често срещан. Важно е да се подчертае, че в този случай възниква задължение за обещателя, не и за третото лице. Обещателят е изпълнил задължението си, ако третото лице извърши уговореното действие или поеме обещаното задължение. Ако третото лице откаже да се задължи, обещателят дъжи на съконтрахента си обезщетение на общо основание. Възможно е обещателят да се освободи от плащането на това обезщетение, ако сам извърши обещаното.

(По М. Марков)
18. Договор в полза на трето лице. Обещаване действието на трето лице.

1. Понятие

1.1 Същност

Договор в полза на трето лице е договор, който съдържа уговорка, че спрямо едната страна (обещател, промитент) се пораждат права за лице (бенефициер), различно от страните.

Договорът, сключен в полза на трето лице е изключение от принципа, че договорите действат само между страните. Това изключение обаче се отнася само до пораждане на права, не и на задължения за трети лица.

Договорът в полза на трето лице не е самостоятелен тип договор, а се отличава със специфична клауза, с която действието на договора се разпростира спрямо трето лице. По този начин се избягва прехвърлянето на права, а третото лице ги придобива директно. Каузата на различните правни последици се крие във валутното отношение (това между уговарящия и третото лице).

1.2 Приложно поле

а. Най-често договор в полза на трето лице е застраховка, влог, гледане и издръжка, превоз и др. Клауза в полза на трето лице може да бъде и част от договор за делба, спогодба и др.

б. При дарение с тежест в полза на трето лице, клаузата не бива да променя икономиката на отношенията и намерението за облгодетелстване. Тежестта в полза на трето лице задължава дарения към третото лице, но не за равностойна престация. Ако дареният е уговарящ, не само той се облагоделства от договора, но и третото лице не може да получи цялата облага.

в. В полза на трето лице може да възникне както вземане, така и други права – напр. вещни права. Ако предмет е недвижими имот, правната сигурност не е гарантирана, защото не е уредено вписването на приемането и на отмяната на уговорката. Според проф. А. Калайджиев договорът е под прекратително условие – отказът на бенефициера или отмяната на уговорката.

1.3 Придобиване

Господстваща у нас е теорията на непосредственото придобиване – призата от закона възможност да се въздейства върху чужда правна сфера, но не с едностранно изявление, а чрез договор.

1.4 Отграничения

а) За разлика от представителството при договора за трето лице няма действие от чуждо име и задълженията не възникват за бенефициера, а за уговарящия. Би могло договор в полза на трето лице да се съчетае с косвено представителство – довереникът да отговаря в полза на доверителя.

б) При договорът за превоз получателят, за разлика от бенефициера, има задължения.


2. Сключване на договор в полза на трето лице

2.1 Страни

 Обещател (промитент) е страна, която поема задължението към третото лице.
 Уговарящ (стипулант) е насрещната страна по договора.
 Третото лице (бенефициер) се ползва от договора, но не е страна по него.

а. Отношението между стипуланта и промитента се нарича основно отношение или отношение на покритие.

б. Отношението между стипуланта и бенефициера е се нарича валутно отношение. То съществува към момента на сключване на договора и съдържа каузата на уговорката. Възможно е, напр. при гестията, валутното отношение да не съществува шредварително. За стипуланта клаузата в полза на трето лице е акт на разпореждане. Той трябва да може да се разпорежда с правата си. Ако каузата е donandi, трябва да е дееспособен (чл.73 СК).

в. Отношението между промитента и бенефициера се нарича външно отношение. То възниква по силата на договора.

2.2 Предпоставки за валидност на клаузата

Освен общите съществуват и някои специфични предпоставки за валидност на клаузата в полза на трето лице. На първо място, трябва да е постигнато съгласие относно клаузата (ако само тя страда от пороци договорът може да е частично недействителен). Третото лице трябва да е определено или поне определяемо. Като част от договора и клаузата трябва да е облечена в необходимата форма. Налице трябва да има и кауза – тя може да варира (типичната куза е donandi).


3. Действие на уговорката в полза на трето лице

3.1 Придобиване на правата от бенефициера

Бенефициера придобива правата директно – още преди приемането. Ако основанието е дарствено, необходимо е съгласие на дарения. В чл. 425 ТЗ е установено едно изключение от принципа – ако бенефициера, в полза на когото е открит банков влог, почине, правата се придобиват от уговарящия, а не от наследниците на третото лице.

3.2 Приемане от третото лице

За бенефициера възниква преобразуващо право да приеме или не. То се упражнява с едностранно изявление на бенефициера, че желае да се ползва от уговорката – след като тя е породила действие. Приемането е неоттеглимо. Адресат на волеизявлението може да бъде която и да е от страните. Не са установени изисквания за форма, а е възможно и приемане чрез конклудентни действия. След приемането отпада правото на отмяна. С оттеглянето на уговорката или при изричен отказ от страна на бенефициера се погасява правото на приемане.

3.3 Отмяна на уговорката

а. Вземането, възникнало за бенефициера е, отменимо. Възможно е да се уговори неотменимост или това, че отмяната може да стане само по съгласие на страните. Възможен е и отказ от право на отмяна. По своята същност отмяната представлява преобразуващо право, което се упражнява извънсъдебно с изявление на стипуланта до промитента или бенефициера. Веднъж упражнено изявлението е неоттеглимо. Не са установени изисквания за форма.

б. В резултат на отмяната бенефициера губи правото в негова полза и не може да го приеме повече. Вземането става част от отношението между страните (ако е било с оглед личността на бенефициера – то се погасява поради невъзможност за изпълнение). Страните могат да се споразумеят и за друг бенефициер (предварително или след това). Правото да се посочи нов бенефициер може да е запазено само за стипуланта.


4. Правоотношения

4.1 Основно правоотношение (стипулант-промитент)

Основно правоотношение е това между страните по договора (отношение на покритие). То включва всички права из адължения, с изключение на това, което е дадено на третото лице. Уговарящият може да иска изпълнение, но в полза натретото лице. Само уговарящият може да унищожи или развали договора.

4.2 Отношение промитент-бенефициер

Отношението между промитента и бенефициера се нарича външно отношение. По него третото лице има вземане, снабдено с претенция. Само изпълнението спрямо него е точно. При неизпълнение третото лице разполага с право на обезщетение. То разполага и с обезшеченията на вземането. Третото лице обаче не е страна и следователно не може да унищожи или развали договора.

Външното отношение е несамостоятелно. Въпреки това погасителните основания в отношенията стипулант-промитент не могат да засягат правата на бенефициера – сливане, опрощаване, прихващане и др. Промитентът обаче може да противопостави възраженията произтичащи от договора – недействителност, възражение за неизпълнен договор, за разваляне. Възможни са и възражения от личните отношения на промитента и бенефициера (напр. прихващане). Недопустими са възражения от други отношения със стипуланта или отношения между стипуланта и бенефициера.

4.3 Отношение стипулант-бенефициер

Отношението между стипуланта и бенефициера се нарича валутно отношение. То може да произтича от различни източници – поръчка, заем, дарение и дори гестия. Прилагат се съответните правила за отделните видове договори.

Бенефициерът може да иска изпълнението, направено на уговарящия.

4.4 Бенефициер и кредиторите на стипуланта

Кредиторите на стипуланта имат иск по чл.135 ЗЗД. Увреждането за тях е само до размера на даденото от уговарящия – това те могат да искат от бенефициера.


5. Обещаване действието на трето лице

5.1 Определение

Обещаване действието на трето лице е договор, с който едната страна (обещател) се задължава към другата, че трето лице ще се задължи спрямо нея за нещо или ще й осигури определена престация.

Обещаване действието на трето лице е уредено в чл.23 ЗЗД.

5.2 Разновидности на договора

Договорът за обещаване действието на трето лице може да е за задължаване или за престиране. Той може да бъде едностранен или двустранен, възмезден или безвъзмезден. Няма типична правна цел, а основанието му може да следва от друго отношение. Приложното поле на този договор е неограничено.

5.3 Сключване

Страни по договора за обещаване действието на трето лице са само кредиторът и обещателят. Обещателят може и да не е дееспособен. Третото лице не е страна. Предметът на договора е да осигури задължаването или действието на трето лице. Договорът е неформален. Каузата може да варира – за кредитора обикновено е credendi. Възможно етози договор да се сключи и с цел обезпечаване на чуждо задължение, но за разлика от поръчителството той няма акцесорен характер.

5.4 Действие на договора

а. Обещателят може да замести третото лице сам или с друго лице. Съгласие на кредитора е нужно, ако личните качества на третото лице са от значение.

б. Ако третото лице изпълни обещанието то може да се задължи чрез едностранно волеизявление (но по-често чрез договор с кредитора) като това трябва да стане в съответната форма за действителност (ако такава е предвидена). Ако третото лице се задължи за действие или бездействие, отговорността за лошо или забавено изпълнение ще носи обещателят.

в. Ако третото лице не изпълни, вместо него може да изпълни обещателят в случай че престацията е заместима. Кредиторът обаче няма претенция за изпълнение срещу обещателя. Възниква отговорност за вредите. При обещаване на задължаване – това са негативните вреди (освен ако не е уговорено друго). При обещаване действието на трето лице вредите от неизпълнението. Обективната невъзможност за изпълнение по отношение на третото лице освобождава от отговорност обещателя.

(По Тр. Конов, П. Попов)
18. Договор в полза на трето лице. Обещаване действието на трето лице.

1. Договор в полза на трето лице.

1.1. Принципът “всеки договаря за себе си” и отношение на третите лица към сделката.
1) Принципът. Облигационното отношение поражда задължения за страните. Според чл. 21, ал. 1 ЗЗД Договорът поражда действия между страните. Когато договорът се сключва от представител, той действа от чуждоиме и за чужда сметка и правните последици са за представлявания - той е страна по договора. Поставя се въпросът дали третите лица, които не участват нито пряко, нито косвено, имат отношение към сделката. Поначало те нямат такова отношение, но може да има изключение.
2) Изключения - трети лица имат отношение към сделката: 1) третото лице може да изпълнява задължението на длъжника въпреки противопоставянето на кредитора (чл. 73) - замества кредитора и по този начин става страна по договора (отношението не се погасява); 2) сключен договор може да рефлектира в чужд правен кръг (всички сделки са свързани с целта, която се преследва, а в някои случаи сделките пораждат конкретно право за трето лице).
Договорът може да породи действие и спрямо трети лица, но само в предвидените в закона случаи (чл. 21, ал. 1). В тази връзка чл. 22, ал. 1, изр. 1: Може да се договаря в полза на трето лице. Договорът има относително действие, но по изключение могат да се породят права (не и да се уговорят задължения) в полза на трето лице.

1.2. История и правна уредба на договора в полза на трето лице.
1) Римското право познава този договор като изключение. Възможно е дарение с тежест: при дарението се поставя модалитет, че надареният ще издържа трето лице, посочено от дарителя, за 1 г. - за това трето лице се поражда едно право по волята на дарителя със съгласието на дарения. Било е възможно да се сключи и заем при подобна хипотеза.
2) ФКГ (под влияние на Потие), чл. 1121; BGB, чл. 328-339; ШвГК, чл. 18; английското право; ЗЗД (отм.), чл. 33 предвиждат договор в полза на трето лице.
3) ЗЗД урежда договора в полза на трето лице в чл. 22. Действащата правна уредба се запазва в проекта за граждански кодекс.

1.3. Договор в полза на трето лице:
1) Определение. Договорът в полза на трето лице е съглашение, от което се пораждат права за лице различно от страните по договора. Кожухаров определя договора в полза на трето лице като договор, по който страните се съгласяват, че едно трето лице, което не участва в договора нито пряко, нито чрез представител, ще има правото да иска изпълнението на поетото от обещателя задължение.
2) Страни. Страните по договора са уговорител (стипулант) и обещател (промитент).
3) Цел. Тези две страни имат за цел този договор да породи действие за тях и за едно трето лице (бенефициер). Основната цел на договора в полза на трето лице е да породи право за едно трето лице.

1.4. Необходимост и приложно поле на договора в полза на трето лице. Този договор опростява отношенията и е полезен:
1) Уговорителят сключва договор с обещателя, но уговорителят дължи на третото лице, трябва ли да се извърши двойно изпълнение (време, разноски). По-лесно е да се избегнат подробностите и да се изпълни направо на третото лице.
2) При това ускоряване на оборота, при възможността да се използва този договор и при застраховките (живот, гражданска отговорност) - застрахователната сума се получава от третото лице.
3) Възможно е да се използва при дарение - напр. дареният да издържа трето лице.
Договорът в полза на трето лице се урежда от правните норми на общата част на облигационното право, защото може да бъде клауза от съдържанието на всеки специален облигационен договор: застраховка по живот, продажба, замяна, наем.

1.5. Предпоставки за валидност. За да се сключи договор в полза на трето лице, е необходимо:
1) Договорът трябва да е валиден. Ако е нищожен, третото лице не придобива права. Ако е унищожен, правата отпадат с обратна сила.
2) Договарящите трябва наистина да са се съгласили да облагодетелстват едно трето лице (затова третото лице придобива права). Уговорката да е допустима от закона, да не противоречи на добрите нрави.
3) Третото лице трябва да е определено или определяемо (родените и след сключването на договора за застраховка към момента на настъпването на застрахователното събитие; в полза на съпругата - напр. отнася се до втората съпруга). Договорната клауза в полза на трето неопределено лице не може да бъде валидна - то трябва да е поне определяемо.

1.6. Сключване, кауза и предмет на договора.
1) Сключване на договора. Съгласието трябва да се постигне между обещателя и уговарящия. Договор в полза на трето лице се сключва с оглед на основното правоотношение, което се уговаря между уговорителя и обещателя.
- Ако това отношение е неформално, то и относно уговорката във връзка с третото лице няма да се изисква форма. Ако става дума за договор с изискване за форма, договорът ще е формален. Става дума за формален договор и с третото лице, ако се налага.
- Договорът може да бъде и двустранен, и едностранен. При двустранен договор обещателят изпълнява на третото лице, но изпълнява задължение към уговорителя. При едностранен договор обещателят предоставя заема на третото лице; обещателят решава да надари уговорителя, а той казва, че приема дарението, но иска да отиде за трето лице.
2) От гледна точка на каузата договорът е поликаузален - каузата е поливариантна. Основание (причина на договора): пряката и непосредствена цел, към която е насочен договорът; типична за определен тип договор. Каузата се определя от това каква е основната сделка.
3) Предметът може да бъде вещ (прехвърляне на третото лице), ценна книга, вземане, може да се учредява залог, ипотека в полза на третото лице.

1.7. Сключване на договора и действие.
1) Двете страни постигат съгласие и с това договорът е сключен. Ако договорът е формален, съгласието е в съответната форма.
2) Действие относно третото лице.
а. Придобиване на правата от третото лице. Виндшайд счита, че със сключване на договора в полза на трето лице за третото лице възниква автоматично съответното право, което преминава в патримониума му, преди дори да е узнало за договора. Това се поддържа и от Кожухаров. Руската доктрина поставя под съмнение тази теория (1912): третото лице придобива правото, след като е направило волеизявление за придобиването. Кожухаров извежда придобиването на правото непосредствено от договора от това, че правото не преминава през патримониума на уговарящия и третото лице не е правоприемник на уговарящия: претенцията за престиране срещу обещателя не преминава от уговарящия към третото лице, а възниква направо за него. Като аргумент в подкрепа на това Кожухаров използва разпоредба на ЗЗД в областта на застраховките, аналогичен е текстът на чл. 415, ал. 2 ТЗ: Ако ползващото се лице е наследник, то има право на застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството - застрахователната сума не спада към наследството на уговорителя, третото лице ще я получи на собствено основание и оттук правото на застрахователната сума е право, породено направо в неговото имущество. Според П. Попов със сключването на договора за третото лице възниква правото да приеме определеното в договора за него право - възниква възможност да придобие правото. Докато се произнесе третото лице, договорът е сключен (дава възможност на третото лице да придобие), но дотогава уговорителят може да промени и правото, и третото лице (чл. 22, ал. 1, изр. 2).
б. Отмяна на уговорката. Законът дава възможност за отмяна, но страните може да са уговорили и неотменимост.
- Отмяна преди приемане от третото лице. Според чл. 22, ал. 1, изр. 2 Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. До приемането на уговорката от третото лице уговорителят може да я отмени - неговото едностранно изявление е достатъчно. Кожухаров, изхождайки от тезата за непосредственото придобиване, казва, че до приемането придобиването не е окончателно и при отмяна придобитите права отпадат с обратна сила - придобиването е пряко, но не е окончателно и до приемането се намира във висящо състояние.
- Отмяна след приемане. Според П. Попов след като третото лице е направило волеизявление, че придобива правото, то трябва да бъде ненакърняемо. Законът обаче и след като третото лице е направило волеизявление да придобие правото, предвижда възможност и тогава да се промени и правото, и третото лице, но само ако уговорителят е запазил правото да промени третото лице - чл. 22, ал. 1, изр. 3: Уговарящият може да си запази правото да отмени тази уговорка или да замени третото лице. Би трябвало такава уговорка да не се позволява, но това са частни отношения.
3) Приемане от третото лице. С приемането от третото лице в неговия патримониум възниква правото. Приемането може да се адресира до уговарящия или обещателя, а може и до двамата. Правото на третото лице възниква от фактическия състав, включващ договора и волеизявлението на третото лице да приеме правото. Според Кожухаров правото възниква само от договора, а приемането само премахва висящото състояние и води до окончателно придобиване. За изявлението на третото лице не е необходима форма за валидност, достатъчни са и конклудентни действия (напр. цесия на застрахователната сума). Волеизявлението на третото лице е потестативно право. То консолидира сключения договор от гледна точна на възможността да се промени третото лице, освен ако има допълнителна уговорка.
4) Отказ от третото лице. Третото лице може да не желае да се ползва от уговорката - може да се откаже с едностранно, неформално волеизявление, адресирано до двамата. В такъв случай според Кожухаров придобитото право отпада с обратна сила. Договорът обаче не губи силата си - само трябва да бъде посочено друго ползващо се лице.

1.8. Правоотношения. Заинтересованите лица са три групи - бенефициер, промитент и стипулант. Правоотношенията са три групи:
1) Отношения между страните (отношение на покритие). Действието е свързано най-напред със задължения между страните (според договора), но цялото или част от задължение се изпълнява като се престира на третото лице. Като страна по договора уговорителят може да предяви иск срещу обещателя за изпълнение на задължението му. Уговорителят като страна по договора, а не бенефициерът, може едностранно да развали договора или да иска развалянето му по съдебен ред поради неизпълнение. И двете страни могат да искат обявяване на договора за нищожен, да искат унищожаване, да развалят договора поради неизпълнение, да упражняват право на задържане.
2) Отношения между уговарящия и третото лице (валутно отношение). Отношенията могат да бъдат най-различни: 1) възможно е уговарящият да иска да надари третото лице (при условията на чл. 227 ЗЗД уговорителят ще може да иска отмяна на дарението в срок 1 г. от узнаване на основанията); 2) може да бъде изпълнение на едно задължение (causa solvendi) на уговарящия към третото лице; 3) възможно е уговарящият да даде заем на бенефициента посредством престацията на обещателя.
3) Отношения между обещателя и третото лице (външно отношение).
а. Претенция за изпълнение - може ли третото лице да иска реално изпълнение от обещателя. Третото лице може да предяви такава претенция не като страна по договора, а като придобило право по него - искът е негов. Бенефициерът може да поставя обещателя в забава, да търси обезщетение за вреди поради неизпълнение.

б. Възражения на обещателя. Може ли обещателят да откаже изпълнение на третото лице (да задържи дължимото на третото лице право върху една вещ) поради неизпълнение на уговарящия - чл. 22, ал. 2: Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възражнията от други отношения с уговарящия. Чл. 334 BGB: всички възражения на обещателя, които възникват от договора в полза на трето лице, могат да се направят на третото лице. Тъй като правата на третото лице произтичат от договорна връзка между уговарящия и обещателя, ако уговарящият не изпълни задължението си, обещателят може да откаже изпълнението на третото лице, докато уговарящият не изпълни (уговарящият и обещателят ще бъдат осъдени да изпълнят едновременно). Обещателят може да възрази на третото лице и че договорът е унищожаем, ако го е сключил при грешка, измама, заплашване.
в. Разваляне (бенефициерът няма задължения), унищожаване на договора (волята му не е опорочена) от третото лице не може да се иска (не е страна по договора).
4) Отношения между третото лице и кредиторите на уговорителя. Този договор следва да бъде считан за един от важните договори и относно кредиторите, които могат да отменят действията на длъжника - чл. 22, ал. 3: Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само това, което уговарящият е дал по договора (виж и чл. 414, ал. 8 ТЗ). Относно правата на кредитора да отмени действията на длъжника, които увреждат възможността кредиторът да бъде удовлетворен (чл. 135), се приема, че тези действия могат да бъдат отменени, но в рамките на това, което уговорителят е дал по договора: застраховка (внесени 1000 лв)-смърт на лицето (синът получава 10000 лв)-кредиторите отменят договора (получават 1000 лв).

1.9. Същност на договора. Някои считат този договор за оферта към третото лице (не става ясно защо само едната страна може да оттегли предложението, защо само за едната страна възниква задължение, в кой момент се поражда действие). Според други това е условна сделка. Според някои при този договор трябва да се приеме, че е налице една гестия (страните са гестори по отношение на третото лице). Може да се приеме, че договорът в полза на трето лице е пример за договор с рефлексно действие, което възниква по силата на закона.

2. Обещаване действието на трето лице.

2.1. Страни по договора и предмет на задължението.
1) Страните са обещател и кредитор.
2) Обещателят се задължава, че едно трето лице ще поеме задължение пред кредитора или ще извърши определено действие в полза на кредитора. Задължението възниква за обещателя, то е пред кредитора: с това задължение, което е поел, обещателят не ангажира третото лице, то само ще реши. Обещанието не обвързва третото лице, обвързан е само обещатлят - чл. 23: Този, който е общал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие - в сила е принципът, че всеки договаря за себе си и може да обвърже само себе си.

2.2. Смисъл на задължението. Обещаването на действието на трето лице е една гаранция за кредитора, че е възможно чрез това задължение, което е поел обещателят, да се сключи една сделка. Този договор е често срещан (напр. един от собствениците поема задължение, че и останалите собственици ще се съгласят да се сключи договор за продажба на недвижими имоти) - създава известна степен на увереност за кредитора.

2.3. Действия. Задължение възниква за обещателя, няма задължения за третото лице, което не е страна по договора.
1) Обещателят е изпълнил задължението си, ако третото лице извърши уговореното действие или поеме обещаното задължение.
2) При неизпълнение на това задължение, което третото лице е трябвало да поеме, отговорност носи обещателят: 1) при договор intuito personae се дължи обезщетение; 2) при друг договор обещателят трябва сам да изпълни обещаните действия или да плати обезщетение (има право на избор). В зависимост от обещаното обезщетението има различен обем: ако е обещано поемане на задължение, вредите са от нарушен негативен интерес, ако е обещано изпълнение, обещателят ще отговаря за неизпълнение. Обещателят се освобождава от отговорност при последваща невиновна невъзможност (напр. вещта, която е трябвало да бъде продадена, погива).

2.4. Отличия от поръчителството. Поръчителят отговаря за чуждо задължение (отговорността му е обусловена от съществуването на задължението). Обещателят не отговаря за изпълнението на чуждо задължение, а само за поемането му.

Въпрос 18
Договор в полза на трето лице. Обещаване действието на трето лице

1. Понятие
а/ Същност на правния институт
Договор, при който пряка последица от волята на уговарящия и обещателя е възникването на права направо в чужд правен кръг. Това ускорява и облекчава граждания оборот. Действието за третите лица не може да бъде поемане на задължения.
б/ Отграничения
• Представителство – представителят не действа от свое име и не е страна по правоотношението за разлика от уговарящия.
• Договор, който произвежда действие във връзка с друг договор ( две зависими едно от друго дарения )
• Дарение с тежест – надареното лице не придобива права по силата на самия договор, а след изпълнение на тежестта
• Изпълнение на некредитор ( чл. 75 ЗЗД )
• Договори с рефлексно действие – действието в чужд правен кръг настъпва ex lege, докато при договорите в полза на трето лице – по волята на страните.

2. Страни и елементи
а/ Страни
- Обещател ( проминент ) – страната, която поема задължението към третото лице.
- Уговарящ ( уговорител, стипулант ) – насрешната страна по договора.
- Трето лице ( бенефициер ) – ползващо се лице. Не е страна.
б/ Съгласие между уговарящия и обещателя.
в/ Модалитети – условие, срок.
г/ Определено ( или определяемо ) трето лице, вкл бъдещо лице.
д/ Основание на уговорката.
е/ Неформален договор , освен при изключителни случаи ( чл. 18 ЗЗД ).
ж/ Предмет – няма ограничения.
з/ Не е задължително присъствието на третото лице.
е/ Няма изисквания за интерес или неустойка.
з/ Начален момент на действието – момента на сключването ( а не момента на приемането на бенефициера ) или от момента на съставянето на нотариалния акт.

3. Действие
3.1. Придобиване на правата от трето лице
Придобиването на правата от третото лице става по силата на сделката от момента на постигане на съгласие между стипуланта и проминента ( или изготвяне на нотариален акт ) или съгласно уговорен модалитет.
3.2. Отмяна на уговорката
а/ Правна уредба
Чл. 22 ЗЗД (1) Може да договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на трето лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.
(2) Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.
(3) Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.
б/ Обща характеристика
- Отмяната става с едностранно волеизявление на уговарящия, съобщена на обещателя или на третото лице. Ако обещателя не знае за отмяната и изпълни на третото лице, той се освобождава от задължението си.
- Отмяната има действие ex nunc
- Правото на отмяна се погасява, ако третото лице заяви, че иска да се ползва от уговорката ( освен, ако не е уговорено противното )
- Сделката може да бъде уговорена като неотменима
- Уговарящият може да се споразумее, че може да смени бенефициера дори и последния вече да е заявил, че иска да се ползва от уговорката, освен ако личността на бенефициера не е съществен елемент от сделката.
в/ Особености
- Неотменимост – сделката е неотменима, ако има строго личен характер или ако е в интерес на обещателя. В такъв случай правото е ненаследимо и не може да се упражнява от кредиторите на уговарящия ( в противен случай – обратното )
- Ако договорът е формален, изявлението за отмяна трябва да бъде извършена в съответната форма и трябва да бъде вписано, за да има действие срещу третите лица.
- Уговарящият може да отмени само правото на третото лице да иска изпълнение. Тогава изпълнение ще може да иска само уговарящия в полза на третото лице.
- Уговарящият може да отмени получаването на престацията от третото лице. Обещателят трябва да престира на уговарящия, освен ако личността на бенефициера е била съществен елемент от уговорката – договорът се разваля.

3.3. Приемане на уговорката от трето лице
а/ Приемане на уговорката
- едностранно, неформално, наследимо ( стига да няма личен характер ) преобразуващо право
- може да бъде извършено мълчаливо или изрично ( чрез подпис върху сами договор или върху отделен документ )
- може да се извърши само след като е сключен договора
- поражда действие от получаването от обещателя и/или уговарящия
- неоттеглимо заявление
- ако третото лице не съобщи на обещателя, че иска да се ползва от уговорката, обещателя ще се освободи от задължението, ако добросъвестно престира на уговарящия, който е заявил след приемането, че оттегля уговорката.
б/ Отказ на третото лице
- едностранно, неформално изявление адресирано до уговарящия и/или обещателя
- погасява правото на третото лице да се ползва от уговорката
- неоттеглимо
- поражда действие ex nunc
- уговарящия може да замени бенефициера с друг, стига сделката да не е била с оглед личността на последния.

4. Правоотношения между страните
4.1. Правоотношения между уговарящия и обещателя
- те са страни по договора
- задължителни другари
- притежават всички преобразуващи права, ако договорът е двустранен, вкл и правото да искат изпълнение един срещу друг. Ако договорът е едностранен, тогава кредитор се явява уговарящият.
- В случай, че обещателят е престирал преди развалянето на договора, той има право да иска обратно както от уговарящия, така и от третото лице.
4.2. Правоотношения между обещатетеля и третото лице
- третото лице не е страна по договора и не притежава правата за разваляне на договора или унищожаване на договора.
- Третото лице е страна по допълнително акцесорно облигационно отношение и може да 1. иска изпълнение, 2. постави обещателя в забава, 3. иска обещетение за вреди от неизпълнение, 4. упражнява привилегии и др.
- Изпълнението, даването вместо изпълнение, прихващането, сливането и опрощаването в отношенията между О и ТЛ са способи за погасяване на задължението и погасяват вземането на уговарящия.
- Горните способи не погасяват правото на ТЛ, ако са възникнали между О и У.
- Ако договорът е нищожен или унищожаем О може да противопостави това на ТЛ. Ако измамата произхожда от ТЛ и У е знаел за това, О има право да унищожи договора.
- Ако У не е изпълнил, О може да противопостави това на ТЛ и да развали договора. Ако ТЛ изпълни вместо У, тогава О не може да развали договора.

4.3. Правоотношения между уговарящия и третото лице ( валутни отношения )
а/ Solvendi causa - уговарящият е задължен към третото лице да сключи договора ( довереник )
б/ acquirendi causa – обещаната сума се дава като заем на бенефициера
в/ donadi causa
г/ Уговарящият действа като гестор на третото лице.

Бенефициерът може да иска изпълнението от уговарящия, ако последният е получил изпълнение вместо него .

4.4. Правоотношения между третото лице и кредиторите на уговарящия
Ако кредиторите на уговарящия отменят договора на основание чл. 135 ЗЗД, бефициерът е длъжен да върне само онова, което уговарящият е дал по договора ( застраховка )

5. Обещаване действието на трето лице
5.1. Понятие
Договор, с който едната страна ( обещател ) се задължава към другата страна (кредитор), че трето лице ще се задължи за нещо към кредитора или ще извърши някакво действие в негова полза.

Чл. 23 ЗЗД Този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие
5.2. Страни
- Страни са обещателят и кредиторът, третото лице не е страна.
- Обещател може да бъде ФЛ или ЮЛ. Представител на обещателя трябва да има разпоредителна власт.
- Кредитор може да бъде всяко лице. Представителя на кредитора трябва да иам право да получава изпълнение.
- Качествата на третото лице са без значение. Може да се обещава на бъдещо лице, но не и на несъществуващо ( нищожност на договора поради невъзможен предмет )
5.3. Елементи
- съгласие между обещателя и кредитора
- модалитети – срок или условие
- изрично или мълчаливо сключване
- неформален договор ( доказва се със свидетели само над 1000лв )
- казуално – основанията на страните могат да бъдат различни.
- предмет на задължението на обещателя е осигуряване уговореното поведение на третото лице.
5.4. Действие
- Обещателят и кредиторът могат да изменят съглашението, преди третото лице да се е съгласило. Обещателят може да променя третото лице само със съгласието на кредитора.
- Ако третото лице изпълни обещаното, обещателят се освобождава за това си задължение. Ако поел и друго – то остава. Обещателят се освобождава от отговорност при невиновна невъзможност.
- Ако волеизявлението на третото лице е нищожно или унищожаемо, задължението на обещателя се възстановява с обратна сила.
- Съглашението между кредитора и третото лице може да се сключи неприсъствено и няма изискване за форма, може да бъде изирично или мълчаливо, освен ако законът не постановява друго.
- Волеизявлението на третото лице има действие ex nunc – от момента на извършването му.
- Ако третото лице не поеме задължението, обещателят дължи обезщетение на кредитора за действително пртърпените вреди.
5.4. Разграничение между обещаване действието на трето лице и поръчителство
- Поръчителят дължи същото, каквото и главният длъжник. Обещателят дължи обезщетение, кредитора не може да иска реално обезщетение от него, освен ако не са го уговорили.
- Задължението на поръчителя е акцесорно, на обезщетителя е главно.
- Отговорността на обезщетителя е договорна.