www.legaltheory-forums.org

Философия, теория и история на държавата и правото

Часовете са според зоната UTC + 2 часа





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
  МнениеПубликувано на: Сря Авг 27, 2008 4:57 pm 
  
Offline
2. Договор- понятие, същност, значение и видове. Едностранни сделки.


Според чл.8 ЗЗД- Договорът е съглашение м/у 2 или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка м/у тях. Легалната дефиниция обаче страда от основен недостатък. Тя е буквално преведена от фарГК, т.е. е твърде остаряла.(19в.)
Понятие за правна сделка-теоретично-волеизявление на частно правен субект, насочено към пораждане на частноправни последици, желани от страните. Или сделката е ЮФ с 2 белега: волеизявление, което поражда гражданскоправни/частноправни последици.
Договорът е съглашение- винаги предполага 2 страни, които правят насрещни волеизявления(автор-адресат).= съглашението е съвпадение на взаимно насочени насрещни волеизявления,които съвпадат по съдържание.
Правно значение на договора-Причини:1.Сделката е юр. инструментариум, чрез който се # автономия на волята.- чл.9 ЗЗД; страните чрез волеизявление определят правните последици (дали да се влезе в правоотношение, с кого, какво да бъде съдържанието на това правоотношение). 2.Договорът има предимство, изразено чрез основни правни принципи- никой не може да бъде задължаван чрез чужди волеизявления. Нужни са волеизявления и на двете лица= договорът е най-разпространената сделка и юф в ЧП.
Видове договори:
1. Според критерия разпределил Пр и Зд м/у страните от обл.отношение:
-едностранни договори- едната страна има само права(кредитор), а другата само задължения(длъжник)
- двустранни договори- за всяка от страните си пораждат Пр и Зд, всяка от страните е кредитор и длъжник. Пример:продажба двустранните договори са взаимни –едното Зд е основание за другото.Възможности-само при двустранен договор-1.чл.90 ЗЗД възражение за неизпълнен договор.2.чл.89 предвижда погасяване на възможни зд, поради погасяване на др. Зд при невъзможност. 3.чл. 87 едностранно разваляне на договора поради неизпълнение(при виновно неизпълнение на зд на едната страна, др. страна има право едностранно да развали договора, не задължена да изпълни своето зд).
- двустранни несъвършени договори (те са едностранни) при наличието на допълнително възникнал юф, възниква допълнително зд и вземане.Това не превръща договора в двустранен.Пример: заем за послужване; чл.9 ЗЗД право на задържане.???
2. Според естеството на обл. отн., което се създава:
- престационни- правните последици са налични към конкретната обмяна на блага.
-организационни- правните последици са насочени към бъдеща замяна на блага.
3. Според субектите:
- с пряко действие- договор с пряко действие поражда правен ефект само за страните по него.
- с отразено рефлексно действие- поражда правен ефект само в изрично посочени случай: договор в полза на 3то лице.

Едностранни сделки --- чл. 44 ЗЗД- пораждат действие само , ако това е нормативно предвидено- те са нормативно изброени.


3.Сключване на договор

Договорът като съглашение предполага 2 волеизявления. Той има 3 елемента:
1. Предложение - оферта
2. Приемане – акцепт
3. Режим на съгласието чл.13-14 ЗЗД
І. Правен режим на офертата –едностранно волеизявление, с което се изразява желание за сключване на определен договор е определено съдържание. Автор може да бъде всяко лице. 2 начина за адресиране:--оферта до точно определено лице-тя поражда правно зд, когато достигне до него.;--публична оферта-адресирана е до неограничен брой адресати.
Форма на офертата: тя е част от договора, важат изискванията за форма на договора(неформален, формален)
Съдържание на офертата: приемането тр да се изрази в „да” и „не”, за да се определи съдържанието на самия договор. Съществено съдържание-пр. последици, без който сделката не може да възникне(цена, предмет). Несъществено съдържание е 2 вида:
1/Естествено съдържание: постига прани последици нормативно предвидени, те настъпват и без да са нормативно предвидени, няма нужда да се уговаря, то си следва(обезщетението).
2/Случайно съдържание: последиците, за да възникнат тр да бъдат уговорени(задатък, модалитети)
Правни последици при офертата: офертата има обвързващо действие. При свободната оферяемост може да се оттегли по всяко време, стига да не е приета. Може да се оттегли стига да не е стигнала до адресата, а ако е стигнала тр да мине определен период от време и ако е приета не може да се оттегли.Ако е направена със срок, офертата е обвързана с изтичане на срока. Оферта без посочен в нея срок на действие, има обвързващо действие за период от време, който закона определи.
ІІ. Правен режим на акцепта-приемането- едностранното волеизявление, с което адресата на офертата заявява, че е съгласен с направената оферта. Автор на акцепта е адресата на офертата.
Съдържание: да изразява пълно съгласие с направеното волеизявление, т.е. „да”. При отказ се връща частта , в която има несъгласие, която страните си сменят, т.е несъгласният прави свое предложение.Необходимо е съгласие по всеки въпрос. Акцептът тр да бъде получен в обвързващият период на офертата.
ІІІ. Постигане на съгласие- чл. 8 от ЗЗД според това дали договора е сключен м/у присъстващи или отсъстващи. Всяка от страните приема непосредствено волеизявлението на другата страна, това е и момента на сключване на договора при съгласие.
Между присъстващи: когато лицето присъства физически или с комун. връзка, която позволява яснота на волеизявлението(телефон)- момента на извършване на акцепта и получаването му е един и същ=момент на сключване.
Между отсъстващи: поща, факс Оферента и акцепта не се намират на едно и също място, волеизявленията не се приемат непосредствено. Акцептанта:1/ извършва волеизявление 2/изпраща го до оферента 3/ получава го от оферента 4/узнаване на акцепта. Най-подходящ е момента на получаване-3 етап. Според ЗЗД риска от неполучаване се носи от Акцептанта, т.к. той избира начина на изпращане. Договора м/у отсъстващи се счита за сключен в момента, в който приемането достигне до оферента.
Закъснялото приемане- риск на акцептанта. Ако акцепта е получен след обвързващото действие на офертата, но се вижда че е изпратен в срок, то оферента тр да съобщи изрично, че договора не е сключен. Ако обаче оферента бездейства договорът се счита за сключен, макар акцепта да е закъснял.
Мястото на сключване на договора:- договора се счита за сключен на мястото , където е направена офертата.


4. Преддоговорни отношения

чл. 12 ЗЗД
От момента на водене на преговори страните следва да се придържат към определено преддоговорно поведение. Страните тр да действат добросъвестно. Съд. практика дава формулировка:
1. Всяка страна е длъжна да осигури действителност на бъдещия договор- да не се допусне сключване на договор-нищожен или унищожаем.
2. задължително да се предпази др. страна от специфични рискове при водене на преговори (когато има вероятност едната страна да бъде заплашена от рискове, за който едната страна знае, др- не.=информираната страна тр да запознае другата.
3. Преговорите не следва да бъдат внезапно прекратявани, нужно е предварително уведомление. Възниква зд за прекратяване, чрез подходящо уведомление.
4. Зд на едната страна да съобщи на другата цялата интересуваща я информация. Има санкция за невярна или укривана информация.
5. Зд за конфиденциалност- да опази съобщената й информация. Има 2 аспекта: да не се разгласява представената информация и да не се използва предоставената информация от преговарящата страна.
Моделът за водене на преговори е негативен- разяснява се какво да не се прави. При нарушение има санкция за неизпълнение на зд по чл.12 ЗЗД. Има възможност за изпълнение чрез обезщетение за нанесени вреди. Преддоговорната отговорност обхваща всички причинени вреди, има за цел възстановяване на имуществото на увредената страна. Страните могат да конкретизират всичко предвидено в чл. 12, могат да предвидят обезщетението за вреди, да уговарят неустойки. Чл. 12 е императивен минимум – могат да се уговарят конкретни зд, както и последици при неизпълнение на уговорените преддоговорни зд.

5. Предварителен договор

Понятие: съглашение по силата, на което едната страна или 2те страни се задължават за в бъдеще да сключат др. договор, от който да възникне обл. отношение. Пораждане на желанието от страните- 2 етапа:1/предварителен договор 2/след изпълнение на зд си, страните сключват престационния договор.
Видове:
1. Едностранен предварителен договор- само едната страна има зд за окончателно сключване на договора
2. Двустранен предварителен договор- доста разпространен, и двете страни имат зд да сключат оконч. договор.
Предварителния договор има междинно значение. Ако страните не искат веднага да сключат окончателен договор се изпълнява предварителния договор. Закона не допуска предварителен договор при дарение-той е нищожен.
Предваритерния договор се изпълнява в следните случай:
1. Предварителния договор се сключва, когато окончателния договор е формален и за действителността му се изисква форма с нотариално участие. Той дава възможност страните ефикасно да се обвържат, при липсата на готовност за сключване на директен договор.
2. Реален договор- фактическия състав е от 2 части (съгласие +предаване на вещ). Първо се сключва предварителния договор, а когато вещта е в наличност се сключва и окончателен договор.
Действителност на предварителния договор:
1.относно формата на предварителния договор – тя е по-лека от тази на окончателния договор. По начало пр.д. е неформален. Ако за окончателния договор се изисква писмена форма и нотариална заверка, тогава е необходимо и писмена форма на пр.д.- за действителност.
2.относно съдържанието – тр да съдържа всички елементи на окончателния договор, в противен случай той не може да се обяви за окончателен.
Правни последици от предварителния договор:
при двустранния договор за всяка страна възниква пр и зд. Ако едната страна не сключи окончателния договор влиза в действие.... чл.19 дава възможност едната страна по предварителния договор едностранно да предизвика сключване на окончателния договор (потестативно право да се иска предварителния договор да бъде обявен за окончателен, посредством конститутивен иск само по съдебен ред с конститутивно решение). Искът се разглежда по правилата на особеното производство. Понякога сключването на окончателен договор е обусловено от насрещно зд , което не е сключване на окончателен договор, а по съдебен ред се иска обявяване на пр.д. за окончателен. ГГ упълномощава съда да внесе допълнителна промяна в правилата за изпълнение. Когато пр.д. предвижда извършване на определена престация- съдът дава 14 дв. срок след влизане на съдебното решение в сила, тя да се изпълни. При неизпълнение в 14 дв. срок ГПК предвижда възможност да се поиска обезсилване на съдебното решение- аналогично разваляне на договора.


6. Договор в полза на трето лице

І. Рефлексно действие за неучаствал в договора субект (лична застраховка в полза на 3то лице) Според чл. 21 ЗЗД договорите действат само между страните. По начало пр. последици не засягат 3ти лица, но рефлексното действие почива на закона и не зависи от волята на страните.. Пр. единият съпруг сключва договор, той поражда действия действие и за другия съпруг = те отговарят солидарно.
ІІ. Рефлексно действие- страните желаят договора да засегне 3то неучастващо в договора лице. Тук рефлексното действие почива на волята на страните, за разлика от І.
ДП3тоЛ- съглашение между 2 лица- уговорител (стимулант) и обещател (промитет). Те уговарят , че обещателят ще извърши действие в полза на 3то лице-бенефициер, който ще има вземане срещу обещателя(промитет). Вземането за 3тото лице възниква по силата на съглашението между уговорителя и обещателя. Вземането на бенефициера не е окончателно, може да отпадне по 2 причини: 1. Уговореното в полза на 3тото лице е отменена от уговорителя, може да смени бенефициера, да го модифицира в своя полза (ще го полза лично) 2. от гл.т. на самото 3то лице- вземането възниква без знанието на 3то лице. Безвъзмездността обаче не може да бъде натрапвана- бенефициера може да направи едностранно воляизявление до страните, че се отказва от уговорката в негова полза. При потвърждаване от бенефициера вземането става окончателно и пак уведомява двете страни.
Правни последици
Страните по договора са 2, но засегнатите от договора са 3 групи правни субекти:
1. Между уговорителя и обещателя- уговорителя може да иска престация от обещателя към бенефициера.
2. Между обещател и бенефициер. Обещателя не може да иска нищо от бенефициера
3. Не се създават отношения между уговорител и бенефициер- такова може да възникне на друго основание.
Обещаване действието на 3тото лице-когато се сключи договор едната страна се задължава да осигури определено поведение от 3тото лице, което не е страна по договора.
Правни аспекти – за 3тото лице не възникват правни последици. За обещателя възниква зд да осигури поведението на 3тото лице. Възможно е обещателя да не успее да осигури изпълнението на 3тото лице, тогава е налице неизпълнение от страна на обещателя. Обикновено изпълнението към 3тото лице и незаместимо = обещателя дължи обезщетение.


7. Престация. Видове. Престация « dare »

Определение: Престацията е теор. термин, с който се означава съдържанието на обл. отношение. Съдържанието на дълга се нарича престация.Теории:
1. Престация е дължимото поведение на длъжника
2. Длъжника не дължи просто поведение , а резултат.
3. Еклестична теория- в едни случай е поведение, а в други резултат.
Обл. дълг се определя според източниците на обл. отношение. А те са:
---договорни източници- обл. отн. се определя в основната си част от самия източник договора. Само второстепенната част се определя от НА.
---извъндоговорни източници- НА очертава съдържанието на обл. зд= пр е нормативно определено ???
Видове престации:
І. С оглед какво човешко поведение се дължи
1. Зд за действие- положителни престации, по разпространени са
2. Зд за бездействие – отрицателни престации
Особености на отрицателните престации:
*те са винаги с оглед личността на длъжника Изпълняват се винаги лично, не могат да бъдат наследявани.
*неизпълнението е винаги пълно- или е действал, или бездействал
*винаги са такива, че тр своевременно да бъдат изпълнени, иначе губят значението си
Правни последици при неизпълнението на отрицателните престации:
• въздържане от фактическо поведение- обезщетение за вреди
• въздържание от юридически действия- обезщетение
• когато има материален резултат- премахване и обезщетение
Изключение: специално правило, което важи при отрицателната престация-за непрехвърляне на вземане.
ІІ. От гл.т. значението на личността на длъжника за осъществяване на престацията,т.е. в зависимост от възможността едно трето лице да изпълни:
а.Заместими-когато всяко лице може да извърши престацията, наследими и прехвърлими престации.
б.Незаместими-когато извършването на престацията е с оглед личността на длъжника и не може да бъде изпълнена от 3то лице.
ІІІ. С оглед вземанията да бъдат изпълнени на части:
а.делими-могат да се делят и частичното изпълнение е в интерес на кредитора/парични-престации/
б.неделими-дори и фактически да е възможно деленето им то не представлява интерес за кредитора /т.нар.предметни престации/
ІV.С еднократно (времето няма значение-плащане на цена) и трайно изпълнение (продължително време, има правно значение-наем)
Престация „dare” задължение за прехвърляне или учредяване на вещно право; зд за прехвърляне право на собственост. чл.24- залегнал е принципа на т.нар. едновременно облигационно и вещно прехвърлително действие. В момента на сключване на договора, веднага се преминава и към вещно прехвърляне.
Вещно прехвърлителния ефект може да настъпи само при определени факти:
1. когато е поето зд по отношение на родово определени вещи. Докато не настъпи индивидуализация, няма как да настъпи прехвърлителен ефект
2. т.нар. алтернативни престации- дължат се няколко престации, но се изпълнява една.
3. т. нар. бъдещи вещи- вещнопрехвърлителния ефект не може да настъпи преди възникването на вещта.
4. при чужди вещи- прехвърлителния ефект може да настъпи когато вещта бъде придобита.
5. чл.24, 1 диспозитивни правни норми, възможност страните да отложат вещнопрехвърлителното действие.


8. Престации за индивидуално и родово определени вещи

Разграничителен критерии е степента на определеност на вещта:
--- При ИОВ вещта е очертана, така че е точно определена- лека кола с определен номер на мотора и шасито;
--- При РОВ престацията е очертана с по-общи белези, т.нар. родови признаци. Престацията става чрез една от родовите вещи-бял мерцедес модел 280;
Съществуват различия в 3 насоки:
1. Начин на осъществяване на престацията „DARE”
при ИОВ- настъпва по силата на самия договор в момента на неговото сключване
при РОВ- прехвърлителния ефект настъпва, когато се премахне съществуващата неопределеност, нарича се индивидуализация на РОВ.
Индивидуализирането може да бъде изрично уговорено между страните. Това са клаузи който дават възможност съответните вещи да бъдат обособени от останалите и без възможност да бъдат смесени. Индивидуализацията става в момента на предаване на вещта, може да е директно или длъжника да предава вещите на превозвач, който да ги достави на кредитора- в момента на предаване на превозвача те са индивидуализирани.
2. от гл.т. на качеството на изпълнение
при ИОВ- една вещ
при РОВ се изпълнява поне с вещ от средно качество.
3. от гл.т. на възможността за изпълнение
при ИОВ- престира се 1 единствена вещ, която може да се повреди
при РОВ- чл.81, 1 зависи от начина на дефиниране на рода, колкото по-тясно е дефиниран рода, толкова по-голяма е възможността вещта да погине.

9. Множествени престации -алтернативни и факултативни

Според броя на престациите- единични и множествени.
При множествените престации се дължат 2 или повече неща, но зд е да се погаси само едно от тях, нар. се още престация с право на избор=алтернативни престации.
Кой има право на избор? какво става , ако лицето имащо право на избор не го извърши? В основата е личното поведение на кредитора, длъжника и 3тото лице- те имат право да изберат коя престация ще се изпълни. Не е определено кому е предоставен изборът. Ако те не направят избор, по ЗЗД правото на избор принадлежи на длъжника.Ако и от него не е упражнено то преминава от длъжника в кредитора. Ако и той не го упражни-при падежа длъжника определя как да се изпълни. Ако това право е дадено на 3тото лице и то бездейства- то изборът пада върху съда- чл.131, 3
Последици от невъзможността за изпълнение това е възможно когато една престация погине чл.132 Ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно поради причина, за която не отговаря страната, която няма правото на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети.
Ако за невъзможността е отговорна страната, която няма правото на избор, другата страна може да избира: кредиторът може да избере или изпълнение с някой от възможните предмети на задължението, или обезщетение вместо невъзможния, а длъжникът може да избере или някой от възможните предмети на задължението и да иска обезщетение за невъзможния, или да се освободи от задължението, като се откаже от обезщетението.
1вариант: ако това стане поради причина, заради страна която има право на избор- тя не отговаря, тогава зд си остава да съществува между възможните алтернативи.
2вариант: когато страната без право на избор, е предизвикала погиването на една от алтернативите, то т.е. е ограничила избора на алтернативи, то вината за погиването има 2 хипотези: А.когато длъжника е бил страна без право на избор и е унищожил едната възможност, тогава кредитора има право да избере една от останалите алтернативи и парично обезщетение вместо предмета. Б. ако кредитора е бил без право на избор – длъжника изпълнява с една от останалите алтернативи и му се дължи обезщетение за погиналата алтернатива.
Когато правото на избор принадлежи на 3тото лице – то прави този избор с волеизявление и до 2те други лица.
Факултативни алтернативи
При тях длъжника дължи 1 престация, но ако желае може да се освободи от зд си, престирайки нещо друго. При никакви обстоятелства кредитора не може да изисква факултативна престация, тя е възможна само за длъжника.
Има разлика между алтернативна престация с право на избор на длъжника И факултативна престация = при алтернативната престация тя е дължима, а при факултативната- тя не се дължи, а е само допълнителна възможност длъжника да се издължи.

10. Парични задължения и задължения за лихви

Парични зд-зд за родово определени вещи, който са заместими, делими и при тях невъзможност за неизпълнение няма.
Паричните зд се регулират от определени правила, но има и специални проблеми който поставят въпроси-каква е стойността, в какво трябва да се изпълни едно парично зд.
1. Подход на номинализма – дължи се тази стойност на парите, която се отбелязва върху паричния знак Пр. ако 1996г. са уговорени 10 000лв.=1300$, а през 2006г. длъжника носи 10 000лв.= 20 $
2. Подход на валуризъм – държи се сметка за това че номиналната стойност се променя поради външни критерии. Паричното зд се изпълнява не в номинала, а в равностойност, която е съответна към момента, следователно паричното зд се преоценява спрямо външни критерии, изключение чл.37 от ТЗ. При валуризацията- клаузи; 2 категории: А.паричното зд се уговаря в лева, то не в номинал, а в левова равностойност на избран чуждестранен измерител. Левовата равностойност, която трябва да се престира на падежа се преизчислява-заплащането обаче се извършва в лева. Б. риск за довеждане в оборота доплащане в чужда валута. От 01.01.2000г.-нов валутен закон. Той дава възможност страните да определят зд в чужда валута, отмени се и чл. 10, 1 ЗЗД, според който паричните зд трябва да се уговарят в местна валута. От гл.т. на изпълнение длъжника може да плати уговорената валута или в български лева с преизчисляване курса на съответната валута към деня.
Зд за лихви- има акцесорен характер спрямо паричните зд (най-често), но е възможно при РОВ- лихва със същите вещи.
Лихва: възнаграждение за това, че за определен период от време едно лице е използвало парите на друго лице.
Главница: лихвата, която зд има подчинен характер, лихвата зависи от размера на главницата и от времето на ползване. Главното зд е парично= и лихвата ще е в пари. Възможно е главното зд да е непарично, както и това за лихвата.
В българското право има 2 лихви:
--- договорна- възниква по силата на споразумение между страните. Стрните определят главния дълг върху, който ще се определя лихвата и нейния размер. По чл. 9 ЗЗД страните може да уговарят стига да не противоречат на императивне правни разпоредби и добрите нрави. Твърде висока лихва противоречи на добрите нрави-клаузата за такава лихва е нищожна. чл. 26, 4 ЗЗД Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.-със заместване.
---законна- няма договорен произход, в основата на нормативно възниквали юридически факти. Закона казва как се дължи лихвата, без значение желанието на страните. чл.86, 2 ЗЗД При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.МС определя размера й. Диференцирана е според това дали се касае за законово лихвено зд в български лева или в чужда валута. 1. в лева е 10 пункта над основния лихвен процент(12-13%) 2. зд в чужда валута-постановление 72 от 94г. на МС предвижда 6месеч. LIBOR(съкращение от London Inter Bank Offer Rate) +10%
Анатоцизъм- лихва върху лихва
Анюитет-погасяване на лихва за определен период от време и част от главницата.
За неизпълнената част от главницата се дължи законна лихва за забава, в обл. право не се начисляват лихви върху лихви-императивна норма. А в ТП-правилото е същото, но диспозитивно-страните могат да го уговарят.

11. Изпълнение - понятие, видове, принципи

чл. 63 - 78 ЗЗД
Изпълнение – то е юридически факт, който осъществява дължимата престация и има последица погасяване на този облигационен дълг.
От гл.т. на правните последици изпълнението е правопогасяващ факт.
От. гл.т. на съдържанието си изпълнението е правомерно човешко поведение= правомерно правно действие(юридическо действие)
Какво точно юридическото действие е изпълнението?
1. Изпълнението е договор, според най-старото схващане. Развитието на обл. право преминава през 2 договора: правопораждащ и правопогасяващ. Тази теория не е приета, защото излишно комплицира отношенията между страните. Тя не може да обясни изпълнението на отрицателните престации;
2. Изпълнение с едностранна сделка с автор кредитора и какво длъжника погасява с изпълнението си. Длъжника прави волеизявление, че този акт погасява дълга. Недостатък- не може да обясни възможността престацията да се извърши от недееспособен длъжник.
3. Сега преобладаващото виждане: точното изпълнение е юридическа постъпка- когато длъжника престира дължимото на кредитора, без значение дали съзнават това или не, дължимото се погасява.
Принципи на изпълнението:
• Принцип на точното изпълнение – означава, че изпълненото от длъжника трябва да съответства на дължимото. трябва да съответства по размер, време, място, количество на изпълнението. Ако страните са договорили и допълнителни характеристики, то то трябва да отговаря и на тях. Точното изпълнение е юрид. факт.
• Принцип на реално изпълнение - обл. отношение е следното:при неизпълнение на падежа, кредитора може да поиска първоначално непарично изпълнение или паричната му равностойност(при непарични зд). Реалното изпълнение е именно възможност да се иска от съда първоначално непарично вземане/зд.
РЧП не познава принципа на реалното изпълнение- там действа правилото, че всяко осъждане задължително е парично.
Английското право също не познава реалното изпълнение.
ФГС предвижда се, че може да се иска непарично зд или паричната му равностойност.
Германското пар. законодателство- запазва се горепосоченото, добавя се ако кредитора избере първоначално дължима престация, то длъжника трябва да я престира. Асо обаче кредитора поиска паричната равностойност, то длъжника може да избере да изпълни първоначално дължимото.
България чл. 72 Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.
Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.
Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят.
Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.
Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца - петнадесетото число и под край на месеца - последният ден на месеца.
ЗЗД комплексно разрешение.???
• Принцип на икономичността- длъжник. трябва да изпълни своето зд с най-малък разход(формулировката не е вярна) Има обл. зд, по което разноските по изпълнението на длъжника определят насрещно поведение- договор за изработка, превозни отношения.


12. Страни по изпълнението

Кой изпълнява? – длъжника. При незаместими престации това е единствено възможно. При заменими престации са възможни още 2 варианта: А. може вместо него, престацията да се изпълни от негов представител-овластено 3то лице. Б. чл. 21,2 ЗЗД-допуска се заместимото зд, да бъде изпълнено от 3то лице, което действа по инициатива, без да е овластено от длъжника.
Кой изпълнява? – кредитора. Изпълнението да се извърши лично на кредитора или на овластено от него лице. Изпълнението има погасителен ефект. Ако длъжника изпълнява на лице различно от кредитора, изпълнението има погасителен ефект в 3 случая:
• ако кредитора потвърди изпълнението
• когато изпълнението е отишло в полза на кредитора
• изпълнение на мним/привиден кредитор чл.75, 2 ЗЗД Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.
Изпълнение на недееспособен кредитор-закона изисква длъжника да изпълни на законен представител на кредитора, и когато кредитора е недееспособен, изпълнението погасява дълга само в тази част, която е отишла в полза на кредитора.
Длъжника трябва да престира дължимия предмет, принципа на точното изпълнение се установява в полза на кредитора.

13. Даване в изпълнение. Частично изпълнение

Предмет на изпълнението- длъжника трябва да престира дължимия предмет. Принципа на точното изпълнение се установява в полза на кредитора.
Институт даване вместо изпълнение- това е договор между кредитора и длъжника, те се споразумяват, че престираното от длъжника, въпреки че се различава от дължимото ще погаси дълга. Необходимостта от 2ри договор, произтича от това, че се изпълнява нещо друго, различно от престираното. За да има погасителен ефект, горепосоченото трябва да е уговорено в договор.
За „даване вместо изпълнение” е характерно:
-допълнителен договор между кредитор и длъжник
-има винаги незабавен погасителен ефект
Не е даване вместо изпълнение-уговорката между страните, когато в последствие се уговаря нещо друго, а това е новация- с нея се създава ново зд, което трябва да се изпълни в бъдеще; а при даване вместо изпълнение-основната цел е да се погаси съществуващо зд.
Когато се дава вещ вместо първоначалното изпълнение има 2ситуации:
1.вещта да е чужда и кредитора да е отстранен от нея -евикация
2.вещта да има недостатъци- разрешен е в чл.65, 2 ЗЗД Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.
Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.
длъжника-продавач и кредитора-купувач, прилагат се правилата за продажба. Възможно е дълга да се погаси чрез прехвърляне на вземане(цесия) дългът се погасява, когато длъжника прехвърли друго свое вземане на кредитора ( уведомява се 3тото задължено към кредитора лице, то трябва да е дееспособно) чл.65, 3 ЗЗД.
В кой момент ще се погаси дълга?- при цесия, вместо изпълнението дълга се прекратява, когато кредиторът(приобретател) си го събере. Може да се уговори изрично, че кредитора носи отговорност при неплатежоспособност.
Количество на изпълнението – чл.66 ЗЗД Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо Зд трябва да се изпълни изцяло. Общо правило-частичното изпълнение е недопустимо, чл.66 е изключение. Възможно е законодателя да се отклони от него в определен случай(в търг.право при менителните ефекти- става въпрос за пари и те са делими).
Частичното изпълнение е възможно:
1. допустимо е когато нормативен акт допуска това- при менителница и запис на заповед, ТЗ кара кредитора да приеме частично изпълнение.
2. когато чрез акт се въведе разсрочено изпълнение- ГПК допуска, когато ответник е осъден да изплаща нещо, има възможност за разсрочено изпълнение. ГПК допуска и при индивидуалното изпълнение, когато лицето е изпълнило 50% за остатъка получава възможност за разсрочено изпълнение.
3. когато съда утвърди оздравителен план при обявяване на несъстоятелност.
4. когато кредитора изрично се съгласи с частичното изпълнение, следователно има погасителен ефект за изпълнената част.
чл.66 е диспозитивна норма в полза на кредитора.


14. Време и място на изпълнението. Доказване и прихващане на изпълнението

Време на изпълнението – момент, в който трябва изпълнението да бъде изпълнено задължително. Може да е: без срок и със срок(падеж)
1. безсрочни зд-възниква и когато е изискуемо, и когато е изпълняемо-при него длъжника не изпада автоматично в забава. За да изпадне в забава кредитора трябва да му отправи покана с подходящ срок. След изтичане на срока, ако няма изпълнение, длъжника изпада в забава.
2. срочни зд- обл. зд с определен срок с изтичането на който настъпва падеж. Начина на изпълнение зависи от това, в чия полза е уговорен срока.
a. в полза на длъжника-до настъпването на падежа длъжника може да изпълни ако желае. Зд е изпълнимо, но не и изискуемо.И след срока става изискуемо.
b. в полза на кредитора-до настъпване на срока, длъжника не може да изпълни по своя собствена инициатива, с настъпването на срока, зд става изискуемо.
c. срок в полза на 2те страни- до настъпване на падежа, нито длъжника,може да изпълни по своя инициатива, нито кредитора може да иска изпълнение. С настъпване на падежа зд става изискуемо и изпълняемо.
Може да се уговори срок и при 3те варианта. При това уговаряне на срок страните решават в чия полза е той. Ако не е уговорено в чия полза-закона казва в полза на длъжника.
чл.71 ЗЗД Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. случай на предсрочна изискуемост. Възможно е между възникването на дълга и падежа да възникнат обстоятелства, при който кредитора не е длъжен да чака падежа, тогава зд става незабавно изискуемо.
Основанията за незабавна изискуемост по чл.71 са три: (чл.608 ТЗ)
1. неплатежоспособност на длъжника – имущественото състояние на длъжника, при което стойността на престацията му е по-малка от стойността на зд му.
2. когато длъжника със свои действия е намалил свой обезпечения или стойността им.
3. когато длъжника не даде обещаните обезпечения.
Клаузата за отрицателен залог-лице отпуска кредит на друго лице, който не е обезпечен, а получилия кредит се задължава, ако учреди обезпечение на 3то лице, да учреди такова на стария си кредитор.
Място на изпълнение: чл.68 ЗЗД Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:
а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;
б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;
в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.мястото на което длъжника трябва да осъществи дължимата престация, за да погаси дълга си. чл.68 се прилага в краен случай, когато не може да се осъществи изпълнението.
Местоизпълнението:
---може да зависи от дълга
---да е изрично уговорено в съответния договор
---да бъде определено от закона
чл.68 диференцира 3 хипотези:
 парични зд- изпълняват се по седалище или местожителство на кредитора към момента на изпълнение на дълга-носими зд
 зд за предаване на ИОВ- изпълняват се по местонахождение на вещта към момента на възникване на дълга
 за всички останали зд-по седалище или местожителство на длъжника към момента на възникване на дълга-търсими зд.
Уредбата на изпълнението завършва с правила наречени:
Прихващане на изпълнението:
то е разновидност на изпълнението като погасителнен способ. Прихващането на изпълнението идва да реши:
 проблем между един кредитор и един длъжник съществуват няколко еднократни зд. Ако длъжника престира, но не може да погаси всички-кое се погасява? законът е дал възможност на длъжника да заяви кои зд погасява чл.76, 1 ЗЗД Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
ако длъжника не определи кое зд погасява се погасява първо най.обременителното за длъжника зд. Преценява се за отделен случай поотделно.-ако 2 и повече зд са еднакво обременителни, си погасява първото по време..-ако са еднакво възникнали във времето=погасяват се съразмерно.
 когато има връзка между зд, например главно и акцесорно (главница+лихва) чл.86 ЗЗД При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.погасяват се 1.разноски 2.лихва 3. главница
чл. 76, 1 ЗЗД в полза на длъжника
чл. 76, 2 ЗЗД в полза на кредитора
Доказване на изпълнението: законът задължава, когато длъжника изпълни кредитора трябва да снабди длъжника с доказателства за изпълнението, когато не го направи кредитора изпада в забава.
Всяка страна носи тежест да доказва факти, от които извлича годни за себе си правни обстоятелства. Снабдяването с документи може да стане по 2 начина(кредитора трябва да изпълни зд си):
1.разписка:това е документ изходящ от кредитора, в който едностранното заявява, че е получил изпълнение
2.връщане на дълговия документ: на кредитора се отнема възможността да докаже правопораждащия факт. Дълговия документ може да материализира няколко вземания, а длъжника да е погасил едно или да се дължи едно изпълнение, но ако кредитора се съгласи на частично изпълнение= от дълговия документ се вижда състоянието на отношението.
Когато кредитора издаде разписка закона предвижда в нея кредитора да отрази изчезването на дълговия документ. Връщането на дълговия документ има връзка със системата от презумпции в чл. 109 ЗЗД Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.


15.Възражение за неизпълнен договор. Право на задържане

Нашето позит. право не познава общ институт на право на задържане. Теоретически съществува 4 компонента на правото на задържане, като 2 от тях са в облигационното право:
 чл. 90 ЗЗД
 чл. 91 ЗЗД - същинско право на задържане
 в областта на вещното право чл.71-74 ЗЗД
 в търговското право чл. 315 ТЗ
Правото на задържане-правна възможност на длъжника за откаже да изпълни своето зд, доколкото неговия кредитор на свой ред не изпълни своя собствен дълг. При възможност на длъжника да предизвика и наложи едновременно изпълнението на 2 насрещни зд. Правото на задържане дава възможност на длъжника да иска едновременност на изпълнението на задълженията.Това е потестативно право, упражнява се най-често извън съдебно чрез възражение.
Чл.90 и чл.91 ЗЗД се отнасят към 2те хипотези в обл. право:
Право на задържане- разновидности:
1. възражение за неизпълнен договор чл.90 ЗЗД - това е характерно само за двустранните договори. Първи елемент: двустранен договор; Втори елемент: насрещни зд-всяка от страните е кредитор за своето вземане и длъжник за своето изпълнение.
Пасивно вземане: е това срещу което се прави възражение, лицето което прави възражение за неизпълнение се нар. ретинент
Активно вземане:- то трябва да е изискуемо, задължително на ретинента все още да няма изпълнение. Ретинента може да уведоми насрещната страна, че ще изпълни, когато другата страна изпълни своето зд. Причината е във взаимния характер на договора.
Целта на правото на задържане е насрещната престация да бъде обезпечена в натура. Може да се извърши едновременно или длъжника едностранно да се откаже от него и да престира пръв.
2. чл.91 ЗЗД при двустранни несъвършени договори
когато лице дължи връщане на движима вещ, но има вземания във връзка с вещта, законът му дава право да върне вещта, само ако тези вземания му бъдат едновременно удовлетворени, т.е. едновременност на изпълнението. А. І елемент от фактическия състав е добросъвестността на ретинента, по чл.91 ЗЗД, добросъвестността означава да има правомерно установена фактическа власт върху движимата вещ. Това е по силата на несъвършените двустранни договори (заем за послужване). Б. ІІ елемент две насрещни зд. Правна връзка- длъжника трябва да дължи връщане на вещ (може да е обл. Зд, но може и да е вещноправно зд), лицето на което следва да се върне вещта има насрещно зд, свързано с движима вещ. Тази зд са 3: ---зд за възстановяване на т.нар. необходими разноски; ---зд за възстановяване на т.нар. полезни разноски; ---зд на този, на който се дължи вещта да поправи вреди, които друго лице е претърпяло.
Правото на задържане чл.91 има 2 особености:
1.вземане, което се дължи за вреди е винаги парично. Законът дава възможност правото на задържане по чл.91 да се погаси с обезпечение.
2.пак по чл.91 щом вземанията са парични, то длъжника може да използва движима вещ за своето удовлетворяване.
Ретинента упражнява натиск срещу насрещната страна, следователно ИЛИ не връща вещта, докато не получи насрещно изпълнение ИЛИ по ГПК може да се удовлетвори от стойността на вещта като я продаде.


16. Встъпване в правата на удовлетворения кредитор.
Суброгация

Чл.74 ЗЗД този, който изпълни едно чуждо зд и е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.
По начало 3то лице може да изпълни всяко чуждо заместимо зд, и когато то има интерес от изпълнението на чуждия дълг настъпва суброгация.
1. Фактически състав- за да настъпи суброгация трябва да са налице следните 3 предпоставки:
 да има изпълнение на чужд дълг-3то лице да се намеси в чуждо обл. отношение;
 3то лице да има регресно вземане срещу длъжника, чийто дълг е погасен;
 чл.74 – 3то лице, което е изпълнило чуждия дълг да има правен интерес от това. Правния интерес се проявява в 2 случая: ---при поръчителство, , когато поръчителя погаси дълга на главния длъжник, той има интерес защото погасява и свои реални зд(залог, ипотека); ---правен интерес, ако дълга би довел до принудително изпълнение спрямо 3то лице, то има правен интерес да изпълни чуждото зд.
При суброгацията 3тото лице(суброгант) встъпва в положението на кредитор, заема материалноправно и процесуалноправно положение на кредитора.
2. Материалноправни последици на суброгацията
Суброганта има вземане срещу длъжника. Въпросното регресно вземане на 3тото лице срещу длъжника е непривилигировано. Суброгацията има смисъл, ако 3тото лице възоснова на нея направи свое вземане.
3.Процесуалноправна страна
отрицателен аспект- ако кредитора е извършил някакви процесни действия, суброганта встъпва там до където е стигнал кредитора, той е обвързан с вече извършените от кредитора действия.
4.Правна природа на суброгацията:
В нея участват 3 лица-длъжник, кредитор и бъдещ суброгант -3то лице. Възниква дълг към суброганта, а длъжника се освобождава от дълга към кредитора. Тя е правнопроменящ факт, суброганта заема положението на кредитора.
Цесия: прехвърляне на възникнало от договора вземане чл.99 и чл.100 ЗЗД.


17. Неизпълнение - понятие, същност, форми. Обективна невъзможност за изпълнение

Понятие: юф, който се изразява в не осъществяване на дължимото поведение или дължим резултат.
Неизпълнението е от категорията на неправомерните действия, защото има несъответствие между поведението на длъжника и поведението, което той е би трябвало да следва.
Класификация:
1. Пълно неизпълнение, когато длъжника не е осъществил нищо от своето обл. Зд. Тук се включват 2 категории, в които изглежда че има някакво изпълнение: --когато зд е изпълнено със закъснение, но вече е безсмислено за кредитора; --когато изпълнението е некачествено и респективно безполезно за кредитора;
2. Неточно изпълнение, длъжника е осъществил определено поведение, но то се различава от дължимото. Ако отклонението е от дължимото количество е налице частично изпълнение; ако отклонението се отнася до времето когато и трябвало да се изпълни имаме забава във времето на изпълнението, т.е. длъжника не е изпълнил в уговорения срок или в разумен срок след покана на кредитора;
3. Лошо изпълнение, под това се разбира ---некачествено, отклонение от качествените характеристики на дължимия предмет. ---всяко друго неизпълнение, извън частичното и забавеното изпълнение.
Правна уредба на неизпълнението:
Изхожда се от схващането, че вината на длъжника се базира на неизпълнението. При вина на длъжника има виновно неизпълнение., той следва да бъде санкциониран. Това виновно неизпълнение се разделя на 2 групи:
1. Виновна невъзможност, длъжника със собственото виновно поведение е предизвикал невъзможността на изпълнението. Забава на длъжника, изпълнението е възможно но длъжника се бави.
2. Невиновна (Обективна) невъзможност на изпълнение, фактическия състав се състои от 2 елемента: -невъзможност; -липса на виновно поведение.
Невъзможността е състояние, при което всяко усилие на длъжника да престира остава невъзможно. Видове невъзможност:
 Начална невъзможност, основание чл.26, 2 ЗЗД Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
 Последваща невъзможност, при сключването на договора изпълнението е било възможно, но настъпва събитие, което превръща зд в невъзможно. Възможно е обаче страните да включат в договора очакване, че невъзможното изпълнение ще стане възможно, но такова събитие не настъпва, именно това се третира като последваща невъзможност.
Класификация на невъзможността:
 от гл.т. на събитието предизвикало невъзможността
- Фактическа- зд не може да се осъществи поради природни закони.
- Юридическа- зд може да се изпълни, но съществува правна пречка за това- юридическа забрана.
 от гл.т. на времетраенето
-трайна невъзможност- изпълнението се е осуетило окончателно
-временна невъзможност- пречка с временен характер
 От гл.т. на начина по-който се обхваща зд:
-пълна невъзможност- обхваща цялото зд
-частична невъзможност- част от зд
Небрежността при случайно събитие и непреодолима сила няма виновно поведение на длъжника, което да е създало невъзможността:
-Непреодолима сила- когато е на лице непреодолима сила не може да се осуети невъзможността. Липсва причинна връзка с длъжника, което респективно го освобождава от отговорност (продавача трябва да предаде на купувача автомобил, който е откраднат);
-Случайно събитие- длъжника не е могъл да предвиди събитието, иначе е могъл да го предотврати. Тук е на лице причинна връзка с невъзможността и поведението на длъжника, но липсва вина.
При наличие на едно от двете събития е на лице невиновна невъзможност.
чл. 81 ЗЗД Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.във обл. право вината на длъжника е оборима презумпция. Основания: неизпълнение, противоправност, наличие на вреди, причинна връзка вреди-противоправно поведение.
Правни последици:
1. Без вина няма отговорност – правните последици нямат санкционен характер и за длъжника не възниква отговорност за обезщетение в следствие на нанесените вреди.
2. Временна невъзможност – изпълнението се отлага до момент, когато времето на изпълнението ще е осъществяемо.
3.Трайна невъзможност – тук се предвиждат други правни последици, защото едната престация е погинала и е изчезнало едното благо, стой въпроса как да се разпредели риска от изчезването на благото. Правилата за разпределение на риска са според вида на договора:
 едностранни –
 двустранни – всяка страна има свои зд, те са взаимни. Паричното зд не може да стане невъзможно. Кой носи риска зависи от това какво ще стане с насрещното зд, което е възможно. Чрез разпределението законодателя решава на кой да възложи риска. чл. 89 ЗЗД При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение. едното зд съществува само до колкото съществува другото, рискът се носи от длъжника по правило.
Изключение: при двустранните договори с вещнопрехвърлителен ефект, при договорите за прехвърляне на вещно право и плащане на цена, законодателят отдава риска на кредитора, защото същият е вече собственик. Когато действа изключението, кредитора носи риска и при частично неизпълнение, той изплаща дълга.

18. Вина на длъжника и дължима грижа.
19. Виновна невъзможност за изпълнение. Забава на длъжника.

При виновната невъзможност правните последици имат неблагоприятен характер. Длъжника носи отговорност за вреди.
Виновното неизпълнение – 2 форми:
1. Вина на длъжника – изпълнението е възможно, но длъжника не изпълнява, следователно е налице виновно неизпълнение.
2. При невъзможност – длъжника носи наказателна тежест да установи на какво се дължи невъзможността, ако не успее = виновен.
2 групи теории за вината на длъжника:
І. Психологически теории - вината се счита за реално съществуващо психично отношение на длъжника към неизпълнението и на деликвента (отговорния субект) към щетите.
ІІ.Реакционни теории – относителни теории за вината – счита се, че вината е липса на дължимо психично отношение, защото вината се установява като се сравняват наличното психично отношение и желаното психично отношение.
Форми на вина: пряк умисъл-длъжника съзнава противоправното си поведение и го цели; косвен умисъл-длъжника съзнава противоправното си поведение, но не го цели. При съзнавана непредпазливост- съзнава се възможността да настъпи неизпълнение или деликт, но лицето се стреми да избегне това. несъзнавана непредпазливост(небрежност)- лицето не съзнава, че е възможно да причини непозволено увреждане, но е било длъжно до предвиди това. В този случай вината е липса на определено психично отношение.

Вината в обл. право е тясно свързана с понятието «случайно събитие». Длъжимата предпазливост се нарича дължима грижа чл.63 Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа., когато длъжника докаже, че той няма вина.
чл.63 ЗЗД критерии за дължимата грижа е тази за добър стопанин.
Изключение: например при договор за влог се иска по-малка от грижата за добър стопанин.


Правни последици при виновно неизпълнение:
 при виновна невъзможност- едното зд е станало невъзможно, поради противоправно поведение на длъжника. На мястото на погасеното зд на длъжника винаги се поражда зд за обезщетение за вреди.
 при забава на длъжника- противоправно поведение на дължимата престация. Забавата настъпва по 2 начина, в зависимост дали зд е срочно или безсрочно. Безсрочно:няма определен падеж,за да се постави длъжника в забава е необходимо покана (едностранно волеизявление на кредитора, адресирано до длъжника, което съдържа подходящ срок за изпълнението на дълга).Ако в поканата е определен подходящ срок, получаването й слага началото на подходящ срок. С изтичането му, длъжника изпада в забава. Срочно: предвиден е определен падеж, с настъпването на срока длъжника автоматично изпада в забава, тук кредитора не отправя покана.
Изключения:
- при безсрочните зд – обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
- при срочни зд – зд е с определен падеж, но ако длъжника е починал преди падежа, неговите наследници не изпадат в забава, а кредитора трябва да отправи покана и в 7дн. срок те да изпълнят зд.
Виновна невъзможност за изпълнението:
При нея, чрез собственото си поведение длъжника е предизвикал неизпълнението, едното зд е станало невъзможно, то се погасява независимо от причината за невъзможността. Изчезването на благото е неблагоприятен резултат за длъжника, на мястото на погасеното зд възниква обезщетение за вреди. При двустранните договори освен отговорност за вреди имаме и правото на кредитора да развали договора с незабавен ефект.
Правни последици при забава на длъжника:
кредитора може да търси по принудителен ред за реализирането на зд
кредитора може да иска обезщетение за вреди(мораторни вреди от забавата)
вредите подлежат на доказване от страна на този, който ги претендира
ако забавеното е настъпило по двустранен договор, кредитора има право да развали договора, но трябва да даде допълнителен срок за изпълнение.




20. Вреда. Поправяне на вреди. Особености при парични зд

Вреда- неблагоприятно засягане правната сфера на едно лице.
2 вида вреди:
1.Имуществени – засяга се имуществената сфера на обекта
Имуществените вреди са по-подробно регламентирани. Те са 2 вида:
 претърпяна загуба - чл.82 ЗЗД Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. това е намаляване на имуществото, тя включва имуществените права, които вследствие на деликта или неизпълнението или са отпаднали, или са били ограничени. Имуществената вреда е реално настъпила промяна, следователно доказва се по-лесно.
 пропусната полза - не е нещо налично, тя е неосъществено, но иначе възможно увеличение на имуществото, което е осуетено от деликта. Доказването тук е по-сложно, защото трябва да се установи едно хипотетично развитие, което е с по-висока степен на вероятност. Има елемент на преценка. Напр. ако е настъпила вреда вследствие на деликт и лицето е нетрудоспособно са налице пропуснати трудови възнаграждения. Пропуснатите ползи се доказват и когато лицето докаже, че при определени обстоятелства би получило някаква облага. Необходимо е получаването на пропуснатата полза да е правомерно и законосъобразно.
2.Неимуществени – засяга се личната сфера на обекта. Не подлежат на класификация. Обезщетението за вреди е насочено към това да се поправят нанесените вреди. Има 2 начина: -поправяне в натура, означава да се възстанови засегнатото благо; -парично обезщетение, означава да се престира паричен еквивалент.
Според вида на вредата и начина на поправянето им:
 при неимуществени вреди:парично обезщетение
 при пропуснати ползи: парично обезщетение
 при претърпяна загуба: парично обезщетение и поправяне в натура, на практика обаче не се прилага, защото е зд за задължително поведение
Последици от неизпълнението:
1. при парични зд може да има забава, защото тук няма вина. Когато се касае за закъсняла парична престация според законодателството във всички случай кредитора търпи вреда от вещта на пропуснати ползи в размер на законната лихва. Длъжника има зд да плати и мораторна лихва без да е нужно кредитора да доказва вреда, той трябва да получи лихва поради забава на длъжника. Кредитора може да претендира и за по-висока лихва от законната, но вече трябва да докаже пропуснати ползи.


21. Договорна и деликтна отговорност – сравнение. Кумулиране.


Основната разлика между договорната и деликтната отговорност е в правопораждащия факт. Елементи и на двата вида отговорност са :
1. Деяние
2. Противоправност
3. Вреда
4. Причинна връзка
5. Вина
Разликата е в противоправността. Основанието на договорната отговорност е неизпълнението на договорното зд, или и на зд произтичащо от едностранна сделка или, от извън договорни източници. Във всички останали случаи на противоправност отговорността е деликтна.
Различия в правния режим на договорната и деликтната отговорност:
 Материалноправни последици
по отношение на договорната отговорност, могат да я носят ФЛ и ЮЛ.
по отношение на деликтната отговорност, могат да я носят само ФЛ.
__различия относно обхвата - граници на отговорността- при деликтната отговорност на обезщетения подлежат всички преки щети; а при договорната отговорност на обезщетение подлежат само преките, предвидими щети.
__различия по отношение на компенсациите - при деликтната отговорност е по-благоприятно за увредения от колкото договорната отговорност за кредитора.
__различия по отношение на изпадането забава – преди договорната отговорност е необходима покана, за да изпадне в забава длъжника.
__различия по отношение на давността – различия има и в продължителността на давността и в началния момент. При деликтната отговорност е 5 години, началния момент е от узнаването на деликвента. При договорната отговорност е 3 години, няма правило за началния момент.
Правни последици за увреденото лице: при деликтната отговорност са по-благоприятни отколкото, тези за кредитора при договорната отговорност.
Кумулирането на договорната и деликтната отговорност е допустимо. Едно неизпълнение е основание за договорна отговорност, но ако това деяние(неизпълнение) се разглежда извън облигационното правоотношение и пак е не правомерно, то е основание за деликтна отговорност. Кумулацията е възможна, но се реализира само едната отговорност.
По начало се приема, че кумулирането не е допустимо, защото чл.45 ЗЗД е обща норма, а чл.82 специална форма, следователно при кумулирането се прилага специална норма, следователно се прилага договорна отговорност.
Чл.45 деликтна : Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
Чл.82 договорна : Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Но двете норми не са обща към специална, а имат различно приложно поле.

ДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ
ФЛ и ЮЛ ФЛ
На обезщетение подлежат преките, предвидими щети На обезщетение подлежат всички преки щети
По неблагоприятна за кредитора По благоприятна за увредения
Необходима е покана на кредитора - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
3 годишна давност 5 годишна давност
Няма правило за началния момент Началния момент е от узнаването на деликвента.

22. Граници на отговорността. Компенсация на вини
Обезщетението на неимуществените вреди при деликтната отговорност се включва в обхвата на гражданската отговорност-чл.52 ЗЗД Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При договорната отговорност: обезщетението за вреди се съдържа в чл.82. Според съдебната практика при дог. отговорност се обезщетяват само имуществени вреди, но в отделни НА се установява и обезщетение и за неимуществени вреди. Тук вредите трябва да са преки и предвидими-чл.51,2 и чл.82.
При деликтната отговорност: вредите трябва да са преки. Когато вредите са резултат от причинния процес, иницииран от неизпълнение- вредите са преки, ако освен този процес има други причини-косвени вреди.
Когато длъжника е действал при груба небрежност и умисъл при дог. отговорност изискването вредата да е предвидима отпада. Грубата небрежност и умисъла не се презюмират, а се доказват.

Компенсация на вина
Чл.51,2 деликтна отговорност Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
Чл.83 договорна отговорност Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Компенсацията да вини има цел да отчете влиянието на кредитора върху поведението на длъжника.
При деликтната отговорност по чл. 51,2 е необходимо да има т.нар. обща неделима вреда- да не се разбира каква част от вредата е от поведението на увредения и каква част от поведение на деликвента. Необходимо е същото противоправно поведение и на увреденото лице, но според съдебната практика вина у увреденото лице не е необходимо.
Намаляване размера на дължимото обезщетение зависи от причинната връзка между поведението на увреденото лице и настъпилите вреди(каузален принос). Обезщетението се намалява с толкова, колкото е допринесъл увредения за настъпването на вредата, но обезщетение ще има във всички случай.
При договорна отговорност по чл. 82 ЗЗД има 2 хипотези:
компенсация чл.83 има обща неделима вреда, т.е. каузален принос от страна на кредитора за неизпълнение и увреждането. Кредитора не е оказал необходимото съдействие. Правилото на чл. 83 е свързано с чл.63,1 Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа. Грижа на добър стопанин:
Дължимата грижа, която длъжникът трябва да прояви, за да изпълни задължението си. Грижата, макар и абстрактна, се измерва с обективна мярка - опита и житейската практика. Личните качества на длъжника в случая са без значение.
1. тук може да се стигне до този хипотеза и да не се обезщети кредитора.
2. неограничаване на вече настъпващи вреди, неизпълнението е налице, вредоносното действие е започнало- Кредитора трябва да положи необходимата грижа, за да ограничи увреждането. Вредите, който са предвидими, но кредитора не ги е ограничил-не подлежат на обезщетение.
Компенсацията на вина е когато пострадалия е съдействал за правонарушението или неизпълнението.
Гр. отговорност е обща правна последица при виновното неизпълнение.
ЗЗД чл.52, 82, 51-2, 83


23. Разваляне на двустранни договори

При двустранните договори едното зд е основание за другото. И ако едната от страните не изпълни, другата може да развали договора, но не направо, а при определени правопораждащи факти. Това е виновно, съществено неизпълнение на двустранния договор.
1. трябва да има неизпълнение- реално да е, не се допуска разваляне на договора, ако не изпълнената част е незначителна.
2. да е съществено неизпълнението – с оглед интереса на кредитора
3. да е виновно чл.87, 4 Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Не всяко неизпълнение поражда правото на разваляне, а само това с оглед интереса на кредитора. Когато е налице такова неизпълнение, възниква правото на разваляне, което се упражнява извънсъдебно и само в предвидените от закона случаи е осъдено с конститутивен иск.
Извън съдебно разваляне – това става с едностранно волеизявление, изходящо от едната страна и адресирано до другата. Има 2 хипотези за извън-съдебно разваляне:
1. Условно извън съдебно разваляне, волеизявлението съдържа срок или други модалитети, в който длъжника да изпълни зд си.
2. Безусловно извън съдебно изпълнение, изправната страна уведомява длъжника, че разваля договора е незабавен ефект, но при точно определени предпоставки, които трябва да са налице: виновна невъзможност, при фиксирани договори, при твърде продължителна забава(кредитора е загубил интерес), т.е. изпълнението е или невъзможно или безсмислено.
Прекратяване по съдебен ред
когато правото на прекратяване е надлежно упражнено- обл. отношение се погасява с обратна сила.
Според чл.55,1 Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне ако кредитора е престирал нещо, то трябва да му се върне. Когато правоотношението е осъществено дълго време има, съизмеримост между престациите и развалянето на договора за в бъдеще, обл. отношение се прекратява занапред.
Обезщетение за вреди: ЗЗД дава право на кредитора, макар че договора е прекратен, да търси своето обезщетение за вреди.
Максималното, което може да се случи е размера на обезщетението да се намали на основа, на което кредитора си връща, ако не се върне престацията, тя не отпада от размера на обезщетението.
Погасителна давност: за правото на разваляне е 5 години
Погасителната давност за правото на обезщетение е 3 години


24. Неустойка. Задатък

Те са договорни последици, с договорен характер и тр изрично да са уговорени.
Неустойка: чл.92 ЗЗД Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
клауза в договора или допълнително съглашение, с което за длъжника се създава зд да престира определена ценност на кредитора в случай на неизпълнение. Правопораждащ факт за неустойката е виновното неизпълнение.
Размера на неустойката е такъв, какъвто е уговорен. За кредитора възниква по-благоприятни последици при неустойката, защото няма значение дали са настъпили вреди и какъв е техният размер Възможно е между обезщетението и неустойката да има връзка= 4 вида неустойка:
1. Изключителна неустойка – дължи се само тя, но тя не влиза в сила при умисъл и груба небрежност; чл.34 Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност тя е клауза, която ограничава отговорността и размера;
2. Алтернативна неустойка – кредитора може да избира между неустойка и обезщетение за вреди;
3. Кумулативна неустойка – дължи се и неустойка и обезщетение за вреди;
4. Обикновена неустойка – кредитора може да претендира за неустойка, но може да поиска и обезщетение за вреди, когато надхвърлят неустойка. Тя е диспозитивно определена.
Намаляване на неустойка: чл.92 Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Има 3 различни основания за намаляване на неустойката:
 когато има частично неизпълнение: неустойката се дължи, когато има точно уговорено неизпълнение, а не просто неизпълнение;
 когато има лошо неизпълнение: това е отклонение от качествените показатели на дължимата престация. Неустойката се намалява с оглед колко е лошо изпълнението и доколко се отклонява от дължимото;
 при прекомерност: преценява се съотношението между неустойката и претърпените вреди. Ако разликата е голяма неустойката може да се намали, за да не се обогати прекомерно кредитора;
Намаляването на неустойката е потестативно право. (преобразователно) Субективно право, при което кредитор може да преобразува първоначалното право в друго право. Потестативно е правото на кредитора да развали договора при виновно неизпълнение на длъжника
Задатък: паричният задатък е капаро, той е имуществена ценност, който се предава при сключване на договора от едната страна.
Задатъка има 2 функции:
1. доказателствена – предаването му доказва, че договора е сключен.
2. обезпечителна – задатъка е клауза, която влиза в действие, ако кредитора пожелае това и то само при виновно неизпълнение чл.93,1 Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.
Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.
Ако обл. отношение се развие и дълга се изпълни, задатъка се връща. При обективна невъзможност, задатъка също се връща, защото няма виновно неизпълнение
Правните последици на задатъка настъпват само при виновно неизпълнение.
Кредитора може да иска:
1. принудително изпълнение
2. обезщетение за вреди
3. разваляне на договора
4. задържане на задатъка
При задатъка обл. отношение отпада, той е форма на опростено разваляне. Той не дава възможност да се претендират по-големи вреди, дори при груба небрежност или умисъл. Задатъка не може да бъде намаляван. Страните могат да уговорят клауза и за задатък, и за неустойка. Като в случай на неизпълнение може да се избере едно от двете.

25. Забава на кредитора

При забава на кредитора има неизпълнение, защото кредитора не съдейства на длъжника да погаси зд си.
При отрицателните престации не може кредитора да е в забава. Забавата може да се яви в 2 момента:
-в хода на изпълнението
-в заключителния момент
И при двата момента правните последици са едни и същи:
І. Правните последици са насочени към това, неблагоприятен ефект да се понесе от този, който е създал забавата (кредитора):
1. ако длъжника е в забава и после иска да изпълни зд, но кредитора отказва, тогава кредитора изпада в забава.
2. ако длъжника иска да предаде вещта, която дължи на кредитора, но той не я приеме и тя погине, отговорност носи кредитора, защото не я е приел.
ІІ. При предметни престации. зд за предаване на вещ:
1. пари – длъжника ги влага в банка и така престацията е на разположение на кредитора
2. при други вещи – съдът определя съхранението им и те пак са на разположение на кредитора
3. бързоразвалящи се стоки – длъжника иска разрешение да ги предаде. чл. 97,2 Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.
Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.
ІІІ. При лични престации - длъжника дължи лично поведение-когато кредитора изпада в забава, длъжника може да прекрати договора, може да се освободи от зд, но не може да иска обезщетение за вреди.

26. Прихващане на насрещни дългове

Фактическия състав на прихващането на НД включва няколко елемента:
І. Трябва да има насрещни зд, но закона допуска 2 изключение, при които няма насрещност, а се допуска прихващане:
- цесия
- когато едно лице отговаря за чужд дълг, може да се прави възражение за прихващане.
ІІ. 2те вземания трябва да бъдат еднородни и заместими (активното на кредитора и пасивното на длъжника)
ІІІ. Изискуемост и ликвидност т.е. да е установено по основание и размер.
ІV. Зд трябва да бъдат и изпълняеми
Има 2 системи за прихващане:
- погасителния ефект настъпва незабавно
- система на прихващане чрез волеизявления
Правни последици:
1. Пълно прихващане – 2те насрещни зд се погасяват напълно
2. Частично прихващане – до размера на по-малкото от 2те задължения
Като резултат от прихващането на насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях.
Видове:
І.вид: Едностранно извънсъдебно прихващане: необходимо е едната страна да съобщи на другата, че прихваща, когато е изтекла погасителната давност, но предпоставките са били на лице преди изтичане на погасителната давност.
ІІ.вид: Факултативно прихващане: това става с двустранно волеизявление. То се използва при 3 категории вземания:
1. Зд за издръжка
2. Вземания за обезщетения при умишлен деликт
3. Вземания за данъци
При тези случай са необходими 2 волеизявления.
ІІІ.вид: Съдебно прихващане: при съдебно установяване на вземането се установява основание и размер=не е необходима ликвидност. Момента на погасителното вземане настъпва с влизане в сила на съдебното решение.
ІV.вид: Договорно прихващане: при липса на някоя от предпоставките е възможно страните да постигнат съгласие за погасяване, т.нар. компенсационни договори.

ФУНКЦИИ НА 4ТЕ ВИДА ПРИХВАЩАНЕ:
1. От гл.т. на субекта (страната) дава възможност да бъде реализирано неговото вземане по подобие на принудителното изпълнение.
2. дава възможност да си погаси зд и да се освободи от дълга.
3. премахва се необходимостта от двойно престиране и то е гаранция срещу неплатежоспособността.


27. Подновяване. Опрощаване. Сливане

Подновяването: е съглашение между кредитор и длъжник. Участниците се уговарят, че зд се погасява, а на негово място възниква друго зд. То има правопагасителен и правопораждащ ефект.
Чрез новацията се внася промяна в обл. отношение. Тя погасява стария дълг и поражда нов. Ако стария дълг е имал обезщетения те могат да се запазят върху новия, ако лицата изрично дадат съгласието си.
Договора за новация ПРОЧЕТИ !!!
Има 2 вида новация:
1. Обективна новация: при нея страните остават същите.Променя се само съдържанието на дълга. Със смяна на основанието страните се уговарят да се погаси стария дълг, да възникне нов, който да се третира като възникнал от друг юридически факт.
2. Субективна новация: промяната е в някой от страните. Ако се сменя кредитора новацията е активна, ако се сменя длъжника- пасивна. При активната новация участват стария кредитор, длъжника и новия кредитор.

Опрощаване: чл.108 ЗЗД Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.
Юридическо действие, което е от категорията на отказ от права. Налице е когато субекта прави волеизявление насочено към погасяване на едно притежавано от него субективно право. Отказът от абсолютно право е едностранно волеизявление.
Опрощаването по нашето законодателство е безвъзмезден договор, а обл. право изхожда от принципа, че винаги тр да има съгласие на облагодетелстваното лице.
чл. 109 ЗЗД Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно. презумпцията е комбинация от 2 презумпции:
1.необорима презумпция- доброволно връщане на дълга
2.оборима презумпция- когато длъжника се намира във фактическа власт на дълговия документ се предполага, че кредитора му е дал дълговия документ

Сливане: съвместяване у едно лице на 2 противоположни, иначе несъвместими качества: кредитор и длъжник. Това е възможно когато:
---смърт на ФЛ ---ако кредитора почине и длъжника е негов наследник---преобразяване на ЮЛ. Сливането има погасително действие.

29. Встъпване в дълг. Заместване в дълг

чл.101 ЗЗД Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници
чл.102 ЗЗД Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Въвеждане в дълг: приемство в дълга няма. 3то лице се задължава да отговаря заедно с първоначалния длъжник. Това е пасивна солидарност, първоначалния длъжник остава в отношението.
Въвеждането в дълг се осъществява по договор между кредитора и встъпващия в дълг или между длъжника и встъпващия в дълг.

Заместване в дълг: досегашния длъжник престава да бъде длъжник, това е договор с трима участници. Съглашение по силата на което, тези 3ма участници се споразумяват, че длъжника се замества от друг.
Заместването в дълг е самопроменящ факт, сменя се длъжника, но обл. отношение остава същото. Ако вземането на кредитора е било привилегировано, то остава такова. Ако е било обременено с възражение на стария длъжник, това преминава и върху новия. Ако стария длъжник е учредил залог или ипотека – те се запазват.
Обезпечения, които са дадени от 3то лице (поръчителство, залог, ипотека) няма как да се запазят. При заместване в дълг, обезпеченията дадени от 3то лице се погасяват, освен ако 3тото лице не се съгласи да обезпечи зд на новия длъжник.


30. Множество субекти – разделителност, солидалност и неделимост

При множество субекти има 3 възможни правни режима: разделност, солидарност, неделимост. всички те имат смисъл, когато поне на едната страна има поне 2 лица. В обл. право множеството субекти приложим режим е разделност, защото, за да се прилагат солидарност и неделимост тр да се изпълнят специални предпоставки.
РАЗДЕЛНОСТ: когато имаме повече от един кредитор или длъжник, вземането респективно дълга се разделят спрямо броя на кредиторите и длъжниците и всеки от тях се развива самостоятелно.

СОЛИДАРНОСТ И НЕДЕЛИМОСТ: изхожда се от това, че при определени случаи при някои субекти се запазва опредена правна връзка.

СОЛИДАРНОСТ:
1. Активна солидарност: тя е на лице, когато има повече от един кредитор. Техните вземания тр да са така свързани, че всеки кредитор да може да иска изпълнение на цялата престация, така се погасява зд, удовлетворяват се останалите кредитори. Тя тр да е изрично уговорена.
2. Пасивна солидарност: тя е на лице, когато има повече от един длъжник и освен това всеки от тях дължи на кредитора цялата престация и то, така че като изпълни погасява зд на всички длъжници. Пасивната солидарност се среща в следните случаи:
---може да е уговорена
--- и да е нормативно определена по 2 начина: І.императивно предвидена-когато няколко лица са извършили непозволено увреждане, те отговарят солидарно; ІІ. деспозитивно предвидена.
Когато един ЮФ е настъпил между един кредитор и един длъжник, въздейства ли върху другите длъжници ?
1. ЮФ с абсолютно действие- въздейства и върху др. длъжници = изпълнение; изпълнение при забава на кредитора; даване в изпълнение; прихващането. Зд се погасява, когато се задоволи интереса на кредитора.
2. ЮФ с относително действие- настъпва между кредитора и един от длъжниците, но може да засегне и останалите, но може и да не ги засегне.
 подновяване: ако един длъжник сключи договор за новация с кредитора се погасява зд и за останалите.
 опрощаване: ако кредитора опрости дълга на един от солидарните длъжници се освобождават всички останали.
 сливане: страната по обл. отношение получи пълно удовлетворение, за слелия се длъжник настъпва погасителен ефект. Тези трите не задоволяват икономическите интереси на кредитора.
Неизпълнение: ако има виновно неизпълнение от страна на един от солидарните длъжници, последиците от неизпълнението не засягат останалите.
Забава на длъжник: санкционни последици от забавата; може да се престират само от длъжника, който е изпаднал в забава.
Виновна невъзможност: престацията е унищожена, когато е по вина на един от длъжниците, санкционните последици настъпват само за него.
Забава на кредитора: той изпада в забава за всички длъжници.
Пасивната солидарност е облекчение за кредитора във вътрешните му отношения с длъжниците, изпълнението се понася по равно.



31.Упражняване правата на длъжника от негов кредитор

чл.134 ЗЗД Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.
Предпоставки за упражняване на правата на длъжника:
1. бездействие- неупражняване на едно субективно право
2. суб. право тр да е имуществено
--- тр да е секвестируемо по ГПК
---да не е свързано с личната преценка на длъжника.
3. бездействието тр да уврежда кредитора, самото упражняване зависи от действието, с което кредитора ще го извърши.
 по съдебен ред: кредитора предявява иск. Съда проверява дали са на лице предпоставките по чл.134 и ако някоя от тях липсва, иска се отхвърля. Ако всички са на лице съда разглежда иска само по същество.
Едно имуществено секвестируемо право на длъжника си остава в негово имущество, но служи за всички кредитори на длъжника, а не само на този, който е упражнил правото.
 извън съдебен ред: необходимо е изрично овластяване на кредитора да извърши вместо длъжника определено действие. Кредитора може да иска предварително това от съда, по реда на обезпечителните производства. От това пак се ползват всички кредитори на длъжника.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Чл. 133 въвежда общият принцип,че длъжникът отговаря с цялото си на-лично имущество,състоящо се от оценими в пари права,за своите задължения. При това интерес за кредитора представляват само секвестируемите му права, тъй като несеквестируемите не подлежат на принудително изпълнение. Всяко действие на длъжника по отношение на секвестируемите му права обаче е потенциална заплаха за възможността за удовлетворяване на кредитора.Поради това законът създава два института за защита на кредитора: упражняване правата на длъжника от кредитора му и отменителен иск. Първият институт е насочен срещу бездействието на длъжника, което бездействие намалява имуществото му, а вторият - срещу юридическите действия на длъжника, които водят до посочения резултат.
Това е институт,който дава възможност на кредитора да упражнява пра-вата на длъжника си,тъй като той бездейства и разпилява имуществото си /придобиване по давност от трето лице и др./.
Необходими са две предпоставки:
1. Бездействие на длъжника - бездействието е неупражняване на право.Това право трябва да е имуществено, секвестируемо и неговото упражняване да не зависи от строго личната преценка на длъжника.
2. Застрашаване на кредитора - неупражняването да води до отпадане на право или до намаляване имуществото на длъжника. Застрашаван е ще има,когато останалото длъжниково имущество не е достатъчно за удовлетворяването на кредитора или дори и да е достатъчно,би затруднило силно удовлетворяването на кредитора.
При наличието на тези две предпоставки кредиторът има право да упражнява правата на длъжника и това става по два начина,в зависимост от това в какво се изразява упражняването им:
1.Когато упражняването на правото се изразява в предявяване на иск кредиторът предявява иска,като в самия процес длъжникът се конституира като съищец. Съдът извършва две проверки:1.дали са налице предпоставките по чл.134,т.е. дали е налице бездействие,което застрашава удовлетворяването на кредитора.Ако те не са налице производството се прекратява,тъй като е недопустимо.Ако предпоставките са налице съдът проверява 2.дали е налице правото на длъжника, което се претендира спрямо третото лице и се произнася с решение по същество,като може да уважи иска или да го отхвърли.Ако правото се върне /остане/ в имуществото на длъжника всички други кредитори могат да се възползват от него,без да са водили иск.Това,че кредиторът е върнал правото в патримониума на длъжника не му дава никакви привилегии.
2.Когато упражняването на правото не се състои в предявяване на иск,а в извънсъдебни действия,то става на два етапа: 1.Кредиторът трябва да е съдебно овластен да извърши съответното действие и това овластяване става по реда на обезпечителните производства /т.е. по сравнително бърза и облекчена процедура/. Съдът проверява налице ли са предпоставките по чл.134.Ако са - с определение овластява кредитора да извърши определеното действие и 2.Кредиторът извършва съответното действие от името на длъжника спрямо съответното трето лице, като кредитора се легитимира с овластителния съдебен акт.
32 въпрос:
ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРА ОТ ДЕЙСТВИЯ НА ДЛЪЖНИКА: длъжника може да застраши кредитора чрез свои правни или фактически действия. Защитата срещу факт. действия по закон не съществува, но защитата срещу правни действия може да се осъществи с прехвърляне на правата от длъжника на 3то лице. Срещу това се действа с т.нар. отменителен иск-тук увреждане настъпва, но кредитора има възможност да премахне действието му в последствие.



32.Отменителен иск / Павлов иск /

чл.135 ЗЗД Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
(Ал. 4, попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава, когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.
Не съществува относителна недействителност---!!!Вид недействителност на сделка, която поначало е действителна и поражда правните последици, но по силата на закона тя няма действие по отношение на едно или няколко лица. Отличава се от нищожността, защото не е всеобща, а само спрямо определени лица. Тази недействителност може да бъде заздравена
Павловия иск: специални предпоставки са кредитора да е увреден чрез сделка. Длъжника при извършването й да е знаел за това, ако я е сключил преди възникване на вземането на кредитора, тя да е била предназначена да увреди кредитора. При възмездните сделки се изисква и насрещната страна да знае за увреждането на кредитора към момента на сключване на сделката- ГП обща част.
Необходимите предпоставки са следните:
1. да е извършено правно действие
2. правното действие тр да има за предмет субективно право, което тр да има характеристиките по чл.134
3. тр да има увреждане на кредитора
4. суб. предпоставка може да се прояви по 2 начина:
 чл.135,3 Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора към момента на извършване на действието, лицето не е длъжник. Той и 3тото лице тр да са имали намерение да увредят кредитора и това не се презюмира,т.е. кредитора тр да го докаже.
 чл.135,1 Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността когато лицето е длъжник, вземането възниква и след това е възникнало увреждащото действие. Не е задължително да са на лице суб. предпоставки, достатъчно е да има намерение за увреждане и не е необходимо 3тото лице да знае за увреждането.
За кредитора се поражда потестативно право да иска отмяна на прехвърлителния ефект. Това потестативно право по чл.135 се предявява чрез конститутивен иск.
Ако прехвърлителния ефект между кредитора и длъжника е настъпил, след уважаването на Павловия иск, правото остава в патримониума на 3тото лице, но кредитора може да се удовлетвори от него. Т.е. създава се привилегия за кредитора предявил Павловия иск.
Конкуренция между Павловия иск и последващи прехвърляния = в нашия закон е уредено само за недвижими имоти.
Павловия иск за недвижими имоти подлежи на вписване. Ако прехвърлителните сделки между 3тото лице и следващи преобретатели се сключи след вписването на иска, правото на кредитора не може да се погаси.

33. Привилегии – понятие, видове, поредност

ПРИВИЛЕГИЯ: това е качество на едно вземане, благодарение на което се удовлетворява по предпочитане пред други вземания срещу същия длъжник. Привилегиите са материални права, но те се проявяват в процеса на принудително удовлетворяване – уредбата им е смесена, имат и процесуални норми.
Има 2 основни вида системи. Системата от привилегии се според вида на принудителното изпълнение. 2 типа принудително изпълнение:
1.Индивидуално – води се за удовлетворяване на едно вземане на кредитора, върху едно или няколко права на длъжника. Уредено е в ГПК. Системата от привилегии в инд. принуд. изпълнение е уредено в чл.136 Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 36 от 2006 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения, и вземанията за издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
7. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.);
8. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.
Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
2. Универсално – тук изпълнението се води едновременно за удовлетворяване на всички кредитори върху имуществените права на длъжника.
Системата от привилегии в универсалното принуд. изпълнение е дефинирана в Закона за банковата несъстоятелност, Кодекса по соц. осигуряване, Кодекса на застраховането и др.
Системата от привилегии в индивидуалното принуд. изпълнение е регламентирана изцяло от обл. право.

КЛАСИФИКАЦИЯ:
1. Общи привилегии – предмет е, което и да е имуществено право на длъжника
2. Специални привилегии – имат за предмет точно определено право на длъжника. Кредитора има предимство само върху едно право. Специалните привилегии изпреварват общите.
ЗЗД подрежда привилегировани вземания по редове – 6 реда. До 4 са специални, а 5 и 6 са общи.
І ред – вземания за разноски по водене на обезпечително производство, изпълнително производство по искове по чл.134 и чл.135 ЗЗД.
ІІ ред – вземания за данъци върху недвижими имоти или МПС - предмет е имота или МПСто
ІІІ ред – вземания обезпечени с реални обезпечения (залог, ипотека) при универсално принуд. изпълнение това е първата привилегия. Предмет е предмета на ипотеката или залога.
ІV ред - вземания, за които се упражнява право на задържане, предмет е вещта върху която е упражнено правото на задържане.
V ред – вземания за издръжка и трудово възнаграждение, и обезпечения върху трудово възнаграждение.
VІ ред – включват се всички държавни вземания, без тези за глоби.
Удовлетворяването на привилегированите вземания става в последователност по редове.
Когато вземанията са от различни редове се удовлетворява, това от по-горен ред. Ако са от един и същ ред се удовлетворяват съразмерно. При ІІІред принципа на съразмерност не действа, удовлетворява се първото по време реално обезпечение.
Според чл.137,1 Когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по т. 6 на предходния член. ако има привилегии създадени от същия закон, те се подреждат на 7мо място.
чл.137,2 Когато особени закони постановяват, че някои вземания трябва да се изплатят преди всички други, те се изплащат след вземането по т. 1 на чл. 136 , а когато конкурират помежду си, те се изплащат съразмерно.
Обезпеченията са: лични(персонални) и реални(вещни) и в двата случая правните последици, които възникват дават допълнителна сигурност на кредитора при неговото удовлетворяване.
1. Лични обезпечения: поръчителство и банкова гаранция(ТЗ)
2. Реални (вещни): ипотека, залог, търговско право на задържане- кредитора е сигурен, че едно имуществено право или съвкупност от имуществени права се запазват и гарантират неговото удовлетворяване.
ИПОТЕКА : недвижим имот или движима вещ /кораб/, уредбата в е ЗЗД и е обща за частното право.
ЗАЛОГ: има трайна уредба, класическия залог е уреден в ЗЗД. Комплексната уредба на Надотраслово ниво за цялото ЧП се съдържа в Закона за особените залози.



34. Поръчителство – понятие, сключване, отговорност. Регресни права

То е договор между кредитора и едно 3то за дълга лице, което се задължава да обезпечи чужд дълг. Длъжника не е страна по това правоотношение. Съществуват 2 изисквания за действителност на договора: 1.писмена форма 2.пълна дееспособност.
Акцесорност: връзката между на поръчителя с обезпеченото от него зд. Акцесорността се проявява в няколко насоки:
1. гл. дълг е възникнал, преди поръчителството, не може то да възникне преди гл. дълг.
2. акцесорността се появява и при прехвърляне на вземания. Акцесорното зд следва гл. дълг, поръчителството не може да съществува самостоятелно.
3. при прекратяване на гл. дълг се прекратява и поръчителството.
4. по отношение съдържанието на отговорността на поръчителя- правния й режим зависи от съдържанието на гл. дълг.
Поръчителя отговаря за гл. дълг:
• Солидарно – няма възражение за поредността, когато кредитора потърси отговорност за зд.
• Субсидиарно – поръчителя може да възрази, ако кредитора потърси отговорност и да се обърне към гл. длъжник. Възможно е в договора, да се включи допълнителна клауза за субсидиарно поръчителство.
Съпоръчителство: без значение дали е солидарно или разделно поръчителство, може да се търси от отделният поръчител падащата му се част. Съпоръчителите отговорят солидарно и нямат зд за разделност. Това е в интерес на кредитора, но е възможно да има в договора клауза за разделност.
Размерът на гл. дълг очертава отговорността на поръчителя. От поръчителя може да се търси само гл. дълг и последвалите от него неустойки: ---не може да се уговори отговорност за повече от гл. дълг; ---не може да има отговорност на поръчителя при по-тежки условия, ---възможно е поръчителя да отговаря само за част от дълга.
Поръчителя има право да прави всякакви възражения, спрямо кредитора. Поръчителя е поставен в правата на главен длъжник. Лицето, което е обезпечило чужд дълг не може да бъде в по-тежко от положението на гл. длъжник.
Правопогасителни факти:
1. произтича от акцесорността
2. има действие само за поръчителството: ---отговорността на поръчителя се погасява, ако 6м. след настъпване на изискуемостта на гл. дълг кредитора не предяви иск; ---осуетяване на суброгацията, поръчителя, който изпълни дълга встъпва в правата на удовлетворен кредитор.
3. погасителната давност тече между кредитора и длъжника, и между поръчителя и кредитора. Поръчителя има право на възражение, когато давността спрямо гл. длъжник е изтекла, а спрямо него не е.
По отношение на давността поръчителя има възможност да се освободи от отговорност, като погаси зд, когато прави възражение за изтекла давност, погасява само своята отговорност, главния дълг си остава.
Регресни вземания - поръчителя, който изпълни или претърпи принудително изпълнение има право на регресно вземане срещу гл. длъжник в пълен размер. Регресното вземане може да се получи чрез обезпечения. Когато има няколко съпоръчителя, поръчителя е изпълнил има регресно вземане срещу гл. длъжник и регресно вземане срещу другите съпоръчители в съответствие с вътрешните им отношения.

35. Залог. Съдържание на заложното право
36. Залог върху вещ. Залог на вземане

Залога е реален договор. Той може да бъде отделно съглашение или клауза от друг договор. Фактическият му състав включва 2 елемента:
1. заложен договор или клауза от друг договор
2. предаване на вещта-това има оповестителна функция, трябва да има промяна на фактическата власт.
Закона изисква 3тите лица да са уведомени, че вещта е обременено със заложно или вещно право.
Чл.156 ал. 2…Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.
Заложния договор е в писмена форма, съдържа индивидуализация на залога и обезпечено вземане и достоверна дата.
Договора за залог по ЗЗД е формален и реален, доколкото се изисква за противопоставимост на 3ти лица.
Заложното право по ЗЗД е субективно право. То има потестативен характер (да продаде вещта), кредитора може да го реализира само по правилата на съдебното изпълнение по ГПК
Заложното право има вещно правен характер, то е абсолютно право. Кредитора може да иска от всяко 3то лице връщане на вещта, може да упражнява фактическа власт върху вещта, която е заложена.
Погасяване на заложното право:
1. при т.нар “сливане”- кредитора става собственик на заложената вещ
2. ако заложената вещ е отчуждена за държавни или общински нужди, ако вещта е застрахована и погине, влиза в действие застрахователното обезщетение.
В 3месечен срок кредитора може да се ползва от правото на обезщетение. Ако кредитора не прави писмено искане залога върху вещ се трансформира в залог върху вземане. Ако кредитора пропусне срока, заложното право се погасява.
Заложното право върху движима вещ: погасява е винаги, когато заложената вещ се озове във фактическа власт на залогодателя.
Залог върху вземане: като юридически факт има 2 елемента:
1. заложен договор или заложна клауза
2. този договор не е реален, оповестяването не става чрез предаване, а чрез съобщаване на длъжника.
Този договор се сключва в писмена форма, с достоверна дата. Залога върху вземане възниква в момента на сключване на заложния договор и съобщаване на длъжника. Заложното право върху вземане има 2 елемента: 1.потестативни правомощия- заложния кредитор може да изнесе на публична продан, вземането по правилата на ГПК.
2.по силата на заложното право между заложния кредитор и заложното лице има облигационно правна връзка.
Погасяване на заложно право върху вземане:
1. отказ на заложния кредитор от заложното право.
2. сливане, когато заложния кредитор придобие заложно вземане.
Залог върху вземане по ЗЗД се характеризира с 3 неща:
- правопораждащия факт е договора за залог
- залога не е реален
- кредитора се удовлетворява по съдебен ред
Договора за залог е реален . Това означава, че има постигане на съгласие между залогоприемателя и залогодателя, не е достатъчно за сключване на договора. Необходимо е още заложената вещ да бъде предадена на залогоприемателя (кредитора).
Желателно е договора за залог да е писмен и с достоверна дата. Съображенията за това са следните:
1. Съгласно чл. 133, 1 ГПК не може да се доказва със свидетелски показания договор на стойност по-голяма от 1000 лв.(а устен договор трудно се доказва)
2. Достоверната дата е задължителна и по търговски залог (залог, обезпечаващ вземане и по търговска сделка), който е уговорено е възможно кредитор да се удовлетвори от залога извънсъдебно.
3. който залог не е търговски и обезпечението вземане надхвърля 5 лв., съгласно чл.156, 2 ЗЗД з. може да се противопостави на 3ти лица, само ако е сключен в писмена форма и с достоверна дата, и съдържа означение на заложените вещи и обезпеченото вземане.
4. съгласно ДПК заложният кредитор може да противопостави вземането си на длъжника административно само въз основа на писмени доказателства и достоверна дата. !Достоверната дата се постига с нотариална заверка !

Реално обезпечение- залог и ипотека чл.150, 1
В ЗЗД реалното обезпечение е двустепенно. И залог и ипотека имат 3 особености: акцесорност , неделимост, потестативен характер.
Акцесорност: ипотечното или заложното право възникват след като е възникнал гл. дълг. Ипотеката и залога за бъдещ дълг имат действие от момента на учредяването си, а не от момента на възникване на вземането. Всяко погасяване на главния дълг води до погасяване на ипотечното или заложно право.
Неделимост: чл.150 ал.2 при едно вземане, което е обезпечено е ипотека, длъжника погасява със съгласието на кредитора половината, но ипотечното право запазва първоначалния си обхват, ипотеката не се редуцира до ½ идеална част от имота.
При едно вземане, което обезпечено с ипотеки на повече имоти, които се наследяват. Във всеки имот кредитора има ипотека. Ипотечното право продължава да съществува в първоначалния си обхват. Независимо от промените ипотечното право се запазва и кредитора може да се удовлетвори.
Потестативен характер на ипотечното и заложно право: има два начина да се удовлетвори кредитора от обезпечението в състоянието, в което е било към момента на възникване: 1. обременения обект се извежда от гражданския оборот; 2. вещта остава в оборот с възможност да се премахнат последващи правни промени; При обикновения кредитор всички последващи правни промени засягат кредитора и той не може да се удовлетвори така, както ако ги нямаше.
Ипотекарен кредитор може да премахне всички правни промени, които са последвали ипотеката.
Реалните обезпечения-субективните права, които имат потестативно правомощие и други които го придружават. Когато потестативното правомощие се реализира погасителното действие настъпва в момента на публична продан и има действие за в бъдеще.
Реалните обезпечения са правна възможност на обезпечения кредитор да се удовлетвори по предпочитан ред пред останалите кредитори.

37. Особени залози

чл.161 Правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога ГП има 2 случая на особен залог:
1. чл.15 от Закона за арендата в земеделието- този залог е законен, консесуален, дава възможност за извън съдебно удовлетворяване = се отличава от всички белези на залога по ЗЗД. При него не тр изрично уговаряне с арендодателя, може да се удовлетвори извънсъдебно. Вещите се намират у арендодателя, а не у арендатора. например- добитък е заложен на банката.
2. Закона за гр. въздухоплаване- залог върху въздухоплавателни средства., договор е консесуален в писмена форма, договора не води до предаване на средството, а оповестяването става чрез вписване.
3. върху кораби се учредява ипотека – ЗОЗалози няма отраслова определеност, а е присъщ за цялото частно право.
ЗОЗ дава възможност да се залагат:
движими вещи и съвкупност от вещи, при които не е нужно отделните елементи да се индивидуализират, и се характеризира с един общ белег „плаващ залог” въпреки че съвкупността е заложена, тя търпи определени промени. Така съвкупността се ползва за обезщетение и остава в гр. оборот.
вземания и съвкупности от вземания
безналични ценни книги – според ЗЗД може ценни книги на преносител, заповедни ценни книжа.
индустриална собственост – патенти, полезни модели, марки, дизаин.
участия в ТД – дружествени дялове, които не са акции
търговски предприятия - залагат се като съвкупност, едва при започване на изпълнението се фиксират като елементи, до този момент си функционират.



ОПОВЕСТЯВАНЕТО НА ЗАЛОЗИТЕ:
По ЗОЗ те се оповестяват чрез вписване в Централния регистър на особените залози. Залозите по ЗОЗ са:
1. винаги договорни залози – изисква се форма за действителност, най-малко писмена, а може и нотариална заверка на подписите.
2. елемент от фактическия състав е оповестяването
 движими вещи и съвкупности от вещи, както и залозите върху вземания и съвкупности от вземания = вписват се в ЦРОЗ към Министерство на правосъдието.
 залози върху индустриалната собственост се вписват в патентното ведомство.
Всеки от залозите в ЗОЗ има свои особености, които тр да се отчетат при учредяването на особен залог:
 залозите върху участия в ТД се вписват в търговски регистър. При създаването на залога тр писмена форма с нотариална заверка на подписите
 при залозите върху безналични ценни книжа, се изисква писмена форма, вписват се в централен депозитар. БЦК могат да са корпоративни и държавни ценни книжа.
ЗАЛОЖНОТО ПРАВО ПО ЗОЗ ИМА 3 ОСОБЕНОСТИ:
1. Заложното право е срочно – с изтичане на 5 години след вписване на залога, заложното право се погасява, това е преклузивен срок /Срок, в който задължително трябва да се упражни субективното право. Започва да тече от деня на възникване на субективното право. Не предпоставя поначало нарушаване на субективното право. Тече по отношение на всички. Прилага се служебно от правоприлагащия орган. С изтичането му субективното право се прекратява. Даденото в изпълнение на субективното право след изтичането на срока е дадено без основание и подлежи на връщане./ По Закон след изтичане му залога може да се поднови.
2. Наличие на потестативно правомощие, което се упражнява винаги извънсъдебно по правилата на ЗОЗ.
Заложния кредитор сам да продава вещта, но ако я продаде неизгодно дължи обезщетение на длъжника и останалите кредитори. След продажбата сумата не минава в сферата на заложния кредитор, а на депозитара, които посочва какви суми за кои лица ще се разходват. Така кредитора се удовлетворява. Ако остане нещо се връща на залогодателя. Кредиторите получават сумите си по реда на учредяване на залозите.
3. Запазване предмета на залога
 при движими вещи и съвкупност от движими вещи – предмета е в залогодателя.
 при залог върху вземания и съвкупност от вземания..............................
 при залог върху безналични ценни книги, индустриална собственост и участия в ТД- заложния кредитор може само да продаде предмета, но не може да направи нищо за запазването му.
 при залог върху търговски предприятия – заложния кредитор няма възможност да въздейства върху функционирането му, освен при продажба да назначи управител.

38. Ипотека. Съдържание на ипотечното право

Вид реално обезпечение, притежава 3те белега на реалното обезпечение: акцесорност, неделимост, потестативен характер. Особеното е предмета – недвижим имот. За разлика от залога длъжника не губи владението си върху вещта и продължава да се ползва от нея. Акцесорен характер: подобно на залога следва съдбата на обезпеченото вземане, т.е е валидно, само ако е валидно обезпечителното вземане. Потестативен характер: може да бъде изнесен на публична продан, за да се удовлетворят кредиторите. Неделимост: ипотеката следва имота, независимо чия собственост е той.
По изключение предмет на ипотека могат да бъдат движими вещи-кораби, и въздухоплавателни средства.
Морската ипотека има за предмет кораб, тя е винаги договорна. Кодекса на Морското корабоплаване не предвижда законна ипотека, правилата на ЗЗД не се прилагат. Морската ипотека възниква по силата на ипотечен договор с нотариална заверка на подписите, тя възниква когато се впише в корабен регистър. Тя е консесуално, а не реално обезпечение, има 5 годишен срок на действие, а не 10 години както е при недвижимите имоти.
Ипотеката като субективно право има 2 елемента:
1. Потестативно правомощие да се предизвика публична продан, ако се премахнат последващите ипотеката правни промени.
2. Според императивно право въобще се предвижда удовлетворяване само по съдебен ред. При ипотеката „девастационен иск” ипотекарния кредитор може да иска от всяко лице, включително и собственика да се въздържа от вредоносни въздействия.


39. Видове ипотеки. Учредяване, изменение и погасяване

Три вида ипотеки: законна, договорна и обезпечение пред държавен орган. Разликата е в правопораждащия факт. Правопораждащия фактически състав завършва с вписване в имотния регистър. И при трите вида ипотека с вписването се поражда ипотеката.
ДОГОВОРНА ИПОТЕКА
Ипотечният договор е съглашение между кредитора и собственика на недвижимия имот, тя може да е за собствен или за чужд дълг. Договора е формален- с форма на нотариален акт, договора тр да съдържа определени реквизити: 1.вземането, което ипотеката обезпечава. 2.предмета на ипотеката, двете тр да бъдат индивидуализирани !
Вземането, което ипотеката обезпечава е точно определено, то се индивидуализира с длъжника, кредитора, предмета и стойността на вещта. Посочва се и парична сума, за да не излезе имота от оборот. Ипотеката тр да има ясна парична стойност, за да възникне ипотечното право. Имота се индивидуализира чрез обективно съществуващи правни белези и чрез собственика.
Ако някое от изискванията липсва, ипотеката е недействителна. Учредителя на ипотеката трябва да е собственик, ако се учреди от несобственик ипотеката е нищожна. Договора се вписва в имотния регистър.
ЗАКОННА ИПОТЕКА
Тя не възниква по-силата на съглашение, а при наличието на определени предпоставки. Закона дава право кредитора сам да си учреди ипотека ако желае.
Предпоставки чл.168 ЗЗД Законна ипотека се учредява:
1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и
2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.
Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, към която се прилага препис от акта за отчуждението или за делбата. Молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2 .Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума
1. При прехвърляне на недвижим имот-собствеността преминава при сключване на договора.
2. При делба на недвижим имот-всеки съделител получава определен дял. Обезпеченият съделител трябва да обезпечи останалите делители.
ИПОТЕКА КАТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ПРЕД ДЪРЖАВЕН ОРГАН
Има случай, при които тр да се представи обезпечение пред съда:
чл.180. Когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека.
Стойността на ценните книжа и на недвижимите имоти се пресмята с 20% под пазарната им цена.
чл.181. Залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка.
Ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й.
Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението.
чл.182. Правилата на чл. чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението
Ипотечното право възниква от двуелементен състав:
1. съгласие на собственика на имота в писмена форма с нотариална заверка на подписите-тук важат изискванията за индивидуализацията на ипотечния договор.
2. вписване
И 3те вида ипотеки възникват по различен начин, но функционират еднакво. Ипотечното право е срочно - 10години. Този срок е преклузивен, поради системата на вписване, която е персонална. Преди изтичане на срока кредитора може едностранно да я поднови.
Ипотечното право като съдържание и обхват не се променя от възникването до погасяването, но при промени върху обезпечителното вземане могат да настъпят косвено върху ипотечното право.
При действия, които подлежат на допълнително последващо вписване:
1. Цесия – прехвърляне на обезпечително вземане
2. Залог - залагане на обезпечително вземане
3. Новация – подновяване на обезпечително вземане
4. Суброгация – встъпване в обезпечително вземане
5. Налагане на запор – върху обезпечително вземане
6. Заместване в дълг – по чл.102 Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.
Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение
Законът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, но за суброгация и запор, изискването за особена форма не важи.
Погасителните основания: тези, които погасяват ипотеката.
1. При погиване на имота, ако той е застрахован, обезщетението замества обезпечението.
2. При отчуждаване - за общински или държавни нужди, кредитора заявява в 3 месечен срок, че ще се възползва от обезщетението.
При имуществените обезщетения, ако имота е имал тежести, те преминават в същата последователност върху имота, в която той е даден като обезщетение.
3. Сливане на ипотекар и кредитор
4. Ипотечния кредитор прави отказ от ипотечно право в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Ипотечното право се погасява след вписване в същия регистър. Когато ипотечното право се погаси, то се заличава от регистъра. Съдията по вписванията разпорежда заличаване в 2 случая:
 нотариално заверено съгласие за погасяване на ипотечното право
 когато му се предостави съдебно решение за заличаване на ипотечното право.
Ако ипотеката е заличена неправилно, тя се погасява. Ипотечния кредитор може да я впише наново, но тя има действие за в бъдеще.
5. При публичната продан – купувача купува имота без ипотека. Ипотечния кредитор получава това, което може да се получи от имота.

40. Продажба. Задължения за страните

чл.183 С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Договор с прехвърлително действие, съглашение по силата на което едната страна продавач се задължава на другата страна купувач, да прехвърли определено право срещу цена. Продажбата е право срещу цена. Предмет на продажбата може да бъде всяко право. Продажбата е двустранен каузален, възмезден договор, насрещните зд са основания едно за друго. Предварително е ясна облагата, която всяка от страните ще получи. Ако за вещта предмет на продажбата има предвидена форма, то тя тр да се запази. -При ПП на недвижим имот това се извършва с нотариален акт.
-при продажба на кораби има изискване за форма, писмена с нотариална заверка на подписите
-при продажба на МПС: за употребявани автомобили, писмена форма+нот.заверка на подписите; за нови автомобили, само писмена форма.
чл.185 Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:
а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и
б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 43 от 2005 г.) съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.
изискване за сключване на договора за продажба: има 2 категории лица, които не могат да бъдат купувачи:
1.лица, които управляват чуждо имущество
2. т.нар. „спорни права” – съдии, адвокати, прокурори, съдия-изпълнители, не могат да бъдат купувачи на права, за които има спорове в района на съда, в които действат.
Престацията, която характеризира договора е на продавача, той се задължава да прехвърли собствеността върху вещ или др. ограничени вещни права. Важно е да се спазят изискванията на чл.24При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта., т.е. престацията да е от типа DARE. чл.24,2 При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
при родово определени вещи, прехвърлителния ефект настъпва при индивидуализацията на вещта. При алтернативно определените вещи, докато съществува алтернативността, не може да настъпи прехвърлителен ефект, защото правото преминава при възникване на вещта.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЕЩТА
купувача получава фактическата власт над вещта, като при право на собственост се прехвърля правото на собственост.
При предаване на вещта в състоянието, в което се е намирала към момента на сключване на договора, ако има плодове или са се отделили такива, те също тр да се предадат. ЗД на купувача е да плати цената. Това става в момента и на място на предаване на вещта, но страните могат да уговорят и друго. ЗД на купувача е да получи вещта и да установи фактическа власт върху нея. Купувача има право да иска да му бъде предадена вещта, кредитора има зд да установи фактическа власт за длъжника. Ако не се установи фактическа власт, изпадат в забава и кредитора, и длъжника.
Възможно е да има и зд за лихви, то може да възникне от 2 предпоставки:
1. Продажба на кредитора – плащането е отсрочено, предаването на вещта става преди цената да е изплатена.
2. Ако продадената вещ е плодоносна, купувача дължи законна лихва върху цената, въпреки че той не е в забава ???
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
за една част от неизпълнението се прилагат правилата на ЗЗД, а за други има специални правила при определен вид обл. отношения. Тези специални правила се отнасят за 2 вида случая:
1.прехвърляне на съответно вещно право
2.когато вещта е обременена с права на 3то лице, то може да ограничи правата на купувача по съдебен ред
ЗД на продавача
---той носи отговорност за евикация
---тр да предаде вещта, която отговаря на определени характеристики
Неизпълнението означава, че вещта има недостатъци, тази отговорност е отговорност за недостатъци.

41. Отговорност на продавача за съдебно отстраняване

Правилата се определят според вида на евикацията :
1. Бъдеща и настъпваща евикация – дали 3тото лице, което има права върху продадената вещ и ги е упражнило (съдебно отстранен е купувача).
2. Пълна евикация - вещта е чужда, купувача няма никакви вещни права.
3. Частична евикация – продавача е имал някакви права, но по-малко и върху купувача е преминало вещното право.

ПЪЛНА ЕВИКАЦИЯ:
1.Бъдеща евикация
купувача, току-що е открил, че не е придобил никакви вещни права върху вещта. В този случай за купувача възникват определени права, но предпоставката е да е бил добросъвестен, респективно към момента на сключване на договора за продажба да не е знаел за правата на 3тото лице. Недобросъвестен купувач няма никакви права. чл.87 Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
чл.88 Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.
Развалянето действа с обратна сила = купувача или се освобождава от зд за цена или има зд за вземане или да върне чуждата вещ. Следователно има вземане и за цена , ако е направил разходи, дава се възможност да се възстановят от продавача.
пълна евикация_ бъдеща_право на разваляне
_вземане за разходи
_вземане за цена-редхибиторен иск :Иск на купувача против продавача за връщане на продадената му с недостатъци вещ. С него купувачът разваля договорът с обратна сила. При уважаването му купувачът дължи връщането на продадената му вещ заедно с плодовете, а продавачът дължи връщането на получената цена със законната лихва от деня на получаване на цената.
2.Пълната настъпила евикация действителния собственик се е появил и е откраднал вещта !
Недобросъвестния купувач има известни права: има вземане за връщане на цена, всичко останало си остава в негова тежест.
Добросъвестния купувач, има всички права + вземане от стойността на плодовете, които е предал на действителния собственик на вещта. Тези негови вземания възникват винаги. Ако претендира за по-големи вреди-призюмира се вина на продавача.
ЧАСТИЧНА ЕВИКАЦИЯ:
Независимо кога е настъпила, купувача има 2 алтернативи:
1. да развали договора – само ако се установи, че той не би бил сключил договора, ако беше знаел за правата на 3тото лице, отнася се за добросъвестния купувач ! Правото на разваляне се упражнява винаги по съдебен ред.
2. да поиска намаляване на цената (може да се възстанови и еквивалентността) - към тази алтернатива може да се прибегне винаги
Тези правила са диспозитивни и могат да се уговарят отклонения, включително и клаузи за освобождаване на купувача от отговорност.

42.Отговорност на продавача да недостатъци

Отговорността се осъществява по различен начин. Явен е недостатъка, който може да бъде установен при обикновенно преглеждане на вещта, а скритите не могат.
При явните недостатъци уведомяването се извършва при предаването на вещта.
При скритите недостатъци се съобщават след проявяването им. Ако продавача е бил недобросъвестен, купувача съобщава за недостатъка и при спор би могъл да докаже, че продавача е знаел за недостатъка.

ПРАВА НА КУПУВАЧА:
1. купувача може да развали договора, той има право на редхибиторен иск = вещта с дефекта се връща у продавача.
2. купувача може да иска намаляване на цената „кванти минорен иск” Иск на купувача срещу продавача за намаляване на цената поради установени недостатъци у продадената вещ.
3. купувача може да иска отстраняване на недостатъка, той може сам да го отстрани, като продавача след това заплати разноските.
4. при продажба на родово определени вещи – купувача може да иска замяна с изправна вещ. Купувача може да избере, която поиска от тях, ако избере алтернатива, избора има окончателен характер.
Ако купувача е претърпял вреди, има вземане за вреди, което е виновна последица. Тези правила са императивни, но няма пречка да се уговори клауза с по-благоприятни условия.

ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ПРИ ПРОДАЖБА НА ВЕЩ С НЕДОСТАТЪЦИ, зависи от :
1. естеството на вещта
 при движими вещи – 6 месеца
 при недвижими вещи – 1 година
2. от недобросъвестността на продавача:
3 години, началният момент е от предаване на вещта. Давностните срокове може да се удължават или скъсяват. Общите правила не допускат това, но тук също има отклонения.
Предмет на продажба може да е всяка вещ или съвкупност от вещи:
---продажба на наследство
---продажба на търговско предприятие

43. Продажба на наследство. Замяна

Съглашение по силата , на което една страна се задължава да прехвърли на др. страна-купувач определена съвкупност срещу цена. Продажбата на наследство е сделка със съвкупност. Има 2 изисквания:
1. не трябва да има изобразяване на отделните елементи
2. всички тр да са очертани с един общ белег.
При ПН прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. ПН е двустранен, възмезден договор, каузален и консесуален, алеаторен договор т.е не е известно отначало състава на наследството. Предмета на ПН е съвкупност, затова по различен начин се урежда прехвърлянето на отделните елементи.
Наследството съдържа определени права, които влизат в него:
-вещни права, прехвърлянето им става по реда на чл.24,1- не е необходимо предаване на вещта.
-недвижими имоти, подлежат на вписване в съответния регистър, но с това не се прехвърлят
-вземания, те се прехвърлят чрез цесия, договора за продажба на наследство се съобщава на всички длъжници от неговия състав.
-ценни книги, тези на преносител се прехвърлят чрез тяхното предаване.
ЗД се прехвърлят със съгласието на кредитора. Договора за ПН има действие на договор за заместване в дълг. За настъпилата смяна по чл.102 ЗЗД е необходимо съгласие на кредитора.
ЗД на продавача е да осигури на купувача достъп до съответните елементи.
За да продаде наследството, продавача тр да :
 да е призован към наследяване
 да не се е отказал от наследството

ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА – БАРТЕР
чл.223 Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
Замяната е съглашение между 2 лица по силата, на което едната страна прехвърля на другата определено право. Съответно другата страна прехвърля на единия заменител друго право. Съществува възможност за доплащане, то това не превръща замяната в продажба.
Във всички случай, в който е необходимо формата за прехвърляне на определено право, тя тр да се спази.
Правните последици на договора за замяна препращат към правните последици на договора за продажба.
Правилата за продажбата се прилагат като заменителя се счита за продавач на правото , което прехвърля и купувач на правото, което получава. Препращането не е директно. При замяната има вещ срещу вещ, но няма тази еквивалентност, както при продажбата.
И при евикация, и при недостатъци купувача може да иска намаляване на цената (при продажба), заменителя няма тази възможност., не може да си намали собствената престация.

44. Договор за гледане и издръжка. Рента

Съглашение по силата, на което едната страна, нар. прехвърлител, прехвърля свое имуществено право на друга страна- приобретател, като се задължава да гледа и да издържа. Да гледа, да полага необходимите грижи; да издържа да предоставя средства в натура.
РЕНТА: съглашение по силата на което едната страна рентиер, се задължава да прехвърли свое имуществено право на другата страна приобретател, който се задължава да дава периодична парична престация.
И двата договора са двустранни, възмездни, каузални, консесуални. Дали ще се спазва определена форма, зависи от правото което ще се прехвърля.
И двата договора се прекратяват със смъртта на прехвърлителя., имат алеаторен характер. Дори и да се сключи за определен срок, а не пожизнено те пак запазват алеаторния си характер.
Зд за прехвърлителя - по аналогия се прилагат правилата за продажба.
При вещно право- престацията DARE, важи всичко за продажбата, и дори за евикацията или недостатъците. Но поради липса на точна еквивалентност, не може не може да се прилагат вземанията на намаляване на цената както при продажбата.
Зд за приобретателя – той дължи определена парична престация, която може да се плати от трето лице и може да се наследява.

При договора за гледане и издръжка може:
1. да е уговорен между страните
2. според закона – при различен стандарт на живот на страните се прилага по-високия от двата.

Дали договора е сключен с оглед личността на преобретателя?
1. ВС е приел, че приобретателя не може да използва други лица да изпълнят договора за гледане и издръжка, но ако прехвърлителя се е съгласил и друг да го гледа и издържа; или ако приобретателя е болен и не може да изпълни договора.
2. истинското intuito persone се прекратява със смъртта на приобретателя. Наследниците му решават дали да встъпят в пр/то. Ако не встъпят договора се прекратява поради обективна невъзможност, ако не е уговорено друго.
3. отказ на прехвърлителя да приема личните грижи и средства. Ако не окаже съдействие имаме забава на кредитора по непарично вземане чл.98 Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора. Съдебната практика е приела, че при забава на кредитора(прехвърлителя), приобретателя може да иска забавата по непарично вземане да се превърне в парично, което е окончателно.
При разваляне на договора за гледане и издръжка, и рента от прехвърлителя той се разваля с обратно действие, защото прехвърленото право тр да се върне. Само когато 2те престации могат да бъдат съразмерни, по изпълнение, поетапно във времето- развалянето ще е за в бъдеще.
Всяка една престация, която не е материализирана във вещ се връща под формата на парична равностойност.


45. Дарение. Видове. Сключване

Съглашение по силата, на което едната страна, нар. дарител прехвърля на другата страна т.нар. дарен, безвъзмездно и незабавна едно право. Всяко ФЛ и ЮЛ може да бъде дарявано. Не може да се дарява имущество, което принадлежи на малолетно или непълнолетно дете.
Дарението е безвъзмезден договор, при който има преминаване на имуществено право само на дарения. При дарението липсва еквивалентност и имуществена съизмеримост, ако я има това вече не е дарение.
Дарението е едностранен договор. Възможно е при тежест да възникне зд за дарения да изпълни тежестта.
Дарението не е взаимен договор., за него не се прилагат правилата за двустранния договор
Дарението е каузален договор.
Дарението е формален договор.
--- при особена форма, изискваща се за прехвърляне на вещта, тя важи и да дарението;
---когато не се изисква форма, закона поставя определи изисквания:
 дарението да се извърши като формална и консесуална сделка За да се породи действието от нея, достатъчно е волеизявлението на страните. Други действия не са необходими. При продажба последиците настъпват веднага след постигане на съгласие между продавача и купувача. Предаване на вещта не е необходимо. То е само изпълнение на правоотношението.
 дарението да се извърши като неформална и реална сделка. /Сделка, при която, за да настъпят правните последици, трябва освен волеизявлението на страните да се предаде и предметът на правоотношението. Без предаването му правоотношението не възниква. Реална сделка е договорът за влог - тъй като освен постигнатото съгласие между влогодателя и влогоприемателя, първият трябва да предаде вещта, която ще се пази./
---необходимо е или нотариална заверка на подписите или предаване на вещта.
Всяко друго действие е само обещание за дарение, което ирелевантно според нашето законодателство. Придварителния договор за дарение също е ирелевантен(нищожен). От това следва, че дарението не може да има за предмет бъдеща вещ или чужда вещ, защото дарението ще е нищожно.
Дарението може да е :
1. обичайно, то има 3 аспекта:
 повод, по който се извършва
 лицата между, които се извършва тр да имат правна връзка
 предмета не тр да е на значителна стойност
2. възнаградително, прави се от дарителя по повод на минали заслуги на дарения, които не са овъзмездени по друг начин.
И при двете дарения не се прилагат условията на чл.27 Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Правни последици от дарението е прехвърлителна сделка. Прехвърлянето става в момента на сключване на договора, както при формален, така и при реален.
Ако вещта е чужда, няма отговорност за евикация Отстраняване владелеца чрез съд от владението върху вещта. , ако вещта има недостатъци поради липсата на еквивалентност - дарителя не отговаря.
Договорна отговорност по дарственото правоотношение не се носи.


46. Действие на дарението. Отмяна

Отмяната на дарението е възможна, когато след осъществяване на дарението настъпят факти, които правят неоправдано дарственото отношение.
ОСНОВАНИЯ чл.227 Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
1. участие на дарения в убийство на дарителя или негов роднина;
2. ако набеди дарителя за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до 3г.
3. недаване на необходимата издръжка. Но ако дарителя е поискал и дарения е дал до размера на полученото, няма основание за отмяна на дарението.
Правото на отмяна е потестативно право, то се упражнява само по съдебен ред чрез конститутивен иск.То се погасява в едногодишен срок от момента на узнаване на основанието за отмяна.
Отмяната действа с обратна сила. Дарственото правоотношение отпада и предмета на дарението се връща на дарителя, или паричната му равностойност, ако вещта не е вече у дарения, а в 3то лице.
Искът да отмяна на дарение на недвижим имот също подлежи на вписване.
- ако искът е вписан преди вещта да е прехвърлена на 3то лице, предмета се връща на дарителя;
- ако искът е вписан след прехвърляне на 3тото лице, дарения дължи връщане на паричната равностойност.
НО ТОЗИ РЕЖИМ НЕ ВАЖИ ЗА ОБИЧАЙНОТО И ВЪЗНАГРАДИТЕЛНО ДАРЕНИЕ.


47. Наем. Задължения на страните

Договор за наем - Съглашение по силата, на което едната страна, нар.”наемодател”, предоставя на другата страна нар. „наемател”, обл. право временно да използва вещ, срещу което наемателя се задължава да плаща определена сума пари - наем.
Имаме използване на вещ срещу периодични парични плащания.
Правото на наемателя е облигационно, а не вещно, той е държател на вещта. Разликата е във възможността за защита от посегателства от страна на 3ти лица. Държателя има право да иска връщане на вещта, когато му е отнета насилствено или по скрит начин.
Наемодателя е обл. задължен да брани наемателя при нужда.
Договора за наем е правоотношение с траен характер, престацията на наемодателя е трайно изпълнение, а на наемателя периодично изпълнение.
ВЕДОВЕ НАЕМИ:
1. БЕЗСРОЧЕН НАЕМ
не е известно времетраенето му занапред. Договора се прекратява с предизвестие по всяко време от двете страни.
2. СРОЧЕН НАЕМ
договора се изпълнява при изтичане на срока. Не може да бъде прекратен преди това. Според чл.229 Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години.
Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.
Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.
договора за наем не може да бъде сключен за повече от 10 години.
Договора за наем е двустранен, възмезден, неформален, каузален и консесуален. Писмената форма се предпоставя с оглед доказателствена нужда и данъчното право.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НАЕМОДАТЕЛЯ
1. Да предостави наетата вещ във фактическата власт на наемателя. Състоянието й тр да отговаря на предназначението на вещта. Ако вещта има явни недостатъци, наемателя може да откаже да я приеме. Ако недостатъците са скрити, наемателя може:
o да развали договора
o да иска намаляване на наема
o да отстрани недостатъците или да поиска от наемодателя да ги отстрани
Наемателя си избира какво да направи, но може и да поиска обезщетение за вреди.
2. Да поддържа вещта в надлежно състояние, да извършва разноски. Тези разноски, които са по износването на вещта са за сметка на наемателя, т.к. той я използва, а всички останали разноски са за сметка на наемодателя. Когато наемодателя не ги направи, наемателя може да ги извърши, след което да направи прихващане от следващия наем.
3. Наемодателя се задължава да осигури необезпокояваното използване на вещта:
 да се осигури противод. срещу неправомерни действия върху вещта
 да не се нарушават чрез правни сделки правата на наемателя да ползва вещта
Няма пречка да се даде под наем чужда вещ.
Ако вещта е в частен правоприемник на наемодателя, правоприемника не е длъжен да търпи наемателя, защото правото на наемателя не е противопоставимо на правото на приемника.
Наемодателя тр да направи противопоставими права на наемателя, на тези на частния правоприемник. Тава става по няколко начина:
 чрез вписване в договора
 достоверна дата
 частния правоприемник може с 1 месец предизвестие да прекрати договора, ако наемателя е във фактическата власт на вещта. Но ако той не е – договора не е противопоставим на частния правоприемник.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НАЕМАТЕЛЯ
1. зд за плащане на наем, това е периодично плащане. Първо се ползва вещта, а после се плаща наема. Но е възможно авансово плащане, то се уговаря изрично.
2. вещта да се ползва по предназначение, при повреди от непредпазливо ползване отговорен е наемателя.
3. наемателя няма зд да предостави достъп на 3ти лица до вещта, но ако 3ти лица я повредят, които той е допуснал, наемателя е отговорен за вреди.
4. длъжен е да уведоми наемодателя за неблагоприятни фактически въздействия върху вещта
5. дължи връщане на вещта при прекратяване на наемното отношение


48. Прекратяване на наема. Пренаемане

Прекратителните основания са в общата част на ЗЗД
1.чл.87 Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
наема може да бъде развалян, защото е двустранен договор.
2.при безсрочен наем – може да бъде развалян по всяко време от всяка от страните. Прекратяването настъпва след т.нар. предизвестие, срока е фиксиран от закон -1месец, при уговаряне на плащането ден за ден. предизвестието е 1 ден.
3.при срочен наем – с изтичането на срока наемното правоотношение се прекратява, нито една от страните не може да прекрати договора преди изтичане на срока, без да има основание за това. С изтичане на срока може да последва прекратяване или трансформиране в безсрочен договор. Трансформирането може да стане чрез конклудентни действия – наемателя ползва вещта, плаща наем и наемодателя няма нищо против. За да няма трансформиране поне една от страните тр да заяви, че след изтичане на срока, счита договора за прекратен.
4. наем на обект в етажна собственост – съдебно етажните собственици могат да изведат наемателя от сградата. Наемното отношение е прекратява поради невъзможност да се реализира.
Когато наемодателя е ползвател, а не собственик на вещта след прекратяване договора за ползване, се прекратяват и наемните правоотношения.

ПРЕНАЕМАНЕ ЧЛ.234 Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем.
Относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя.
Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно.
Наемателя може да сключи договор за наем с 3то лице, като той се явява наемодател, а 3тото лице наемател.
 чл.234,1 допуска се пренаемане на част от вещта без съгласието на наемодателя. Това е диспозитивно правило, защото страните могат да уговорят забрана за пренаемане.
Според ЗОС и ЗДС има пълна забрана за пренаемане на общински или държавен имот.
 чл.234,2 рефлексно действие- спрямо правоотношението между първия наемодател и наемател, пренаемателя е 3то лице, това първо правоотношение не му действа, но правните последици от първото правоотношение го засягат. Има 2 страни на рефлексното действие:
o когато пренаемането е законосъобразно – първоначално наемодателя е длъжен да търпи пренаемателя, стига правата на използване на пренаемателя да не прехвърля правата на използване на наемателя.
o когато наемателя не плаща, намодателя може да си търси парите от пренаемателя, но само при наличие на обл. отношение. Наемодателя може да получи по-малкия от двата наема.


49. Аренда

Договора за аренда наподобява договора за наем.
Арендата е съглашение по силата, на което едната страна, нар. „арендодател”, предоставя за временно ползване на земеделска земя или комбинация от земеделска земя и движими, или недвижими вещи, за нейното обработване, а арендатора се задължава да плаща определена сума. Арендното плащане може да е непарично.

Арендата е двустранен, каузален договор, формален-писмена форма с нотариална заверка на подписите. Арендата подлежи на вписване в имотния регистър.
Арендното правоотношение е срочно. Ако страните не са уговорили срок, той е 4 стопански години, но те могат да уговарят какъвто срок искат.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АРЕНДОДАТЕЛЯ:
1. да предаде вещта в надлежното състояние. Съставя се опис, който удостоверява състоянието на вещта. Ако няма опис е оборима презумпция, дали вещта е предадена в надлежното състояние. Арендатора може да поиска отстраняване на недостатъка или да го отстрани сам за сметка на арендодателя.
2. Има 3 вида договори за възмездно ползване на вещи: договор за наем, аренда и лизинг.
 При договора за наем: разноските по текущо ползване се понасят от наемателя.
 При договора за лизинг: получателя действа като формален собственик, той поема всички разноски.
 При договора за аренда: поема изцяло текущото поддържане на вещта, което се налага от стопанската експлоатация + всички данъци и такси. А всички разноски, които служат за запазването на вещта се понасят от арендателя. Когато арендателя прехвърли собственост на арендата и договора за аренда е вписан в регистрите, правото на арендатора е противопоставимо на частник правоприемник.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АРЕНДАТОРА:
1. извършване на плащането, то може да е парично, в натура. Периодичността може свободно да се уговори.
2. може да променя вещта, доколкото е необходимо за ползването й.
3. тр да върне вещта след прекратяване на договора. Съставя се опис, които доказва състоянието на вещта при връщането й. Ако няма такъв, си счита че арендатора е върнал вещта в надлежно състояние.
ПРЕАРЕНДУВАНЕ: се допуска, ако е предвидено в договора. Закона за арендата в земеделието се допуска заложното право за обезпечаване вземането на арендателя. Това заложно право лежи върху плодовете на арендувания имот.
Всички права по арендния договор, които са вземания се погасяват с 3 годишна давност.
Недостатъците на вещта са явни и скрити. Арендатора може сам са отстрани недостатъците или да иска това от арендодателя. Арендатора може да иска обезщетение за вреди по съдебен ред. При пълна или частична евикация, арендатора може да иска разваляне на договора.
Договора за аренда може да бъде изменян поради дългият си срок.
Арендата урежда едно бизнес отношение. При търговските сделки има института на “стопанска непоносимост” , за него е характерно, че след сключване на договора има последващо трайно изменение на обстоятелството, което не може да се предвиди при сключване на договора. Тогава настъпва т.нар. несъответствие. Правоотношението тр да се преведе в съответствие с новите обстоятелства. Всяка от страните може да поиска от съда да направи това. Съда постановява съдебно решение, с което правоотношението се въвежда в съответствие. За разлика от ТП при стопанската непоносимост, съда може да прекрати договора.
Договора за аренда може да се прекрати :
1. по взаимно съгласие, необходимо е писмена форма и заверка на подписите
2. при срока, при арендата не може да има конклудентно продължаване на договора. Ако страните желаят правоотношението да продължи, подписват нов договор, които също подлежи на вписване.
3. договора за аренда е двустранен и може да бъде развален поради неизпълнение.
 Когато арендатора не изпълни зд за плащане повече от 3 месеца. Развалянето става извънсъдебно, освен ако договора е сключен за повече от 10 години или пожизнено.
 При смърт или нетрудоспособност на арендатора, договора се прекратява от него или от неговите наследници.


50. Заем за послужване. Заем за потребление

ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ:
Съглашение, което се сключва с предаване на вещта от заемодателя на заемателя. Като заемателя се задължава след използването й да я върне. Това е реален, безвъзмезден договор/ако не би било наем/, едностранен , защото има зд само за заемателя, неформален.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАЕМАТЕЛЯ
1. да използва вещта в съответствие с уговореното предназначение и то лично. Заемателя няма право да предостъпва вещта. При опасност от погиване, тр да предпочете запазване на заетата вещ, пред своите вещи.
2. тр да върне вещта в състоянието, в което е приета
Договора може да се превърне в двустранен несъвършен, ако възникнат зд за заемодателя.
3. заемателя тр да поеме разноските във връзка с използването на вещта. Извънредните и неотложни се поемат от заемодателя.. Ако вещта има скрити недостатъци, заемателя има вземане за скрити недостатъци
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЗАЕМА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ:
Договора може да е сключен за определен срок или с оглед определено ползване на вещта. Договора се прекратява при изтичане на срока или сред използването на вещта. Закона дава възможност заемателя да го прекрати и преди това. Ако заемателя не използва вещта по предназначение, заема за послужване се прекратява, а не се разваля.

ЗАЕМ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ:
Съглашение, с което се прехвърля определена парична сума или определено количество заместими вещи от заемодателя на заемателя. Заемателя става собственик и дължи връщане на техния еквивалент. Договора е безвъзмезден, но ако има клауза за лихви той става възмезден.
Договора е едностранен, но може да стане двустранен несъвършен.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ЗАЕМАТЕЛЯ:
е при прекратяване на договора да върне еквивалента.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАЕМОДАТЕЛЯ:
Ако вещта има скрити недостатъци, заемателя маже да иска поправяне.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА:
с изтичането му или всяка страна може да го прекрати едностранно, необходимо е 1месечно предизвестие.


51.Влог

Съглашение, по силата на което едната страна “влогодател” предава на др. страна “влогоприемател” определена вещ, като влогоприемателя се задължава да я пази и върне при изтичане на договора. А предмет на договора е само движима вещ. Договора за влог е реален. На влогоприемателя не се дължи възнаграждение. Когато влога е безвъзмезден – договора е едностранен. Възмездния договор за влог е двустранен и подлежи на разваляне. Неформален договор.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЛОГОПРИЕМАТЕЛЯ
Съхранява вещта, зд за предотвратяване на противоправни посегателства. При прекратяване на договора влогоприемателя връща вещта, той няма право да я ползва.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЛОГОДАТЕЛЯ:
Да заплаща възнаграждение на влогоприемателя, ако има такава клауза. При не съобщаване на скрити недостатъци влогодателя дължи обезщетение на влогоприемателя.
При безвъзмезден договор – влогодателя се задължава да възстанови всички разноски на влогоприемателя.
При възмезден договор - разноските се понасят от влогоприемателя.
Договора за влог може да е: срочен или безсрочен, но всяка от страните може да го прекрати със съответното предизвестие, ако когато е срочен договора се прекратява с изтичане на срока.
Влогоприемателя не може да прекрати договора предсрочно. Влогодателя може да го прекрати, то е длъжен да възстанови разноските и да плати дължимото обезщетение.
НЕОБХОДИМ ВЛОГ
Той се характеризира по обстоятелствата, по които се сключва:
---природни сили или обществени действия.
---при посещение на места, където е общоприето вещите да се дават на влог.
НЕПРАВИЛЕН ВЛОГ - банков влог, това е търговска сделка:
Предмета е пари или заместими вещи, при сключване на договора за влог – от влогодателя върху влогоприемателя може да премине собственост върху вещ, влогоприемателя дължи връщане на еквивалент. Влогодателя дължи възнаграждение на влогоприемателя. При неправилния влог влогодателя! може да прекрати договора за влог предсрочно.


52. Изработка. Задължения за страните.
53. Отговорност на изпълнителя за недостатъци. Прекратяване на изработката.

Договор за изработка- съглашение по силата, на което едната страна “изпълнител”, се задължава да създаде самостоятелно и на своя риск определен резултат, а др. страна се задължава да плати определено възнаграждение за това.
Договора за изработка и винаги двустранен и възмезден. ДИ се различава от трудовия договор – разлика в предмета: при ДИ, изпълнителя дължи трудов резултат, а при ТД работника дължи работна сила. Липсва самостоятелност и риска се носи от работодателя.
Предмета на договора за поръчка е извършване на определени правни действия.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ:
1. Изпълнението създава траен резултат, който се материализира в вещ.
2. Когато изпълнението създава траен резултат, който не се материализира във вещ, със създаването му се предаде на възложителя.
Изпълнителя има задължението да съобщи за недостатъците на материалите или проекта. Ако не го направи носи отговорност. Възложителя може да отстрани недостатъците, но не може и да откаже. В този случай изпълнителя може да изпълни или да откаже изпълнение, като не носи отговорност за недостатъците. Изпълнителя е задължен да предостави възможност на възложителя да наблюдава работния процес.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.
1. Да заплати дължимото възнаграждение, може да има невъзможност да се определи обема на извършената работа. Възнаграждението се уговаря в единични цени за вид работа. Уговаря се общо възнаграждение което включва: разходи за материали, разходи за труд и печалба.
2. Задължение на възложителя да установи фактическа власт върху вещта. При ДИ изпълнителя дължи надлежен трудов резултат. Възможно е изпълнителя да неизпълни задължението си.

Изработената вещ може да има два вида недостатъци:
- явни недостатъци , трябва да се съобщят при предаването на вещта.
- Скрити недостатъци, при проявяването им възложителя трябва да уведоми изпълнителя.
И при двете възложителя, ако е спазил условието да уведоми, може да иска намаляване на възнаграждението или изпълнителя да отстрани недостатъка.
При ДИ – договора може да се развали ако недостатъка е толкова голям, че трудовия резултат не може да се използва по предназначение.
Правата на възложителя са подчинени на особена погасителна давност. Тя е 5 години. И започва да тече от предаване на трудовия резултат.
- Ако възложителя установи, че договора няма да се изпълни, той има право да го развали.
- Възложителя може едностранно да се откаже от договора, ако междувременно е изгубил интерес от резултата, като изпълнителя е компенсиран.
- Ако договора бъде прекратен възложителя е задължен да плати цялата печалба, каквато би била, ако договора е изпълнен до край + всички разходи за материали.


54. Поръчка

ДП е съглашение, при което едната страна доверител възлага на другата довереник извършването на определени правни действия. Договора за поръчка е едностранен, безвъзмезден, неформален, с изключение на поръчка за придобиване на недвижим имот – тогава е формален.
ДП може да се превърне в двустранен несъвършен договор.
ДП по ЗЗД е мандатно правоотношение, има много договори които наподобяват мандата, имат двустепенна уредба.
- довереника винаги има задължение да изпълни възложеното му правно действие – лично или по указание на доверителя. Когато е необходимо, за да се защитят интересите на доверителя може да участва и трето лице.
- Имаме както и ДП така и представителство. Длъжника може да извърши правни действия от името на доверителя. Правните последици възникват между доверителя и третото лице.
- Косвено представителство има само ДП, няма упълномощаване. Длъжника няма представителна власт, той действа от свое име, но прехвърля правните последици на доверителя чрез отчетна сд/ка.
- При договора с поръчка с представителна власт длъжника само уведомява доверителя за правните последици които са възникнали за него.
Увреждащото поведение на длъжника – доверителя може да се защити по чл. 292,2 Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
Възможно е кредитори да насочат изпълнение върху права на доверителя, които временно принадлежат на довереника.
Правата на довереника се считат за права на доверителя спрямо недобросъвестни кредитори, и спрямо добросъвестни кредитори – ако в ДП има достоверна дата.
Доверителя дължи възнаграждение, ако има такава клауза, както и авансиране на направените разноски.
ДП се сключва с оглед личността. Ако някоя от страните почине или е поставен под запрещение – договора се прекратява.
От голямо значение за ДП е доверието, всяка от страните по всяко време може да прекрати договора.
1. Ако доверителя прекрати е оттегляне.
2. Ако довереника прекрати е отказ.
Прекратяването става с едностранно волеизявление, което има действие от момента на извършването. Прекратяването действа за в бъдеще. Ако прекратяването е без основание, страната която го иска дължи обезщетение.

55. Гражданско дружество

Договора за ГД е съглашение за две и повече лица наречени съдружници, по силата на което те се задължават чрез вноски, да съдействат за постигането на една обща цел.
Договора има многостранен характер. Правата и задълженията на страните са принципно идентични. Договора за ГД е неформален, но на практика се извършва в писмена форма.
Съдружниците имат задължения за вноски, вноските могат да имат различен предмет:
- Права или личен труд и усилия.
- Вещни права
1. Когато се внесат потребими вещи – собствеността минава върху ГД.
2. Когато се внасят други вещни права, те остават собственост на съдружника, който ги е внесъл. Дружеството може само да използва тези вещи.
3. Когато върху ГД са преминали права върху вещи, които са чужди или с недостатък се прилагат правилата за продажба.
4. Ако върху ГД са преминали облигационни права се прилагат правилата за наем.
Това, което ГД придобива става собственост на всички съдружници. Вещите принадлежат на всички съдружници – това е съсобственост. Съдружническата съсобственост е дялова – тя е подчинена на правилата на договора за ГД. Правото на делба възниква при напускане или прекратяване.
ГД НЕ Е ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ.
ТО Е НЕПЕРСОФИНИЦИРАНА ОБЩНОСТ
Чл.357 С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. и чл.364 Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.
Когато се сключва сделка във връзка с дейността на ГД страна са съдружниците. Претенциите срещу дружеството трябва да бъдат предявени срещу отделните съдружници.
Съдружника не може да прехвърли своето правно участие, без съгласието на другите съдружници.
Ако в договора не е уговорено друго, всеки от съдружниците може да управлява дружествените дела и да сключва сделки за сметка на дружеството.
Ако в договора не е уговорено друго печалбите и загубите се разпределят между съдружниците, съобразно техния дял.
Прекратяване на ГД – чл. 363 Дружеството се прекратява:
а) с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно;
б) с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано;
в) със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго;
г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници, и
д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.


56.Спогодба. Публично обещание за награда

Спогодбата е институт на материалното /чл.365 С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма./ и на процесуалното право в ГПК.
Правния спор е несъвпадение в правните твърдения на насрещни страни по едно правоотношение. Преодоляването на правния спор може да стане по два начина:
1. Исков процес – съдебно.
2. Страните да уредят правните си твърдения – извън съдебно.
Спогодбата е съглашение по силата, на което страните по един правен спор чрез извършване на взаимни отстъпки уеднаквяват правните си твърдения, с което слагат край на съществуващият правен спор, и избягват възникването на нов.
Закона не изисква еквивалентност във взаимните отстъпки.
Материално правна последица на договора за спогодба, е че правоотношението между страните е такова каквото е прогласено със спогодбата.
- Декларативното действие на договора за спогодба е присъща правна последица. Възможно е да съществува спогодба с транслативна клауза.
- Взаимните отстъпки се правят в рамките на спорното правоотношение, но няма пречка да се споразумеят и за външни за договора за спогодба права. Те нямат нищо общо със спорното производство, договора има транслативна клауза. Тя поражда прехвърлителен ефект за тези права, може транслативната клауза да е за право за което се изисква особена форма или форма по-тежка от формата на договора, който по принцип е неформален. Ако не е спазена формата това забавя прехвърлителния ефект.
Чл. 366 Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. Нищожни са всички спогодби, направени по нищожни договори.
Чл.367 Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни. – Частен случай на общите основания за унищожаемост – когато спогодбата е сключена въз основа на неистински документи.

ПУБЛИЧНА ОБЕЩАНИЕ ЗА НАГРАДА
Едностранно волеизявление, което е без точно определен адресат. За да възникне задължение за автора да заплати обещаната награда, волеизявлението трябва да е обективирано по определен начин.
1. Чрез писмена форма.
2. Чрез разпространение в медиите.
Има два вида ПОН:
1.ПОН за свършена работа - възможно е наградата да получи само един, този който свърши работата пръв. Ако са няколко, и не може да се раздели наградата – спора се решава по съдебен ред – с оглед приноса.
2.ПОН за най-добре свършена работа, тъй нар. конкурс – може да са няколко и те да се оценяват. ПОН съдържа срок за представяне на работата и критериите. ПОН поражда юридическо задължение за автора да плати наградата.

57. Неоснователно обогатяване- понятие и състави. Основание и липса на основание

Неоснователното обогатяване чл. 55-59 ЗЗД + постановление №1 на пленума на ВС от 1970г.
Смисълът на института на НО е премахване на едно неоснователно разместване на блага.
Има 2 групи състави на НО:
1.Общ състав чл.55-58
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете .
Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.
2.Специален състав чл.59 Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква,когато няма друг иск,с който обеднелият може да се защити
Иск за връщане на по-малката от двете суми – тази на обогатяване и тази на обедняване. Първо се опитва да се приложи чл.55, а после чл.59/общия състав/. Общото на двата състава е липсата на основание, като предпоставка. Под основание се има предвид онова, което оправдава от г.т. на правото разместването на блага. Основанието е ЮФ , които оправдава разместването на блага. Липсата на основание е липса на ЮФ, правоотношение по силата, на което да се осъществи разместването на блага.

58. Специални състави на неоснователното обогатяване

чл.55,1 урежда 3 специални състава. Те се състоят от 2 елемента:
1. Общ – даване, респективно получаване. Преминаване на фактическата власт от 1 лице на друго, определено имущество.
2. Липса на основание :
І.Ф.С.- начална липса на основание – преминаването на благото е извършено в момент, в който е липсвало основание (даване по нищожна сделка, изпълнение на нищожен административен акт)

ІІ.Ф.С.- отпаднало основание към момента на даване основанието е било на лице, но в последствие то е отпаднало с обратна сила – даването няма правно основание. Това е даването по сделки, които в последствие са били унищожени.

ІІІ.Ф.С.- неосъщественото основание – даването е станало, когато ф.с. се е осъществил частично, но ако ф.с. не се извърши, очакваното правоотношение е лишено от правно основание. При сделка сключена под отлагателно условие, когато се изпълни сключване на сделката:
o Ако условието настъпи всичко е наред
o Но ако не настъпи – ф.с. остава незавършен и очакваното правоотношение не възниква.

При наличието на което и да е от ф.с., възниква правоотношението по НО – то има за цел да възстанови неоснователното разместване на блага.
ОТКЛОНЕНИЯ: чл.55,2
Има даване при липса на основание, но не се дължи връщане при съзнателно изпълнение на нравствен дълг
1. това важи само за специалните състави не, и за общия. При спец. състав не е задължително зд да е парично както при общия
2. изключението не важи за всички спец. състави, а само при началната липса на основание.
o 1 лице може да даде на друго благо без основание за това и може да го иска обратно, но е съзнавал и е имал нравствен дълг.
o Чл.56 особена хипотеза- едно 3то лице изпълва зд към кредитора, погрешно, смятайки че това е негово зд. Тук има даване при начална липса на основание. 3тото лице може да иска обратно това, което е престирал. Но ако кредитора е добросъвестен и смята че 3тото лице му е длъжник , и когато е получи изпълнението се е лишил от дълговия документ или обезпечението. Дългът на длъжника се счита за погасен за кредитора, а 3тото лице може да търси престираното от длъжника.
o Съдържание на правоотношението по НО при специални състави чл.57 – при наличието на този специален състав се дължи връщане в натура (пари срещу пари, вещи срещу вещи). Когато се дължи вещ тя тр да се върне, но когато това е невъзможно (защото вещта е погинала, прехвърлена, изразходвана) се трансформира в зд за връщане на паричната равностойност. Ако към момента той е знаел, че тр вещта да се върне, той дължи пазарната й стойност. Чл.57,2.
o Чл.58 хипотезата, която има за цел да защити недееспособни лица. Ако недееспособното лице получи нещо без основание, го дължи връщане само на онова, което е отишло в негова полза. Недееспособния дължи всичко, което е останало в негово имущество и е било поето от неговия родител, настойник. Ако е било разпиляно се връща остатъка. Хипотезата е в сила , когато лицето е недееспособно към момента на получаване


59. Общ състав.

Състои се от 5 елемента:
1. обогатяване на длъжника
2. обедняване на кредитора
3. връзка между двете
4. липса на основание
5. т.нар. Субсидиарност.
1.Обогатяване на длъжника може да се прояви в 2 форми:
-позитивно – когато има увеличаване на личното имущество. Т.к. има увеличаване на правата и намаляване на зд.
-негативно – когато наличната имущество се е запазило но лицето и избегнало негативно намаляване
2. Обедняване – когато имуществото на едно лице намалява.
3. Причинна връзка между 1 и 2 – и двете може да се осъществят само заедно. Това се установява чрез метода на мисленото елиминиране.
При наличие на 4 елемент за обеднилото се лице възниква вземане срещу обогатилото се лице, само ако това е единственото правно средство за премахване на НО.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ - ОБЩ СЪСТАВ
Гражданското право не допуска разместване на имуществени блага без правно основание.Този принцип води до създаване на институт,който да премахне последиците от това,а именно института на неоснователното обогатяване.
Налице са две категории фактически състави:общия по чл.59 и специални състави по чл.55-58.Общият елемент между двете категории състави е липсата на основание.Основанието е каузата на сделката,то е онова нещо,което оправдава разместването на имуществените блага.По отношение на основанието са налице две схващания.Според едното основанието е правоотношение,а според другото-юридически факт.На практика няма значение кое от схващанията ще се приеме за вярно.
Чл.59 Всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Фактическият състав на чл.59 включва следните елементи:
1.Липса на основание
2.Обогатяване на едно лице(длъжника) .Обогатяването може да се изрази в две правни форми: като нарастване на имуществото(позитивно обогатяване) или като спестени разходи(негативно обогатяване), т.е. няма увеличаване нито на актива,нито на пасива,но е избегнато едно намаляване на актива.
3.Обедняване на едно лице(кредитора)
4.Причинна връзка между обедняването на едното и обогатяването на другото лице
5.Субсидиарност - това означава,че връщане на неоснователно обогатеното ще има само когато обеднилото се лице няма друго правно средство за защита,освен института на неоснователното обогатяване.
При наличието на тези елементи е налице неоснователно обогатяване. Правните последици от него са,че обогатилото се лице дължи на обеднилото се връщане на неоснователно придобитото.Това вземане е винаги парично и е до размера на по-малкото между размера на това,с което се е обогатило едното лице и размера на това, с което се е обеднило другото.


60. Водене на чужда работа без натоварване.

Участващите лица са:
1. този, които върши работата – гестор
2. този, в чиято полза се върши – заинтересовано лице
ВЧР е конституирано като последователно осъществяван ф.с. І-чл.60, ІІ.чл.61.
І. Чл.60 Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.
Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.
Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.
предприемането на чуждата работа е ЮФ, които поражда началните правни последици- Съдържа 3 елемента:
- действие в чужд интерес – както юридически така и фактическите действия тр да изхождат от гестора към заинтересованото лице
- субективен елемент – знание на гестора, че действа в чужд интерес
- за гестора липсва зд за извърши тази намеса
При наличието на 3те елемента възниква само една правна последица за гестора, това е да продължи с грижата за добър стопанин докато заинтересованото лице не е в състояние да я поеме.
Ако гестора не изпълни това си зд, ще носи отговорност за причинени вреди. Когато зд е изпълнено надлежно за гестора възникват благоприятни правни последици. Така настъпва и ІІ ф.с. на ВЧР чл.61 ЗЗД
За заинтересования възникват 3 групи зд при надлежно изпълнение:
- става страна по сделките, които гестора е сключил от негово име
- длъжен е да освободи гестора от всички зд, които лично е поел по време на водене на работата.
- когато гестора е направил разноски за воденето на работата, заинтересования тр да ги възстанови.
Чл.61,2 …Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
ВЧР и в собствен интерес. Дейността на гестора има неделимо въздействие в 2 правни сфери – неговата и на заинтересования. В този случая гестора може да иска всички полезни разноски до размера на обогатяване на заинтересования.
Чл.61,3…Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
– тук гестора няма вземания, защото ВЧР е при противопоставяне на заинтересования. Тук отношенията се уреждат според правилата на неоснователното обогатяване.
Чл.62 т.нар. одобряване от страна на заинтересования, това става с едностранно волеизявление адресирано до гестора. В такъв случай все едно между тях е имало договор за поръчка.


61. Непозволено увреждане. Отговорност за лично поведение

Има 3 модела на НУ, които са се оформили исторически.
1. Казуистична система – формулират се много отделни състави на НУ – убийство, кражба, телесна повреда. Тази система се среща и днес в Англия.
2. Система на генералния деликт – въведена за пръв в ФГК –система на българското законодателство.
3. Система на специален деликт - тя формира няколко общи състава, няма генерален деликт, а няколко специални.
Основният състав на НУ е чл.45… Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
и чл.46… При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди определя кога не е противоправност :
съставите на отговорност за вреди причинени от друго лице – чл.46, чл.48 Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Чл.49 Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. тук деликта като човешко поведение изхожда от 1 лице, а обезщетението се дължи от друго.
Състава на отговорност за вреди причинени от вещи чл.50 За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Това е деликтна система по българското право чл.51-54 Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Чл. 53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Чл. 54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.
– уреждат съдържанието на правоотношенията по НУ
– Чл.45 отговорност за собствено поведение. Ф.С. е основен и съдържа 5 елемента:
o Човешко поведение – действие или бездействие
o Противоправност
o Вина
o Причинна връзка
o Вреда
Понятието за противоправност на деликтите се съдържа в чл.45,1. Тя се свежда до това да не се вреди никому, като зд и неизпълнение на това зд е противоправно.
– Чл.45,1 е основен ф.с. на генералния деликт
– Чл.46 установява 2 случая при които деянието не е противоправно чл.12/неизбежна отбрана - не се носи отговорност за вреди, от деликвента, този чието поведение е довело до крайна необходимост от друго лице. Ако крайната необходимост е обективна /наводнение/, този чийто интерес е защитен тр да поправи нанесените му вреди/, чл.13 /крайната необходимост се дължи поправяне на вреди/ от НК,
– Деликтното правоотношение е двустранно, по силата на което деликвента дължи обезщетение за преките вреди на увредения.
– Обезщетения за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост
– Никои не може да претендира за обезщетение за неимуществени вреди от засягането на др.лице, ако то е останало живо. Ако не е останало живо, само определен кръг лица могат да претендират за обезщетение за неимуществени вреди.


62. Отговорност за вреди, причинени от другиго

Състава на отговорността на чуждо поведение – деянието е извършено от едно лице , а обезщетението от друго. Чл.47 Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
Отговорността за вреди причинени от неделиктоспособността.
Липсата на някои от елементи на вменяемостта по НК е неделиктоспособност.
Според съд. практика наказателната отговорност = деликтоспособност, т.е наказателно неотговорните лица са неделиктоспособни- до 14г.
Правно зд да отговарят за вреди причинени от други могат да възникнат :
1. по силата на закона – родители
2. по силата административен акт
3. по силата на договора – трудов договор
Отговорността по чл.47 е виновна
Отговорността на чл.48 е диференцирана по предпоставки:
1. По отношение на деца, които не са навършили 18г. отговарят техните родители:
- Да не са лишени от родителски права
- При разпределение на родителските права да са присъдени на него.
- Детето да живее при него
Вината се презюмира. Ако непълнолетния е деликтоспособен, той отговаря по чл.45, а родителите по чл.47. Увредения избира как да се обезщети.
Попечителите не отговарят за вреди причинени от действия на поверените им.
Настойника отговаря при 2 предпоставки:
---да е назначен за настойник на конкретен малолетен , а не по силата на закон
---малолетния да живее съвместно с настойника
---чл.47 вреди причинени от извършителя на работата по принцип се отговаря по чл.45, но при определени предпоставки обезщетението се търси от друго лице – възложителя. ТУК Ф.с. включва 5 елемента на чл.45 + още 2: А. да има възлагане на работа – правоотношение по силата на които изпълнителя е в подчинение на възложителя. В момента на извършването на деликта тр да се проявява тази подчиненост. Б.вредите да са причинени, при или по повод на работата. Това са двете допълнителни предпоставки, при които възложителя отговаря за вреди причинени от извършителя. Тази отговорност не е виновна, тя е обективна невиновност. За да се освободи от тази отговорност възложителя тр да докаже, че не е на лице някоя от предпоставките.



63. Отговорност за вреди произлезли от вещи. Отговорност на държавата за вреди.

Тук не се изисква противоправност. Една вещ се използва правомерно, но от това произтичат вреди. Чл.50 ЗЗД
Собственика на вещта носи отговорност или лице, упражняващо надзор върху вещта.
Приложното поле на чл.50 се очертава като се отделят 3 случая, в които чл.50 не се прилага:
1. при деликт с чужда вещ – отговорност носи деликвента по чл.45, а не от собственика на вещта.
2. при самоувреждане с чужда вещ – вредите са причинени от използването на чужда вещ от пострадалия
3. при непреодолима сила – отговорността по чл.50 е отговорност за случайно събитие.
Закона за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани е в сила до 12,07,2006
ЗОДОВ носи се отговорност за вреди причинени на ФЛ, а според новия ДОПК и АПК и на ЮЛ.
Чл.1 ЗОДОВ – определя съставите по които отговорност носи държавата и от 12,07 и общините за вреди, причинени на ФЛ и ЮЛ.
Чл.11 ще е уреден процесуалния ред.
-нищожен а.а.
-отменен а.а.
-оттеглен а.а.
-незаконосъобразни деяния.
Чл.2 Ф.С. за отговорност в областта на адм. наказания и наказателни дела:
1. Незаконосъобразно задържане под стража (само за ФЛ)
2. Обвинение в извършване на престъпление, когато воденото наказателно преследване е прекратено.
3. Осъждане за ПР или налагане на адм. наказания, които са отменени като незаконосъобразни
4. налагани ПАМ от съд, които са отменени като незаконосъобразни.
5. Налагане на ПММ които са отменени
6. Изтърпяване на наказание над установения размер
В тези 6 хипотези отговорността се носи от държавата и само към ФЛ.
Отговорността на държавата по този закон е деликтна, и има няколко особености:
1. в компенсацията на вини – чл.5 ЗОДОВ, за да има релевантно съпричиняване тр да е виновно;
2. във връзка с регресните правоотношения, когато увредения бъде обезщетен Държавата или Общината има регресно вземане от същото задължено лице.


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
  МнениеПубликувано на: Сря Авг 27, 2008 7:23 pm 
  
Администратор
Аватар
Offline

Местоположение: El hogar es donde está el corazón
Wow, страхотно е, че допълваш с разработки и за ВТУ!!


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron

Legaltheory Forums 2006 - 2013