ПОЛИТИКО-ПРАВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ИСЛЯМА
1 мнение
|Страница 1 от 1
ПОЛИТИКО-ПРАВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ИСЛЯМА
ПОЛИТИКО-ПРАВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ИСЛЯМА
Източник на политически и правни идеи в исляма на първо място е основната тяхна свещенна книга Коранът. По същество представлява един запис на различни проповеди и наставления, за които се смята, че са изказани от пророка Мохамед. ТОва на първо място, на второ е т.нар. СУНА, която представлява пък от своя страна разкази за това, какво бил казал Мохамед и какво бил направил, но вече не от негово име , а от името на трети лица. Тези две свещенни книги са основа на целият религиозен, морален и правов живот в рамките на исляма.Коранът и суната се считали за действащо право и се предполага, че в тях може да се намери отговор за всяка една реална конфликтна житейска ситуация, разбира се обаче ако сме в състояние правилно да разтълкуваме текстовете и правилно да достигнем до същинската роля на пророка Мохамед. Някои основни положения в исляма :
- Мохамед проповядва братска любов между вярващите;
- Коранът осъжда алчността;
- Коранът забранява лихварството;
- Коранът задължава всеки мюсюлманин да плаща определен данък върху своето имущество и доходи, който след това ще отиде за помощи на бедните, а всеки състоятелен мюсюлманин е длъжен да дава милостиня, да помага да бедняците , на тези, които са участвали във войните за утвърждаване на ислямската вяра и др.
- Коранът напълно оправдава социалното имуществено неравенство като се смята, че това неравенство е пропарано от самия Аллах, коранът порицава алчността на богатите, но и порицава завистта у бедните;
- Коранът защитава по много директен начин частната собственост – в него е казано, че за кражба трябва да се отсича ръката на крадеца;
- Коранът предписва безусловна покорност на властта, която се разглежда като дадена по божие усмотрение „Аллах дарява своята власт на когото пожелае”;
- Духовната и светска власт се считат за единно цяло, макар че в конкретни исторически ситуации между двете клонки на властта се е стигало до конфликти, но това е практиката, в теорията те са едно и също;
- При мюсюлманите няма йерархически организирана каста, група или съсловие от духовници, както православната религия, патриарх, митрополити,...монаси до свещенници, което не означава че няма нива. Тук йерархичната пирамида е упростена, всички духовници са на една плоскост, над тях има ХАЛИФ, личност която концентрира цялата духовна и светска власт; най-вече поради това, че от един момент нататък ислямът се превръща в световна религия, обхваща десетки, стотици и милиони хора, съвсем естествено е ,че в исляма могат от време на време да стават разклони, да се формират направления, които понякога са в противоречие помежду си – таков най-голямо и до днес е делението на СУНИТИ и ШИИТИ – разликите имат чисто богословски характер; СУНИТИТЕ смятат, че халифът трябва да се избира от съответната мюсюлманска община, а ШИИТИТЕ принават за законни халифи само четвъртият поред халиф /в исторически аспект/ на име Али, който е пряк кръвен родственик на Мохамед, разбира се признават за законна и властта на неговите последвали потомци, смята тяхната власт за дадена по божие усмотрение за това, защото по кръвен път те тръгват от Пророка, т.е. отстояват идеята за предаване на властта по наследство. Основните разлики идват от това, че смятайки се че коранът и суната съдържат отговори на всички възможни въпроси, подразбира се че тези отговори не са пряко дадени в текста, отговорите са следствие на тълкуване на свещенните книги и тъй като всяко тълкуване е субективно, то се получава и разликата на различните тълкувания. Допуска се т.нар. ИДЖТИХАД, т.е. самостоятелно съждение или тълкувание на авторитетни юристи, подчинено на определени правила на разсъждение и постепенно с натрупването на най-различни тълкувания по най-разнообразни въпроси в рамките на СУНИЗМА към 10 век се оформят няколко религиозно-правни школи, т.нар. ХАНБАЛИТИ, признават за източник на право единствено Коранът и Суната. Като отхвърлят възможността за някакво възможно логическо изтълкуване на текста. Това е възможно най-догматичният и най-негъвкъв подход. Най-консервативният. Обратно – най-либералните, т.нар. ХАНАФИТИ , които и в количествено отношение са най-разпространени, признават Корана , Суната и два логическо-технологически способа за тълкуване на тези свещенни книги, единият от тях е разсъждението по аналогия и другото е единодушното мнение на познавачите на правото на юристите, опиращо се на свещенните книги; разсъждението по аналогия може да се реализира от един единствен юрист и да се превърне в действаща правна норма, но аналогията пярко е задължително, по-далечно тълкувание,което не се опира на преки аналогии и което има по-косвен характер трябва да бъде обвързано с мнението на група юристи и да се опира на някакъв текст от свещенните книги, по-далечно от логическа гледна точка тълкувание.
Някъде към 10 век, когато в сунизмът се натрупват много различни тълкувания на правото официално се признава, че по-нататъшен процес на тълкуване на свещенните книги е невъзможен Това всъщност е действащото право в редиците на сунизма, това не може да доведе до друго освен до един дълъг застой в областта на културата и науката в онези части на света, където преобладава сунитския ислям,
ШИИТИТЕ признават като свещенна книга корана и само някои части от суната. И то тези, които имат пряко отношение към техния любимец Али, т.нар. „ СКРИТ ИМАМ” , вярва се, че през 9 век , дванайстият халиф изчезва безследво , именно това е скритият имам, за него шиитите вярват, че той е жив и че в определен момент той ще се върне в земния свят и ще изпълни света със справедливост, тази теза е аналогична с тезата за месията в християнството. Освен това друга голяма разлика между двете направления е тази, че шиитските тълкуватели на исляма и юристи считат, че не може и не бива да се слага край на тълкуванието на свещенните книги, че тълкувания винаги и всякога са възможни. Шиитите по принцип са малцинство в ислямския свят, макар, че има цели големи държави, които са шиитски, напр. Иран е шиитски, може би неслучайно там през 70-те години се стигна до онази революция начело с Аятоллах Хомейни, защото тази убеденост на техните богослови, че може да продължава тълкуванието на свещенните книги , прави този вариант на исляма по-гъвкав и приспособим към конкретната обстановка.
Има и някои значително по-малки направления в исляма, освен шиитите и сунитите, но те са незначителни.
Източник на политически и правни идеи в исляма на първо място е основната тяхна свещенна книга Коранът. По същество представлява един запис на различни проповеди и наставления, за които се смята, че са изказани от пророка Мохамед. ТОва на първо място, на второ е т.нар. СУНА, която представлява пък от своя страна разкази за това, какво бил казал Мохамед и какво бил направил, но вече не от негово име , а от името на трети лица. Тези две свещенни книги са основа на целият религиозен, морален и правов живот в рамките на исляма.Коранът и суната се считали за действащо право и се предполага, че в тях може да се намери отговор за всяка една реална конфликтна житейска ситуация, разбира се обаче ако сме в състояние правилно да разтълкуваме текстовете и правилно да достигнем до същинската роля на пророка Мохамед. Някои основни положения в исляма :
- Мохамед проповядва братска любов между вярващите;
- Коранът осъжда алчността;
- Коранът забранява лихварството;
- Коранът задължава всеки мюсюлманин да плаща определен данък върху своето имущество и доходи, който след това ще отиде за помощи на бедните, а всеки състоятелен мюсюлманин е длъжен да дава милостиня, да помага да бедняците , на тези, които са участвали във войните за утвърждаване на ислямската вяра и др.
- Коранът напълно оправдава социалното имуществено неравенство като се смята, че това неравенство е пропарано от самия Аллах, коранът порицава алчността на богатите, но и порицава завистта у бедните;
- Коранът защитава по много директен начин частната собственост – в него е казано, че за кражба трябва да се отсича ръката на крадеца;
- Коранът предписва безусловна покорност на властта, която се разглежда като дадена по божие усмотрение „Аллах дарява своята власт на когото пожелае”;
- Духовната и светска власт се считат за единно цяло, макар че в конкретни исторически ситуации между двете клонки на властта се е стигало до конфликти, но това е практиката, в теорията те са едно и също;
- При мюсюлманите няма йерархически организирана каста, група или съсловие от духовници, както православната религия, патриарх, митрополити,...монаси до свещенници, което не означава че няма нива. Тук йерархичната пирамида е упростена, всички духовници са на една плоскост, над тях има ХАЛИФ, личност която концентрира цялата духовна и светска власт; най-вече поради това, че от един момент нататък ислямът се превръща в световна религия, обхваща десетки, стотици и милиони хора, съвсем естествено е ,че в исляма могат от време на време да стават разклони, да се формират направления, които понякога са в противоречие помежду си – таков най-голямо и до днес е делението на СУНИТИ и ШИИТИ – разликите имат чисто богословски характер; СУНИТИТЕ смятат, че халифът трябва да се избира от съответната мюсюлманска община, а ШИИТИТЕ принават за законни халифи само четвъртият поред халиф /в исторически аспект/ на име Али, който е пряк кръвен родственик на Мохамед, разбира се признават за законна и властта на неговите последвали потомци, смята тяхната власт за дадена по божие усмотрение за това, защото по кръвен път те тръгват от Пророка, т.е. отстояват идеята за предаване на властта по наследство. Основните разлики идват от това, че смятайки се че коранът и суната съдържат отговори на всички възможни въпроси, подразбира се че тези отговори не са пряко дадени в текста, отговорите са следствие на тълкуване на свещенните книги и тъй като всяко тълкуване е субективно, то се получава и разликата на различните тълкувания. Допуска се т.нар. ИДЖТИХАД, т.е. самостоятелно съждение или тълкувание на авторитетни юристи, подчинено на определени правила на разсъждение и постепенно с натрупването на най-различни тълкувания по най-разнообразни въпроси в рамките на СУНИЗМА към 10 век се оформят няколко религиозно-правни школи, т.нар. ХАНБАЛИТИ, признават за източник на право единствено Коранът и Суната. Като отхвърлят възможността за някакво възможно логическо изтълкуване на текста. Това е възможно най-догматичният и най-негъвкъв подход. Най-консервативният. Обратно – най-либералните, т.нар. ХАНАФИТИ , които и в количествено отношение са най-разпространени, признават Корана , Суната и два логическо-технологически способа за тълкуване на тези свещенни книги, единият от тях е разсъждението по аналогия и другото е единодушното мнение на познавачите на правото на юристите, опиращо се на свещенните книги; разсъждението по аналогия може да се реализира от един единствен юрист и да се превърне в действаща правна норма, но аналогията пярко е задължително, по-далечно тълкувание,което не се опира на преки аналогии и което има по-косвен характер трябва да бъде обвързано с мнението на група юристи и да се опира на някакъв текст от свещенните книги, по-далечно от логическа гледна точка тълкувание.
Някъде към 10 век, когато в сунизмът се натрупват много различни тълкувания на правото официално се признава, че по-нататъшен процес на тълкуване на свещенните книги е невъзможен Това всъщност е действащото право в редиците на сунизма, това не може да доведе до друго освен до един дълъг застой в областта на културата и науката в онези части на света, където преобладава сунитския ислям,
ШИИТИТЕ признават като свещенна книга корана и само някои части от суната. И то тези, които имат пряко отношение към техния любимец Али, т.нар. „ СКРИТ ИМАМ” , вярва се, че през 9 век , дванайстият халиф изчезва безследво , именно това е скритият имам, за него шиитите вярват, че той е жив и че в определен момент той ще се върне в земния свят и ще изпълни света със справедливост, тази теза е аналогична с тезата за месията в християнството. Освен това друга голяма разлика между двете направления е тази, че шиитските тълкуватели на исляма и юристи считат, че не може и не бива да се слага край на тълкуванието на свещенните книги, че тълкувания винаги и всякога са възможни. Шиитите по принцип са малцинство в ислямския свят, макар, че има цели големи държави, които са шиитски, напр. Иран е шиитски, може би неслучайно там през 70-те години се стигна до онази революция начело с Аятоллах Хомейни, защото тази убеденост на техните богослови, че може да продължава тълкуванието на свещенните книги , прави този вариант на исляма по-гъвкав и приспособим към конкретната обстановка.
Има и някои значително по-малки направления в исляма, освен шиитите и сунитите, но те са незначителни.
-
- Мнения: 135
1 мнение
|Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта