www.legaltheory-forums.org

Философия, теория и история на държавата и правото

Часовете са според зоната UTC + 2 часа





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
  МнениеПубликувано на: Пет Окт 26, 2007 12:46 pm 
  
Администратор
Аватар
Offline

Местоположение: София
27. Състав на престъплението



1. Понятие за състав на престъплението

1.1. Определение за състав на престъплението
1.2. Отношение между общото понятие за престъплението и състав на престъплението


2. Видове признаци на състава на престъплението

2.1. Признаци относно обекта на престъплението
2.2. Признаци относно обективната страна на престъплението
2.3. Признаци относно субекта на престъплението
2.4. Признаци относно субективната страна на престъплението


3. Видове състави на престъплението и отношението между тях

3.1. Видове състави на престъплението с оглед начина на тяхното формулиране
3.2. Видове състави на престъплението с оглед на отношението между тях


4. Съставомерност и несъставомерност на деянието


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
  МнениеПубликувано на: Чет Юни 26, 2008 3:54 pm 
  
Администратор
Аватар
Offline

Местоположение: София
27. Състав на престъплението

I. Понятие.

Системата от всички признаци, посредством които законодателят очертава в особен вид наказателноправна норма, даден вид престъпна дейност и по този начин го отграничава от другите видове престъпления. Следователно чрез отделните състави се дава понятие за отделните видове престъпления.

1. Съотнасяне на диспозициите на особените НПвни норми със съответните СП.

Диспозициите се съдържат във всеки вид особена НПвна норма – спецификата тук е, че в повечето случаи една и съща диспозиция обхваща няколко състава, но обикновено на един и същ вид престъпна дейност, които са дадени в алтернатива, но само заедно изчерпват понятието за даден вид престъпление. Пример: чл.152 (1) НК – дадени са 3 варианта за изпълнение на това престъпление.

2. Съотнасяне на “състав на престъплението” с понятието “престъпление”.

Съставът на престъпление е производно от понятието за престъпление:
1) защото понятието по чл.9 (1) и (2) указва най-съществените признаци на всяко престъпление, независимо от неговия вид; но същината на понятието “СП” се изразява основно в това, чрез него да се обособят отделните видове престъпления;
2) понятието “СП” е обвързано предимно с 1 от 5те свойства на понятието “престъпление” – наказателна противоправност (противоречие между деянието и 1 или повече НПН). Тази наказателна противоправност е отразена е в чл.9 (1) с израза "обявено от закона" или за деяние, чиито признаци са посочени в закона. Следователно системата от признаци е самия СП, но това не означава, че има идентично между “наказателна противоправност” и “СП”, защото наказателната противоправност е юридически израз на “обществена опасност”, т.е. на друго свойство на престъплението, без наличието на което макар и 1 деяние да е съставомерно, то не е престъпление. Основание за този извод е чл.9 (2). Възможно е 1 деяние да отговаря на всички признаци, характеризиращи СП и въпреки това да не може да се определи като престъпно.

II. Обем на понятието “състав на престъплението”.

Понятието СП има обем, който се изчерпва от съставите на отделните видове престъпления. Следователно:
1) понятието “СП” би следвало да се различава от съставите на отделните видове престъпления - те са част от понятието “състав на престъпление”.
2) И ако понятието “СП” е предмет на Общата част, то съставите на отделните видове престъпления - предмет на Особената част на НК.

III. Видове признаци на състава на престъплението.

Системата от признаци обхваща 4 групи от признаци, като за 3 от тях е общохарактерно 1 допълнително подразделяне на основни и допълнителна признаци:
1) относно обекта;
2) относно субекта;
3) относно обективната страна на престъплението;
4) относно субективната страна на престъплението.
Поредността може да бъде различна, но във всички случаи на последно място се изясняват признаците на субективната страна на престъплението.
Групите след първата (2, 3 и 4) се подразделят на:
- основни и
- допълнителни.


1. Признаци относно обекта.

Изясняват се на три равнища. На равнище СП се извеждат по тълкувателен път, предимно чрез систематическо тълкуване, т.е. излиза се от мястото на нормата в Особената част (в коя Глава, в кой раздел на Главата се намира): имената на главите са родов обект на посегателство, а на разделите - непосредствен обект. Ако се елиминира изразът “посегателство против” се постига кратко родово определение на обекта на посегателство.
Признаците относно обекта се изясняват и чрез други признаци, най-вече тези, характеризиращи предмета на престъпление, там където е посочен.

2. Признаци относно субекта.

1) Основни – които по начало характеризират всеки състав на престъпление. Ако в особената ПН не се сочат допълнителни особености или такива не могат да се извлекат по тълкувателен път, то изводът е че субект е всяко наказателно отговорно лице (физическо лице, навършило 14 г. и вменяемо);
2) Допълнителни – и без тяхното наличие може да се изгради СП, но ако се включат като особености, характеризиращи даден СП те са не по-малко задължителни от основните, т.е. това деление не е идентично на:
- задължителни и
- факултативни.
Всеки признак веднъж включен в състав на престъпление е толкова задължителен, колкото и всички останали.
Основни признаци: минимално необходимите за да имаме въобще субект на престъпление - кумулативно наличие на 3 признака:
- ФЛ,
- възраст,
- вменяемост.
Тези 3 признака се изразяват в Особената част с относителното местоимение "който". Ако в съответната особена НПН-а не се сочат допълнителни особености, то изводът е че субект на престъпление е всяко наказателноотговорно лице.

Допълнителните признаци: добавят нови изисквания към 3-те признака, за да може съответното лице да попадне в кръга субекти, отговорни за дадения вид престъпна дейност. Например: допълнителни изисквания субектът да е длъжностно лице (чл.201 НК).

Не винаги законът е изричен, често тези допълнителни изисквания се извеждат по тълкувателен път - напр. чл.228 (1) НК "който като ръководител и контролен орган" във връзка с чл.93 (1) = че става дума за длъжностно лице - субектът е особен, не всяко наказателноотговорно лице, а такова, което притежава качеството “длъжностно лице”.
Има и случаи, в които особеното качество се счита от законодателя за общоизвестно - не се налага неговото излишно дефиниране. Макар да са посочени особени качества, те не са разяснени, понеже се счита за общоизвестно (чл.120, чл.121 - майка или родител).

3. Признаци относно обективната страна.

1) Основни:
- относно деянието;
- относно общественоопасните последици.
Това уточнение не винаги изрично се сочи, но тези признаци са изводими. В практиката се говори за:
• “резултатни” и
• “безрезултатни” престъпления,
в зависимост от това, дали съответният състав на престъпление сочи настъпване на определено общественоопасни последици или не. Това подразделяне е юридически nonsense, защото ако не са настъпили някакви общественоопасни последици, то деянието не би могло да бъде обозначено като общественоопасно по чл.10, понеже противоречието между него и съответното обществено отношение не ще се изрази нито в увреждане, нито в поставяне в опасност. Ако не са настъпили общественоопасни последици, то деянието не би могло да бъде обозначено като общественоопасно, а не може да има престъпление без то да е общественоопасно. Следователно понятията “безрезултатни” и “резултатни” са условни.

По-скоро трябва да се говори за “безрезултатни” и “резултатни” състави на престъпления, но и тези термини са с условен характер. Макар и изрично в съответната ПН да не се сочат последиците - те са изводими по тълкувателен път. Всяко престъпление причинява определен общественоопасен резултат, независимо дали той е отразен по 1 или друг начин в закона. Затова логично е на трето място сред основните признаци да се посочи
- причинната връзка между деянието и общественоопасните последици. Обикновено когато тези признаци се съдържат в дадена особена НПН те се изразяват с "и с това причини" или "и от това последва": чл.209, чл.282 (1).
2) Допълнителни:
- относно начина и средствата за извършване на престъпление (чл.116 (1) т.6);
- относно условията на време, място, обстановка (влизане в чуждо жилище нощем - чл.170 (2) във връзка с (1));
- относно предмета на престъплението (много характерно е изричното им посочване в глави 5 и 6 от Особената част).

4. Признаци относно субективната страна.

1) Основни: тези относно вината (форми, вид, разновидност):
- Формата – характерно за българската наказателноправна система е това, че в Особената част, където друго не е посочено изрично, се счита че формата на вината е умисъл: чл.11 (4) или когато се наказва по непредпазливост, това е изрично посочено в закона (едно изключение в чл.219 (1) и (2) - по аргумент от противното от ал.3 съставите по (1) и (2) се характеризират от субективна страна по непредпазливост).
- вид и разновидност на вината - не винаги се уточняват изрично, но чрез общо тълкуване на съответните разпоредби се стига до изводи и в тази насока. Но в някои случаи се съдържат (чл.116 (1) т.9 - предумишлено убийство).

2) Допълнителни:
- относно целите на дееца; сочат се в закона по 3 начина:
• изрично се определя целта ("с цел … еди какво си");
• изразът "с намерение" (чл.196, ал.1).;
• изразът "за да" (чл.307 НК – подкуп).
- относно мотиви, подбуди на дееца: няма различие между мотиви и подбуди – чл.25, ал.1;
- относно емоционалното състояние на дееца предимно към момента на взимане на решение за извършване на престъплението и към момента на привеждането му в изпълнение (напр. пряк и физиологичен афект по чл.118 НК).
Когато 1 деяние отговаря на всички признаци, характеризиращи даден вид престъпление, отговаря на всички белези на съответния СП, то се счита за съставомерно деяние. Това обаче не е достатъчно. За да е престъпление, трябва да е съпроводено от степен на обществена опасност, която да не е незначителна по смисъла на чл.9 ал.2.

IV. Основни типове съотнасяне между съставите на престъпления (конкуренция на СП).

1. Отношение “общ” – “специален” състав.

Правилото: специалният състав изключва прилагането на общия състав.
1) Общи състави чрез тях се дават минимално необходимия брой признаци, необходими за очертаването/наличието на даден вид престъпление. Поради това общите състави се наричат “основни” състави на престъпления, чрез тях се изграждат понятията за отделните видове престъпления.
2) Специални състави - които наред със съществените признаци, характеризиращи основния (общия) състав предвиждат и допълнителни такива. По този начин чрез тези състави се осигурява диференциация на НО в рамките на даден вид престъпление. От своя страна, специалните състави са:
- по-тежко наказуеми (квалифицирани) - предвиждат обстоятелства, обуславящи утежняването на НО;
- и по-леко наказуеми (привилегировани) - в допълнение на тези от основния състав предвиждат обстоятелства, обуславящи носене на по-лека НО.
* чл.115 - основен състав;
* чл.116 – квалифициран състав, т.е. множество състави от квалифицирани случаи на умишлено убийство;
* чл.118 и 119 – привилегирован, т.е. по-леко наказуеми състави на умишлено убийство.

2. Съотношение “поглъщащ” – “погълнат” състав.

Поглъщащ – изключва прилагането на погълнат състав. Наред с признаците на погълнатия състав, предвижда друг или други признаци, характеризиращи съответното поведение.
Това положение по нищо не се отличава от предходното съотношение. Разликата: тук тези състави (погълнатият и поглъщащият състав) дефинират нееднородни деяния, т.е. отношението “общ – специален” състав е характерно за един и същ вид престъпление, а тук за различни видове.
Поглъщащ е състава на чл.96 (1) по отношение на състава по чл.116 (1) т.1, който е погълнат: допълнителен признак - пострадалият от престъплението не е достатъчно да е длъжностно лице, а и да е държавен деятел по смисъла на чл.96 (1), т.е. ако 1 и също деяние осъществява и 2-та състава, то поглъщащият състав ще изключи прилагането на погълнатия.

3. Съотношение “основен” – “допълнителен” състав.
Или “първоначален” – “субсидиарен” състав.
Основният изключва прилагането на допълнителния.
Допълнителни състави на престъпления се използват с оглед най-вече предвиждането на НО за приготовление или за неуспяло подбудителство към престъпление. Защо са със субсидиарно значение? Ако деецът, който се приготвя за престъпление, извърши престъплението - ще се приложи основният (при извършено деяние), но ако не се извърши – само допълнителният (за приготовление).

4. Състави, които се намират помежду си в отношение на алтернативност.
Няма значение алтернативата дали е свързана с признаци относно 1 или друго обстоятелство, визирано и в двата състава, които се съпоставят. Алтернативата обаче предполага осъществяването на единия състав с едно деяние да изключи възможността със същото деяние да се осъществи и другия състав, който е алтернатива на него. Примери:
- чл.194 (1),
- чл.206 (1).
Алтернативата е в това, в чия фактическа власт е предметът на престъплението:
1) чл.194 (1): вещта-предмет на престъплението е у друго лице, различно от дееца и той я отнема от това друго лице;
2) чл.206 (1): вещта-предмет на престъплението е във фактическата власт на дееца и той я присвоява, започва да се разпорежда с тази вещ като със своя.
Става въпрос за чужда движима вещ и във двата случая, но няма как с 1 деяние да се осъществят и 2-та състава на престъпление към даден момент.
Не може вещта в 1 момент да е и да не е у дееца, т.е. към даден момент той може да осъществи или кражба или обсебване.

____________________________________
Източници
Записки по Панайотов, Пл. - лекционен курс 2007-2008
Наказателно право - Обща част, Стойнов Ал., С 1999


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  

Legaltheory Forums 2006 - 2013