31. Опит

Разработки по Наказателно право - обща част и изборните наказателно правни дисциплини

31. Опит

от Assasiyah » Пет Окт 26, 2007 12:54 pm

31. Опит



1. Същност и определение


2. Обективна страна на опита


2.1. Начало на изпълнението
2.2. Завършване на престъплението



3. Субективна страна на опита


4. Видове опит

4.1. Недовършен опит
4.2. Довършен опит
4.3. Годен и негоден опит



5. Наказуемост на опита


6. Самоволен отказ от опит
Аватар
 
Мнения: 531

Re: 31. Опит

от atanassoff » Съб Юни 28, 2008 8:22 am

31. Опит

Според чл.18 (1) съществуват два вида опит:
- довършен и
- недовършен.
Чрез тях се обобщава:

1. От обективна страна.

1) започнало е осъществяване на изпълнителното деяние;
2) във всички случаи не са настъпили онези общественоопасни последици, които са предвидени в закона.

2. От субективна страна.

1) наказателна отговорност да се носи само за опит, осъществен при пряк умисъл.
Има разлика между това, кой опит е наказуем и кой опит е възможен, т.е. не е вярно това, че по начало само опитът при пряк умисъл е наказуем и само такъв е възможен. В тази насока съществува спор: могат да се посочат и хипотези в Особената част на опит при евентуален умисъл – чл.115. към момента, когато деянието се характеризира с евентуален умисъл и по една или друга причина не е довело до смъртта на пострадалия, то деецът ще носи наказателна отговорност за евентуално причинена до този момент вреда, но няма да носи наказателна отговорност за евентуален умисъл за умишлено убийство.
Извод: опит е възможен както при пряк и евентуален умисъл, но законът изисква той да се наказва само при пряк умисъл.

3. Критерий за разграничаване на двата вида умисъл.

Дали изпълнението на престъплението е довършено или не.
1) недовършен опит – започнало е осъществяването на изпълнителното деяние, но не е довършено, т.е. все още не е поставена окончателно причината за настъпването на общественоопасния резултат;
2) довършен опит – изпълнителното деяние и довършено, но без все още да са настъпили предвидените в закона общественоопасни последици. Тук причината е вече поставена, но причинния процес може да бъде прекъснат и общественоопасните последици да се предотвратят.

4. Режим за наказване на опита.

1) Първото принципно положение се съдържа в чл.18 (2) – законът повелява да се съобразят два критерия с оглед конкретното отмерване на наказанието:
- степен на осъществяване на намерението, т.е. докъде е стигнало осъществяването на изпълнителното деяние, дали имаме довършен или недовършен опит;
- да се съобрази критерият за причината, поради която престъплението е останало недовършено.
2) Второто принципно положение – чл.58а, което е препращаща разпоредба към чл.55. Дава се законова възможност, когато деянието е спряло в стадий на опита, деецът да бъде наказан при наличието на многобройни и смекчаващи вината обстоятелства, т.е. възможно е самата недовършеност на престъплението съобразно обстоятелствата на конкретния случай да се окаже едно от смекчаващите обстоятелства по чл.55 или самостоятелно изключително такова обстоятелство.
3) Трето принципно положение е дадено в чл.18 (3) – доброволен отказ от опит, което е сходен институт с чл.17 (3). Следователно същественото и тук е това, че сме изправени пред основание за освобождаване от наказателна отговорност, но тук предпоставките не са дефинирани общо за целия институт на опита, а с оглед на двата вида опит:
- недовършен опит:
• деецът да се откаже да довърши осъществяването на изпълнителното деяние (става дума за окончателен отказ, а не само за изпадане в едно колебание);
• деецът да се откаже по собствени подбуди като и тук се влага съдържанието по чл.17 (3);
- довършен опит:
• деецът се отказва от довършване на престъплението;
• отказът също да е по собствени подбуди;
• (специфична) деецът не просто се отказва от довършване на престъплението, но и предотвратява настъпването на общественоопасния резултат, в противен случай няма доброволен отказ;
И тук съществува наличие на основание за носене на наказателна отговорност при доброволен отказ, ако деянието до тук представлява по НК друго довършено престъпление.

5. Негоден опит.

Негодният опит е с голямо наказателноправно значение. Принципът: негодният опит не обуславя носенето на наказателна отговорност. В кои случаи има негоден опит:

1) при опит към негоден обект (не предмет), т.е. към момента на осъществяване на деянието липсва обществено отношение, което би могло да бъде засегнато. Следователно ако има годено обект, но предметът, който го изразява не е там, където го търси деецът, опитът е годен;

2) опит с негодни средства – използваните от деецът средства в конкретната обстановка въобще не могат да създадат реална възможност за причиняване на общественоопасен резултат. Тук е от значение това, че средствата се преценяват винаги с оглед особеностите на конкретния случай, защото едни и същи оръдия при различни условия могат да имат различна наказателноправна характеристика.
Опит не е възможен спрямо някои видове престъпления (които се изразяват само в бездействие). При други не е възможен само довършен опит (изнасилване).

____________________________________
Източници
Записки по Панайотов, Пл. - лекционен курс 2007-2008
Наказателно право - Обща част, Стойнов Ал., С 1999
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта