34. Подбудителство и помагачество

Разработки по Наказателно право - обща част и изборните наказателно правни дисциплини

34. Подбудителство и помагачество

от Assasiyah » Пет Окт 26, 2007 1:00 pm

34. Подбудителство и помагачество



1. Подбудителство

1.1. Същност
1.2. Отношение на подбудителството към посредственото извършителство и подбуждането на престъпление



2. Помагачество

2.1. От обективна страна
2.2. От субективна страна
2.3. Видове помагачество
2.4. Отношение на помагачеството към другите форми на съучастие
2.5. Отношение на помагачеството към укривателството и допустителството
Аватар
 
Мнения: 531

Re: 34. Подбудителство и помагачество

от atanassoff » Съб Юни 28, 2008 9:18 am

34. Подбудителство и помагачество

1. Подбутелство.

А. Определение. Подбудителство, уредено в чл. 20, ал. 3: Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. Подбудителството като форма на съучастие се характеризира с няколко момента от субективна и обективна страна:

Б. Обективна страна.

1) Осъществява се психическо въздействие от едно лице спрямо друго, за да вземе последното решение за извършване на конкретното престъпление. Това въздействие може да се изрази в друго престъпление – принуда, заплашване, изнудване.

2) Другото лице да вземе решение за извършване тъкмо на съответното престъпление.

3) Необходимо е мотивираното лице да е започнало най-малко да е започнало изпълнение на това престъпление, т.е. най-малко необходимо е да се осъществи опит към съответното престъпление.

В. Субективна страна – подбудителството може да се осъществи при пряк или евентуален умисъл, но и двата случая характерно, е че връзката между подбудител или подбуден е твърде интензивна.

Г. Разграничаване на подбудителството от:
1) Обособяването на посочените моменти от обективна страна е от голямо значение за разграничаване на подбудителство от т. нар. неуспяло подбудителство. Ако липсват втория и третия или само третия елемент става дума за неуспяло подбудителство, а не за подбудителство като форма на съучастие. Неуспялото подбудителство се наказва по режим различен от този на съучастието (подбудителство). И тъй като липсва общ режим за наказване на неуспялото подбудителство, то за същото може да се носи наказателна отговорност само за изрично предвидените в Особената част случаи. Това са случаите, когато неуспялото подбудителство е достатъчна степен обществено опасно, за да обуслови самостоятелно носене на наказателна отговорност. Наказуеми случаи на неуспяло подбудителство има при подбудителство към убийството по чл. 117, ал. 2 и подбудителство към лъжесвидетелстване – чл. 293, ал. 1. За отбелязване е, че неуспялото подбудителство се регламентира по т. нар. субсидиарни състави, т.е. за него ще се носи наказателна отговорност само дотолкова доколкото не е на лице подбудителство като форма на съучастие, защото в тези случай отговорността ще се носи по първоначалния състав.

2) Подбудителството като форма на съучастие трябва да се разграничава от явно подбуждане към престъпление. При него става дума за мотивиране на неопределен кръг от лица, към извършване на дадено конкретно престъпление или към извършване въобще на престъпление. При т. нар. “явно подбудителство” за разлика от подбудителството кръгът на мотивираните лица е неопределен. При това положение и за “явното подбудителство” е характерно, че то дефинира наказателна отговорност докато това е изрично предвидено в Особената част.

2. Помагачество.

А. Определение. В общия случай според чл. 20, ал. 4: Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Характерни моменти:

Б. Обективна страна. Помагачът създава условие за изпълнение на престъплението. От този гледна точка неговото деяние може да предшества или да съпътства извършването на престъпление, но не може да се говори за последващо помагачество. От гледна точка на този обективен признак може да става дума за предварително или съпътстващо помагачество. И в двата случая това съответствие на общия признак на съучастието – причинна връзка между поведението на даденото лице и настъпването на обществено опасните последици.

В. Субективна страна – има специфика спрямо останалите форми на съучастие. Тук единствено се допуска изключение от общността на умисъла. Счита се, че е достатъчно помагачът да съзнава, че съдейства на дейността на извършителя, без да е необходимо да има обратна връзка, т.е. без да е необходимо това да е съзнавано от извършителя. Това изключение се допуска само за случаите, когато помагачеството се изразява в активно действие, но не и в случаите на бездействие.

Г. Наказателна отговорност. Има още една особеност с оглед основанието на наказателната отговорност за помагачество свързано с обективната страна. Не е необходимо помагачът да действа с онези цели, които са предвидени в закона с оглед състава на престъплението, достатъчно е тези цели да са налице у извършителя, който действа самостоятелно или у съизвършителите.

Д. Разграничения. Помагачеството се диференцира в отделни видове и с оглед характера на улесняващата дейност – интелектуално и физическо, обособено в чл. 20, ал.4:
1) Интелектуално помагачество – даване съвети, разяснения или обещаване на помощ след извършване на деянието.
2) Физическо помагачество – изразява се в отстраняване на спънки пред извършването на престъплението, набавяне на средства и т.н.

3. Усложнени хипотези.

Възможно е и често съществуват т. нар. усложнени хипотези на съучастие, което има особено съчетаване или опосредяване на отделните форми на съучастие.

3.1. Подбудителство към подбудителство, когато подбудителя упражнява въздействие върху извършителя чрез друго умишлено действащо лице, което веднъж склонено от подбудителя пряко осъществява въздействието спрямо извършителя.

3.2. Помагачество към помагачество – когато сме изправени пред умишлено съдействие на трето лице към помагача, на проявата на последния по подпомагане на извършителя.

3.3. Възможно е извършителя или съизвършителите да са подпомогнати от множество различни лица, които нямат връзка помежду си и не знаят, че всеки от тях по отделно улеснява извършването на престъплението. Това е особено характерно при организираната престъпна дейност, при която само един двама от босовете са в течение изцяло за съответната операция.

3.3. Възможно е усложнение на база на участието на едно и също лице, но на различно основание в осъществяването на едно и също умишлено престъпление (напр. подбудител и помагач, а дори и съизвършител. В тези случаи съществено се различава степента на участие на съответното лице в престъплението, а това е основание за отмерване на по-тежка отговорност.

____________________________________
Източници
Записки по Панайотов, Пл. - лекционен курс 2007-2008
Наказателно право - Обща част, Стойнов Ал., С 1999
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
cron