36. Множество престъпления

Разработки по Наказателно право - обща част и изборните наказателно правни дисциплини

36. Множество престъпления

от Assasiyah » Пет Окт 26, 2007 1:02 pm

36. Множество престъпления




1. Понятие за множество престъпления

1.1. Общото между видовете множество престъпления
1.2. Основни положения



2. Основни видове множество престъпления

2.1. Извършване преди осъждане за което и да е от тях
2.2. Извършване след влязла в сила присъда



3. Разграничение между множество престъпления и различните форми на усложнена престъпна дейност
Аватар
 
Мнения: 531

Re: 36. Множество престъпления

от atanassoff » Съб Юни 28, 2008 9:31 am

36. Форми на усложнена престъпна дейност

1. Продължавано престъпление.

1.1. Общи бележки. Чл. 26 по настоящем е изменен и не визира този институт. Съществува и тълкувателно решение ОСНК 2/98, в което изрично е постулирано, че след изменението на чл. 26 продължаваното престъпление няма позитивно правна уредба. В това тълкувателно решение съдът застъпва становището, че са неуместни позоваванията на възможността, която е съществувала в НЗ от 1896 г., а именно института на продължаваното престъпление по тълкувателен път да бъде формиран по съществени признаци и въпреки липсата на позитивноправна уредба да намира приложение. Тогава това е било възможно, защото в НП е било допустимо прилагането по аналогия на основните принципи на правото. Според Пл. Панайотов този институт следва да се разглежда и днес, защото:
1) В теорията се поддържа становище основано на чл. 80, ал. 3, че въпреки застъпеното от ВС становище продължаваното престъпление продължава да има позитивно правна уредба.
2) Отмяната на института доведе до много сложни проблеми при определянето на справедливо наказание, напр. днес така се кумулират наказанията за десетина кражби, че деецът изтърпява наказание от 120 години. В тези случаи съдът оказал се в неудобно положение се насочва да третира съвкупността от деяния по чл. 55 и да формира по-леко наказание.
3) Подготвеният нов НК отново ще предвижда разпоредба за продължавано поведение.

1.2. Същност на уредбата. Уредбата по чл. 26, ал. 1 отменен, който гласи: . . . продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите, не е нещо ново с оглед съществуваща 70 години практика по стария НЗ. Признаците на продължаваното престъпление могат да се обособят в две групи:

1.2.1. Конкретни признаци – обособяват се признаци от обективна (4) и от субективна страна (1):
1) Изисква се лицето да е извършило две или повече деяния при това възможно е част от тези деяния да са довършени, а други да са спрели във фазата на опита.
2) Тези деяния трябва да осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление. При това с оглед съдебната практика е възможно отделните деяния сами по себе си да не са престъпления, възможно е всички деяния да не са престъпления, а да са малозначителни по чл. 9, ал. 2 (напр. касиерка в магазина решила, че и стига да присвоява по 10 лева на ден, ако това обаче продължава години на ред то поведението й трябва да се оценява с оглед на съвкупния резултат.
3) Изисква се отделните деяния да са осъществени през непродължителен период от време. Дали да в такъв период и не са се преценява в зависимост от характера на престъпната дейност. В съдебната практика е прието, че максималният отрязък от време е една година и то спрямо онези престъпления, които предполагат сезонност на престъплението (крадене на мед от кошер).
4) Изисква се деянията да се осъществени при една и съща обстановка – изискване за сходство начина и условията, при които тези деяния се осъществяват.
5) От субективна страна се изисква еднородност на вината – деянията трябва да са все умишлени или все непредпазливи.

1.2.2. Обобщено указание – последващите деяния да се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Това определя две групи признаци:
1) От обективна страна – това означава, че с всяко деяние се прибавя към вече настъпилия обществено опасен резултат.
2) От субективна страна – изискване деецът да съзнава продължителността (услажда му се на дееца).

2. Продължено престъпление.

2.1. Приема се, че такова престъпление е на лице, когато посредством едно деяние, което се изразява в действие или бездействие или само в бездействие се осъществява трайно, непрекъснато през определен период от време даден състав на престъпление. От това определение е видно, че има два основни вида продължено престъпление: 1) действие и бездействие, напр. при противозаконно лишаване от свобода по чл. 142а; 2) само бездействие при недоносителството по чл. 248 и 356 в.

2.2. Различия между продължено и продължавано престъпление:
1) При продължаваното престъпление имаме най-малко две деяния, а при продълженото по определение само едно.
2) Продължаваното престъпление се осъществява моментно, защото имаме отделни деяния, докато за продълженото престъпление е характерно непрекъснато осъществяване в даден период време на съответен състав на престъпление.
3) По начало за продълженото престъпление е характерно, че те са основно умишлени (макар е възможно и да са непредпазливи напр. чл. 219, ал. 1 и 2) за разлика от продължаваното престъпление, където има еднородност на вината умишлена или непредпазлива.

2.3. Продължително престъпление: макар и да е усложнено престъпление не е форма на усложнена престъпна дейност, а е усложнение с оглед резултата. Характерно е, че то се изразява в трайност на настъпилите обществено опасни последици (напр. хипотезата по 128, ал. 2 тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на крайник – обществено опасния резултат трае докато лицето е живо). Принципът е, че при продължителното престъпление не става дума за усложнена престъпна дейност, няма усложнена върху на деянието. Каквото и да е усложнението, престъплението остава само едно при усложнената престъпна дейност, за разлика от това при множеството престъпления престъпленията са най-малко две независимо за какво множество става дума.

3. Съставно престъпление.

3.1. При съставното престъпление съставния престъпен състав включва признаци на две или повече разнородни престъпления, от които едното е формулирано като метод, средство и начин за осъществяване на другото, респективно другите. Спорен е въпросът е дали по определение трябва да се каже, че престъпният състав трябва да се осъществи с най-малко две деяния. За разлика от теорията в съдебната практика надделява разбирането, че съставното престъпление може да се осъществи и със само едно деяние. Типичен пример е грабежът (принуда по чл. 143 + кражба по 194, ал. 1) при него може да има както две отделни деяния, така и едно деяние. Въпросът е важен най-вече от практическа гледна точка, за да се разбере в кой момент се намира се намира престъпното деяние:
1) Ако има 1 само деяние: опит ще е на лице от момента, в който е направен опит за извършване на деянието.
2) Ако има две деяния:
- започнало е изпълнението и на двете деяния – в този случай обикновено е на лице довършено престъпление;
- започнало е осъществяването на подчиненото деяние, без да е започнало извършването на основното – ще имаме опит към съставно престъпление само в случай, че извършването на подчиненото деяние е непосредствено насочено към извършване на основното;
- започнало е осъществяването на основното деяние, но не е започнало допълнителното – имаме опит към престъплението, което се осъществява чрез основното деяние, а не към съставно престъпление. Това е възможно в редки случаи, когато първо се осъществява основното деяние и едва тогава започва осъществяването на допълнителното (напр. чл. 198, ал. 3 грабежоподобна кражба).

3.2. Съставното престъпление трябва да се разграничи от продължаваното престъпление с оглед 2 критерия:
1) При съставното престъпление е характерно, че имаме разнородност на престъпленията, които са обхванати от престъпния състав. При продължаваното престъпление е характерно напротив, затягане на еднороден обект на посегателство – колкото и да са на брой деянията всички те засягат престъпление от един и същ вид.
2) При съставното престъпление едно от деянията има подчинено, допълнително положение спрямо основното. Такава подчиненост липсва при продължаваните престъпления.

4. Двуактно престъпление.

4.1. Става дума за форма на усложнена престъпна дейност, при която е характерно наличието на два отделни акта на поведение, поне единият от които сам по себе си не е престъпление. От това определено е видно, че има два основни вида двуактни престъпления:
1) Случаи, при които един от двата акта е престъпление, а другия – не (типичен пример е изнасилването по 152, ал. 2 и 3).
2) Случаи, при които и двата акта сами по себе си не са престъпления, но заедно образуват форма на усложнена престъпна дейност (напр. подправка на частен документ по чл. 309, ал. 1, то включва от една страна съставянето на неистински или преправянето на частен документ, а от друга страна използването на този документ, нито един от двата акта не може да предизвика наказателна отговорност.

4.2. Основни разлики между съставно престъпление и двуактното престъпление – при двуактното престъпление поне един от двата акта сам не разкрива признаци на друго престъпление.

5. Престъпление на системно или систематично извършване.

Това е форма на усложнена престъпна дейност, при която посредством 3 или повече деяния, деецът създава трайно, устойчиво отношение към даден обект на посегателство. От това определение е видно, че основния акцент пада върху изискването за минимален брой деяния (три или повече). Те именно разкриват понятието системност по смисъла на НК. Едва с извършването на третото деяние поведението се третира като престъпление (напр. при публичен дом). Върховният съд тълкува хипотезата за престъпление на системно или систематично извършване, в смисъл че то би следвало да се различава от случаите, когато дадено лице системно извършва даден вид престъпна дейност.

6. Престъпления във вид или по занаят.

При тях е характерно всичко онова, което е характерно с оглед престъпленията на системно или систематично извършване – форма на усложнена престъпна дейност, при която деецът с три или повече деяния създава трайно, устойчиво отношение към даден обект на посегателство и е превърнал тази си дейност в източник на основни и допълнителни доходи. Последният белег е и разграничителният критерии между престъпленията във вид или по занаят и престъпленията на системно или систематично извършване. Типичен пример е чл. 324 - незаконно упражняване на професия или занаят (без правоспособност) - след промяната на кодекса през 90 г. е отпаднало допълнението или без разрешение.

____________________________________
Източници
Записки по Панайотов, Пл. - лекционен курс 2007-2008
Наказателно право - Обща част, Стойнов Ал., С 1999
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта