www.legaltheory-forums.org

Философия, теория и история на държавата и правото

Часовете са според зоната UTC + 2 часа





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
  МнениеПубликувано на: Пет Окт 26, 2007 1:36 pm 
  
Администратор
Аватар
Offline

Местоположение: София
44. Определяне на наказанието




1. Същност и значение на индивидуализацията на наказанието



2. Общи правила за определяне на наказанието


2.1. Определяне на наказание при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства
2.2. Общи правила за определяне на наказанието
2.3. Определяне на наказание при алтернативно или кумулативно предвиждане на повече от
2.4. Приспадане на предварително задържане и на изтърпяно наказание



3. Особени правила за определяне на наказанието


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
  МнениеПубликувано на: Съб Юли 05, 2008 9:51 am 
  
Администратор
Аватар
Offline

Местоположение: София
44. Определяне на наказанието.

1. Същност и значение на индивидуализацията на наказанието.

Под определяне на наказанието се разбира дейността на съда по прилагане на наказателноправните норми и същевременно по провеждане на наказателната политика на държавата. Дейността по определяне на наказанието следва квалификацията на извършеното. Необходимо е първо да се подведе деянието под определен състав на престъпление, за да може съдът да реши въпроса за санкцията на базата на онези норми от Особената част във връзка с Общата част, въз основа на които е квалифицирано деянието. Има разлика между определянето на наказанието като дейност и принципите на определяне на наказанието.

2. Принципи на определяне на наказанието.

Това са 1) принцип на законност и 2) принцип на индивидуализация на наказанието. И двата принципа се извеждат по тълкувателен път от чл. 54, ал. 1: Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършено престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Тези принципи следва да се отличават от принципите на НП от една страна и от принципите относно наказанията от друга.

2.1. Принцип на законността – характеризира се като съдържание чрез 2 основни изисквания:
1) Наказанието да е определено в пределите на санкцията на съответната норма от Особената част. Що се отнася до максимума изключение не се допуска, с оглед минимума е възможно наличието на законови основания, при наличието на които съдът може да слезе и под минималния размер на наказанието (чл. 55 и чл. 58, б. “а” и ”б”). Във връзка с размера на санкцията същата трябва да се счита най-малкото двояко, а при по-тежките наказания и трояко формулирана – от гледна точка на възможността за редуциране на наказанието с оглед непълнолетните лица, а при по-тежките наказания и с оглед непълнолетните лица, навършили 16 г. Това означа, че санкцията се дефинира в зависимост от личността на дееца.
2) Спазване на онези правила от Общата част, които се отнасят непосредствено до определяне на наказанието. Това са правилата по чл. 54 и сл. – глава V “Определяне на наказанието”, но наред с това и правилата, които диференцират възможностите на съда за определяне на наказанието с оглед редица институти на Общата част – чл. 17, ал. 2 и 3 (приготовление); чл. 18, ал. 2 и 3 (опит), чл. 21-22 (съучастие), 23-25 (съвкупност), 26-29 и сл. (рецидив).
Принципът на законността е с определящо значение, с оглед втория принцип на индивидуализацията, най-малкото на следните 3 основания: 1) рамката, в която протича индивидуализацията се определя от закона; 2) начинът, по който става индивидуализацията се определя от закона; 3) дори групите обстоятелства въз основа, на които се извършва индивидуализацията се определят от закона. Въпреки фактът, че вторият принцип е с подчинено значение, то неговото спазване в практиката е далеч по-трудно от спазването на принципа на законността. Това е така, защото за да се спази принципът на индивидуализация на наказанието не достатъчно хората в съда просто да са добри професионалисти. От не по-малко значение е нивото на тяхната извънправна култура, която, давайки им възможност за една по-точна оценка извършеното, позволява отмерването на справедливо наказание. Израз на това са правилата на НПК относно съдебните заседатели.

2.2. Индивидуализация на наказанието – да се индивидуализира наказанието означава то да се съобрази с всички особености, характеризиращи конкретния случай. Групите обстоятелства са изрично посочени в чл. 54, ал. 1 и са три: 1) степента на обществена опасност на деянието; 2) степента на обществена опасност на дееца; 3) подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. И трите израза имат условен характер и ще бъде не точно ако се приеман буквално.

1) Степен на обществена опасност на деянието – във връзка с този термин трябва да се отбележи, че значението му в учението за престъплението е различно. Тук той се използва с широкото си съдържание (т.е. в по-тесен обем). Степента на обществена опасност на деянието зависи от: а) особеностите, свързани с родови и непосредствен обект на посегателство; б) особености, свързани с деянието или деянията на субекта; в) особености, свързани с настъпилите обществено опасни последици; г) особености, свързани с начина и средствата за извършване на престъплението; д) особености, свързани с условията на време, място и обстановка, при които е осъществено престъплението. Под степен на обществена опасност на деянието се разбират особености свързани с обекта и обективната страна на престъплението. Диференциацията на особеностите в следните групи е наложена от практически съображения.

2) Степен на обществена опасност на дееца, нейната условна характеристика произтича от факта, че съдът при индивидуализацията на наказанието не се интересува единствено от онези обстоятелства, свързани с личността на дееца, които се заключават със степента на обществената му опасност. Изрично са дефинирани следните подгрупи обстоятелства:
а) Подгрупа обстоятелства, които са свързани с миналото на дееца – преди всичко дали лицето е осъждано, ако е осъждано за какво престъпление и на какво наказание, наред това значение има и трудовата и обществената биография на подсъдимия.
б) Подгрупа обстоятелства, свързани с поведението на дееца по време на извършване на престъплението и веднага след него, а също така и поведението му по време на наказателното производство. Съдебната практика е константна с оглед на възможността като отегчаващо обстоятелство да се зачита това, че подсъдимият не се признава за виновен. Константна е съдебната практика и по отношение на въпроса, че не може да се счита като отегчаващ факта, че деецът не е възстановило обекта на посегателството, дори и в случаите, когато за това са предвидени преференциални състави. Напротив ако деецът се признае за виновен, пък и се разкае, т.е. даде пред съда негативна оценка на факта на извършване на престъплението – тези обстоятелства се счита за смекчаващи.
в) Подгрупа обстоятелства, от които зависи възможността съдът да направи прогноза за бъдещото развитие на подсъдимия (най-трудна за преценка) – характерни особености на личността, семейната и приятелската среда и нагласата на дееца за труд (физически или умствен). Съобразяването на тази подгрупа обстоятелства е свързано с отмерване на наказание, съобразено с целите на наказанието.
Степента на обществена опасност на дееца не изчерпва онези обстоятелства, свързани с онези особености на личността, които съдилищата зачитат при отмерване на наказанието. С други думи отчитат се и следните обстоятелства:
г) Обстоятелства относно семейното положение на лицето - дали е женен, има ли деца, ако има колко и на каква възраст.
д) Обстоятелства, свързани със здравословното състояние на дееца - тези обстоятелства се съобразяват до степен, че само едно такова обстоятелство може да се прецени като изключително смекчаващо по 55, ал. 1
е) Обстоятелства, свързани с материалното положение на дееца – от значение са особено, когато се налагат имуществени наказания.

3) Подбуди и други смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Подбудите са обстоятелства от субективната страна на престъплението, които се разглеждат наред с вината, но още повече подбудите и вината не изчерпват обстоятелствата от субективната страна на престъплението, които съдът трябва да прецени. Има 4 групи обстоятелства субективната страна:
а) Подгрупа обстоятелства, свързани с форма, вид, разновидност на вината – тези обстоятелства, които дават възможност да се прецени степента на вината.
б) Подгрупа на обстоятелствата, свързани с мотивите на дееца;
в) Подгрупа на обстоятелствата, свързани с целите на дееца.
г) Подгрупа на обстоятелствата, свързани с емоционалното състояние на дееца.


3. Обстоятелства, които се зачитат от съда.

Чл. 54 ал. 1 сочи рамката на обстоятелствата, които се зачитат от съда. От тук нататък след като се съберат обстоятелствата те се преценяват по определен начин – ал. 2 дава твърде обща представа: Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Няма обаче отнапред зададена таблица, съобразно която съдът да отмери вината (напр. в съотношение 3:4 или нещо подобно). Липсва материален критерии, по силата на който като се преценят обстоятелствата да може съдът да може да отмери наказанието. Не всяко обстоятелство може да се квалифицира като смекчаващо или отегчаващо (напр. при непредпазливо причиняване на смъртта на две или повече лица – колко трябва да са тези повече лица, за да стане това отегчаващо обстоятелство).

Обобщено като смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, се приемат обстоятелства, които се отклоняват от нормалните си характеристики за обстоятелства от престъпление от даден вид. Това, което е от изключително значение е заложено в чл. 56: Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Това означава, че обстоятелствата от значение за квалификацията на извършеното не могат да се зачитат като индивидуализиращи наказанието.

По конкретно изразът “взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление” означава:
1) обстоятелства, чрез които се дефинира основния, по-тежко и по-леко наказуемите състави;

2) тези обстоятелства, които водят до по-лека квалификация на извършеното по поощрителни норми – чрез тези норми не се определят престъпления, но те също влизат в квалификацията на престъплението (те също не се третират като смекчаващи или отегчаващи);

3) най-трудни случаи, когато за квалификацията на извършеното се използва оценъчен критерии – чл. 93 т. 8 (особено тежък случай) и 9 (маловажен случай); при тази хипотеза излиза, че за да се квалифицира извършеното това предполага пълна оценка на особеностите на престъплението – остава ли тогава нещо за индивидуализиране. Тук идеята е че същите обстоятелства, които се вземат предвид квалификацията на извършеното се взимат предвид и при индивидуализацията, но от гледна точка на тяхното неосновно съдържание – тяхната специфика. Понятието “особено големи размери” е изяснено от ТР 1/98 г. – случаи, при които стойността предмета на престъплението надвишава 140 пъти минималната работна заплата. Сам по себе си фактът, че предмета не престъплението е в “особено големи размери” има значение само за квалификация на престъплението, това колко пъти надвишава посочения размер вече има значение за индивидуализацията (не е едно и също ако става дума за 10 000 и 100 000 000 лв.)

4. Определяне на наказанието при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

чл. 55: При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът: 1) определя наказанието под най-ниския предел; 2) заменява . . . .

4.1. Кога има изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства? В закона се използва една твърде обща дефиниция “когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко”. Кога обаче това е така. Очевидно е, че когато диференцира наказателната отговорност законодателят се ръководи от типичните проявления на престъпленията от даден вид. Изключителни или многобройни са тези смекчаващи вината обстоятелства, които водят до това степента на обществена опасност на съответното престъпление съществено да се отличава от типичното проявление на същата за престъпленията от даден вид. До такава степен престъплението е различно, че е ясно, че не може законодателят да е имал предвид него.

4.2. С какви възможности разполага съда? В закона са предвидени две възможности, но при нито една конкретна ситуация съдът не разполага кумулативно с двете:

1) Възможно е съдът да слезе под най-ниския праг на наказанието. Под това се има предвид наличие на специален минимум в съответната наказателноправна норма за дадено престъпление. Специален, защото това трябва да е минимум различен от минимума за конкретния вид наказание. Възможност да се слезе по специалния минимум до минимума предвиден в Общата част за това наказание.

2) Възможно е, когато липсва специална норма, съдът да замени по-тежкото с по-леко по вид наказание. Изключена е възможността, когато има специален минимум съдът да стигне до замяна. В практиката се наблюдават обаче случаи, когато се определя невъзможно наказание – слизане под минималния размер предвиден в Общата част. За глобата слизането под минималният размер е ограничено до Ѕ . Чл. 55, ал. 3 – когато санкцията е кумулативно формулирана, дава се възможност ако основното наказание е лишаване от свобода и то е извършено при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът въобще може да не наложи другото. Въпросът е, когато съдът не иска да се възползва от ал. 3 какво наказание следва да се наложи. Според практиката на ВС съдът е длъжен да отчете обстоятелствата и относно допълнителните наказания. Въпросът обаче е спорен особено при чл. 57. При хипотезите на чл. 58, б. “а” и “б” също може да се стигне до прилагане на чл. 55. Каталогът на замените показва, че не съществува възможност за замяна на всяко едно наказание – напр. глобата е изключена. Ако в чл. 55, ал. 2 няма възможност, значи замяната е изключена.

____________________________________
Източници
Записки по Панайотов, Пл. - лекционен курс 2007-2008
Наказателно право - Обща част, Стойнов Ал., С 1999


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  

Legaltheory Forums 2006 - 2013