45,46,47. Освобождаване от наказателна отговорност...

Разработки по Наказателно право - обща част и изборните наказателно правни дисциплини

45,46,47. Освобождаване от наказателна отговорност...

от Assasiyah » Пет Окт 26, 2007 1:37 pm

45. Освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване
на наложено наказание




1. Освобождаване от наказателна отговорност

1.1. Същност и обществено значение на освобождаването от наказателна отговорност
1.2. Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни
1.3. Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание



2. Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание

2.1. Същност
2.2. Видове



3. Освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наложено наказание по силата на поощрителни разпоредби
Аватар
 
Мнения: 531

Re: 45,46,47. Освобождаване от наказателна отговорност...

от atanassoff » Съб Юли 05, 2008 9:34 am

45.46.47. Освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наложеното наказание.

Основното съдържание на наказателното правоотношение се изразява в 3те правомощия на държавата, на които съответстват задължения за гражданите, а именно: 1) да осъществи наказателно преследване спрямо лицето, извършило престъпление и да му се наложи наказание с присъда, която влиза в сила; 2) да изпълнява наложеното с влязла в сила присъда, наказание във времето докато трае самото изтърпяване на наказанието; 3) да счита лицето за осъждано и да прилага спрямо него всички неблагоприятни последици, които законите свързват с факта на осъждането. Всяха хипотеза на освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание означава отказ на държавата от второто й правомощие, за разлика от освобождаването от наказателна отговорност, което представлява отказ и от трите правомощия. Разликата между освобождаването от наказателна отговорност и освобождаване от изтърпяване на наказанието е на база наказателното правоотношение и по-конкретно на база етапите, през които то преминава.

1. Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание – гл. VІІ от НК.

Освобождаването от изтърпяване на наложеното наказание се изразява в: 1) условно осъждане; 2) предсрочно освобождаване и 3) помилване. Освен тези хипотези са регламентирани и други хипотези, представляващи освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание както в Общата част: чл. 42, ал. 2 и 3 освобождаване от изтърпяване на наказание по време на война; чл. 64 освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание за непълнолетни при наказание лишаване от свобода по-малко от 1 година и заменянето му с възпитателни мерки; чл. 84, ал. 3 – при престъпления от частен характер, когато тъжителят е поискал наказанието да не се изтърпява; така и в Особената част: чл. 158, 2та алтернатива – брак при блудство или изнасилване.

Централно място обаче заемат посочените хипотези по глава VІІ:

1.1. Условно осъждане – чл. 66 и сл. Условното осъждане по същество е безусловно, т.е. терминът е с условен характер – по традиция той е запазен от Закона за условното осъждане от 1093, с който е въведен този институт. Условността всъщност се изразява в отлагане на изтърпяване на наказанието.

1.1.1. Предпоставки за условно осъждане – обособени са в чл. 66, ал. 1 и са три на брой:
1) Да е наложено на дееца наказание лишаване от свобода до три години, задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място. С оглед на тази предпоставка се обособяват три момента:
а) Решаването на въпроса за отлагане на изпълнението на наказанието би трябвало да следва индивидуализацията на наказанието, а не съдът да се ръководи от желанието си да осъди условно лицето и да се опитва да вмести наказанието в посочените от закона рамки, т.е. първо трябва да се определи наказанието, а после да се преценява условното осъждане (в практиката често се получава обратното).
б) Няма законна пречка ако са определени повече от 1 от посочените наказания съдът да приложи условното осъждане за всички или за някои от тях.
в) Няма пречка условното осъждане да се приложи и при съвкупност, стига наказанието определено по чл. 22 и сл. да позволява прилагането на чл. 66.
2) Лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Приема се, че тази предпоставка е на лице, когато макар и осъждано лицето е реабилитирано въз основа на чл. 85.
3) Преценка на съда, че с оглед целите на наказанието и преди всичко с оглед поправката и превъзпитанието на дееца не се налага той ефективно да изтърпи наложеното наказание. В съдебната практика ВС изтъква, че акцента върху специалната превенция не следва да се тълкува в смисъл да не се осъществи общата превенция.

1.1.2. Действие на условното осъждане. Непосредственото действие е отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода или някое от другите посочени наказания. По нататъшното действие на условното осъждане зависи от поведението на лицето в рамките на определен изпитателен срок. Този срок с оглед на пълнолетните лица е между 3 и 5 години, но определен така, че да не надвишава с повече от три години срока на наложеното наказание (ако наказанието е година и половина, то изпитателния срок може да бъде от 3 до 4 години и половина). За непълнолетните лица изпитателния срок е от 1 до 3 години.

1.1.3. Варианти с оглед изпитателния срок и поведението на дееца:
1) Деецът извършва ново престъпление:
а) Ако това престъпление е умишлено от общ характер, за което му бъде наложено наказание лишаване от свобода и той е непълнолетен съдът има три възможности: 1) да постанови наказанието да бъде изтърпяно изцяло; 2) да постанови наказанието да бъде изтърпяно отчасти; 2) или да освободи дееца изцяло от изтърпяване на отложеното наказание. Ако деецът е пълнолетен съдът има само една възможност – да активира изпълнението на отложеното наказание.
б) Ако деецът извърши посоченото по-горе престъпление, но непредпазливо и в двете хипотези съдът разполага с указаните 3 възможности.
в) Хипотезата по чл. 69 а: В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието. Това е т. нар. правило на третото престъпление. Имат се предвид хипотези, при които след като деецът е извършил едно престъпление в изпитателния срок, за което съдът не е активирал изцяло изпълнението на наложеното наказание, след това в рамките на първоначално определения изпитателен срок деецът извърши още едно второ престъпление. В този случай ако е останало нещо неизтърпяно от наказанието, определено въз основа на условното осъждане, то съдът е длъжен да постанови тази част да се изтърпи. Тук вече не е от значение характера на второто престъпление.
2) Деецът може да не извърши ново престъпление или дори и да извърши престъпление то да не отговаря на посочените по-горе условия. При това положение с изтичане на изпитателния срок действието на условното осъждане се заключава в следното: а) деецът окончателно се освобождава от изтърпяване на наложеното наказание; б) настъпва реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1.
3) В рамките на изпитателния срок осъденият е длъжен да работи и учи. Ако осъденият откаже да изпълнява това свое задължение и то след предупреждение от компетентните органи то условното осъждане се отменя и се постановява ефективно изтърпяване на наложеното наказание.

1.2. Предсрочно освобождаване: във връзка с тази материя затрудненията произлизат от това какъв е характера на предсрочното освобождаване – условен или безусловен.

1.2.1. Режим относно пълнолетни лица – чл. 70.
1) Предпоставки за прилагане на чл. 70:
а) Необходимо е деецът фактически да е изтърпял половината от наложеното му наказание. Фактически означава, без да се броят 2 дни, през които осъденият е работил за 3 дни от наложеното наказание и без да се зачита евентуално частично помилване.
б) С оглед ал. 2, която регламентира изискването престъплението, за което лицето е осъдено да не е опасен рецидив.
в) С оглед на ал. 3, която предполага деецът да не е бил вече предсрочно освобождаван, освен ако е реабилитиран за престъплението, за което това е станало.
г) С оглед конкретното поведение на дееца в пенетенциарното заведение – изисква се това поведение да е примерно и кумулативно с това доказателствата за неговото поправяне да са обвързани с честното му отношение към труда. Счита се, че тази предпоставка се свежда до примерно поведение и ако осъденият не е можел да полага труд, това не е пречка за предсрочното му освобождаване.
2) По-нататъшното действие на предсрочното освобождаване зависи от поведението на лицето в рамките на изпитателния срок, който в случая е равен на неизтърпяната част от наказанието. При лишаването от свобода обаче изпитателният срок не може да е по-малък от 6 месеца. Варианти с оглед изпитателния срок и поведението на дееца:
а) Ако деецът извърши умишлено престъпление, за което не се изисква да е наложено, а е достатъчно да е предвидено наказание лишаване от свобода – съдът активира изцяло неизтърпяната част от наказанието за предходното престъпление.
б) Ако деецът извърши престъпление, което е непредпазливо съдът отново разполага с посочените по-горе 3 възможности.
в) Освобождаването от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода повлича в същия размер освобождаване от допълнителните наказания по чл. 37, ал.1 т. 6-8.
г) Важно е съотношението между ал. 4 и ал. 5. На основание на ал. 4 се засягат автоматично сроковете на посочените наказания и те се намаляват съразмерно със същата част, с каквато се е намалило и лишаването от свобода. Ако обаче това автоматично намаляване не изчерпи срока им, за остатъка от този срок съдът на основание на ал. 5 може да постанови, че деецът се освобождава от изтърпяването им. Такава възможност се предвижда и за наказанието “задължително заселване без лишаване от свобода”, то обаче е подложено на специален режим, защото липсва в каталога на ал. 4, но съдът може да освободи осъденият изцяло от задължителното заселване. Ако деецът извърши ново престъпление и се стигне до ревокиране (възстановяване) на наказанието, то се отнася не само за лишаването от свобода, но и за допълнителните наказания, като включително постановеното освобождаване по ал. 5 се отменя.
д) Ако предсрочно освободения не извърши престъпление по чл. 70, то деецът окончателно се освобождава от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и на допълнителните наказания, включително задължително заселване.

1.2.2. Режим за непълнолетни по чл. 71.
1) Предпоставките са 2:
а) Фактически непълнолетния да е изтърпял 1/3 от наказанието;
б) Да се е поправил.

1.2.3. Действие:
1) При посочените по-горе хипотези (1.2.2.) не се определя изпитателен срок. Действието на освобождаването е безусловно и поради това и безвъзвратно – няма възможност частта от наказанието, за което непълнолетния е освободен да се активира за изпълнение.
2) Ако непълнолетния за престъпление извършено като непълнолетен търпи наказание лишаване от свобода и стане пълнолетен до настъпването на възможността за предсрочно освобождаване се прилага чл. 71, ал. 2: По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70. Въпреки препращането към чл. 70 предпоставките за предсрочното освобождаване отново остават същите, а не по чл. 70. Разпростирането на действието на чл. 70 към този случай прави освобождаването условно, а щом е условно ще са възможни и всички хипотези при действието на чл. 70 (1.2.1., (2)
1.2.4. Чл. 72: Съдът може да постанови предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието задължително заселване или лишаване от правото на местоживеене в определено населено място на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е доказал, че се е поправил.

1.3. Помилване – чл. 74: Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени. Тази разпоредба за съжаление не е актуализирана след промените в системата на наказанията, но така или иначе общият режим позволява да се направят следните изводи. Единствената предпоставка за помилването е да има влязла в сила присъда. Президентът, който е определен да постановява помилване не е обвързан с други предпоставки. Неговата възможност е спрямо всяко едно наказание – да го опрости изцяло или от части, както намери за добре. Опрощаването на наказанието не засяга самото осъждане, лицето се счита за осъдено и за напред.

2. Освобождаване от наказателна отговорност.

То се характеризира с това, че засяга общо основното съдържание на наказателното правоотношение, респективно правото на държавата да осъществява наказателна отговорност. Основните хипотези на освобождаване от наказателна отговорност са по глава VІІІ: 1) за непълнолетни по чл. 78 във вр. чл. 61 – освобождаване от наказателна отговорност и заменянето й с възпитателни мерки; 2) с оглед пълнолетните лица на основание чл. 78а освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Съществуват и хипотези извън гл. VІІІ, в Общата част: 17, ал. 3 – отказ от извършване на престъпление; 18, ал. 3 – отказ при опит; чл. 22 – отказ на подбудител и помагач; и в Особената част: чл. 105, ал. 2: доброволен отказ от шпионаж; чл. 109, ал. 4 – отказ на участник в престъпна група; 292, ал. 1 т. 2 – отричане от лъжливо свидетелстване.

Чл. 78а – съществена промяна на уредбата, като измененията трябва безусловно да бъдат подкрепени, най-малкото защото отразяват натрупаният полезен опит при прилагането на института, които показа ефективност. Този институт е бил критикуван, тъй като има юридически non sense – за извършено престъпление се налага административно наказание. С времето се доказа, че за тези повече от 100 вида по-леки престъпления си заслужава да не се разгръща наказателната репресия, а като се наложи глоба по административен ред да се въздейства достатъчно на деца, че да се изпълнят целите на наказанието по чл. 36. Трябва да се отбележи, че в тази насока (както и относно чл. 218б) нашият опит е възприет от страни в ЕС.
1) Предпоставки след изменението:
а) Формално предпоставките излизат от характера на наказанието: за умишлено престъпление то трябва да е лишаване от свобода до 2 години, а за непредпазливо до 3 години или по-леко наказание. След изменението се увеличи размера на наказанието, т.е. разшири се възможността за прилагане на института.
б и в) Това са предпоставките по чл. 78а, ал. 1, б. “б” – деецът да не е осъждан за престъпление то общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание (преди е било и като малолетен).
г) ако с престъплението са причинени имуществени вреди те трябва да са възстановени
2) По настоящем предвиденото административно наказание е глоба в размер от 500 до 1000 лева, но законът прави уговорка, че ако за съответното престъпление е предвидено наказание глоба напр. до 700 лв. то нейният размер трябва да се съобрази от съда.

____________________________________
Източници
Записки по Панайотов, Пл. - лекционен курс 2007-2008
Наказателно право - Обща част, Стойнов Ал., С 1999
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: 45,46,47. Освобождаване от наказателна отговорност...

от atanassoff » Съб Юли 05, 2008 9:43 am

Погасяване на наказателното преследване и на изпълнението на наложеното наказание.

1. Понятие.

Под погасяване на наказателното преследване и на изпълнението на наложеното наказание се разбират 2 типа хипотези: 1) основания, при които изобщо не може да започне наказателното преследване или изпълнението на наказанието и 2) основания, които пречат за по-нататъшното тяхно продължаване. Има четири типа основания за погасяване на наказателното преследване и на изпълнението на наложеното наказание – 3 по чл. 79: смърт на дееца, давност и амнистия; и 1 по чл. 84 – основания при престъпления от частен характер.

2. Давност.

Под давност се разбира изтичането на определен в закона срок, след които се явява обществено и юридически неоправдано, било осъществяването на наказателното преследване, било изпълнението на, наложеното с влязла в сила присъда наказание. Характерно за института на давността е, че има диференцирана уредба с оглед случаите, когато се погасява наказателното преследване от една страна и когато се погасява изпълнението на наложеното наказание от друга. Това води до делението на давността на преследвателска и изпълнителска.

2.1. Преследвателска давност. Характерно при нея е, че давностните срокове са обвързани с вида и размера на предвиденото за съответното престъпление наказание. Единственото изключение е по чл. 88, ал.1, т.1 – това е случай, при който изрично е прогласено, че за убийство на две или повече лица давностния срок е 35 години. За останалите случаи давностния срок е между 2 и 20 години. Съществено е, че когато се определя вида и размера на наказанието за определено престъпление трябва да се има предвид и редукцията за непълнолетни по чл. 63.

2.1.1. Броене на сроковете – от кои момент тече давностния срок? Принципът е, че началото се слага с довършването на престъплението. Има обаче и по-особени случаи:
1) Когато престъплението не е довършено, а е в стадий на приготовление или опит – срокът тече от момента, в който е довършено последното действие, в което приготовлението или опитът се изразяват.
2) Относно (продължаваните) или продължените престъпления давностния срок тече от момента на прекратяването им (от момента, в който бъде преустановено бездействието, което придава продължен характер на деянието и при двата вида продължени престъпления).

2.1.2. Спиране и прекъсване. Правните последици са различни: при спиране, след отпадане на основанията за спиране продължава да тече същия давностен срок; при прекъсване на давността, след отпадане на основанията за прекъсване започва да тече нов давностен срок.
1) Основания за спиране: случаи, при които осъществяването на наказателното преследване зависи от решението на някакъв преюдициален въпрос; той се явява предварителен с оглед на възможността за решаване на наказателното дело; при въпроси, свързани с гражданското състояние на лицата или уточняване на собствеността или вещни права върху вещи, за които се твърди, че са предмет на делото.
2) Прекъсването настъпва с предприемането на всяко действие по осъществяване на наказателното преследване срещу конкретно лице. Тези действия имат процесуален характер, следователно те трябва са свързани било със започването или развитието на предварителното производство, било със започването или развитието на полицейското производство (тези два етапа обхващат досъдебната фаза на процеса), или със започването или развитието на същинската фаза на наказателния процес – напр. привличане като обвиняем, разпит като уличено лице, предявяване и т.н
3) Тъй като прекъсването може да се осъществи безброй пъти, в закона са регламентирани абсолютни давностни срокове. В случая на преследвателската давност тези срокове надвишават с Ѕ сроковете, които първоначално я характеризират по 80, ал. 1.

2.2. Изпълнителска давност. Погасява изпълнението на наложеното наказание. Характерно и за тази давност е, че сроковете са обвързани с вида и размера на наложеното наказание. По този критерии при изпълнителската давност няма изключения. Най-тежкият срок е 20 години, а най-лекият – 2.

2.2.1. Броене на сроковете. За изпълнителската давност сроковете започват да текат от момента на влизане на осъдителната присъда в сила, изключение са случаите по чл. 68, при които произнасянето не съда е с определение с оглед активирането на изпълнението на наложеното наказание, при които релевантен е момента на влизане в сила на определението

2.2.2. Спиране и прекъсване на давността. Законът не регламентира изрично основание за спиране, а само за прекъсване на давността. Същевременно обаче, когато установява абсолютните давностни срокове, законът отново използва формулата “независимо от спирането или прекъсването на давността”. Не е възможно основанията за спиране да се изведат от преследвателската давност по аналогия на закона. При това положение излиза, че има празнота в закона, защото има случаи в практиката, когато обективно съществува необходимост от спиране на давността (напр. когато лицето е осъдено и изтърпява наказание за едно престъпление и по време на изтърпяване на наказанието е осъдено за друго престъпление и му е наложено наказание, което не се кумулира с първото – argumеntum a contrario от чл. 27, ал. 1 и 2. Абсолютните срокове и тук са с Ѕ по-големи от първоначално посочените по чл. 82.

3. Амнистия.

3.1 Характеристика и нормативна уредба. Амнистията е регламентирана е в 2 варианта по чл. 83 от Кодекса: 1) т. нар. класическа амнистия, при която се заличава престъпния характер на деянието 2) амнистия, при която правната последица е освобождаване от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления – това е терминологично неправилно, тъй като под освобождаване от наказателна отговорност се имат предвид случаите, при които се заличават и последиците свързани с осъждането ако е имало такива (това е пълно освобождаване от наказателна отговорност). И в двата варианта същественото е, че амнистията има само обратно действие, деянията осъществени след акта на амнистията отново се считат за престъпления от съответния вид.

3.2. Разграничение от декриминализацията и от помилването:
1) Разграничение от декриминализацията: тя е един от двата основни способа, благодарение, на които за напред дадено деяние може да бъде изключено от кръга на престъпленията. Следователно основното различие е именно с оглед действието, дали е ретроактивно или за напред.
2) Разграничение от помилването:
а) Има разлика по линия на компетентния орган НС или президент.
б) Има разлика от гледна точка на актовете, с които се постановява – закон или указ.
в) Разликата по същество е, че амнистията може да се определи като освобождаване от наказателна отговорност, а помилването като освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание.
г) Различие има и с оглед действието: амнистията предполага действие спрямо един неиндивидуализиран кръг от лица, докато помилването - спрямо точно определен субект.

4. Основания по чл. 84.

Става дума за отделни основания и това се разбира още от ал. 1: За престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателното преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено.

Какво е съотношението между срока по ал. 1 и давностния срок за престъпленията от частен характер. Престъпленията от частен характер се смятат за относително по-леки и обуславян минималния давностен срок от 2 години. При това положение са възможни различни хипотези:
1) 6 месечния срок започва да тече по едно и също време с давностния срок, когато пострадалия узнава за престъплението от момента на извършването му – с изтичането на 6 месеца се изключва и действието на давностния срок.
2) същото ще е положението, когато 6месечният срок тече по времето на давностния (напр. от 5 до 11 месец). Пострадалия не може да се позовава на давностния срок, при положение, че преклузивния срок е изтекъл
3) изтичането на давностния срок не позволява да се ползва 6месечния.
Изтичането на, които и да е от двата срока преклудира възможността за осъществяване на наказателно преследване.

Специално с оглед погасяването на възможността за изпълнение на наказанието, наложено за такова престъпление се прилага чл. 84, ал. 3. трябва да се отбележи, че веднъж направено искане по ал. 3 то необратимо води до неизпълнение на наложеното наказание.

____________________________________
Източници
Записки по Панайотов, Пл. - лекционен курс 2007-2008
Наказателно право - Обща част, Стойнов Ал., С 1999
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта