38. Рецидив

Разработки по Наказателно право - обща част и изборните наказателно правни дисциплини

38. Рецидив

от Assasiyah » Пет Окт 26, 2007 1:46 pm

38. Рецидив




1. Понятие за рецидив



2. Видове


2.1. Определение за реална съвкупност от престъпления
2.2. Видове реална съвкупност




3. Общ рецидив

3.1. Понятие за общ рецидив
3.2. Наказуемост



4. Повторност

4.1. Понятие за специален рецидив
4.2. Предпоставки за повторност


5. Опасен рецидив

5.1. Предпоставки за опасен рецидив
5.2. Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б) „а” НК
5.3. Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б) „б” НК
5.4. Отношение между двата рецидива
5.5. Наказателноправни последици от осъждане за престъплението представляващо опасен рецидив
5.6. Отношение между опасен рецидив и повторност
Аватар
 
Мнения: 531

Re: 38. Рецидив

от atanassoff » Съб Юни 28, 2008 11:40 am

38. Рецидив. Наказване на рецидива.

1. Същност на рецидива.

Рецидивът е вторият основен вид множество престъпления. Диференциращият признак е наличие на влязла в сила осъдителна присъда (кумулативно съдържа следните два момента: 1) с нея деецът се признава за виновен в извършването на дадено престъпление; 2) с нея му се налага наказание за така извършеното престъпление) за предходни престъпления при извършване на последващо престъпление. Според понятието “рецидив” в българското НП няма никакво значение видът на извършеното престъпление (умишлено или по непредпазливост).

2. Видове рецидив.

2.1. В зависимост, дали към момента на извършване на последващото престъпление, деецът е изтърпял цялото наказание за предходното престъпление или не:
1) Рецидив по смисъла на чл.27 (3), ако наказанието е изтърпяно изцяло;
2) Рецидив по смисъла чл.27 (1) и (2), ако новото престъпление се извършва към момент, когато въобще не е започнало изтърпяването или само част от наказанието е изтърпяно.
Практическо значение на това разграничение: вътрешна диференциация на общия режим на наказване на рецидива.

2.2. Съобразно вида на извършените престъпления:
1) Специален рецидив (чл.28) – престъпленията са от един и същи вид. Ал.1 говори за “друго такова престъпление”, това означава престъпление от същия вид. За такива се считат не само тези, осъществяващи един и същ състав на дадено престъпление, но и осъществяващи различни състави на едно и също престъпление;
2) Общ рецидив – престъпленията са от различен вид.

2.3. В зависимост от това, какво е наказателноправното значение на факта, че даденото престъпление е рецидив спрямо предходните:
1) Рецидив, който ще има значение за квалификацията на извършеното, при което е ясно, че наличието на рецидив предполага по-тежка квалификация на извършеното деяние;
2) Рецидив, който ще има значение само с оглед определянето на наказанието.
Принципно, когато рецидивът няма значение за квалификацията на извършеното, неговото наличие служи само за индивидуализация на наказанието, при това рецидивът се третира като смекчаващо вината обстоятелство според нашата съдебна практика.

2.4. В зависимост от оценката, която законодателят дава на престъпното поведение на дееца, която в цялост разкрива качеството на рецидива. Става дума за цялостна оценка, а не само на последващото престъпление:
1) Опасен рецидив по смисъла на чл. 29 (1) “а” и “б”;
2) Рецидив, който не разкрива такова качество.

2.5. С оглед на това, дали извършеното престъпление се явява израз на антисоциалния начин на живот на дееца или не. Този критерий е преди всичко криминологичен, но има значение в практиката на отмерване на наказанието:
1) Реален рецидив, когато става дума за умишлено продължаване на престъпната дейност, което изисква определена нагласа, свързана с начина на живот на дееца;
2) Формален рецидив – в този смисъл всяко лице може да се яви рецидивист.

2.6. Терминологични уточнения:
1) Легален рецидив – употребява се в теорията и практиката, но не се отличава с нищо с оглед обема и съдържанието на понятието “рецидив”.
2) Родов рецидив – неговата употреба води до недоразумения, защото в него се влага съдържание аналогично на понятието “множество престъпления”, т.е. този термин обхваща и съвкупността от престъпления. Затова е желателно той да се избягва.
3) Пенитенциарен рецидив – при него лицето попада за втори или Nти път в пенитерциарно заведение (където се изтърпява наказанието “лишаване от свобода”).
4) По смисъла на чл.158 от Закона за изпълнение на наказанията, рецидивисти са:
а) осъжданите два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс, ако са изтърпявали наказание лишаване от свобода;
б) осъдените за престъпление, представляващо опасен рецидив.

Не са рецидивисти осъдените за престъпление, извършено: а) пет или повече години след изтърпяване на предишното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани само един път; б) десет или повече години след изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани два или повече пъти. Следователно законът разбира под “рецидивист” лице, което е осъждано повече от един път с наказание лишаване от свобода и му предстои да изтърпи такова наказание.

3. Режим за наказване при рецидив.

Режимът е диференциран в смисъл, че от една страна са обособени разпоредби визиращи т.нар. общ режим, а от друга страна разпоредби отнасящи се до специалния режим.

3.1. Общият режим е обособен в чл. 27. В зависимост от това дали наказанието е изтърпяно или не се различава рецидив по чл. 27 (3) и по чл. 27, (1 и 2). Тази диференциация е в рамките на т. нар. общ режим.

3.1.1. Чл. 27, ал. 3: ако наказанието за предходното престъпление е изтърпяно изцяло към момента на извършване на новото престъпление, то наказанието за второто (рецидива) се идтърпява изцяло и отделно. На този режим с тълкуване a contrario на чл. 27, ал. 1 се приравняват и други хипотези, а именно случаите, при които макар и наказанието за предходното престъпление да не е изтърпяно изцяло е на лице някоя от следните хипотези: 1) наказанието наложено за второто престъпление е различно по вид от наказанието за предходното; 2) макар наказанията да са от един и същ вид то той не е лишаване от свобода. Следователно принципът по чл. 27, ал. 3 има приложение за по-голямата част от хипотезите за наказване на рецидив.

3.1.2. Алтернативата по 27 ал. 1 и 2: наказанието за второто престъпление не се изтърпява изцяло и отделно, а се присъединява при определени условия изцяло или отчасти към наказанието, което не е изтърпяно за първото престъпление.

Защо когато и двете наказания са лишаване от свобода се възприема принципът на присъединяване, а не на поглъщане? Когато наказанието за предходното престъпление не е изтърпяно изцяло или отчасти та макар и в лицето на осъдителната присъда да имаме официално предупреждение към осъдения, то все още не е имало възможност спрямо него да се осъществи превъзпитателно-възпиращото въздействие на наказанието. Воден от това законодателят не възприема принципа на поглъщане както при съвкупност от престъпления и на чл. 27, ал. 3, в случай когато наказанията са “лишаване от свобода”. Това е специално регламентирано относно лишаването от свобода, защото то е по-тежкото наказание и най-често се прилага на практика.

Защо обаче не е предвидена кумулация при други наказания по чл. 27 напр. “принудителен труд”, “принудително заселване” и др.? Това е така, защото е малко вероятно за второто престъпление (за рецидива) да се наложи същото по вид или по-леко наказание. За тези случай обаче се приема режим a contrario. Режимът по чл. 27 търпи критика, защото при относително по-леки по вид наказания липсва привилегията по чл. 27, ал. 1 – присъединяване не изцяло на наказанието, наложено за второто престъпление.

Уредбата по чл. 27 е такава за определяне наказанието принципно, а не за освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Това е важно и с оглед факта, че при хипотеза на непълно присъединяване на наказанието по втората присъда не може да се говори, че дееца е частично освободен от изтърпяване на наказание. Следователно при общия режим за определяне на наказание при рецидив, принципът е, че във всеки случай съдът присъединява към неизтърпяната част от наказанието за предходното престъпление, част или цялото наказание за новото престъпление (рецидив).

Тук също се поставят няколко въпроса:
1) Към кой момент се преценява каква е неизтърпяната част от наказанието за предходното престъпление? Това може да е само моментът, към който е извършено второто престъпление. Ако бъде избран друг момент то съдбата на осъдения ще се остави в ръцете на органите, осъществяващи наказателното преследване (и винаги ще се прилага чл. 27, ал. 3).
2) Кои са правилата за присъединяване? Каква част от наказанието наложено за второто престъпление следва да се присъедини? При условията на чл. 27, ал. 1 законът постановява изискване към изтърпяната част от наказанието за предходното престъпление да се присъедини най-малко толкова, че определеното общо наказание да не е по-малко по размер от втората присъда. Тук са възможни две хипотези:
а) Ако неизтърпяната част е по-голяма по размер отколкото наказанието за второто престъпление (напр. Іва присъда 5 години неизтърпяна, ІІра присъда 2 години) определеното общо наказание ще е равно или по-голямо от първата присъда, за разлика от правилата по чл. 23-25. Това е основната идея на рецидива – наказанието да не е по-леко ако двете престъпления са извършени в условията на съвкупност, а не на рецидив. Рецидивът заслужава по-тежка наказателно отговорност.
б) Ако неизтърпяната част е 2 години, а за новото престъпление наказанието е 5 години, тогава гаранцията наказанието да не е по-леко е чл. 27, ал. 1 in fine: наказанието не може да бъде по-малко от втората присъда и за това ще се присъединят най-малко 3 години.
3) Има три типа хипотези, при които съдът няма възможност сам да прецени дали да присъедини изцяло или отчасти. Това са хипотезите по чл. 27, ал. 2 , в които съдът е длъжен да присъедини изцяло:
а) ако наказанието е лишаване от свобода повече от пет години;
б) при специален рецидив;
в) при опасен рецидив.

4) Какъв е смисъла от разликата в разпоредбите на ал. 1 и 2? По ал. 1 присъединяването има определен праг – 30 г. лишаване от свобода (аргумент по 39, ал. 2). Тук обаче препращането е само към ал. 1 , за това по ал. 2 съдът може да определи наказание от повече от 30 г.

5) От този режим се изключва не само специалните видове рецидив, но и специалната уредба за наказване на престъпление, представляващо рецидив, което е извършено в изпитателния срок при условна присъда, а и хипотезите на рецидив при условно освобождаване. Правилата на чл. 68-80 са специални по отношение на чл. 27 и изключва приложението на неговите разпоредби. При евентуалното преценяване на предсрочно освобождаване на осъдения, когато е относимо към наказанието определено при условията на чл. 27 се има предвид изтичането на срокове обвързани именно с това наказание, но не и със срока на изтърпяната част от наказанието за предишното престъпление.

3.2. Специален режим – прилага се за наказване на специален и опасен рецидив.

3.2.1 Наказване на опасен рецидив:

1) Понятие за опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. “а” и “б” – два типа хипотези обуславят условията за наличие на опасен рецидив.

- Условия по буква “а”: 1) деецът е осъждан за тежко умишлено престъпление, а престъплението е тежко, когато са на лице условията по чл. 93, т. 7, критерий е предвиденото за съответното престъпление наказание (дали това наказание е над 5 години “лишаване от свобода”, когато има тежко престъпление или не); 2) за това престъпление да е било наложено на дееца наказание “лишаване от свобода” не по-малко от 1 г.; 3) изпълнение на така наложеното наказание – то не трябва да отложено по чл. 66 (т.е. да не е приложено условно осъждане). Тук сякаш има основание за недоразумение между първите двата критерия, но това е само на пръв поглед. Всяка една от предпоставките визира различен критерий: първата излиза от характеристиката на наложеното наказание, като минималният праг няма значение (напр. чл. 194 до 8 г.); при втората предпоставка акцентът е върху наложеното наказание – да не е по-малко от 1 г. Трите предпоставки по буква “а”, визират последователно: предвиденото наказание, наложеното наказание и изтърпяването на наказанието. Предпоставките трябва да са кумулативно на лице, за да има опасен рецидив.

- Условия по буква “б”: 1) деецът да е осъждан два или повече пъти за умишлено престъпление от общ характер (т.е. престъпление, при което наказателното преследване се осъществява служебно от специализираните държавни органи); 2) деецът да е осъден на “лишаване от свобода”; 3) изпълнението поне на едно от така наложените наказания да не е отложено. Изисква се и тези предпоставки да са кумулативно на лице, за да има опасен рецидив.

Същевременно законът прави уговорката, че: 1) квалифицирането на новото престъпление като опасен рецидив в изрично посочени в Особената част случаи може да доведе до диференциация на наказателната отговорност, т.е. да се яви основание за по-тежка квалификация за извършеното престъпление от дадения вид; 2) когато се преценява дали новото престъпление е опасен рецидив или не, не се зачитат престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен – като важен е момента не на осъждането, а на извършването на престъплението.
2) Особености при наказване на опасния рецидив:
а) Чл. 26: Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилага за престъпления, представляващи опасен рецидив. Наказанията за тези престъпления се изтърпяват поотделно. Принципът е, че правилата на чл. 23-25 не намират приложение за престъпленията съставляващи опасен рецидив. Това означава, че ако новоизвършеното престъпление се намира в отношение на съвкупност, защото всяко от престъпленията по отделно представлява опасен рецидив ще наложим и за двете престъпления наказание поотделно, но наказанията няма да се съединят, а ще се изтърпяват изцяло и поотделно.
б) Чл. 27, ал. 2 утежняването е с оглед това, че съдът е длъжен, когато новото престъпление е опасен рецидив да присъедини наказанието изцяло, при условие, че и двете наказания са лишаване от свобода.
в) Утежняване при опасен рецидив е на лице и при чл. 30. Най-напред при ал. 1 законът постановява предели във времето, един период след изтичането на който извършеното преди това престъпление не се преценява относно опасния рецидив. Този период е 5 г. Утежнението е, че дори да е реабилитиран деецът в петгодишния период, за престъпление за което е осъден преди това, то реабилитацията няма действие. Ако не е предвиден чл. 30, ал. 1 – то ще има действие 8 г. и това правило няма да има значение. Следователно утежнение се явява изключението от действието на реабилитирането. Дори и деецът да е реабилитиран то неговото престъпление ще се зачете при опасния рецидив ако не са минали 5 години.
г) Чл. 48, ал. 1 – предвижда се “задължителното заселване без лишаване от свобода” да е за срок от 1 до 3 г., в случаите на опасен рецидив този срок е до 5 г.
д) Утежняване има и на основание чл. 70, ал. 2 – регламентирано е отрицателно предположение при предсрочното освобождаване – ако се постанови наказание за опасен рецидив то деецът не може да бъде предсрочно условно освободен.
е) Утежнения са предвиждат и в конкретни разпоредби на Особената част. Напр. по чл. 197 (последващо извършването на кражба поведение), законът поощрява връщане или заместване на вещите предмет на кражбата, до степен на по-лека наказателна отговорност. Всичко това обаче не се прилага при хипотезата на чл. 196 при опасен рецидив посоченото поведение е само смекчаващо обстоятелство за тежката санкция по чл. 196.
ж) В случай, когато деецът може да се квалифицира като рецидивист по чл. 158 от Закона за изпълнение на наказанията това влече редица последици, свързани с режима за изтърпяване на наложеното наказание. Ако наложеното наказание е “доживотен затвор” то първите 5 г. се изтърпяват при . . . . . . режим. Ако е “лишаване от свобода” то в зависимост от характера на престъплението се избира или строг или усилено строг режим. Чл. 158 изключва възможността режима за изтърпяване на наказанието да е лек или общ.

3.2.2. Наказване на специален рецидив:
1) Наказанията в Особената част са по-тежки.
2) По чл. 27, ал. 2 задължително се присъединява изцяло.
3) Аналогично приложение намира и чл. 30.
4) Има значение и с оглед първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

____________________________________
Източници
Записки по Панайотов, Пл. - лекционен курс 2007-2008
Наказателно право - Обща част, Стойнов Ал., С 1999
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта