Страница 1 от 1

Обща характеристика на Данъчното право

МнениеПубликувано на: Съб Мар 31, 2012 10:58 am
от soraya
Данъчното право като Обективно право има за предмет само част от обществените отношения, които са предмет на Финансовото право, а именно тези по повод разпределянето на Националния доход и постъпването на парични средства в бюджета.
За законосъобразното развитие на данъчните правоотношения са създадени специални контролни органи и норми, които също се включват в предмета на Данъчното право. Преобладаващото виждане е че Данъчното право не е самостоятелен правен отрасъл, а е част от Финансовото право.
Данъчното право регламентира отношенията, които имат паричен характер - постъпването на парични средства в бюджета, но заедно с тях съществуват и организационни (несъщински) по смисъла на Финансовото право отношения - устройствени, процесуални, контролни - те са безобектни и гарантират развитието на другите.
Данъчните отношения са публичноправни. Те възникват по повод осъществяваната държавна дейност. Единият субект е винаги държавата чрез органите по приходите. Тези отношения са желани от държавата, те са белег на държавата.
Друга характериристика е че те са правни отношения - възникват само въз основа на правни норми. Развиват се по повод движението на парични средства към бюджета за да може с тях да се издържа непроизводствената сфера.
Методът на правно регулиране е властнически. Изключва се наличието на диспозитивни норми.
Особеност е че органите по приходите действат принципно при обвързана компетентност (в АдмП принципът е "оперативна самостоятелност") и актовете им имат декларативно действие.

Данъчно право и Конституционно право
Конституционното право регулира основните обществени отношения. КРБ установява принципите на Данъчното право, доразвити в данъчните закони
Данъчно право и Административно право
С АдмП различията са в предмета на регулиране. АдмП се занимава с управлението на държавата, докато Данъчната дейност е също управленска, а и се върши от административни по своя характер органи, но АдмП не се занимава с отношенията по повод разпределението на Националния доход.
Данъчно право и Гражданско право
Разликите са в предмета и метода на регулиране. ДанП не се занимава с лични, неимуществени отношения. Метод - властнически, в ДанП винаги 1 от субектите е държавен орган.
Практически Данъчното право си взаимодейства с другите правни отрасли. То ползва заемки от АдмП и КонстП. ДОПК препраща за неуредените въпроси към АПК, а всички материални данъчни закони относно установените нарушения на данъчни норми препращат към ЗАНН. От друга страна за да се развиват данъчните правоотношения, трябва да се проявят предвидените в хипотезата юридически факти. Най-често ДанП се прилага в резултат на развило се преди това гражданско, трудово, търговско правоотношение.
Пр. Трудово възнаграждение - данък общ доход
Възможно е и след прилагането на данъчна правна норма да възникне гражданско правоотношение.
!!! Плащането на данък не замества разрешението, ако такова се изисква

Източници на Данъчното право
Конституция на Република България - член 60
Международни договори, отнасящи се до данъчната материя
Данъчни Закони
Решения на КС - източник са, доколкото отменят като противоконституционна норма на данъчните закони. Същото се отнася и до решенията на ВАС по повод отмяна на ПНА.
Обичаят не е източник на ДанП
Не са източници на ДанП указанията и писмата на Изпълнителния директор на НАП - те са вътрешно-служебни актове и имат практическо значение