Правна психология

Разработки, лекции, информация за дисциплината Правна психология.

Правна психология

от ruummyy » Вто Яну 12, 2010 10:31 am

В края на столетието психологията намери много широко приложение в сферата на социалното управление при неутрализиране на отрицателни социални явления – девиантни и деликвентни действия. Развитието на този клон на психологическите науки е допринесло твърде много за по-успешното решаване на три основни проблема на съдебната практика:
• По-прецизно изясняване на промените в личностните качества, обуславящи престъпното поведение;
• Утвърждаването в оперативната, следствената и съдебната работа на по-ефективни средства и методи, гарантиращи постигането на по-голяма прецизност по отношение спазването на нормативните актове;
• Поставяне на по-стабилно научни основи на организацията и управлението на специализираните държавни органи, ангажирани с охраната на обществения ред и противодействие на престъпността.

ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ЮРИДИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ

Самата изследователска дейност реално води не само до натрупване на значителен изследователски опит, но и до формиране на подклонове на дадената наука, т.е. до разчленяване, до вътрешно структуриране на науката. В началния период от своето развитие психологията е наука за психичните процеси и явления, за тяхната същност и особености, за техните качествени характеристики. Постепенно възникват самостоятелни психологически науки, които изследват различни аспекти на явлението човешка психика: психология на личността, психология на дейността, психология на познанието, генетична психология, психофизиология, психокибернетика, психолингвистика, парапсихология, диференциална психология, психодиагностика и др. Това реално води до вътрешна диференциация на някои от приложните клонове на психологическата наука.
През втората половина на двадесетото столетие особена актуалност за социалната практика и социалните науки придоби борбата с престъпността. Използването на психологическите знания в борбата с престъпността се реализира в три основни направления:
• при изучаване същността и особеностите на престъпното поведение и престъпната реализация на личността;
• при организиране на работата при разкриването, разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;
• при организиране на профилактичната дейност и на дейността на пенитенциарните учреждения.
Психологическите знания и в трите направления дават възможност да се изяснят по-добре и по-пълно определени тенденции в престъпността и в престъпното поведение. Интерес към използуване на специализирани психологически знания се проявява главно от следователите и съдиите. държавни органи са задължени не само да разкриват и санкционират извършителите на престъпления, но и да не допускат тяхното извършване. Предотвратяването на извършването на престъпление е важна задача за всички специализирани държавни органи. Правната психология е наука, която изучава психологически закономерности, специфични за борбата с престъпността като особена социална дейност.
Научните изследвания по юридическа психология са насочени към изясняване на три психологически закономерности:
• психологически закономерности, свързани с разкриването на извършителите на престъпления;
• психологически закономерности, свързани с разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;
психологически закономерности, свързани с предотвратяване на извършването на престъпление.
формално обединяване на проблемните области на три самостоятелни приложни клонове на психологията: криминална психология, юридическа психология и пенитенциарна психология,
Криминалната психология е самостоятелен приложен клон на психологията, който се занимава с престъпното поведение и престъпната реализация на личността.
Пенитенциарната дейност е насочена към ресоциализацията на правонарушителите, т.е към тяхното поправяне и превъзпитание при условията на ограничена свобода.
РАЗВИТИЕ НА ЮРИДИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ
• . Човешката психика се развива на базата на определени биологични дадености, но тя е, и си остава социално обусловено явление. Това с пълна сила важи и за формирането на личността;
• човешкото съзнание. То играе ролята на специфичен интегриращ фактор в психичния живот на хората. Чрез него човек има възможност да осмисля, да насочва, да регулира и контролира своето поведение. Без съзнанието е невъзможно и нормативното регулиране на взаимоотношенията в човешкото общежитие.
Диференцирания подход към правонарушителите, съобразен с техните индивидуални особености, при организирането и реализирането на наказателно-процесуални действия. Те изхождат от презумпцията, че престъплението не е и не може да бъде иманентна същност на човека. Те дълбоко вярват, че независимо от характера на правонарушението всеки човек може да се поправи и да преодолее едни или други увлечения.
Според Вунд предмет на психологията е само непосредствения опит. Това са само достъпните за наблюдение явления и факти на съзнанието. Само чрез изучаване на културното наследство можем да си обясним мисловната и волевата дейност на хората от определена историческа епоха. Според него съществува три вида познание: сетивно, разсъдъчно, разумно.
Зигмунд Фройд (1856-1939). и неговите последователи пледират за независимост между психика и съзнание. Те изтъкват, че върху човешкото поведение оказват влияние и дълбочините процеси, които не се контролират от съзнанието.
ролята на несъзнаваните стимули.
ролята на инстинктите
В своята психологическа и философска теория той изтъква водещата роля на несъзнателното. Често изтъква, че човешката психика е свързана с непрекъснатата борба на съзнателно и несъзнателно. В сферата на несъзнателното се изтласкват непрекъснато различни преживявания, които в последствие водят до различни психични разстройства. Човек е принуден да изтласква непрекъснато различни преживявания, притиснат от “цензурата на социалните норми”. Фройд разглежда човешката психика на три нива: съзнателно, предсъзнателно и безсъзнателно.
Според Адлер не сексуалните влечения, а чувството за малоценност и вродената необходимост за компенсиране на дефектите, играят важна роля за развитието на всеки човек. Чувството за непълноценност се предизвиква както от органични недостатъци, така и от субективни фактори, свързани с различни преживявания. Човек се стреми постепенно да преодолее своята непълноценност. И това играе много важна роля при формиране на “стила на живот” на всеки човек.
Чувството за непълноценност се проявява при три групи лица:
• лица с физически недостатъци;
• лица, които са “изнежени” и поради това трудно преодоляват трудности в живота;
• безсърдечни лица, които трудно се интегрират в социалната среда.
Адлер изтъква особената мотивираща роля на чувството за съпринадлежност (“социално чувство”), което се корени дълбоко в психиката на детето.Адлер се спира обстойно и на чувството за страх, което съпътства живота на всеки човек. Това чувство е особено характерно за онези, които са извършвали нередни неща в своя живот. Чувството за малоценност стимулира, но и травмира човека
Според Юнг в безсъзнателното е включено и преживяното от човечеството през ранните етапи от неговото съществуване. На тази база той разделя безсъзнателното на лично и колективно. В личното безсъзнателно се включва всичко, което е свързано с индивидуалния опит и е изтласкано от съзнанието, от което личността се е опитала да се освободи..Колективното безсъзнателно е свръхлична, най-древна психика, идваща от животинския мир и от минали поколения. То е свързано с различни национални, расови, етнически и други митове и вярвания, предразсъдъци, а също и качества унаследени от животните. Влиянието, свързано с историческата принадлежност не винаги може да се осъзнае и оцени от личността. При определени обстоятелства то може да играе съществена роля за извършване и на противоправни действия. Става дума за мотивиране на действия, свързани със съпреживяване (невинаги ясно осъзнато), повлияно от архетипите на дадена личност. Архетипа Юнг определя като състояние на “свободата на предварителния избор, състояние на вяра, която не е зависима от доказателства”. Той съществува дотолкова, доколкото се вярва в него и е колективно неосъзнато” съвкупност от неопределен брой психични формирования, присъщи на хората от определена културна общност. Юнг посочва, че при хората съществуват две базисни установки – екстравертираност и интровертираност.
Някои хора се оплакват от неудачи, от безпокойство и трудна приспособимост, а не от някои чисто невротични симптоми. Невротическият конфликт е силно повлиян от външните социални препятствия. Причините за неврозите тя търси в характеровите особености на личността и в условията на живот и дейност в определена социална общност. Причина за неврозите са социалните условия, а не половия нагон.В жизнения път на личността съществуват 8 етапа с двуполюсни състояния, а именно:
- от 1 до 2 г. – доверие или недоверие;
- от 2 до 3 г. – автономност или съмнение;
- от 3 до 5 г.- инициативност или чувство за вина;
- от 6 до 11 г. – утвърждаване на способностите или малоценностни преживявания;
- от 12 до 18 г. – придобиване на социална идентичност или дифузия на социалните роли;
- ранна младост – възраст на интимността или на изолацията;
- зряла възраст – генеративност (интерес и грижи към другите) или стагнативност (интерес и грижи за себе си и близките)
- залез, свързан със самооценка от миналия живот – удовлетвореност или отчаяние.
Изяснява се дълбоката роля на т.н. “колективни представи” в поведението на хората. Пралогическото мислене не е стадий в развитието на логическото мислене. С развитието на човешката цивилизация то се измества от логическото мислене. Умствената дейност на съвременния човек е както рационална, така и ирационална, т.е. мистична.
В началото мисленето на детето е аутистично, т.е. липсва мислително взаимодействие със заобикалящия социален свят. Мислителните процеси, свързани с взаимодействия със социалния свят са възможни след усвояване на езика. Чрез езика индивида усвоява система от понятия, класификации и отношения по модел, изработен от жизнедеятелността на много поколения.
Два основни фактора предопределят психичното развитие на човека:
- биологичен – няма нищо общо с обществото
- социален – свързан е с предаването на културата и възпитанието.
Пиаже разграничава три стадия на интелектуално развитие:
- екзомоторен – от раждането до 2 години;
- стадий на конкретното мислене – от 2 до 12 години’
- стадии на формалните операции – след навършване на 12 години. През този стадий се търси логическа връзка между фактите и събитията. В мисленето важна роля играят понятията, съжденията и умозаключенията.
Уйлям Щерн определя две основни заложби у човека:
- тенденция към себесъхранение;
- тенденция към себеразгръщане.
Е. Маслоу разработва йерархическата теория за потребностите.
• физиологични потребности;
• потребности от безопасност и съхранение, обезпечаващи човешкото съществуване;
• потребности от общуване и любов;
• потребности от самоутвърждаване;
• потребности от самоактуализация, от реализация на потенциалните способности на личността.
Важна роля за човешката активност играят метапотребностите свързани с постигане на красота, съвършенство, всестранност, самоактуализация. Потискането на тези потребности поражда психични разстройства. Тези разстройства той определя като метапатология.В обществото според Маслоу живеят два типа хора: способни на висши преживявания, при които се актуализират метапотребности и неспособни на това. Първият тип хора са носители на ценни идеи и могат да играят важна роля за прогреса на човечеството. Вторият тип хора са по-податливи на манипулации.
Човешкото съзнание е онази отличителна особеност на човешката психика, която гарантира възможността за саморегулация чрез приемането и спазването на общоприети норми. Важна роля за психическото развитие на човек играят всички събития, към които той е съпричастен.
Емоциите имат особена стимулираща роля по отношение на спазването на правните норми. Това са т.н. етически емоции, които той разделя на два вида – морални и правни. Моралните емоции според него са само императивни, а правните – императивно-атрибутивни. Правните оценки помагат на лицето да разбере да разбере, че другите хора изискват от него да върши определени неща.
Движещите сили за развитието на психиката са заложени в самата социална среда, в която е включен всеки човек. Основна движеща сила за развитие на детската психика е социалното обкръжение. На един по-късен етап определена стимулираща роля започват да играят и вътрешните позиции на личността.Както развитието, така и смущенията в психиката и поведението не могат да се изяснят без и независимо от социалната ситуация, при която е протекъл този процес:
Съзнанието е основната отличителна особеност на човешката психика. Съзнанието е необходима предпоставка за регулиране на поведението чрез общоприетите норми. С помощта на съзнанието човек може да разбира смисъла и значението на тези норми и да се подготвя за тяхното стриктно спазване при общуването със социалната среда и при извършването на една или друга дейност.
всеки човек се ражда с определени анатомофизиологични предпоставки за психично развитие и за развитие на основните личностни качества. Психичното развитие зависи от социалната ситуация, от културно-историческите условия, при които се реализира този специфичен процес. Отклоненията в поведението също са обусловени от социалната ситуация и по-точно от характера За разлика от представителите на животинския мир хората са в състояние да опознаят несъвършенствата на своята психика и да неутрализират тяхното влияние.
Правонарушението не е неизбежно за лицата, които могат да упражняват съзнателен контрол върху своето поведение. Възможността за ефективен съзнателен контрол върху поведението е основен проблем за решаване при разследването на всяко извършено престъпление. Наказателна отговорност могат да носят само лица, които са в състояние съзнателно да регулират и контролират своето поведение, съобразявайки се с изискванията на конкретните правни норми.
- престъплението не е присъщ атрибут на човешкото поведение. Хората могат да извършат, но могат и да не извършат престъпление;
- всеки човек, извършил престъпление, може да преодолее своето престъпно увлечение и да се откаже от извършване на нови престъпления. Трябва да се вярва във възможностите на правонарушителите да се поправят;
- самата съдебна практика ще спечели, ако се утвърдят принципите на хуманизма в дейността на съдебните органи.
Идеята за използване на трудовата дейност при поправянето и превъзпитаването на правонарушителите. Трудът облагородява нравствената природа на човека.Успешен разпит на обвиняем може да се постигне, ако се познават добре неговите индивидуални особености . Обвиняемият трябва да повярва, че органът на разследването има искрено отношение към него и неговите жизнени проблеми и иска да му помогне да изясни по-добре своите позиции по отношение на извършеното престъпление. Не всички извършители на престъпления са желали или очаквали настъпването на престъпен резултат. Значителна част от извършителите на престъпления осъзнават и дълбоко съжаляват за стореното, т.е. настъпилия вредоносен резултат. Те са готови да анализират обстойно своите действия при извършване на престъплението.
Социалисти-утописти. Според тази теория причините за престъпността се търсят не в биогенетични фактори, а в самата социална среда. Хората не се раждат престъпници, както твърди Ч.Ломброзо и неговите последователи. Те се формират под силното влияние на неблагоприятните условия за живот и дейност.
Установяване степента на достоверност на свидетелските показания. Той застъпва крайни позиции. По принцип според него свидетелските показания са винаги неточни. И това е така, тъй като при човека забравянето е правило, а точното възпроизвеждане на факти и събития – изключение. При възпроизвеждането (спомнянето) винаги има достатъчна доза субективно преувеличени елементи. Спомняйки си за факти и събития, човек винаги привнася и нещо свое. При спомнянето съществува естествен стремеж за “обогатяване” на образа. При около ¾ от случаите свидетелите умишлено изкривяват информацията за инкриминираното деяние.
Престъпността е явление, което се влияе от социалните аномалии – войни, икономически кризи, социални сътресения и др Хромозомната теория; човешката агресия като явление е силно повлияна от смущения в социализацията на личността, от нейните възможности съзнателно да контролира своето поведение в конкретна жизнена ситуация; предпоставките за отклоненията в поведението, свързани и с извършване на престъпления, се търсят в различни деформации на психични и личностни качества.
Дейността за психиката се реализират под контрола на съзнанието. Всеки нормално развит в психично отношение човек винаги знае и отчита какво върши и защо го върши. Човешкото съзнание играе важна роля и при избора на варианти на поведение и при тяхното практическо реализиране.
Обекти на научни изследвания по юридическа психология са:
• лицата, ангажирани със специфична дейност, свързана с противодействие на престъпността;
• самите правно регламентирани действия, чрез които се постига противодействие на престъпността – разкриване и предотвратяване на престъпления, санкциониране на извършители на престъпления;
• ситуациите, условията, при които се реализират правно-регламентираните действия за противодействие на престъпността. В ситуациите се включват и три категории лица – правонарушители, потърпевши и свидетели.
В юридическата психология могат да се реализират и експериментални психологически изследвания.
ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБВИНЯЕМИТЕ

Юридическата психология се интересува от психичните и личностните особености на четири групи лица:
• обвиняеми – лицата, извършили едно или друго престъпно деяние;
• потърпевши (пострадали) – лицата, засегнати от извършването на дадено престъпление;
• свидетели – лицата, които са очевидци на престъплението или разполагат с определена информация за него и за лицата, които са го извършили;
• служители от специализираните държавни органи, ангажирани с разкриването, разследването и съденето на лица, извършили престъпления.
Тя изследва психичните и личностните предпоставки за извършване на престъпления.
Юридическата психология разглежда проблемите в психиката, в личностните качества и в поведението на правонарушителите като даденост, с която трябва да се съобразяват служителите от специализираните държавни органи. Тя се интересува от специфичните промени в поведението на правонарушителите, които са обект на специализирани действия, свързани с изясняване на тяхната съпричастност към дадено престъпление, на тяхната вина и отговорност.Юридическата психология изследва извършителите на престъпления като обекти на наказателно-процесуални действия, т.е. като заподозрени или обвинени лица.Извършването на всяко конкретно престъпление е причинно обусловено явление. За неговото извършване влияят както външни (екзогенни), така и вътрешни (ендогенни) фактори. подготовката на личността за пълноценен социален живот е съществена причина не само за трудности по пътя на нейната социална реализация, но и за неспазването на социалните норми. Правонарушения могат да се извършат и от лица с ограничени психични възможности за оценка на ситуацията-невменяемост.
Престъпното действие може да бъде стимулирано (провокирано) и от противоречивия характер на изискванията, свързани с изпълнението на една или друга социална роля. Провокиращата роля на ролевия ангажимент е особено характерна за престъпления, свързани с битови конфликти и за участието в престъпления, извършени от престъпни групи.
Негативната провокираща роля на социални ангажимент е особено силна при лица с нестабилни социални позиции. Такива лица се интересуват повече от бързото постигане на “напредък” и по-малко от това на каква цена ще бъде решен този проблем.
• социално-типологичен;
• социално-ролеви.
В първия случай става дума за отражението на обществените отношения и обществената практика върху позициите на личността. Това засяга главно нейното оценъчно отношение към действителността.
Във втория случай се отчита специфичното негативно или позитивно влияние на ангажиментите на личността, произтичащи (свързани) с изпълнението на определена социална роля. Като явление това е особено характерно за по-младите правонарушители, които проявяват по-голяма склонност към престъпно сдружаване.
• разкриване на личностните качества и особености, които имат пряка връзка с престъпното поведение. В случая най-често става дума за дефиниране на определени личностни качества;
• разкриване на деформиращото влияние на определена дейност или дейности, с които е ангажирана личността;
• разкриване на деформиращата роля на микросредата, с която е свързана личността.
• разкриване на личностните качества и особености, които имат пряка връзка с престъпното поведение. В случая най-често става дума за дефиниране на определени личностни качества;
• разкриване на деформиращото влияние на определена дейност или дейности, с които е ангажирана личността;
• разкриване на деформиращата роля на микросредата, с която е свързана личността. те нямат доказателствена стойност. Те са необходими обаче за изясняване на склонността към престъпен ангажимент и обществената опасност от извършеното престъпление.
• правилна квалификация на престъплението
•правилен подбор на тактическите прийоми
• правилно насочване на възпитателното въздействие върху обвиняемите по време на предварителното производство;
• правилно и успешно изясняване на причините за извършването на дадено престъпление.
Насочено е към изясняване на три групи проблеми:
• насоченост на личността и главно деформации в нейните социални позиции, т.е. в отношението й към основните социални задължения;
• познавателни възможности на личността
• характерови и социално-волеви особености
Изучаването на психичните и личностните особености на обвиняемите се реализира като чрез използуването на процесуални средства и методи, така и чрез извънпроцесуални:
• процесуални средства – показания на потърпевши, свидетели и заподозрени, експертизи, веществени доказателства и др;
• извънпроцесуални средства – данни, събрани чрез оперативно-издирвателни мероприятия, различни сведения, характеристики и д
• установяване на вменяемостта на лицето (обвиняемия);
• установяване характера на вината (умишлено, или престъпление, извършено по непредпазливост);
• мотиви и мотивация на престъплението;
• емоционално състояние на обвиняемия при извършване на престъплението
Освен вменяемостта, следователят е длъжен да изясни и всички свои съмнения относно психичната пълноценност на обвиняемия в познавателни и емоционално-волево отношение и при общуването със социалната среда.
В психологията мотивът за извършване на едно или друго действие се свързва с осъзната потребност това да бъде направено в момента или след определен период от време. конкретна цел – да придобие нещо, да се защити или защити друго лице, да отмъсти на някого, да демонстрира сила и възможности. Възникването на мотив за извършване на конкретно престъпно деяние най-често се стимулира от:
• актуализирана потребност или потребности;
• определен предмет;
• осъзната възможност да се постигне нещо чрез извършване на престъпно действие.
Психологическото изследване на мотивите за извършване на дадено престъпление дава възможност да се диференцира отговорността на членовете на определена престъпна група. Изследванията показват, че много често мотивите им за участие в извършеното престъпление се различават съществено. Самите мотиви мога да имат траен характер, т.е. да са свързани с трайни стремежи и желания на извършителите, но могат да имат и временен и ситуативен характер. Обикновено преходните и ситуативните мотиви са силно повлияни от различни емоционални състояния. Всички престъпления са мотивирани. Изследванията върху различни категории извършители на престъпления показват, че те се различават съществено както по своите психични и личностни особености, така и в поведението си като обвиняеми. Разкриването на тези различния улеснява и облекчава работата по разкриването на извършени престъпления.
ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО СЪДОПРОИЗВОДСТВО
(РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА)
Разкриването на извършителите на престъпления и наказателното им преследване преминава през два етапа:
• предварително съдопроизводство (разследване)
• съдопроизводство (съдебен процес)
През първия етап се изяснява същността на извършеното престъпление, изяснява се вината и отговорността на извършителя Събират се и се прецизират доказателствата за неговото участие в извършеното престъпление. Изясняват се причините и мотивите за тяхната престъпна ангажираност. През втория етап основно внимание се отделя на проверката на събраните доказателства. Съдът е длъжен да оцени вината и отговорността на извършителите и да наложи съответни наказания. Всяка присъда може да се обжалва пред по-висша инстанция.
От чиста психологическа гледна точка разследването е свързано със специфична познавателна дейност, извършвана от следователи. Самата познавателна дейност реално е свързана с целенасочени усилия на следователите да реконструират събитие (престъпно деяние), реализирано преди определен период от време. Реконструират се както условията, при които е протекло събитието, така и действията на хората, взели участие в него. При разследването на всяко конкретно престъпление се открояват два основни момента: .реконструкция на престъплението и на обективните условия, при които е протекло. Тези условия в някаква степен са допринесли за неговото реализиране;.изследване на личностните особености на престъпника и на психологическите механизми, обусловили извършването на престъпление.Престъпния замисъл се формира както под влиянието на всичко онова, което личността е придобила, което й дава възможност да взема решения и да избира варианти на поведение, така и под влияние на всичко онова, което възприема или преживява в момента. Реконструирането на престъпление (инкриминираното събитие) се извършва на базата на издирването, откриването и идентифицирането на различни видове следи, оставени на местопроизшествието или свързани с него. Следователя работи с два вида следи: материални и идеални(показания). Съдържанието и качеството на тази информация е много силно повлияно от психичните състояния, при които е възприето. Добрата психологическа подготовка на следователите им дава възможност и да използуват по-ефективни методи за психологическо въздействие върху разпитваните лица: обвиняеми, потърпевши, свидетели. • в основни линии реконструктивната дейност на следователите се реализира при недостиг на информация. Това налага в процеса на реконструирането на дадено престъпление да използуват логически методи и евристични методи. Този подход им помага да формулират различни хипотези за инкриминираното събитие и неговите извършители Както всяко престъпление, така и всяка следствена ситуация, свързана с него, са неповторими. Те са неповторими Опитите за рутинно решаване наследствените задачи много често водят до грешки, до забавяне на разследването, а понякога и до извършване на нови престъпления.
Психологически особености на огледа на местопроизшествието

Огледът на местопроизшествието се отнася към първоначалните следствени действия При огледа на местопроизшествие се търсят причинно-следствени и пространствено-времеви връзки(кога и защо е станало престъплението в каква последователност) При огледа на местопроизшествието следователят си поставя редица чисто познавателни въпроси, на които търси обяснение чрез положението на предметите и обектите и чрез оставените материални следи върху тях цялата събрана информация се описва в протоколите и се отразява на схеми, снимки, филми. Реализирането на огледите на местопроизшествията като особено следствено действие преминава през три етапа:• на първия етап, след получаване на сигнал за извършено престъпление се създава организация, формира се оперативно-следствена група, обезпечават се необходимите технически средства• на втория етап, на мястото на самото произшествие се извършва издирвателна и реконструктивна дейностКолкото по-прецизно се реконструира събитието (престъплението), толкова по-стабилни и многопосочни са предположенията за причините и мотивите за неговото извършване. • третият етап е свързан с удостоверяване, т.е. с прецизно отразяване на всичко, което е открито на местопроизшествието Активизирането на три психични процеса помага на следователя да изпълни успешно задачите, които си е поставил при това следствено действие:• неговото внимание към промените в обстановката и към възможните места за оставяне на следи;• неговото мислене за разкриване на причинно-следствени връзки и за включването на същите в определена система;• неговото въображение за определяне на последователността и хода на действията при извършване на престъпление и за определяне на основните следствени версии. Неговият опит му помага да направи по интуитивен път предположения за хода на престъплението по време на огледа на местопроизшествието. В началото възникват много предположения, които постепенно се оформят в следствени версии.

Психологически особености на разпита

Активното и целенасочено събиране на информация за престъплението и за извършителя (извършителите) започва след огледа на местопроизшествието. Това се постига чрез живия контакт с лицата, съпричастни с извършеното престъпно деяние.В това отношение и в миналото и днес специално внимание се отделя на разпита на обвиняемите, потърпевшите и свидетелите. С разпита на всички тези лица следователят започва специфична проучвателна дейност, свързана с разкриване на истината за престъпното деяние, чрез което са нарушени определени правни норми.
• не всички лица, съпричастни към извършеното престъпление са заинтересовани то да бъде разкрито от следствените органи.
Освен укриване, извършителите много често полагат и целенасочени усилия за въвеждане в заблуждение на следствието, както и лъжесвидетелстване. • втората трудност в проучвателната дейност на следователите е свързана с откриването на лица, които разполагат с ценна информация за инкриминираното деяние – подготовка, реализиране и прикриване на следите. страхуват от възмездие и поради това не афишират своята информираност, защото не винаги органите гарантират тяхната сигурност. • третата трудност е свързана с настъпването на временни или по-дълготрайни смущения в психичното здраве на потърпевши и свидетели, които задържат и затрудняват проучвателната дейност. Специфични трудности• съгласие да дадат показания;• готовност да се предостави на следствения орган цялата информация, с която разполага лицето;• недопускане на неблагоприятни въздействия върху разпитваните лица
Успехи има и трудностите се преодоляват по-леко, когато между разпитващия и разпитвания е установен психологичен контакт. Трябва да се установят отношения на доверие между тях. Трябва да се снеме, да се преодолее емоционалното напрежение, с което стартира почти всеки разпит на лица, съпричастни към дадено престъпление.Емоционалното напрежение може да бъде свързано с особената обстановка, при която се провежда разпита. Може да бъде свързана и със страх от последствията, ако се сподели истината за дадено престъпление. Може да бъде свързано и с известно неудобство или срам при предоставяне на детайлите относно извършване на дадено престъпление. От чисто психологична гледна точка всеки разпит може да се раздели на четири части:
• първа част – въвеждане на лицето в ситуацията за разпит започва и взаимното опознаване на разпитващ и разпитван Опознаването обикновено започва с поставяне на въпроси и получаване на отговори за живота и дейността на разпитваното лице. Разговорът може да се насочи към някои по-специфични интереси и занимания на разпитвания.
• втора част – установяване на психологичен контакт- да се намерят така наречените допирни точки с разпитвания, а следователя да избере най-подходящия вариант на разпита. Чрез психологичния контакт следователят изпробва и прийоми за по-успешно общуване с разпитвания по време на разпита.
• трета част – реализиране на разпит
•четвърта част – оформяне на протокола за разпит и неговото подписване от разпитваното лице
Разпитът се реализира чрез два вида информация – вербална и невербална:
Невербалната информация (пози, мимики, жестове, поглед и др.) има съпътствуващ характер. Тя е показателна обаче за психичното състояние, в което се намира лицето и за неговото желание или нежелание да споделя. Невербалната информация е само външен израз на емоционалното напрежение. Причините за него трябва да разкрие следователят. Невербалната информация, ако се засече своевременно, може да помогне на следователя да разкрие своевременно всички опити за неискреност и лъжесвидетелствуване. От най-дълбока древност невербалната информация се използувала за разкриване на искреността на разпитваните лица. Освен това установено е, че при опити за неискреност емоционалното напрежение оказва влияние върху функционирането на много системи, включително и на жлезите с вътрешна секреция. Така например установено е, че при такива случаи се повишава и кръвното налягане, учестява се пулса, увеличава се слюноотделянето, налице е зачервяване на лицето, изпотяване полифизиографи – детектори на лъжата Най-често тяхното използване е поверено на психолози, обучени да провеждат експериментални изследвания с тях.
Подследствените и най-вече тези, по отношение на които се прилага мярка за неотклонение се нуждаят от близък човек, с когото да споделят В такива случаи те могат да потърсят следователя В опитите си да респектира подследствените следователят трябва да се предпазва от заплахи, или да дава обещания, които не може да изпълни.
Разпитът или прийомите на разпита се променят в зависимост от реалното психическа състояние на разпитваните лица
Взаимоотношенията между следователя и подследствения имат три страни (аспекта), които се влияят взаимно, а именно:
• те са винаги емоционално обагрени;
• те са свързани с взаимни задължения при изясняване на определена информация;
• те са свързани с общуване между две лица, които приемат и изпълняват определени роли.
Следователят, макар и при неблагоприятна перспектива за обвиняемите, трябва да им помогне да стабилизират своя хомеостазис – да достигнат до социално психично равновесие. Те трябва да приемат, че са сгрешили и искрено желаят да се поправят.

Психологически особености на очната ставка

Очната ставка е особено следствено действие. То се използува главно в случаите, когато в показанията на обвиняемите, потърпевшите и свидетелите се откриват противоречия. Като следствено действие очната ставка обикновено се провежда след разпита. При очната ставка следователят среща две и повече от две лица. Не всички противоречия в показанията на лицата, привлечени по дадено следствено дело са свързани с умишлени и целенасочени опити за укриване на истината;свързват с неточно възприемане на фактите. Без да налага своето мнение следователят с конкретни въпроси дава възможност на лицата да сравнят своите показания и да коригират допуснатите умишлено или неумишлено неточности. Очната ставка може да се използува и като прийом за психологическо въздействие върху лица и най-вече обвиняеми, които умишлено се стремят да подведат следствието. атакува психологически лица, които умишлено са се опитали да подведат следствието чрез дадените показания. В този случай той насочва техните усилия към преоценка на погрешно избрана позиция, т.е. към коригиране на избрания начин за прикриване на истината.
Психология на следствения експеримент

Освен чрез очна ставка неточности и противоречия в показанията на разследваните лица могат да се изясняват и чрез следственото действие следствен експеримент (даване на показания на местопроизшествието).От следствената практика е установено, че лицата съпричастни към дадено престъпление трудно могат да си спомнят в детайли обстановката. при която е реализирано дадено престъпление. Атмосферните условия, светлината или нейната липса, емоционалното състояние на лицата, някои дефекти на сетивата са сериозни препятствия за пълноценното възприемане на дадена обстановка. Внезапността и бързото протичане на действията продължителността на периода от престъплението до разследването. психологична закономерност. Възпроизвеждането на определени събития в реалната обстановка, при която са възприети, винаги протича по-успешно, отколкото това може да стане при всяка друга обстановка.Това следствено действие се използува и в случаите, когато следователят се съмнява в достоверността на фактите и събитията представени в показанията на обвиняемите, потърпевшите и свидетелите Най-характерното за следствения експеримент е това, че трябва да се моделира предварително обстановката, при която е възникнало престъплението. В обстановката трябва да се включат всички обекти, които са били на това място при извършване на престъплението.
При следствения експеримент от извършителя се изисква не само да разкаже, но и да покаже как се извършило престъплението. Какви действия последователно е извършил, за да реализира своя престъпен замисъл. Следователят им посочва, че са възникнали редица проблеми, които могат да бъдат изяснени само чрез това следствено действие. Това разяснение е крайно необходимо за психологическата подготовка на лицата, ангажирани със следствения експеримент. При подготовката на следствения експеримент следователят трябва да обърне специално внимание за психологическата подготовка на обвиняемите. Основното е те да се убедят, че трябва откровено да споделят за всички свои действия, чрез които са реализирали своя престъпен замисъл.
Психологически особености на обиска

Обискът е специфично следствено действие. Чрез него се търсят вещи и предмети, придобити по престъпен начин, а също така и оръжия, чрез които е извършено дадено престъпление. Чрез това следствено действие следователят има възможност да открие вещи, предмети и оръжие, които извършителят на престъплението укрива. Укриването и унищожаването на такива предмети много често се използува като опит за прикриване на престъпни ангажименти. В психологическата подготовка за обиска трябва да се прецизират очакваните реакции на лицата, които са съпричастни към укриването.

ПСИХИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА, ОБВИНЯЕМИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА КОНКРЕТНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
В правните и в психологическите науки се отделя специално внимание на юношеския период от развитието на човешката личност. За психологическите науки това е период на интензивно развитие на психичните процеси и на личностните качества, които осигуряват нейната успешна социална реализация и социално утвърждаване. създаването на определени отношения със социалната среда. През този период те се научават и да спазват правилата на човешкото общежитие. Грешат и поради липса на знания и опит, и поради смущения в своето психично развитие и поради трудности в упражняването на самоконтрол върху своето поведение Липсата на знания и социален опит налага като жизнена необходимост през този период да се полагат специални грижи за подготовката им за активна жизненодеятелност. Наред със семейството, училището Допускането на отклонения в поведението, на девиантни и деликвентни прояви винаги е било показателно както за смущения в психичното развитие и формирането на личностните качества, така и за трудности в организацията на учебно-възпитателната работа, подпомагаща социалната реализация и социалното утвърждаване на личността. Наказателна отговорност по отношение на подрастващите се търси след достигането на определени показатели в тяхното психично развитие и във формирането на техните личностни качества. Това реално е възможно в края на пубертета, когато те са в състояние не само да осъзнаят смисъла и значението на правните норми, но и да ги спазват в своята дейност. До тогава всяко нарушение на правните норми не се санкционира по съдебен ред. Допустимо е само предприемането на специализирани възпитателни мерки. “редуцирано наказание” . Това се отнася главно за юношите (непълнолетните) които са с ограничени възможности за самоконтрол и за стриктно спазване на изискванията на правните норми. лишаването от свобода може да внесе допълнителни смущения в тяхното психично и социално развитие. гарантиране на тяхното психично и социално развитие и за приобщаването им към пълноценен социален живот.
Незавършеното психично развитие на личността и неоформените личностни качества са дали основание в законодателството по отношение на непълнолетните да се предвиждат и по-специални изисквания при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия. задължително е изискването оперативните работници, следователите, съдиите и прокурорите не само да познават техните психични и личностни особености, но и да се съобразяват с тях. задължително използването на съдебно-психологическа експертиза още на етапа на предварителното производство. • През юношеския период от развитието на личността завършва биологическото съзряване на организма. Всички системи, включително и главния мозък започват да функционират нормално. През този период се преодоляват дисбалансите в анатомофизиологическото развитие. Създават се благоприятни предпоставки за психическа и социална активност;• През този период завършва първия етап от социализацията на личността. Започва подготовката за трудова реализация. Самият труд все още има главно учебен и възпитателен характер. Слага се началото на по-сериозни социални ангажименти в семейството и извън него;• Техният живот излиза извън рамките на семейството. Те търсят активно нови социални връзки. Промените в общуването със социалната среда им помагат да осмислят необходимостта от спазване на определени социални норми – главно морални и правни. Все по-добре разбират, че това им гарантира както сигурност, така и по-големи успехи в живота. Възможността да усвояват социалните норми и да ги спазват е достатъчно основание по отношение на тях да се търси и наказателна отговорност. • През този възрастов период изключителен актуален проблем за социалната практика са т.н. “трудни деца”. Това са всички онези юноши, при които се забавят процесите на социализация и поради това сравнително лесно могат да извършат асоциални и антисоциални действия.
Смущенията в социализацията реално водят до извършване на аморални и противоправни действия. Трудните деца” са незрели в социално отношение. Те не са подготвени за по-свободен и по-независим живот през периода на юношеството (непълнолетието). Те не са се освободили напълно от детския начин на възприемане на света. Главно поради това трудно осмислят своята жизнена перспектива, свързана с усвояване на знания и активно включване в социалния живот. По-лесно им е да играят, но не и да се трудят системно и упорито. Развлечението играе водеща роля в тяхното ежедневие.Този възрастов период е характерен и с активен стремеж за промяна на социалния статус. Юношите постоянно се стремят към постигане на по-голяма самостоятелност и независимост както в семейството, така и извън него. Твърде болезнено приемат подценяванията, незачитането и обидите. Този проблем става особено остър, когато юношите не са подготвени за самостоятелна и активна дейност в училището и извън него.
Изоставането в училище е сериозна пречка за успешното решаване на този проблем. Тогава самоутвърждаването им обикновено тръгва в погрешна посока. Те сравнително лесно се приобщават към т.н. маргинални общности от улицата. Социалната активност на юношите е насочена към тяхното самоутвърждаване, т.е. към намиране на своето място в социалната среда. Тяхната неподготвеност за активна и самостоятелна дейност пречи на този процес. Такива юноши нямат ясни критерии за това каква среда им е нужна. Те се страхуват от самоизолация и затова много често се присъединяват към неподходяща и нездрава социална среда. Самоутвърждаването на юношите трудно се реализира и когато са налице нервнопсихични разстройства, умствена изостаналост. Смущения възникнат и при злоупотреба с алкохол и наркотици, при ранното полово общуване. За този възрастов периода са изключително актуални и нервно-психичните разстройства. Те могат да бъдат свързани със смущения в нервната система, но могат да бъдат повлияни (предизвикани) от начина на живот. Самите нервно-психични разстройства затрудняват общуването и социалното утвърждаване на личността. Те са и предпоставка за конфликти и за самоизолация. Предотвратяването на тези разстройства е необходимо условие за успешната социализация. техните неправомерни изяви са свързани (обусловени) главно от недоразвитост на личностните качества и на възможностите за пълноценна социална активност, а не с деформирането на такива качества, както често се случва при възрастните. Главно по тази причина поведението им има подчертано импулсивен характер.
. Техните престъпни прояви отличават твърде съществено от тези на възрастните• В преобладаващата част от случаите престъпните им ангажименти са мотивирани и реализирани под силното влияние на такива психични състояния като: озлобление, неудовлетвореност, враждебност, самотност, страх, недоверие и др.;При неясна жизнена перспектива те сравнително лесно възприемат отрицателното влияние на социалната среда.Техните правонарушения са по скоро обусловени от незнание и безсилие при намиране на реална житейска перспектива, отколкото с формиране на негативно отношение към социалните норми. липсата на ясна жизнена перспектива прави ежедневието твърде скучно. Такива непълнолетни трудно могат да определят какво искат да постигнат в своя живот. При това положение, самото престъпно деяние много често се явява своебразен отдушник от ежедневната скука. При непълнолетните правонарушители липсва трезва оценка за това какво могат и какво не могат. На тази база при една немалка част от тях се актуализират потребности, които трудно могат да задоволят.При ангажирането им в престъпни дейности те много рядко се замислят за последиците и за това, че могат да бъдат разкрити и наказани. Те трудно оценяват и грозящата ги опасност, когато се насочват към задоволяване на потребността от самоутвърждаване в неблагоприятна социална среда. Нереалната самооценка прави юношите лесно податливи на различни увлечения, включително такива, които лесно ги подтикват и към извършване на правонарушения. Неуспехите в живота, свързани с неприятни преживявания подтикват част от юношите и към “бягство от живота”, към уединение. Своя комплекс за малоценност те могат да преодолеят с различни форми на ретризъм. Това е явление, при което младите бягат от реалния свят като търсят спасение и успокоение чрез различни заместители – алкохол, наркотици, суицидни опити и др.
За разлика от възрастните, непълнолетните са по-склонни към престъпно сдружаване. Престъпната група компенсира липсата на натрупан опит. Престъпното сдружаване им гарантира о по-големи успехи на престъпното поприще. Проучванията върху сдружаванията на непълнолетни лица с девиантно и деликвентно поведение ни дават възможност да направим и следната класификация (типология) на техните групи: случайна група – събират се на места за развлечения, в дискотеки и питейни заведения. Влизат в конфликти . извършват предимно хулигански прояви. Спазват определени принципи (норми) във взаимоотношенията си;• ретриска група – търсят активни възможности за развлечение. Бягат от пълноценен социален живот. Злоупотребяват с алкохол и наркотици;• агресивна група – примитивен начин на живот и примитивни взаимоотношения.Групите са със стабилна йерархическа структура. Прилагат се жестоки санкции при неспазване на груповите норми. Извършват главно престъпления против личността.
Над 70% от престъпните прояви на непълнолетните се извършват от престъпни групи. Над 2/3 от техните престъпления са посегателства върху чужда собственост.
Налице са и специфични отличителни особености и на изнасилванията, извършени от непълнолетни лица. Повечето от потърпевшите поддържат активни полови връзки. Не са малко и онези от тях, които многократно са били обект на сексуално насилие.
Сравнително малко са случите, които извършителят (извършителите) на такива престъпления се подготвят предварително, т.е. търсят подходящи условия за реализиране на своите престъпни намерения. Това е по-характерно за възрастните лица, извършители на сексуални престъпления. Преобладават т.н. “развлекателни изнасилвания”:
- при над 15% от случаите престъпника и жертвата са били в питейно заведение и са консумирали алкохол;
- при над 12% от случаите извършителят на престъплението знае, че потърпевшата е била изнасилвана и преди;
- при над 10% от случите потърпевшата се е съгласила да се уедини с обвиняемия, въпреки че обвиняемия е бил пиян;
- при над 20% от случите потърпевшите са допуснали по-голяма интимност, което е стимулирало обвиняемите към реализиране ма полов контакт.
само при около 1/3 от случаите потърпевшите са станали обект на полово насилие при случайно стекли се обстоятелства
Специфични отличителни особености се наблюдават и при престъпленията на непълнолетните, свързани с извършването на агресивни действия. Не винаги и не при всички случаи тези престъпления се извършват под влиянието на ясно осъзнати мотиви. Агресивните им действия възникват и се реализират стихийно, при което е силно стеснена ролята на съзнанието. Едва след извършване на деянието те могат да си дадат реална сметка за това, което са направили.
В тези случаи действията се регулират с така наречените подсъзнателни механизми. Те могат да се стимулират чрез:
• изтласкване на някои психотравмиращи обстоятелства от съзнанието;
• формиране на различни установки през ранните периоди от развитието на личността чрез подражание, внушение и др. Събирането на сведения за предишния живот на обвиняемите дава възможност да се намери прецизно обяснение на този специфичен механизъм за реализиране на част от агресивните престъпни прояви на непълнолетните. Отчитайки всичко това обвиняемите непълнолетни лица бихме могли да разделим на четири групи:
• случайни правонарушители – престъпният им ангажимент противоречи на общата позитивна насоченост на тяхното поведение;
• ситуативни правонарушители – престъпният им ангажимент е силно повлиян от конкретно сложила се ситуация. При тях се откриват и смущения в насочеността на личността, която им пречи при избора на вариантите на поведение;
• извършители на престъпления с негативна насоченост на поведението – престъпните им действия са силно повлияни от деформации в основни личностни качества и трайни вреди от криминализирана социална среда;
• извършители на престъпления, трайно приобщени към престъпен начин на живот. Те са привикнали с престъпния начин на живот. Активно търсят възможности за престъпна реализация.
По принцип това са правонарушители с недостатъчен социален опит и с неоформени социални позиции. Тяхното поведение все още не се е освободило от импулсивността. Те са податливи на психични разстройства, обусловени от конфликти и от неправилни подходи при оценка и санкциониране на поведението им. през този възрастов период все още не са формирани напълно техните нравствени позиции. Напълно възможни са смущения в тяхното поведение, предизвикани от неправилни нравствени оценки
ПСИХИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПОТЪРПЕВШИТЕ ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

При всяко престъпление, извършено умишлено или по непредпазливост има потърпевши. Това са всички лица, които са получили определени вреди от реализираното на престъплението.Нанесените вреди от престъпното деяние могат да бъдат морални, материални и физически. В повечето случаи извършителят, т.е. субекта на престъплението иска да ги постигне. Разбира се не са малко и случаите при които размерът на вредите значително надхвърля по обем онова, което престъпникът е замислил, което е искал да постигне.Освен потърпевши от престъплението могат да пострадат и други лица, към които то не е пряко насочено. Те са жертва на престъпното деяние. Процесуалната практика показва, че потърпевшите много често играят специфична роля при мотивирането и реализирането на дадено престъпление. Всичко това налага при разследването да се отделя специално внимание и за проучване на личностните качества и поведението на потърпевшия. Това е крайно необходимо при разследване на престъпления против личността. на базата на съпричастност към престъплението, потърпевшите биха могли да се разделят на три подгрупи:
• Потърпевши с неутрално поведение, т.е. лица с нищо не предизвикали и не стимулирали мотивирането на престъплението и реализирането на престъпния замисъл;
• Потърпевши, стимулирали и улеснили извършването на престъплението. В тези случаи става дума за такива прояви на потърпевшите като доверчивост, наивност, допускане на нежелана близост и интимност и др.;
• Потърпевши, пряко допринесли за мотивирането на престъплението и реализиране на престъпния замисъл. В тези случаи става дума за скандали, заплахи, опити за физическа саморазправа, свързани и с използване на хладно и огнестрелно оръжие.
Съпричастността на потърпевшия към престъплението може да бъде обусловено от липса на социален опит да бъдат лесно внушаеми, подчертано наивни и доверчиви. сериозни деформации на основни личностни качества, включително и такива, обусловени от акцентуации на характера и темперамента. Те лесно се обиждат. Проявяват невъздърност. Конфликтите са често използвани в афективни състояния. Алкохолното опиянение играе ролята на особен фактор, които поражда сериозни смущения в поведението. Лицата изпаднали в алкохолно опиянение са по-доверчиви. Трудно могат да оценят грозящата ги опасност и да окажат съпротива. Не са малко и онези, които в състояние на алкохолно опиянение стават по злобливи, по-невъздържани и по-агресивни.Скандалите в пиянските компании най-често възникват по незначителни поводи, внезапно и неочаквано. й-често тези скандали, конфликти и престъпления се реализират в питейни заведения или в близост до тях. Потърпевши при такива престъпления могат да станат и граждани, които не са участвали в конфликта, но се положили усилия да предотвратят настъпването на опасни последици. Извън-процесуалните средства и методи дават възможност на следователите да съберат повече обективна информация за живота и поведението на потърпевшите преди реализиране на престъпното деяние. констатираните отклонения в поведението би следвало да се обяснят и с наличието на негативни промени в личностните качества и в психиката на потърпелите. Характеристики за тях от различни източници трябва да бъдат не по-малко от три ида са независими един от друг. Това дава възможност да се преодолеят по успешно противоречията в събраната информация.Методът на Платонов за независимите характеристики може да се използва и от криминалните психолози при провеждане на съдебно-психологически изследвания. Освен него те задължително трябва да съберат психологическа информация и чрез използване на тестови методики. Това е крайно необходимо, когато трябва да се установят и да се изяснят деформации в основните личностни качества в психиката.Криминален психолог трябва да изясни
• Фрустрационна реакция на потърпевшия да се оцени дали потърпевшия е могъл да преодолее възникването на напрежение или то е блокирало неговата съпротива;Фрустрацията реално води до сериозни смущения в психичната адаптация.Тест на Розенвич – възможности за реална самооценка на поведението. Нереалната самооценка на личността (завишена или занижена) и пречи да направи реална оценка на от конкретното сложилата се критична или криминогенна ситуация.Занижената самооценка реално води до блокиране на активността в критични ситуации, до неувереност в своите сили, до психични напрежение.Лицата със завишена самооценка обикновено надценяват своите реални възможности. Склонни са към риск. Проявяват необикновена самоувереност.
• Наличие на тревожност
със силно вълнение, тревога и страх. Тревожността блокира съпротивата при конфликтни и криминогенни ситуации.Напълно възможно е такива лица да получат и сериозни нервни и психични разстройства под влияние на реализираното престъпно деяние.
• Деформации в нервната система
Съдебно-психологическите изследвания на потърпевшите показват, че при една значителна част от тях са налице смущения в ценностната система.
Много често потърпевшите са лица с криминално минало. Престъпления се реализират при междуличностни конфликтни на лица, участващи в извършване на едно и също престъпление преди това.
Склонността към конфликт също може да бъде обусловен от деформации в ценностната система.
Изследваното на ценностната система на потърпевшите се реализира чрез тестови методики.
• Мотиви на поведение в конкретно сложилата се ситуация
За нуждите на разследването трябва да се изяснят две съществени неща:
• Обща насоченост на мотивационната система на потърпевшия;
• Конкретни мотиви на поведението, които са изиграли съществена роля за възникване на конфликтната ситуация или които са допринесли потърпевшия да стане лесен обект на престъпно посегателство.
налице ясно изразен стремеж към криминални прояви
Склонността към конфликти е друг фактор
• При значителна част от потърпевшите когато общата насоченост на мотивационната сфера, така и насочеността на мотивите конкретно сложилата се криминална ситуация се различават съществено. В такива случаи за потърпевшия са възможни два варианта на поведение, при което мотивите и съответните действия са ситуационно обусловени;
• Или да направи усилия да избегне конфликта;
• Или да се опита да се защити, включително и чрез използване на чужда помощ.
Когато извършителите на престъпление открият неспазване на интериси и особено при реална опасност от съпротива и противодействие те вземат мерки за нейното неутрализиране чрез физическо насилие или чрез действия, които биха притъпили нейната бдителност. Става дума за действия, които пречат да се разберат истинските намерения на извършителя на престъплението. Последното е особено характерно за поведението на опитни престъпници.
Човешката наивност и доверчивост е особено благоприятна психологическа предпоставка за успешното извършване на престъпления, когато интересите, потребностите и мотивите на извършителя и на жертвата се различават. Главно в такива случаи опитните престъпници използват така наречените “ролеви игри” за създаване на доверие и за притъпяване на бдителността.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ НА СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС
Разкриването и доказването на всяко извършено престъпление преминава през два етапа:
• предварително производство (разследване);
• съдопроизводство (съдебно дирене).
През първият етап усилията са насочени главно към събиране на доказателства за извършеното престъпление и тения анализ. По време на предварителното производство се издирват, установяват и използуват различни източници на информация за престъплението и неговите извършители. Първият етап завършва с изясняване на вината на извършителите и с възбуждане на наказателно преследване. Последното се реализира от прокурорските органи. Вторият етап, съдопроизводството, е свързан с проверка на събраните доказателства и тяхното обсъждане в съдебно заседание. На втория етап съдът може да използва и допълнителни източници на информация – нови свидетели, експертизи и др.На втория етап се проверява както истинността на събраните доказателства, така и коректното спазване на процесуалните изисквания при тяхното събиране.Допуснатите процесуални грешки се отстраняват, включително и чрез връщане на делото за доразследване. Водеща роля в съдебния процес има председателя на съдебния състав. Той ръководи съдебното заседание и обезпечава порядъка в съдебната зала. Проверката на събраните доказателства в съдебното заседание се чрез разпити на обвиняеми, потърпевши и свидетели. Освен това с съдебното заседание се изслушват и всички възложени експертизи. По време на съдебното заседание са напълно възможни отклонения от предварително дадените показания. Не винаги тези отклонения са умишлени. Определена информация може да се забрави. Напълно възможни са и отклонения, предизвикани от неправилно поставени въпроси. Корекции могат да се постигнат чрез задаване на допълнителни въпроси. Напълно възможни са и опити за умилена подмяна на показания. Това най-често става под влиянието на заинтересованите лица. В тази дейност могат да се включат и адвокати. Съдът е длъжен да констатира тези случаи и да изясни причините. Умишлените опити за лъжесвидетелствуване подлежат и на наказателно преследване.
Третият етап от наказателния процес е свързан с вземането на решение по конкретното престъпление. Съдът трябва да се убеди, че е извършено престъпление, че определени лица имат вина и трябва да носят отговорност за неговото извършване и поради това трябва да им бъде наложено наказание, съобразено с изискванията на правните норми. Съдебният състав не е просто арбитър в съдебния процес. Той, както и обвинението и защитата анализира и оценява събраните доказателства, търси и пледира за допълнителна информация, ако това е нужно за изясняване на истината относно извършеното престъпление.
Обосновката на една или друга теза много зависи и от умението на юриста да говори, т.е. от неговите риторични умения. В реалната практика прокурорите и адвокатите използуват различни риторични методи. По-известни от тях са следните• фундаментален метод – този метод е свързан с използуването на точни факти и аргументи за оборване на тези на противната страна. При използването на този метод и двете страни обръщат особено внимание на експертните заключения;• метод на противоречието – обръща се внимание главно на противоречията в тезите на противната страна;• метод “извличане на доводи” – всяка от страните се стреми да обърне внимание на всички конкретни доводи, които й помагат да обоснове своята теза. Това е метод, чрез който адвокатът или прокурора се стреми към детайлна обосновка на своята теза;• метод на сравнение, на съпоставяне – в този случай в речта си адвокатът или прокурорът се насочва към сравняване на две тези, две становища като изтъква техните силни и слаби страни. Този метод се използува, когато ораторът е убеден, че аргументите на противната страна са слаби;• метод на алтернативата – при този метод се признават определени факти, но се оспорва изводът. Изтъква се друг извод, който е по-правдоподобен при наличните факти, които се приемат за безспорно дадени.• метод на диференцираната оценка – приемат се само определени заключения и изводи на противната страна, а останалите се приемат частично или се отхвърлят;• метод на игнорирането – приемат се определени факти и тези на противника, но се полагат усилия за тяхното омаловажаване, игнориране. Изтъква се, че това е истина, но тя не е от съществено значение за доказване на престъплението или за изясняване на вината и отговорността на извършителя;• метод на видимата поддръжка – приема се тезата на противника, даже се прибавят и нови аргументи в нейна подкрепа. В заключение ораторът изтъква такива контрааргументи, които я омаловажават или сериозно я обезсилват. Този метод се използва, когато юристът разполага с много силни контрааргументи. “Аз не отричам въобще аргументите, напротив, приемам ги изцяло и без възражения, но има и много други неща, които не ми дават основание да ги считам за напълно достатъчни да се реши даден наказателно-правен казус”;• метод на възбудата, на разочарованието и размисъла – това е метод, при който ораторът се стреми да стимулира чувствата и мислите на слушателите, и подтикне към преоценка на определени свои становища и позиции. При този метод ораторът обикновено обръща внимание на трайните негативни последици от извършеното престъпление или на неискрените и нечестни отношения между лица, пряко или косвено свързани с неговото извършване. Напълно възможно е при една добре подготвена пледоария обвиняемите, потърпевшите и свидетелите да пожелаят да споделят нови факти около инкриминираното събитие.
 
Мнения: 2

Re: Правна психология

от ruummyy » Вто Яну 12, 2010 10:35 am

Тук са обхванати почти всички въпроси от конспекта на Гайдаров. Книгата не е негова, но на мен ми беше много полезна. Учих само от тук. Това не е целият и текст - извадих най-важните неща. Ако някой се интерсува да ми пише на rum4o1989@yahoo.com. Успех на всички! (happy)
 
Мнения: 2


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта