Психологични техники за общуване с деца

Разработки, лекции, информация за дисциплината Правна психология.

Психологични техники за общуване с деца

от Assasiyah » Чет Сеп 27, 2007 6:27 pm

(#) ПОДХОДЯЩИ ПСИХОЛОГИЧНИ ТЕХНИКИ ЗА ОБЩУВАНЕ С ДЕЦА – ЖЕРТВИ И СВИДЕТЕЛИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

АВТОР: доц. д-р Калин Гайдаров,
Директор на Института по психология - МВР



(^) Особености на психосоциалното развитие на децата и юношите
Детството и юношеството не са еднородно възрастово и социално-психологическо пространство
От гледна точка на психологията може да се направи следната вътрешна категоризация:
Възрастов период от 1 до 7 год.;
Възрастов период от 7 до 12 год.;
Възрастов период от 12 до 14 год.;
Възрастов период от 14 до 18 год.
В този смисъл юридическото разделяне на периода на два подпериода – малолетие и непълнолетие от гледна точка на психологията изглежда малко по-различно.
Това означава, че психологическите знания и практики могат да бъдат прилагани успешно в процеса на правоприлагане

(^) Особености на психосоциалното развитие в периода от 1 до 7 год.
в началото напълно липсва, като постепенно и бавно с течение на годините се получава информация за заобикалящата среда, което е резултат основно на своя собствен опит от типа “проба-грешка”
емоциите са изключително променливи, като са изцяло ситуативно обвързани
представите за добро и лошо са фрагментарни и его-центрирани
липсват систематични обективни знания за света
индивидуалното социално поведение е силно обвързано с подкрепата на родителите
паметта не е системно организирана
липсва устойчивост на интересите
липсва социална ориентираност на индивидуалното поведение
липсват или са твърде маргинални усещанията, свързани с пола; започва да се открива образът на собственото тяло

(^) Особености на психосоциалното развитие в периода от 7 до 12 год.
започват да се формират системи от обективни познания за света
започват да се формират основни морални разбирания
започва да се формира отговорност за собственото поведение
паметта е в състояние да съхранява и възпроизвежда определени факти от миналото, които обаче не са консистентни
придобива се собствен социален опит
оценяването на събитията и личностите от обкръжението не е напълно консистентно
формира се потребност от социални контакти, най-вече с връстниците
появява се интерес към собствения пол
емоциите започват да се съотнасят с по-устойчиви личностни конструкти

(^) Особености на психосоциалното развитие в периода от 12 до 14 год.
засилен интерес към отношенията между половете
поява на любовни чувства
формиране на сравнително устойчиви, макар и възрастово-ориентирани интереси
повишена отговорност към собственото поведение
формиране на чувството за справедливост в социалния му смисъл
разширяване на системата от знания и избор на учебна насоченост
повишена емоционална сензитивност
когнитивните процеси, включително паметта, се развиват и укрепват
формиране на социални ценности като регулатор на индивидуалното поведение
бързо физическо израстване
разминаване в темповете на физическо и психическо развитие между момичета и момчета

(^) Особености в психосоциалното развитие в периода от 14 до 18 год.
формиране на сравнително устойчива ценностна ориентация
формиране на способност за контрол на собственото поведение
ясно очертани предпочитания в учебната активност
овладяване на автономната регулация на индивидуалното поведение
ясно очертани стремежи към автономност в поведението
интерес към еротиката и секса
интерес към алтернативни модели на социално поведение
самостоятелност при вземането на решения
неспособност за пълно ориентиране на поведението със социално санкционираните модели
променливост на интересите и предпочитанията

(^) Особености на функционирането на паметта
(*2) паметта се състои от процесите:
- възприемане
- съхраняване
- възпроизвеждане

(*2) възприемането зависи от:
- работата на сетивата
- когнитивните класификатори
- емоциите

(*2) при съхраняването се извършва автономна преработка на информацията

(*2) възпроизвеждането зависи от:
- работата на сетивата
- когнитивните класификатори
- емоционално състояние

(^) Психологични реакции на децата – жертви и свидетели на престъпления:
страх и тревожност
депресивни състояния
промяна в отношенията с околните
промяна в отношението към самия себе си
чувство за вина
промяна във функционирането на когнитивните процеси
промяна в ценностите
обърканост, загуба на ориентация в социалното пространство
затваряне в себе си
в крайни случаи – автодеструктивно поведение

(^) Остра стресова реакция
първоначално състояние на вцепененост (зашеметеност)
стесняване на полето на съзнанието
стесняване на вниманието и цялостна дезориентираност
отдръпване (бягство) от стресогенната ситуация
депресивно състояние
завишена тревожност
отчаяние и самоизолация
гняв
хиперактивност
частична или пълна амнезия за времето на криминалния епизод

Симптомите започват постепенно да отзвучават след излизане от криминалната ситуация, като затихват напълно в рамките на 48-72 ч. след нея

(^) Посттравматично стресово разстройство
ПТСР възниква обикновено в случаите, когато острата стресова реакция не е овладяна и същевременно детето не е в състояние само да се преработи травмата

епизоди на повтарящо се спомняне на травмата под формата на внезапно спомняне на отделни фрагменти
вторични реакции под формата на неприятни сънища и дори кошмари
продължаваща емоционална притъпеност
отчужденост и враждебност към околните
липса на гъвкавост и адаптивност на ежедневното поведение
загуба на апетит, нарушения на съня
депресивни състояния
избягване на ситуации, напомнящи травматичната
избягване на контакти, напомнящи травматимните

(^) Неправилни реакции на служебните лица спрямо децата – жертви и свидетели на престъпления
безпомощност
емоционално несъответствие
гняв
безразличие
обърканост, безпомощност
студенина, служебност
формализъм, цинизъм

(^) Предварителна подготовка на служебното лице за разпит на дете – жертва или свидетел на престъпление
подробно запознаване с казуса
наличието или липсата на предварителни взаимоотношения между детето и извършителя
съответствието между физическа и интелектуална възраст
съответствието между физическа и социална възраст
наличието или липсата на сексуален опит на подрастващия
емоционалното състояние на детето
наличието или липсата на ОСР или ПТСР
наличието или липсата на социална подкрепа от близкото социално обкръжение
подкрепа от страна на психолог, психиатър или социален работник
организиране на разпита (място, време, продължителност)

(^) Организация на разпита:
осигуряване на подходящо помещение
осигуряване на подходящ помагащ специалист
осигуряване на присъствието на родител/и/
определяне на подходящото време за провеждане на разпита
съобразяване на продължителността на разпита с цялостното психофизическо състояние на детето
предварителна подготовка на основните теми на разпита
предварителна подготовка на личността на водещия разпита
наличието на евентуални проблеми със слуха и говора на детето

(^) Психологична структура на разпита
встъпление, запознаване на детето с целите на разпита
начало на разпита или свободния преразказ, създаване на подходяща психологична атмосфера
въпроси и отговори
заключение, психологична обратна връзка
изразяване на благодарност
уговаряне (при нужда) на следваща среща

(^) Психологично съдържание на встъплението и началото на разпита
представяне на причините за провеждането на разпита
представяне на целта на разпита
да се обясни на детето колко е важно да бъде честно в отговорите си
да се обясни на детето какъв ще бъда ходът на разпита
да се обясни на детето, че има право да отговаря на въпросите с “не знам”, “не си спомням”, “не разбирам”, както и да не отговаря нищо
да се обяснят на децата техните права
да се обяснят на децата техните задължения
да се ангажират емоционално
да се намери подходящият вербален модел
да се намери подходящият невербален модел

(^) Психологично съдържание на задаването на въпроси в разпита
въпросите трябва да са ясни и разбираеми за детето
въпросите не трябва да съдържат скрит отговор
въпросите не трябва да се повтарят в един и същ вид
въпросите в никакъв случай не трябва да засягат достойнството на детето
въпросите не трябва да съдържат обвинение към детето за неговото поведение в криминалната ситуация
не трябва да се задава повече от един въпрос едновременно
по възможност да се избягват или да се ограничат въпросите, които започват със “защо?”
въпросите да бъдат задавани с подходяща интонация и експресия
въпросите да бъдат съобразявани с емоционалното и физическо състояние на детето
разпитващият да владее емоционалното си състояние
по-директните въпроси да бъдат поставяни не в началото
когато детето не иска да отговори на даден въпрос, е необходимо да се намери подходящият подход за сваляне на неговото напрежение и предразполагане за сътрудничество

(^) Психологично съдържание на приключването на разпита
да се перифразират въпросите, които са важни за разследването и на които детето не е могло да даде отговор
да се даде обратна връзка на детето за неговото сътрудничество
да се поощри детето за неговото търпение и отговорност
да се попита детето за неговото отношение към приключващия разпит
да се попита детето за неговото емоционално и цялостно състояние
да се благодари на детето
да се покаже разбиране към трудностите, които детето и преживяло при възпроизвеждането на травмиращите събития
да се договори (ако е необходимо) следваща среща
да се благодари на родителите на детето
да се благодари на помагащия специалист
Изображение
Аватар
 
Мнения: 531

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта