Страница 1 от 1

Актуално: Извадка от НПК

МнениеПубликувано на: Пон Яну 18, 2010 10:54 am
от atanassoff
Колеги това извадка от НПК, която ще ви помогне при подготовката за изпита по криминалистика. Дължината й е 18 страници при шрифт 12 Times New Roman и съдържа нормативна уредба на криминалистичните институти.


НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм. и доп., бр. 109 от 23.12.2008 г., изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*) - изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., изм. и доп., бр. 27 от 10.04.2009 г., доп., бр. 33 от 30.04.2009 г.

/Извадка/

Глава тринадесета
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
Раздел I
Общи положения
Видове доказателствени средства
Чл. 114. Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства.
Раздел II
Гласни доказателствени средства
Обяснения на обвиняемия
Чл. 115. (1) Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено пред съответния орган.
(2) Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
(3) Обвиняемият може да дава обяснения във всеки момент на разследването и на съдебното следствие.
(4) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.
Доказателствена сила на самопризнанието на обвиняемия
Чл. 116. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.
(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.
Показания на свидетеля
Чл. 117. Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.
Лица, които не могат да бъдат свидетели
Чл. 118. (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:
1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;
2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник;
3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване.
(2) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
(3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.
Лица, които могат да откажат да свидетелстват
Чл. 119. Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват.
Задължения на свидетеля
Чл. 120. (1) Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.
(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.
(3) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до сто лева и се довежда принудително за разпит по реда на чл. 71. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.
(4) Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 откаже да свидетелства, се наказва с глоба до петстотин лева.
Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания
Чл. 121. (1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.
(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник.
Права на свидетеля
Чл. 122. (1) Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси.
(2) Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.
Защита на свидетеля
Чл. 123. (1) Прокурорът, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
(2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:
1. осигуряване на лична физическа охрана от органите на Министерството на вътрешните работи;
2. запазване в тайна на неговата самоличност.
(3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители.
(4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват:
1. органът, който го издава;
2. датата, часът и мястото на издаване;
3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита;
4. видът на взетата мярка;
5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява;
6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна;
7. подписите на органа и на лицето.
(5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.
(6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1.
(7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства.
(8) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдията-докладчик може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Доказателствена сила на показанията на свидетеля с тайна самоличност
Чл. 124. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл. 141.
Раздел III
Веществени доказателствени средства
Изготвяне и прилагане към делото на веществени доказателствени средства
Чл. 125. (1) Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци.
(2) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват и веществените доказателствени средства, изготвени при използването на специални разузнавателни средства, в предвидените от този кодекс случаи.
(3) Материалите по ал. 1 и 2 се прилагат към делото.
Лица, които изготвят веществени доказателствени средства
Чл. 126. (1) Веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действията по разследване и съдебните следствени действия.
(2) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.
(3) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници, лицата, посочени в чл. 148, ал. 1.
(4) Специалистът - технически помощник, изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.
(5) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача без уважителни причини специалистът - технически помощник, отговаря по чл. 149, ал. 5 като вещо лице.
Раздел IV
Писмени доказателствени средства
Видове писмени доказателствени средства
Чл. 127. Писмени доказателствени средства са протоколите за действията по разследване, съдебните следствени и другите процесуални действия, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи.
Съставяне на протокол
Чл. 128. За всяко действие по разследване и съдебно следствено действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено.
Съдържание на протокола
Чл. 129. (1) В протокола се посочват: датата и мястото на действията по разследване и съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства.
(2) Протоколът се подписва от органа, извършил действието, както и от други участници в наказателното производство в случаите, предвидени в този кодекс.
Поправки, изменения и допълнения в протокола
Чл. 130. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали.
Протоколите като доказателствено средство
Чл. 131. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.
Протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства
Чл. 132. (1) Изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното действие или в отделен протокол, който се подписва от органа, извършил действията, и от специалиста - технически помощник.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Изготвянето на веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се отразява в протокол, подписан от ръководителя на структурата, изготвила вещественото доказателствено средство, в който се посочват:
1. времето и мястото на прилагане на специалното разузнавателно средство и изготвянето на съответните веществени доказателствени средства;
2. самоличността на контролираното лице;
3. използваните оперативни способи и технически средства;
4. текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Към протокола по ал. 2 се прилагат: искането за използване на специалното разузнавателно средство, писменото съгласие на лицата по чл. 123, ал. 7, разрешението за използването му и разпореждането на министъра на вътрешните работи или на оправомощен от него заместник-министър или на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на оправомощен от него заместник-председател по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
(4) Неразделна част от протокола по ал. 2 са веществените доказателствени средства, които се прилагат към делото.
Снабдяване с документи
Чл. 133. (1) По искане на заинтересованото лице съдът или органът на досъдебното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и общинските органи, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност.
(2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 без уважителни причини на съответното длъжностно лице се налага глоба от сто до хиляда лева.
Документ на чужд език
Чл. 134. Когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач.
Хартиен носител на компютърни информационни данни
Чл. 135. Компютърни информационни данни трябва да бъдат записани и върху хартиен носител по реда на чл. 163, ал. 7.
Глава четиринадесета
СПОСОБИ НА ДОКАЗВАНЕ
Раздел I
Общи положения
Видове способи на доказване
Чл. 136. (1) Способи на доказване в наказателното производство са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства.
(2) При прилагане на способите по ал. 1 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Поемни лица
Чл. 137. (1) В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица.
(2) Поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото.
(3) Поемните лица са длъжни да се явят, след като бъдат поканени, и да останат на разположение, докато са необходими. За неизпълнение на тези задължения поемните лица отговарят като свидетели.
(4) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направили.
(5) Органът, който извършва съответното действие по разследването, запознава поемните лица с правата им по ал. 4.
Раздел II
Разпит
Разпит на обвиняемия
Чл. 138. (1) Разпитът на обвиняемия се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.
(2) Преди разпита съответният орган установява самоличността на обвиняемия.
(3) Разпитът на обвиняемия започва със запитване разбира ли обвинението, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото.
(4) На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.
(5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор.
(6) Когато са привлечени няколко обвиняеми, разследващият орган ги разпитва поотделно.
(7) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
Разпит на свидетел
Чл. 139. (1) Преди разпита се установява самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството. В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 в протокола се вписва идентификационният номер на свидетеля вместо данните за самоличността.
(2) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства, като му разяснява правото по чл. 121.
(3) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.
(4) На лицата, посочени в чл. 119, се разяснява правото им да се откажат да свидетелстват.
(5) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.
(6) Разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и чл. 138, ал. 4 и 5 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля.
(7) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс и при условията на международен договор, по който Република България е страна.
Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел
Чл. 140. (1) Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника.
(2) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по ал. 1, ако съответният орган намери това за необходимо.
(3) С разрешение на органа, който извършва разпита, лицата по ал. 1 могат да задават въпроси на свидетеля.
(4) Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.
(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел в страната може да се извърши при необходимост и чрез видеоконференция.
Разпит на свидетел с тайна самоличност
Чл. 141. (1) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват свидетеля с тайна самоличност и вземат всички възможни мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, включително когато се провежда разпит на свидетел извън страната чрез видеоконференция или телефонна конференция.
(2) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.
(3) По реда на ал. 1 и 2 се извършва разпит на служител под прикритие, както и на лицата, по отношение на които е взета мярка за защита по чл. 6, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Разпит с преводач и тълковник
Чл. 142. (1) Когато обвиняемият или свидетелят не владее български език, назначава се преводач.
(2) Не могат да бъдат преводачи лицата, посочени в чл. 148, ал. 1, т. 1 - 3.
(3) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача преводачът отговаря по чл. 149, ал. 5.
(4) Когато обвиняемият или свидетелят е глух или ням, назначава се тълковник.
(5) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат и за тълковниците.
Очна ставка
Чл. 143. (1) При съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка, освен в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2.
(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.
(3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и при съществено противоречие между показанията на свидетелите, освен в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2.
Раздел III
Експертиза
Случаи, в които се назначава експертиза
Чл. 144. (1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза.
(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:
1. причината на смъртта;
2. характера на телесната повреда;
3. вменяемостта на обвиняемия;
4. способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях;
5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.
Съдържание на акта за назначаване на експертиза
Чл. 145. (1) В акта, с който се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименование на учреждението, в което работи, наименованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения.
(2) Когато експертизата е назначена на досъдебното производство, в акта по ал. 1 се посочва и срокът за представяне на заключението.
Вземане на образци за сравнително изследване
Чл. 146. (1) Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.
(2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд.
(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето.
Лица, на които се възлага експертиза
Чл. 147. Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката.
Лица, които не могат да бъдат вещи лица
Чл. 148. (1) Не могат да бъдат вещи лица:
1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл. 29, ал. 1, т. 1 - 5 и 7 - 8 и ал. 2;
2. свидетелите по делото;
3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници;
4. лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за започване на разследването;
5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност.
(2) В случаите по ал. 1 вещото лице е длъжно само да си направи отвод.
(3) Заинтересованите лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експертизата.
Задължения на вещото лице
Чл. 149. (1) Вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано, и да даде заключение по въпросите на експертизата.
(2) Вещото лице може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.
(3) Вещото лице представя заключението си в досъдебното производство в срок, определен от органа на досъдебното производство, а в съдебното производство - не по-късно от пет дни преди датата на съдебното заседание.
(4) Вещото лице представя заключението си в съда с преписи за страните.
(5) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до двеста лева. Ако вещото лице посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя.
(6) Разпит на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.
Права на вещото лице
Чл. 150. (1) Вещото лице има следните права: да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Когато вещите лица са повече от едно, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие вещите лица могат да възложат на едно от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всяко от тях дава отделно заключение.
Проверка на условията, на които трябва да отговаря вещото лице, и връчване на акта за назначаването му
Чл. 151. (1) Органът, който е назначил експертизата, призовава вещите лица, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия и пострадалия, както и наличността на основание за отвод.
(2) Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение.
Експертно заключение
Чл. 152. (1) След като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите от експертизата.
(2) Заключението се подписва от вещото лице.
(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението си.
Допълнителна и повторна експертиза
Чл. 153. Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
Доказателствена сила на експертното заключение
Чл. 154. (1) Експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство.
(2) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира.
Раздел IV
Оглед
Цел на огледа
Чл. 155. (1) Съдът и органите на досъдебното производство извършват оглед на местности, помещения, предмети и лица с цел да разкрият, непосредствено да изследват и да запазят по реда, установен в този кодекс, следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.
(2) До извършване на огледа се вземат мерки да не се заличат следите от престъплението.
Извършване на огледа
Чл. 156. (1) Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провежда в съдебно заседание.
(2) Когато е необходимо, огледът се извършва в присъствието на вещо лице или на специалист - технически помощник.
(3) При извършване на огледа всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят и необходимите размествания.
(4) Огледът се извършва през деня, освен когато случаят не търпи отлагане.
Оглед на труп
Чл. 157. (1) Оглед на труп се извършва по възможност на мястото, където той е открит, в присъствието на вещо лице - съдебномедицински експерт, а когато няма такъв - в присъствието на друг лекар.
(2) Погребението на трупа - предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора.
(3) Изравяне на труп се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствието на вещо лице - съдебномедицински експерт.
(4) Заравянето на трупа се допуска с разрешение на органа, който е наредил изравянето.
Освидетелстване
Чл. 158. (1) При оглед на лице не се допускат действия, които унижават неговото достойнство или са опасни за здравето му.
(2) Когато се налага освидетелстваното лице да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелстването, е от друг пол, същото се извършва от лекар.
(3) Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора.
(4) В неотложни случаи, ако това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя от прокурора за одобрение от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.
Раздел V
Претърсване и изземване
Задължение за предаване на предмети, книжа, компютърни информационни данни, данни за абоната на компютърно-информационна
услуга и данни за трафика
Чл. 159. По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, включително за трафика, които могат да имат значение за делото.
Основание и цел на претърсването
Чл. 160. (1) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им.
(2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп.
Органи, които вземат решение за претърсването и изземването
Чл. 161. (1) В досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора.
(2) В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без разрешението по ал. 1, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.
(3) В съдебното производство претърсване и изземване се извършват по решение на съда, който разглежда делото.
Лица, в присъствието на които се извършват претърсването и изземването
Чл. 162. (1) Претърсването и изземването се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството му.
(2) Когато лицето, което използва помещението, или член на семейството му не може да присъства, претърсването и изземването се извършват в присъствието на домоуправителя или на представител на общината или кметството.
(3) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от държавни или общински служби, се извършват в присъствието на представител на службата.
(4) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от юридическо лице, се извършват в присъствието на негов представител. Когато не може да присъства представител на юридическото лице, претърсването и изземването се извършват в присъствието на представител на общината или кметството.
(5) Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се извършва със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на прокурор и представител на Министерството на външните работи.
(6) Когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, действията се извършват в присъствието на специалист - технически помощник.
Извършване на претърсването и изземването
Чл. 163. (1) Претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане.
(2) Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган представя разрешението за това и предлага да му се посочат търсените предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни.
(3) Органът, който извършва претърсването, има право да забрани на присъстващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завърши претърсването.
(4) При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди.
(5) Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите, вземат се необходимите мерки те да не се разгласяват.
(6) Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, се предявяват на поемните лица и другите присъстващи. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им.
(7) Изземването на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху хартиен носител и друг носител. Когато носителят е хартиен, всяка страница се подписва от лицата по чл. 132, ал. 1. В останалите случаи носителят се запечатва с бележка, в която се посочват: делото, органът, извършил изземването, мястото, датата и имената на всички присъстващи съгласно чл. 132, ал. 1, които се подписват.
(8) Разпечатването на носителя, изготвен по реда на ал. 7, се допуска за нуждите на разследването само с разрешение на прокурора и се извършва в присъствието на поемни лица и специалист - технически помощник. В съдебното производство разпечатването се извършва по решение на съда от специалист - технически помощник.
Обиск
Чл. 164. (1) Претърсване на лице в досъдебното производство без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, се допуска:
1. при задържане;
2. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.
(2) Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол.
(3) Протоколът за извършеното действие по разследването се представя за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.
Задържане и изземване на кореспонденция
Чл. 165. (1) Задържането и изземването на кореспонденция се допускат само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
(2) Задържането и изземването на кореспонденция в досъдебното производство се извършват по искане на прокурора с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието.
(3) Задържането и изземването на кореспонденция в съдебното производство се извършват по решение на съда, който разглежда делото.
(4) Задържането и изземването на кореспонденция се извършва по реда на чл. 162, ал. 1 - 4.
(5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и при задържането и изземването на електронна поща.
Раздел VI
Следствен експеримент
Цел на следствения експеримент
Чл. 166. Съдът и органите на досъдебното производство могат да направят следствен експеримент, за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие.
Условия за допускане на следствен експеримент
Чл. 167. Следственият експеримент се допуска, при условие че не се унижава достойнството на лицата, които участват в него, и не се създава опасност за здравето им.
Ред за извършване на следствения експеримент
Чл. 168. (1) Следственият експеримент се извършва в присъствието на поемни лица, освен ако се прави в съдебно заседание.
(2) Когато е необходимо, при извършването на следствения експеримент присъства вещо лице или специалист - технически помощник.
Раздел VII
Разпознаване на лица и предмети
Основание и цел на разпознаването
Чл. 169. (1) Разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети.
(2) Органите на досъдебното производство, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, предлагат на обвиняемия или свидетеля да разпознае лица или предмети.
Разпит преди разпознаването
Чл. 170. Непосредствено преди да се извърши разпознаването, обвиняемият и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета, които предстои да разпознаят; за особеностите, по които могат да ги разпознаят; за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите; както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване.
Ред за извършване на разпознаването
Чл. 171. (1) Разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица, освен когато се прави в съдебно заседание.
(2) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи предварително пряк контакт с разпознаващия.
(3) По преценка на органа, извършващ разпознаването, то може да се проведе така, че разпознаващото лице да не се срещне непосредствено с разпознаваното лице. Свидетел с тайна самоличност може да участва в разпознаване само като разпознаващо лице.
(4) Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност.
(5) Предметите се представят за разпознаване заедно с три или повече еднородни предмети.
(6) Когато няколко обвиняеми или свидетели трябва да извършат разпознаване на лица или предмети, те се показват поотделно на всяко от разпознаващите лица, като се вземат мерки разпознаващите лица да не осъществят пряк контакт помежду си. Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо.
(7) На обвиняемия или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, и да обясни по какво ги е разпознал.
Раздел VIII
Специални разузнавателни средства
Веществени доказателствени средства, изготвени при използване на специални разузнавателни средства
Чл. 172. (1) Органите на досъдебното производство могат да използват специални разузнавателни средства: технически средства - електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи - наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие.
(2) Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага при разследването на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава пета, раздели I - VII, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, глава девета "а", глава единадесета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.
(3) Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2.
(4) Специалните разузнавателни средства - контролирана доставка и доверителна сделка, могат да служат за събиране на веществени доказателства, а служителят под прикритие се разпитва като свидетел.
(5) Материалите по ал. 1 - 4 се прилагат към делото.
Искане за използване на специални разузнавателни средства
Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) За използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство се подава писмено мотивирано искане до съда от наблюдаващия прокурор.
(2) Искането трябва да съдържа:
1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на специални разузнавателни средства;
2. описание на извършените до момента действия и резултатите от тях;
3. данни за лицата или обектите, спрямо които ще се прилагат специалните разузнавателни средства;
4. оперативните способи, които следва да се приложат;
5. срока на използването.
(3) Когато искането е за разследване чрез служител под прикритие, към него се прилага писмена декларация от служителя, че е запознат със задълженията си и задачите по конкретното разследване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за осъществяване на разследването, служител под прикритие може да се използва и по разпореждане на наблюдаващия прокурор. Дейността на служителя под прикритие се прекратява, ако в срок до 24 часа не бъде дадено разрешение от съответния съд, който се произнася и по съхраняването или унищожаването на събраната информация.
(5) В случаите по чл. 123, ал. 7 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.
Разрешение за използване на специални разузнавателни средства
Чл. 174. (1) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател.
(2) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично оправомощен от него заместник- председател.
(3) Органът по ал. 1 и 2 се произнася незабавно след получаване на искането с писмено мотивирано разпореждане.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства дава председателят на съответния апелативен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съдия или административния ръководител или неговите заместници от съответния окръжен съд.
(5) Разпореждането за разследване чрез служител под прикритие трябва да съдържа престъплението, за което се разрешава разследването, данните за самоличността на служителя, данните за самоличността за прикритие и идентификационния номер.
(6) За направените искания и издадените разрешения по ал. 1 и 2 в съответния съд се води специален регистър, който не е публичен.
Ред и срок за прилагане на специални разузнавателни средства за нуждите на наказателното производство
Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Специалните разузнавателни средства се прилагат от съответните структури на Министерството на вътрешните работи или на Държавната агенция "Национална сигурност" по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи или писмено оправомощен от него заместник-министър, съответно председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощен от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от структурите по ал. 1 въз основа на разрешението по чл. 174.
(3) Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца.
(4) В случай на необходимост срокът по ал. 3 може да бъде продължен по реда на чл. 174, но с не повече от четири месеца.
(5) Прилагането на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:
1. е постигната предвидената цел;
2. прилагането им не дава резултати;
3. срокът за разрешението е изтекъл;
4. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) има опасност от разкриването на оперативните способи;
5. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) стане невъзможно тяхното прилагане;
6. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) възникне опасност за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите, когато събраната информация не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, той разпорежда нейното унищожаване.
Изготвяне на веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства
Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) При използване на специални разузнавателни средства веществените доказателствени средства се изготвят в два екземпляра, като в срок до 24 часа от изготвянето им се предоставят запечатани съответно на прокурора, поискал разрешението, и на съда, дал разрешението.
Доказателствена сила на данните, получени при използване на специалните разузнавателни средства
Чл. 177. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства, както и само на тях и на показания на свидетели с тайна самоличност.
(2) В наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2.

***
Глава седемнадесета
РАЗСЛЕДВАНЕ
Раздел I
Образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване
Условия за образуване на досъдебно производство
Чл. 207. (1) Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
(2) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 9.
(3) Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да е подписана от него.
(4) При подаването на тъжбата не се дължи държавна такса.
Законни поводи
Чл. 208. Законни поводи за започване на разследване са:
1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;
2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;
3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;
4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.
Съобщение за извършено престъпление
Чл. 209. (1) Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване.
(2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за започване на разследване само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.
Лично явяване на дееца
Чл. 210. При личното явяване на дееца органът на досъдебното производство установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието.
Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство
Чл. 211. (1) Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.
(2) За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.
Образуване на досъдебното производство
Чл. 212. (1) Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора.
(2) Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.
(3) Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.

***
Раздел II
Протоколи за действия по разследването.
Звукозаписи и видеозаписи
Представяне и връчване на протоколи за действия по разследването
Чл. 236. (1) Органът на досъдебното производство представя протокола за действията по разследване на лицата, които са взели участие в извършването им, за да се запознаят с него, или по тяхно искане го прочита.
(2) На всяко лице органът на досъдебното производство разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения на протокола. Направените искания се вписват в протокола.
(3) Когато някое от лицата, участвало в действията по разследване, откаже или няма възможност да подпише протокола, органът на досъдебното производство отбелязва това, като посочва и причините.
(4) Препис от протокола за обиск, претърсване, изземване и освидетелстване се връчва на лицето, спрямо което са извършени тези действия по разследването.
Протокол за разпит
Чл. 237. (1) В протокола за разпит се посочват следните данни за разпитания: трите имена, дата и място на раждане, гражданство, националност, образование, семейно положение, занятие, месторабота и длъжност, местоживеене, съдимост и други, които могат да имат значение за делото. В случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2 данните за самоличността не се вписват в протокола.
(2) Обясненията и показанията се записват в първо лице, по възможност дословно.
(3) Когато е необходимо, въпросите и отговорите се записват отделно.
(4) Разпитаният удостоверява с подписа си, че неговите обяснения или показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка страница.
(5) Разпитаният може, ако поиска, да изложи собственоръчно обясненията или показанията, които е дал устно. В този случай органът на досъдебното производство може да задава допълнителни въпроси.
Звукозапис
Чл. 238. (1) По искане на разпитания или по почин на органа на досъдебното производство може да се изготви звукозапис, за което разпитаният се уведомява до започване на разпита.
(2) Звукозаписът трябва да съдържа сведенията, посочени в чл. 129, ал. 1 и чл. 237.
(3) Звукозапис на част от разпита или повтаряне специално за звукозаписа на част от разпита не се допуска.
(4) След завършване на разпита звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитания. Допълнителните обяснения и показания също се отразяват в звукозаписа.
(5) Звукозаписът завършва със заявление на разпитания, че той правилно отразява дадените обяснения и показания.
Протокол за разпит при изготвяне на звукозапис
Чл. 239. (1) Органът на досъдебното производство съставя протокол за разпит и когато има звукозапис.
(2) Протоколът съдържа: основните обстоятелства на разпита, решението да се изготви звукозапис; уведомяването на разпитания за звукозаписа; бележки на разпитания във връзка със звукозаписа; възпроизвеждането на звукозаписа пред разпитания и заявлението на органа на досъдебното производство и разпитания за правилността на звукозаписа.
(3) Звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата с бележка, в която се посочват: органът, извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Бележката се подписва от органа на досъдебното производство и от разпитания.
(4) Разпечатването на звукозаписа за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъства и разпитаният.
(5) След прослушването звукозаписът отново се запечатва по реда на ал. 3.
Видеозапис
Чл. 240. Разпоредбите на чл. 237 - 239 се прилагат съответно и при изготвянето на видеозапис.
Звукозапис и видеозапис и при други действия по разследването
Чл. 241. Звукозапис и видеозапис може да се изготвят и при други действия по разследването, като се прилагат разпоредбите на чл. 237 - 239.

***
Раздел VII
Протокол за съдебното заседание
Съдържание на протокола
Чл. 311. (1) В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1, се посочват:
1. неявилите се лица и причините за неявяването;
2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;
3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;
4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;
5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;
6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;
7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.
(3) Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239.
Поправки и допълнения в протокола
Чл. 312. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.
(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание.

Re: Актуално: Извадка от НПК

МнениеПубликувано на: Чет Яну 21, 2010 9:00 pm
от Калев
Изображение

Re: Актуално: Извадка от НПК

МнениеПубликувано на: Пет Яну 22, 2010 12:24 am
от atanassoff
(rofl) (rofl) (rofl)