Социална психология - лекции, част 2

Предмет и метод. Историческо развитие. Възникване на модерната правна социология. Разграничаване на юридическото. Юридическа система. Юридически плурализъм. Култура, социализация, правна социализация.

Социална психология - лекции, част 2

от Росен » Нед Сеп 30, 2007 6:37 pm

Тема 11. Социални нагласи: атитюдна организация на личността.
Преди повече от 60-70г. американския психолог Олпорд отбелязва, че атитюдите са крайъгълен камък на американската психология. Терминът социална нагласа се определя като готовност на лицето за реакция. Това понятие се въвежда от Томас и Знаниецки. Правят изследване на полската емиграция в САЩ, за тяхната адаптация – в която за пръв път се използва това понятие. Социалните нагласи са предварителни схеми и преддиспозициум за даване на определен вид отговори на дадени класове от стимули. Всички тези термини (преддиспозиция, отношение, предразположеност, сложност) взети заедно могат да ни покажат какво е атитюд или социални нагласи. Атитюд – комплекс от следните значения: нагласа, предразположеност, готовност, отношение.
Социалните нагласи притежават три основни страни – когнитивна, емоционална и поведенческа страна. Свързани са с три измерения, които разграничават човешкия опит – мисъл, чувство и действие. Социалната нагласа не е реалното поведение, а е готовност за неговото извършване. Социалните нагласи се формират чрез опита на човека, от поведението: наблюдение а собственото поведение.
Функции на социалните нагласи: защита на личността, оценъчна – чрез нея хората се примиряват с някои свои недостатъци; инструментална – това е приспособителна функция, социалните нагласи ни помагат да достигнем някаква цел; организационна – в състояние са да структурират и организират нашето поведение, така че да ни помагат за нашата саморегулация.
Атитюдите се измерват чрез скали, т.нар. Ликертови скали – представляват от 3 до11 степени, скали (5степенна скала е най-добра за използване).

Тема 12. Социална мотивация.
Ядрото на човешката личност са нейните мотиви. Те са най-любопитната част от психологията на личността. Мотивацията стои зад всяка част от психология на личността. Мотивацията стои зад всяка човешка дейност, той я детерминира. Самото определение за мотивацията ни подсказва, че той служи за мотивация на поведението. Мотивацията от латински означава движа. Той посочва, подтиква поведението. Мотивът е подбуда (вътрешна) за действие. Той е вътрешна подбуда, защото е вътрешното, идеалното, за разлика от стимула, който е външен материалното.мотивацията има връзка с потребноста. Човешкото съзнание е бимодално – отразява едновременно външния и вътрешния свят. Ако в човека възникне някаква жажда, тя се отражава като дефицит. В еден момент субекта се среща с предмета и разбира че това е от което има нужда. В момент на сеща между субекта и предмета е исторически акт, при който възникналата потребност се изпълва със съдържание, тя се опредметява и външния предмет придобива притегателна сила и отразявайки се в съзнанието се превръща в мотивация. Мотивацията може да се уподоби на идея, мисъл. Когато говорим за мотивите на личността имаме предвид, че човек притежава съвкупност от мотиви, която не е разположена хаотично, а мотивите са обособени в система, която е мотивационна сфера с точно определена динамична и йерархизирана структура. На върха са разположени доминиращите мотиви, които направляват личността. В един период от живота на човека доминират едни мотиви, в друг момент други и т.н. По-този начин мотивите от основата могат да отидат на върха и обратно. Ммаслоу счита, че мотивите могат да са разположени в една йерархична структура от 5 равнища, всяко по-долно равнище е предпоставка за функционирането на следващото равнище. Първи са мотивите: физиологични, сигурност, за принадлежност и любов, утвърждаване, в обществото, самоактуализация. Ако физиологичните мотиви не са задоволени, мотивите са безопасност ги няма. Мотивите за самоактуализация не зависят от задоволяване на предходните мотиви.
Леонтиев – 2 вида мотиви: 1) смисловообразуващи, свързани със жизнените стратегии на личността, с доминиращата дейност и 2) мотивите стимули – служат като емоционален фон за реализацията на човешката дейност, всяка наша дейност е взаимодействие с други хора, което е детерминирано от особен вид мотиви, които се наричат социални. Терминът социални мотиви могат да се срещнат като социална мотивация или социална насоченост. Социалните мотиви детерминират взаимодействието между личностите при извършване на определена социална дейност. Съществуват 3 разновидности на социална мотивация: те са се обособили около изключително важната деметция – корективизъм, индивидуализъм.; индивидуалистични (егоцентрични) мотиви – човек постъпва преди всичко от гледна точка на собствените си интереси, пренебрегвайки интересите на други хора; -колективистични – човек постъпва, съобразявайки се с интериоризацията на групата, на общността, към която принадлежи собствените си интереси; делова мотивация – хармонично съчетание между първите две разновидности. При нея човек постъпва съобразявайки се със собствените си интереси, но в същото време зачита интересите на групата.
В групите с които ще работи могат да се открият и трите вида мотивация, но при всеки случай те ще се намират в различно съотношение, а може и да са равностойни.

Тема 13. Конформизъм и социално подчинение.
І. Социалното влияние и поведенчески промени – пръв изследването провежда Соломон Аш. Кои са факторите които принуждават индивида да се подчинява на груповия натиск? Експериментът е следния: група от 9 човека, като 1 от тях е изследваното лице – наивен субект, който не знае, че е изследван. Останалите членове играят специална роля. Пред групата се показват 3 отсечки, с различна големина. Участниците трябва да изравнят с еталон модел, който е несъмнено равен на средната отсечка. Изследваното лице последен дава отговор, като преди това всички останали дават грешни отговоли, целящи да окажат натиск върху него. 33% от отговорите на наивния субект са съгласие и приема идеите на грешащото множество. По този начин Аш доказва, че феномена конформизъм не се свързва с познавателни фактори, а със стремежа индивида да се причисли в групата. Идеята за социалното влияние Аш свързва с поведението.
Термини – социално влияние, власт, конформизъм, подчинение. Когато се използва социално влияние се има предвид социални ситуации, свързани със съгласието. Терминът конформизъм се свързва с подчинение на груповата норма, което лишава личността от активност. Мишел Фуко – според него властта не е насилие или подчинение, не е отказ от свобода. Насилието и подчинението са границите, вътре в които се реализира власт. Властта е действие, което влияе върху действията на другите. Всяка власт се конституционализира чрез насилието, но ситуацията на власт не е ситуация на насилие, а на съгласие. Свободата е предпоставка за наличието на властта.
Карл Гуитила – размишлява върху терминът конформизъм, като го определя като неавтентично отношение към другите. Конформизмът е стремежа на личността да бъде подобен на другите, но външно, избягва се солидарността или опозицията с другите. Той твърди, че личността лишава себе си от възможността да се реализира в общността. Човека – личност позволява на общността да вземе него самия. Конформизма носи уеднаквяване на индивида и е в основата на трагедията на новото време.
Социално психологически определения на конформизма:
Процес, в който индивида променя своята нагласа, за да бъде в хармония. Стремят се да придадат позитивно отношение на конформизма. Описват промяна на поведението на индивида, за да се извърши пряка заповед по легитимен авторитет. Конформизма е промяна в поведението или мнението на личността, в следствие на въображаемо или действително влияние. Социално понятие – промяна, оказано от пряк социален натиск. Личностни и социални фактори: характеристики на индивида, който е изложен на натиск; характеристики на групата; характеристики на индивида и групата.
Счита се, че жените са по податливи, мъжете са по-независими. По отношение на националността Милграм сравнява конформизма във Франция и Норвегия и норвежците са по-конформни, за разлика от държащите на своето мнение французи. Елиът Арансън в книгата си “Човекът социално животно” твърди, че хора с по-ниско самочувствие са склонни повече към конформизъм. Когато личността е сигурна в групата, тя повишава своята независимост. За конформизма се говори като личностна характеристика.
Характеристики на групата: значим фактор е броя на членовете на групата, които оказват натиска. Броят е правопропорционален на степента на конформизма. Ефекта на социална подкрепа се свързва с по-малък. Отношението група-индивид се свързава със стимулите в група-поощрение-наказание. По-голям конформизъм има в групите, които работят за обща награда. Друга закономерност е свързана с привлекателността на групата – ако е висока, висок е конформизма. Има връзка между конформизъм и групово членство – ще разделим на няколко етапа груповото членство: проучване – т.нар. потенциален член на групата – нисък конформизъм; социализация – нов член на групата – с8реден конформизъм; консервация – член на групата – максимален конформизъм; ресоциализация – маргинален член – понижаване на конформизма; бивш член – нисък конформизъм.
Стенли Милграм – 1974г. експериментира верификация на връзката между социално подчинение и авторитета. Верификация – процес на установяване на истината. Експеримента се провежда в Йелския университет. Наивния субект среща в лабораторията човек на средна възраст, който заявява, че ще е доброволец в експеримента. Изследваното лице след тегленето на жребий се оказва в робота на учител. Ученика е вързан на стол, на ръката му фиксират електродиод. Експериментатора обяснява че въпреки че електричеството може да бъде болезнено, няма да му навреди. Учителя е изведен в друга стая, която е със стълко. Той трябва да чете двойки думи и да проверява дали ученика ги е запомнил. При грешка подава импулси, които имат различна степен на сила като се стига до 450 волта (действително ток не е пуснат). Докато трае експеримента учителя е нервен и иска да спре, експериментатора започва от “моля продължете” до “трябва да продължите”. Предварително е помолено психолози да направят прогноза учителите ще стигнат до 180 волта (10% от тях) и никой няма да продължи по-нататък. Почти всички стигат до 255 волта, а 65% до край прилагайки масиран електрически ток на някой, който не реагира вече. Милграм въвежда 18 експеримента: близост на жертвата в пространството – когато има звукова връзка % се намаляват до 62,5%, а когато са в една стая 40% стигат до края, а когато има тактилна връзка % спадат на 30%; източници на власт и авторитет – когато експериментаторът отсъства от стаята подчинението е 20,5%, експериментът се провежда не в университет, а в изоставен завод – подчинението също спада; влияние на групата – когато индивидът има 2-3 съучастници. Данните показват механизма на социално подчинение при авторитет.

Тема 14. Социални, ролеви и междуличностни отношния.
Отношенията, при които хората общуват по между си в процеса на производство се наричат производствени отношения. Производствените отношения са: 1) обективни отношения - производствените отношения не зависят от субективните предпочитания на хората; 2) материални отношения – става въпрос за парично-стокови отношения между хората.
Социалните (обществени) отношения са съвкупност от идеологически, правни, морални, религиозни отношения, в които влизат помежу си хората и социалните групи. Социалните отношения зависят от производствените отношения. Те не надстройват/определят от тях. Социалните отношения са: 1) обективни отношения както и производствените, тъй като се надстроиват над тях; 2) идеални отношения, тъй като се надстройват над материалните.
Всички тези отношения са отношения между хората и социалните групи. От гледна точка на тези типове отношения хората се разкриват като изпълнители на предварително предписани роли. За да изпълни със съдържание социалните и производствени отношения човек изпълнява предварително предписана роля, например банкер, управител на фирма и т.н. Освен в социални и производствени отношения хората влизат и в ролеви отоношения. Те влизат в ролеви отношения, за да могат да изпълнят със съдържание социалните и производствени отношения.
Освен тези обективни социални, производствени и ролеви отношения съществуват и междуличностни отношения. По своята същност това са субективни личностни отношения на предпочитание/непредпочитание, харесване/нехаресване, симпатия/антипатия, в които влизат хората помежду си в процеса на своята дейност. Те са от емоционално-психологическо естество поради което не са обективни. Тези отношения зависят от самият човек. Самите междуличностни отношения са тези, които позволяват да се изпълнявят съответните роли. И обратното – благодарение на съществуването на социалните и ролеви отношения се разгръщат и междуличностните отношения. Следователно социалните отношения не могат да съществуват без междуличностните отношения. Реален израз на връзката между социалните и междуличностните отношения е общуването. Извън него е невъзможно съществуването на тези отношения. Именно живият контакт между хората прави възможно съществуването на социалните и междуличностните отношения.

Тема 15. Психология на общуването: информационна страна на общуването.
Един от основните елементи на общуването е информационния (предаване, приемане, съхраняване на информация). Това е най-елементарното равнище. Характерно за общуването е, че се губи информация, има способността да управлява. Една от основните характеристики на информация е интенционална – независима по отношение на своя материален носител, съдържанието не се променя, източника може да промени въздействието си. Губенето на информация е следствие от дефицит на управление. Естеството на информационния резултат е такова, че той има няколко звена, при които се губи информация. Дължи се на различните медиатори, които опсредстват възприемането на информация – фактори от външната среда (светлина, шум и др.), преноса на информация чрез неврологичната система до главния мозък (защото е материална). След преноса в главния мозък има т.нар. конструктивен процес (има зависимост от опит, възможност за реконструиране на образи).

Тема 16. Интерактивна страна на общуването.
Не се обменя само информация, а и действие (interaction - взаимодействие). Предполага се взаимодействие или обмен на действие. Взаимодействието може да има положителен (коопериране, сътрудничество, взаимопомощ) или отрицателен (противодействие, конкуренция, противоборство) момент (план).
Принцип на когнитивна консистентност – познавателна непротиворечивост и съвместимост. Когато хората си взаимодействат, то когнициите им обикновено са свързани с положителни действия. На този принцип е изградена Теорията за баланса (Хайнер), т.е. има сътрудничество. Ако две лица се харесват, то те са в единство по между си, ако не се харесват – няма да са в единство. Взаимодействията са: 1) балансирани – не се харесват, не са в единство, но няма конфликт; 2) небалансирани – харесват се, но не са в единство или не се харесват, но са в единство по принуда, а не доброволно. При взаимодействието между общуващите има т.н. механизъм на саморазкриване – хората при общуване се саморазкриват по между си. Закономерности (тенденции): 1) жените се саморазкриват повече от мъжете; 2) жените са способни да поемат повече саморазкриване; 3) ефект на диадата – колкото повече едната страна се саморазкрива, толкова пвече и другата също и обратно.

Тема 17. Социална перцепция и атрибуция. Фундаментална атрибутивна грешка (ФАГ).
Третата страна на общуването е перцептивната – процес на междуличностно възприятие. Когато си взаимодействаме с някой той е не само изпълнител на роля, но и личност с индивидуални характеристики. Търсят се причини за нашите и на другите постъпки, понякога се намират, а може и да са грешни. Този процес на търсене и намиране е процес на приписване на причинност на поведението (атрибутивен процес). Тък се губи много информация, ако атрибуцията е погрешна. Причини за погрешна атрибуция: 1) категоризация – при възприемането на социални обекти се влияем от опита, към коя когнитивна категория да отнесем обекта. При категоризация обекта “попива” характеристики на категорията на индивидуалносто съзнание. Колкото е по-голям опита, толкова е по-малка възможността обекта да “попие” неадекватни характеристики. Прекаленото уповаване на категориите е стереотипизация.
Винаги търсим причини за поведението и приписваме причини, при което се правят и грешки. ФАГ – погрешн приписване на причини, което води до някакво действие и резултата му. Причиността се приписва на субекти, но не на обективните обстоятелства, условия. Тенденсията причинността да се приписва на субекта е ФАГ. Има: персонализация (приписване на причината на едно лице) и деперсонализация (приписване само на ситуацията).

Тема 18. Ефект на първенството и ефект на ореола.
Действието на тези ефекти се явява при общуването, при което субектите се възприемат като личности. Резултат на тези ефекти е загубата на информацията.
І.Ефект на първенството – открит е от американсият психолог Аш, който в своите експерименти констатира, че първоначално получената информация оформя познавателната (когнитивна) рамка, през която приминава всяка по-следваща информация и по такъв начин оказва влияние на последващата информация. По съвременните изследвания доказват, че за непознат социален субект се оказва най-важна първоначалната информация постъпваща за него. Всичката останала информация се пречупва през първоначално постъпилата информация. Обратното – за познат субект най-важно се явява последната информация постъпила за него. Именно тя се явява определяща.
ІІ. Ефект на ореола - тенденцията е около първоначално създадения позитиван образ да се трупа само положителна информация, а негативната да се елиминира. Това се нарича ефект на ореола. Това е ореол създаден върху някакъв положителен образ.

Тема 19. Психологически детерминанти на асоциирането.
І. Същност – хората се обединяват в групи, защото така по-лесно биха постигнали опеделена цел. Човекът е създал държавата, за да му служи, да прави живота му по-лесен. Хората се обединяват поради рационални причини. Наред с тези рационални детерминанти съществуват и причини с чисто психологически характер. Наричат се още ирационални
ІІ. Психологически детерминанти: 1.Феномен – социално улеснение: въвежда се от Трайплет, който наблюдава много групи и открива, че когато хората са в група те постигат по-големи резултати. В групата се генерира латентна енергия, която помага за по-високото напрежение. Ефектите, който са основани на присъствието на другите Трайплит нарича социално улеснение. 2. Комфортност спрямо социалните влияния (Шери): когато станат членове на дадена група хората приемат нормите на тази група, т.е стават комфортни. Шери прави следния експеримент: залага на автокенетичния ефект (когато продължително гледаме в една неподвижна точка, започваме да си мислим, че тя се движи, променя големината си и пр.). Вкарва изследваните лица в една аудитория и им поставя за задача да гледат продължително една точка, която е абсолютно неподвижна. Въпросът, който им задава е “Какви движения извършва точката?”. Във втората част на ескперимента в групата има поставени лица, които казват как се движи точката. Това, което се наблюдава е, че останалите в групата се съгласяват с поставените лица. В третата част всички от групата влизат по отделно и тенденцията е същата като във втората част – всички казват, че точката се движи; 3. Потребност от социално сравнение (Феслингер “Теория за социалното сравнение”). Според него човек има потребност да се сравнява с други хора, защото му е нужно да поддържа една позитивна оценка за себе си. Човек може да се сравнява с други хора като се асоциира с другите в група. 4. Социално сравнение на емоциите: освен, че сравняват способностите си хората сравняват и емоциите си (Шахтер). Шахтер прави следният експеримент: наема поставени лица, които разказват в какво се състои даден експеримент. Извода е, че тези, които участват в експеримента не питат поставените лица по-отделно, а заедно, т.е хората се асоциират в групи и сравняват своите емоции 5. Референтност (Хаймън): у хората е налице тенденцията да сравняват своите действия с действията и поведението на хората членуващи в други атрактивни групи, който служат като пример за подръжание. 6. Идентичност: съществува его-идентичност и социална идентичност. Социалната идентичност е в основата на асоциирането. Теорията за идентичността е свързана с името на Х. Тейфъл. Той обособява две групи: 1)група на лицата надценили и 2)подценили точките. Той нарича тези групи минимални групи (хора обединени под несъществени признаци). След това кара членовете на двете групи да раздават награди и открива, че хората са по склонни да награждават хора от тяхната група. Това той нарича вътрешно-групово фаворитизиране. Извода е, че човек има нужда да се идентифицира в дадена група. Поради необходимостта от повишаване на самооценката човек се асоциира с референтна група. 7. Ефект на радост от обявената слава (Р. Циалоини). Дава на първата група изследвани лица тест за интелигентност. Обособява изследваните лица на две групи: 1)успели и 2)неуспели. След това им казва да опишат последната футболна среща. Извода е, че групата на успелите описват футболната среща с неутрални термини. Другата група описва футболната среща с термини, в които личи желание за асоцииране с победилият отбор. Следователно човек се асоциира с атрактивната група, т.е отразява славата; 8. Индивидуалните потребности – има много такива, които карат хората да се асоциират. Мърей говори за: 1) амбиции, реализация, престиж; 2) упражняване на човешка воля – домониране, противопоставяне; 3) потребност свързана с увреждане на другите – агресия, унижение; 4) от любов към хората – афилитивна – присъединяване, взаимопомощ.
 
Мнения: 41

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron