Разработки съобразени с учебната програма на проф. Милкова

Конспекти и разработки по Обща теория на правото, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Разработки съобразени с учебната програма на проф. Милкова

от Ani » Пет Сеп 26, 2008 5:53 pm

50.Юридически факти- обща характеристика. Теории

I. Понятие. Обща характеристика.

Юридическите факти представляват конкретни обстоятелства от реалната действителност (природна или социална), с осъществяването на които действащото право свързва настъпването на определени правни последици. Юридическите факти са релевантни за правото факти, те имат значение за него.
Върху плоскостта на ОТП се предпоставят определени изисквания по отношение на фактите от реалната действителност, за да се конституират те като юридически:
• юридическите факти следва реално да съществуват в действителността, а не да са илюзорни факти;
• следва да бъдат сетивно възприемани, и то
• въз основа на сетивата на нормално развито човешко съзнание
• те трябва да са значими за правото;

Но в крайна сметка законодателят е онзи, който решава кои точно фактически обстоятелства от цялостното многообразие от факти на реалната действителност ще следва да се конституират като юридически, като целта е те да доведат до възникването на определени правни последици.
Характерът на тези последици се определя на равнището на ОТП като възникване, изменение или прекратяване (погасяване) на правни отношения или до придобиване или загубване на определени правни качества.
Предназначението на юридическите факти в механизма на правното регулиране е да обслужват динамиката на правното регулиране. Те могат да се определят като своеобразни двигатели, лостове, посредством които се привеждат в действие правнитв норми- те „придърпват” правните норми към реалната действителност. Важно значение в механизма на правното регулиране имат онези юридически факти, посредством които се осъществява т.нар в литературата индивидуално правно регулиране (договорите)

• Юридическият факт е факт от действителността, установен в хипотезата на правната норма, който служи като критерий за преценка на житейските факти и като източник, за да се проявят субективните права и задължения, предвидени в диспозицията на същата норма.(Ташев).
• Терминът „юридически факт” се използва само от континенталната правна доктрина. Като негов синоним се употребява терминът „правнорелевантен факт”, а в българското законодателство се използва и терминът „факт с правно значение”. Терминът „нормативен факт” се използва като синоним на „юридически факт” Този термин е по точен, защото означава обстоятелството, че фактът се намира в правната норма и по-този начин се избягва възможността той да бъде смесен с конкретните житейски факти. Правната норма и юридическият факт следователно са две изходни опорни точки, на които се опира веригата от юридически съждения и умозаключения на континенталния юрист. (Ташев)

II. Теории

Разбирането за естеството на юридическите факти и тяхната роля в правото се формира през XIX век в рамките на догматичната юридическа теория. През изминалия XX век се появяват и други юридически теории, като особено влиятелни са две от тях- правно-социолигическата и правно-херменевтичната.

1. Според правната социология правото се заражда във фактите и може да съществува в тях, преди да бъде фиксирано от правните норми. Нормативното битие на правото, макар и най-важното, е само едно от битиетата на правото. Фактическото в определени случаи притежава нормативна сила, без да е необходимо да бъде предвидено като юридически факт в хипотезата на правната норма => ако фактическото придобива нормативна сила самостоятелно, а не чрез правна норма, то понятието „юридически факт” не е необходимо.
2. Правната херменевтика приема, че при прилагането на правото съдията се намира в херменевтична ситуация, защото той трябва да правораздава не на основата на правото и фактите, а на основата на техните знаци. Прилагането на правото следователно представлява акт на разбиране, на осъществяване на смисъла. Обосноваването на юридическите съждения не се извършва силогистично („подвеждане” на житейския факт под юридическата норма), както приема класическата догматична юриспруденция, а представлява съпоставяне на две интерпретации: на текста (правото) и квазитекста (факта). Юридическият факт в тази теоретична конструкция не е необходим, защото социалният факт (човешкото поведение) се интерпретира пряко, а не през призмата на установеното в правната норма.

51.Основни видове юридически факти

С цел да се обхване огромното многообразие от най-различни юридически факти следва да се направят различни класификации в зависимост от различните класификационни критерии.

1. С оглед различията в характера на правните последици, които настъпват от тях юридическите факти се подразделят на:
А) правопораждащи- пораждащи правни последици
Б) правопроменящи- изменящи правните последици
В) правосъхраняващи- запазват определено право на титуляра като заличават дейсъвието на други факти, застрашаващи това право (прекъсване по давност)

2. Отново с оглед характера на правните последици, което води до вписване на фактите в различните правни отрасли. Типични юридически факти са тези за конституционното право, за гражданското право, за административното право и др.

3. Юридическите факти се делят на
А) положителни- фактическите обстоятелства трябва да са налице, за да настъпят правните последици.
Б) отрицателни- правните последици се свързват с липсата на тези факти (пр. брак- липса на кръвна връзка).
4. Според характера на действиято им юридическите факти се поделят на:
А) факти с еднократно действие- съществуват само в момента или в кратък помеждутък от време. Юридическите последици настъпват само с даден конкретен случай (смърт, раждане)
Б) фактите-състояния се вписват продължително във времето, непрекъснато или периодично (брак, натрудоспособност).
5. Юридическите факти се поделят и на прости (състоят се само от един факт) и
сложни (състоят се от повече от един факт- фактически състав).

52.Правомерни юридически действия. Структура на правомерното юридическо действие

Важен класификационен критерий по отношение на юридическите факти е с оглед на това дали възникването на юридическите факти е резултат на проява на човешка воля и съзнание или не:
А) Юридически събития- юридически факти, чието възникване не е резултат от проява на човешка воля и съзнание (фактите от природната действителност- човекът тук е или пасивен обект на въздействие на природните сили или безпоощно оръдие на тези природни сили).
Б) Юридически действия- резултат от проява на човешка воля и съзнание- тук става въпрос за т. нар деяние- външно проявление на съзнателни психически прежиеввания посредством съответни мускулни или телесни движения- става въпрос както за действия в същинския смисъл на думата така и за бездействия. Юридическите действия в същинския смисъл на думата са проява на активно човешко поведение.Бездействията са правни форми на пасивно поведение.

Юридическите действия биват два основни вида- според това дали са в сългасие с изискванията на действащото право или не:
• А) Правомерни юридически действия- съответстват на правните предписания.
• Правомерните юридически действия са насочени към постигането на правен резултат, който е в съответствие с изискванията на правните норми. (Ташев)

II. Структура на правомерните юридически действия.

Правомерните юридически действия имат сложна структура. Те съдържат два основни елемента:
1. Субективен елемент- съзнателни волеви психически преживявания, които се извършват в съзнанието на субекта (воля);
2. Обективен елемент- манифестиране навън на тези вътрешно психологически процеси (волеизявление)
Между волята и волеизчвлението следва да има определена степен на съответствие . За нея се съди от позицията на нормално развито човешко съзнание- дали формата, е която се манифестира навън юридическото действие съответства на вътрешните психологически процеси. Особени правни проблеми тук не съществуват, когато става дума за т. нар формални юридически актове- актове, които могат да се извършват само в точно определена форма, фиксирана в действащите правни норми. Възможни са усложнения при неформалните юридически действия. При тях субектът сам избира формата, в която ще ги извърши в следствие, на което е възможно настъпване на несъответствие между воля и волеизявление. Неформалните юридически действия се вписват преди всичко в гражданското право.

53.Видове правомерни юридически действия.

Правомерни юридически действия- са юридически действия (резултат от проява на човешка воля и съзнание) съответстващи на правните предписания.
Те се подразделят се на три основни групи:
- индивидуални актове;
- юридически постъпки;
- действия, създаващи обективиран правен резултат;
• Най-важните и най-многобройните от правомерните юридически действия са индивидуалните актове. Това са правомерни юридически действия, при които е налице ясно изразена правнорелевантна воля на субекта да постигне съответните правни последици. Те се подразделят на държавноправни актове, административноправни актове, сделки, актове на трудовото право и др.
- Индивидуалният правен акт е изявление на волята, извършено с оглед да се постигне конкретен правомерен резултат, представляващ индивидуално реегулиране на поведението. (Ташев)

• Юридическите постъпки са правомерни юридически действия, при които действащото право свързва настъпването на съответните правни последици по силата на самия факт на волевото действие, по силата на самото воляизявление, независимо дали субектът на действието е желал настъпването на тези правни последици.

• Резултативните юридически действия са тези, при които правният резултат се обективира навън, той е относително самостоятелен по отношение на правното поведение (авторска дейност).

Правомерните юридически действия са насочени към постигането на правен резултат, който е в съответствие с изискванията на правните норми. Възможно е постигането на правния резултат да е пряко и да е волево желано от субекта на правото- в този случай се извършва индивидуален юридически акт. Възможно е обаче постигането на правния резултат да не е пряка цел и да не е волево желано от субекта на правото- в този случай се осъществява юридическа постъпка. (Ташев)


54.Неправомерни юридически действия. Видове. Заобикаляне на правото

I. Неправомерни юридически действия

Неправомерните юридически действия са тези, които не съответстват на изискванията на действащото право.

II. Видове

Те се подразделят на две основни групи:
А) Обективно противоправни деяния (правни аномалии) и
Б) Правонарушения.

Основанието на това подразделение е наличието или липсата на вина- субективно отношение на дееца към извършваното от него деяние и настъпилите от това деяние противоправни последици.
Правните аномалии са неправомерни юридически действия, при които липсва вината- невиновно неизпълнение на юридическите задължения. Те по принцип предизвикват правни последици, които се ограничават с възстановяването на нарушеното правно положение, с изпълнение на юридическо задължение- т.нар мерки за защита.
Правонарушенията са виновно извършени противоправни юридически действия (бездействия). Подразделят се на:
- деликти- в гражданското право
- административни правонарушения- в трудовото право
- престъпления- в наказателното право
Характеризират се с различна степен на обществена опасност. Вписват се в различни правни отрасли с различен юридически режим, а оттам и довеждат до настъпването на различни правни последици.


III. Заобикаляне на правото.

По дефиниция заобикалянето на закона представлява извършване на забранено от закона правно действие и постигане на забранен от закона правен резултат с помощта на едно или няколко „обходни” действия. От гледна точка на понятието за юридически факт заобикалянето представлява нетипичен юридически факт. И в този случай, както при привидността, страните не желаят да използват правните норми, за да реализират дадено свое субективно право, а се стремят да използват правното действие и правния резултат на една или няколко правни норми, за да блокират действието на друга правна норма. Последната чрез своята санкция би попречила на осъществяването на техния неправомерен интерес. Заобикалянето на закона извежда даден краен правен резултат, който противоречи на правните норми, но е неатакуем от гледна точка на позитивното право. При заобикалянето на закона участниците в правната сделка действат с ясното съзнание, че преследват неправомерна цел. При заобикалянето, за да се постигне правния резултат се извършват правни действия, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигнат и правомерни резултати. Резултатът, който страните целят е недопустим от правото и закона.


55.Фактически състав- понятие, видове.

I. Понятие

Фактическият състав представлява система от относително обособени, самостоятелни юридически факти, със слагането, на които действащото право свързва настъпването на определени правни последици. Състои се от разнородни относително обособени жизнени обстоятелства, всяко от които представлява самостоятелен юридически факт. Влизащите във фактическия състав юридически факти образуват цялостна система като крайният резултат настъпва, когато се сложат всички факти, фактическият състав като цяло.
Самата връзка между фактите се определя от природата и мястото на юридическите факти в обществените отношения като обвързването на фактите в юридическият състав се прави от законодателя.
Според характера на връзката между отделните факти фактическите състави се подразделят на:
• прости
• сложни
• смесени
При простите фактически състави няма значение редът, по който ще се наслагват отделните факти- важното е в определен момент всички те да са налице. При сложните фактически състави законодателят предварително определя реда на натрупването на отделните факти, те трябва да настъпват в точно определена последователност. При смесените фактически състави наслагването на част от фактите може да стане „свободно”, но наслагването на други факти може да стане само в точно определена последователност.
От гледна точка на обема на фактическите състави те се подразделят на
А) Завършени и
Б) Незавършени
Завършените фактически състави са тези, при които всички факти, които се включват в тях са вече налице т.е процесът на натрупването е вече завършен. С натрупването на всички факти настъпват и крайните последици- онези, които са свързани с фактическия състав като цяло.
Незавършените фактически състави са съставите, при които процесът на натрупването на фактите още не е приключил. При незавършените фактически състави не могат да настъпят окончателни правни последици.

56.Правни последици при незавършен фактически състав

Незавършените фактически състави са съставите, при които процесът на натрупването на фактите още не е приключил. При незавършените фактически състави не могат да настъпят окончателни правни последици, но при тях се пораждат т.нар. междинни правни последици.
Междинните фактически състави могат да бъдат различни в зависимост от природата на фактите. Върху плоскостта на ОТП те се подразделят на:
А) Поражда се състояние на правно очакване;
Б) Поражда се определена правна обвързаност между субектите, изразяващо се в определени юридически права и задължения;
В) Секундарно правомощие за собствени активни правни действия на заинтересования субект.
След наслагването на част от юридическите факти, естествено е да се породи и очакването на правните субекти да се сложат и другите юридически факти, а оттам и да настъпят окончателни правни последици.
Състоянието на определена правна обвързаност между правните субекти често намира израз в юридическо задължение за правните субекти да запазят статуквото, т.е да осигурят по този начин нормалното и естествено развитие на фактическия състав и настъпването на крайни правни последици.
Секундарното правомощие на собствено активно поведение е правомощие, което позволява на заинтересования субект да прояви правна активност, за да настъпят окончателните правни последици.


57.Презумпции в правото

Презумпциите и фикциите представляват особени правни фигури, посредством които става известно преработване на фактическата действителност. Това се осъществява като законодателят вкарва определени предположения. Тя са израз на определено усложнение в правния свят. Представляват предположения, но свързани с действащите правни норми.
Презумпциите в правото по своята правна същност са предположения, чието практическо приложение е свързано с процеса на доказването (presumption- предположение).
При презумпциите въз основа на съществуването или липсата на определени юридически факти се прави предположение (най-често от законодателя) за наличието или липсата на други юридически факти, имащи значение за решаването на определени проблеми на правното регулиране.
Характерно за презумпциите е, че в голямата си част онова, което се предполага, обикновено отговаря на обективната действителност. Това е потвърдено от нормалното развитие на живота, от цялостния опит на законодателя.
Презумпциите в правото биват:
1. Оборими- могат да се атакуват по съответния, предвиден от действащото право ред (презумпцията за бащинство).
2. Необорими- не могат да се атакуват и оборват по правен ред (презумпцията, че незнанието на правото никога не извинява).
Практическото значение на презумпциите в механизма на правното регулиране се свежда до прехвърлянето на тежестта на доказването.


58.Фикции в правото

Фикциите в правото имат своя корен в латинския глагол fingere- въобразявам си. При фикциите в правото трябва да са налице два основни елемента, които трябва да съществуват едновременно (кумулативно):
1. Субективен елемент (гносеологически)- засяга реално съществуващ факт;
2. Телеологически елемент- целеви;

Гносеологоческият елемент се състои от съзнателното обективно отклонение от реалната действителност. Субектът съзнателно се отклонява от реалната действителност, което означава, че той е наясно каква е тя, но приема нещо, което въобще не съответства на тази реално съществуваща действителност.
Телеологическият елемент е онова, което оправдава това съзнателно отклонение от реалната действителност. Свежда се до някаква особено значима цел на правното регулиране, заради която законодателят е мотивиран да приеме нещо, за което всъщност знае, че не е така. Но въпреки отклонението си от действителността крайните правни последици все пак много повече съответстват на логиката и идеалите на правното регулиране (фикцията с осиновяването).
Особено важно е, че отклоненоето от реалната действителност не е неограничено- границите му се предопределят от телеологическия момент.
При правните фикции конструктивното, творческо познание на законодателя толкова решително се наслагва, че моделира и преработва по определен начин самата действителност, с цел тя да се осмисли много по-цялостно и синтетично, което довежда до преобразяването на самите факти.
Така законодателят може да осъществи справедливо и много по-ефикасно правно регулиране, отколкото ако би приел действителността такава, каквато е.


59.Правни отношения- обща характеристика.

Посредством правните отношения реално сложилите се в социалната действителност конкретни юридически факти се обвързват с правните норми.
Правните отношения представляват възникващи въз основа на действащата система от правни норми индивидуализирана правна връзка между конкретни субекти на правото, която се създава с цел да се осъществи правното регулиране на конкретното обществено отношение посредством предоставянето на субективните юридически права и възлагането на субективните юридически задължения и която правна връзка в крайна сметка се гарантира от принудителната сила на държавата.
• Основна конструктивна характеристика на правното отношение е, че то представлява особена социална връзка. Тази връзка се слага между конкретни субекти на правото, които тук вече се наричат субекти на правоотношението. Участниците в правното отношение се „отнасят един към друг по определен начин”. В реалния живот няма субективно право ако то не е „право” по отношение на някого. И обратно няма задължение ако не му съответства определено право. По този начин в правоотношението намира ярко проявление предоставящо-задължаващия характер на правото.
• Изключително важно е, че правоотношението възниква въз основа на правните норми, но в процеса на правната еволюция има периоди (зората на възникване на правото; при крупни социални и ценностни промени в обществото), когато най-напред възникват правните отношения, а едва след това правните норми. Това се случва поради редица причини, които не позволяват на законодателя веднага и цялостно да отговори на изискванията на сложилата се действителност.
• Правните отношения са индивидуализирани правни връзки. Те възникват (изменят се и се прекратяват) въз основа на конкретни юридически факти като индивидуализацията на субектите на правоотношенията е различна, в зависимост от природата на правното отношение. Тя може да е двустранна, когато двете страни са точно определени (облигационните отношения), или едностранна- когато точно определен е само титулярът на субективното право, а правнозадължените лица не са точно индивидуализирани (вещните правоотношения). Върху плоскостта на конституционното право всички лица се конституират като носители на основните права и задължения.
• Основната задача на правоотношението в механизма на правното регулиране е да се реализира като главно средство, чрез което изискванията на правните норми се претворяват в поведението на конкретните правни субекти. А това се постига преди всичко посредством индивидуализацията, която те осъществяват на определените по общ начин в правните норми юридически права и задължения. Оттук и характеристиката на правоотношенията като своеобразни проводници на правна енергия, заложена в правните норми.
• Правоотношенията са феномен на правото. Посредством тях преди всичко се реализира регулиращата енергия на правото. Поради това несъмнено тяхното реализиране ще бъде гарантирано от принудителната сила на държавата след изчерпване на механизмите, имащи за цел доброволно изпълнение.
• Много от правоотношенията от момента на своето възникване и в продължение на цялото си съществуване са неделими от реално съществуващите фактически обществени отношения (авторските и изобретателските правоотношения). Но в други случаи най-напред възникват правоотношенията като чисти правни връзки, а те на свой ред сякаш притеглят реалното фактическо отношение (данъчните правоотношения).
• Правоотношенията са своеобразно средство за привеждане на правнорелевантната воля, въплътена в правните норми, върху плоскостта на субективните права и субективните юридически задължения. Поради това и главното в тяхната волева характеристика се предопределя от правнорелевантната волята на държавата, но по дефиниция възникването и осъществяването на правоотношенията предполага и възможности да се наложи правнорелевантната воля на самите субекти. Но правнорелевантната воля на субектите на правоотношенията се наслагва винаги при условията и в границите, определени преди това от действащите правни норми.


60.Структура на правното отношение.

Правоотношението има определен вътрешен строеж-съдържа три основни елемента, които си взаимодействат и взаимопроникват. Трите основни елемента са субекти, съдържание и обект.
• Субектите на правоотношението са конкретните реални участници в него. За да има правоотношение са необходими най-малко два субекта- носител на субективното юридическо право (оправомощен) и носител на субективното юридическо задължение (правно задължено лице).
• Субектът на правоотношението е качество, което в голяма степен е функция на по-основното качество- субект на правото. Субектът на правото може да се конституира като субект на правоотношението, ако отговаря на съответни изисквания, които се предпоставят и предварително са визирани в действащото право. Освен това един и същ субект на правото може да се конституира едновременно като субект на много различни правни отношения, които поради общата си правосубектност могат да се реализират едновременно в много посоки на правното пространство.
• Обект на правно отношение- онези явления и предмети от реалната действителност, по повод, на които се слага правното отношение т.е. към които са насочени субективните юридически права и задължения. Обектите на правото могат да бъдат най-общо казано онези ценности, които действащото право признава и конституира като правно значими ценности и като такива именно се поставят в основата на правната връзка.
Материалните и нематериалните блага, които се конституират като обекти на правоотношенията, по различен начин се обвързват с поведението на субектите на правоотношението. В едни правоотношения по правило обектите са налични, самостоятелно съществуващи блага, относително обособени и отделими от поведението на субектите на правоотношението (конституционните правоотношения, правоотношения на собственост). В други случаи обектите на правоотношенията не могат да бъдат реално обособени и отделени от действията на субектите на правоотношенията (трудови правоотношения). Много често обект на правоотношенията са различни вещи (вещни правоотношения), в друго случаи обектите на правоотношението са различни нематериални блага (авторските правоотношения), в трети- определени значими личностни ценности (име, свобода).
• Съдържанието на правното отношение има два основни аспекта- материален и юридически.
Под материално съдържание на правоотношението се разбира фактическото поведение на субектите на правоотношението, което може да се изрази в активни поведенчески актове и в бездействие.
Под юридическо съдържание на правоотношението- субективните юридически права и обвързаните с тях в т.нар корелативна връзка субективни юридически задължения.
Субективното юридическо право представлява мярата на позволено поведение, което се предоставя на оправомощеното лице с цел удовлетворяването на негов правнозначим интерес (чужд правен интерес), и като мяра на поведение е непосредствено гарантирана от корелативно обвързаното с това право, субективно юридическо задължение, а в крайна сметка и принудителната сила на държавата. То е мярата необходимо поведение, което следва да престира правнозадълженото лице в съответствие с изискванията на оправомощения и с цел удовлетворяването на правнозначимите интереси на титуляра на субективното право. В съдържанието на субективното юридическо задължение се включва властен императив- едно безусловно изискване, което се отправя към него, да следва предписаното му поведение. Ако правнозадълженото лице не реализира изискваното от него поведение (или не го реализира по съответния надлежен начин), правнозначимият интерес на оправомощения няма да се реализира или не ще се реализира така както трябва. Именно тази неотвратимост и безусловност на субективното юридическо задължение прави корелативно обвързаното с него субективно юридическо право правногарантирана претенция. Посочената неотвратимост е гарантирана от принудителната сила на държавата- ако правнозадълженото лице откаже да изпълни поведението, което се изисква от него, то тогава за него неизбежно ще настъпят и съответните неблагоприятни правни последици, в които се изразява юридическата отговорност.
Най-често субективното юридическо задължение се свежда до необходимостта правнозадълженото лице да престира активно поведение (трудовите правоотношения). В някои случаи субективното юридическо задължение може да има характер на бездействие (в правоотношенията на собственост), при тях центърът на тежестта пада върху субективното юридическо право. Юридическото субективно задължение може да се изрази и в задължение да се изтърпят мерките на държавно принудително въздействие (охранителните правоотношения, в рамките на които се реализира юридическата отговорност).
 
Мнения: 7

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта