05 .. Възникване и развитие на общата теория на правото

Конспекти и разработки по Обща теория на правото, съобразени с актуалното учебно съдържание.

05 .. Възникване и развитие на общата теория на правото

от Lady_Croft » Пон Сеп 24, 2007 4:21 pm

Въпрос 5:
Възникване и развитие на общата теория на правото


1. Правопознанието в Древността
Първи опити за правопознание въобще са правени още в древен Китай (Лао Дзъ, Конфуций) и в древна Гърция (Солон, Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Епикур). Откакто съществува правото като социално явление, т. е. от началото на човешката цивилизация, от възникването на първите държави, то поражда научен интерес и е предмет на научни изследвания. Характерно за този период е това, че няма обособена самостоятелна юридическа наука. С правото са се занимавали учени, които не са имали тясна специализация като юристи. Те са били философи, те са развивали цялостното социално познание, а не само юридическото.
Развитие на правопознанието има и в древен Рим (Цицерон). И там все още не съществува като самостоятелен вид правната наука. Но пък има вече специализирани практици юристи (напр. римските претори), които изследват правото с чисто практически цели.

2. Правопознанието през Средновековието
През Средновековието в Европа в развитието на правопознанието има два периода:
(->) I период:
През първия Папа Григорий VІІ разделя православието от католическата църква. Тогава господства схоластиката и формалнологическия метод в научното познание. През този етап Т. Аквински през ХІІІ век за първи път анализира видовете закони и видовете държавна власт. Този етап е свързан с развитието на каноничното право и най-важното за него е това, че през този етап правото след няколко века размирици, последвали падането на Римската империя, се възражда като средство за регулиране на обществените отношения, макар и да се разглежда от религиозни позиции и да се обвързва с религиозните канони и с папските аспирации към единна световна католическа държавност.

(->) II период:
През втория период към края на ХІІ век се появяват т. нар. "глосатори", а два века по-късно и т. нар. “постглосатори”. Глосаторите правят опити да създадат вечно, универсално, съвършено право на базата на частното древноримско право, а постглосаторите пък се опитват да пригодят древноримското частно право към тогавашната действителност, към практическите нужди на светските държави. Глосаторите и постглосаторите застават зад светската власт, противопоставят се на каноническото право и се опитват да ограничат стремежите на църквата към тотален социален контрол. Най-важното през този етап е това, че правото започва да се разглежда от светски позиции и с оглед на удовлетворяването на практически светски цели.

3. Правопознанието през Възраждането и Новото време
През Възраждането и Новото време правопознанието получава съществено развитие. Едва тогава правопознанието постепенно се отделя от философията като самостоятелен вид социално научно познание и впоследствие се разделя на отделни правни науки. Първите юридически науки възникват още през 14 и 15 век и са международното право, гражданското право, наказателното право и конституционното право. Към средата на 19 век се появяват още много правни науки, разногласието между които става нетърпимо, поради което се налага появата на една нова, консолидираща, “зряща” наука, която да обобщи, подреди, систематизира достиженията в изучаването на правото на отделните отраслови юридически науки в едно логическо непротиворечиво цяло. Тази наука е Общата теория на правото (ОТП).

4. Науката ОТП
Общата теория на правото се създава през 19 век, като се базира, възприема, развива и увенчава достиженията на правопознанието до този момент. През 1885 год. Адолф Меркер, германски професор по конституционно право, издава монография, замислена като системен увод в правото и представляваща по същество първия учебник по обща теория на правото. В тази своя книга той аргументира необходимостта и предмета на нова наука, наречена от него “Обща теория на правото” и различаваща се от конституционното, от гражданското, от наказателното право и от другите правни науки.
Новата наука се кръщава от него "теория на правото", а не "учение за правото", макар и по това време да е било изключително популярно всички свързано с изучаването на социума да се нарича “учение”. С това той е искал да подчертае общотеоретичен поглед на новата наука, който е изчистен от идеологически оттенък, нюанс.
Трябва да се прави разграничение между категориите "учение" и "теория". Те често се отъждествяват, а не бива. Учението и теорията са две различни форми на познание и не са тъждествени.
Разликата между тях е в 2 аспекта:
1) Tе се различават по своя обхват. Учението дава сравнително завършено обяснение на явленията като цяло, висока степен на абстрактност, докато теорията има по-тесен обхват, обяснява отделни страни, връзки, форми на функциониране на явлението, затова всяко учение е система от теории, обединени около един център.
2) Tе се различават според своята социална роля. От гледна точка на социалната роля учението е свързано винаги с определен светоглед, идеология и поради това е подвижна форма на социалното познание. Учението е фокус на идеологията, фокус на идеологическата интерпретация на обекта, и затова с промяната на идеологията се променят и ученията. Учението е по-подвижна форма на научното познание от теорията. За едно и също явление може да се изградят няколко учения. Т. напр. за държавата има теократично, етично, естествено-правно, класово, утилитарно, либерално и пр. учения. Теорията като форма на научното познание е по-статична и не се влияе от идеология, мироглед. Тя се формира на база на теоретични обяснения, действа по-дълго (например теорията на Аристотел на формите на държавно управление е в сила и до днес). Базира се на продължителни изследвания и формулира проверени и доказани от практиката знания. В държавознанието например са възприети теориите за суверенитета, за разделение на властите, за формите на държавно устройство и др. В правопознанието са възприети теории за правните норми, за правоотношенията, за правните субекти и пр.
"За да се възкачиш до Бога, трябва да слезеш в самия себе си." Виктор Юго
Аватар
Модератор
 
Мнения: 192

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта