11 .. Право и ценности ...

Конспекти и разработки по Обща теория на правото, съобразени с актуалното учебно съдържание.

11 .. Право и ценности ...

от Lady_Croft » Пон Сеп 24, 2007 4:30 pm

Въпрос 11:
Право и ценности. Правото като ценностно – нормативно отражение на действителността. Правото като ценност.


1. Право и ценности
Теорията за ценностите (аксиологията) намира съответно приложение и в областта на правото. Системата на правното регулиране включва разнообразни ценности, оценки, норми, социални институти. Правните ценности и оценки (в сферата на правосъзнанието) имат регулиращо значение. Правните норми от своя страна придобиват значение на ценности и стават обект на оценка. Те не могат да се обяснят пълно без понятията на ценностната теория. Ценностен характер придобиват и обхванатите от правото човешки постъпки, правното поведение на хората. Правотворчеството и реализацията на правото са области на човешката дейност с подчертано оценъчен характер.
Поради всичко това теорията на правото като наука включва в своя предмет на изучаване и изследване на правните ценности оценките в сферата на правото, ценностните аспекти на правните норми, критериите за оценяване на правото и други. Така се формира ново направление в общата теория на правото - правната аксиология. Ролята на ценностния подход е изключително важна - без него не може да се разкрие значението на правото в общочовешкия социален и културен прогрес, не могат да се разберат проявите на приемственост в правните институти, връзката между тях и социалните регулатори в обществото. Без този подход остават скрити преобразуващата роля на човешкото съзнание в сферата на правото, неговите личностни аспекти. Следователно при познанието на правната действителност ценностният подход не може да бъде преодолян.
В този ред на мисли е важно да се отбележи кои ценности представляват интерес за правото.
Правните ценности, това са всички онези ценности, които се отразят, залагат, инкорпорират и защитават от позитивното право. Статус на правни ценности могат да придобият различни факти и явления от материално и идеално естество – материални предмети и блага, обществени отношения, човешки постъпки, волеви феномени (мотиви, подбуди), идеи, идеали, цели, социални институти. Те са ценност за правото, защото се разполагат в основата на правото и на правния ред - пораждат като социално основание нормите на правото, закрепват се и се охраняват от правните норми, съставляват цел на правото и на неговите институти.
Не всички ценности на социалните субекти стават правни ценности. Правните ценности имат официален характер, също така и компромисен характер. Те лавират, търсят пресечната точка между общочовешките ценности, господстващите ценности и колективните ценности на политически господстващата социална група.
Особено голямо значение имат някои социални ценности, които с времето са придобили характер и на правни ценности. В качеството си на големи идеали те проникват в общественото правосъзнание и се превръщат в основни ценности на правото. Такива ценности са свободата, равенството, справедливостта, демокрацията, редът и сигурността, мирът. Те са едновременно идеали и реална човешка практика. В правото те се закрепват и в едното, и в другото си качество.
(->) Тези принципи и идеали са ценности, доколкото са свързани с човека, с човешката личност. Това означава не свобода, мир и т.н. изобщо, а свобода, мир и прочие за хората, за човешките личности. В качеството си на правни ценности те имат образа на юридически права и свободи на личността в индивидуалните и колективните прояви. Правната форма става тяхна налична или потенциална форма. В съвкупността си те очертават човека като висша ценност.
(->) Сред правните ценности Човекът и неговите естествени и неотменими права са най-голямата ценност. Той само по себе си е ценност от последна инстанция. Неговите естествени и неотменими права са същевременно самостоятелни, отделни правни ценности и отразяват други правни ценности.
(->) Правните ценности са сами по себе си диалектически противоречиви единства от обективно и субективно, абсолютно и относително, конкретно-историческо и общочовешко.
(->) Правните ценности се развиват прогресивно – това е резултат от прогресивното развитие на обществото.
(->) Правната система кореспондира с ценностната не само формално, в битието си на закон, но и но и битието на функционираща, реално регулираща система.

2. Правото като ценностно-нормативно отражение на действителността
Правото не е обикновено познавателно отражение на действителността, а особено - ценностно-нормативно отражение. Правото едновременно отразява вярно обективната действителност, и съдържа и отразява ценности. От оценките и нормите на правото се получава информация за дължимото поведение, за волята на държавата.

(#) връзка между правните ценности и правните норми
На системата от правни ценности кореспондира системата от правни норми. За правната норма правната ценност е основа, цел, обект на защита. Йерархията на правните ценности предопределя йерархията на правните норми. Всъщност тук е важно да се отбележи, че правото трябва да кореспондира на ценностната система не само при правообразуването, но и при правореализацията.
За правните норми е характерно, че:
- отразяват официалните ценности (тези, одобрени от държавата)
- йерархизирането на правните ценности става най-напред в общественото съзнание, след това в правните норми и в нормативните актове. Рангът на правните норми зависи от ценностите. Накрая ценностите се проявяват в правното поведение.
- едни правни ценности могат да бъдат цел на правните норми, а други - средства за изпълнението на правните норми
- възможно е да съществува закон, който се оценява като несправедлив, като неморален и т.н., тъй като противоречи на утвърдени в общественото съзнание (господстващи) ценности. Тогава се появява сериозен конфликт между господстващи и официални ценности. Справедливостта е ценност, но и законът е ценност. Проблемът тук е на коя ценност да дадем предимство. Във всички случаи правните ценности имат приоритет пред неправните. А при конфликт между правни ценности приоритетът е на тези, закрепени в юридически акт с по-висок ранг. Несъвпадането на ценностното с дължимото в правото е психологическият корен на правния нихилизъм. Позитивното право не винаги отразява господстващите ценности, което води до неговата непълна легитимност. Но пълното съвпадение между официалните ценности, закрепени в позитивното право, и господстващите ценности, не е необходимо и не е възможно. С приоритет са общочовешките ценности, като официалните ценности, залагани в правото, са необходим и разумен компромис между общочовешките, господстващите и колективните ценности.

3. Правото като ценност
Ценностите в правото водят към мисълта за самото право като ценност.
Ценностните аспекти на правните норми и ценностните аспекти на правото въобще се обясняват в последна сметка с телеологичния характер на човешката дейност и с алтернативността на човешките действия и постъпки. Човекът (или социалната група) в своята дейност и поставя и се ръководи от цели, за реализирането на които използва определени средства. Оценката го изправя пред варианти на поведение и същевременно предопределя избор му. В правните норми се моделират типични телеологически действия и се предвиждат алтернативи (на постъпки, на поведение).
Като социално явление, призвано да регулира обществените отношения, правото има характер на ценност, защото отразява , включва в себе си и закрепва ценности (пр. политически, морални, културни и т.н.) По този начин то се “включва в света на ценностите”, аксиологизира се. Важно е да се отбележи, че ценността в правото винаги е конкретно-историческа. Правото обаче притежава своя собствена, непосредствено свързана с природата, структурата и предназначението си социална ценност. Става дума за възможностите правото да осигурява ред и организация в обществото, в обществените отношения. Следователно правото като социална ценност е такова обществено, обективно-реално явление, което по своето съдържание отрича произвола и беззаконието.
Тук се налагат някои уточнения:
- правото е деонтонична (дължима) ценност, то има регулативен, вероятностен характер
- ценността на правото не се проявява еднакво при всички правни норми и правни институти
- тя се развива паралелно с еволюцията на самото общество
- тя е невъзможна извън действията на правните субекти, на организираните социални сили, на съответните институти по създаването и реализирането на правото
- невъплътени в правни норми официални ценности може да има само по изключения
- критерий за ценността на правото са развиващите се обществени отношения

Правото има двояко съществуване като ценност:
(->) Правото е ценност, защото отразява, включва в себе си и закрепва ценности (общи и специфично правни). Това т.нар. “инструментална ценност” на правото. Тя е вторична спрямо целите на обществото.
(->) Правото има и своя собствена, самостоятелна ценност - то внася ред. Това е т.нар. “субстанционална ценност” на правото. Тя зависи от това доколко то е ефективно, доколко защитава общочовешките ценности, доколко то наистина е най-значимият социално-нормативен регулатор.
"За да се възкачиш до Бога, трябва да слезеш в самия себе си." Виктор Юго
Аватар
Модератор
 
Мнения: 192

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron