11 .. Определение на държавата

[Assasiyah]

Въпрос 11:
Определение на държавата


Традиционното определение за държавата е свързано с теорията на Р. Йелинек за конститутивните елементи на държавата. Според нея съществуването на държавата предполага едновременното наличие на няколко елемента. Като цяло те разкриват същността на явлението държава. Тези елементи възникват исторически последователно. Тяхното общо наличие води до конституиране на държавата.

Според теорията за конститутивните елементи на държавата, тя се състои от 3 елемента: население, територия и държавна власт. Правото не е посочено като самостоятелен елемент, а е вплетено, явява се част от третия елемент – държавна власт. Правният ред е неотменима съставка на държавата.

Държавата се изгражда като всяка друга социална организация от 2 съставки:
>> социален субстрат;
>> социални регулатори (норми).

Съставните части и на обекта не са негови свойства. Елементите на съдържанието също не са негови свойства. Затова същността на държавата не може да се определи чрез елементите на нейното съдържание. Понятието за държава не трябва да се извежда от конститутивните й елементи. Все пак съдържанието обуславя признаците на явлението.

Държавата е организирана конкретна етно-социална общност. От една страна тя е във смисловата верига племе, народ, нация, т. е. има етническо проявление. От друга страна има социална структура, социална колективност, социална достатъчност, т. е. тя не е просто етническо, а е и социално явление.

Държавата е властно-правна социална организация. Конституиращото действие на властта и правото по отношение на държавата се изразява в използването им като регулатори. Те са средствата, чрез които етно-социалната общност се създава и поддържа като организация, като държава. Властно-правният характер на държавата произтича от властовия и правовия ред, които поддържат хомеостазиса й като социална организация. Властовият ред характеризира държавата чрез отношенията на властване и отношенията между властващите. Той се проявява като централизация и децентрализация на властта.

Правовият ред характеризира държавата чрез юридически признатата свобода в поведението на индивида. Организацията предполага ред и подчиняване на реда. В съвременната държава правовият ред поддържа равна свобода и равна несвобода на всеки гражданин. Ето защо можем да определим държавата като исторически обусловена властно-правна форма на самоорганизация на отделна етно-социална общност. Тя е самата общност, разглеждана като организация. Държавата е другото име на етно-социалната организация.

[AbuTalib]

Мога да се обзаложа всеки един професор на 1 срещу 10 000, че няма да може да каже кога за първи път се появява това понятие "държава" в какъв точно документ-юридически или друг. И още нещо-има ли разлика между държава и република. В Древен Рим е имало република, но кога се появява държавата там е отделният въпрос. Ако приемем, както други го правят, че държава и република са синоними на едно и също нещо, то тогава излиза, че при хан Аспарух сме били първата република. Да, ама не! Аз твърдя, че в никаква литература преди 852 година, е нямало и капка сведение за това понятие държава. то не е било познато никому! Питам Вас форумците, можело ли е преди 852 година да се оформят изречения с думата "държава". Пояснението тук, че била държавата етно нам какво си е само един напън на недоносени мозъци.

[atanassoff]

Ами виж, проблемът на теорията на държавата и правото като цяло е че понятията са почти и изцяло плод на съответната наука. Дали ще става дума за "държава", "право", "източник на право", "правен акт" - всичко е въпрос на лично мнение. А личното мнение се обуславя от фактори като кой на кого е бил ученик, какъв въпрос му се е паднал на изпит едно време, коя теза е общоприета и как да се обори така че съответният човек да се отличи като име и т.н. и т.н. и т.н.

И аз доста умувам над общотеоретичните въпроси и съм стигнал до извода, че най-целесъобразно е да се дефинират спрямо практиката. Дали ще е държава, общество, общност - зависи от социалния контекст. Така например "европейската общност" не е в никакъв случай понятието общност от преди 200 години, а какво остава за понятието държава от преди 1300 години. Въпрос на интерпретация...

[AbuTalib]

Вярно е, че преподавателите повечето интерпретират учени преди тях, и така ни натрапват, може би, придържането към еди коя си школа в правото. Що се отнася до етимологията на понятията, то философите са го установили преди нас, че всяко ново поколоние наслагва нещо от себе си върху оригиналното определение на понятието и така се стига след дълго време да едно коренно противоположно значение на понятието. Стига се до тъждество на противоположностите. Лично аз съм на мнение тази думичка "държава" трябва да я поразкараме от правната лексика. Имаме, както знаете, две понятия - и държавен и републиканкски бюджет. И което означава, че е напълно възможно да се разделим с това църковно понятие "държава". Казах църковно, защото юристите от Законодателното тяло на Ватикана първи са въвели това понятие. За нашите професори-достатъчно подсказах! Чакам ги да кажат нещо певече.

[atanassoff]

Ами ако мислиш, че правото има нужда от революция - да, може и да се разкара. Само че с обучението си ще установиш, че правото не търпи революции. То е изградено на съвсем друг принцип - имаме даден вид отношения между субектите - дали да ги уредим - ако да - създаваме норми, ако не - да си ги уреждат сами, колкото да не противоречат на морала и обществения ред.

Общественото да се оттърве от понятието държава е като църквата да се оттърве от понятието църква. Освен това "понятието" може да е рожба на тоя или на оня, но явлението е рожба на обществото. И то е родено много преди да се роди католическата църква. Ако беше толкова безполезно, нямаше да се ползва. Но дори от философска гледна точка да е непотребно, от юридическа гледна точка понятието държава е едно от първопонятията - държава, право, общество, отношения. Просто не може да бъде изключено току така, само защото не те кефи.

[AbuTalib]

Това е най-закостенялото понятие в правната лексика на всички, да не кажа"държави". Казваш, че революции в правото няма и не можело да има. Но с правни норми не се скрепяваха досега революциите? Не ме кефи, защото държавата винаги е била "особена тояга," и такава ще се остане. Но защо да пъдим Република от правната лексика?

[atanassoff]

Но с правни норми не се скрепяваха досега революциите?

Да - с правото се узаконяват революциите. Но правната система като понятия, институти и традиции не търпи революции в самата себе си.

Понятието "република" е по-илюзорно и по-наивно от понятието "държава". Но то е и форма на управление противопоставена на монархията. Така че да - трябва да си остане. Но ако монархия и република са видови, то "държава" е родовото понятие. И т.к. на тази основа ще възразиш, че тогава няма смисъл от него ако може да си говорим само с понятията република и монархия, ще отбележа само, че понятието държава включва в себе си много значения.
От една страна тя консолидира общностите в себе си въз основа на обща територия, общ пазар, обща фискална система, обща осигурителна система и т.н.
От друга страна държавата е носител на империума - общата власт над подчинените й субекти. По силата на тази власт се създават правните норми като такива, каквито ги разбираме днес. От империума правните норми черпят санкционната си сила - иначе си остават добри пожелания между неопределен кръг лица, което е опасно за гражданския и търговския оборот, за обществените отношения, свързани с крайни негативни явления като престъпления, безработица, епидемии и т.н.

Според мен именно от тук започва коренът на твоето недоволство, т.к. държавата доста ревностно пази властта си. Използвайки отделни правни и извънправни лостове тя гарантира по най-добър начин изпълнението към себе си. Това би било ок, ако тези активи тя преразпределяше на 90-100% към народа (суверена) от който черпи властта си. Но уви - дори не се осмелявам да гадая колко малка част отива в полза роду.

Така че дали ще го наричаме държава, римска империя, република или каквото и да е понятие - това, което изброих по горе ще е неговият смисъл. Следвоателно, спорът няма практически смисъл... (подобен вид спорове в ЮФ - бол, но както и да е). Така че приемам че идеята ти е преосмисляне на обществения строй като цяло. Но не съм сигурен дали си фен на глобализацията или точно обратното. Лично мое мнение е, че глобализацията не е нищо повече от повече централизирана власт в отделни региони на глобуса - Сащ, Далечен Изток, ЕС ... което пак води до гореописаното. А разбиването на властта на региони в решителна степен - чудя се каква полза - това значи повече индивидуални интереси, повече негативни социални явления (защото тогава цялата финансова и осигурутелна система ще бъде на локално ниво, което значи че ще бъдат по-слаби - а в БГ те са си икономически доста слаби).

Мисълта ми, може би малко неясна, е че трябва да се осмислят обективно плюсовете и минусите във всички случаи, защото аман от експерименти и новаторство. Народът ни точно от това се побърква вече поне 20 години. На някой от ония дето ядат кюфтета, карат мерцедеси и пр. му хрумва някаква идея и се втурват да я прилагат - важното е да има хляб, зрелища и обилно законодателстване. Никой не мисли за последиците защото те ще са след 4 години, когато я ги има въпросните чичковци, я не...

[AbuTalib]

От друга страна държавата е носител на империума - общата власт над подчинените й субекти.
Ето едно друго понятие, което се повтаря от много автори, без да пояснят неговия смисъл. Етимологически империум никой не разяснява, какво значи. Имало императивни норми. Би трябвало да означава, че това са норми, останали от императора, който ги и сътворил нявга?! Аз знам, че под императивни се разбират задължителни, но защо да не употребим този синоним, а другият-императивни.
Поради същата причина, поради която не одобрявам понятието държава, не одобрявам и понатието кодекс като равнозначно на закон. НС няма право да издава или променя кодекси. Само закони. Но юристите, които са обременени с категориите на преподавателите си твърдят точно обратното-кодексът уреждал по-голям дял от правната материя. Ами ТЗ е къде къде най-големият по обем, а не е кодекс? Вярно е, че така повелява ЗАН, но той не е основен закон, та да се съобразяваме с него. Иначе казано, Законът за нормативните актове търпи критика в тази насока, защото е облякъл невежеството си в правна форма. Кой акт е во-висш- закон или кодекс? След като закон урежда какво е кодекс, не може да се твъдди, че кодексът е по-висш закон.На подобни тъпотии съм се наслушал и нагледал по форумите, където всякакви юристи драскат.
В заключение, болна е цялата ни правна наука, за това е болна и цялата ни Република.
Лошо нещо е папагализмът, крайно лошо. Той не ти дава правото да мислиш самостоятелно, със събствения си мозък. И това малко зверче, папагализмът, е обладал почти 99 на сто от нашите учени, не само в правото.Голяма преписвация пада...

[atanassoff]

Империум означава власт (в правото - власт при регулиране на отношенията между субектите)

За кодексите и законите виж Закон за нормативните актове - там всичко е разяснено в няколко страници. Този закон масово не се чете от колегите - не мога да си обясня защо. Полезен е поради много причини. Няма да съжаляваш, че си отделил половин един час.

И НС има право да издава кодекси - виж в закона. Понятието е важно. ЗЗД и ТЗ са определяни като кодекси - меродавен е не обемът, а обхватът и начина на регулуиране на отношенията. Според мен те носят наименованието закони защото са общи закони (lex generalis) и не уреждат пълно кръга обществени отношения към който са насочени или важна част от него. Под пълно уреждане разбирай да са уредени всички правно значими обществени отношения - така че да са необходими единствено актове по прилагането на закона. Но ЗЗД е общ закон - специални спрямо него са десетки закони - Закон за защита на потребителите, Закон за особените залози, самият ТЗ е специален спрямо ЗЗД. А спрямо ТЗ са специални още около 10-тина съществени нормативни акта. Според мен затова не могат да се нарекат кодекси. Но може би съображенията са по-тривиални, знам ли...

Това е самостоятелна тема в рамките на юридическата техника. Не говоря че законодателният подход е най-рационален, дори напротив - много закони не трябва да ги има, много "наредби" са с ранг на закон, а в същото време първична уребда се дава с подзаконови актове, което е недопустимо по текста на ЗНА. Да не говорим и за актове по прилагане на актове по прилагане на Закон. Въобще куцо и сакато с квазиюридическо образование се блъска да пише закони.

[AbuTalib]

И НС има право да издава кодекси - виж в закона. Аз преди това бях писал, че цитирам ЗНА. Но там няма нормата, че НС издава кодекси, а че с кодекс се урежда и т.н. Освен това този закон е от 1973 г., а имаме нова основа-КРБ. Според мен, след като се приеме нова конституция,/ която е нещо като бетонната плоча в един блок/ трябва да се отменят веднага старите закони и си приемат нови / до новата плоча/. Предлагам да спрем тази дискусия, понеже ми е трудно да убеждавам човек, който стриктно опонира с теориите на стадентските си преподаватели. За тях аз най-общо мисля, че са обременени с невежество поради папагалщината.
Още при Юстиниян е имало кодекс, но това е било сборник от четири закона. При Наполеен-също-сборник от 36 закона- това е смисълът- СБОРНИК! У нас- кодексът е закон та закон.
Бъди жив и здрав!