19 .. Власт и суверенитет. Видове суверенитет ...
1 мнение
|Страница 1 от 1
19 .. Власт и суверенитет. Видове суверенитет ...
Въпрос 19:
Власт и суверенитет.
Видове суверенитет.
Национален суверенитет
1. Суверенитет и държавна власт
Суверенитетът и държавната власт са две различни социални дадености, които се намират помежду си в причинно-следствена връзка.
Суверенитетът е упражняване на обща воля, която установява властта (свободата да се вземат общозадължителни решения).
Властта е свободата, установена и ръководена от една обща воля.
Суверенитетът не е самата държавна власт, а неин легитимиращ източник. Държавната власт има право на съществуване, защото е резултат от общата воля на суверена, защото е суверенна власт. Суверенитетът не придава нито една нова характеристика на държавната власт. Върховенство, независимост, самостоятелност, неотчуждаемост и др. са характеристики на всяка всеобща социална власт (родова, племенна, държавна). Това, което разграничава съвременната държавна власт от господството, е нейната легитимност. На подчинението на подвластните се противопоставя свободата на гражданите, учредяващи държавната власт. Свободата се изразява в това, че всеки, който участва във формирането на общата воля, се подчинява на действията на властта не като наложени, а като предложени от самия него. Власт, която не е установена от суверена, е нелегитимна власт.
Суверенитетът, както го определя Русо, е формиране и изявяване на една обща воля. Общата воля не е сбор от индивидуалните воли, не е волята на всички. Общата воля е насочена към общия интерес, тя е подчинена на крайната цел – общото благо. Обратно, волята на всички е насочена към частния интерес и е само сбор от частни воля. Общото благо е държавната власт. Суверенитетът е волеизявление, чийто резултат е държавната власт.
Суверенитетът включва различни правомощия на суверена:
основното е установяването на държавната власт
поддържането, съхраняването на властта срещу анархията
суверенът може да участва непосредствено в реализирането на властта
той участва във формирането на субекта (или на част от него), който реализира властта
важно правомощие на суверена е контролът върху осъществяването на властта
Суверенът е организираната в държава етносоциална общност. Под влияние на Русо се приема, че суверен в една държава е нейният народ.
2. Видове суверенитет
В теорията се отделят 3 вида суверенитет:
национален суверенитет
държавен суверенитет
народен суверенитет
Различните наименования не почиват върху различни носители и различни суверенитети. Суверенът е само един – народът, но в трите посочени случаи той се характеризира от различни страни: като национална общност, като организирана в държава общност и като политическо тяло, вътре в самата държава.
3. Национален суверенитет
Националният суверенитет е правото на всяка отделна общност (етнос) да се самоорганизира по своя национален признак в самостоятелна държава.
Модерните държави са възникнали като национални държави и при тях националният суверенитет е и народен суверенитет и обратно.
Проблемът за националния суверенитет се поставя след Втората световна война и националният суверенитет се дефинира като “право на нациите за самоопределение”. Това право се осъществява чрез признаването на свободата на отделната национална общност да упражнява свой суверенитет.
Въпросът за националния суверенитет се поставя и в последните години на 20 век във връзка с разпадането на европейските многонационални държави – Чехословакия, Югославия, СССР. Отделните национални общности отказаха да са съносители на общия държавен суверенитет и установиха свой собствен национален суверенитет, чрез което обособиха свои отделни национални държави.
Власт и суверенитет.
Видове суверенитет.
Национален суверенитет
1. Суверенитет и държавна власт
Суверенитетът и държавната власт са две различни социални дадености, които се намират помежду си в причинно-следствена връзка.


Суверенитетът не е самата държавна власт, а неин легитимиращ източник. Държавната власт има право на съществуване, защото е резултат от общата воля на суверена, защото е суверенна власт. Суверенитетът не придава нито една нова характеристика на държавната власт. Върховенство, независимост, самостоятелност, неотчуждаемост и др. са характеристики на всяка всеобща социална власт (родова, племенна, държавна). Това, което разграничава съвременната държавна власт от господството, е нейната легитимност. На подчинението на подвластните се противопоставя свободата на гражданите, учредяващи държавната власт. Свободата се изразява в това, че всеки, който участва във формирането на общата воля, се подчинява на действията на властта не като наложени, а като предложени от самия него. Власт, която не е установена от суверена, е нелегитимна власт.
Суверенитетът, както го определя Русо, е формиране и изявяване на една обща воля. Общата воля не е сбор от индивидуалните воли, не е волята на всички. Общата воля е насочена към общия интерес, тя е подчинена на крайната цел – общото благо. Обратно, волята на всички е насочена към частния интерес и е само сбор от частни воля. Общото благо е държавната власт. Суверенитетът е волеизявление, чийто резултат е държавната власт.
Суверенитетът включва различни правомощия на суверена:





Суверенът е организираната в държава етносоциална общност. Под влияние на Русо се приема, че суверен в една държава е нейният народ.
2. Видове суверенитет
В теорията се отделят 3 вида суверенитет:



Различните наименования не почиват върху различни носители и различни суверенитети. Суверенът е само един – народът, но в трите посочени случаи той се характеризира от различни страни: като национална общност, като организирана в държава общност и като политическо тяло, вътре в самата държава.
3. Национален суверенитет
Националният суверенитет е правото на всяка отделна общност (етнос) да се самоорганизира по своя национален признак в самостоятелна държава.
Модерните държави са възникнали като национални държави и при тях националният суверенитет е и народен суверенитет и обратно.
Проблемът за националния суверенитет се поставя след Втората световна война и националният суверенитет се дефинира като “право на нациите за самоопределение”. Това право се осъществява чрез признаването на свободата на отделната национална общност да упражнява свой суверенитет.
Въпросът за националния суверенитет се поставя и в последните години на 20 век във връзка с разпадането на европейските многонационални държави – Чехословакия, Югославия, СССР. Отделните национални общности отказаха да са съносители на общия държавен суверенитет и установиха свой собствен национален суверенитет, чрез което обособиха свои отделни национални държави.
"За да се възкачиш до Бога, трябва да слезеш в самия себе си." Виктор Юго
1 мнение
|Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта