26 .. Видове разделение на властите. Същност ...

[Lady_Croft]

Въпрос 26:
Видове разделение на властите. Същност.
Власт, функции, дейности


1. Видове разделение на властите
Разделението на властите не е еднопланово. Съществуват 2 плана на разделение на властите в държавата:
разделение между суверена и субекта (държавния апарат)
Така, според чл.1, ал.2 от Конституцията на Република България, цялата власт се осъществява първо – непосредствено от народа и второ – от органите, предвидени в Конституцията. Суверенът е носител на властта, но той участва и в нейното реализиране. Суверенът участва по 2 начина в осъществяването на властта, взема 2 вида управленски решения, които дават съдържанието на пряката демокрация. Това са:
избори
референдум
С акта на изборите суверенът учредява държавната власт и я предоставя на определена политическа сила. От една страна суверенът определя конкретно своите представители, а от друга им делегира правото да реализират неговата власт чрез своите решения.
Референдумът е начин за осъществяване на пряко участие на гражданите в управлението на държавата. Въпреки, че националният референдум от теоретична гледна точка е висша форма на пряка демокрация, неговото практическо приложение е ограничено.

класическо разделение на властите между различните държавни органи
Вторият аспект на разделението на властите допълва първия. При него държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

държавните органи се разделят на представителни и на органи, които управляват без делегация – ex officio
Този трети вид разделение има значение при решаването на теоретичния спор относно съотношението “власти” – “функции”.

2. Власти и функции
Съществува спор дали разделението на властите е всъщност разделение на функциите.
Някои автори считат, че държавният апарат осъществява значително количество функции, които обогатяват дейността на трите основни титуляра на властта – Парламент, Правителство и Съд.
Други автори считат, че всяка власт е функция, но не всяка функция е власт. Според тях принципът на разделение на властите визира само трите власти, свързани с “битието” на закона – законодателна, изпълнителна и съдебна. Развитието на държавното управление води до създаване на нови титуляри на властнически функции – президент, Конституционен съд и други, чиито дейности обаче не са власт, а следва да се означат само като функции.

Разграничението между “власт” и “функция” се базира върху няколко пункта:
Функциите са насоки в дейността. Формите на дейност на държавния апарат са съдържание на функциите. Функциите са своеобразни “рамки”, които включват различни дейности, определяни като власт. Властите показват какво извършва държавният орган, каква е неговата основна дейност. В този аспект всяка от трите власти е и (част от) функция по държавното управление.
Властите трябва да се разглеждат не като дейности на държавни органи, а като правомощия. Държавният апарат като субект на властта действа като представител на суверена. Има държавни органи, които осъществяват властта на суверена пряко по негова делегация. Те са представителни органи. Има и държавни органи, които действат по служба (ex officio). Те не са представителни. Първите осъществяват власт, те са власти. Вторите не са. Те осъществяват само функции.

3. Дейности на властите
Както учението за народния суверенитет, така и учението за разделението на властите се развива непрекъснато и претърпява редица промени.
Разделение на законодателната от изпълнителната власт е налице само в президентските републики и донякъде при силни полупрезидентски режими.
При парламентарните републики има друг вид разделение. Парламентът е “власт”, а “изпълнителната власт” – Правителството – осъществява само дейност. От теоретична гледна точка изпълнителната и съдебната власти не произтичат от суверена. Но суверенът по този начин губи контрола си върху тях. Получава се парадокс – суверенът контролира властите, а дейностите са безконтролни.

Във връзка с дейностите на властта възниква и въпросът за характера на мандата на народния представител. Той бива 2 вида:
диспозитивен (свободен) – той изключва контрола върху дейностите (т.е. изпълнителната и съдебната “власти”)
императивен – той осъществява контрол върху дейностите; той задължава народния представител да представлява всички избиратели от своя район и да носи отговорност за това; той поддържа жива връзката между суверена и представителното тяло, докато свободният мандат по същество я прекъсва

Различието между власти и дейности предпоставя и неравенството между тях.
Идеята за равенство на властите почива върху влиянието на механицизма. Разглеждано като съвкупност от сили, обществото може да бъде в състояние на равновесие при равенство между силите – те трябва да са равни и да се възпират.
Разделението на властите се проявява като разделение на управлението, необходимо, за да осигури баланс между институциите. Единна в своето учредяване и съществуване, държавната власт се разделя в процеса на своето осъществяване. Парадоксално е, че парламентаризмът, който е основният двигател за разделението на властите, сега го обезмисля. Парламентарното мнозинство приема законите, избира правителството и участва във формирането на съдебната власт. Когато парламентарното мнозинство е еднопартийно, институционалното разделение на властите се събира в партийното управление.