35 .. Държавата на атрибутивно ниво. Държавност

[Lady_Croft]

Въпрос 35:
Държавата на атрибутивно ниво.
Държавност


1. Държавата на атрибутивно ниво
На атрибутивно ниво държавата се проявява като съвкупност от обществени отношения и връзки между населението в границите на нейната територия.
Многостранните цели и интереси на индивида, определят неговото участие в различните социални групи. Човешкото общество е структурирано в различни колективности, най-общата и основна сред които е държавата. Държавата съществува чрез съвкупността от реални действия, чрез съвкупността от обществени отношения и връзки.
Отделните социални общности дават организационен израз на обществото. Всяка общност е структурирана с оглед на определена цел. Преследването на целта предполага и налага обединяването, насочеността и единството на социалните действия на нейните членове. Единството на социалните действия е единство в обществените отношения и връзки между членовете на дадена общност.
Държавата се обективира като единство в разнообразни социални отношения. Съвкупността от подредени разнообразни и разностранни обществени отношения разкрива атрибутивното ниво на проявление на държавата, нейното съществуване като един порядък на човешкото поведение. В този план тя съществува като държавност.
Така поставен, въпросът би могъл да доведе до отъждествяване на държавата с обществото, което е неправилно. Обществото съществува преди и извън държавата. Държавата има граници, обществото – не. Държавността е система от осъществявани по определен начин обществени отношения, чрез които съществува като отделна социална колективност.
Единството в съвкупността от социални действия показва общото, което характеризира държавата на това ниво. Особеното, което е присъщо само на държавата и я отличава от другите социални общности, е начинът на постигане на единството, начинът на определяне на реда в обществените отношения, който тя използва. Особеното произтича от нейната властна и правна характеристика.

2. Властна характеристика на атрибутивното ниво на държавата
За разлика от другите социални общности организиращото действие на държавната власт се простира върху разнообразен кръг от обществени отношения. Държавата нормира от една страна както междуличностните, така и междуобщностните отношения, от друга страна както частните, така и публичните отношения.
Държавната власт установява единство в многообразната съвкупност от обществени отношения по два начина:
саниране
Държавата допуска проявата в обществения живот на значително количество традиционни, народностни, религиозни и прочие отношения, които са израз на един спонтанен ред. Санирането на спонтанния ред в този кръг от отношения може да получи и изричен законов израз.
регулиране
Регулативната функция определя и задължителния ред в отношенията, които са предмет единствено на държавно регулиране. Върховенството на държавната власт позволява нейната регулативна намеса и в сферата на спонтанния ред, която по правило тя само санира. Така свободата на вероизповеданията се свърза със забраната за използване на верските убеждения за политически цели, свободата на идеологиите се съпътства от забраната за обявяване на някоя от тях за държавна и т.н.

Политическият характер на държавната власт извежда на преден план политическите отношения в съвременната държава. Те стоят в центъра на всяка държавност без да са единствените и основните. Тяхната централна роля произтича от това, че посредством тях се формира и осъществява държавната власт.

3. Правна характеристика на атрибутивното ниво на държавата
Другата особеност на атрибутивното проявление на държавата произтича от нейната правна организираност. За разлика от другите социални общности, в държавата всички съществени социални отношения и връзки, изграждащи държавността, са подредени по общозадължителен начин от правото. Редът в отношенията се осъществява чрез правото. Именно чрез правото индивидите получават качеството на участници в държавно регулираната сфера на обществения живот, както и общите правила (правните норми), които определят тяхното дължимо поведение като страни в държавно регулираните отношения. Тези обществени отношения се реализират като правни отношения.

Правото регулира както частни отношения, така и публични отношения. На тази база се обособяват двата дяла на съвременното право – частно и публично.
Частното право урежда отношенията в гражданското общество.
Публичното право урежда неполитически и политически отношения.
В кръга на неполитическите публични правоотношения влизат отношенията между държавни органи и граждани и държавни органи и общности, имащи за предмет публичните права и задължения на субектите. Тук се включат и отношенията между държавните органи.
В кръга на политическите отношения, уредени от публичното право, влизат отношенията между гражданите и политически формиращите се държавни органи, между политически субекти и държавни органи и между политически обвързани държавни органи.

4. Държавността
Държавността е най-дълбокото проявление на държавата. Тя оказва трайно влияние върху субстанционалното и институционалното проявление на държавата.
По отношение на субстанцията държавността става определяща, защото всеки човек се социализира върху основата на съответната държавност. Неговият общосоциален ценностен модел е нейно отражение.
Държавата като институция от една страна утвърждава държавността, а от друга се крепи върху нея. Ето защо е възможно държавата да не съществува като институция, да са ликвидирани държавната власт и националното законодателство, но да се запази държавността. Така през Средновековието на 2 пъти е прекратявано институционалното съществуване на България, но това не довежда до унищожаване на българската държавност. Тя се съхранява и на нейна основа отново се създава българската държава.