Лекции трудово право

Трудови и осигурителни правоотношения. Субекти на трудовото и осигурително право. Разлика между трудово и служебно правоотношение. Задължително и доброволно осигуряване. Осигурителни вноски. Нормативна уредба.

Разработки по трудово право

Разработки по осигурително право

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:30 pm

87. Правни последици от участието в законна и в незаконна стачка
Незаконна стачка
Нарушаването на правната уредба на стачката в КРБ и в ЗУКТС прави стачката незаконна.

Стачката може да бъде призната за незаконна само на основания, предвидени в закона. Те се извличат от случаите, при които стачката е забранена. Те са изброени в чл.16 т.1-7 ЗУКТС. Тази стачка е проведена в нарушение на правни забрани.

Недопустими искания:
І Когато противоречат на КРБ
1. Със стачка не може да се иска изменение на КРБ, нито да се предявяват искания, които противоречат на нейните разпоредби. Р+Сл могат да поставят въпроса за изменение на КРБ- на общо основание като граждани, на други места и с други правни средства: на събрания, митинги, в печата, чрез събрания, митинги, референдуми и др. при упражняване на политическите има права по чл.42-43 КРБ. Исканията при стачката могат да имат и политически характер и това би довело до нейната незаконност.
2. Забранени са стачките, с които се предявяват политически искания- за промяна на държавната власт и органите,които я осъществяват, на формата на управление, за дейността на политическите партии. Такива искания гражданите могат да издигнат при упражняване на други техни права. Не са политически исканията за промяна в икономическата и социалната политика на правителството, защото с тази политика са свързани интересите на Р+Сл . Такива стачки са законни и допустими.Забраната на политическите стачки следва пряко и по аргумент за противното от чл.50(1) КРБ- КРБ изключва стачката като средство за защита на политическите интереси и искания. Уредбата в ЗУКТС е дадена за изчерпателност, а и защото по времето на приемане на закона не беше налична уредба за стачките в КРБ, която бе дадена едва в КРБ’91 г.
3. Забранени са и стачки за решаване на индивидуални трудови спорове. За тях има друг ред в КТ. Обществено неоправдано е организирането на стачка за решаване на индивидуални ТС.

ІІ Нарушване на процедурата
1. Нарушване на изискванията за водене на непосредствени преговори- това са императивни изисквания
2. Нарушаване на реда за обявяване на стачка

ІІІ Нарушване на изискванията относно минималните дейности

Незаконни са и стачки по време на природно бедствие и свързаните с него спешни и неотложни спасителни и възстановителни работи. Природни бедствия са: земетресение, наводнение, безводие, снежни бури- непредвидими и непреодолими от волята на човека природни сили, които имат значението на непреодолима сила. Характерът им на бедствие се дължи на унищожителното и разрушителното действие, което засяга голям брой хора, значителни имущества и е в големи мащаби. Те се обхващат от понятието за криза по смисъла на чл. 2 ЗУК.
Забраната продължава не само по време на събитието, а и след това- през времето, необходимо за ликвидиране на последиците.

Отменена е забраната за стачки от заетите в електростопанството, с производството, разпределението и снабдяването с електроенергия, съобщенията и здравеопазването, но е въведена усложнена процедура за тях.

Не се допуска стачка в системата на МОВС, МВР, съдебните, прокурорските и следствените органи. Правното положение на лицата, които служат в тези органи на държавна власт, се урежда от ЗДСл, специални административни закони ( ЗОВС, ЗМВР), ЗСВ. Но тази разпоредба на ЗУКТС запазва и известно трудовоправно значение, която се отнася за лицата в тези ведомства и организации, които работят като Р+Сл по КТ. Забраната за стачка за тях произтича от т.6 на чл.16 ЗУКТС ( за лицата в системата...). Тези „ граждански лица „ и „ административен персонал” учасват в осъществяването на дейността в тези сфери и забраната важи и за тях. Посочените дейнсоти са включени в кръга на забраните по един общ признак- голямата обществена значимост на развиваната от тях държавна, властническа дейност за националната сигурност, правораздаването и обществения ред в страната за защита на сигурността, правата и законните интереси на широки слоеве от обществото.

В последните години в стачната практика у нас се появиха и познатите в Западна Европа „ окупационни стачки” .- при коит стачкуващите не само преуствановяват изпълнението на трудвоите си задължения, но и окупират цялото предприятие, поделение, при което не позволяват достъп до работните места на нестачкуващите и на РД и техните пред-ли. Тези стачки са незаконни. Те превишават законивите граници и са грубо нарушение спрямо нестачкуващите Р+Сл. Те са нарушение и на чл.12 (2) . Те са посегателство на конституционното право на собственост и на имуществените ценности на РД в предприятието, върху неговото право да упражнява надзор и да поддържа в изправност съображенията в предпритието. Така могат да се причинят големи щети на РД и това е вън от целите и предназначението на стачката.

По своята правна същност незаконната стачка е противоправно деяние. Тя е съчетание на действие и бездействие, като бездействието доминира. Съдържа и други елементи на действие: предявявания на искания извън позволените от законодателството.
Характерът им на противоправни деяния се извлича от нарушението на чл.16 , който защитава висши обществени ценности.
Незаконната стачка е вредоносно правно явление.
Вината не е конститутивен белег на незаконната стачка.Достатъчно е само да се установи противоправността й, за да се обяви нейната незаконност. Вината има значение за юридическата отговорност на организаторите и участниците в нея. За налагането й е нужно да се установи тяхната лична вина.

Незаконността на стачката се установява по реда на съдебното исково производство. То се поставя в ход с предявяване на искане за установяване на незаконността й. Правото на иск се установява в чл.17(1) – РД и Р+Сл, които не стачкуват, могат да предявяват иск за установяване на незаконността на обявена или започнала стачка(ищци по спора за незаконност на стачката). Това е установителен иск за незаконността на стачката( недопустим е установителен иск за законността на стачката поради липса на правен интерес- законът презумира законността й).
Активно легитимиран е РД, при когото е обявена , започнала или проведена стачката. Когато стачката се провежда в негово поделение, искът може отново да бъде предявен от РД, в предприятието на когото се намира съответното поделение. Но ако РД е поделение, то може да бъде и ищец в спора.
За активно легитимираните Р+Сл е без значение дали преди това са гласували „за” или „против” провеждането на стачката. Но когато искът се предявява за обявяване на незаконността на обявена, но още непроведена стачка, активната легитимация е на Р+Сл, които не са участвали в гласуването или са гласували „против”.
Когато стачката е обявена и проведена само в едно поделение, правото на иск е на Р+Сл от това поделени, които не са участвали, както и на Р+Сл от другите поделения,които не са стачкували.
Искът може да се предяви и съвместно от активно легитимираните РД и Р+Сл по пътя на субективното съединяване на исковете- обща искова молба: ще е налице факултативно активно другарство, защото правата на ищците произтичат от едно и също основание.
Ответници са стачкуващите. Те трябва да бъдат поименно посочени като ответници- пасивни другари в процеса, колкото и да е трудно практически тяхното установяване и посочване.
Според съдебната практика по преценка на ищеца искът може да се предяви и само срещу някои от участвалите. Най-често това са членовете на стачния комитет – тези членове, които са участвали в стачката. В случая не е налице задължително необходимо другарство по ГП, което изисква еднакво решение спрямо всички другари, а обикновено другарство, при което делата могат да бъдат решени различно. Последиците ще настъпят само спрямо ответниците по процеса- за другите участници ще остане да важи презумпцията за законност на стачката.

Искът се предявява за установяване на незаконността на обявена, започнала/ завършила стачка.Идеята е да се обхване стачката в състояние на „фактическа и юридическа осезаемост”. Стачката е обявена в момента , когато е взето решението за обявяването й и то е съобщено на РД. Започнала е в момента, когато Р+Сл са преустановили временно изпълнението на трудвоите си задължения. Завършила е, когато Р+Сл са преуствановили прекратяването на работата и са подновили изпълнението на трудвоите си задължения. Завършването може да настъпи на различни основания.
Законът цели да създаде по-големи възможности за установяване на незаконността на стачката.
ЗУКТС не предвижда срок след приключване на стачката, в който искът може да бъде предявен. Прилага се общият 3-годишен срок за предявяване на искове по ТПО.
Исковете са подсъдни на окръжните съдилища. Това е отклонение от правилото за подсъдността на трудовите спорове на районните съдилища поради тяхната голяма социална значимост и сложност.
Местната подсъдност също съдържа отклонения. Искът се подава пред окръжния съд по седалището или местожителството на РД, който най-често е ищец в процеса, а не по местожителството на ответника. Седалището на РД е седалището на управлението на РД. Когато страна по спора са повече от един РД и те имат седалище или местожителство в различни съдебни райони, искът се предявява по техен избор пред един от съответните ОС.
ОС разглежда споровете в състав от един съдия. Исковете се разглеждат в открито заседание по реда на ГПК (редът на общото исково производство пред първата инстанция). Разглеждането на делото става със задължително участие на прокурор. Законът установява 7-дневен срок за разглеждането на тези дела от съда, който е инструктивен и често се превишава. Съдът трябва да постанови решението си в 3-дневен срок след приключване на разглеждането на делото,като този срок е инструктивен.

Процесуална природа на иска
Съдебната практика го определя като установителен. Но процесуалната природа на иска се определя от естеството на материалното субективно право, което се предявява с него. По юридическата си природа материалното право, което се предявява с този иск, е субективно преобразуващо трудово право. Промяната, извършена с упражняването на едно субективно преобразуващо право, каквото е правото на стачка, може да се изменя само с друго, противоположно на него и със същата правна природа и интензитет преобразуващо право. Това е „реактивно право” на упражненото „ активно” материално право на стачка. Когато съдът е сезиран с искане за признване на незаконни промени, той е длъжен да се произнесе и да възстанови последиците от тях, доколкото според естеството на промените това е възможно.
Когато с иска се оспорва незаконността на обявена стачка, исканата промяна се състои в това стачката да не бъде проведена. Тази промяна е съществена. Когато се оспорва незаконността на започнала стачка, ищецът иска нейното преустановяване. Когато се предявява иска за признаване на незаконността на завършила стачка, с иска се иска да се премахнат последиците от незаконната стачка : времето на участие да не се признава за трудво стаж, поведението на Р+Сл , които са участвали, получава правната квалификация на дисциплинарно нарушение, за което може да се налага дисциплинарно наказание, включително дисциплинарно уволение, стачката от солидарност се квалифицира като незаконна.
Искът по чл. 17(1) е конститутивен. Употребеният израз установяване на незаконността на стачката е не белег на процесуалната природа на иска, а искане за промяна в правната квалификация на стачката от законна в незаконна, каквато ще я направи съдебното решение, с което искът се уважава.
Съдебното решение, с което се уважава иска, има преобразуващо действие. То превръща със силата на пресъдено нещо стачката в незаконна, а съдебното решение, с което искът се отхвърля, има декларативно действие: утвърждава със силата на пресъдено нещо законосъобразността на стачката и настъпилите последици от нея.
Тези решения подлежат на въззивно обжалване пред апелативните съдилища и на касационно пред ВКС.

Признаването на стачката за незаконна поражда важни обществени и правни последици. Обществените последици се изразяват преди всичко в накърняване надоверието в организаторите на стачката, а това се отразява и върху престижа на съответната СО.
Правните последици са неблагоприятни и се понасят от Р+Сл, участвали в стачката. Те са:
А. дисциплинарна отговорност на Р/Сл, участвал в незаконната стачка, след като се установи виновното поведение на този Р/Сл
Б.времето, през което Р/Сл е участвал в незаконната стачка, не се признава за трудов стаж
В. за времето, през което е участвал в стачката, този Р/Сл няма право на обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване- през това време не е обществено осигурен. Може да получава обезщетение само от доброволното осигуряване.
 
Мнения: 132

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:30 pm

88. Локаут

Законодатялт полага усилия да гарантира реалното осъществяване на правото на стачка освен чрез механизмите на неговото упражняване, още и чрез някои специфични задължения, които възлага на РД. Те, формулирани като забрани, са:
1.забрана на локаута
2.забрана заприемане на нови Р+Сл

Същност на локаута
„Локаут” е английска дума и буквално означава „ затварям”, „заключвам”. В случая тя означава преустановяване на дейността на предприятието и недопускане на Р+Сл до него.

Локаутът в възможното ответно средство на РД срещу стачката на Р+Сл. Ответно е, защото е реакция срещу тази стачка, при което РД да затвори предприятието и да уволни Р+Сл, които стачкуват, за да упражни натиск върху тях и да ги застави да преустановят стачката. Ако той бъде допуснат, би довел до тежки последици за Р+Сл. Чрез него те могат да бъдат поставени в по-тежко положение от това, в което са били преди стачката, и от положението, в което биха били, даже ако исканията им не бъдат удовлетворени. Допустимостта им действа като заплаха и ответен натиск.
Чл. 20 ЗУКТС забранява локаута.

Локаутът по българското законодателство обхваща две групи правни действия на РД:
1. преустановяване на дейността на предприятието или на част от него- при прекратяване на дейността на предприятието или на негово поделение ще се следва редът за прекратяване в съответните закони или в други нормативни актове. Законът изхожда от разбирането, че за РД ще бъде по-лесно да направи това, като го предизвика и предприеме необходимите действия за реалното му осъществяване. Срещу това действа забраната на чл.20. Това е едното нейно социално оправдание. Другият й смисъл е, че такива действия не могат да се предприемат и от органа, който е компетентен да приеме правно валидно решение за преуствановяване на дейността на предприятието. Тази забрана е насочена към всички РД.
2.уволнение на Р+Сл. Тази забрана е обща и се отнася до всички основания за уволнение в чл.328 и 330. Но на други основания ТПО с Р+Сл, които стачкуват, могат да бъдат прекратявани. През времето, докато действа забраната на чл.20 ЗУКТС, те могат да се прекратят по чл.325, по инициатива на Р/Сл със или без предизвестие по чл.326 и 327. Законът цели да забрани определени едностранни действия на РД.

Специфичното за локаута, което е в основата на неговата забрана, са специалните цели, с които трябва да бъде извършено преустановяването на дейността на предприятието и на уволнението . Тяхното наличие определя специфичния „антистачен animus”. Рд не може да извършва посочените действия с цел: 1. да предотврати или преустанови стачката; 2.осуети удовлетворяването на исканията.
Общата насоченост на тези цели в чл. 20 е тези действия да не бъдат мотивирани от стачката и да не попречат на найеното нормално протичане и да не бъдат използвани те срещу законосъобразното право на стачка.

Всяка от тези цели има специфично правно съдържание.
Целта за предотвратяване или преустановяване на стачката
Това значи прекратяването на дейността на предприятието или на част от него да не бъде насочено към отказ на Р/Сл от упражняването на законното им право на стачка под натиск на РД. Хипотезите са две.
Едната хипотеза е насочеността към предотвратяване на стачка, която се подготвя. РД е вече уведомен за стачката, но тя все още не се произвежда ефективно. Идеята е да не се допусне стачката да се проведе реално.
Втората хипотеза е насочеността на тези действия към преустановяване на стачката. Тя предпоставя ефективно започнала стачка и РД предприема действия, с които цели преустановяването й. В тази хипотеза най-важно е да се установи намерението, с което той действа. Редки ще бъдат тези случаи, когато това намерение открито се обявява. По- често тези цели се провеждат открито- напр. под формата на реорганизация на производствената дейност. Нужно е целта да се извлича от обективните действия, от резултата, до който те водят, от въздействието им върху стачкуващите.

Целта за осуетяване удовлетворяването на предявените искания
Чрез мерките по чл.20 удовлетворяването на тези искания може да се осуети чрез различни начини: като се закрие предприятието или съответното негово поделение, чрез уволнение на Р/Сл, чрез психологически натиск върху тях. Крайният резултат, който се цели, е неудовлетворяване на исканията. От тази гледна точка трябва да се преценяват предприетите мерки.

Тези цели са алтернативни, а не кумулативно установени.

В светлината на тези разсъждения едва ли във всеки случай на уволение по чл.328 и 330 може да се постави въпросът за нарушаване на забраната на локаута. Някои от основанията за уволение по своята същност исключват наличието на целите по чл.2: напр.уволение поради задържане от властите за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, лишаване на Р/Сл с присъда или по административен ред от правото да упражнява определена професия или да заема определена длъжност, отнемане на научното звание или научната степен, отказ на Р/Сл да заеме предложената му подходящва работа при трудоустрояване, възстановяане на работа на незаконно уволенен Р/Сл на място, заето от стачкуващ. Това са всеслучаи, в които РД е длъжен да уволни съответния Р/Сл.

Локаутът е забранен в определени граници във времето. Началният момент е уведомяване на РД за взетото решение за обявяване на стачката. Забраната продължава през цялото време , докато трае стачката и приключва с преустановяването й. Без значение е причината, поради която тя е прекратена. Достатъчен е обективният факт на прекратяване.

Забраната за локаута важи за всички видове стачки. Нормалната и най-често срещана хипотеза, с оглед на която е замислена забраната, е основната стачка.

Забраната не действа по отношение символичната стачка. Тя е форма на въздействие, а не стачка в същинския смисъл. Редакцията на чл.20 ЗУКТС показва, че се има предвид ефективната стачка.
Когато символичната стачка се провежда в рамките на обявена ефективна стачка, за която РД е уведомен, но тя не е започнала- забраната важи и по отношение Р+Сл, които участват в символичната стачка.Основанието за приложимостта е, че вече е обявена ефективна стачка, за която РД е уведомен по законния ред.

Забраната за локаута е забрана за предприемане от РД на действията по чл.20 след обявяване и по време на стачката. Когато по законния ред е установено, че стачката е незаконна, отпада забраната за локаута.

Забрана за приемане на работа на нови Р+ Сл (чл.21)
Тази разпоредба е тясно свързана с чл.20. С чл. 20 я родее и общото им предназначение: да осигурят реално осъществяване на правото на стачка. Тя визира използването на друг „обходен път”, по който може да се стигне до осуетяване на упражняването на правото на стачка.

Законът забранява на РД да приема нови Р/Сл на мястото на стачкуващите за постигане на целите по чл.20. Този императив отнема на РД правото да учредява ИТПО с нови Р/Сл. А това е съществена част от неговата РД правоспособност.
Забраната се разпростира върху всички основания за възникване на ТПО. Най-вече се проявява като забрана за сключване на трудови договори. Тя важи за сключване на всички видове ТД.
Забраната е за приемане на нови работници на мястото на стачкуващите. „Стачкуващи” са тези, които са преустановили изпълнението на трудовите си задължения, защото участват в стачка, която се провежда ефективно. Сърцевината на правната забрана е да не се позоволи на РД да наема нови Р/Сл вместо стачкуващите, и по този начин да продължи да осъществява дейността си.

Поставя се и въпросът- може ли през това време РД да премества на мястото на стачкуващите други Р/Сл по реда на чл.120- да. Основанието за преместването ще е най-често производствената необходимост. Това преместване не е наемане на нови Р/Сл, а само временно решение и временно изменение на трудовите функции на преместваните. Чрез чл.120 (1) се решават само частияни задачи на дейността на РД и то временно, защото ако той измени едностранно характера на работата на голям брой Р/Сл, които не стачкуват, значи да се създадат производствени проблеми в други звена.
По аргумент за противното от чл.21, следва, че РД може на общо основание да приема през времето, докато трае стачката, нови Р/Сл на свободни места в предприятието. Това могат да са места, които не са били заети преди стачката и които остават свободни през времето, докато тя се провежда. Това могат да са и места, които се освобождават през време на стачката от стачкуващите, защото техните ТПО са били прекратени по тяхна воля.
Поставя се въпросът- има ли изобщо нужда от чл.21, след като тя действа в обстановката на предшестващата я забрана по чл.20. Трябва да се различават две хипотези.
1. Когато РД в нарушение на забраната на чл.20 уволни стачкуващи Р/Сл и на тяхно място наеме нови. Когато уволнението бъде извършено по време на законна стачка или докато не бъде тя призната за незаконна, РД уволнява стачкуващи и наема на тяхно място нови. Нарушението на чл. 21 е предшествано от нарушение на чл.20. Ако законноста на стачката е потвърдена по реда на чл.17, РД е извършил 2 нарушения- на чл. 20 и на 21. В тези случаи уволението ще бъде признато за незаконно по реда на чл.344-345, Р/Сл ще бъде възстановен на работа и приетият на негово място Р/Сл ще бъде уволнен на основание чл.328 (1) т.8. Възможни са случаи, при които РД е уволнил стачкуващи и на тяхно място е приел нови Р/Сл, след като по реда на чл.17 е прието решение, че стачката е незаконна. Това решение установява незаконността на стачката от момента на обявяването й, за времето на нейното провеждане и действията на РД , не важат забраните по чл.20-21, защото те предпоставят законна стачка.
2. Втората хипотеза е, когато РД приемана мястото на стачкуващите нови Р/Сл, но като техни заместници и сключва с тях ТД по чл.68(1) т.3, без да уволнява стачкуващите. Когато законността на стачката е потвърдена със съдебно решение, РД е нарушил само забраната на чл.21 . Тези договори следва да бъдат обявени за нищожни. А ако стачката бъде призната за незаконна, забраната по чл. 21 отпада и приемането на тези нови работници е законосъобразно.

Забраната по чл.21 познава едно изключение. Тя отпада, когато приемането на нови работници на мястото на стачкуващите се налага за осъществяване на дейностите по чл.14 . Законът предвижда за осъществяване на тези дейности да се приемат нови Р/Сл, което означава учредяване на ИТПО с тях за работата, която ще им се възлага. Това отклонение се прави, докато трае стачката. С новите Р/Сл се сключват срочни договори за заместване.

Забраната по чл.21 е временна. Тя действа , докато продължава стачката. Тази забрана обхваща времето от преустановяване на изпълнението на трудовите функции на стачкуващите до момента, в който те започват да ги изпълняват отново.”По време на стачката” означава докато тя реално се провежда. Докато чл.20 предвижда „ след обявяване на стачка и през времето, докато трае законната стачка”, то чл.21 изрично предвижда „по време” на стачката. Разликата е очевидна.
Забраната по чл.21 действа само по време на законна стачка. Необходимо е стачката да е законна към момента,когато действа забраната. А нейната законност се предпоставя, докато не бъде установена незаконността й по реда на чл.17. Ако Рд иска да се освободи от действието на забраната на чл.21, трябва да предяви иска по чл.17, а ако действа преди обявяване на незаконността на стачката, той действа в нарушение на забраната по чл.21.
Законната или признатата по съдебен ред за незаконна стачка има значение с оглед на правомерността на сключените ТД с новите Р+Сл. Ако стачката е била призната за незаконна, те са били редовно сключени, иначе е налице незаконосъобразност на сключването им. И в двата случая ТД следва да се прекратят с прекратяване на стачката, защото те са за заместване.

Забраната за приемане на нови Р/Сл действа по времето,когато се провежда основната стачка или стачката от солидарност, защото само при тези два вида стачка е налице преустановяване на изпълнението на трудовите задължения.
 
Мнения: 132

Предишна

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron