Лекции трудово право

Трудови и осигурителни правоотношения. Субекти на трудовото и осигурително право. Разлика между трудово и служебно правоотношение. Задължително и доброволно осигуряване. Осигурителни вноски. Нормативна уредба.

Разработки по трудово право

Разработки по осигурително право

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:27 pm

77. Правен режим на сдружаването на работодателите

Сдружаването на РД възниква на по-късен етап в сравнение със сдружаването на Р+Сл като средство за противодействие на работническите борби. За разлика от обединенията на Р+Сл, правото на сдружаване на РД е признато за пръв път в устава на МОТ от 1919 г. У нас правото е признато в Търновската конституция от 1879 г. като право на свободно сдружаване на индустриалците.

Правото на сдружаване на РД има уредба в чл. 49 (2) КРБ и чл. 5 (1) КТ , която разпоредба търпи поправително тълкуването – тук не става дума за чисто икономически интереси, защото не всички РД имат такъв интерес. Става дума за използване на работната сила за осъществяване на дейността на РД. РД, както вече беше отбелязано, са всички лица или неперсонифицирани субекти по §1 т.1. по ДР на КТ, които са организационно и икономически обособени и наемат самостоятелно Р+Сл.

???И организациите на Р+Сл, и тези на РД са синдикални, защото синдикатът е сдружение за защита на общи интереси и е свързан с полагането на труда (професионални). Т.е. условно синдикални са и организациите на РД.

Тези организации са масови и то не защото в тях членуват много лица, а защото е неограничено членуването в тях.

Правото на сдружаване на РД
Работодателските организации са ново явление в българския обществен живот. Тяхното създаване започна след 1989 г. Правото на сдружаване на РД е уредено в чл.49(2) КРБ като проява на основното право на сдружаване на гражданите в чл.44 КРБ. То е доразвито в чл.5 КТ.
Ролята на тези организации нараства в условията на пазарна икономика, с развитието на частния сектор и оттеглянето на държавата от централистичното регулиране на ТПО.
Първите РДО се създават в Европа в началото на 20 век :в Швеция-1902 г., в Германия-1913г. РД сдружаване е реакция на синдикалното сдружаване на работниците и на техните общи искания към РД. То поражда необходимостта от организиране на РД, за да отстояват общите си позиции. РД се сдружават още, за да изработват и отстояват свои общи интереси пред държавата и другите правни субекти за развитието на свободната стопанска дейност и за решаването на общи икономически, фискални и други въпроси. Тласък за развитието на РДО дава учредяването на МОТ, чиито устав задължително предвижда участието на РДО в тристранната структура на МОТ. След ВСВ РДО се утвърждават като организации защита на РД интереси и за пред-во на РД. Днес те съществуват като самостоятелни организации във всички демократични страни с пазарна икономика.
През 1920 г. се създава и Международната организация на РД от индустрията. След ВСВ тя се преобразува в Международна организация на РД (International organization of employers) и обхваща всички РД, независимо от отрасъла, в който осъществяват дейността си. Като неправителствена организация тя развива активна дейност в МОТ, ООН и др. В ЕС играе важна роля чрез Съюза на индустриалните и РД конфедерации в Европа.
Правото на сдружаване на РД е симетрично на правото на сдружаване на Р+Сл.
Това право се ползва с международно признание и защита в конвенциите на МОТ наравно с правото на синдикално сдружаване на Р+Сл в К.87 и 98. Вътрешната уредба се основава на страндартите, установени с тези конвенции.
Създаването им е обусловено от условията на пазарна икономика в областта на труда. Правната уредба създава юридическите предпоставки за това. Бавното откъсване на икономиката от централизираното държавно регулиране забавят организационното им изграждане. В това отношение те отстъпват на СО.

Субекти на правото на сдружаване са РД.

Правото на сдружаване на РД има специфично съдържание, което се състои от няколко елемента:
• Право свободно и по свой избор да образуват организации- по своя воля, решение и преценка. „ Организации по свой избор” означава организации с ориентация, съдържание и насоки на програмата, каквито те решат. Този признак е в основата на плурализма на РД сдружаване.
• За образуването им не се изисква предварително разрешение.Не се изисква и последващо одобрение от друг орган или организация.
• Доброволно встъпване и излизане на членовете. Рд не е длъжен да мотивира напускането си от РДО. Напускането може да означава, че той е решил да преустванови членството си в РДО, защото е решил по-нататък да не членува изобщо в РДО/ че напуска една РДО, за да встъпи в друга.
РД се сдружават за свободно осъществяване в рамките на закона на дейност за защита на техните интереси. В това се изразява тяхната вътрешна автономия- сами да изработват и приемат устави и правила за работа, да избират свои органи и пред-ли, да уреждат вътрешното си управление, да приемат програми за дейността си. РД интерес в свързан с ефективното използване на наетата работна сила, с организацията и управлението на трудовия процес.Той е общ за всички РД, независимо от сферата, в която осъществяват дейността си. Този широк смисъл на РД интереси трябва да се влага и в стопанските интереси по смисъла на чл.49(2) КРБ. Това широко разбиране на стопанските интереси като РД интереси е нужно, за да се осмисли общото конституционно право на РД сдружаване като симетрично на синдикалното. Тази симетричност не означава идентичност.
Единственото задължение на РД, които членуват в РД организации, е да се съобразяват с устава на тези организации. Обвързаността с него следва от характера на доброволното колективно образувание, каквото е всяка организация , и от нуждата от ред и организираност във вътрешния й живот.
Общата линия на равното правно гарантиране на сдружаването на работниците и служителите и това на РД, налично в чл.33, е в признатата необходимост от ролята,съществуването и дейността , както на РДО, така и на СО за развитието на ТПО


Правно положение
Предназначението на РДО е да представляват и защитават интересите на своите членове.
Те осъществяват тази дейност в определени форми: колективно договаряне със синдикатите, тристранно сътрудничество с пред-лите на държавата и на представителните синдикални организации, уреждането на колективните трудови спорове с работниците и служителите, провеждането на обща РД позиция и политика по отрасли, региони, в национален мащаб и т.н.
При съвременните условия РД и техните организации имат важна социална мисия и отговорност за съдействие на общото социално-икономическо развитие и напредък.Тя изразява прогресиваната еволюция на ТПО през втората половина на 19 и през 20 век., активно насърчавана и от международните трудови норми.Но РД не е променил своята природа на страна в ТПО. Става дума за нещо различно.
На РД се възлагат нови задължения по ТПО : справедливо заплащане на работната сила, създаване на безопасни и здравословни условия на труд, социално-битово обслужване на Р+Сл, доверие и уважаване на честта и достойнството на Р+Сл, за подобряване на околната среда и на работната среда като част от нея. Новата му мисия е част от неговия изконен РД интерес. Колкото по-последователно той я изпълнява, толкова по-ефективно Р+Сл ще работят за него.
Като оценява ролята на РДО, действащото право им дава качеството на ЮЛ. Редът , по който го добиват, е същият, по който той се добива от СО.
РДО се привличат за участие в обсъждането на някои важни трудови и осигурителни въпроси за Р+Сл от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление. Това е тяхно право.

Представителни работодателски организации
Предназначението на признаването на някои РДО за представителни е да постави плурализма на РД сдружаване в разумни граници, като го предпази от прекомерно раздробяване, което обективно намалява неговата ефективност. Този подход трябва да се прилага с мярка. Ако законът установи високи критерии, това значи да се установи монополизъм, а ако предвиди занижени такива, това означава за представителни да бъдат признати всички РДО, което обезсмисля идеята. Законът установява гъвкави и умерени критерии.

Критери(чл.35):
1. Членски състав-налице са две алтернативни изисквания.
• Първото има 3 съставни признака- а.РДО да наброява най-малко 750 членове. Без значение е видът на членуващите РД б.всеки от тях да е наел най-малко 10 Р+Сл по ТПО- за да се състои от членове с познания и опит в упражняването на РД функции. Този признак се отнася само към 750-те РД- членове на организацията, а не и за другите членове,които надхвърлят този брой в.необходимо е всички РД, членуващи в ПРДО, да са наели общо 15 000 Р+Сл. Този признак изразява изискваната съвкупна РД сила на организацията.
• Второто алтернативно изискване се състои в необходимостта от наети най-малко 30 000 Р+Сл, независимо от общия брой на РД и от броя Р+Сл, които всеки от тях е наел. (мащабни РД)
2. Организационни структури- да има изградени организации в повече от 1/5 от отраслите, които МС е определил в съответствие с КИД. Това придава по-широк, национален характер на съответната РДО. Законът тук не установява минималния брой организации по отрасли, както е при СО. В.М.: те трябва да бъдат най-малко 2, за да се приеме, че този отрасъл е в числото на отраслите, които образуват повече от 1/5 по КИД. Този минимален брой се извежда от граматическото тъклуване на чл.35т.2, която изисква наличие на организации. Но за да бъдат зачетени като низови организации на РДО, претендираща да бъде призната за представителна, всяка от тях трябва да наброява най-малко 10 членове. Това позволява на съответната низова организация да води нормален организационен живот.
3. Ръководни органи- трябва да разполага с местни органи в повече от 1/5 от общините в страната (в най-малко 53 от 264-те). Тяхното наименование и функции се определят от устава на РДО. До трябва да има и свой национален ръководен орган. Неговият състав, начин на образуване, функции и др.се определят от устава. Законът не предявава изисквания към уреждането на тези въпроси. Такъв орган е нужен, защото чрез него РДО осъществява своята дейност на национално равнище.
4. Качеството на ЮЛ- придобито по реда на чл.49 най-малко 2 години преди подаване на искането за признаването й за представителна.

Тези критерии трябва да са налице кумулативно. Те са обективни: имат количествен израз, лесно установими са , поддават се на контрол и не остават място за свободно усмотрение.

Признаването на РДО за представителни става по същия ред, както при СО. Допълнителна забележка по въпроса се налага от приложението на ЗЮЛНЦ и за РДО. Той се прилага и за РДО, които са безспорно организации с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза .
Въз основа на тези критерии с решения 827,828,829,830,831,832 на МС (обн.,ДВ, бр.110 от 21.12.2007 г. и бр.97 от 2.11.2004 г) са признати за представителни на национално равнище за 4-годишен срок: 1.Асоциацията на индустриалния капитал в България 2.Конфедерацията на РД и индустриалците в България 3.Съюзът за стопанска инициатива 4. Българската търговско-промишлена палата 5.Българската стопанска камара

РДО се признават за представителни на национално равнище. След като им бъде признато това качество, от него се ползват всички техни поделения- отраслови, браншови и поделения по административно-териториални единици на съответната РДО.

ПРДО представляват всички РД в страната, включително тези, които не членуват в тях или изобщо не членуват в каквато и да е РДО.

В края на 1995 г. е създадена Асоциация на организациите на българските РДО (АОБР), в която членуват признатите за представителни работодателски организации.Тя има свой устав. В него тя се определя като доброволна организация, която има за цел да координира позициите на РДО, да съдейства за консолидиране, балансиране и единно представяне на техните интереси, да развива сътрудничеството между РДО. Създаването на тази асоциация не означава създаването на нова РДО, нито сливането в една на съществуващите. Членуващите в нея РДО запазват своята самостоятелност. Новото е обединяване на усилията за защита на общите интереси. АОБР е член на МОР и СИРО.

ПРДО имат правата , които са предоставени на всички РДО. Наред с това имат някои специфични и допълнителни права:
1.участие в тристранното сътрудничество- само признатите за ПРДО могат да участват в тристранното сътрудничество с пред-лите на държавата и на представителните СО на национално, отраслово, браншово и общинско равнище.
2.пред-ли на ПРДО участват в органите за тристранно и многостранно сътрудничество, които предвиждат специалните закони : в Надзорния съвет на НОИ, в Националния съвет по условията на труд, в Националния съвет за професионална квалификация, в събранието на пред-лите на НЗОК, в Съвета по социално подпомагане.
3.само ПРДО могат да сключват КТД на отраслово и браншово и общинско равнище
4. с ПРДО съгласно чл.3(5) УМОТ правителството е длъжно да съгласува делегата на РДО и неговите съветници за генералните конференции на МОТ. Техни пред-ли чрез редуване по години участват в работата на генералните конференции и в другите органи на МОТ
5.ПРДО имат ред допълнителни конкретни права въз основа на ратифицираните международни трудови конвенции
 
Мнения: 132

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:27 pm

78.Тристранно сътрудничество в регулирането на трудовите отношения

Поява, исторически преглед и правна уредба
Тристранното сътрудничество за уреждане на трудовите отношения, или т.нар.трипартизъм, е една от големите социални идеи на 20 век.То възниква в края на ПСВ, когато се учредява МОТ като междуправителствена организация.

В УМОТ се предвижда, че делегациите на годишните конференции на МОТ на всяка държава-член на организацията се състоят от пред-ли на трите страни, които участват в уреждането на ТПО: правителство, РДО и СО в съотношение 2:1:1- двама пред-ли на правителството и по един на организациите.

ТС получи широко разпространение след ВСВ. Сега то е в основата на държавната политика за уреждане на ТПО в страни като САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Белгия, Австрия, Швеция, Италия и др. В последните години то се прилага активно в страните от Централна и Източна Европа след рухването на тоталитарната система.
В последните години то разширява своето приложно поле и прераства в политика на социален диалог- на трайно и постоянно привличане на социалните партньори- РДО и СО в обсъждането и определянето на основните насоки в развитието на ТПО, на икономическата и социална политика на национално равнище.

Принцип на социалния диалог
Той е закрепен в чл.2 КТ. Р+Сл за заинтерсувани от доброто на предпрятието, което дава отношение върху техните ТПО.

Социалният диалог е израз на търсенето на общо национално съгласие при определяне на икономическото развитие, повишване на неговата активност и на тази основа- справедливо уреждане на трудовите и другите социални отношения. Той е широко по обем понятие, което включва, освен класическия трипартизъм, и другите форми на социално сътрудничество- колективно договаряне, участие на Р+Сл в управлението и изграждането на съответните органи за това, уреждане на колективните трудови спорове по доброволен път и др.
Тристранното сътрудничество се превърна в една от основните проявни форми на социалния диалог.

За българското законодателство ТС е ново явление. Възниква в началото на 1990 г. През последното десетилетие, въпреки трудностите, които го съпътстват, е налице относително постоянното му функциониране.

Действащото право съдържа значителна правна уредба. Тя е предимно законова след измененията от март 2001 г. и декември 2002 г. , преди които беше предимно на подзаконово ниво. Основно място в уредбата заема КТ. Сред източниците е и приетият на 10.04.2001 г. Закон за Икономически и социален съвет, който институционализира социалния диалог и консултациите по икономическата и социалната политика между правителството и структурите на гражданското общество.
ТС е уредено и в ред специални закони: КСО, ЗНЗ, ЗЗО, ЗЗБУТ и др.
Уредба на ТС се съдържа и в подзаконовите нормативни актове- в Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество, издаден от НСТС, Наредбата за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на Р+Сл и на РД.
Уредба дава и Конвенция №144 за ТС относно международните трудови норми. Конвенция №144 е от 1996 г. и е ратифицирана от България.

Интереси, защитавани при ТС
РД интерес се защитава от ПРДО.
Интересът на Р+Сл се защитава от ПСО.
Държавата е носител на общия интерес от осъщесвяване на труда в обстановка на социално разбирателство. Държавата е носител и на собствен интерес – този от по-качественото икономическо управление на публичните предприятия.

Същност на тристранното сътрудничество
ТС е общо и съвместно участие чрез диалог, дискусии, взаимни отстъпки и компромиси на трите най-заинтересовани страни- държавата, Рд и синдикатите , в уреждането и решаването на трудовите и социалните проблеми. Неговото прилагане следва пряко от закона и е задължение на правителството.
Провеждането на ТС е задължително. Задължителността на сътрудничеството и консултациите по въпросите в чл.3(1), означава, че провеждането на консултации с представителните синдикални и РД организации преди окончателното приемане на съответните нормативни актове от компетентните държавни органи е въздигнато в задължителен елемент от нормотворческия процес по приемането на тези актове, за да се отчетат по-пълно интересите на всички слоеве в обществото, за да се балансират те, заради изискванията за социална справедливост. Спазването на този ред не означава юридически задължително съобразяване от компетентния държавен орган с изразените становища.
Когато сътрудничеството и консултациите по чл.3(1) не са спазени , защото представителните организации са отказали да участват в обсъждането на проектите, след като са били надлежно поканени, актовете следва да се смятат за редовно приети. РДО и СО не могат да бъдат задължени да участват в обсъждането.
Когато социалните партньори не са участвали в обсъждането, защото не са били редовно поканени от държавните органи, последиците зависят от вида и ранга на нормативния акт.
Ако това е законопроект, внесен в НС от МС и приет от парламента по конституционния ред, нарушението по чл.3(1) не води до противоконституционност на закона. КС преценява само конституционността на приетите закони, не и неспазването на реда за приемането им, установен в отделните закони. Препоръчително е НС да върне такъв проект на вносителя му, въпросът да се повдигне в рамките на конституционния контрол по чл.62 КРБ.
Редът може да не е спазен при приемането на подзаконов нормативен акт от МС или от отделен министър. Законът не дава изрична уредба на тази хипотеза. Следва да се приеме, че неспазването на процедурата нарушава законоустановения ред за приемане на съответния подзаконов нормативен акт, което води до неговата незаконосъобразност. Законността на актовете на МС и на министрите подлежи на контрол пред ВАС. Едно от основанията за тяхната отмяна е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл.146 т.3 АПК, каквото е нарушението на процедурата по чл.3. Подобно разрешение на хипотезата прави реално прилагането на ТС и издига престижа му.

Предмет на ТС
Предмет на ТС са трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище.
Трудови са отношенията по предоставянето на работната сила и полагането на наемния труд по ТПО, правата, интересите и задълженията на на Р+Сл и на РД- въпроси относно заплащането на труда, работното време, почивките, отпуските, безопасните и здравословни условия на труда и др. Включени са и и въпросите на несъщинските трудови правоотношения- професионална квалификация, социално-битово обслужване и др.

Осигурителните отношения се отнасят до категоризирането на труда при пенсиониране, кръга на осигурените лица, осигурените социални рискове, основанията и размерите на обезщетенията при временна неработоспособност, условията за получаване и размерите на пенсиите, базата , от която се изчисляват,актуализиране на пенсиите и осигурителните обезщетения и др. Това са отношения по материалното осигуряване на трудещите се при невъзможност за полагане на труд поради определени от закона причини. Именно тези причини, които законът признава за уважителни, се наричат осигурени социални рискове.

Жизненото равнище е широко понятие. С него се изразява степента на задоволяване на основните жизнени потребности на Р+Сл с техните трудови доходи. Неговият обхват и съдържание са определени в р.860 от 2.11.2004 г. на МС:
1. въпроси, произтичащи от трудовите и осигурителните отношения
2. въпроси на доходите от трудовите, служебните и осигурителните отношения и на доходите, които се уреждат с акт на МС
3. отнасящи се до социално подпомагане и социални услуги
4. на данъчната политика
5. на бюджетната политика
6. на политиката на пазара на труда
7. на политиката на борба с бедността
8. отнасящи се до регулираните от МС цени
9. на държавната политика в сферата на образованието и здравеопазването
10. на демографската политика
11. за определяне на интегриран показател за оценка на бедността и издръжката на живота
12. на регионалната политика, свързани с изграждането и поддържането на социалната инфраструктура
13. в областта на околната среда, засягащи интересите на РД и на Р+Сл

ТС по своя обхват надхвърля предмета на ТП.

ТС се осъществяват в две хипотези:
1. Сътрудничество в регулирането на ТПО и др. свъразни с тях отношения – сътрудничеството се осъщствява чрез национална система по ТС.
2. ТС в управлението на ТПО – това става в различните области на трудовите и осигурителните отношения- ТС се осъществява и при управлението на ТПО и др. отношения – осъществява се от органи извън тази система. Такъв орган е Съветът по условията на труд (чл. 39-43 ЗЗБУТ). Този съвет се състои от равен брой представители на държавата, СО и РО и провежда консулитации относно безопасните условоия на труд.
Друг орган е Националният съвет по насърчаване на заетостта по чл. 8 ЗНЗ – НСНЗ изразява становище по политиката на заетостта.
Съветите за сътрудничество по чл. 12 ЗНЗ, се изграждат на областно равнище за наблюдение и контрол върху политиката по заетостта.
ТС има и при уреждането на колективните трудови спорове – Национален институт за помирение и арбитраж по ЗУКТС .Списъкът на посредниците и арбитрите се предлага от всяка от участващите в Надзорния съвет страни и се утвърждава от Надзорния съвет.



Участници
От страна на държавата в ТС участват преди всичко органите на изпълнителната власт: МС , отделните министри, ръководителите на ведомства, органите на местната изпълнителна власт- областни, общински управи, кметове
От страна на Р+Сл и на РД участват само представителните синдикални и РД организации.

Съдържание
То е участие при регулирането на ТПО. Състои се в обсъждане на подзаконови нормативни актове от правителството и неговите членове или от местните органи на власт в рамките на тяхната компетентност, или на законопроекти по ТПО преди внасянето им в НС, с участието на синдикални и РД организации. Това предопределя и формите за участие на представителните организации- сътрудничество и консултации.
ТС не е съвместно или равноправно регулиране на ТПО. То е тристранно сътрудничество при регулиране на ТПО, а не тристранно регулиране на ТПО
ТС допринася съществено за намирането на справедливи социални решения. Осигурява социалния мир. Разширява социалното разбирателство, утвърждава принципите на гражданското общество.

Национална система за тристранно сътрудничество
Институционално ТС е установено като съвкупност от органи, които са свързани функционално помежду си, действат по определен ред и дейността на които е насочена към постигането на общи цели. Наличието на тези елементи прави от тях функционална система. Тя е национална, защото обхваща органи и дейност, които се разпростират върху цялата страна. Структурата, организацията и дейността на тази система са уредени в чл.3а-3е КТ и в ПОДСТС. Нито законовата уредба, нито Правилникът установяват йерархическа, организационна, управленска зависимост или подчиненост между тях. Всеки от тези органи работи самостоятелно в рамките на предоставената му от закона компетентност.

Органите за тристранно сътрудничество са Националният съвет за тристранно сътрудничество, отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество.
Общото в техния състав:
А.всички имат тристранен състав: състоят се от пред-ли на изпълнителната власт, на РДО и на СО
Б. в тях се включват РДО и Со, които са признати за представителни
В.Съотношението между пред-лите на участващите в него три страни е 1:1:1. Колкото повече СО и РДО са признати за представителни, толкова повече на брой техни пред-ли участват в ТС.

Органите за ТС се изграждат на:
1. Национално ниво

Учреден е НСТС, който се състои от заместник-председател на МС , който е председател на НСТС, и още един член на правителството, и от по двама пред-ли на всяка представителна СО и РДо
Основните функции на НСТС се състоят в обсъждане на законопроекти, проекти за подзаконови нормативни актове и решения на МС. Тези обсъждания завършват с изразяване на мнение, становище, предложение за изменение и подобряване на съответните проекти
На НСТС е възложено важно нормотворческо правомощие: да приеме правилник за организацията и дейността на съветите за ТС. Тази законова делегация е израз на първенстващото място, която КТ му урежда в цялата национална система и на саморегулирането на ТС в рамките, определени в закона. Тези рамки са широки: организацията и дейността на всички съвети, на самия НСТС, на отрасловите, браншовите и общинските съвети. Този правилник е вече приет.

Други задължения на НСТС са да предоставя мнения по искане на висши държавни органи: президента, председателя на НС, председателите на постоянните парламентарни комисии и министър-председателя. Тези мнения се отнасят до въпроси, предмет на ТС . Изчерпателно изброените висши държавни органи могат да изискват тези мнения във връзка с по-нататъшния процес на обсъждане и окончателно приемане на съответните законопроекти, проекти за подзаконови нормативни актове. Това е въпрос на преценка. Смисълът на поискването на тези становища е да се подпомогне изработването на по-добри закони и подзаконови нормативни актове.

2. Отраслово ниво

Изграждат се отраслови съвети, които се състоят от пред-ли на министерства, държавни агенции и др., на националните отраслови СО и РДО. Такива са създадени в транспорта и съобщенията и др. Отраслите,при липса на др. изрични указания, са отраслите по чл.34 , т.2.

3. Браншово ниво

В КТ понятието бранш се среща, освен в областта на ТС, още и при колективното договаряне. И в двата случая има едно и също съдържание. Бранш на английски означава отрасъл. А отраслите по действащото право са определени в КИД-2008. Но идеята на закона тук не е да използва понятието в смисъла на отрасъл. Той се схваща като обособена част от отрасъла. По-скоро следва да се приеме, че той отговаря на подотраслите, който включват отраслите по КИД-2008.
Органите за браншово сътрудничество се изграждат по подотрасли и производства, обособени по основни насоки на производствената дейност според предмета на тази дейност и произвежданата продукция: напр. в рамките на отрасъла преработваща промишленост по КИД-2008 браншове са: хранителна промишленост, текстил и облекло, дървопреработване и др. На браншово ниво се изграждат браншови съвети за ТС.

4. Общинско ниво

Общинските съвети се изграждат в общините като основни административно-териториални единици в страната. В тях участват пред-ли на общинската администрация и на общинските ПРДО и ПСО.

Отрасловите, браншовите и обищнските съвети за ТС обсъждат и дават мнения по въпроси на ТПО, които са специфични за съответния отрасъл, бранш и община и засягат интересите на заетите в тях Р+Сл.

Общото в дейността на всички органи за ТС е, че те обсъждат въпроси на ТПО. Всяка от страните в тези дискусии изхожда от интересите, които защитава и представлява. Спецификата в дейността им е в характера и обхвата на въпросите, които обсъждат. НСТС обсъжда и изразява мнение и становище по въпроси от общонационално значение, отрасловите и браншовите съвети- по специфични за отрасъла или бранша въпроси, а общинските съвети- по въпроси от местно значение.

За подготовката и подпомагането на дейността на съветите при тях се изграждат помощни органи- секретарятът на НСТС и постоянни комисии при него. Те са обособени по предмет на дейност и са 5: по доходи и жизнено равнище, по осигурителни отношения и трудово законодателство, по социални последици от преструктурирането и приватизацията и по бюджетна политика. При отрасловите, браншовите и общинските съвети за тази цел се изграждат комисии и/или работни групи на паритетни начала- с равен брой пред-ли и от трите страни.

Заседанията на съветите са редовни, ако на тях присъстват пред-ли и на трите страни. Редовни са и тези, на които не присъстват някои от участниците от ПРДО и ПСО , след като са били уведомени. Без значение са причините. Смисълът на изключението е да се осигури редовно провеждане на заседанията, да се предотврати отлагането на заседания, които пред-лите на социалните партньори бойкотират с отсъствието си. Предназначението е да се подтикнат пред-лите да присъстват и да участват активно.

Решенията се приемат с общо съгласие. Това високо изискване е пресилено и може да бойкотира работата на съветите. По-умерено би било изискването за приемане на решения с квалифицирано мнозинство.

Правната природа на решенията на съветите е двояка. Те са окончателни юридически актове от гледна точка на вътрешния живот и дейност на съветите и изразяват общата воля на нейните членове. Окончателни са, защото не се нуждаят от одобрението на др. орган. Те имат препоръчителен характер и са израз на така наречената ”препоръчителна власт”. Те имат подпомагащ характер при приемането на съответните юридически актове. Те не са нормативни актове , освен когато по изричното овластяване на закона НСТС приема Правилника.

Компромисите при ТС трябва да са взаимни. С твърди позиции и без взаимни отстъпки ТС не може да се прави.Към това поведение трябва да се придържат и трите страни. Културата на дискусиите е основното в ТС.

ТС по специалните закони
Най-новото социално законодателство предвижда създаването на отделни тристранни органи, в които, наред с пред-ли на държавата, участват и пред-ли на ПСО и ПРДО. Такива са Надзорният съвет на НОИ, Националният съвет по условията на труд, Националният съвет по насърчаване на заетостта, Националният консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила, събранието на пред-лите на НЗОК и Съветът за социално подпомагане. Всеки от тях има своя специфика в състава и фунцкиите си. Но всички те изхождат от общата идея за ТС и имат обща социална финалност с органите по чл.36 К- привличане на гражданското общество в осъществяване на дейностите , предмет на регулиране от съответния специален закон.
 
Мнения: 132

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:27 pm

79. Правно положение на представителите на работниците и служителите
(лекция)


Участието на р/с в управлението на предприятието
То възниква в края на 19 век в Испания, Германия, Франция, където се създават съвети на предприятията и др. В др. държави то получава развитие през 20 век – особено през 70-те години.


Целта е р/с да могат да изразяват мнение при вземане на управленски решения от РД.

Участието е пряко или чрез избрани от р/с представители в решаването на въпроси, свързани с дейността на предприятието и с условията на труда.
В едни случаи това участие се изразява само в даването на мнение. Постига се чрез консултации, които РД трябва да провежда при определени важни въпроси.
В др. случаи това участие се изразява при вземане съвместно с РД на решение – при масово уволение – консултации с р/с с цел постигане на споразумение за преодоляване на неблагоприятните последици; споразумението е съвместен акт.
В трета група случаи – самостоятелно решаване на въпроси от р/с - за социално- битовото обслужване .

Това утвърцждава обществената демокрация, доведена до предприятието. Р/с се привличат в решаването на въпроси в процеса на работа. Цели се увеличаване на заинтересоваността от труда, когато изпълнителите в трудовия процес участват във вземането на решения.

Правна уредба на участието на р/с съществува на международно равнище:
К №135 относно представителите на трудещите се 1971 г. – не е ратифицирана от България. Ратифицирани са др. конвенции, където има др. разпоредби.
Правото на ЕС: на това участие са посветени две директиви – Директива 94/45/ЕО за създаване на европейски работнически съвети за информиране и консултиране с р/с в предприятия и групи предприятия в рамките на общността. Директива 2002/14/ЕО за създване на обща рамка за информиране и консултиране на р/с в европейската общност. Освен тях, в редица др. актове на ЕС се предвижда участие на р/с – промяната на Р, масовите уволнения и др.
Вътрешна уредба – общата уредба се съдържа в чл. 6 до 7г, чл. 51а (3), чл. 130-130г, чл. 136а (1), чл.138а (1), чл. 293 (1) от КТ. Общи правила има и в чл. 26 до 32 ЗЗБУТ и ЗИКСРСМП.
Наред с това има специална уредба за различните видове преприятия чл. 220 (3), 136 (3), 137 (5) ТЗ, 19-38 ЗВО.

Участието на р/с може да се раздели на две основни хипотези
1. Пряко/непосредствено – осъществява се чрез ОС на р/с по чл. 6 и 6а КТ . ОС включва всички р/с, които са в ИТПО с един РД.
• Компетентност: избира представителите на р/с на основание на чл. 6 (2), чл. 7 и чл. 7а (1) КТ; определя най-подходящия проект за КТД (чл. 51а (3) КТ), когато СО не са постигнали съгласие.

2. Чрез представители – представител на Р/с е събранието на пълномощниците по чл. 6 (2) КТ . Упражнява функцията на ОС, ако такова не може да се формира.
• Представители на р/с могат да бъдат ,на второ място, СО, които на основание чл. 4 КТ, представляват интересите на своите членове по въпросите на ТПО – чл. 136а КТ, който оправомощава РД да удължава раб. ден- това да става след предварително косултиране с представителите на СО. На трето място, представителството може да се осъществява от нарочни представители на р/с. В зависимост от тяхната комтенетност те могат да се разделят на общи и специални – чл. 7 КТ.
Общите представители на р/с- по чл. 7 (2).
Специални – имат специална компетентност:
а) представителни в органите за управлението на предприятието (напр. АД с повече от 50 р/с)
б) представители по здравословни и безопасни условия на труд – чл. 26-32 ЗЗБУТ предвижда създаването на комитети или групи за условията на труда; тези комитети се изграждат на равна основна – равен брой представители на р/с и на Р.
в) представители за информиране и консултиране – чл. 7а (1)- в предприятие с повече 50 р/с или в икономически обособени части на предприятието с 20 и повече р/с. Те имат специална компетентност за информиране и консултиране по законови въпроси. Възможно е ОС да реши вместо да определи 3-та категория представители, да предостави фукцията си на др. два вида представители.
Форми на участие на р/с:
1. Участие в органите за управление – чл.7 (1) КТ – участие в решаването на въпроси, касаещи управлението на предприятието. Това са общи въпроси на управлението. Това може да се обосби в две хипотези:
1.1. Чл. 26-32 ЗЗБУТ – отнася се за всички предприятия – това са комитети. Тези представители имат компететност наравно с тази на представителите на РД. Те се произнасят по общата политика на предприятието.
1.2. В органите за управление на търговско дружество – чл. 220 (3) ТЗ в ОС на АД с повече от 50 р/с участва представител на р/с; това е представител, избран на основание чл. 7 (1) КТ. Участието е със съвещателен глас – има право само да присъства, да участва в обсъжданията, но няма право да решава. Участието е по всякакви въпроси.
1.3. Чл. 136 (3) ТЗ – представител на р/с участва в ОС на ООД с повече от 50 р/с. Участието отново е със съвещателен глас.
1.4. Чл. 137 (5) ТЗ
2. Участие в общите въпроси на предприятието чрез информиране и консултиране на р/с – това е предвидено в специални актове на ЕС и др. актове, касаещи ТПО. Информирането е представянето на сведения по определени въпроси. При него активна роля има РД. Р/с и техните представители имат само пасивно положение – да получат сведенията, предвидени в закона. Консултирането се изразява в обсъждане на въпросите по ТПО с представителите на р/с – отчита се и тяхното мнение. Актива роля имат не само РД, но и представителите на р/с, които могат да изразяват становище и да правят предложение. Обект на информирането и консултирането могат да са общи или специални въпроси. Общите въпроси са определени в чл. 130 и чл. 130в КТ. Това са въпроси на текущата дейност на предприятието – заетостта например.
Специални въпроси са свързани, от една страна, с промени в рабното време – с удължаване на раб. ден по чл. 136а (1) КТ и едностранно въвеждане на непълно раб. време по чл. 138а (1) КТ.
От др. страна, тези специални въпроси са свързани с промяна на РД по чл. 130б. И, от трета страна, те са свързани с масовите уволнения по чл. 130а КТ.

Организацията на работата по предоставяне на информация и консултация е уредена от чл. 7в и чл. 130 (5) КТ. Представитителите на р/с имат право да получават информация. Имат право да изискват информация, ако такава не е представена по чл. 7в (1) т.2 и чл. 130г (4) КТ.
Те имат още право да участват в консултации с РД , закрепено в чл. 7в (1) т.3 КТ, право да искат срещи с РД по чл. 7в (1) т.4 КТ, право да посещават по всяко време всички работни места по чл. 7в (1) т.5, право на обучение по чл.7в (1) т.6.

Наред с това, представителите имат и опеределени задължения: към РД – задължение за опазване в тайна на информацията, предоставена с искане за поверителност, закрепено в чл. 7в (2) КТ; за неговото изпълнение представителите отговарят имуществено по чл. 7г; към р/с – да предоставят на р/с получаваната от РД информация – чл. 7в (2) т.1, чл. 130 (3) и чл. 130в (3-5) КТ.

Законът предвижда и гаранции за упражняването на права от представителите – целта е да постигне реално упражняване. Представителите имат по чл. 130а (4) и (6), чл. 130б (6) и чл.130г (6) КТ право да сигнализират ГИТ, когато РД не дава информация или не провежда консултации.
Споровете, породени от отказа на РД да представи информацията по чл. 130в (6), се решават по Националния институт по помирание и арбитраж. РД носи административнонаказателна отговорност по чл. 414 КТ.
Важна гаранция е закрилата при уволение на представителите по чл. 333 (1) т.5 и 6 КТ. В случаите, посочени в този член, на едностранно прекратяване на ТПО от РД, представителят на р/с може да бъде уволнен след предварително разрешение на ГИТ.
 
Мнения: 132

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:28 pm

80. Колективно преговаряне- същност ,обществени функции, страни
(лекция+ малкото в учебника)

Колективното преговаряне възниква исторически след появата на синдикатите като пред-ли на интересите на наемните работници. На тях се предоставя правото да водят колективни преговори и да сключват КТД с РД за защита на интересите на Р+Сл.
Първите колективни договори се сключват в Англия в края на 19 век. В Англия през 1891 г. за първи път е въведено от Беатрис Уеб и самото понятие колективно преговаряне. От началото на 20 век то се разпростира в САЩ, а до 30-те години на 20 век- и в Швейцария, Австрия, Германия, Франция, Италия и др.

Първоначално то се е водело за определяне на заплатите. Поради това се е наричало тарифно преговаряне, а договорът- тарифен. Оттогава то значително разширява своя обхват. Възникнало исторически в промишлеността, то бързо обхваща и други отрасли.

Развитието на колективното договаряне в България доведе до създаване на специално законодателство за колективно преговаряне и КТД.

Колективното преговаряне е правно средство за еволютивното- по пътя на реформите, подобряване на условията на труда, а оттам- и на социалното положение на трудещите се. Под натиска и борбите на Р+Сл и на синдикатите то закрепва отстъпките, които те изтръгват от РД, и тласка напред развитието на трудовото право.

Чрез колективните преговори и КТД за Р+Сл се създават по-добри условия на труда от предвидените минимални стандарти в закона. Те са елемент на социалния прогрес. Ред благоприятни разрешения се завоюват първо в КТД във водещите отрасли на икономиката, а след това се разпростират в цялата страна и навлизат в националното законодателство като негови минимални стандарти.

Колективното договаряне е предмет на множество нормативни източници, както от международен, така и от национален правен характер.

Колективното преговаряне се ползва с широка международна закрила и признаване. То получи универсално международно признание във филаделфийската Декларация за целите и задачите на МОТ от 10.05.1944 г. и в двете основни конвенции на МОТ- 98 относно правото на организиране и колективно преговаряне от 1949 г. и 154 относно колективното преговаряне от 1981 г., в Декларацията относно принципите и основните трудови права от 1998 г., която признава колективното преговаряне като основен принцип на ТП.

КП в България има дълга история.

І До ВСВ неговото развитие преминава през два етапа:
1.Етап на законово неуреден КТД (1905-1936 г.)- развива се върху основата на свободата на договаряне.
2.От 1936 г. с приемането на Наредбата-закон за КТД, който урежда КТД между законоустановените профсъюзи и РДО, урежда КТД като нормативно съглашение- т.е. признава му статут на нормативен източник за трудовото право
ІІ След ВСВ след въвеждането на централистичното и фиксирано регулиране на ТПО от 1948 г. насетне КТД загубват значението си, превръщат се в договори-сделки и средство за изпълнение и преизпълнение на плана. Тази уредба го обрича на дълъг застой.

Императивната уредба по КТ’86 г. и създадените за неговото прилагане подзаконови нормативни актове също не създават правно пространство за колективно договаряне. С измененията на КТ от 11.1992 г. се възприе друго основно виждане за уредбата на КТПО: законът урежда императивно само минималните норми за закрила на труда- страните не могат да уговарят по-неблагоприятни от тях. Но с КТД могат да се установяват по-благоприятни от минималните норми в закона, които стават част от правата и задълженията на страните по ИТПО- Р+Сл и РД, спрямо които КТД се прилага. КТД се превръща в нормативно съглашение и в един от основните правни механизми за одоговоряване на ТПО.

Промени в правната уредба внесоха и измененията от март 2001 г.По-важните се изразяват в: подобряване на нейната систематика и по-ясно открояване на КТД, уточняване на дължимата информация при водене на колективните преговори, определяне на времетраенето на КТД, уреждане на недействотелността на КТД.

Няма легална дефиниция за колективни преговори. Ако разгледаме института като преговори между колективни субекти или субекти, защитаващи колективен интерес, то, освен в чл. 51 и 52 КТ , правна уредба има и в Закона за уреждане на колективните трудови спорове- чл. 1 и сл. – там се уреждат непосредствени преговори, чрез които единият субект защитава колективен интерес. Колективни преговори според законодателя за свързани само и единствено с преговори между РД или РДО , от една страна, и синдикални организации , от друга, чиято цел е постигане на съгласие и сключване на КТД. В този смисъл се разглежда въпросът и в теорията.

Правото значение на КТД може да разкрие в следните отношения:
1. КП и КТД са елемент, и то съществен, от новия метод на правно регулиране, който с оглед променените обществено-икономически условия българската държава използва за уреждане на колективните трудови отношения. На първо място, държавата прави преценка за важността и социалната значимост на КТПО – използва един от трите метода: ако са с особено значение са, предмет на регулиране само от държавни органи- т.нар. правно регулиране от държавни източници – използва се изключително кооперативният правен метод. Втората хипотеза е, когато дръжавата се отдръпва от императивно и пряко регулиране и използва диспозитивния правен метод за поява на недръжавните източници на ТП – това е т.нар. саморегулиране и проявяване на тарифната автономна договорна свобода. Трета хипотеза, когато държавата се отказава да регулира определени обществени отношения – единствата възможност е те да уредят от КТД.
2. Държавата урежда само и единствено минимални стандарти като права и задължения по индивидуалните ТПО и позволява с помощта на КТД да се създадат нови, адаптирани към реалните икономически възможности на РД в страната. Това е социалната функция на КТД – създава повече права за Р+Сл.
3. Защита и изразяване на колективните интереси (правни или неправни) на съвкупността от Р+Сл като субект. Логично е тази фунцкия да се реализира и да е свързана с появата на синдикатите.
Нива, на които се водят колективните преговори и се сключват КТД.
І Обща характерстика: избран е вариантът на кумулативността. Принципно са налице два модела:
1) държавата опеделя само едно ниво за сключване на КТД – напр. ниво бранш;
2) държавата допуска водене на КП и сключване на КТД на много нива – създават се по-високи стандарти за Р+Сл.
В БГ действа вторият подход.
Последици от това: законосъобразно е едни и същи ТПО да се уреждат от различни трудови договори (сключени на различни нива). Правната уредба императивна и изчерпателна по отношение на субектите, които могат да водят КП и да сключват КТД.
Нивото има правно значение по отношение действието на КТД в пространството( териториално действие).
Воденето на преговори на повечето от едно ниво обективно води до проблема за различната правна сила на различните трудови договори. По силата на чл. 51 (1) КТ в РБ са уредени 4 различни нива за водене на колективни преговори. Нормата е императивна и изброяването е изчерпателно- т.е. частноправните субекти не могат да уреждат др. нива за водене на преговори и сключване на КТД.

1 ниво – предприятие.
Това е най-важно и основно ниво. Процедурата е уредена изрично за това ниво, по отношение на другите нива се води тази процедура съответно.
Предприятието тук е това по смисъла на КТ.
2 ниво – отрасъл и бранш.
Тук важи казаното за тристранното преговаряне.
3 ниво – община.
4 ниво - отделните субекти.

Общата правна уредба е изградена на следните принципи:
1) Изчерпателно са посочени субектите, които имат правосубектност да сключват КТД- други субекти извън Р и СО нямат такава правоспособност.
2) Само СО имат правоспособност да водят преговори и да сключват КТД.
3) Принцип на съответността – изисква се между страните в преговорите да има съотвеност. Целта е р/с да могат да реално да се ползват от уговорените права и задължния в КТД.
4) Уредена е изрична правоспособност на СО да водят тези преговори и да сключват КТД – закрепено е в чл. 51 и 52 това е отраслова уредба.
Страни на ниво предприятие:
РД – това е РД, който самостоятелно наема р/с.
Насрещен субект е СО.
Първият вариант е, когато има само една единствена СО – изисквания:
1) да е СО, изградена на ниво един работодател – прави се преценка в съответсвие с устава на СО, създадени на ниво отделен Р.
2) СО не е необходимо да има качеството представителна;
3) броят на синдикалните членове няма значение – дори и само с един синдикален член;
4) синдикалните членове следва да са в индивидуални ТПО с РД – възпроизведено в почти всички решения на ВС – иначе няма как да се прилагат разпоредбите на КТД за тях.
Втора хипотеза: един РД и няколко СО:
2 варианта:
а) всички СО с едно общо волеизявление водят преговори и сключват КТД впоследствие – важно е според ВКС да участват всички СО, дори и новосъздадените преди подписване на КТД – ако не се спази, КТД е недействителен.
б) ако СО не постигнат общо съгласие – ОС на р/с е субекът, който в съответствие с чл. 51а и чл. 6а определя СО, която единствена продължава преговорите и сключва КТД – ако посочат две решението е незаконосъобразно.
Членовете в ОС са всички р/с, независимо дали са синдикални дейци или не са членове на СО, независимо дали после ще се присъединят към КТД.

Другите 3 нива: едната страна е представителната РО , а другата страна е представителна/и СО. Изискването за съответност означава, че представителната СО трябва да има структури в един и същи отрасъл, бранш или община. Синдикалните членове следва да бъдат в ТПО с тези работодатели, които са членове на представителната РО; в противен случай сключените КТД няма как да породят своето нормативно действие.

Ред или процедура за реализиране.
Преговорите се започват само и единствено от страна на СО – те са активният субект. Това е субективно право - израз и гаранция за гарантиране на правото по чл. 49 (1) КРБ. Преговорите започват с писмено волеизявление на СО – формата е само за доказване и е в полза само на съотвените синдикални организации. Към заявлението е възможно, но е не е законово задължително, да се приложи проект за КТД. Упражняваното от страна на СО право рефлектира като субективно задължение върху РДО. Това субективно задължение за започване на преговори е правен прецендт. Това е субективно задължение за започване на преговори, но не и за сключване на КТД. Доведеното до знанието на РД волеизявление поражда следните субективни задължения:
1) РД трябва да започне преговори – това трябва да стане в едномесечен срок от получването на изявлението, в противен случай изпада в забава.
2) РД има субективно задължение да предостави информация – по 2 групи от въпроси.
2.1.) да представи копие от КТД, с които е обвързан.
2.2.) да предостави информация – по отношения на нея: СО определят естеството на въпросите, по които иска да получи информация – финансова, икономическа, техническа, технологическа; СО имат право да получат тази информация в 15-дневен срок от поискването; тази инфомация по смисъла на закона трябва да вярна, разбираема и свовременна -т.е. актуална за СО. При неизпълнението на тези задължения РД се ангажира с имуществена отговорност.
Законодателят дава възможност на РД да откаже да предостави тази информация: това може да стане в две хипотези:
а) ако информацията е търговска или фирмена тайна
б) да я предостави като кофиденциална информация.
РД реално няма правни механизми за защита, ако СО не спазят тайната – защитата е само по ЗЗД за непозволено увреждане, ако синдикалните лидери не са негови р/с; ако са негови р/с и има умисъл, се доказва престъпление ?, а ако няма умисъл, може да се ангажира само ограничена имуществена отговорност.

Имуществена отговорност при неизпълнение на задълженията на РД – право на иск - осъдителен по своя характер – правната форма е всяка една форма: забава, невярна информация, непълна. Искът покрива всички възможни вреди –реално причинени и пропуснати ползи. СО трябва да докажат, че РД е причинил вреди за тях или на техните членове, р/с. Реално, възможно е да се наложи само административнонаказателна отговорност. ИТ може да наложи глоба за всяко едно основание – забава и др. Не може да се докаже реално причинната връзка между забавата на РД да води преговори и настъпилите от това вреди, защото за него не е задължително да сключи КТД.



Възможностите за използване на КТД за уговаряне на по-благоприятни условия на труда пронизват целия КТ и са пръснати в почти всички негови глави и раздели. В тях се намира новото правно пространство, което беше освободено за колективно договаряне с оттегляне на държавата. Чрез него държавата предоставя функции за саморегулиране на ТПО от правните субекти.

Колективното преговаряне се очертава като зона на гражданското общество.

От 2001 г. насам се очертава като възходяща тенденцията към все по-широко навлизане на правни спорове по прилагане на КТД и тяхната законова уредба в практиката на ВКС. Тя потвърждава нарастващото им значение и тяхното утвърждаване като основен недържавен източник на ТП.
 
Мнения: 132

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:28 pm

80. Колективно преговаряне- същност ,обществени функции, страни
(лекция+ малкото в учебника)

Колективното преговаряне възниква исторически след появата на синдикатите като пред-ли на интересите на наемните работници. На тях се предоставя правото да водят колективни преговори и да сключват КТД с РД за защита на интересите на Р+Сл.
Първите колективни договори се сключват в Англия в края на 19 век. В Англия през 1891 г. за първи път е въведено от Беатрис Уеб и самото понятие колективно преговаряне. От началото на 20 век то се разпростира в САЩ, а до 30-те години на 20 век- и в Швейцария, Австрия, Германия, Франция, Италия и др.

Първоначално то се е водело за определяне на заплатите. Поради това се е наричало тарифно преговаряне, а договорът- тарифен. Оттогава то значително разширява своя обхват. Възникнало исторически в промишлеността, то бързо обхваща и други отрасли.

Развитието на колективното договаряне в България доведе до създаване на специално законодателство за колективно преговаряне и КТД.

Колективното преговаряне е правно средство за еволютивното- по пътя на реформите, подобряване на условията на труда, а оттам- и на социалното положение на трудещите се. Под натиска и борбите на Р+Сл и на синдикатите то закрепва отстъпките, които те изтръгват от РД, и тласка напред развитието на трудовото право.

Чрез колективните преговори и КТД за Р+Сл се създават по-добри условия на труда от предвидените минимални стандарти в закона. Те са елемент на социалния прогрес. Ред благоприятни разрешения се завоюват първо в КТД във водещите отрасли на икономиката, а след това се разпростират в цялата страна и навлизат в националното законодателство като негови минимални стандарти.

Колективното договаряне е предмет на множество нормативни източници, както от международен, така и от национален правен характер.

Колективното преговаряне се ползва с широка международна закрила и признаване. То получи универсално международно признание във филаделфийската Декларация за целите и задачите на МОТ от 10.05.1944 г. и в двете основни конвенции на МОТ- 98 относно правото на организиране и колективно преговаряне от 1949 г. и 154 относно колективното преговаряне от 1981 г., в Декларацията относно принципите и основните трудови права от 1998 г., която признава колективното преговаряне като основен принцип на ТП.

КП в България има дълга история.

І До ВСВ неговото развитие преминава през два етапа:
1.Етап на законово неуреден КТД (1905-1936 г.)- развива се върху основата на свободата на договаряне.
2.От 1936 г. с приемането на Наредбата-закон за КТД, който урежда КТД между законоустановените профсъюзи и РДО, урежда КТД като нормативно съглашение- т.е. признава му статут на нормативен източник за трудовото право
ІІ След ВСВ след въвеждането на централистичното и фиксирано регулиране на ТПО от 1948 г. насетне КТД загубват значението си, превръщат се в договори-сделки и средство за изпълнение и преизпълнение на плана. Тази уредба го обрича на дълъг застой.

Императивната уредба по КТ’86 г. и създадените за неговото прилагане подзаконови нормативни актове също не създават правно пространство за колективно договаряне. С измененията на КТ от 11.1992 г. се възприе друго основно виждане за уредбата на КТПО: законът урежда императивно само минималните норми за закрила на труда- страните не могат да уговарят по-неблагоприятни от тях. Но с КТД могат да се установяват по-благоприятни от минималните норми в закона, които стават част от правата и задълженията на страните по ИТПО- Р+Сл и РД, спрямо които КТД се прилага. КТД се превръща в нормативно съглашение и в един от основните правни механизми за одоговоряване на ТПО.

Промени в правната уредба внесоха и измененията от март 2001 г.По-важните се изразяват в: подобряване на нейната систематика и по-ясно открояване на КТД, уточняване на дължимата информация при водене на колективните преговори, определяне на времетраенето на КТД, уреждане на недействотелността на КТД.

Няма легална дефиниция за колективни преговори. Ако разгледаме института като преговори между колективни субекти или субекти, защитаващи колективен интерес, то, освен в чл. 51 и 52 КТ , правна уредба има и в Закона за уреждане на колективните трудови спорове- чл. 1 и сл. – там се уреждат непосредствени преговори, чрез които единият субект защитава колективен интерес. Колективни преговори според законодателя за свързани само и единствено с преговори между РД или РДО , от една страна, и синдикални организации , от друга, чиято цел е постигане на съгласие и сключване на КТД. В този смисъл се разглежда въпросът и в теорията.

Правото значение на КТД може да разкрие в следните отношения:
1. КП и КТД са елемент, и то съществен, от новия метод на правно регулиране, който с оглед променените обществено-икономически условия българската държава използва за уреждане на колективните трудови отношения. На първо място, държавата прави преценка за важността и социалната значимост на КТПО – използва един от трите метода: ако са с особено значение са, предмет на регулиране само от държавни органи- т.нар. правно регулиране от държавни източници – използва се изключително кооперативният правен метод. Втората хипотеза е, когато дръжавата се отдръпва от императивно и пряко регулиране и използва диспозитивния правен метод за поява на недръжавните източници на ТП – това е т.нар. саморегулиране и проявяване на тарифната автономна договорна свобода. Трета хипотеза, когато държавата се отказава да регулира определени обществени отношения – единствата възможност е те да уредят от КТД.
2. Държавата урежда само и единствено минимални стандарти като права и задължения по индивидуалните ТПО и позволява с помощта на КТД да се създадат нови, адаптирани към реалните икономически възможности на РД в страната. Това е социалната функция на КТД – създава повече права за Р+Сл.
3. Защита и изразяване на колективните интереси (правни или неправни) на съвкупността от Р+Сл като субект. Логично е тази фунцкия да се реализира и да е свързана с появата на синдикатите.
Нива, на които се водят колективните преговори и се сключват КТД.
І Обща характерстика: избран е вариантът на кумулативността. Принципно са налице два модела:
1) държавата опеделя само едно ниво за сключване на КТД – напр. ниво бранш;
2) държавата допуска водене на КП и сключване на КТД на много нива – създават се по-високи стандарти за Р+Сл.
В БГ действа вторият подход.
Последици от това: законосъобразно е едни и същи ТПО да се уреждат от различни трудови договори (сключени на различни нива). Правната уредба императивна и изчерпателна по отношение на субектите, които могат да водят КП и да сключват КТД.
Нивото има правно значение по отношение действието на КТД в пространството( териториално действие).
Воденето на преговори на повечето от едно ниво обективно води до проблема за различната правна сила на различните трудови договори. По силата на чл. 51 (1) КТ в РБ са уредени 4 различни нива за водене на колективни преговори. Нормата е императивна и изброяването е изчерпателно- т.е. частноправните субекти не могат да уреждат др. нива за водене на преговори и сключване на КТД.

1 ниво – предприятие.
Това е най-важно и основно ниво. Процедурата е уредена изрично за това ниво, по отношение на другите нива се води тази процедура съответно.
Предприятието тук е това по смисъла на КТ.
2 ниво – отрасъл и бранш.
Тук важи казаното за тристранното преговаряне.
3 ниво – община.
4 ниво - отделните субекти.

Общата правна уредба е изградена на следните принципи:
1) Изчерпателно са посочени субектите, които имат правосубектност да сключват КТД- други субекти извън Р и СО нямат такава правоспособност.
2) Само СО имат правоспособност да водят преговори и да сключват КТД.
3) Принцип на съответността – изисква се между страните в преговорите да има съотвеност. Целта е р/с да могат да реално да се ползват от уговорените права и задължния в КТД.
4) Уредена е изрична правоспособност на СО да водят тези преговори и да сключват КТД – закрепено е в чл. 51 и 52 това е отраслова уредба.
Страни на ниво предприятие:
РД – това е РД, който самостоятелно наема р/с.
Насрещен субект е СО.
Първият вариант е, когато има само една единствена СО – изисквания:
1) да е СО, изградена на ниво един работодател – прави се преценка в съответсвие с устава на СО, създадени на ниво отделен Р.
2) СО не е необходимо да има качеството представителна;
3) броят на синдикалните членове няма значение – дори и само с един синдикален член;
4) синдикалните членове следва да са в индивидуални ТПО с РД – възпроизведено в почти всички решения на ВС – иначе няма как да се прилагат разпоредбите на КТД за тях.
Втора хипотеза: един РД и няколко СО:
2 варианта:
а) всички СО с едно общо волеизявление водят преговори и сключват КТД впоследствие – важно е според ВКС да участват всички СО, дори и новосъздадените преди подписване на КТД – ако не се спази, КТД е недействителен.
б) ако СО не постигнат общо съгласие – ОС на р/с е субекът, който в съответствие с чл. 51а и чл. 6а определя СО, която единствена продължава преговорите и сключва КТД – ако посочат две решението е незаконосъобразно.
Членовете в ОС са всички р/с, независимо дали са синдикални дейци или не са членове на СО, независимо дали после ще се присъединят към КТД.

Другите 3 нива: едната страна е представителната РО , а другата страна е представителна/и СО. Изискването за съответност означава, че представителната СО трябва да има структури в един и същи отрасъл, бранш или община. Синдикалните членове следва да бъдат в ТПО с тези работодатели, които са членове на представителната РО; в противен случай сключените КТД няма как да породят своето нормативно действие.

Ред или процедура за реализиране.
Преговорите се започват само и единствено от страна на СО – те са активният субект. Това е субективно право - израз и гаранция за гарантиране на правото по чл. 49 (1) КРБ. Преговорите започват с писмено волеизявление на СО – формата е само за доказване и е в полза само на съотвените синдикални организации. Към заявлението е възможно, но е не е законово задължително, да се приложи проект за КТД. Упражняваното от страна на СО право рефлектира като субективно задължение върху РДО. Това субективно задължение за започване на преговори е правен прецендт. Това е субективно задължение за започване на преговори, но не и за сключване на КТД. Доведеното до знанието на РД волеизявление поражда следните субективни задължения:
1) РД трябва да започне преговори – това трябва да стане в едномесечен срок от получването на изявлението, в противен случай изпада в забава.
2) РД има субективно задължение да предостави информация – по 2 групи от въпроси.
2.1.) да представи копие от КТД, с които е обвързан.
2.2.) да предостави информация – по отношения на нея: СО определят естеството на въпросите, по които иска да получи информация – финансова, икономическа, техническа, технологическа; СО имат право да получат тази информация в 15-дневен срок от поискването; тази инфомация по смисъла на закона трябва да вярна, разбираема и свовременна -т.е. актуална за СО. При неизпълнението на тези задължения РД се ангажира с имуществена отговорност.
Законодателят дава възможност на РД да откаже да предостави тази информация: това може да стане в две хипотези:
а) ако информацията е търговска или фирмена тайна
б) да я предостави като кофиденциална информация.
РД реално няма правни механизми за защита, ако СО не спазят тайната – защитата е само по ЗЗД за непозволено увреждане, ако синдикалните лидери не са негови р/с; ако са негови р/с и има умисъл, се доказва престъпление ?, а ако няма умисъл, може да се ангажира само ограничена имуществена отговорност.

Имуществена отговорност при неизпълнение на задълженията на РД – право на иск - осъдителен по своя характер – правната форма е всяка една форма: забава, невярна информация, непълна. Искът покрива всички възможни вреди –реално причинени и пропуснати ползи. СО трябва да докажат, че РД е причинил вреди за тях или на техните членове, р/с. Реално, възможно е да се наложи само административнонаказателна отговорност. ИТ може да наложи глоба за всяко едно основание – забава и др. Не може да се докаже реално причинната връзка между забавата на РД да води преговори и настъпилите от това вреди, защото за него не е задължително да сключи КТД.



Възможностите за използване на КТД за уговаряне на по-благоприятни условия на труда пронизват целия КТ и са пръснати в почти всички негови глави и раздели. В тях се намира новото правно пространство, което беше освободено за колективно договаряне с оттегляне на държавата. Чрез него държавата предоставя функции за саморегулиране на ТПО от правните субекти.

Колективното преговаряне се очертава като зона на гражданското общество.

От 2001 г. насам се очертава като възходяща тенденцията към все по-широко навлизане на правни спорове по прилагане на КТД и тяхната законова уредба в практиката на ВКС. Тя потвърждава нарастващото им значение и тяхното утвърждаване като основен недържавен източник на ТП.
 
Мнения: 132

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:28 pm

82. Ред за сключване, действие и гаранции за изпълнение на колективния трудов договор

Колективното преговаряне започва със заявление на СО за откриване на колективни преговори. То изхожда от СО, които/която има/т право да сключват КТД според неговия обхват и вид, и се отправя към надлежния РД, РД-ли или РДО, с които ще се сключва КТД.

Заявлението е израз на нейните намерения и воля да започне преговорите. Чрез него СО упражнява правото си по чл.4(2) да води колективни преговори и да сключва колективни договори и кореспондира със задължението на РД страна за колективно преговаряне в чл.52(1) т.1 във връзка с чл.5(2).

Колективното преговаряне не е юридическо задължение на СО, а е тяхно право. То произтича от интереса, който имат Р+Сл от колективното договаряне. Основното предназначение на синдикатите изисква те последователно да упражняват това свое право.

Задължението за водене на колективни преговори е възложено на отделните РД и на техните организации, които могат да бъдат страна по колективните преговори. В условията на пазарна икономика и свобода на договарянето въвеждането на това задължение за договаряне на РД е рядко изключение. То произтича от характера на социалната държава, от конституционната закрила на труда.
Веднъж получил заявлението за колективни преговори, РД има две задължения:
1.Да преговаря за сключването на КТД- съвместно със СО да определи времето и мястото на договарянето. Искането на ръководството на Со означава, че то трябва да представи своето предложение за въпросите, по които да се преговаря, за да може РД със свой екип да се подготви за преговорите и да изработи свои позиции. Но РД не е задължен да сключи КТД- това при противоречало на свободата на колективно преговаряне и на самата същност на КТД.
2. Да предостави на ръководството на СО при поискване на необходимата информация. Това задължение РД има не само в хода на започване на преговорите, но и в хода на подготовката на проекта за КТД. Дължимата информация се отнася до два основни въпроса, изрично посочени в закона:
1. да предостави на ръководството екземпляри от сключените други КТД на отраслово или териториално равнище, които са свързани с трудовите и осигурителните отношения на Р+Сл в съответното предприятие, за да може подготвяният проект и преговорите да се съобразяват с вече постигнатите договорености;
2.информация за икономическото състояние на РД- тя трябва да се отнася до въпроси от значение за сключването на КТД. Това са въпроси, от информацията по които СО ще формира своите искания. Това ограничение е наложено от необходимостта информацията да бъде съсредоточена по въпроси с непосредствено отношение към трудовите и осигурителните отношения и които са предмет на колективно договаряне: програмата за развитие на предприятието, състоянието на заетостта, перспективите за нейното запазване и др.

Ако разпространяването на информация би могло да доведе до вреди за РД, той има на разположение две възможности:
а. да откаже предоставянето й, като се позове на нейната търговска, фирмена и служебна поверителсност;
б. да я предостави, като постави изискване за запазването й в тайна.
Възможността за вреди е опасността от разпространяване на фирмени и служебни тайни, които се отнасят до технологията на производство, сключвани сделки, заплати на ръководния състав на дружеството и др.

Има законови изисквания за качеството на информацията- да бъде достоверна (истинна), разбираема (съдържанието й е достъпно за разбиране) и своевременно предоставена: в момента, когато е нужно и полезно нейното използване- при съставяне на проекта, при неговото обсъждане и т.н.

Тези задължения са юридически задължения на РД. Санкция е имуществената отговорност на РД за виновно причинените вреди. Неизпълнение на тези задължения е налице, когато РД отказва да води преговори, да даде информация, предоставената информация е непълна, неточна или невярна, предоставена е несвоевременно. Необходимо е неизпълнението на тези задължения да е умишлено или небрежно. При спор относно неизпълнението, неговия виновен характер, размера на вредите- те трябва да бъдат установени и доказани. Тези спорове са гражданскоправни и се решават по общия исков съдебен ред- в осъдителен исков процес. Ищец по спора е съответната СО, а ответник- съответният РД.
Забавата е форма на неизпълнение на тези задължения, за което РД носи на общо основание имуществена отговорност за вредите. Вредите в случая произтичат от това, че КТД не е своевременно сключен, поради което съответните придобивки от него започват да се прилагат по-късно.
Забавата тече от различен момент за двете основни задължения: за задължението за започване на преговорите- след изтичане на един месец от получаване на поканата, а за задължението за предоставяне на сключените КТД и изискуемата информация за икономическото състояние на предприятието: след изтичането на 15 дни от получаването на поканата за тяхното предоставяне. От този момент се изчисляват и вредите.

Отговорността по чл.52(2) е конкретен израз на отговорността по чл.12 изр.2ЗЗД за причинени вреди при недобросъвестно водене на преговори за сключване на договора. Особеното по КТ е, че задълженията са изрично установени в закона и следват от него. В тяхното изпълнение е конкретизирано добросъвестното дължимо поведение на РД при воденето на преговорите. Вредите включват претърпените загуби и пропуснатите ползи(арг.от чл.52(2) ).

Колективните преговори за сключване на отраслови и браншови договори съдържат някои особености.
Преговорите за тях започват въз основа на рамково споразумение между националните ПСО и ПРДО, чрез които се определят общите положения на отрасловите и браншовите КТД. Те включват две групи въпроси:
1.тези, по които се осъществява колективно преговаряне на отраслово, браншово и общинско равнище, както и на равнище предприятие и поделение-РД;
2. отнасят се до т.нар.процедурна рамка- тя определя реда и последователността, в която се извършва преговарянето , подготовката на проектите, събирането на информация. Основното предназначение на тези споразумения е да подпомогнат и улеснят СО и РДО при воденето на колективни преговори, а не да ограничат този процес.

Същинската част на колективните преговори са обсъжданията на съдържанието на КТД. Те се провеждат на заседания по работни групи за съставяне на проекта като цяло или на негови части. Тази подготвителна работа се осъществява от ръководството на СО и в нея трябва да се привличат възможно по-широк кръг Р+Сл. В нея се включват всички СО и техните ръководства.

Това се постига чрез подготовката на общи съгласуван помежду им проект за КТД:от обща работна група, съставена от пред-ли на всички СО или от ръководството на една от Со, след което това се съгласува помежду им. Този проект трябва да се обсъди на общо събрание на Р+Сл/ на общо събрание на всички СО в предприятието.

Когато СО не могат да подготвят общ проект, всяка от тях може да подготви свой и да го предостави за обсъждане и приемане на общото събрание на Р+Сл. За приет се смята проектът, който е приет от ОС с повече от половината Р+Сл. Ако ОС приеме с мнозинство повече от един проект, на РД се предоставя за обсъждане този, който е приет с по-голямо мнозинство. Препоръчително е СО да полагат усилия и да осъществяват взаимодействие за изработване на общ проект, дори когато опитът не е успял.

КТД се сключва в обикновена писмена форма. Тя създава яснота и сигурност. Писмената форма е форма за действителност. Трябва договорът да е подписан от страните.
КТД се подписва от страната на СО- от синдикалния комитет или от друг орган на СО, и от РД/от ръководителя на съответната РДО. РДО може да се представлява и от определен от тях пред-л, който подписва от тяхно име КТД. Подписването е продължение на искането за писмена форма.

КТД се сключва в три екземпляра: по един за всяка от страните, които са го подписали, и един за ИТ. Това е нужно, за да може всяка от страните да се ръководи от договора при изпълнението на задълженията, а за ИТ- да се съхранява, да бъде на нейно разположение.
Всеки от трите екземпляра е официален текст, оригинал на КТД. От официалните текстове могат да се правят копия и заверени преписи- за ползване от поделения на организациите, за предоставянето му пред съответни държавни органи.

С един и същ РД/РДО може да се сключва само един КТД.

Съдържание на КТД
То е съвкупността от правата и задълженията по трудовите и осигурителните отношения на Р+Сл, които са уговорени между страните при сключване на договора.
ТПО включват тези по предоставяне на работната сила и полагането на труда и непосредствено свързаните с тях отношения.
Осигурителните обхващат общественото и здравното осигуряване, но поради преобладаващо императивния характер на уредбата на осигуряването, по тези въпроси са включени по-малко уговорки и то предимно от областта на доброволното пенсионно осигуряване и на доброволното здравно осигуряване.
Уговореното между страните се структурира в клаузите на КТД и тематично се обособява в неговите раздели за работното време, почивки и отпуски, трудово възнаграждение, здравословни и безопасни условия на труд, запазване натрудовата заетост, професионална квалификация, доброволно пенсионно и здравно осигуряване.

С оглед правната природа на клаузите в КТД се очертават две части- нормативна и облигационно договорна. Преобладава нормативната. Тя се отнася до въпросите на работното време и отпуските, трудовото възнаграждение, професионалната квалификация, доброволното осигуряване и др. Клаузите, които ги уреждат, имат нормативно съдържание и се прилагат за персонално неопределен кръг Р+Сл. А клаузите на облигационно-договорното съдържание се прилагат и изпълняват еднократно по въпроси като: строителство на почивни станции, жилища и общесжития, спортни съоръжения (чл.294 и 297), осигуряване на материални условия за осъществяване на дейността на СО (чл.46) и др.

Вписване
Сключеният КТД подлежи на вписване. То е задължително. Има оповестително значение. С него законът не свързва конститутивното действие на договора, а само декларативното. Той се смята за сключен от момента на неговото подписване и произвежда действие от определената в него дата. Договор, който не е вписан, е на общо основание действителен. От виновното неизпълнение на задължението за вписване може да последва само административнонаказателна отгововорност за задължените лица, не и недействителност на договора.

Вписването се извършва в специален регистър на КТД- официален държавен регистър. Законът не определя и обстоятелствата, които подлежат на вписване. Приема се, че на вписване подлежат страните, дата, място на сключване, срок на действие, за да може чрез минимум от белези да се индивидуализира КТД.

Органът, при който се извършва вписването, е инспекцията по труда. Вписването е разпределено между различни по степен ИТ- в зависимост от обсега на действие на КТД. Когато имат действие само в едно предприятие или в обсега на една община, се вписват в съответната областна инспекция. Отрасловите, браншовите и КТД с национално значение- в изпълнителна агенция „ГИТ” при МТСП в София. Възприетото териториално разпределение осигурява близостта до Р+Сл и РД, до които КТД се отнася.

Споровете относно компетентната ИТ, при която следва да се извърши вписването, се решават от министърана труда и социалната политика. Решенията му са окончателни.

Вписването се извършва по писмено заявление на всяка от страните. Законът не определя срок след подписването на договора, в който писменото заявление трябва да бъде направено. Нормално е това да се направи във възможно най-кратък срок. Възможно е съвместно подване от двете страни. Към него се прибавя оригинален екземпляр от сключения КТД.

Компетентната ИТ вписва договора в едномесечен срок от получаване на заявлението. ИТ не може да одобрява, отхвърля или отказва вписването, нито се произнася по законността на клаузите, на допълнителните споразумения по него и т.н. Но ако по повод на вписването установи, че КТД съдържа противозаконни клаузи, следва да извести страните за това и да ги уведоми, че тези клаузи не произвеждат правно действие, но не може сама да обявява тяхната недействителност.
Достъп до екземпляра, оставен в ИТ, имат страните и всички заинтересувани лица.
Когато се установят различия в текстовете на трите екземпляра, при спор относно достоверността на КТД, за достоверен се приема КТД, който е вписан в ИТ.

КТД влиза обикновено в сила от деня на сключването му. Нормално това е денят, в който той се подписва от страните . Ако неговото подписване от двете или една от страните е станало по-късно, меродавна е датата, посочена в него като ден на подписването му.
КТД може да посочи и друга дата, различна от тази на подписването му, на която той или отделни негови клаузи влизат в сила. Тя може да предшества датата на сключване на договора или да бъде последваща. Тази дата трябва да е изрично посочена в КТД, а ако това не е сторено, КТД влиза в сила в деня на сключването му.

КТД се смята сключен за срок от една година. Предполага се, че условията на труда запазват своята стабилност в рамките на една година. Законът допуска да се уговаря и друг срок на действие, който обаче може да бъде с продължителност не по-дълга от две години. Ако друг срок не е уговорен, важи едногодишният.
Няма пречка да се предвиди по-кратка продължителност на действие на отделни клаузи на договора- напр. за размера на трудовото възнаграждение, което е особено важно при условията на инфлация и липсата на механизми за автоматично или редовно осъвременяване според официалния индекс на инфлацията. С изтичането на тези срокове страните пристъпват към ново договаряне и сключването на допълнителни споразумения, наречени анекси, които са част от КТД.
КТД може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните. Без значение е коя от страните поема инициативата. Най –често инициатор е СО.
При измененията се прилагат изискванията за сключване на договора в писмена форма в 3 екземпляра, неговата задължителна регистрация, влизането в сила и срокът на действие- изобщо редът за неговото сключване.

Действие (по лекция)
Действие на КТД. Като всяка една правна норма има и три действия:
І По отношение на лицата – нормативното съдържание на КТД се разкрива в анализа по отношение на действието на КТД към р/с като адресати на нормите.

1. Има две хипотези на действие спрямо Р+Сл-по чл. 51 (1) и (2):
1.1. Действие по право – КТД се прилага към всеки един субект със следните качества: Р/Сл на РД, който е сключил КТД или е обвързан от действието на такъв; член на СО, която е страна по КТД. Това са кумулативни правни качества. Този субект не трябва да прави нарочно волеизявление.
1.2. Придобиване на качеството адресат по волята на субекта – правото на присъединяване към КТД. Това е субективно материално потестативно право. Субективно – неговия тутуляр може да го упражни във всеки един момент, докато действа КТД. Нормите, които ограничават правото на присъединяване във времето са недействителни. Потестативно – в момента, в който се упражни, р/с става адресат на действащия КТД, той НЕ става страна по КТД. Формата на волеизявление е писмена за действителност. Титурлярът преценява към коя от страните по КТД да предяви своето волеизвявление – към РД или към СО. В момента, което то достигне странта, автоматично той става адресат.
2. Действие за СО – да предоставят условия за развитието на синдикалните организции.


3. Действие за работодателя – задължение да прилага нормите уредени в него

ІІ Действие във времето – КТД е винаги срочен с определен срок. Това е правна гаранция. Може ли един КТД като цяло или да отделни разпоредби да действа с обратно действие? Да, ако уреждат имуществени отношения – напр. за преизчисляване на размера на основно трудово възнаграждение. Разпоредби могат да влязат в сила и в един по-късен момент – може да обвързан с определен срок или условие.
В действието си КТД изпълняват основното си предназначение за подобряване на условията на труда.
Под действие се разбира прилагане, пораждане и ползване на последиците за страните, според съдържанието и равнището, на което се сключват.
Измерения на действието са по място, време и спрямо лицата.

Действие спрямо лицата (учебник)
Като договорна сделка, каквато е КТД, следва да важи правилото на чл.21(1) ЗЗД. Но това основно разрешение се оказва непригодно за действието на цялото съдържание на КТД. То може да се приложи за облигационно- договорната, но не и за нормативната част, а тъкмо тя е определяща за неговата същност.
КТД обвързва РД и РДО- страна по КТД. За да осигури непрекъснатост в действието на КТД , сключен от РДО, за всички РД, които членуват в нея, чл.55(1) предвижда специални разрешение, според което действието на КТД, сключен между РДО и СО , не се прекратява спрямо РД, който преустанови членството си в РДО след сключването на договора. Това разрешение се възприема, за да се създаде сигурност в отношенията , независимо от възможни бъдещи промени в персоналния състав на РДО.
Сключеният КТД продължава действието си и при промени в РД по чл.123 и 123а до сключването на нов КТД, но не за повече от една година от промяната на РД.

Спрямо СО КТД действа с онези свои клаузи, които предвиждат права за СО- напр. отпуски на синдикалните дейци (чл.159), предварителна закрила при уволение (чл.333(3) (4)), съдействие за осъществяване на дейността по чл.46. СО запазва своето осезателно присъствие в КТД, когато чл.59 предоставя правото на иск при неизпълнение на КТД.
Спрямо Р+Сл, въпреки че те не са страна по КТД- действието на КТД означава, че неговите клаузи и предвидените в тях права и задължения се прилагат в ИТПО на Р+Сл с РД и става част от тяхното съдържание. Те могат да се разделят на две групи в зависимост от основанието , на което се отнасят към кръга на лицата:
І Р+Сл, членове на СО- страна по договора
КТД се прилага за тях на основание на членуването им в организацията от момента на влизането в сила на КТД. Този лек начин на влизането в сила спрямо тях е предимството на членуването им в СО. Представителството и защитата на интересите, които СО осигурява, се отнасят преди всичко за нейните членове. Без значение е откога те членуват в нея. Достатъчно е, че влизането в сила на КТД ги заварва като нейни членове. Коя СО е страна по договора, се определя от самия договор.
КТД спрямо Р+Сл се прилага спрямо персонално неопределен кръг от тях- тези, които са или ще бъдат членове на СО, а не спрямо поименно изброени Р+Сл. Това е последица от нормативния характер на КТД.
ІІ Всички останали Р+Сл
Това са тези, които изобщо не членуват в СО / членуват в СО, различна от тази, която е стана по договора. Ако става дума за КТД, сключен от отделен РД , чието приложно поле е съответното предприятие, това се отнася за всички останали Р+Сл в това предприятие. Когато КТД е отраслов или браншов, това са Р+Сл, които не са членове на СО- страна по договора. За тях неговото действие не настъпва пряко по силата на договора, а след извършване на последващи лични действия от тяхна страна- чрез тяхното присъединяване към КТД, по който е страна техният РД.
Присъединяването е субективно право на всеки Р+Сл от така очертаната група. От неговата преценка зависи как и кога ще се присъедини. Това е негово субективно преобразуващо право. Упражнява се чрез едностранно писмено волеизявление по смисъла на чл.44 ЗЗД.
Присъединяването е към КТД, сключен от техния РД. И в слуая на КТД, сключен в общината, отрасъла или на национално равнище от РДО, в която членува РД- страна по ИТПО.
Присъединяването се извършва индивидуално чрез писмено волеизявление на всеки Р/Сл, а не колективно- напр. от СО, която не е страна по КТД , за нейните членове. Става дума за заявление, не за молба. То се отправя до РД/ до ръководството на СО, страна по договора. Неговото предназначение е да доведе до знанието им, че Р/Сл иска сключеният КТД да действа спрямо него. Заявлението може да се подаде до която и да е от двете страни или до двете заедно. Ако то е подадено само спрямо ръководството на СО, то следва незабавно да уведоми за това РД, за да могат неговите служби да извършат действия, следващи от присъединяването.

Присъединяването се извършва при условия и по ред , определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят или да накърняват добрите нрави.

Страните по КТД имат право да включват в него клаузи по присъединяването:
1.клаузи, които установяват реда за присъединяване- част от тези въпроси са уредени изрично- подаване на лично писмено волеизявление. Остават неуредени въпроси: посочване в заявлението на въпросите, по които се иска присъединяване съвместно обсъждане на ръководството на СО и РД на заявлението. Редът на присъединяване е нова ниша на колективното преговаряне.
2.условия за присъединяване- законът установява само по отрицателен път границите, до които могат да се простират те: да не противоречат на закона, да не го заобикалят, да не противоречат на добрите нрави. Не трябва да се допуска установяването на различия в третирането на Р+Сл и да се нарушават дискриминационните критерии по чл.8(3). Няма пречка да се предвиди, че договорът се прилага за останалите Р+Сл, които не членуват в СО- страна по договора/ че присъединяването се извършва въз основа само на лично писмено волеизявление от тяхна страна, бе допълнителни условия.
Най-важният въпрос е може ли да се предвиди заплащане на вноска за присъединяване. Правилен е отрицателният отговор. Тук става въпрос за осъществяване на трудови права и установяване на различния между Р+Сл, основани на членуването им в СО или в точно определена Со- тази, страна по договора. Това различие е обявено от чл.8(3) за дискриминационно. Неприемлив е и доводът за свободата на договаряне. Тя не абсолютна. Ограничена е от императивните норми на закона и от добрите нрави, а и КТД не е гражданскоправен договор. Той е нормативно съглашение. За нормативната му част е неприложим принципът за гражданските облигационни договори и за тяхното действие по чл.21. Страни по договора са РД и СО. Оперирането с цивилистични понятия и тяхното механично пренасяне в действието на КТД като нормативно съглашение е методологично неправилно.

Въвеждането на различия в отношението между Р+Сл при присъединяването с оглед на тяхното членуване в СО- страна по КТД, противоречи на закрилната функция на КТ. Това противоречие се изразява в обстоятелството, че прилагането на установените с КТД по-благоприятни условия на труд, които би трябвало да бъдат достояние на всички Р+Сл в предприятието, се поставя в зависимост от определени утежняващи за Р+Сл условия. Крайният смисъл на присъединяването е да се изравни действието на КТД
Обратното разрешение води до настиск върху Р+Сл да членуват в СО, и то точно в тези, които сключват КТД-най-вече ПСО. Най-често ПСО сключват и договорите в предприятието, а на другите нива- само те могат да ги сключват изобщо. Обратното разрешение е нарушение на конституционното право на сдружаване и е в ущърб на свободния избор на Р+Сл в коя СО да членуват и е условие за създаване на синдикален монополизъм. От друга страна, предвиждането на условия за присъединяване, които утежняват положението на Р+Сл е в нарушение на чл.50(2).

Уредбата на присъединяването в чл.57(2) действа занапред. Присъединилите се Р+Сл към заварени и действащи КТД запазват правата си по тях. Новият режим на присъединяване ще започне да действа, след като се сключат КТД по новата уредба.
Присъединяването има действие занапред- след като писменото заявление е получено. От този момент започва прилагането на КТД.
Най-масовите случаи на присъединяване ще са в началото на неговото сключване и след влизането му в сила. Но няма пречки и по-късно към КТД да се присъединяват Р+Сл.
Редът за присъединяване се следва и при изменение на сключения КТД. Всеки Р/Сл, който не членува в СО, страна по договора, има право да се присъедини и към измененията на КТД, като се следва посочения ред за присъединяване. Присъединяването към изменения КТД ще има действие занапред.
КТД се прилага към Р+Сл, които са се присъединили към него, със съдържанието, което има и с което действа и спрямо Р+Сл- членове на СО- страна по него.

Чл.51б (4) възприема разрешение за действието на отрасловите и браншовите КТД, което е познато на европейското право и практиката като „разширяване” действието на КТД. То се състои към прилагането му към всички предприятия в съответния отрасъл или бранш, включително към тези, които нямат СО. Това следва от логическото тълкуване на законовата разпоредба. Социалният и правен смисъл на разпростирането е да направи благоприятните разрешения в отрасловия или браншов КТД достояние на всички Р+Сл, включително на тези, в предприятията на които няма СО, за да се постигне общо подобряване на условията на труд.

Разширяването се извършва при наличието на две предпоставки:
А. направено общо искане от всички организации- страни по договора, отправено до министъра на труда и социалната политика
Б. решение на министъра да удовлетвори искането и да разпростре действието на КТД към всички предприятия от бранша /отрасъла. Той не може по своя преценка да направи това, но може да не уважи искането- има право на дискреционна преценка. Ако реши да го уважи, той разпростира действието на КТД със заповед.

Искова защита срещу неизпълнение на КТД(чл.59)
Неизпълнението се отнася до конкретни и точно определени задължения на РД. То може да има различни форми: неточно, частично, забавено и др., да се изразява в неизплащане на определени възнаграждения или обезщетения, неосъществяване на определени мероприятия по здравословни и безопасни условия на труда. То трябва да е виновно- умишлено или по небрежност. Това следва от общия принцип за виновното неизпълнение като основание за юридическата отговорност.
С исковата молба се иска реално изпълнение на задълженията и се търси отговорност за причинените вреди. Според естеството на конкретното неизпълнение във всеки случай с тези искове могат да се предявяват претенции за осигуряване на безплатно униформено или работно облекло, изплащане на уговорено трудово възнаграждение или обезщетения по ТПО, предоставяне на платения годишен отпуск.

Правото на иск принадлежи на СО, страна по договора, всеки Р/Сл при РД, към когото КТД се прилага съгласно чл.57.

Со може да предявява иска, когато неизпълнението е по отношение на всички / на големи групи Р+Сл, нейни членове/ тези, които са се присъединили към договора. Тя може да предяви иска и когато неизпълнението засяга правата на самата СО- по чл. 159, 46.
Отделният Р/Сл може да предяви иска само когато неизпълнението е само спрямо него или, макар и спрямо група от Р+Сл, към които и той принадлежи, СО бездейства. Легитимен да го предяви е само Р/Сл, към когото КТД се прилага, независимо дали основанието е неговото членство в СО/ неговото присъединяване. Допустимо е субективно присъединяване на исковете (другарство по чл.215).
Искът се предявява спрямо РД, който е пасивно легитимиран в процеса.
Местаната подсъдност на тези искове се определя от местожителството (седалището) на ответника. Като трудови спорове, те са родово подсъдни на районните съдълища, независимо от цената йна иска, и се разглеждат в състав от един съдия.
По правната си природа тези искове са осъдителни- чрез тях ищецът иска да бъде осъден РД да изпълни своите задължения по КТД. Когато искът е предявен от отделен Р/Сл, последиците от неговото уважаване настъпват пряко в сферата на ищеца. Когато искът е предявен от Со за неизпълнение на задължения, насочени към ИТПО, последиците от уважаването му настъпват в крайна сметка в правната сфера на съответните Р+Сл и се проявяват в съдържанието на ИТПО със съответния РД.
Исковете по чл.59 са осъдителни за реално изпълнение. Установителни искове са недопустими поради липса на правен интерес, а и след като е предоставено право на осъдителен иск като право на по-силна искова правна защита, безпредметно е предоставянето на правото на установителен иск по същото спорно право. Споровете по разглеждане на искове по чл.59 са на общо основание трудови спорове по чл.357. Тези спорове се разглеждат по правилата на общото исково производство. При разглеждането на тези дела се прилагат и специалните правила за трудовите спорове по гл.18 КТ.
Възникналият спор може да бъде разрешен и по реда на ЗУКТС- чрез непосредствени преговори,доброволен арбитраж, а когато възможностите за доброволно уреждане са изчерпани- и чрез стачка, стига да става въпрос за трудов спор по смисъла на чл.1(1) ЗУКТС.

Недействителност на КТД
Недействителността е обусловена от договорния произход на КТД.
Може да се иска обявяване на недействителността на всеки КТД, независимо от равнището, на което е сключен. Това следва от широката формулировка на чл.60.
Обявяването на недействителността може да се иска от две групи прави субекти: от страните и от всеки Р/Сл, спрямо когото КТД се прилага.
Страните се определят според вида и равнището, на което е сключен КТД. Само страните по съответния договор могат да искат обявяването на неговата недействителност или на недействителността на отделни негови клаузи. Не може например РД в едно предприятие да иска обявяване на недействителността на КТД на отраслово равнище.
Обявяване на недействителността може да се иска на две основания:
1.противоречие със закона- противоречие на императивни разпоредби на закон в точния юридически смисъл на това понятие/ при противоречие с императивни разпоредби на законосъобразен подзаконов нормативен акт, издаден от компетентен държавен орган. Противоречието означава, че КТД предвижда нещо различно и несъответстващо на закона.
2. заобикаляне на закона- когато с КТД не пряко, а по околен път , без изрично да се нарушава законът , се постига противозаконов резултат. Тези случаи са по-редки, но съществуват- напр. когато с КТД се определят за временни, сезонни или работи с краткотраен характер работи , които имат постоянен характер, за да се заобиколи забраната за сключване на срочни ТД .
Основанията за недействителност на КТД не са изчерпателно изброени в чл.60. Понеже става дума за недействителност, се визира сключването на КТД, неговият договорен произход, неговото възникване и изразяване на волята на правните субекти при неговото създаване. Няма пречка недействителността да се обявява и на основата на други основания – противоречие с добрите нрави,пороци на волята и др. съгласно чл.26-34 ЗЗД.

Обявяването на недействителността се иска чрез предявяване на иска пред съда. Исковата молба трябва да отговаря на всички изисквания по чл.127 ГПК. В него трябва да се посочва основанието за недействителността.
Може да се предявява иск за обявяване на недействителността на целия договор или на отделни негови клаузи. Искът е конститутивен. С него се иска промяна на правното положение.
Трудовите спорове за недействителност на КТД са подсъдни на районния съд по мястото на сключване на КТД. Неговото решение подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд.

Последиците от обявяване на недействителността са, че договорът или клаузите не се прилагат в отношенията между страните. Позоваването на недействителността може да се прави, само след като тя е обявена с влязло в сила съдебно решение , което е съобщено на страните Това разрешение е изрично предвидено в чл.74(5) КТ- за обявяване на недействителността на ИТПО, но се прилага и при КТД.
 
Мнения: 132

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:29 pm

83. Колективни трудови спорове-понятие, правна характеристика, видове
Правна уредба
Те са нов проблем на българското ТП. Появиха се в края на 1989г. Те изведоха на преден план множество остри и нерешени социални проблеми.
ЗУКТС е основен източник на правната уредба на КТС. Той е нов по съдържание. В него са включени материалноправни и процедурни норми. Процедурните норми заемат значително място. За разлика от процесуалните норми, по които се осъществява правораздаването, разгледаните там правила са насочени към реда за търсене на взаимноприемливи решения и за двете страни по спора като изход от трудовия конфликт, възникнал между тях. Но той съдържа и чисто процесуални норми (чл.17). Материалноправните норми определят основните понятия.

Правото на Р+Сл да водят КТС е тясно свързано с правото на синдикатите на колективно преговаряне с РД при уреждане на ТПО. Тези права са от едни „клас”. Те, заедно с правото на стачка и тристранното сътрудничество са част от колективните трудови права.

ЗУКТС не можеше веднага след приемането му през 1990 г. да започне да действа пълноценно. Липсваше му необходимата социална и правна среда. Нейното създаване започна със закона и продължи с възстановяването на колективното преговаряне, въвеждане на тристранното сътрудничество, установяване на реален синдикален плурализъм, образуване на първите РДО. Преамбюлът на КРБ и ред от нейните разпоредби образуват конституционната основа на необходимата блахгоприятна правна среда. Промените в КТ от ноември 1992 г. поставят солидно начало за преодоляване на централистичното регулиране и се създава правно пространство за колективно договаряне, тристранно сътрудничество, уреждане на КТС.

ЗКУТС поставя началото на съвременното българско колективно право и признава за първи път правото на стачка на Р+Сл.

Понятие
КТС са част от нормалното развитие на съвременните ТПО. Израз са на съществуващите противоречия в ТПО. Те са явление на трудовото ежедневие и трябва да се търсят механизми за цивилизованото им уреждане по правов ред.
Те са правно понятие, въведено в ЗУКТС, но не е легално определено. Определянето се извършва чрез анализа на множеството правни норми, които го уреждат.
Съгласно чл.1(1) ЗУКТС КТС са спорове между Р+СЛ, от една страна, и РД, от друга.
Р+Сл са лица, които са в ИТПО, без значение какво е основанието за възникването на ИТПО. Законът не определя минималния брой Р+Сл при съответния РД, които могат да са страна по КТС. Такова изискване е обявено само при обявяване на стачката. За КТС е достатъчно наличието на разногласие.
Р+Сл като страна по КТС не са механичен сбор от лица, а са трудова общност. Те имат общ интерес при възникналия спор, който г сполотява и ги мотивира да предявят общи искания към РД.
Р+Сл като страна по ТС са поначало от едно и също предприятие, ТД или организация. Страна могат да са и Р+ Сл само от едно поделение- извод, който следва per argumentum fortiori от чл. 11(2) ЗУКТС, който допуска обявяването на стачка от Р+Сл само от едно поделение. КТС може да възникне и с участието на Р+Сл от повече от едно предприятие от един и същ отрасъл/ населено място, област или община/ в цялата страна.

В уреждането на спора участват непосредствено Р+Сл / техни пред-ли. Непосредственото участие означава, че те участват пряко, а необходимостта от пред-во произтича от характера на КТС и от практическите нужди от неговото уреждане чрез организирано и убедително отстояване на предявените искания. Това са пред-лите на Р+Сл по смисъла на чл. 3(1) ЗУКТС, а съгласно чл.1(2) ЗУКТС те могат да бъдат представлявани от техните професионални организации или от други упълномощени от тях лица. Техните професионални организации са представителните или непредставителните СО, в които Р+Сл, страна по КТС, членуват. Значителна част от тях не участват изобщо в СО. В тези случаи правилно е определянето на СО или на пред-лите да става на общо събрание. Йелателно е да се определят повече/всички СО в предприятието /поделението или техни дейци и членове. Това могат да са членове на синдикалните комитети на различни СО и Р+Сл, които не членуват в СО.
Няма пречка Р+Сл да бъдат представлявани от лица, които не са Р+Сл от същото предприятие и от лица/орган вън от техния персонален състав- напр. по-горестоящ синдикален орган. Те сами решат кому да се доверят при уреждане на спора.
Пример за орган, който пред-ва Р+Сл и участва в уреждането на КТС е стачният комитет. Това не е орган,който се създава само за да проведе стачка, а орган за уреждане на КТС, който при по-нататъшното развитие на спора може да организира и проведе стачка, ако се създадат законните изисквания за това. Упълномощаването на този орган не се схваща в неговия гражданскоправен смисъл, а означава избиране на неговия състав от Р+Сл и определянето на мандата му.

Пред-вото по чл.1(2) и чл.3(1) е пред-во на общи интереси. Последиците от извършваните дейстия настъпват за пред-ните и за пред-щите ги, когато те са от средата на пред-ните. Това не е пред-вото на интереси и на синдикатите по чл.4(2) КТ, защото законът не го възлага само на синдикатите. В това пред-во има и елементи на упълномощаване. Те се изразяват в необходимостта на специално решение на ОС на Р+Сл, с което те определят кой ще участва в уреждането на КТС. Това пред-во е различно от договорното процесуално синдикално пред-во по чл.45 КТ, защото не е пред-во само на синдикални органи по искане на отделен Р/Сл , за да го представляват пред съд при разглеждане и решаване на конкретен трудов спор.

Другата страна по КТС е РД. Той е насрещната страна по ИТПО.
РД може да осъществява сам своите интереси в ИТПО. В този случай се съчетават в едно фигурите на собственика и ръководителя на трудовия процес. Тази проста фигура на РД се среща при малки предприятия, ЕТ и РД с малък брой Р+Сл.
При съвременното сложно организирано производство в големи предприятия РД като собственик възлага ръководството на предприятието на специално натоварени лица, които от името и за сметка на РД осъществяват ръководството на трудовия процес. Тези лица най-често от името на РД участват в уреждането на КТС. Рд не се променя, но неговият пред-л действа вместо него и за негова сметка и при уреждането на КТС.
РД може да възложи пред-вото си в КТС и на лица вън от ръководните служители в предприятието- напр. на експерти. Важно е те да имат достатъчно пълномощия да приемат исканията на Р+Сл, пространство, в което да правят отстъпки и т.н. Когато страна по КТС са Р+Сл от едно поделение, поделението е и страна по КТС. Неговият ръководител може да представлява РД в спора.

Другият конститутивен белег на КТС е неговият спорен предмет . Това са въпроси на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения и въпроси на жизненото равнище.

Видове КТС
- според естеството на въпросите, които са техен предмет:
1. правни трудови спорове- обхващат въпроси, свързани с прилагането на действащото трудово законодателство и другите вътрешни актове на предприятието. Те предвиждат определени субективни права на Р+Сл, като задължение на РД е да ги удовлетвори. Неизпълнението на задълженията от Рд и нарушаването на правата на Р+Сл засяга общи интереси на Р+Сл и поражда общи искания за подобряване на условията на труда в съответствие с установените изисквания. Важна част от КТС са спорове за неизпълнение на КТД, които се решават по съдебен ред, но няма пречка по тези спорове да се ангажира и процедурата за тяхното уреждане по пътя на непосредствените преговори и чрез посредничество и/или доброволен арбитраж преди отнасянето им за решаване от съда.
2. неправни колективни трудови спорове (икономически, ТС на интереси)- те са най-честите. Възможни са три хипотези: а. да съществуват разрешения, установени с императивни норми и те да се приложат от РД. Недоволството на работниците в случая възниква от самите законодателни разрешения. Спорното се отнася до бъдещото право- в каква насока да се промени действащото право; б.когато законодателството съдържа диспозитивни норми и Р+Сл, представлявани от СО, предявяват искания към РД за конкретното му уреждане чрез КТД. Такива въпроси са преквалификация на Р+Сл при структурни промени, преминаване към непълно или удължено работно време, размери на различни видове обезщетения и допълнителни трудови възнаграждения и др. ; в.безработица,инфлация, защита срещу масови уволнения- тези спорове имат особена актуалност. Преговорите за тях се водят в рамките на тристранното сътрудничество предимно на национално равнище.

При сключване на КТД между СО и РД възникват спорове относно тяхното съдържание. Те са КТС по смисъла на чл.1(1) ЗУКТС. Отнасят се до общи интереси на Р+Сл, до техни трудови и осигурителни отношения.
Споровете за неизпълнението на КТД са правни КТС и се разгелждат по съдебен ред. Споровете по сключване на тези споразумения са неправни, а тези за изпълнението на споразуменията са правни, защото се отнасят доизпълнението на правата и задълженията, които вече са определени в тях.

КТС съгласно закона подлежат на уреждане по специфичен начин. Понятието „уреждане” има специфично правно съдържание. То се различава от „ разглеждането”, което осъществява съдът като трети независим държавен орган. По смисъла на СУКТС „ уреждането” означава следване на ред за намиране на взаимноприемливо решение с участието на спорещите страни, което, макар и най-често постигано с компромиси, ги удовлетворява. При уреждането, дори когато то се извършва от доброволния трудов арбитраж като трети за спорещите страни орган, решението на спора е решение на орган, на който те са се доверили, отнесли са се до него по обща свободна воля и са се съгласили да приемат неговото решение, каквото и да е то. И при него присъства волята на спорещите страни за намиране на общоприемливо решение.

Уреждането на КТС по ЗУКТС съдържа разнообразни процедури- непосредстеени преговори, арбитраж, стачка. Наличието на множество последователни правни действия във всяка от процедурите позволяват те да се разглеждат като специфично производство.

Всяка от тях отговаря на определена фаза в развитието на КТС и на определна степен на острота на трудовия конфликт и е адекватна на тях. Най-ниска е остротата на КТС при непосредствените преговори и при трудовия арбитраж, по-висока е при преговорите и посредничеството по чл.4 ЗУКТС и е най-висока при стачката. Това възходящо развитие на спора не прави от различните етапи единно производство, което преминава задължително и последователно през всяка от тях. КТС може да завърши на всеки от тези етапи.
Характерно във всички фази от развитието на КТС е активното участие на Р+Сл, на СО и на РД в уреждането на КТС. Техните усилия са насочени към саморегулиране или самозащита чрез самоуреждане на възникналия КТС
Според средтствата, който използват, способите биват:
- способи за доброволно уреждане на КТС
- способи за уреждане на КТС чрез сила или натиск- към допъстимите се отнася стачката, а към забраненеите- локаутът.
 
Мнения: 132

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:29 pm

84. Доброволни способи за уреждане на колективни трудови спорове

Понятие
Доброволното уреждане е основният и най-желан способ за тяхното уреждане. То позволява постигането на резултат , без да се увеличава напрежението между страните. Същността му се състои в удовлетворяване на исканията по взаимно съгласие между страните. То се постига чрез преговори, взаимни отстъпки и компромиси.

ЗУКТС установява доброволното уреждане като основен метод за тяхното уреждане. Законът внушава това със систематическото и относително голямото място, което му отрежда. Страните са длъжни да приложат тази уредба и чак ако не е довело това до положителни резултати, да пристъпят към обявяване на стачка.

Способите за доброволно уреждане са различни:
1. непосредствени преговори между страните
2. посредничество
3. трудов арбитраж

Непосредствени преговори
Възникването на КТС се предшества от период на натрупване на недоволство. Този период не е правно уреден. Но неговото съществуване е вън от съмнение. Този етап на съзряване на КТС е важен в две насоки : 1. през този период Р+Сл пряко/ посредством СО довеждат до знанието на РД въпросите, по които са недоволни; 2. този период дава на РД възможност да търси решение на възникналите проблеми в рамките на своите възможности чрез инициативност, активност и предприемчивост още преди да е възникнал КТС.
Едва когато тези въпроси не са намерили удовлетворително разрешение по този неформализиран път, Р+Сл вземат решение да предявяват исканията си и да открият процедурата за доброволно уреждане на КТС. Така започва първата фаза на доброволното уреждане на КТС- фазата на непосредствените преговори.
Редът на протичане на преговорите се определя свободно от страните. Те се договарят за времето, мястото, дневния ред, последователността на обсъждане на въпросите, броя и продължителността на срещите и др.
Те започват с писмено предявяване на исканията на Р+Сл. То внася яснота в спорния предмет и определя рамките на спора. Дава възможност на РД да се подготви за непосредствените преговори: да проучи въпросите, да потърси решение за тях, а ако не влиза в компетентността му- да проучи в чия компетентност е тяхното решаване, какви средства са необходими за това решаване и др.

Писменото предявяване на исканията означава тяхното изброяване, описание и формулиране. Това може да се направи в писмо, протоколно решение на събрание на Р+Сл и др. Не е нужно исканията да бъдат мотивирани. Но е желателно. Ако не са мотивирани при предявяването им, това става в хода на преговорите.
С предявяване на искането Р+Сл представят на Рд писмено и имената на техните пред-ли. Пред-вото е част от тяхното участие в уреждането на КТС.
В закона няма ограничение за броя на пред-лите, които могат да учстват в преговорите. Те могат да бъдат двама, трима или повече, за да се осигури пълно обсъждане на въпросите и делово протичане на преговорите.
Броят на пред-лите и тяхното поименно определяне се решава от Р+Сл, които са предявили исканията. РД е длъжен да приеме воденето на преговорите с избраните от Р+Сл пред-ли. Техният брой и имена не подлежат на утвърждаване или изменение нито от РД, нито от СО или техните органи. Определяща е волята на Р+Сл.
Пред-лите се избират на събрание на Р+Сл чрез консултации между тях. Имената им се съобщават на РД, за да знае той към кого да се обръща за допълнителни пояснения по предявените искания, за допълнително проучване на въпросите, кои лица да бъдат уведомявани за началото на преговорите и др.

Непосредствените преговори трябва да започнат във възможно най-кратък срок след предявяване на исканията, за да се пристъпи към обсъждането на въпросите по-бързо. Към тази идея се придържа и времетраенето на непосредствените преговори. Те могат да траят до 14 дни, а в зависимост от естеството и броя на въпросите- по споразумение между страните- и по-продължително.
На страната на РД ще бъде ръководителят на предприятието, както и посочените от него лица, които могат да бъдат негови замествници или други отговорни служители. Тези въпроси се решават от РД.
Преговорите се състоят в излагане на спорните въпроси и обосноваване на становище потях в присъствието на двете страни. Те са дискусия, обмен на мнения, становища и позиции по предмета на спора. Целта е търсене и постигане на споразумение, на общо съгласие за уреждане на КТС. Тази специфична насоченост на дискусията й придава характера на непосредствени преговори. На този етап е особено важно всяка от страните да полага максимум усилия. Тази процедура е свободно определена по волята на страните. Тя трвба да бъде максимално опростена, делова и откровена в търсене на практически решения.
Важен момент е превидената в чл.4 възможност всяка от страните да може да потърси съдействие за решаване на спора от трети лица- СО, РДо, Националния институт за помирение и арбитраж. Со е/ са тази/тези в предприятието, съответната общинска, браншова или отраслова, синдикална централа, а РДо са съответните браншови, отраслови или национални организации на РД. Не е нужно да бъдат представителни. Съдействието се изразява в услието на тези организации да подпомогнат или убедят спорещите да постигнат споразумение чрез взаимни отстъпки. Съдействието от НИПА може да се оказва от посредниците му, утвъредени нот неговия Надзорен съвет.

КОгато преговорите завършат успешно, КТС е уреден, намерено е решение. Сключва се и се подписва споразумение. В него се посочват въпросите, по които страните са постигнали съгласие и съдържанието на това съгласие, срокът за изпъление. То подлежи на незабавно изпълнение- всяка от страните трябва веднага да предприеме съответните действия за реално и фактическо изпълнение, което е и същинско удовлетворяване на предявените искания. То е в интерес и на двете страни.

Ако страните не постигнат съгласие, те могат да подпишат протокол, в който посочват това обстоятелство.

Посредничество
То е следващият способ за доброволно уреждане на КТС. Неговата уредба е в чл.4-4а ЗУКТС и приетите за нейното прилагане: Правилник за устройството и дейността на НИПА, издаден от министъра на труда и социалната политика (2003), Правила за осъществяване на посредничество и арбитраж за уреждане на КТС от НИПА( необн.), издадени от Надзорния съвет на НИПа (2003) и допълнение през 2004 г.с Етични правила за посредника и арбитъра към НИПА. Уредбата съдържа вътрешни противоречия. Създаденият през 20041г. към министъра на труда и социалната политика орган се нарича Национален институт за помирение и арбитраж, а дейността, която осъществява, се нарича посредничество. Това издава липса на концептуална яснота и смесване на тези два основни способа.

Въпросите, които тази уредба поставя, са две групи:
1.институционални- за създаването и статуса на НИПА
2. функционални- за дейността му по доброволно уреждане на КТС

Институционалните въпроси са уредени в чл.4а ЗУКТС и в Правилника за устройството и дейността на НИПА. Те предвиждат учредяването на нов държавен орган, който е ЮЛ със седалище в София с ранг на изпълнителна агнеция по смисъла на ЗАдм.
НИПА е централен орган на изпълнителната власт. Неговите ръководни органи са : А. Надзорен съвет, изграден на тристранна основа с двама пред-ли на държавата , определени от министъра на труда и социалната политика и по един пред-л на ПСО и на ПРДО , които се определят от националните им ръководни органи. Надзорният съвет приема правилник за дейността си и утвърждвата програмата и бюджета за дейността си, правилата за осъществяване напосредничество и арбитраж, критериите за подбор на арбитрите и посредниците и утвърждава техните списъци.
Б. Директор, назначен от министъра на труда и социалната политика- осъществява оперативното ръководтво на НИПА и го представлява , подготвя проекти и програми за дейността му , които внася за утвърждаване в Надзорния съвет и др. Директорът е органът на централната изпълнителна власт по смисъла на ЗАдм.

Функционалните въпроси са уредени в чл.4а ЗУКТС и в Правилата за осъществяване на посредничество и арбитраж.Те се свеждат до посредничество при уреждане на КТС, осъществявано от НИПА.

Посредничеството е способ за доброволно уреждане на КТС, при който едно трето за спора лице, наречено посредник, участва заедно с пред-лите на спорещите страни за доброволно уреждане на спора. Функцията на посредника е да убеди и склони спорещите да уредят спора.Посредничеството играе дискретна, но важна роля. Посредникът стои на средата между страните, наравно разстояние от тях, за да бъде обективен и неповлиян от техните внушения.В чл.3(2) ПОПА се изисква посредникът да не се намира в йерархическа зависимост със страните. Той не трябва да е със страните в отношения, които създават съмнение в неговата обективност и безпристрастност. Посредникът не урежда спора.

Посредничеството и посредникът се различават от помирението и помирителя. Помирителят е по-дейна фигура. Той предлага идеи, прави предложения и варианти за решения, предоставя ги на спорещите и ги обсъжда поотделно с тях/ събрани заедно, склонява всяка от тях към отстъпки, упражнява дискретен натиск за постигане на споразумение, движи цялата процедура за намиране на изход в доброволното уреждане на отношенията.

Посредничеството се осъществява от 36 посредници. Те бяха утвърдени на 18.03.2003 г. от Надзорния съвет на НИПА според приетите от него критерии по преложение на СО и РДО и от държавните органи- министъра на труда и социалната политика. Посредничеството се осъществява по правилата на Надзорния съвет.

Към посредничеството по чл.4 ЗУКТС може да се прибегне при наличието на следните предпоставки:
1.висяк колективен трудов спор:
А.който е преминал през фазата на непосредствените преговори по чл.3, но не е постигнато споразумение- посредничеството тук се очертава като втора фаза
Б. не е преминал през тази фаза, защото една от страните е отказала да участва в преговорите- посредничеството тук се очертава като първа фаза

2.отнасяне на спора пред органа на посредничество- чрез сезирането се търси съдействието на съответния орган. Законът не установява форма и модалитети на сезирането. Това трябва да стане писмено с кратко изложение на спора и искане за съдействие от органа по посредничество. Спорът може да се отнесе пред органа от всяка от страните поотделно или от двете съвместно. Страната, която е поискала отнасяне на спора/ когато и двете са направили това, могат да посочат поименно и посредник от списъка, който биха желали да осъществи посредничеството. Посочването от страните не задължава директора на НИПА да определи същото лице като посредник по конкретния спор. Посредникът се определя от директора в 3-дневен срок от постъпване на искането за определянето му от получаване на искането или отнасяне на спора с искане за посредничество до НИПА. Страната/ страните могат да не посочат посредник и в този случай директорът на НИПА го определя по своя преценка с решение.

Посредничеството се провежда чрез преговори между посредника и спорещите страни. Преговорите се водят с всяка от тях или в общи срещи с двете, в която органът склонява всяка от страните към известни отстъпки. Преговорите продължават 14- календарни дни. Ако този срок се окаже недеостатъчен и страните желаят да продължат преговорите, те могат да направят това по общо съгласие с участието на посредника, но не повече от 30 дни.

Когато страните постигнат съгласие, спорът е приключил успешно. Това е желаният резултат. Подписва се споразумение между страните. Ако не се постигне съгласие, КТС продължава. Страните могат да подпишат протокол, в който посочват , че по спора не е постигнато съгласие. Протоколът ясно фиксира състоянието на висящност на спора. От този момент на разположение са следващите две възможности: 1. отнасяне на спора за решаване от арбитражен орган или 2. организиране на стачка

Трудов арбитраж
Уредбата му е дадена в чл.4-8 ЗУКТС, в ПУДНИПА и в ПОПА.
Той е институционализиран чрез създаването на НИПА и операционализиран чрез поименно утвърждаване на списъка на 36 арбитри и на правила за работата на трудовия арбитраж от НС на НИПА. Двата спекта- институционен и процедурен, са основните аспекти, които го характеризират.
Бива два вида: задължителен и доброволен. Делението е в зависимост от това дали страните по общо съгласие решават да прибегнат до арбитражния ред или използването му им е наложено с императивни норми на закона.

Доброволният арбитраж е основният арбитражен способ. Той е израз на основното разбиране на законодателя в ЗУКТС : да търси доброволно уреждане на КТС чрез двустранно социално партньорство между СО и РД и/или чрез тристранното сътрудничество- между държавата, СО и РДО.
Той се осъществява от артитри, утвърдени от НС на НИПА.
Законът не определя общия брой на арбитрите. Този въпрос се решава от НС на НИПА съобразно конкретната обстановка. Списъкът на 36-те арбитри се утвърждава от НС на НИПА и се обнародва в „Държавен вестник”.
Законът не поставя изрични изисквания за професионалните качества на арбитрите. Този въпрос също се решава от НС. Той определя и критериите за техния избор. Правилно би било между тях да има правоспособни арбитри и специалисти по въпросите на труда- икономисти, социолози.
Включването на тези лица в списъка не променя тяхното друго правно положение. Дейността, която изпълняват при осъществяване на функциите си, се основава на граждански договор. За това време за тях настъпват и определени благоприятни последици- право на неплатен служебен отпуск, времето, през което участват за разглеждане на спора, им се признава за трудов стаж, заплаща им се възнаграждение за разглеждането на спора.

Арбитражния ред за разглеждане на КТС се налага при две предпоставки:
1. да е налице висящ КТС, по който страните са водили непосредствени преговори и не са постигнали споразумение. Този ред е факултативен и паралелен за доброволно уреждане ( на тяхно разположение наред с воденето на непосредствени преговори).
2. страните писмено да са поискали разглеждането на КТС по арбитражен ред- това е по съгласие на двете страни,което го отличава от едностранното искане за уреждане на КТС по чл.4(1). Искането и от двете страни има характер на сезиране на арбитражния орган. Тъкмо това искане придава на арбитража характера на доброволен арбитраж. Законът не установява съдържанието и реквизитите на това искане. То не е така формализирано като съдебното исково производство. Но трябва да отговаря на определени изисквания за редовност:
1.да изхожда и от двете страни
2.да формулира ясно искането за решаване на КТС от арбитражен орган
3.да съдържа изложение по спорните въпроси
4.да бъуде подписано от страните или от техните пред-ли

Така се очератва троякото значение на искането: сезиране, искане за решаване на спора и очертаване на спорния предмет, по който е призван да се произнесе арбитражният орган.

Образуването на арбитражния състав преминава през два етапа:
1.решение на страните относно състава- едноличен или колегиален- по тяхна преценка с писмено споразумение помежду им
2.след като страните се споразумеят за вида на арбитража, ако са решили да прибегнат до едноличен , те го посочват от списъка, а когато са решили да бъде колегиален, посочва от колко членове да се състои и всяка от страните посочва по равен брой арбитри за членове. Определеният по този начин състав избира свой председател измежду отстаналите арбитри в списъка.

Оттук нататък започва производството по разглеждане на спора. Процедурата е обща за колегиален и едноличен орган и е кратка- законодателят се стреми да не я формализира и да уреди само основните въпроси.

Арбитражният орган разглежда спора на свои заседания. Той определя мястото, деня , Часа на спора и съобщава това на страните. Заседанията са открити. Присъствието на страните е задължително и се извежда от непосредствения характер на разглеждането на спора и от тяхното изслушване от арбитража.
Заседанието започва с изслушване на страните. Всяка от тях излага своето становище, представя писмени документи и други материали в подкрепа на своите искания, навежда аргументи за тяхното обосноваване. Когато е нужно за изясняване на фактическата страна на спора, арбитражният орган може да призове и разпита и представители на по-горестоящи организации- да назначи и изслуша и заключение на вещи лица. Целта е КТС да бъде изяснен, да се установят исканията на Р+Сл, възможностите за тяхното удовлетворяване, да се избегне увреждането на техните интереси поради неусведоменост, незнание или неумение да защитят интересите си.
Спорът се разглежда най-много на две заседания с прекъсване не повече от 7 дни. Страните могат да се споразумеят за друг брой на заседанията и за друга продължителност на прекъсванията.
Смисълът на тези изисквания е да се осигури бързото разглеждане и решаване на спора, защото от това зависят важни интереси на страните.

След като приключи изясняването на спора, арбитражният орган преценява събраните доказателства и постановява своето решение.
Арбитражното решение се приема с обикновено мнозинство от членовете на арбитражната комисия, а в случая на едноличен арбитър- еднолично от него. То се постановява в писмена форма в триднвен срок от деня на последното заседание и се подписва от арбитрите, които са гопостановили. Членовете на комисията, които не са съгласни, могат да излагат свободно особено мнение. Решенията и мотивите към тях, както и особените мнения, се съобщават незабавно на страните.
Арбитражното производство се отнася за случаите, когато КТС има характер на правен спор, на спор за субективни права, установени в действащото законодателство и в КТД. Решението е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.
КТС може да приключи и с арбитражно споразумение. То може да се постигне по правни и по неправни КТС. Сключва се между страните с активното участие и съдействие на арбитражния орган и се потвърждава от него.
Арбитражното споразумение замества КТД, когато с него е приключил неправен КТС. В тези случаи с него се установяват нови права и задължения между страните. Когато то приключва правен КТС, има характер на спогодба. Тя се приема и утвърждава от арбитъра/ арбитражната комисия.

Арбитражното решение и споразумение са задължителни за страните. Това следва от закона. Тя се основава и на споразумението и черпи своята задължителна сила от участието на страните при сключването му.

Арбитражното решение и споразуемние подлежат на незабавано изпълнение. Всяка от страните е длъжна да съобразява своето поведение с това, което й е наложено от тези актове. Незабаваното изпълнение означава, че веднага, след като е прието и съобщено на страните, всяка от тях е длъжна да съобразява своето поведение с предписаното й от него.

Действащото законодателство предвижда по изключение един случай на задължителен трудов арбитраж.

Правна природа
Когато разрешава правни КТС, трудовият арбитраж действа като правораздавателен орган. Той е създаден от закона. Този му характер следва от естеството на тези спорове като правни спорове, както и от характера на производството. Те се решават от трети независим орган, който действа по сезиране.Той прилага действащото право и постановява решенията си въз основа на него. Към него не са приложими правилата на ГПК. Решенията са правораздавателни и се ползват със силата на пресъдено нещо.

Осъдителни решения на арбитражния орган по правни спорове не подлежат на пряко принудително изпълнение, защото не са включени в изпълнителните основания по чл.404 ГПК. Докато те не бъдат включени там, може да се действа на основание пар. 1 ал.2 ДЗР на ЗУКТС, съгласно който споровете във връзка с изпълнението на решенята се разглеждат като спорове относно изпълнението на КТД. Неизпълнението на тези решения може да се оспорва по исков ред пред съда. Това са правни спорове. Исковете по чл.59 са осъдителни искове и съдебните решения, с които те се уважават, са осъдителни съдебни решения., които след влизанетоим в сила подлежат на общо основание на принудително изпълнение по чл.404(1) ГПК.

Когато арбитражът разглежда неправни КТС, органът действа като посредник при уреждането на КТС. Когато страните не постигнат съгласие, органът урежда спора едностранно и по независим от тях начин. Властта си черпи от закона и от волята на страните, които са се съгласили да отнесат спора пред него. Неговото решение в тези случаи замества липсващото съгласие между страните.

Трудовият арбитраж не намери практическо приложение. (стр. 842)

Средства за въздействие при доброволно уреждане на КТС
Всички Р+Сл следят развоя на уреждането на КТС и могат да оказват влияние , като изразяват своята подкрепа.Становище може да изразява и РД. Това допълнително въздействие е уредено в чл.9-10 ЗУКТС.
Въздействието по чл.9 може да бъде упражнено от всяка от страните. То има двупосочно действие . От една страна, то е подкрепа на страната по спора, която го упражнява, а от друга- правомерен натиск за удовлетворяването на исканията им. Когато натискът се упражнява от Р+Сл, неговото предназначение е да склони РД да удовлетвори исканията им. Когато се упражнява от РД, той заявява публично позицията си във преговорите, изтъква прекомерността и необосноваността на исканията на Р+Сл и цели да склони техните пред-ли да намалят, оттеглят или изменя своите искания. Това въздействие има значение и за органа по чл.4(1) , когато то се упражнява по време, когато се водят непосредствени преговори с негово участие. То му помага да възприеме в реални мащаби КТС.
Въздействието може да се изрази в различни организационни форми: организиране на публични събрания, митинги и демонстрации,информиране на обществеността чрез средствата за масово осведомяване.
Събранията, митингите и манифестациите се осъществяват само в извънработно време. Смисълът на това ограничение е по времето, докато траят процедурите по доброволно уреждане на КТС, които се провеждат, без да се преустановява работа, чрез подобнипрояви фактически ще се преустанови работа, което би било нарушение на изискванията на закона.

Чрез информирането в средствата за масова информация се цели създаване на настроение и морална подкрепа на позицията сред общественото мнение. Това може да повлияе върху изхода на спора.
Чл. 9 предвижда, че въздействието може да се оказва и по друг правомерен начин: напр. информиране за възникналия спор и излагане на исканията и становищата пред по-горестоящ орган, организиране на открити дискусии, кръгли маси и др.

Символична стачка( чл.10)
Тя напомня стачката в две насоки:
1. провежда се в обстановка на предявени, но още неуважени при непосредствените преговори искания на Р+Сл. КТС е висящ.
2. провежда се, за да се изрази настойчиво волята на Р+Сл за удовлетворяване на предявените от тях искания. Тя е и преддверие към ефективна стачка.
Същността й е в носенето и поставянето на външни символи, които изразяват волята и готовността на Р+Сл да започнат стачка: подходящи знаци по облеклото или на работното място, протестни плакати, ленти, значки и др. Те трябва да са подходящи.
Тя не е стачка в точния юридически смисъл. Провежда се , без Р+Сл да преустановяват своята работа. Преустановяването на работа е основният конститутивен белег на понятието стачка. Символичната стачка е средство за въздействие, за да се спре ескалацията на напрежението. Тази стачка може да се провежда и от Р+Сл е сфери, за които стачката е забранена съгласно чл.16 ЗУКТС.
Систематичното място на символичната стачка не трябва да е в глава ІІІ „ Стачки”
 
Мнения: 132

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:30 pm

85. Стачка- понятие, правна характеристика, видове

Стачката в българското право
Правото на стачка е най-същвствената новост в българското трудово законодателство от 1990 г.насам.
Уредбата е дадена най-вече от ЗУКТС. Това правоима и признание в КРБ в чл.50.
Конституцонната уредба и уредбата в текущото законодателство установяват заедно общия нормен комплекс на уредбата на правото на стачкав българското законодателство. Двете уредби имат свои особености. Конституционната уредба извежда правото на стачка като основно правои очертава неговата обща социална насоченост, субектите, възлага определянето на реда за провеждането със закон. ЗУКТС определя условията и реда за осъществяването и последиците. Двете уредби се допълват. Те са от различен правен порядък. Конституционната има надмощно правно значение. Има непосредствено действие в частта, която се отнася до наличието на това право.
За социалната и правна природа и съдържанието и целта на правото на стачка е меродавна преди всичко конституционната уредба, а за упражняването на това право са меродавни преди всичко разрешенията на ЗУКТС.

Субекти
Субекти на правото на стачка са Р+Сл. Без значение е основанието, от което е възникнало тяхното ТПО, както и видът на ТД. Това право не принадлежи на други граждани, както и на лица, които могат и да работят, но не са Р/Сл- членове на производствени кооперации, лица, които упражняват свибодна професия, работещи по граждански договор, съдружници в ТД. Тази привързаност на правото на стачка произтича от природата му на трудово право.

Съдържание
То е предвидената и гарантирана от закона възможност на Р/Сл да преустанови изпълнението на трудовите си задължения, за да защити своите колективни икономически и социални интереси. Това значи: да престане да изпълнява трудовата функция, която му е възложена по ИТПО. През времето, когато правото на стачка се упражнява, ТПО продължава да съществува. Но неговото действие е суспендирано. След приключване на стачката Р/Сл, участвал в нея, продължава да изпълнява нормално и пълноценно трудовите си задължения. Първо Франция възприема идеята за суспенсивния ефект на стачката, след като дълго време е битувало разбирането за нейния прекратитетел ефект.
Временното преустановяване на изпълнение на трудовата функция се прави с особено намерение и цел, които изразяват специфичното волево съдържание при неговото упражняване и придават на поведението на Р/Сл своеобразен характер. То се извършва за защита на колективни икономически и социални интереси, като се предявяват въпроси за трудовите, осигурителните отношения и въпроси на жизнененото равнище, изразява се протест срещу съществуващите условия на труд и се упражнява натиск за тяхното изменяне.
Стачката е организирано временно преуствановяване на изпълнението на трудовите задължения за изпълнение на възложената работа от Р+Сл за защита на техните колективни икономически и социални интереси.

През времето, докато продължава стачката, ТПО, макар че продължава да съществува, е съществено променено.
Временно е спряно изпълнението на трудовата функция на Р+Сл и на свързаните с нея други задължения: да използва работното си време за изпълнение на възложената работа, да спазва техническите и технологическите изисквания, правилата за здравословни и безопасни условия на трду и др.

Настъпват и други промени, наложени от стачката: установяване на нози задължения на стачкуващия : задължение да бъде в предприятието през установеното за него разботно време, задължение през времето, докато трае стачката, да не предприема действия, с който пречи или затруднява нормалното протичане на дейности извън трудовите му задължения, забрана да не създава пречки или затруднения на нестачкуващите и др.
Част от трудовите задължения на Р/Сл, които не са свързани с непосредственото изпълнение на трудовата му функция, продължават да съществуват и през време на стачката – да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи, да пази грижливо имуществото, което му е поверено/ с което е в досег при изпълнение на възложените му задачи, да не злоупотребява с доверието на РД и да не разпространява поверителни за него сведения и др.

Участието в стачката трябва да се разграничава от други случаи, в които Р/Сл временно не изпълнява трудовата си функция : престой,отказ да ивпълнява възложената му работа при непосредствена опасност за живота и здравето му.
Общото между престоя и стачката е , че и в двата случая Р/Сл не изпълнява възложената си трудова функция. Но престоят е наложен от организационни и технически причини. Престоят може да е по вина на Р/Сл , както и не по негова вина. При стачката има съвършео друго поведение на Р/Сл- той бездейства, за да протестира против условията на труда. Престоят по вина на Р/Сл е дисциплинарно нарушение, а законната стачка е правомерно поведение.
КТ , като урежда престоя, предвижда ред възможности за противодействие на РД: едностранна промяна на трудовата функция на Р/Сл, даване на Р/Сл на отпуск при продължителен престой, уволнение с предизвестие, ако престоят продължи повече от 15 работни дни. Тези правни възможности са несъвместими с правото на стачка.
Общото между стачката и споменатия отказ за изпълнение на възложената работа е временното преустановяване на изпълнението на работата. И в двата случая се извършва по волята на Р/Сл, защото условията, при които работи, не го удовлетворяват. Налице е общо социално основание: недоволство от условията на труда.
Разликите са съществени. Правото на стачка е право на защита на колективни интереси на Р/Сл от трудовите и осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище в обстановката на възникнал, продължаващ и изострен колективен спор. Това право се упражнява колективно и е израз на съвместна акция за удовлетворяване на исканията на Р/Сл. Правото на отказ по чл. 283 е израз на индивидуална самозащита на Р/Сл срещу негово накърнено право на безопасни и здравословни условия на труд и възникналата сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му. Различен е и редът за неговото упражняване: чрез волеизявление за отказ, незабавно уведомяване на прекия ръководител, реално преустановяване на работата и започването й отново, когато опсаността бъде отстранена.
Упражняването на двете права поставя Р/Сл в различно правно положение. При правото на стачка той очаква удовлетворяване на предявените колективни искания и през времето, докато участва в стачката, не получава трудово възнаграждение. При отказа по чл.283 Р/Сл очаква да се преустванови опасността, през което време получава обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение по чл.219.

Упражняването на правото на стачка не е еднократен акт, а процес на неговата реализация.

Правна природа на правото на стачка
1. основно право на Р+Сл, включено в КРБ поради неговата висока социална ценност.Признаването на това право като основно право прибавя към неговата юридическа характеристика и качеството на неотменимост( чл.57 КРБ). Текущото законодателство не може в бъдеще да го отменя. То може само чрез закон, не и чрез подзаконови нормативни актове, да установява условията и реда за неговото упражняване, но не и да изключва или ограничава съществуването му.
2. субективно право на Р+Сл- предвидена и гарантирана от закона мяра на социална свобода.Неговата сърцевина е определено социално благо, което законът дава и гарантира на Р+Сл за удовлетворяване на техните интереси. То се изразява във възможността им да упражняват организиран натиска върху РД и държавата.
3. субективно трудово право- продължение на започнал и нерешен чрез доброволно уреждане КТС. То има за свой обект защита на икономическите и социалните интереси на Р+Сл
4. субективно преобразуващо право- реализирането му внася съществени промени в съдържанието на ТПО
5. право на организирана самозащита на правата на Р+Сл
6. индивидуално и колективно трудово право. Принадлежи на вски Р/Сл поотделно. Той участва лично и със своята воля във вземането на решение за обявяване на стачка и нейното провеждане. Той извлича изгодите от успеха й и понася последиците от неуспеха и обявяването й за незаконна. То е и колективно право, защото се упражнява заеднос сдругите Р+Сл. Проявява се като колективно още при вземането на решението за обявяването й. Неговото осъществяване е насочено към защита и удовлетворяване на колективни искания и интереси.
7. трудово право с голям социален заряд- право за изразяване на открит и съгласуван протест. То е право на организирана борба срещу условията. То е средство на натиска чрез създаване на неблагоприятни последици за РД чрез преустановяване на процеса на работа, а не е средство за насилие. Ако перифразираме становището на Федерания трудов съд на Германия, изразено в неговото прочуто постановление от 10.04.1980 г., трябва да кажем, че правото на стачка издига работниците, които участват само с правото да водят колективни преговори с РД, от положението на „колективно просене” в положението на общо равенство с тях, на равнопоставеност и социално партньорство с РД.
8. важно социалнопсихологическо значение- повдига и укрепва съзнанието и самочувствието на трудещите се, тяхното човешко достойнство, сила, убеденост и солидарност, че могат заедно да извоюват отстъпки, когато действат заедно и организирано.
9. право на демократичния и социален прогрес- прзнаването му е израз на висока степен на демократизация в развитието на обществото. Упражняването му генерира социалния напредък. То надхвърля границите на ТПО и се превръша във важна конституционна гаранция за развитието на страната като демократична и социална държава.
10. това право е част от законовото съдържание на ТПО. То не се уговаря между страните и неможе да се дерогира по тяхна воля. Отказът от това право е недействителен.

Видове стачки
• според характера на предявените искания:
1. икономически- предявяват се искания за защита на икономическите и социалните интереси на Р+Сл- по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище- уредени в ЗУКТС и в КРБ
2. политически- с които се предявяват политически искания, свързани с промяна и изменение на установената и закрепена в КРБ власт и форма на управление, за сваляне на правителството, за произвеждане на предсрочни парламентарни или президентски избори- те са забранени от ЗУКТС

• според предназначението им
1. основни- тази, която се организира, обявява и провежда от Р+Сл за защита на техни икономически и социални права. ЗУКТС я нарича само стачка. Тя съдържа в пълноста всички белези на стачката.
2. стачки от солидарност- стачка за подкрепа на основаната стачка на други Р+Сл. Р+Сл, които я обявяват и провеждат, нямат собствени проблеми, по които преценяват , че могат да предявяват искания за удовлетворяването им. Другите Р+Сл може да бъдат от същото предприятие, в същото или друго населено място, в същия или друг отрасъл. Чрез нея се цели да се окаже натиск върху РД и държавата. Ефектът ще настъпи е предприятието, където се провежда основната стачка. Стачката от солидарност прави по-интензивен натиска. Тя изразява общността в по-широк план- работническата солидарност. Между двете стачки има тясна връзка- стачката от солидарност е предизвикана от основната, следва я, разширява и допълва. (чл.11(4) ЗУКТС)
3. предупредителни (чл.11(5))- стачка на и за самите Р+Сл, които я провеждат. Особеното е, че с оглед предназначението й, тя предупреждава РД, че , ако не бъдат удовлетворени исканията, Р+Сл ще пристъпят към основна стачка. Тя предпоставя колективни искания, непостигане на споразумение при непосредствените преговори или неизпълнение на поети от РД задължения. С нея се отправя алармен сигнал към РД, който може да се окаже и последен, но може да е периодичен. По това тя показва близост със средствата за въздействие по чл.9-10, но се различава от тях, защото е същинска стачка. Особеност на стачката е нейната фиксирана в закона максимална продължителност- до 1 час. Може ли да се провежда няколко дни подред, всяка от тях с продължителност до един час. Предупредителната стачка не е еднократна стачка. Тя може да бъде неколкократно и периодично првеждана.ЗУКТС не предвижда ограничения, от които да се направи извод за еднократността на стачката. Предупреждението, което тя съдържа, може да бъде повтаряно, зада се засили настискът върху РД.

• Според обхвата си на действие:
1. стачки в поделение- ЗУКТС урежда само стачките в предприятието или в отделно негово поделение, в които участват Р+Сл, заети в него
2. в отрасъл
3. в бранш
4. национална стачка

Правното значение на това деление е преди всичко в реда за тяхното обявяване и организиране.
 
Мнения: 132

Re: Лекции трудово право

от d.t » Вто Юли 05, 2011 9:30 pm

86. Ред и правни гаранции за провеждане на стачка

Стачката не е еднократен акт, в който се реализира правото на стачка. В него се открояват три фази.

І Обявяване
То е оповестяване на предстяощото й провеждане и нейна начална фаза. То дава яснота за предстяощата стачка, фиксира я във времето и дава възможност на страните да се подготвят за нейното протичане. Показва особености при различните видове стачки с оглед тяхното предназначение.
Обявяване на основата стачка се прави при наличието на определени в закона предварителни условия в чл.11(1):
1. непостигнато споразумение между страните при водене на непосредствените преговори по чл.3, в процедурата по посредничество по чл.4а и за отнасяне на спора за разглеждане от доброволен трудов арбитраж по чл.5
2. неизпълнение на поети от РД задължения- преди всичко задължения, възникнали в размките на започнал КТС в предходните фази на производството по неговото уреждане- при непосредствени преговори или посредничество. Тези две условия са алтернативни.

Тези условия се изискват и за обявяване на предупредителна стачка ( подкрепя се с аргумент за противното, извлечен от чл.11(5).
При стачките от солидарност (чл.11(4) не са нужни предварителните условия.

Обявяването на стачката се състои в приемане на решение за нейното провеждане и определяне на началото и продължителността й. То се изисква за всеки вид стачка.
Решението трябва да отговаря на някои условия за валидност. То се взема с обикновено мнозинство от Р+Сл в определено предприятие или поделение. То се изчислява на основата на всички Р+Сл в предприятието/ поделението, включително и тези, които по обективни причини не са в състояние да изразят волята си (отсъстващи поради болест, отпук) или са против обявяването й. Неоправдано широка е тази основа и тя ограничава правото на стачка.
Решението се взема чрез гласуване на общо събрание на Р+Сл, а при многобройни трудови колективи, териториално раздалечени поделения, работа на смени и др. вземането му може да стане на събрание на пълномощниците. Няма пречка то да се приеме и чрез подписка.
Участието във вземане на решение не обвързва Р/Сл да участва в провеждането й. Това може да сведе броя на реално участващите до значително по-малък в сравнение с участвалите при вземането на решението за провеждането й. Възможна е и хипотеза, при която Р/Сл не е участвал във вземането на решението, но се е включил в акта.
Следващата стъпка е писмено уведомяване на РД за решението- съобщаване, което се прави най-малко 7 календарни дни преди началото на стачката. Предназначението на този срок е да се уведоми РД и да му се даде възможност да се подготви, да проведе преговори за постигане на споразумение за определяне на минималните дейности по чл.14 ЗУКТС.
Предварителното уведомяване трябва да съдържа и посочване на началния момент за започване на стачката, посочване на продължителността й ( това обикновено е трудно и се посочва, че тя ще продължи, докато не бъдат удовлетворени исканията на Р+Сл) В.М. включването на това изискване е неуместно; посочва се органът, който ще ръководи стачката- съответният стачен комитет, избран за целта. Това е нужно, за да знае РД с кого да преговаря, с кого да поддържа контакти.
Не се изисква в писменото уведомяване да се посочат исканията. Вярно е, че те са посочени преди непосредствените преговори, но оттогава е минало време, възможно е обстановката да се е променила. Правилно би било РД да бъде уведомен за актуалното състояние на исканията.
Уведомяването се извършва и при обявяване на стачка от солидарност. То е изключено при предупредителната стачка. Това разрешение заслужава преосмисляне.
Предвиждането на предварителни условия и установяването на специална процедура е израз на разбирането на стачката като крайно средство.

ІІ Протичане
Участието на Р+Сл в стачката е доброволно. Забранена е принудата за участие или против участие в стачка. Нарушаването на доброволността може да изхожда от РД и органзаторите в стачката и може да е под формата на психическа или физическа принуда.
След обявяването основните усилия на страните се насочват към постигане на споразумение за т.нар. минимални дейности по чл.14 ЗУКТС. Предназначението им е да се органичат вредните последици от стачката и да се осигури функционирането на един минимум от дейности в предприятието/ поделението, които са от важно значение за обслужаването на гражданите ( като потребители се оказват пряко засегнати), опазване на общественото имущество или имуществото на РД. Тези дейности са в рязко ограничен обем. Те са само част от дейностите, които са били осъществявани в предприятието преди стачката и са сведени до минимум. Функционирането им се налага, за да не бъдат засегнати прекомерно тежко интересите на гражданите и другите правни субекти, потребители на услугите или продукцията на преприятията ( напр. пълно спиране на ел.ток, на транспорта). Има ефективни стачки в поделения и предприятия, при които не се налага определянето на минималните дейности по чл.14, защото в тях преустановяването на дейността по време на стачка не уврежда обществения интерес и не създава затруднения за широк кръг граждани. Чл. 14 изброява изричноотраслите и дейностите, по които трябва да се псотигне споразумение:
1. здравеопазването- в дейностите за осъществяване на спешна или неотложна медицинска дейност и в болничното лечение. „ Спешна” е медицинската дейност, коятоима животоспасяващо за пациента значение. Тя трябва да бъде незабавно оказана. „ Неотложна” е тази, която поради развитието на болестта налага неизбежно оказване на медицинска помощ, за да се излекува пациентът и да не се стигне до животоспасяващо лечение. „ Болнично” е лечението, което се провежда с оставяане на пациента за лечение в стационарно болнично заведение.
2. енергетиката- в дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на газ, електическа и топлинна енергия.
3. дейности за комунално- битово обслужване на населението- свързани с обществената хигиена и почистването, заведенията за обществено хранене, битови услуги, търговски заведения и др.
4. дейности за транспортно обслужване на населението. Включват се всички видове транспорт. Съгл. ЗЖпТр при предприемане на действията по гл.ІІІ ЗУКТС Р. И техните РД са длъжни да осигурят задоволително обслужване на населението, но не по-малко от 50% от обема на превозите преди предприемането на тези действия. Тази разпоредба се отнася само за стачните действия в ж.п. транспорта.Това изискване е високо и ограничава правото на стачка.
5. дейности, свързани с телевизионните предавания и радиопредавания
6. гласовите телефонни услуги
7. дейности, свързани с опазване на общественото и личното имущество: осигуряване на минмална дейност на хранилища, складове, опаковака на продукция
8. дейности, чието спиране може да нанесе непоправими вреди на природната среда: пречиствателни инсталации, съоражения за отпадъчни технологии и др.
9. дейности, чието спиране или неизпълнение може да създаде опасност за обществения ред- които се изпълняват от органите по вътрешния ред в страната, контролът за движение по улиците и пътищата, контролът по транспорта и др.

Определянето на минималните дейности означава тяхното индивидуализиране и изброяване заедно с Р+Сл, които са необходими за поддържането и функционирането им. То трябва да се сключи най-малко 3 дни преди началото на стачката.

Ако страните не постигнат съгласие за определяне на минималните дейности, то се извършва по пътя на задължителния трудов арбитраж. Той е специфичен спрямо доброволния. Преди всичко специфичен е предметът на спора. Той е въведен не за непосредствена защита на страните по КТС, а за защита на общия интерес.
Всяка от страните може да поиска от директора на НИПА въпросът да бъде решен от трудовия арбитраж. В искането само на едната от страните и в изискването за определянето на минималните дейности от този орган се изразява неговият задължителен характер. Поименният състав на арбитражния орган се определя от директора на НИПА измежду арбитрите по чл.4а.
Ако никоя от страните не направи искане, законна стачка не може да се проведе. Ко дейностите не са определени между страните или по пътя на задължителния арбитраж, стачката може на общо основание да бъдепризната за незаконна.
Непосредственото участие на Р+Сл в стачката предизвиква промени в тяхното трудовоправно положение. Докато трае стачката, Р/Сл е свободен от задължението си да изпълнява трудовата си функция и свързаните с нея трудови задължения, но е длъжен да бъде в предприятието през установеното за него разботно време. Длъжен е да не предприема действия, които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на другите дейности в предприятието и да не създава пречки и затруднения на Р+Сл, които не стачкуват, да изпълняват трудвоите си задължения. За времето, докато е преуствановил трудовата си функция,Р+Сл не получава трудово възнаграждение (последица от синалагматичния характер на ТПО). През време на участието си в стачката Р+Сл могат да получават „обезщетение за сметка на специално обособен стачен фонд”. Такива фондове могат да се създадат и са създадени от големите синдикални централи (КНСБ, КТ „ Подкрепа”).
Усилията за доброволно уреждане на КТС трябва да се полагат през цялото време на стачката. На разположени не страните са непосредствените преговори по чл.3. Няма пречка през това време страните да отнесат спора и пред добровлония трудов арбитраж.

ІІІ Прекратяване
Тя се прекратява, когато се удовлетворят исканията на Р+Сл. Това е най-добрият изход за тях. Подписва се писмено споразумение.
Най-често на практика стачката се прекратява, когато страните постигнат споразуемние като израз на компромисно решение между тях. Те подписват писмено споразуемние за съгласие и за прекратяване на стачката. Това се отнася до прекратяването на основната стачка.
Стачката от солидарност се прекратява след изтичане на срока , за който е обявена, когато тя е обявена за определен срок. Когато е обявена за срока, за който е обявена и основната стачка, тя се прекратява с прекратяването на основаната стачка. Не е допустимо стачката от солидарност да трае за по-дълго време.
Предупредителната стачка продължава не повече от час.
 
Мнения: 132

ПредишнаСледваща

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта