www.legaltheory-forums.org

29. Административна принуда - понятие, видове. Принудителни административни мерки

Административната принуда е вид държавна принуда, която се използва в определени от правото случаи като крайно средство за осъществяването на различните правоотношения, възникващи в сферата на изпълнителната дейност.
Нашето законодателство разкрива богато разнообразие на принудителни актове и действия, на формите и средствата, до които прибягват органите на държавно управление по осъществяване на принудата. Всички те са предвидени в глава 2, раздел 3 на ЗАНН.

Административноправната принуда е:
>> външно психологическо или физическо въздействие върху съзнанието и поведението на адресатите на административноправните норми;
>> правна принуда, тъй като е уредена в правни норми;
>> изразена е като вид на държавната принуда;
>> административна е, защото по правило се прилага от административни органи;
>> осъществява се във връзка с развитие на извънслужебни отношения и не е проява на някаква дисциплинарна власт, а органите, които я извършват, действат непосредствено по пътя на пряката акция без да е нужно да получават предварително разрешение;
>> редът за осъществяване на административната принуда е съставна част на административния процес

Принудителните административни мерки са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, а административните наказания прилагат санкцията. Административните принудителни мерки са уредени в ЗАНН в раздел 3.

Видове принудителни мерки:
1) превантивни (предупредителни) – имат предназначение да предотвратят извършването на едно закононарушение и вредните му последици. Налага се почти винаги във връзка с непосредствена, предстояща опасност за извършване на някакво нарушение;
2) Преустановителни – прилагат се в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката. Целта е да се пресече продължаването и довършването на конкретното закононарушение (например спирането работата на предприятия, които нарушават разпоредбите за опазване на околната среда);
3) Възстановителни – прилагат се в случаите на закононарушения, които са причинили вредоносни последици на някого. Предназначението е насочено към отстраняването на реално настъпили, а не и на въображаеми, увреждания чрез възстановяване по възможност на старото положение. Възстановителният ефект е насочен към материално изразените вредоносни последици, без да е нужно те да бъдат непременно имуществени (пример: изземване на предмети, придобити от закононарушението (дърва, уловена риба), мерките на прокурора за възстановяване на самоуправно променени фактически положения;

Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;

за любознателните: разширена версия на въпроса:

Административната принуда е вид държавна принуда, която се използва в определени от правото случаи като крайно средство за осъществяването на различните правоотношения, възникващи в сферата на изпълнителната дейност.
Нашето законодателство разкрива богато разнообразие на принудителни актове и действия, на формите и средствата, до които прибягват органите на държавно управление по осъществяване на принудата. Всички те са предвидени в глава 2, раздел 3 на Закона за административните нарушения и наказания. Няколко примера за административна принуда са удръжката на трудовов възнаграждение за събиране на данъци, запечатването на обекти, претърсване на предмети, помещения и лица, премахване на незаконни строежи или постройки, които са застрашени от самострутване, загрозяват околната среда или не са годни за живеене по изискванията на санитарните и хигиенните правила и други.
Административноправната наука е стигнала до следните най-общи белези на административноправната принуда:
- тя е външно психологическо или физическо въздействие върху съзнанието и поведението на адресатите на административноправните норми;
- тя е правна принуда, тъй като е уредена в правни норми;
- изразена е като вид на държавната принуда;
- тя е административна, защото по правило се прилага от административни органи;
- тя се осъществява във връзка с развитие на извънслужебни отношения и не е проява на някаква дисциплинарна власт, а органите, които я извършват, действат непосредствено по пътя на пряката акция без да е нужно да получават предварително разрешение;
- редът за осъществяване на административната принуда е съставна част на административния процес
Изброените белези на административноправната принуда могат да се открият във всяка нейна форма, като се започне от обикновените материално-технически действия за непосредствено изпълнение на административноправни и други задължения и се свърши с административните наказания, налагани за допунати на административни нарушения.
В правната теория се разисква твърде често въпросът за правната същност на отделните видове принуда в администрацията и за класификацията на различните видове принудителни мерки, и особено предвидените в чл. 22 ЗАНН принудителни административни мерки. Колкото се отнася до естеството на принудителните мерки, очертало се е мнението, че те се различават съществено от принудата, изразена като административно наказание, че те не са административни наказания. Принудителните административни мерки са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, а административните наказания прилагат санкцията. Административните наказания могат да се налагат само ако е извършено административно нарушение, докато принудителните административни мерки могат да се налагат не само при извършени закононарушения, но и при непосредствената опасност от извършване на такива закононарушения, и дори за предотвратяване на вредните последици от юридически събития (обществени бедствия, епидемии и други). Самият Закона за административните нарушения и наказания поставя двата вида принуда в два различни раздела – административните наказания са уредени в раздел II, глава II ЗАНН, а административните принудителни мерки са уредени в раздел III на същата глава.
Класификацията на видовете административноправна принуда се извършва при ползването на различни критерии, свързани например с обекта на принудата, с лицата, до които се отнася принудата, с насочеността и предназначението на принудата и други. От гледна точка на всеобхватност на квалификацията, изградена върху единен критерий – предмет и предназначение на принудителната мярка, препоръчително е принудителните мерки на администрацията да се разделят на:
- мерки за предотвратяване на административни и други закононарушения;
- мерки за прекратяване (пресичане) на такива закононарушения;
- мерки за отстраняване на вредните последици от тях;
- мерки за прякото изпълнение на задълженията, произтичащи от административноправни норми (материални и процесуални).

Видове принудителни мерки:

1) Превантивни (предупредителни). Те имат предназначение да предотвратят извършването на едно закононарушение и вредните му последици. Налага се почти винаги във връзка с непосредствена, предстояща опасност за извършване на някакво нарушение. Такива мерки могат да бъдат например нареждането за събаряне на сграда, застрашена от срутване, задържането и настаняването на лице, употребило големи количества алкохол или опиати, в изтрезвителна стая – до изтрезняването му и други.

2) Преустановителни. Преустановителните административни мерки се прилагат в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката. Целта е да се пресече продължаването и довършването на конкретното закононарушение (например спирането работата на предприятия, които нарушават разпоредбите за опазване на околната среда);

3) Възстановителни. Възстановителните принудителни административни мерки се прилагат в случаите на закононарушения, които са причинили вредоносни последици на някого. Предназначението е насочено към отстраняването на реално настъпили, а не и на въображаеми, увреждания чрез възстановяване по възможност на старото положение. Възстановителният ефект е насочен към материално изразените вредоносни последици, без да е нужно те да бъдат непременно имуществени (пример: изземване на предмети, придобити от закононарушението (дърва, уловена риба), мерките на прокурора за възстановяване на самоуправно променени фактически положения;

Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове. Принудителните административни актове не бива да се бъркат с принудителните изпълнения на административноправни и други задължения. Последните черпят силата си от акта, чието обезпечаване и изпълнение подпомагат, поради което тяхното извършване като пряко изпълнение на тези задължеия не е необходимо издаването на нов отделен юридически акт. Обратното, при принудителните административни мерки винаги се налага нов, самостоятелен административен акт, който поражда за адресатите отделни, самостоятелни задължения, които на свой ред подлежат на изпълнение, осъществявано по принцип чрез принуда.
Обстоятелството, че принудителните мерки са индивидуални административни актове, означава, че те на общо основание трябва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Значението за стриктното спазване на законността при налагането на принудителни административни мерки особено релефно изпъква, ако се вземе под внимание, че условията за тяхното прилагане са изключителни и че действията, които ги съпътстват, могат да бъдат най-драстична проява на насилие и принуда върху правната сфера на лицата или организациите, засегнати от тях. Закона за административните нарушения и наказания постановява, че: „Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.” Следователно:
- Мерките могат да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи;
- Те трябва да бъдат прилагани само от точно посочените в правната норма органи на администрацията или приравнени към тях други органи;
- Трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма;
- Принудителните административни мерки трябва да бъдат прилагани по ред и начин, предвиден в правната норма.
- Принудителните административни мерки, както всички индивидуални актове, трябва да са приети в съответствие с материалноправните изисквания на регулиращите ги общи и специални норми. По-точно, тук е необходимо съобразяване на акта за налагане на принудителна административна мярка с хипотезиса на правната норма, който предвижда предпоставките и обстоятелствата, при които той следва да бъде издаден.
- Принудителните актове следва да бъдат издавани в съответствие с целта на закона или указа, по който са предвидени.

Стриктното спазване на изискванията за законност на административните актове при налагане на принудителните административни мерки, разгледани по-горе, само по себе си представлява сериозна гаранция за тяхната законосъобразност. Особено голяма роля в тази насока има спазването на компетентността на органите, които ги прилагат, а също и на установените форми и производства, предвидени в закона. Може да се каже, че спазването на тези изисквания действа като автоматическа гаранция за законосъобразното издаване на актовете, свързани с налагането на принудителни мерки.
Важна гаранция за законността на прилаганите мерки представляват случаите, ри които законодателят е предвидил принудителните административни мерки да се налагат с акт на съда.
Като най-авторитетен способ за обезпечаване на законността в държавното управление остава съдебният контрол. Тук правилото трябва да бъде – възможно най-голямо разширяване на приложното поле на съдебния контрол при упражняване на принудата. Съдебната и административната практика в тази област на правоприлагане трябва да се ръководят от принципа: стриктно, ограничително тълкуване на правните норми, с които се предвиждат принудителни административни мерки, както и на правните норми, с които се ограничава и стеснява съдебният контрол върху тях.

п.с. перфектно е за доклад ;)

Обстоятелството, че принудителните мерки са индивидуални административни актове, означава, че те на общо основание трябва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на издаването им.

След като напишете (препишете) нещо, четете ли го преди да го post-нете?

Няма защо да се заяждаш за технически грешки. Очевидно авторът има предвид по отношение на издаването и изпълнението им или нещо от сорта. Вместо това може всички, които чакат разработки наготово да ги преглеждат и по време на семестъра, за да се актуализират и коригират навреме.

Административна принуда – външно физическо или психическо въздействие върху човешкото съзнание и поведение, при което в резултат на неблагоприятни последици от морален и материален характер се въздейства върху волите на адресатите на принудата и поведението им се насочва към единствения възможен вариант на действие.
Признаци на административна принуда:
1.Тя е външно психическо/физическо въздействие в/у съзнанието и поведението на адресатите
2.Тя е правова принуда – основанията за прилагането и, субектите и обектите на принудата, мерките за въздействието и, и др. са нормативно установени.
3.Тя е вид държавна принуда
4.Има административен х-р – по естеството си дейността по изпълнение е разпоредителна дейност без значение субекта, който я прилага.
5.Отношенията, в които се осъществява са извънслужебни, т.е. не е проява на дисциплинарна власт.
6.Прилага се непосредствено от органа, който осъществява изпълнително-разпоредителната дейност като не е необходимо предварително разрешение на друг орган, по-специално на съдебен орган.
7.Осъществява се в рамките на специални административни отношения, които са част от административния процес.

Видове административни принуди (различни класификации):
1.Класическа (Петко Стайнов)
-в тесен смисъл (мерки за непосредствено въздействие в/у лица или имуществото им, които се предприемат от органа, издал АА или от специално оторизирани органи с цел без да се прибягва до съд да се накара лицето, което има задължение да изпълни АА; да пристъпи към изпълнение на задължението)
В тесен смисъл се разграничава на :
Физическо действие в/у личността на задълженото лице
Изпълнително действие в/у имуществото (не/движими вещи)
Изпълнително действие в/у парични вземания

2.Дерменджиев – визирайки принудителното изпълнение на административното задължение, той говори за видове принудителни изпъления :
-принуда засягаща имуществото
-принуда насочена към личността на длъжника като очертава 4 способа за изпълнение
- на парични административни задължения
- заменно изпълнение
- изпълнителни глоби
- непосредствено принудително изпълнение

3.проф.Кино Лазаров (най-разпространено) (книга „принудителни адм мерки”)
Основният критерий за разделението на мерките е непосредственото предназначение на принудата.
-мерки за предотвратяване на административни (в предвидения от закона случаи) и на други взаимооношения и на вредните последици от тях (превантивни административни мерки)
-мерки за преустановяване на административни и други взаимоотношения и на вредните последици от тях (преустановителни административни мерки)
-мерки за отстраняване на вредните последици от административни и други правоотношения (възстановителни административни мерки)
-мерки на административно-процесуална принуда (имат спомагателен х-р и се прилагат във връзка с осъществяване на самостоятелните средства за принуда или се прилагат за осигуряване на нормален ход на какъвто и да е процес) пример – принудително провеждане на свидетел или на участник в процеса ; претърсване и изземване на доказателства по процеса; отстраняване от съдебната зала на някой от участващите, който пречи на процеса.
-мерки на административно наказание
-мерки по принудително изпълнение по административен ред

Принудителни административни мерки (ПАМ):
1.превантивни
2.преустановителни
3.възстановителни
-раздел 3 галва 2 на ЗАНН (‘принудителни адм мерки’ – общи норми)
-във всеки специален закон има конкретни видове ПАМ и начини за прилагането им

!Съотношение м/у ПАМ и правонарушенията :
Основания за налагане на наказания може да бъде само деяние, което е противоправно. За да се вземат принудителни мерки не е необходимо адресата на принудата да е виновно лице.
!Възможно ли е прилагането на ПАМ извън сферата на административните нарушения?
1.Когато ИЗРИЧЕН текст открива възможност ПАК се прилгат за предотвратяване на престъпления/гражданси правонарушения
2.ПАМ могат да се прилагат и за предотратяване на вредни последизи и при събития (бедствия) и при неправомерни актове и действия
!ПАМ и административно наказателна отговорност
1.Актовете, с които се прилагат ПАМ са актове при приложение на диспозицията, а НЕ на санкцията(за разлика от нак.)
Основание за налагане на Адм.Нак. е извършване на административно нарушение (това е ю.ф., който пораждаотговорност). Докато ПАМ могат да се прилагат без да е налице нарушение.
Целта на Адм.Нак. е посочено в чл.12 ЗАНН („Чл. 12. Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.”) , докато целта на ПАМ е да се обезпечат положителни действия, насочени към възстановяване на реалните връзки и взаимоотношения.
ПАМ са определени от правните норми, докато АН норми са относително определени („да се плати от 5 до 5000 лв.”).
Видовете АН са посочени в чл.13 ЗАНН („Чл. 13. За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание;б) глоба;в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.) като по изключение е възможно в някои случаи специален закон да има някое допълнително наказание.
Само АН могат да се заменят с мерки за обществени въздействия.
Актовете по приложение на ПАМ са административни, докато тези на АН са юрисдикционни (могат да се обжалват по съдебен ред).
Видове ПАМ:
1.Превантивни – целта е да предотвратят извършването на административни и други нарушения. Основанията са опасност от правонарушения (да се докаже, че е реална, конкретна и непосредствена). *изключение – когато ПАМ се взема в интерес основно на адресата – настаняване в заведение за отрезняване.
2.Преустановителни ПАМ – целта е преустановяване на започнали правонарушения (временно спиране работата на съоръжения, механизми, предприятия).
3.Възстановителни ПАМ – целта е отстраняване на правонарушения, от което има даден резултат. Последиците могат да са с не/имуществен х-р. Чрез тези мерки се възстановяват непосредствено, фактически резултатите (изземване на съответни вещи, чието притежание е забранено, не са откраднати).

Субекти на ПАМ
1.ПАМ могат да се прилагат по отношение на пълнолетни, малолетни, невменяеми.
2.Юридически лица
3.Чужденци (отнемане на право на пребиваване; тези с имунитет имат имунитет и по ПАМ)
Изисквания за законност на ПАМ
Същите, които са налице и относно законосъобразността на АА, защото тези мерки се прилагат с издаване чрез индивидуални АА.

вярно, объркал съм се. поправих го. докладът съм го писал сам на база учебника и разработката тук. теб една разработка не съм те видя да качиш, така че аре по-малко да се заяджаш,а?