63. Международно хуманитарно право. Понятие,източници и разв

[balletlover]

Международното хуманитарно право (МХП)е система от договорни и обичайни международноправни норми, уреждащи отношения между субектите на международното право, страни по въоръжен конфликт (или война) относно прилаганите в това отношение средства и методи, защита на ранените, болните, военнопленниците и гражданското население (комбатанти и некомбатанти).
МХП призовава държавите в случаите на въоръжен конфликт (или война) да съдействат, независимо дали са страни, или не по конфликта, за възможно максимално хуманизиране на въоръжените сблъсъци.
Принципи, забраняващи използването на въоръжени средства за решаване на проблемите и споровете между държавите:
- ограничаване на воюващите при избора на средствата и методите за водене на военни действия
- защита на правата на пленените, болните и ранените комбатанти
- защита на правата на гражданското население
- закрила и определяне на режими на гражданските обекти и културните паметници
- определяне на статуса и отношенията с неутралните и невойващи държави
Важни източници на МХП са Хагските конвенции 1899 и 1907 г. и 4-те женевски конвенции от 1949г. Голям недостатък е включената в тях clausula omnes (уговорка за всеобщнст), съгласно която разпоредбите на определена конвенция важат само за страните по конвенцията.
Съвременното международно право забранява воденето на агресивна война. Въпреки това практиката на МО показва, че правителствата на много държави не се съобразяват със съществуващите международни принципи и норми и водят кръвопролитни и жестоки войни.
Създаването и формирането на МХП е свързано с имената на Анри Дюнан и Франсис Либер.
Анри Дюнан формулира две предложения: 1. договор относно даването на неутрален статус на медицинския персонал, намиращ се на бойното поле; 2. основаването на Червен кръст през 1863г..
Франсис Либер създава наръчник и инструкция относно правото на войната и дава по-нататъшна насока за развитието на МХП.

Периодизация:

1. до Първата световна война – Декларация за морската война и редица други, които уреждат положението на ранените, употребата на експлозивни и запалителни куршуми, сухопътната война
2. след Първата световна война – Женевски протокол за забрана да се прилагат по време на война задушливи, отровни или други подобни газове и бактериологични средства за война
3. след Втората световна война – четири женевски конвенции: забрана за разработване, произвеждане и натрупване на запаси от бактериологично и токсично оръжие; забрана за враждебно използване на средствата за въздействие върху природната среда; забрана или ограничение на конкретни видове конвенционално оръжие.