Страница 1 от 1

Казуси от Държавните изпити по ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ - ПУ

МнениеПубликувано на: Пет Ное 09, 2007 4:05 pm
от Nelly
07.10.2006 г.

Стоян Кушев и Петър Петров сключили писмен договор за покупко-продажба на дворно място в село Крушево за цена от 5000 лв. Владението на мястото било предадено от продавача Петров на Кушев при подписване на договора. Година след сключването му Петров починал. Скоро след това съпругата и синът на Петров поискали от Крушев да им предаде владението на имота, тъй като сключеният договор за продажба според тях бил нищожен. Кушев потърсил съвет от адвокат. Последният му казал, че сключеният договор има сила на предварителен и го посъветвал да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен.
Кушев послушал съвета на адвоката и го упълномощил да предяви иск срещу съпругата и сина на починалия Петров. От своя страна те предявили срещу Кушев иск по чл. 108 от ЗС.
Преди подаване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен се установило, че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка. Затова Кушев в исковата си молба искал съда да обяви договора за окончателен по отношение на една втора идеална част от имота. Ответниците по това дело направили възражение, че дори съглашението между техния наследодател и Кушев да е предварителен договор, той се е прекратил със смъртта на Петров. Освен това, тъй като Иван, братът на Петров, желаел да купи техните идеални части, а не били изпълнени условията на ЗС при продажба на дял от съсобствен недвижим имот /чл. 33, ал. 1/, искът на Кушев следвало да се отхвърли. На трето място, ответниците възразявали, че т. нар. предварителен договор се отнасял за собствеността та целия имот и не можел да се обяви за окончателен само по отношение на идеалните части.
В делото по чл. 108 ЗС Кушев поискал отхвърляне на иска, тъй като ищците не били единствени собственици и поради това не можело да водят самостоятелен иск за собственост. Ако все пак съдът сметнел, че искът им е основателен, Кушев искал да му се признае право да задържи имота до заплащане на подобренията, които бил направил, тъй като е добросъвестен владелец.
Междувременно съпругата и синът на Петров решили да продадат на Иван Петров наследения дял от собствеността върху дворното място. Между тях обаче възникнал спор за размера на участието им в собствеността. Според вдовицата на Петров, частта от имота придобита от съпруга й била СИО. Поради това нейният дял в съсобствения имот бил по-голям от този на сина й. Синът на Петров оспорвал този извод.

Въпроси:

1. Квалифицирайте съглашението между Кушев и Петров. Анализирайте становището на адвоката, че то има действие на предварителен договор.
2. Характеризирайте исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Каква е родовата и местната подсъдност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? А на иска по чл. 108 ЗС? Могат ли двата иска да бъдат съединени за общо разглеждане?
3. Какво следва да е решението в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Анализирайте възраженията на ответниците.
4. Какво следва да е решението по делото по чл. 108 ЗС. Анализирайте възраженията на ответника. Основателно ли е възражението за право на задържане? Какъв е характерът на това възражение?
5. Вписват ли се исковите молби и съдебните решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС? Ако да – какво е действието на вписването.
6. Идеалната част от имота, придобита от Петър Петров по силата на договор за гледане и издръжка, била ли е СИО? Аргументирайте отговора си. Разрешете спора между сина и съпругата на Петров.

Re: Казуси от Държавните изпити по ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ - ПУ

МнениеПубликувано на: Пет Ное 09, 2007 4:07 pm
от Nelly
12.05.2007 г.

“Мегастрой” АД е търговско дружество, което се управлява по едностепенната система от съвет на директорите. Димитров като член на СД бил упълномощен от последния да изпълнява функциите на Изпълнителен директор. Георгиев работил в акционерното дружество като шофьор и той и Димитров били в приятелски отношения. Но между Димитров и Георгиев възникнала разпра и техните отношения се охладили, в резултат на което Димитров започнал да търси начини да уволни Георгиев. Той го обиждал пред колегите му, обвинявал го във всевъзможни дребни нарушения на служебните му задължения. Един ден Димитров наредил устно на Георгиев да натовари 5 тона цимент от площадка извън района на предприятието и да го закара до друг клон на предприятието. Георгиев отказал да изпълни нареждането, като се мотивирал, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е издадена по установения в закона ред и понеже трудът извън работно време трябва да бъде заплатен. На 29.05.2000г. Димитров издал писмена заповед, с която наредил на Георгиев след 18.00 часа да натовари цимента и да го закара до съответния клон на предприятието, като за тази работа не му се дължи плащане. Георгиев откозол да изпълни заповедта с мотиви, че името на Димитров като изпълнителен директор на АД-то не е вписано в ТР и затова той не е компетентен да издава подобна заповед, както и че заповедта нарушава трудовите му права. На 30.05.2000г. сутринта Димитров издал писмена заповед за дисциплинарно уволнение на Георгиев по причини, че последният е нарушил трудовата дисциплина, като е отказал да изпълни заповедта на Димитров, и за разхищаване на имущество на предприятието. Георгиев получил заповедта за дисциплинарно уволнение на 30.05 предиобяд и след това отишъл да прибере служебния камион от площадката за товарене на цимента обратно в предприятието. На връщане по пътя за предприятието Георгиев преминал на жълта светлина на светофар и в резултат на това причинил ПТП. На стоката, която превозвал в камиона, в резултат на ПТП-то били нанесени щети на стойност 30 000 лв., а по изчисления на акционерното дружество пропуснатите ползи от продажба на увредената стока възлизали на 5 000 лв.
През август 2003г. Георгиев подал до съда следните искове срещу АД: да бъде признато уволнението му за незаконно, да бъде възстановен на работа, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, и обезщетение за неимуществени вреди, причинени му с уволнението, в размер на 13 000 лв. През май 2003г. Георгиев предявил иск срещу Димитров, в който искал съдът да се произнесе с решение, с което да осъди Димитров да заплати на ищеца имуществени вреди поради незаконното уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 1 година на основание чл.225,ал.1 от КТ, тъй като поради незаконното уволнение Георгиев останал 1 година без работа, и неимуществени вреди за 13 000лв., нанесени му от Димитров, който го е клеветил, че краде бензин на предприятието.
През 2005г. акционерното дружество подало иск до съда срещу Георгиев, с който настоявало Георгиев да заплати причинените щети в размер на 35 000лв. в резултат на извършеното от последния ПТП.

Въпроси:

1. Законосъобразна ли е заповедта за дисциплинарно уволнение? Какъв е редът за издаване на такава заповед?
2. Какви искове са подадени, какъв е техният вид, каква е съдебната компетентност, каква е инстанционността на съдебния контрол, могат ли исковете да бъдат съединени? Кои искове ще уважи съдът и в какъв размер?
3. Носи ли Георгиев отговорност за причинените на АД щети вследствие на извършеното ПТП и на какво основание?В какъв размер е отговорността на Георгиев, ако той възразява на исканото обезщетение на АД с довода, че отговорността му е ограничена на основание чл.206, ал.1 КТ?
4. Ако АД изплати обезщетение на Георгиев за незаконно уволнение, има ли право дружеството на регресен иск срещу Димитров? В какъв размер ще е отговорността на Димитров към АД, ако брутното му трудово възнаграждение на месец е 1500лв. ?
5. Какво е значението на вписването в ТР? Какво значение има обстоятелството, че името на Димитров като изпълнителен директор на АД-то не е било вписано в ТР?

Re: Казуси от Държавните изпити по ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ - ПУ

МнениеПубликувано на: Пет Ное 09, 2007 4:08 pm
от Nelly
29.10.2007 г.

Иванов продал на Маринов незастроен урегулиран поземлен имот (УПИ). Сделката била сключена пред нотариус в града на Маринов, а не пред нотариус по местонахождението на имота. Една година след продажбата Иванов, информиран от адвокат за порока в сделката, предявил срещу Маринов иск по чл.108 ЗС.

Маринов направил следните възражения срещу иска:
1. Сделката не страда от порок, защото предвидената от чл.18 ЗЗД форма е спазена и той е станал собственик на имота.
2. Искът е предявен пред районния съд по местонахождение на имота, а надлежен съд в случая е окръжният, тъй като цената на иска е над 10 000 лв. Това представлява нарушение на чл.80, ал.1, б. б) ГПК.
3. Искът е бил предявен само от Иванов, но тъй като имотът е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), като ищец следва да се конституира и съпругата му.
4. Ако не бъде уважено възражението по т.1, Маринов направил възражение за право на задържане на имота до заплащане на извършените подобрения.

За процеса узнали от фирма „Строител”АД. Тъй като последната изградила постройка в имота съгласно договор с Маринов, която била одобрена от него, тя предявила претенции за неполучени суми. „Строител”АД поискало да встъпи в процеса по реда на чл.181 ГПК, като предявило иск срещу двете страни за заплащане на извършените работи в имота- предмет на спора.

Забележка: Разпоредбите на ГПК се отнасят до сега действащия Кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр.12 от 8 февруари 1952г. с изменения и допълнения.

Въпроси:

1.Основателно ли е възражението на Маринов за спазена форма?
2. Спазени ли са правилата за местна и родова подсъдност при предявяване на иска?
3. Необходимо ли е при вещ в режим на СИО искът по чл.108 ЗС да се предяви от двамата съпрузи?
4. Има ли Маринов право на задържане? Ако - да, за каква сума може да претендира?
5.1. Може ли „Строител” АД да встъпи в процеса?
5.2. Посочете основанието и реда за нейната претенция.