www.legaltheory-forums.org

Философия, теория и история на държавата и правото

Часовете са според зоната UTC + 2 часа





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
  МнениеПубликувано на: Вто Юли 15, 2008 7:14 pm 
  
Администратор
Аватар
Offline

Местоположение: София
7. СЪСОБСТВЕНОСТ
Съсобственост: понятие и видове. Съпритежание на други вещни права. Способи за възникване на собствеността. Права и задължения на съсобствениците. Особености на съсобствеността между държавата и гражданите.


1. Понятие за съсобственост.

1.1. Дефиниция.

За съсобственост говорим тогава, когато една вещ се притежава от две или повече лица, всяко от които притежава идеална част от собствеността. Съсобствеността представлява сложно правоотношение, включващо две или повече вещни права с еднакво съдържание, притежавани от две или няколко лица върху една вещ, свързани от вътрешни отношения относно служенето, поддържането и доходите на общата вещ и взаимно ограничени в съотношението си едно към друго чрез мярката на дяловете.

1.2. Легален режим.

У нас общият режим на съсобствеността е уреден в чл.30-36 ЗС. С особени правила се урежда съпружеската имуществена общност, съсобствеността върху парцели по ЗУТ. Законът за наследството урежда дяловете на сънаследниците.

1.3. Същност.

Става въпрос за самостоятелни права на собственост на две или повече лица върху една вещ. Идеалните части са мяра на количеството съотношение между правата на съсобствениците. Техните права взаимно се конкурират, ограничават и модифицират и могат да имат различна съдба. Между съсобствениците възниква сложно правоотношение, което включва две или повече еднородни вещни права върху една и съща вещ. (Вж. чл. 31, 32, 33 ЗС).

Съпритежание е възможно при всички субективни ВП – на ползване, на строеж, сервитут. При уредбата на съвместното притежание на права на интелектуалната собственост съществуват специални правила като в някои случаи ЗС се прилага субсидиарно. Правилата на съсобствеността не се прилагат при съпритежание на облигационни, семейни, наследствени права.

1.4. Възникване на съсобственост.

Най-често съсобственост възниква при наследяване от две или повече лица. При наследяване по закон дяловете се определят от закона, а при наследяване по завещание се разпределят между посочените в завещанието ФЛ, ЮЛ и държавата. Съсобствеността може да произтича и от правна сделка (респ. съдебно решение, което я замества – чл.19 ЗЗД) в случай че собственикът на имота се разпореди с идеална част от него или когато две или повече лица придобият общо един имот. Възможно е да се обединят два или повече имота, принадлежащи на различни лица, в един (чл.17, ал.2, т.3 ЗУТ). Съсобственост възниква и при гражданското дружество относно някои от вноските.

Съсобственост може да възникне и чрез придобивна давност чрез общо установено владение от две или повече лица. Владението може да е различно за всяко от лица – да бъде добросъвестно или недобросъвестно. Възможно е и завладяване с намерение да се придобие част от имота без да се отстранява напълно съществуващото вече владение.

Императивно възниква съсобствеността при брак (съпружеска имуществена общност), етажна собственост (при възникване, надстрояване или пристрояване – чл.40 ЗС), за придобитото в резултат от дейността на гражданското дружество и при конфискация за част от имуществото, наложена чрез присъда.
Съсобственост възниква още по приращение (чл.92, чл.93 ЗС), по регулация, при договор за групов строеж. При преработване, ако нито един от материалите, от които е изработена не може да се приеме за главен (чл.95, ал.2 ЗС) или ако главният материал принадлежи на две или повече лица, също възниква съсобственост, както и ако вещта е изработена от няколко лица и няма основен изпълнител на работата.

1.5. Видове съсобственост.

(->) В зависимост от наличието на дялове (идеални части) за всеки от съсобствениците, съсобствеността бива дялова и бездялова. Дяловата съсобственост е уредена в ЗС, поради което се нарича още „обикновена съсобственост”. Бездяловата съсобственост възниква между съпрузите в съпружеската имуществена общност (чл.19 СК).

(->) В зависимост от възможността съсобствеността да бъде прекратена чрез делба тя бива делима и неделима. Съсобствеността поначало е делима. Неделимостта трябва да е установена в закона. Законът по изключение забранява извършването на делба на общи части в етажна собственост, съпружеска имуществена общност, докато трае бракът, на съсобствеността в гражданско дружество до прекратяването или напускането му.

(->) В зависимост от начина на възникването й разграничаваме принудителна, доброволна и случайна съсобственост. Принудителна съсобственост възниква от уредени в закона фактически състави (напр. съпружеска имуществена общност). Доброволна съсобственост възниква от юридически факти от категорията на правните действия. Случайна съсобственост възниква от юридически събития – при наследяване от няколко лица при откриване на наследството.

2. Права и задължения на съсобствениците.

2.1. Дялове на съсобствениците.

Съсобствениците притежават мислени, идеални части (дялове) от вещта. Обемът на техните права и задължения се ограничава в рамките на дяловете им, но имат еднакво съдържание. Делът представлява размерът на ограничението на правото на съсобственика. Делът е мярка, в която правото на всеки съсобственик върху общата вещ се отнася към аналогичното право на всеки друг съсобственик върху нея. Размерът на дяловете обикновено се определя от юридическия факт при възникването на съсобствеността, а при липса на определеност чл.30, ал.2 въвежда оборима презумпция за равенство, която размества тежестта на доказване върху този съсобственик, който твърди, че притежава по-голям дял от друг. Дяловете могат да се променят ако това не е забранено изрично.

2.2. Правомощия на съсобствениците.

2.2.1. Правомощие владение.

Съсобственикът владее своята идеална част, макар че не може да упражнява власт върху нея. Той държи вещта лично или чрез друг съсобственик или трето лице. Ако един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ, той се явява владелец по отношение на своята част и държател за частите на останалите съсобственици. При нарушение на владението от друг съсобственик или трето лице засегнатият съсобственик може да търси защита както с владелчески, така и с петиторни искове (претенции) – чл.75, 76, 108, 109 ЗС.

2.2.2. Правомощие ползване.

Съсобственикът има право на лично служене по чл.31 ЗС (като начинът на упражняването му зависи от управлението на вещта) и права върху ползите, добивите по чл.30, ал.3 ЗС с оглед размера на дела и предназначението на вещта. При нарушение съсобственикът може да търси защита както с посесорен, така и с петиторен иск или облигационен иск за обезщетение.

2.2.3. Правомощие разпореждане.

Съсобственикът може да се разпорежда само със своя дял. При отказ от правото се уголемяват дяловете на останалите съсобственици – по аналогия с отказа от наследство. При разпореждане с дял от недвижим имот следва да се има предвид разпоредбата на чл.33 ЗС – “(1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение”.

Съсобственикът не може сам да учредява ограничени вещни права – право на строеж, пристрояване и надстрояване, сервитути. Разпоредителни действия с цялата вещ може да се извършват със съгласието на всички съсобственици.

2.3. Право на делба.

Правото да иска делба принадлежи на всеки собственик. Правото е неотменимо и има за правна последица прекратяване на съсобствеността. Според чл.34, ал.1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Това е едно преобразуващо субективно право. Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Правото е изключено при неделимата съсобственост. Искът за делба не се погасява с давност.

2.4. Задължения за съсобствениците.

2.4.1. Задължение за участие в тежестите съобразно дела – чл.30, ал.3 ЗС.

Правилото е диспозитивно. Разноските – необходими и полезни, се разпределят съобразно дела, а консумативните разноски се поемат от този, който си служи с вещта. Солидарност възниква и при задълженията (напр. по чл.50 ЗЗД, данъците, застраховки и др.). За поето по договор задължение пред кредитора отговарят само съсобствениците, от чието име е сключен договора.

2.4.2. Съсобственикът да не пречи на другите да упражняват правата си.

Това задължение има вещен характер – съсобственикът е задължен по същия начин, както и всяко трето лице.

3. Особености при съсобственост с държавата и общините.

3.1. Доброволна делба при съсобственост с държавата – чл.55 ЗДС.

Доброволна делба на съсобствен между държавата и ФЛ или ЮЛ имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до министъра или ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът. Предложение за доброволна делба до останалите съсобственици може да направи областният управител респ. министърът или ръководителят на съответното ведомство. Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор между съделителите.

3.2. Особени правила при делбата по ЗОС – чл.36 ЗОС.

Прекратяването на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица се извършва след решение на общинския съвет чрез: делба; продажба на частта на общината; откупуване частта на физическите лица или на юридическите лица; замяна. Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Източници:
1. Бобатинов, М., Влахов, Кр., Вещно право - практически проблеми. С., 2007.
2. Боянов, Г., Вещно право. С., 2004.
3. Венедиков, П., Ново вещно право. С., 1999.
4. Георгиев, Г., Велинов, Л., Юридически речник. С., 2007.
5. Петров, Вл., Марков, М., Вещно право. С., 2007.


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron

Legaltheory Forums 2006 - 2013