15. Прекратяване на съсобствеността. Доброволна делба

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

15. Прекратяване на съсобствеността. Доброволна делба

от Nelly » Пон Авг 13, 2007 10:54 pm

Прекратяване на съсобствеността. Доброволна делба. Делба на съсобствен поземлен и жилищен имот

Доброволната делба е уредена основно в ЗН, като тези правила се прилагат и при другите случаи за възникване на съсобственост.

Поначало законодателят се отнася благосклонно към делбата. Всеки съсобственик може да иска доброволна или съдебна делба на общата вещ, дори и когато съществува противна уговорка. Към съдебна делба се пристъпва, когато страните не могат доброволно да прекратят съсобствеността.

Законът поставя само две пречки пред делбата. Тя е недопустима: 1) когато законът забранява делба; 2) когато това е несъвместимо с естеството или предназначението на общата вещ. Практически само първата пречка е релевантна за недопускане на делба. Конкретно проявление на тази хипотеза се съдържа в чл. 38, ал. 3 ЗС. Общите части в сграда – етажна собственост не могат да се делят. Те винаги следват реално определения етаж или част от етаж. Втората пречка е лесно преодолима, особено при доброволната делба. В по-голямата си част вещите са практически неделими. Физическата подялба би унищожила общата вещ. Няма пречка обаче такава вещ да е предмет на доброволна делба. Вещта (например кола) ще се постави в дял на единия от съсобствениците, а делът на другия ще бъде уравнен с пари. Така ще се прекрати съсобствеността.

С доброволна делба може да се прекрати съсобствеността върху една вещ, както и съсобствеността върху съвкупност от вещи. Във втория случай ако има недвижими имоти и те са няколко, практиката налага във всеки един от дяловете да има недвижим имот. Страните могат да уговорят и друго.

По своята правна същност доброволната делба е договор. Когато предмет на делбата са недвижими имоти или движими вещи със стойност над 50 лв., делбата се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписа. При наличие на недвижим имот договорът се вписва. ЗН генерално разпорежда, че делба без участието на един от сънаследниците е нищожна (чл. 75, ал. 2 ЗН). Тази норма цели да защити правата на всеки от сънаследниците, но нейното стриктно спазване може да доведе до практическа невъзможност за подялба на общата вещ. Затова чл. 35, ал. 2 ЗС е създал известно облекчение, когато някой от съсобствениците отсъства. Законът разпорежда, че при участие в делба на недееспособен или отсъстващ е необходимо предварителното разрешение на районния съд. Съдът след подаването на молба взима становище как да се защитят интересите на недееспособния или отсъстващия и именно в такава насока дава съответното разрешение.

Освен съдебната и доброволната делба чл. 77 и 78 ЗН уреждат една особена хипотеза на т. нар. делба-дарение. При нея наследодателят приживе разделя и предоставя имуществото си на своите наследници. Макар и да се нарича делба-дарение, в юридически смисъл тук няма договор за делба. Противното означава, че ще е налице сделка върху неоткрито наследство, а те са нищожни по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В юридическия смисъл на думата правно действие поражда дарението, а то е винаги допустимо, защото не е договор върху неоткрито наследство.

Практическа стойност при доброволната делба имат най-вече хипотезите, уредени в чл. 200 и сл. ЗУТ. В ЗУТ са установени правила за минималния размер на УПИ в зависимост от населеното място. В градовете такива са 14 м за лице и 300 кв.м за повърхност. Затова ЗУТ забранява извършването на доброволна делба на УПИ, при която ще се слезе под минимално определените норми за лице и повърхност. Същевременно извършването на делба, когато това е допустимо, подлежи на незабавно отразяване в кадастъра. В противен случай договорът е недействителен. Самата делба се извършва, като предварително се изготви скица за разделяне на имота и се получава разрешение от администрацията, след което се изповядва самата сделка в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Делба на съсобствено жилище е допустима само ако отговаря на одобрен от общинската администрация инвестиционен проект. Това означава, че съсобственото жилище трябва технически да може да се подели на две отделни жилища, отговарящи на определението за жилище по чл. 40 ЗУТ (отделен вход, санитарен възел и поне едно отделно самостоятелно помещение). Когато делбата е доброволна, това може да се извърши и съобразно договорка межу страните, докато при съдебната задължително се изисква неудобствата да не са по-големи от обикновените.

Следователно съществен елемент при доброволната делба на УПИ и съсобствено жилище е предварителният административен акт на местната администрация.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 200

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron