16. Право на ползване

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

16. Право на ползване

от Nelly » Вто Авг 14, 2007 4:16 pm

Право на ползване

Правото на ползване спада към класическите ВП-ва. Генезисът му е в римското право, като първоначално е възникнало като личен сервитут. По силата на този сервитут омъжената жена е можела да ползва вещи, тъй като едноличен собственик на имуществото е бил pater familias. Понастоящем правото на ползване е познато на всички правни системи. У нас се урежда в ЗС. Отмененият ЗИСС е уреждал право на ползване, право на употребление, право на обитаване. В момента ЗС говори само за правото на ползване.

Легална дефиниция на правато на ползване се съдържа в чл. 56, ал. 1 ЗС. Според този текст правото на ползване включва правото да се използва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Тази дефиниция е възприета и от други правни системи, което дава основание на някои френски автори да считат, че това право включва две от правомощията на собственика – фактическата власт и използването на вещта. Идеята не може да се приеме безрезервно, тъй като ползвателят е значително по-ограничен от собственика. На първо място, той използва вещта само по предназначение. Второ, при получаване на добиви той няма право да променя съществено вещта (изключения от този принцип са включени в ГГЗ по отношение на добиването на полезни изкопаеми и инертни материали). Следователно по-удачно е да се говори за самостоятелно ВП.

Правото на ползване е лично. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗС ползвателят не може да отчуждава правото си. Тази разпоредба намалява икономическата стойност на правото на ползване, като показва, че то се учредява с оглед на личността. До 1990 г. съществуваше особен режим на правото на ползване, уреден в актове на МС, и там се допускаше отчуждаване на правото на ползване.

Право на ползване се учредява върху движими и недвижими вещи. Във втория случай това става с нотариален акт.

Върху ползвателя тежат всички разноски, свързани с ползването, включително данъци и други такси. Той е длъжен да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика при прекратяване на ползването. Той е длъжен да направи опис при получаване на вещта. Иначе се счита, че вещта е предадена в добро състояние и в такова следва да се върне на собственика. Ползвателят е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща застрахователни премии. Но законът допуска да се уговори друго. Големите задължения на ползвателя са свързани с факта, че поначало правото на ползване се учредява безвъзмездно. От друга страна, когато се касае за по-къс период от време, страните предпочитат да се сключи договор за наем. Ползвателят не отговаря единствено за изхабяването на вещта, което се дължи на обикновена употреба.

Ползвателят може да защити правото си с вещнопетиторни искове, но когато се касае за посегателство върху собствеността, е длъжен да съобщи на собственика.

Поради личния си характер правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако не е учредено за по-кратък срок. Към тази хипотеза е приравнено прекратяването на ЮЛ, ако то е ползвател. Друго основание за прекратяване е погиването на вещта. Чл. 59, ал. 3 ЗС включва основание за прекратяване, извлечено от ограничения характер на това ВП. То може да се погаси, ако не се упражнява в продължение на 5 г. Терминът не е точен, тъй като ВП-ва не се погасяват. По-удачно е да се говори за прекратяване. Особена хипотеза се урежда при прекратяване на ползването на земеделски имоти. Законът предвижда, че правото на ползване, дори и да се прекрати по-рано, ще остане в сила до края на текущата стопанска година.

Общият ред за прекратяване на правото на ползване е уреден в чл. 87 ЗЗД и ако се касае за ползване на недвижим имот, договорът ще се прекрати по съдебен ред. Същевременно чл. 61 ЗС включва особена хипотеза за прекратяване на правото на ползване по съдебен ред. Законът има предвид такова използване на вещта, което застрашава последната с унищожаване или сериозно повреждане. Преди да се пристъпи към съдебно прекратяване, собственикът трябва да отправи предупреждение към ползвателя относно неправомерното ползване. С оглед на доказването в процеса това предупреждение трябва да е в писмена форма, като най-удачна е нотариалната покана. След предупреждението се пристъпва към съдебно прекратяване. Същата хипотеза е в сила и когато ползвателят нарушава съществено своите задължения или променя значително вещта.

Ползването върху държавни или общински имоти се урежда в ЗДС и ЗОС, като максималният срок е 10 г. Правилата в ЗС се прилагат и за тези имоти, освен ако има специална уредба в други закони.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 200

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 госта