1. Вещно право. Понятие, система, видове вещни права

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

1. Вещно право. Понятие, система, видове вещни права

от Nelly » Пет Авг 10, 2007 8:55 pm

Вещно право. Понятие, система, видове вещни права

С термина „вещно право” се означават няколко неща.

1. Клон от гражданското право (ГП), който обслужва статиката на гражданските правоотношения. Като част от ГП вещното право (ВП) е уредено нормативно в страните, в които има граждански кодекси, непосредствено след общата част. В България отсъствието на граждански кодекс е довело до разпокъсана уредба в отделни закони, което създава проблеми при правоприлагането. Преди 1951 г. материята е била уредена в Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (ЗИСС) – акт, според някои автори имащ кодификационен характер. Този закон има 325 члена и съдържа подробна уредба на основните вещноправни институти. Днес Законът за собствеността (ЗС), след последните промени, има ограничено приложно поле и голяма част от материята се урежда от други закони.

2. Със същия термин се означава определена учебна и научна дисциплина, която се свързва с изучаването на правото на собственост и на останалите вещни права.

3. Със същия термин се означава определено субективно право, което спада към категорията на притезателните права.

Генезисът на съвременното ВП е в римското право, което е създало вещноправни институти, познати и днес на много правни системи, включително някои от термините са възприети и днес.

Обект на ВП са вещите. В теорията се приема, че вещните права представляват правоотношения по повод на вещи.

По своя характер вещните права са абсолютни. Това означава, че на носителя на ВП противостои задължението на всички останали субекти да се съобразяват с неговите права. На тази плоскост се разграничава ВП от облигационното право (ОП), тъй като при последното правно задължено е лицето по облигационното правоотношение. Вещните права следва да се отграничават и от правата върху интелектуална собственост, които също са абсолютни, но нямат за обект вещи.

Субекти на ВП. Посочени са в закона с оглед на правото на собственост (чл. 2, ал. 1 ЗС) – държавата, общините, кооперациите и другите ЮЛ, както и гражданите. Изброяването е неточно, тъй като кооперациите са посочени като отделен вид ЮЛ. На практика всички субекти на ГП са субекти и на ВП.

При вещните права е характерна една особеност. Те са numerus clausus (ограничен брой). Това означава, че в една правна система могат да съществуват само тези вещни права, които изрично са уредени в законодателството. Това е съществена отлика между вещните и другите притезателни права, сред които могат да се срещнат и „ненаименувани”.

Системата на българското ВП включва следните видове вещни права.

а) Право на собственост. То е абсолютно, неограничено ВП. Конституцията в чл. 17 разглежда правото на собственост в два аспекта: публична собственост и частна собственост. Субекти на публична собственост могат да бъдат само държавата и общините, докато на частна – всички субекти, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗС. Правото на собственост се урежда основно в ЗС, но има отделни разпоредби и в други нормативни актове.

Освен правото на собственост нашата система познава и ограничени вещни права, които ЗС нарича още вещни права върху чужда вещ. Те са следните.

б) Право на строеж. То е уредено основно в чл. 63-67 ЗС. В някои съчинения и актове се нарича още суперфиция. Това е ограничено ВП, което се състои в правната възможност едно лице да построи или придобие постройка върху чужд имот и да стане неин собственик. Поначало собственикът на терена е собственик и на всичко, построено върху него, освен ако не е уговорено друго: правото на строеж. Именно то нарушава придобиването по приращение. Правото на строеж спада към т. нар. стари вещни права.

в) Право на ползване. То е ограничено ВП – абсолютно като правото на собственост и ограничено като правото на строеж по отношение на правото на собственост. Неговата същност се състои в правото да се използват определени вещи или вещ и да се получават добиви от тях, без да се променят съществено. Правото на ползване елиминира приращението досежно направените насаждения в имота. Поначало тези насаждения принадлежат на собственика на имота, освен ако той не е учредил другиму право на ползване. Познато е от римското право, а днес е уредено основно в чл. 56-62 ЗС.

г) Сервитутни права. Това са родова категория ограничени вещни права, наричани още „служещи”. В миналото са имали широко разпространение, но днес имат ограничено приложно поле. При тези права винаги е налице един господстващ и един служещ имот. При това положение собственикът на господстващия имот може да си служи със служещия имот с оглед използването на своя имот. Най-често срещан пример е правото на преминаване. Уредбата се съдържа в ЗС, Закона за устройство на територията (ЗУТ) и особено Глава VII от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). И сервитутите спадат към старите вещни права.

д) Право на надстрояване и пристрояване. Това ограничено право дава възможност на неговия носител да надстрои или пристрои съществуваща сграда и да стане собственик на надстроеното или пристроеното. Комплексно е и е уредено сравнително по-късно в законодателството. Уредбата се съдържа в ЗС и ЗУТ. Тези права спадат към новите вещни права.

Всички тези права са абсолютни. Ограничени са само по отношение на правото на собственост, от което произлизат.

В теорията се поставя под въпрос ипотеката като определено ВП. Ипотечното право е прието като ВП в чл. 23 от Закона за привилегиите и ипотеките (ЗПИ) (отм.). Ипотеката се приема за ВП и според ФГК. Понастоящем разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) не допускат тълкуване, което да приема ипотеката като ВП. Наистина при нея е налице право на следване, характерно за останалите вещни права. Т.е. ипотекарният кредитор винаги може да се удовлетвори предпочително от недвижимия имот, независимо в чии ръце се намира. Независимо от тази възможност като цяло ипотеката не се приема за ВП, тъй като тя не дава възможност за характерната за вещните права фактическа власт върху вещта. Ето защо на този етап на законодателно развитие ипотеката трябва да се приеме като вещтно обезпечение.

Системата на вещните права не е уредена еднократно за неопределен период от време. В миналото българското право е познавало и други ограничени вещни права. Това е било правото на стопанисване и управление по чл. 18 от Конституцията от 1971 г. и правото на кооперативно земеползване според Примерния устав на ТКЗС от 1968 г. Понастоящем тези вещни права не се уреждат от законодателството, а самите нормативни актове са изрично отменени. Днес Законът за държавната собственост (ЗДС) и Законът за общинската собственост (ЗОС) в някои текстове използват термина „управление” относно държавни и общински имоти, но в този случай не се има предвид определено ВП, а само конкретно проявление на правото на собственост.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 200

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron