2. Понятие за вещи, видове. Движими и недвижими вещи

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

2. Понятие за вещи, видове. Движими и недвижими вещи

от Nelly » Пет Авг 10, 2007 8:56 pm

Понятие за вещи, видове. Движими и недвижими вещи

В законодателството липсва дефиниция за термина „вещ”. Съдебната практика също не е създала дефиниция за този термин. Това е оставено на правната теория.

Оформени са две становища.

а) Според проф. Венедиков „вещите са самостоятелни веществени обекти с изключение на хората”. Отграничението се прави уместно, тъй като в римското право робите също са считани за вещи. Достойнството на определението е обосноваването на самостоятелния характер на вещта, т.е. отграничаването й от другите обекти. Като недостатък се приема определението „веществен”, тъй като по хипотеза то също е неопределено и чрез него не може да се определи и самата вещ.

б) Според проф. Таджер „за ГП вещите са материални предмети, които имат самостоятелно съществуване”. Това определение има следните преимущества.
>> То детерминира вещите само с оглед на ГП и по този начин изключва другите значения на термина.
>> То посочва съществените признаци на вещта:
- материалност или телесност – именно този признак отграничава вещите от другите обекти на ГП;
- самостоятелен характер – именно тази самостоятелност определя границите на вещните права по отношение на обектите.

Създаденото определение има дадена практическа стойност. Съобразно приетите признаци към вещите се причисляват онези обекти, които на пръв поглед нямат вещен характер, но те са самостоятелни. Такива според българското ГП са животните и в този смисъл отговорността за вреди, причинени от тях, се категоризира като отговорност за вреди, причинени от вещи (чл. 50 ЗЗД). Това е една специфична отговорност за непозволено увреждане.

Делението на вещите може да се осъществи в зависимост от различни критерии. ГП приема за меродавни няколко от тях.

1. Според това, дали вещите участват в гражданския оборот, те се делят на вещи в оборота и вещи извън него. Законодателят поначало не определя кои вещи участват в гражданския оборот, а се задоволява да отграничи онези, които са извън него. Приема се, че това са обектите на публична собственост, както и онези движими вещи, чието придобиване е поставено под особен режим (огнестрелни оръжия, взривоопасни вещества). Това деление в известна степен е условно, защото не съществува абсолютна забрана за участие в оборота дори на публичната собственост и поставените под особен режим вещи. Публичната собственост също участва в стопанския живот, но това се извършва съобразно Закона за концесиите (ЗК). Що се отнася до особения режим, той също не е изцяло забранителен, но изисква предварителни действия преди придобиване на посочените вещи.

2. С най-голямо практическо значение е делението на вещите на движими и недвижими. Често пъти в законодателната практика и в теорията недвижимите вещи се наричат още недвижими имоти. И тук законът, по пътя на законодателната икономия, регламентира само недвижимите имоти, като всичко останало извън определението се счита за движима вещ. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗС недвижими имоти са земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или постройката. Определението е класическо и съществува в почти всички ГК. Неговият генезис е в римското право и измененията в дефиницията за временните законодателства са несъществени. От него се вижда, че недвижимите имоти могат да се обособят в две големи групи.

а) Изрично посочените обекти – земя, сгради и т. н. Тук се допуска една тафталогия, като едновременно се употребяват термините „сграда” и „постройка”.

б) Практически неопределен брой вещи, поначало движими, които стават недвижими след трайното прикрепяне към земята или постройката. Изрично се изисква прикрепването да е трайно, т.е. не са недвижими имоти онези постройки, които са нетрайно прикрепени (павилиони, лавки) и могат лесно да се отделят от терена. Тези обекти са самостоятелно уредени в ЗУТ. Този признак „трайност” е много съществен и означава, че прикрепената вещ не може да се отдели от земята или постройката без значително повреждане и на двата обекта (Постановление на Пленума на Върховния съд № 6 от 1974 г.).

Всички други вещи извън посочените в чл. 110, ал. 1 ЗС са движими. Към движимите вещи чл. 110, ал. 2 ЗС добавя и енергията. Тя няма признака „телесност”, поради което не отговаря на изискванията за вещ, но фикционната норма я приравнява на вещ с оглед нуждите на ГП и НП.

Практическото деление на движими и недвижими имоти има сериозни последици за законодателството и практиката. Поначало законът регламентира статуса на недвижимите имоти. За тях най-често се предвижда специална форма за придобиване, както и в последващи действия, докато за движимите вещи практически не съществуват ограничения. Нашето законодателство (чл. 18 ЗЗД) е предвидило нотариална форма за придобиване на недвижими имоти и вещни права върху такива имоти, като неспазването на тази форма води до недействителност на сделката (чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Като изключение от нотариалната форма са предвидени две други - писмена с нотариална заверка на подписа или обикновена писмена, но те са уредени лимитативно и казуистично. Нормите не подлежат на разширително тълкуване. Формалният характер на придобиване на недвижимите имоти се следва от вписването на придобивните актове в Службата по вписванията. Посоченият формализъм не е характерен за движимите вещи. Същевременно законът, с цел икономия, се стреми да регламентира най-пълно правото на собственост върху недвижими имоти. Правилата за правото на собственост се прилагат съответно и за вещните права върху недвижими имоти, доколкото законът не постановява друго (чл. 111, ал. 1 ЗС). Ограниченията върху правото на собственост най-често се свързват с придобиването на недвижими имоти и като изключение с движимите вещи.

3. Друго деление на вещите ги определя като родово определени и индивидуално определени вещи. Родово определени са онези вещи, при които от значение е само родът, например парите. За тях важи принципът: „Родът не погива.”, което означава по-голяма отговорност от лицето, задължило се да престира родово определени вещи. Индивидуално определени са онези, при които е настъпила т. нар. индивидуализация или спецификация. Вещта се характеризира със строго индивидуални белези. Родово определени могат да бъдат обекти на заема за потребление, докото индивидуално определени – на заема за послужване.

4. Друго деление но ГП е делението на вещите на главни и на принадлежности. Главна е онази вещ, която има самостоятелно съществуване, докато принадлежността следва съдбата на главната вещ (чл. 98 ЗС).
Аватар
Модератор
 
Мнения: 200

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта