4. Придобиване, изгубване и защита на владението и държането

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

4. Придобиване, изгубване и защита на владението и държането

от Nelly » Пет Авг 10, 2007 8:57 pm

Придобиване, изгубване и защита на владението и държането

В законодателството няма изрично уредени способи за придобиване на владение. Правната теория е обособила няколко големи групи от способи за придобиване на владение.

Първата от тях е придобиването на владение чрез сделки – типичен производен придобивен способ. Прецизността изисква да се уточни, че в действителност това не са сделки, тъй като при тях няма прехвърляне на права. Става дума за прехвърляне на фактическа власт, поради което е удачно да се говори за квазисделки. Основание за подобно разбиране дава чл. 82 ЗС, според който владелецът може да присъедини към своето владение това на праводателя си. Самият термин „праводател” означава, че е налице транслация на фактическа власт. Нормата е уредена с оглед придобиването по давност, но може по аналогия да се приложи във всеки конкретен случай. За разлика от сделките за прехвърляне на вещни права тук поначало не може да се говори за форма. Форма трябва да е налице само при изключенията на добросъвестно владение и на владение, придобито въз основа на предварителен договор.

Втората група способи се означава като придобиване на владение чрез едностранни действия или завладяване. Това наподобява придобиването на право по първичен способ. Тази група има сравнително ограничено приложно поле. Обикновено не се изисква форма или основание за придобиване на владението. Римските юристи са означавали това придобиване с израза: „Владея, защото владея.”.

Третата група придобивни способи намира основание в чл. 68, ал. 1 ЗС – придобиване на владение чрез друго лице. При тази хипотеза владелецът осъществява само намерението (animus). Фактическата власт се реализира чрез друг.

Като четвърта група способи се определя т.нар. interversio possessionis. Това е прерастване във владение. Намира приложение само при едни субекти – държателите. За него можем да говорим, когато държателят прибави към фактическата власт и намерението да държи вещта като своя (например наемател отказва да плати наем).

Изгубването на владението е действие с обратна сила на придобиването. Може да се каже, че способите, характерни за придобиването, ще са валидни и при изгубването. Например прехвърляне на фактическата власт; изоставяне на вещта; изгубване на animus-а, при което друго лице започва да държи вещта като своя; превръщане на владелеца в държател. За да се изгуби владението, достатъчно е отпадането на animus-а. Самото изгубване обаче трябва да се разграничава от квалифицираното изгубване, с което се прекъсва давностният срок. За него не е достатъчно изгубване на владението, а е необходимо това изгубване да продължи повече от 6 месеца. Изгубването може да се дължи и на намесата на друго лице, което отнема вещта, като това от своя страна е основание за владелческа защита.

Макар и да е само фактическа власт, законодателството много подробно урежда защитата на владението. Причините са най-малко две: 1) широкото значение и употреба на владението в ГП; 2) недопускане на самоуправството.

Владелческата защита е уредена в материалното право (чл. 75-76 ЗС) и в ГПК (чл. 294-296) като особено исково производство. Самият факт, че защитата попада в главата за особените производства, означава, че законодателят отделя специално внимание на посесорната защита.

Особеното при нея е, че исковете за защита винаги са подсъдни на районния съд, независимо от стойността на иска. Ако с иска се защитава нарушено владение на недвижим имот, този иск е подсъден пред онзи районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот.

Втората особеност на защитата е нейната бързина. При тези дела съдът проверява само факта на владението и факта на нарушението.

Ако лицето владелец междувременно е предявило иск за собственост, то не може да предяви и владелчески иск за защита, докато е висящ процесът за собствеността, защото съдът ще се произнесе с решение със сила на пресъдено нещо относно ВП, а това до голяма степен ще предреши изхода по евентуален посесорен иск.

Когато владението е отнето с насилие или по скрит начин, съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 100 лв. Решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение.

Материалноправната защита уредена в ЗС включва два посесорни иска.

а) Първият е този по чл. 75 ЗС.
- Обект на защита. С този иск се защитава владение на недвижим имот. Именно в чл. 75 законът говори за квазивладение, като допуска с иска да се защитава не само владението на право на собственост, но и владението на ВП върху недвижим имот, като изрично се споменава владението на сервитут.
- Този иск не защитава всяко владение, а само продължителното. Като conditio sine qua non е посочен срокът от 6 месеца, в който трябва да е продължило владението. Това налага, само по себе си, като доказателство в процеса да се представят достоверни данни за продължителността на владението. И в този случай ЗС е създал в чл. 83 една оборима презумпция, улесняваща доказването. Според закона който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже друго. Следователно владелецът, обосновавайки иска си, трябва да установи началния срок на владението и факта на нарушението, като срокът между тях трябва да бъде повече от 6 месеца.
- С иска по чл. 75 се защитава владението срещу всяко нарушение. Това означава, че искът не е личен и дава основание на някои автори да го определят в теорията като квазипетиторен иск (петиторни са исковете, с които се защитават ВП-ва).
- Срокът, в който може да се предяви искът по чл. 75, е 6 месеца.

б) Вторият иск е уреден в чл. 76. Този иск се нарича още „иск за възстановяване на отнето владение”.
- Обект на защита. Той е значително по-широк от предходния. Защитава се владението както на недвижими, така и на движими вещи.
- Искът е по-широк и по съдържание. С него се защитава не само отнето владение, но и отнето държане. В този смисъл държателят може да ползва за възстановяване на фактическата си власт както облигационни искове, така и посесорен иск (чл. 76 ЗС).
- В отлика от предходния искът по чл. 76 не изисква продължителност на владението. Той защитава както продължителното, така и моментното владение.
- Срокът за предявяване на иска е 6 месеца и тече от момента на отнемане на владението.
- Искът по чл. 76 е личен. Той се предявява винаги срещу лицето, което е отнело вещта. Това определение поставя в по-трудна ситуация ищеца по чл. 76 отколкото този по чл. 75.
- Законът изисква владението не просто да е нарушено, а да е отнето, т.е. владелецът да е лишен от фактическата власт. Това отнемане трябва да е станало чрез насилие или по скрит начин. Терминът „насилие” се тълкува разширително и се приема, че насилието може да е физическо и психическо, изразяващо се в заплахи. Скритият начин означава, че владелецът не е поставен в известност за отнемането на владението. Това най-често се случва, когато фактическата власт се упражнява от друго лице. Независимо от предвидените санкции срещу нарушителя, отнел владението, самият той също ползва защита от закона, ако владението му е продължило повече от 6 месеца, като може да се защити с иск по чл. 75. Разпоредбата е наложена, за да не се допуска самоуправство.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 200

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта