11. Защита на правото на собственост

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

11. Защита на правото на собственост

от Nelly » Пет Авг 10, 2007 9:02 pm

Защита на правото на собственост

Защитата на правото на собственост се урежда в различни клонове на правото. Най-обемна по своя характер е защитата, уредена в наказателното право, където посегателствата срещу собствеността се въздигат в престъпни състави. Самият факт на престъплението не изключва възможността засегнатият собственик да вземе непосредствено участие в процеса като граждански ищец.

Правото на собственост се защитава и от административното право. Някои текстове в ЗДС и ЗОС по своя характер представляват административна защита, например чл. 80 ЗДС. Според него областният управител може да издаде заповед, с която се изземва вещ - държавна собственост, която се владее или държи без основание или с отпаднало основание, или се използва неправомерно. Заповедта се изпълнява със съдействието на Национална полиция. Лицето може да обжалва заповедта по АПК, но обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът реши друго. Правомощия, подобни на тези на областния управител, са предоставени и на кмета на общината по ЗОС по отношение на общинската собственост.

Третият вид защита се урежда от гражданското право и е непосредствен обект на анализ от ВП. В ЗС са уредени няколко иска за защита.

а) Първият от тях е по чл. 108 ЗС – ревандикационен иск или ревандикация. По силата на този иск собственикът може да иска вещта си от всяко лице, което я владее или държи без основание. Този иск не се изсрочва с давност. В теорията се приема, че той е осъдителен иск, но се поддържа и друго становище – че тук е налице първоначално, кумулативно, обективно съединяване на осъдителен и установителен иск. Когато с него се защитават ВП-ва върху недвижими имоти, той задължително се предявява пред районния съд, в чийто район е недвижимият имот.

Ищецът в процеса трябва да докаже своята активна легитимация – че той е собственикът на вещта. Затова се представят обективни доказателства за наличие на право на собственост. По отношение на недвижимите имоти ищецът е облекчен от формалния характер на тяхното придобиване (нотариални актове и др.) Значително по-сериозен проблем е доказването на правото на собственост при движимите вещи. Причината е по принцип неформалният характер на придобиване. Практиката допуска всякакви доказателства, включително свидетелски показания. Могат да се приемат косвени доказателства като касови разписки, гаранционни карти и др., стига от тях да се установява, че именно ищецът е собственик. Пасивната легитимация също е в тежест на ищеца. Той трябва да докаже, че именно ответникът е лицето, което владее или държи вещта без основание.

Срещу предявения иск могат да се направят няколко групи възражения.

- Вещноправни възражения. Ответникът може да възрази, че е придобил вещта по давност. Наистина ревандикацията не се погасява, но изтичането на давностния срок води до придобиване на владяната вещ от ответника. В миналото Законът за давността е предвиждал погасяване на ревандикацията именно в срока на дългата давност. В момента в ЗС няма такова правило, но разпоредбите на чл. 79-86 ЗС (Придобиване по давност) недвусмислено показват, че с изтичането на давностния срок предявяването на ревандикационен иск може лесно да се блокира.

Ответникът може да възрази, че упражнява фактическа власт върху вещта по силата на придобито от него ограничено ВП (право на ползване, право на строеж).

Ответникът може да възрази, че упражнява право на задържане на имота по чл. 72, ал. 3 ЗС.

- Облигационноправни възражения. Ответникът може да възрази срещу ревандикацията, че държането на имота е въз основа на сключен договор. Най-често това е договорът за наем, но може да е договор за влог, дори лизинг. Практически е невъзможно да се изброят всички договори, даващи право на едно лице да държи вещ. Съществена обаче е доказателствената тежест. Ответникът трябва да докаже наличието на договора и неговото действие между страните.

- Процесуалноправни възражения. Те най-често се свеждат до пороци в исковата молба. Такава е хипотезата на ненадлежно предявен иск. Ответникът възразява, че той нито владее, нито държи вещта. В миналото се приемаше, че ревандикацията е акт на разпореждане, поради което искът следваше да се предяви от двамата съпрузи или от всички съсобственици. Непредявяването по този начин бе основание за процесуално възражение. ТР 91/74 ОСГК прие, че предявяването на иск по чл. 108 ЗС е акт на обикновено управление, поради което може да се предяви от единия от съсобствениците или от единия съпруг.

Уважаването на иска по чл. 108 ЗС става с осъдително решение, което има не само сила на пресъдено нещо, но и изпълнителна сила. С решението съдът осъжда ответникът да предаде владението и да отстъпи собствеността. Въз основа на решението се издава изпълнителен лист. Движимите вещи се предават на ищеца собственик, а при недвижимите имоти се извършва въвод във владение.

б) Следващият иск за защита се нарича негаторен. Той е уреден в чл. 109 ЗС. По силата на закона собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си. С тези искове собственикът се защитава не само срещу нарушено владение, но и срещу извършване и на други действия, които му пречат да упражнява правото си. Нарушенията могат да имат различни форми. Възможно е това да са твърдения на едно лице, че притежава ограничено ВП върху имота и по този начин да се смущава собственикът. Нарушенията могат да се изразяват в периодични действия спрямо имота, които пречат на собственика. Те могат да водят и до създаване на нови състояния в имота, неприемливи за собственика. В зависимост от характера им собственикът може да прибегне до различни негаторни искове за защита. При първата група нарушения се използва негаторен установителен иск. Чрез него собственикът отрича, че другото лице има права върху имота. Този установителен иск трябва да се разграничава от установителния иск за собственост по чл. 97 ГПК. Искът по ГПК винаги е положителен. Срещу нарушенията от втората група установителният иск няма да е достатъчен да осигури ефикасна защита. Ето защо собственикът има на разположение негаторен осъдителен иск за прекратяване на нарушението срещу имота. С този иск лицето се осъжда да прекрати действията, като заедно а иска може да се съедини и иск за обезщетение за претърпени загуби. Срещу третата група нарушения собственикът разполага с негаторен осъдителен иск за прекратяване на действията и вдигане на направените състояния. Той също се съединява с иск за обезщетение.

Казаното за активната и пасивната легитимация при ревандикацията ще важи и при негаторните искове. Особеното при пасивната легитимация е да се установи, че в следствие на извършените действия собственикът не може да упражнява своето право.

Въз основа на казаното негаторните искове могат да се определят като вещнопетиторни искове, с които собственикът на имота иска да се установи правото му на собственост и на тази основа да се установи, че ответникът не притежава претендираното от него ВП върху имота или да се осъди: а) да престане да извършва определени действия спрямо имота и/или б) да отстрани и премахне създадени вече състояния в същия имот и по този начин да го възстанови в предишното му положение.

Ревандикацията и негаторните искове са родова категория. С тях се защитава не само правото на собственост, но и останалите ВП-ва. Те могат да се предявяват и между съсобственици, и между собственици и носители на ограничени ВП-ва (например ако титулярът на правото на строеж се ползва от земята в повече от необходимото, собственикът може да предяви негаторен осъдителен иск).

В чл. 109а ЗС е уреден един специфичен иск за защита на правото на собственост – иск за определяне на граници. Той има за обект само недвижими имоти. Той се упражнява, когато съществува неопределеност на границите между недвижими имоти. Практиката приема, че той е неприложим по отношение на недвижими имоти, чиито граници са определени с влязъл в сила подробен устройствен план, в следствие на което тези имоти са придобили статут на УПИ. По силата на иска се определят границите само между съседни имоти. Активната легитимация е както при ревандикацията, а пасивната се отнася само за собственици на съседни имоти. Много често този иск преминава в ревандикация.

Освен посочените в ЗС искове собственикът има на разположение и установителен иск по чл. 97 ГПК. Решението, постановено по такъв иск, се ползва само със сила на пресъдено нещо. Правният интерес е сравнително ограничен. По дефиниция с него се цели да се установи едно право. Въпреки това съдебната практика счита, че с установителния иск за собственост може да се прекрати придобивната давност по силата на чл. 116 ЗЗД и така собственикът да защити правото си.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 200

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron