12. Съсобственост. Уредба, видове

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

12. Съсобственост. Уредба, видове

от Nelly » Пет Авг 10, 2007 9:03 pm

Съсобственост. Уредба, видове

Според чл. 30 ЗС правото на собственост може да принадлежи общо на две или повече лица. Субектите са същите като в чл. 2 ЗС. Вижда се, че при съсобствеността не се говори за ново ВП, а за право на собственост, при което титулярите са повече от един. Макар и да не е посочено изрично в закона, хипотезата се отнася и до останалите ВП-ва. При тях обаче се говори за съпритежание на ВП-ва.

Съсобствеността е уредена още в древността и това е логично, защото хипотезите на еднолична собственост са почти толкова, колкото и при съсобствеността. Правната теория през годините е давала различни обяснения за явлението. Първоначално се е считало, че общата вещ се поделя на много малки части, от които едни принадлежат на единия, а други – на другия съсобственик. Това обяснение е отхвърлено, тъй като науката е откривала непрекъснато все по-малки градивни елементи. Второ обяснение свързва съсобствеността с две различни права на собственост върху една вещ. Това обяснение също е преодоляно, защото не може да има две права на собственост (това са абсолютни права) върху една вещ. Днес теорията и законодателството възприемат разбирането за едно право с множество субекти. Това разбиране е залегнало и в чл. 30, ал. 1 ЗС. Тези субекти имат части от общото право. Теорията и практиката ги наричат идеални, защото те реално не съществуват, а ги има само като представа. Обикновено частите се изразяват в дробни числа, но в някои случаи се използват и проценти. Ако не е уговорено друго, частите на съсобствениците се считат равни. Презумпцията е оборима.

У нас законодателството регламентира два вида съсобственост – бездялова и дялова.

а) Бездяловата съсобственост е уредена в СК и се нарича още съпружеска имуществена общност (СИО). Тя възниква автоматично по силата на чл. 19, ал. 1 СК. По силата на разпоредбата вещите и правата върху тях (ограничени ВП-ва), придобити по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Следователно съсобствеността възниква автоматично със самия факт, че вещта се придобива по време на брака. Характерно за СИО е, че докато трае бракът, не се определят дялове на съпрузите, поради което съсобствеността се нарича бездялова.

б) Дяловата съсобственост е уредена в чл. 30 и сл. ЗС. При нея частите на съсобствениците са ясно посочени било в следствие на уговорка между тях, или директно от нормите на закона, например наследяване по закон от две или повече лица. При дяловата съсобственост е възприето формалното придобиване. Хипотезите на възникване на съсобствеността са идентични с тези на правото на собственост. Особеното се проявява в следните случаи.

- Сънаследяване. Това е най-честата хипотеза за възникване на съсобствени вещи. Именно затова делбата на съсобствени вещи е подробно уредена в Закона за наследството (ЗН), а на основание чл. 34, ал. 2 ЗС тези разпоредби се прилагат и при останалите форми на съсобственост.

- Съвместни сделки. Волеизявлението за придобиване на обща вещ се прави от две или повече лица, като изрично се посочва в какви части или дялове ще се придобие общата вещ.

- Действието на закона. В определени случаи законът изрично предвижда възникване на съсобственост. Според чл. 38 ЗС при придобиване на реално определен обект в етажна собственост автоматично се придобиват и идеални части от общите части на сградата.

- Съсобствена вещ се придобива и при съвладение, когато имотът се придобие по давност от две и повече лица.

Същите правила се отнасят и при съвместно придобиване на ограничени ВП-ва.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 200

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта