Страница 1 от 1

13. Използване и управление на съсобствена вещ

МнениеПубликувано на: Пет Авг 10, 2007 9:03 pm
от Nelly
Използване и управление на съсобствена вещ

Притежаването на право на собственост от две или повече лица създава определени трудности при използването и управлението на съсобствената вещ. ЗС генерално разпорежда, че всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно делът на отделния съсобственик е критерий както за ползите, така и за разноските, свързани с общата вещ. В отделни случаи – чл. 41 ЗС, това правило се прилага и за съсобствениците в етажна собственост. Същевременно, разграничавайки различните видове разноски, ЗС при етажната собственост изисква за полезните разноски да се вземе предвид решението на всички съсобственици за тяхното извършване. Необходимите разноски се дължат венаги, дори когато не е взето решение от съсобствениците.

Множеството съсобственици изискват законът да наложи ограничения при използването на общата вещ. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение. Подобни ограничения не се поставят пред едноличния собственик. Но това ограничение не е единствено. Законът изисква съсобственикът да си служи с вещта по такъв начин, че да не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Обикновено използването на общата вещ може да се договори, включително и в писмен договор. Някои автори (Венедиков) наричат този договор „привременна делба”. Особеното в него е, че той не прекратява съсобствеността, както окончателната. Целта му е да създаде условия отделните съсобственици да използват вещта по предназначението й и да си служат с нея съобразно правата си.

Плодовете от вещта принадлежат общо на всички съсобственици и се разпределят между тях съобразно размера на дела. Тези плодове стават общи от момента на отделянето им от вещта и се дължат винаги от този момент. Не стоят така нещата , когато общата вещ се използва само от един съсобственик. При тази хипотеза съсобственикът лишава останалите от ползите на вещта. За разлика от плодовете този съсобственик дължи обезщетение за ползите, от които са лишени останалите, от деня ня писменото поискване. Законодателят приема, че съсобствеността възниква най-често между близки хора, при което не винаги се търси обезщетение. То ще се дължи само при нарочно искане. Най-често писменото поискване с оглед на доказването се изразява в нотариална покана. Така се създава достоверност както по отношение на датата, така и на съдържанието.

Проблемите при съсобствената вещ са особено силно изразени при управлението. Законът разпорежда, че съсобствената вещ се управлява съгласно решението на всички съсобственици. Това решение се взема в две хипотези:
а) единодушно;
б) с мнозинство – то се формира не на база съсобственици, а дялове, т. е. на практика съсобствената вещ се управлява съгласно волята на онези съсобственици, които имат повече от половината дялове.

Донякъде това решение на ЗС може да се счита възприето и от Търговския закон (ТЗ) – чл. 137, ал. 2, досежно управлението на ООД. Позицията на ТЗ е аналогична с тази по ЗС – повече от половината дялове. Нещата обаче не трябва да се отнасят механично. ТЗ регламентира управлението на ЮЛ, при което са възможни и други уговорки в договора, например блокиращи квоти, преференциални решения и др., докато в ЗС се дава уредба на управлението на съсобствена вещ.

Възможно е да не се стигне до образуване на мнозинство – например двама съсобственици при равни дялове. Възможно е решението на мнозинството да е вредно за общата вещ. Тогава всеки от съсобствениците може да се обърне към районния съд. След сезирането си той решава въпроса по същество, като може да назначи и управител на общата вещ. Управителят няма разпоредителни правомощия и ако отпадне необходимостта, той се освобождава с решение на съда. Тази процедура спада към т. нар. „съдебно администриране”, когато със свои актове съдът администрира граждански и други правоотношения.