Впр. 04 ... ЗСЛ - Характеристика и обосновка за произхода

[Assasiyah]

Въпрос 04:
Закон за съдене на людете (ЗСЛ) – обща характеристика и предметно съдържание. Обосноваване старобългарския произход на ЗСЛ


1) Характеристика
Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е единственият достигнал до нас в своята цялост оригинален извор и източник на българското средновековно право. Той е най-старият правен акт от християнската епоха, който е не само български, но и славянски правен паметник. Този оригинален домашен законодателен акт от периода на Първата българска държава оказва влияние върху законодателството на съседните славянски държави. Неговото съдържание разкрива процеса на формиране на писаното право под влияние на християнската религия. Известен е в две редакции – кратка (32 текста) и обширна (77 текста). Обширната вероятно е създадена чрез добавяне и допълване на текстове към кратката в Русия през XI в.
Кратката редакция е създадена първа, като се предполага, че това е станало в българските земи непосредствено след Покръстването. Двете редакции са поместени в руски преписи на “Кормчая книга” (превод от Номоканона) от XIII-XIV в. Законът е домашен, юридически извор.

2) Съдържание
По-голямата част от текстовете в ЗСЛ са заимствани от титул 17 на Византийската Еклога, озаглавен “За престъпленията и техните наказания”. Редица от неговите норми обаче не присъстват в ЗСЛ (титул 17 съдържа 52 текста, а ЗСЛ – едва 32). В ЗСЛ не са регламентирани тежки престъпления като кражба и убийство, както и по-леки като сводничество, хомосексуализъм и др. Всички санкции са смекчени, с изключение на тази за нарушаване на азилното право.


Чл. 1
В този пасаж от ЗСЛ се предвижда санкция за село, в което се извършват езически обреди и заклинания. Наказанието за неговите господари (да се продадат заедно с всичките им имоти) е значително по-тежко от предвиденото за селяните (селото да се отдаде на божия храм). За Средните векове е характерно по-бедните да получават по-тежки наказания от своите господари. Санкцията “продаване в робство” засяга именно имуществения, социалния и юридическия статус както на извършителя, така и на неговите наследници. Между този пасаж и разправата на княз Борис I с разбунтувалите се болярски родове съществува известна аналогия. Това е още едно доказателство, че ЗСЛ е създаден в държава, в която е имало известна съпротива срещу приемането на християнството.
В тази статия също така намира отражение институтът на колективната наказателна отговорност, характерен за славянското обичайно право.

Чл. 2 и чл. 2а
Разкриват нов съдебен процес, различен от съществуващия в езическа България и доближаващ се до указанията на папа Николай I. Предвижда се установяване на фактите по процеса чрез използване на свидетелски показания, като изискванията към свидетелите са свързани с техния морал и поведение, а не както титул 14 на Византийската Еклога със заемането на обществено положение, държавна служба или притежаването на богатство.

ЗСЛ регламентира и голям брой престъпления срещу половия морал, които са в разрез с християнските норми. Такива са наказанията за блудство с робиня (чл. 4 и 5), блудство на калугер (чл. 6) и др. Семейно-брачните отношения се регламентират от чл. 32, а в чл. 30 са опоменати основанията за развод.

3) Обосновка за старобългарския произход на ЗСЛ
Създаден в България непосредствено след Покръстването
Основното доказателство за достоверността на това твърдение е самото съдържание на закона. Например в статия 1 се споменава за тежкото наказание за господаря на село, в което се извършват езически заклинания. Именно в България е имало съпротива по приемането на християнството и част от народа е продължавал да изповядва своята стара вяра.
Друг пример е фактът, че голяма част от закона предвижда наказания в случай на нарушаване на християнския морал, а не са предвидени такива в случай на измяна, предатество, дори убийство. Това ни подсказва, че законинът има за цел да уреди не всички норми на поведение, а само тези, които са останали неуредени.
Членовредителните наказания, както и смъртното такова, предвидени в случай на тежки престъпления според Еклогата, в ЗСЛ са заменени с по-леки като глоба, бой или епитимийни наказания. Изглежда създателят на този закон преди всичко се стреми да приобщи адресатът му към християнските норми и отчита факта, че е възможно той да не е запознат с религиозните норми. Тежки наказания са предвидени само за дейци на тежки престъпления като калугер и други, познаващи християнските закони. Изключение прави само предвиденото наказание за нарушаване на азилното право, което в Еклогата е 12 удара, а според ЗСЛ трябва да се нанесат 140 рани.

[Pawn]

Съдебният процес се нормира в членове 2 и 2а, а не 7а. Чл. 7а няма.

[atanassoff]

Поправено е Чудесна работа!

[kire7o]

В учебника на Фани Милкова и Андреев , относно ЗСЛ - на страница 29 , последния абзац се казва , че: " Схематичното съдържание на кратката редакция на ЗСЛ може да бъде очертано така : Първият текст предвижда санкции за езичниците ; глава 2 и 7а - уреждат свидетелските показания; .. " Така че глава 7а има , не за съдебния процес , но все пак има !