Впр. 50 ... Създаване на новобългарското вещно право

Конспекти и разработки по История на българската държава и право, съобразени с актуалното учебно съдържание

Впр. 50 ... Създаване на новобългарското вещно право

от aL` » Съб Яну 26, 2008 11:36 am

Въпрос 50:
Създаване на новобългарското вещно право


Новобългарското вещно право се урежда със Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (ЗИСС) (приет 1903г./ влязъл в сила 1904г.). В изработването на ЗИСС има рецепция от италианския ГК, френския ГК, германския граждански закон (BGB) и др. С влизането му в сила се отменят окончателно постановленията на турското законодателство в областта на вещното право.

Собственост - с приемането на ЗИСС се установява собственост върху имуществата със съответните правомощия - владение, ползване, плодоползване и разпореждане. Правата на собственост на неприкосновени и тяхното отчуждаване за държавна или обществена нужда може да става само след справедливо и предварително заплащане
Сервитут - упражняване на вещни права върху чужда вещ

1) Законът за имуществата, собствеността и сервитутите дава юридически израз на вещното право като съвкупност от норми, регулиращи имуществените отношения, в които съответното лице може да упражнява своите права над имуществото(... регулира правата на едно лице върху дадена вещ. Възможността да извършват облигационни сделки с нея и прочие ...). Вещното право е клон на правната система, който урежда имуществените отношения на гражданите. Това е юридическо правомощие, упражнявано пряко върху дадена вещ, което позволява да бъдат извлечени всички или част от нейните икономически облаги.

В Закона за имуществата, собствеността и сервитутите е възприето разграничението на вещите на недвижими и движими.
Недвижимите вещи са такива по природа, по назначение или до предмета, за който се отнасят.

По природа:
> дървото на корен и неговите плодове, преди обирането им; след като се оберат плодовете стават движими вещи
> земята; заровеното имане е движима вещ
> сградите: временните постройки са движими вещи
> водопроводи

По назначение:
> всички вещи, които се използват от собственика за обработка на земята - работен добитък, пособия

По предмета, за който се отнасят:
> плодоползването на недвижими имущества
> поземлените сервитути
> искове за недвижими вещи

Всичко извън по-горе посоченото са движими вещи:
> всички материални предмети; също така акции, дялове в търговски или промишлени дружества, ренти и др.

Различия между недвижимите и движимите вещи се свеждат до следното:
> недвижимите вещи могат да се ипотекират, а движимите се дават в залог
> отчуждаването на недвижими вещи се подчинява на формални изисквания - прехвърлянето на собствеността става с частен писмен договор или нотариален акт; при отчуждаването на движими вещи не са предвидени формални изисквания

2) Сервитутите са вещни права върху чужди вещи. По силата на сервитутите една вещ служи на друго лице или на друга определена вещ. Българският ЗИСС признава както личните, така и поземлените сервитути.
Лични сервитути са онези, установени върху вещ в полза на определено лице. Сервитутът, който дава право на едно лице да се ползва от чужда вещ, както се ползва самият собственик, се нарича плодоползване.
Поземлените сервитути са онези, които се установяват върху един недвижим имот в полза на друг поземлен имот. При тях единият имот се нарича служащ, а другия господстващ, който има право на сервитут.

Във връзка с облигационното право (ЗЗД) и вещното право (ЗИСС) е Законът за давността (ЗД) от 1989г. До влизането му в сила давността се определяла от някой членове на Турския граждански законник, Закона за земите и Турския търговски закон.

Законът за давността е създаден на основата на Италианския ГК и Испанския ГК. Той нормира придобивната и погасителната давност, която е различна по срок за облигационните и вещните искове.
Условията за придобивна давност са:
> вещите, които се придобиват по давност, да се намират в гражданско обръщение - към тях се отнасят и сервитутите, частните държавни, окръжни и общински имущества, имуществата на юридическите лица
> юридическо основание - Според ЗД "Юридическо основание е това, което по закона може да служи за прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право, на което се прилага давността".
> добросъвестност - Изразява се в увереността на владелеца, че лицето, от което е получил вещта, е било неин собственик и има правото да прехвърля собствеността й.
> законно владение - Според ЗД "Владението е законно, когато то е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението да се държи вещта като своя собствена".
> изтичане на определено от закона време - придобивната давност на правото на собственост на недвижими вещи и други вещни права е 10г., когато се владеят добросъвестно и при наличие на юридическо основание. Когато липсва добросъвестността и юридическото основание, придобивната давност е 20г.

Погасителната давност на вещните искове е 15г. или 20г. в зависимост от добросъвестността или недобросъвестността и наличието на правно основание.
Погасителната давност на облигационните искове е 6 месеца, 1 година, най-често 3 години, а максималният срок - 5 години.
Аватар
 
Мнения: 7

Re: Впр. 50 ... Създаване на новобългарското вещно право

от sonrisa » Пон Дек 28, 2009 11:44 am

Годината на Закона за давността не е 1989, а 1898 (tongueout)
 
Мнения: 17


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron