Впр. 28 ... Обичайно наследствено право

[Assasiyah]

Въпрос 28:
Обичайно наследствено право



1) Наследяване по завещание
Съставя се както тайно така и със свидетели и задължително с присътствие на свещеника и учителя – в зависимост от област в която се осъществявало наследяването.
Наследниците са били длъжни да изпълнят наставленията на завещателя. Чрез завещание завещателят могъл да лиши някой от насредниците от наследството.
- мъж от бездетно семейство не е имал право да завещава целия си имот на жената си
По нормите на обичайното право – голямо разнообразие в различните краища на държавата
- общ обичаен принцип бил дъщерите да получават майчиното имущество, а синовете – бащиното.
- осиновените – наследявали на общо основание.
- трети лица – при спазване на определена процедура.
- деца от няколко брака – всички наследявали еднакво.
- при бездетен брак – в различни краища на д-ва е било различно – някъде съпрузите не се наследявали взаимно, на др.места мъжът наследявал съпругата си, другаде – преживелият взимал 1/8 отнаследството, а останолото се поделяло между роднините.
- Родителите – наследявали починалите си деца, ако те не оставяли преки наследници.
Наследството се поделяло чрез делба – пред свидетели, кмета, свещенике, учителя, видни старейшини. При решаване на спорове за наследство, активно участие взимала общината. Съставяли се писмени документи – разделителни записи.

2) Наследяване с делба
Недвижимите имоти, добитъкът, земеделски сечива се разделяли на равни дялове и се теглело жребие.
гумното /дворът/, стопанските сгради и храната за добитъкът не се делели.
покъщнината и чувалите оставали в старата къща.
къщата оставала на най-малкия син.
дюкяните и водениците или се продавали, или се ползували чрез редуване.
Пасивът на наследството – задълженията и данъците – се делели поравно м/у всички
Съгласието на майката за делба нямало никакво значение.Ако при делба тя неполучавала дял – всеки от наследниците е бил длъжен да я гледа.
Братята са били длъжни да отгледат и оженят невръстните и неомъжените си сестри.
При несправедливо завещание, наследниците имали право да го развалят.
Отказ от наследството – по замогнал се наследник не е искал да натъжава и ощетява братята си или пасивът на наследството е бил по голям от актива.
Делба приживе:
Извършвала се пред първенците на селото и други свидетели, понякога се правели писмени записки.
Бящата оставял и нещо за себе си, което е давал на този който ще го гледа. Понякога бащата е живеел при всеки подред. Имал и право да даде повече на някого от наследници. Но стремежът е бил дяловете да се изравнят.
С развитието на капиталистическите отношения и разпада на задругата расте броя на делбите при живе. В случаи на раздор и несъгласие освен българското обичайното право, те се разрешавали и чрез шериатския съд – тогава разпределението на наследството ставало съгласно османско светско и шериатско право. Според нормите на законодалеството на Танзимата жените са имали право на равен дял от наследството.

[aum]

Направих разработка по учебника на проф. Токушев,която е много по-кратка от тази,а и в самия учебник има по-малко подробности

Обичайното наследствено право познава две форми на наследяване - по завещание и по обичай,като завещанието има приоритет.

1. По завещание - то може да бъде или устно,или писмено,но задължително трябва да се състави пред свидетели. Обикновено броят им е петима-шестима души,като на някои места трябва да присъстват и наследниците,които трябва да са съгласни с волята на завещателя. В своето завещание той описва с точност имуществото си и кой каква част от него получава. По български обичай е допустимо завещателят да завещае част от своето имущество в полза на църквата,манастира,училището,бедните деца или - ако е майстор - на еснафската каса.

2. По обичай - наследяват само синовете,защото дъщерите (след като са се оженили) ще отнемат бащиното имущество извън рамките на своя род. Наследяването се извършва чрез делба. Тя може да се извърши по повод смърт или приживе от наследодателя. В този случай той запазва за себе си една малка стая и няколко животни. След смъртта му те остават за най-малкия му син.
-> при смърт: обичайно жилището остава за най-малкия син. Наследствените движими и недвижими вещи се разделят на толкова части,колкото са наследниците - стремежът е да са равностойни. Делбата се извършва пред свидетели и чрез жребий. Обичайното наследствено право познава,макар и рядко,лишаване от наследство - ако наследникът се е пропил,не работи,създава конфликти между братята си. Ако наследодателят има само дъщери,имуществото му могат евентуално да получат църквата или училището. Ако не е оставил наследници,съпругата му има право да получи имуществото на мъжа си.