Въпр.33 Възстановяване на българската екзархия и уставът

Конспекти и разработки по История на българската държава и право, съобразени с актуалното учебно съдържание

Въпр.33 Възстановяване на българската екзархия и уставът

от aum » Пон Яну 26, 2009 12:24 pm

33. Възстановяване на българската екзархия и уставът за нейното управление

1. Възстановяване на Екзархията - След завладяването от османците,българският народ е поставен под покровителството на ръководената от гърци Цариградска патриаршия. Съществува реалната опасност народът ни да загуби своето българско самосъзнание. Водят се дълги борби за преодоляване на зависимостта от Цариградската патриаршия.

- Гюлхански Хатишериф от 1839г. – българите могат да се обръщат с жалби с/у гръцкото духовенство при султана.
- Хатихумаюнът от 1856г.
- 27.02./11.03 1870г. – султан Абдул Азис подписва „Ферман за учредяване на българската екзархия”,наречена „една особена духовна юрисдикция”.
- най-високият по ранг – екзархът.
- седалището е в Цариград
- дава легитимен израз на многогодишните борби на бълг. народ за самостоятелна цъква и духовно управление.
- Бълг. екзархия е първото официално признато от османските власти бълг. учреждение. Тя е зависима от Високата порта в духа на цезаро-папизма. Преди да се назначи екзарх,той трябва да бъде одобрен от правителството,а след това султанът издава берат за назначаването му (чл. 4). По този начин бълг. екзархия става част от османската система от органи на власт и управление,субект на османското публично право.
- териториални граници:

• Русенска
• Силистренска
• Шуменска
• Търновска
• Софийска
• Врачанска
• Ловешка
• Видинска
• Нишка
• Пиротска
• Кюстендилска
• Самоковска
• Велешка
• Варненска – общо 14 епархии

- чл.10 – в спорните епархии се прави допитване до населението и при 2/3 мнозинство,тази епархия влиза в териториалните граници на Бълг.екзархия. (Пряка,непосредствена демокрация).

- Екзархията е административно-териториална институция в юридически смисъл.
- диоцезът -> обединяване на българите в една културно-историческа и религиозна общност,чиито граници съвпадат с етническите. Ферманът е юридическата основа,базата за формиране на елементи,присъщи за държавата. Високата порта признава българите като отделна народност на своята територия.

2. Екзархийски устав – март 1870г.,със съгласието на султана,събрание от 40 представители на по-активните и авторитетни цариградски българи избира Временен смесен съвет. В него са включени владиците от Светия синод и 10 души миряни.
- Председател: Иларион Ловешки.
- цел: да изготвят проектоустав за управлението на Бълг. църква,чийто предварителен проект е изготвен от Гавраил Кръстевич.
- 29.01.1871 – съставен е регламент за работата на Народно-църковния събор. Определят се съставът, мястото, и времето за работа. Решава се въпросът за кворума: ½ присъствие,2/3 гласове. Явно гласуване,но при 5 предложения се приема и тайно.
- чл.8 : не може някой да гласува от името на някого друг.
- Съборът е открит на 23.02.1871г. с тържествен водосвет. Присъстват повече от 40 духовни и светски лица. Заседават до 24.06.1871г. -> общо 37 заседания.
- 14.05.1871г. се приема Уставът.

УСТАВЪТ съдържа 134 текста,разделени на три групи:
- за лицата;
- за правата и задълженията на управителното и съдебно ведомство;
- за приходите и разходите на Църквата.
Определя се и начинът на избиране на екзарх,като гръцкият патриарх няма право на глас.
- Бълг.екзархия се управлява от Светия синод,а всяка епархия – от митрополит.
- с материалните дела на Църквата се занимава върховен мирски Екзархийски съвет,съставен от екзарха и шестима миряни (двама задължително да са цариградски българи).
- > За екзарха – чл. 15:
- да е духовно лице;
- да е поданик на Осм.империя
- да е родом българин
- да е навършил 40 години
- да има прави мисли в/у православната вяра и да спазва точно църковния ред
- ум и разум в духовните и мириянски дела,непорочно поведение
- да е почитан и доверен сред всички.
- Екзархът се избира чрез Църковен събор. Неговият мандат е 4 години.

- съдебна юрисдикция на Бълг.православна църква:
- епархийски съвет и Светия синод са висшите съдебни органи;
- съществуват и помирителни съдилища,които предхождат епарх. съвет и Св.синод.
- епархийските съвети се състоят от духовници и миряни. Гледат се дела за родство при стъпване в брак,незаконни бракове,разваляне на годеж,развод и други,за които може да се наложи епитимийно наказание.
- Светият синод е последната инстанция.

- Уставът е демократичен и либерален,но след Освобождението се правят промени в това отношение и се ограничават правата на миряните,а държавата се меси в нейните вътрешноустройствени и управителни дела,както и в сферата на имущественото й право.
Последна промяна aum на Пон Фев 02, 2009 3:06 pm, променена общо 1 път
Аватар
 
Мнения: 41

Re: Въпр.33 Възстановяване на българската екзархия и уставът

от burnandbass » Нед Фев 01, 2009 10:08 am

aum написа:33. Възстановяване на българската екзархия и уставът за нейното управление

- 29.01.1878 – съставен е регламент за работата на Народно-църковния събор. Определят се съставът, мястото, и времето за работа. Решава се въпросът за кворума: ½ присъствие,2/3 гласове. Явно гласуване,но при 5 предложения се приема и тайно.
- чл.8 : не може някой да гласува от името на някого друг.
- Съборът е открит на 23.02.1871г. с тържествен водосвет. Присъстват повече от 40 духовни и



Само на мене ли горната дата не ми се връзва?
Аватар
 
Мнения: 10

Re: Въпр.33 Възстановяване на българската екзархия и уставът

от aum » Пон Фев 02, 2009 3:05 pm

печатна грешка,извинявам се. Вярно е:

- 29.01.1871 – съставен е регламент за работата на Народно-църковния събор. Прав си,че няма смисъл.
Аватар
 
Мнения: 41


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта