23. Съдебната система и османското светско право след Танзим
5 мнения
|Страница 1 от 1
23. Съдебната система и османското светско право след Танзим
Съдебната система и османското светско право след Танзимата
1. Реформиране на съдебната система – започва с оповестяването на Хатишерифа 1839г. Той е политически и устройствен акт,с който се цели стабилизация на държавата и приспособяване на Осм. империя към европейските капиталистически отношения. Той не успява да се справи с религиозния дух в мюсюлманското общество,а произволът на чиновниците и феодалите не се ограничава.
- Хатихумаюнът (1856):
- въвеждат се смесени съдилища за граждански,наказателни и търговски дела;
- консулски съдилища – за чужденците,гледат се всички граждански и наказателни дела;
- ограничава се шериатското право,но корупцията и неспазването на законите продължава; няма справедливост към немюсюлманите.
- Основен устав на Върховния съвет на правосъдието – учредява се Върховен редовен съд; съдебната и изпълнителната власт се отделят.
- 1869 – ново съдебно устройство:
- старейски помирителни съдилища – създават се във всяка нихия.
- казаалийски първоначални съдилища
- санджакски апелативни съдилища
- вилаетски апелативни съдилища
- Върховно съдилище – Върховен съвет на правосъдието.
Върховният съвет се състои от:
- Касационен съд (има граждански и наказателен отдел)
- Върховен редовен съд /разделя се на Държавен съвет и Върховен съд,който в последствие се дели на апелативен и касационен)
- от 1869г. се учредяват търговски съдилища,като по-големите имат два отдела – за морска и сухопътна търговия.
- шериатските съдилища запазват и правораздават паралелно с новосъздадените светски съдебни органи.
2. Реформи в осм. светско законодателство:
а) аграрно законодателство – Закон за земите (1858г) – регламентира новите обществени отношения. Разделя поземлената собственост на три вида:
- държавна
- вакъфска
- частна.
Освен това се обуславят пет юридически категории земи:
- мирие
- меват
- метрука
- вакъфска земя
- мюлк.
б) търговско законодателство – Търговски закон (1850 - ТЗ), Търговски процесуален закон (1861 - ТПЗ), Морски търговски закон (1863 - МТЗ) – създават се на основата на френското законодателство.
- от тях се облагодетелстват преди всичко чуждестранните търговци.
- ТЗ – регулира по нов начин на частноправните отношения;
- МТЗ – само по море;
- ТПЗ – постановления за разглеждане на търг. спорове.
в) гражданското законодателство – Граждански законник (Меджеле) – 1869г – обнародвана е много малка част,защото мюсюлманското богословие се противопоставя на реформите. В резултат на това ГЗ е недоразвит източник на правото и не отговаря на западноеврпейските гражд. кодекси.
г) наказателно законодателство:
- 1840г – първият светски наказателен закон – Наказателен закон – кратък и непълен.
- 1858г – нов Наказателен закон,рецепция на Френския наказателен кодекс. Законът усвоява някой либерално-демократични наказателни принципи,но мюсюлманското религиозно право оказва задържащо влияние в/у новия закон.
- утвърждава се принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието;
- не се усвояват наказателно-правни институции като неизбежна самоотбрана,смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и др.
3. Заключение – Високата порта не само се опитва да приспособи своето законодателство към съответните потребности на осм, общество,но е и отговор към претенциите на Великите сили за ликвидиране на религиозната дискриминация и за равни права за всички граждани. Тези закони оказват голямо влияние върху българската правна система след Освобождението.а
1. Реформиране на съдебната система – започва с оповестяването на Хатишерифа 1839г. Той е политически и устройствен акт,с който се цели стабилизация на държавата и приспособяване на Осм. империя към европейските капиталистически отношения. Той не успява да се справи с религиозния дух в мюсюлманското общество,а произволът на чиновниците и феодалите не се ограничава.
- Хатихумаюнът (1856):
- въвеждат се смесени съдилища за граждански,наказателни и търговски дела;
- консулски съдилища – за чужденците,гледат се всички граждански и наказателни дела;
- ограничава се шериатското право,но корупцията и неспазването на законите продължава; няма справедливост към немюсюлманите.
- Основен устав на Върховния съвет на правосъдието – учредява се Върховен редовен съд; съдебната и изпълнителната власт се отделят.
- 1869 – ново съдебно устройство:
- старейски помирителни съдилища – създават се във всяка нихия.
- казаалийски първоначални съдилища
- санджакски апелативни съдилища
- вилаетски апелативни съдилища
- Върховно съдилище – Върховен съвет на правосъдието.
Върховният съвет се състои от:
- Касационен съд (има граждански и наказателен отдел)
- Върховен редовен съд /разделя се на Държавен съвет и Върховен съд,който в последствие се дели на апелативен и касационен)
- от 1869г. се учредяват търговски съдилища,като по-големите имат два отдела – за морска и сухопътна търговия.
- шериатските съдилища запазват и правораздават паралелно с новосъздадените светски съдебни органи.
2. Реформи в осм. светско законодателство:
а) аграрно законодателство – Закон за земите (1858г) – регламентира новите обществени отношения. Разделя поземлената собственост на три вида:
- държавна
- вакъфска
- частна.
Освен това се обуславят пет юридически категории земи:
- мирие
- меват
- метрука
- вакъфска земя
- мюлк.
б) търговско законодателство – Търговски закон (1850 - ТЗ), Търговски процесуален закон (1861 - ТПЗ), Морски търговски закон (1863 - МТЗ) – създават се на основата на френското законодателство.
- от тях се облагодетелстват преди всичко чуждестранните търговци.
- ТЗ – регулира по нов начин на частноправните отношения;
- МТЗ – само по море;
- ТПЗ – постановления за разглеждане на търг. спорове.
в) гражданското законодателство – Граждански законник (Меджеле) – 1869г – обнародвана е много малка част,защото мюсюлманското богословие се противопоставя на реформите. В резултат на това ГЗ е недоразвит източник на правото и не отговаря на западноеврпейските гражд. кодекси.
г) наказателно законодателство:
- 1840г – първият светски наказателен закон – Наказателен закон – кратък и непълен.
- 1858г – нов Наказателен закон,рецепция на Френския наказателен кодекс. Законът усвоява някой либерално-демократични наказателни принципи,но мюсюлманското религиозно право оказва задържащо влияние в/у новия закон.
- утвърждава се принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието;
- не се усвояват наказателно-правни институции като неизбежна самоотбрана,смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и др.
3. Заключение – Високата порта не само се опитва да приспособи своето законодателство към съответните потребности на осм, общество,но е и отговор към претенциите на Великите сили за ликвидиране на религиозната дискриминация и за равни права за всички граждани. Тези закони оказват голямо влияние върху българската правна система след Освобождението.а
Re: 23. Съдебната система и османското светско право след Танзим
"Отегчаващи вината обстоятелства" (2г) ?! Да не би да се има предвид утежняващи или нещо такова? 
Едит: Иначе отново искам да изкажа хиляди благодарности за разработките, далеч по-четивни са от соц-учебника...

Едит: Иначе отново искам да изкажа хиляди благодарности за разработките, далеч по-четивни са от соц-учебника...

- Мнения: 5
Re: 23. Съдебната система и османското светско право след Танзим
Мисля, че терминът "отегчаващи" е точен. Той се използва в наказателното право - виж примерно тук:
http://www.legaltheory-forums.org/phpBB ... 165&t=1171



Re: 23. Съдебната система и османското светско право след Танзим
Хаха, извинявам се в такъв случай. Оправдавам се с игнорантността на първокурсника, ако може да мине за смекчаващо обстоятелство (освен ако, разбира се, не е отегчаващо...) :D
- Мнения: 5
Re: 23. Съдебната система и османското светско право след Танзим

5 мнения
|Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта