Впр. 62 ... Църковната реформа на БЗНС

[Lady_Croft]

Въпрос 62:
Църковната реформа на БЗНС


1. Еволюция на Българската православна църква от периода на робството до идването на БЗНС на власт
периода на робството: подчинена в канонично отношение на Цариградската патриаршия
Възраждането: 1870 като успешен завършек на националноцърковното движение със султански ферман е формирана Българската Екзархия
1871 – приет е Екзархийски устав от 134 члена; демократичен характер:
въвеждане на мандатност за екзарха
въвеждане на участието на миряни в управлението на църквата
след Освобождението:
БПЦ продължава да се управлява по Устава
Конституцията нормира отношенията между църквата и държавата
църквата представлява християните, БПЦ включва православните българи; православните българи са граждани на Княжество България
1883 – нов Екзархийски устав
1895 – нов Екзархийски устав с редица недемократични разпоредби
1915 – умира екзарх Йосиф и в продължение на 30 години БПЦ остава без екзарх; започва процес на отслабване на църковния живот, появяват се секти, суеверия, актове на безбожие и т.н.

2. Българската православна църква по време на управлението на БЗНС
правят се опити за реформиране на устройството и управлението на БПЦ
1919 Светият Синод взема решение за внасяне на изменения в ЕУ, за което уведомява правителството
първоначално, докато Михаил Маджаров оглавява Външното министерство, към което е отделът по изповеданията, отношенията между представителите на църквата и държавата са доброжелателни
след като министър-председателят Ал. Стамболийски става и управляващ Министерството на външните работи, решава по собствена инициатива да даде ход на “църковно-преобразователното дело”
1920 правителството внася законопроект за изменение и допълнение на ЕУ, пренебрегвайки висшата църковна власт; законопроектът е приет от НС, утвърден с царски указ и влиза в сила от ноември 1921

Закон за изменение и допълнение на ЕУ, приспособен за Царството
възстановява постановления от ЕУ от 1871
отменя се разпоредбата, според която всички изменения и допълнения в устава или издаването на други наредби по църковното управление са допустими след предварително споразумение между Светия Синод и Министерството на външните работи и изповеданията; вместо това се възстановява църковно-народният събор, какъвто Светия Синод се задължава да свика до 3 месеца
определя се съставът на Църковно-народния събор – състои се от членове:
- по право
- по избор
- по назначение
- наред с тях участват и архимандрити и миряни (богослови и общественици с висше образование)
всички представители на Народния събор са равноправни

Правилник за избиране представители за Църковно-народния събор
кандидат-представителите на миряните трябва да притежават качества за църковен настоятел
те трябва да са жители на съответната избирателна околия
в изборите участват всички църковни настоятели от административната околия
изборите се свикват и откриват от мировия съдия
конституира се изборно бюро от трима църковни настоятели
гласоподаването започва непосредствено след избирането на изборното бюро

Втори църковно-народен събор (6 февруари 1921 – 16 февруари 1922)
приема проект за нов ЕУ (16 февруари 1922)
началото на 1923 – Ал. Стамболийски внася проекта в НС
същност на ЕУ:
състои се от 568 текста, разделени на 4 части:
- устройство (органи) на църковната власт
- ведомство на църковните власти
- църковно-наказателни и брачни дела и съдопроизводство
- приходи и отчетност на църковните власти
утвърждава като основен демократичен принцип съборното начало
органи на църковното управление са:
- Светият Синод
- Екзархът
- Църковният съвет при Светия Синод
- епархийският архиерей
- епархийският съвет
- енорийският свещеник
- енорийският съвет
- църковното настоятелство
уставът не се приема поради свалянето на БЗНС от власт и през следващите години идеята постепенно замира

1937 правителството на Георги Кьосеиванов издава Наредба-закон за ЕУ, което е отстъпление от демократичния проект от 1922
Българската православна църква продължава да бъде без Екзарх
църковната схизма е преодоляна през 1945
1953 начело на БПЦ застава патриарх, избран по некоректен начин