01. Предмет, метод, извори, периоди на РП
3 мнения
|Страница 1 от 1
01. Предмет, метод, извори, периоди на РП
Въпрос 01:
Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори - критерии за класификация. Периодизация на римската правна история.
1. Предмет на дисциплината
Предметът на изучаване на дисциплината е римското частно право в процеса на неговото вековно развитие и по-точно в периода от началото на I в. до средата на VI в. Именно тогава то достига своя разцвет, оформяйки се като една цялостна, добре изградена и завършена правна система. Римското частно право е част от цялостната система на робовладелското римско право. Или по-точно онзи дял от него, който урежда отношенията на римските граждани помежду им. Частното право е разграничено от публичното от Улпиан в своите Институции:
Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem. -
Публичното право е това, което се отнася до положението на римската държава, а частното - това, което се отнася до ползата на отделните лица.
Римското частно право представлява една развита и съвършена в техническо отношение правна система, която е оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на правото, докато римското публично право не е достигнало това съвършенство и ролята му съвесем не може да се сравнява с тази на частното право. Именно заради това се изучава частното право, а не публичното.
Класиците на марксизма са дали висока оценка на римското частно право и са посочили неговото значение за развитието на правото като цяло. Когато стоково-паричните отношения са се развили в Западна Европа, римското частно право е било възприето (реципирано), защото примитивните феодални кутюми не са могли да уредят задоволително. След това римското частно право е залегнало в гражданските закони на повечето от западноевропейските държави.
За днешното българско право римското такова не оказва пряко значение и не е източник на правни норми. Но то оказва огромно влияние, което е оказало върху хода на правната история, така и поради обстоятелството, че то стои в основите на буржоазните правни системи и ни дава ключа за тяхното разбиране.
Преди всичко римското право е изключително полезно и значимо за школовката на младия юрист. В него за пръв път са разработени логически и завършени правни понятия и правни институти. До тях римската юриспруденция е достигнала чрез разработване на отделни случаи и юридически казуси. Затова логическите конструкции на римското право, понятия и институцти имат ясно изразена практическа насоченост.
Римското право също така представлява един завършен юридически процес, при който може да проследи в цялостното влияние, което икономическият базис оказва върху промените в правната надстройка. От едно примитивно право, което урежда отношенията на гражданите в една малка държава-град, римското право се превръща в една разгърната правна система, която регламентира стокообмена на едно достигнало своя разцвет робовладение.
2. Методи за изучаването на римското частно право
- филологически;
res - нещо/вещ
actor - означава както актьор, така и ищец
- исторически;
- социологически;
- политологически;
- философски;
- екзегетически (филологически, логически и правни средства едновременно).
Римското частно право е било предмет на многовековни проучвания, но ако все пак постигнатите резултати не са винаги задоволителни, то причината затова следва да се търси в неправилния методологически подход, който е бил прилаган.
Сред съвременните романисти е прието, че първите изследователи на римското частно право (глосаторите и постглосаторите) не са могли да достигнат до едно исторически вярно негово разбиране, тъй като са им липсвали необходимите познания. Те са се задоволявали с една схоластична интерпретация на Corpus iuris civilis, вмъквайки отделни бележки в самия текст - т.нар. маргинални (странични) и интерлинеални (вътре в текста) глоси. Буржоазните романисти, постигнали значителен напредък в сравнение с глосаторите, не са преодолели методологическите слабости при изучаването на римското частно право. Така те не отиват по-далеч от една обикновена екзегетика на текстовете, от една формално-догматична интерпретация на институтите на римското частно право.
Но според Лейфер резултатите от този път на анализ не са задоволителни. Те показват цялата безпомощност на формално-догматичния метод при изясняване на съдържанието на римското частно право. За да бъдат правилно разбрани, институтите му трябва да бъдат свързани с икономическите отношения, които ги обуславят, трябва да бъдат разгледани през призмата на класовите цели, които те обслужват. Само по този начин може да се преодолеят не само неясните моменти и противоречията, които има в разпорежданията на Дванадесетте таблици, но и онези съмнения и трудности, които пораждат интерполациите на Трибониан и помощниците в Юстиниановата кодификация.
Правилното разбиране на отношението между икономическия базис и юридическия сектор на надстройката и тук би помогнало да се намери истината. Не е било възможно при коренните промени на римската икономика през времето на Домината да останат непокътнати текстовете на класическите римски юристи, които са служили като ръководство за практиката. Измененията и поправките в класическите текстове са били неизбежни и са направени още в през времето на следкласическото право. Възстановяването на първоначалните текстове, което е необходима предпоставка за възстановяване на класическото римско право и не може да се извърши, ако не се държи сметка за онези икономически отношения, които законодателството и юриспруденцията са обслужвали.
3. Извори
>> Юридически извори
Източниците на РП са стигнали до нас благодарение на запазените извори – има доста такива.
- Юстниниановата компилация е запазена изцяло, открит е във Флоренция – ръкопис, пресъздаващ компилацията (30те на VI в.).
- Веронски ръкопис – Институции;
- Фрагменти от т.нар. Правила – тематично и философско обобщение;
Дейност на римските юристи по подпомагане на римските граждани при водене на процеси и разрешаване на спорове >> по въпроси с противоречния се създавали съчинения – Въпроси и Респонза. Излага се определена правна ситуация и се дава нейното разрешение. Много често се цитират други юристи и предшественици, така проследяваме развитието на юриспруденцията.
- Corpus iuris е законодателен акт, запазени са различни материали на камък, бронзови плочки са запазени закони; в 287 г. пр.хр. с "лекс хортензиа" се поставя равнопоставеност между закона и решенията на народното събрание.
- Има закони за уреждане на публично и частно правни въпроси. (Законите от времето на Цезар за създаване на нов тип гражданско съдопроизводство).
- Законът на 12-те таблици; вечният едикт от 2ри век – чрез цитиране.
Всички тези извори са достъпни и в книжен вид (в Б-я са малко).
>> Исторически съчинения
Съчиненията на Цезар (за галската война и т.н.) – сведения за устройството на Рим и прилагането на римското право.
Съчиненията на римските автори – Плавт, Теренций, Олиний Младши, Сенека, съдържат сведения за живото римско право. Цицерон, Улпиан, Марк Аврелий
4. Периодизация на римската правна история
Римското право има 4 периода:
- архаично право - до III в. пр. Н.е.
- предкласическо - до I в.
- класическо - до средата на III в.
- следкласическо римско право - до 565 г. (смъртта на Юстиниан)
Етруските – в продължение на столетие и половина са имали голяма роля в развитието на Рим.
753 г.пр.н.е. – създава се града Рим;
Оттогава до 509 г. е Царският период – „рекс” – върховен главнокомадващ, изборен. В 509 г. латините направили преврат, убили последния етруски рекс и провъзгласили Републиката – властта е поделена между Сената и Народното събрание. След това римляните създават магистратури – органите на изпълнителната власт. Сред магистратите най-важни са преторите – един за спорове между римски граждани и един – за такива между чужденци и римляни и чужденци.
Някъде към IV-V в. пр н.е. Рим обръща поглед към Сицилия, там е имало няколко колонии на елини, финикийци и картагенци – започват в продължение на 100 години сериозни конфликти между Рим и Картаген. В крайна сметка с по-голяма смелост и по-добра политика римляните побеждават картагенците. Унищожават Картаген - „посипват го със сол”.
Пуническите войни представляват границата между ранна и късна римска Република. В късната Рим влиза в Средиземноморския регион.
До I в. от н.е. се изгражда Римската империя от съвременен Иран до Великобритания вкл.
Според някои автори средата на III в.пр.n.e. e началото на нов период в историята в римското право – Архаичен период, въплъщение на правните обичаи.
Архаичното право е консервативно право, свързано с традициите на римската община, съдържа религиозни и обичайни елементи. От III век пр.н.е. започва развитието на Предкласическото римско право – включват се нови отношения. Заимстват се правни конструкции от други правни системи (вавилонско, финикийско, гръцката философия) – добива по-универсален вид.
Класическият период на РП не може да се определи с точна дата на начало (от Октавиан Август/ средата на I в. от н.е.). Август регулира властта като еднолична.
Цялата власт се съсреодоточила в сената – битка между земевладелците и новите търговско-промишлени кръгове. Огромната територия не е могла да бъде управлявана по стария начин. До III век – Принципат – с упадането намагистратурите започва изграждането на класическото право. То не е нова ПС, а нов етап от развитието на римското частно и публично право. В него се обобщават натрупаните факти и се създават класификации и обобщения.
От IV век държавата се реформира и навлиза в същинска монархия, която постепенно преминава от робовладелска във феодална – следкласическо РП. Гражданският оборот е по-забавен, създават се нови възгледи за собствеността на държавата и частните лица и се опростяват правните сделки. Правото става по-близко до масите (вулгаризацията означава достъпност) – започва да се систематизира недостъпното, създават се сборници, първите кодификация (първоначално са с частен х-р), а после и официалните: Теодосиевият кодекс и Юстиниановата кодификация.
Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори - критерии за класификация. Периодизация на римската правна история.
1. Предмет на дисциплината
Предметът на изучаване на дисциплината е римското частно право в процеса на неговото вековно развитие и по-точно в периода от началото на I в. до средата на VI в. Именно тогава то достига своя разцвет, оформяйки се като една цялостна, добре изградена и завършена правна система. Римското частно право е част от цялостната система на робовладелското римско право. Или по-точно онзи дял от него, който урежда отношенията на римските граждани помежду им. Частното право е разграничено от публичното от Улпиан в своите Институции:
Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem. -
Публичното право е това, което се отнася до положението на римската държава, а частното - това, което се отнася до ползата на отделните лица.
Римското частно право представлява една развита и съвършена в техническо отношение правна система, която е оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на правото, докато римското публично право не е достигнало това съвършенство и ролята му съвесем не може да се сравнява с тази на частното право. Именно заради това се изучава частното право, а не публичното.
Класиците на марксизма са дали висока оценка на римското частно право и са посочили неговото значение за развитието на правото като цяло. Когато стоково-паричните отношения са се развили в Западна Европа, римското частно право е било възприето (реципирано), защото примитивните феодални кутюми не са могли да уредят задоволително. След това римското частно право е залегнало в гражданските закони на повечето от западноевропейските държави.
За днешното българско право римското такова не оказва пряко значение и не е източник на правни норми. Но то оказва огромно влияние, което е оказало върху хода на правната история, така и поради обстоятелството, че то стои в основите на буржоазните правни системи и ни дава ключа за тяхното разбиране.
Преди всичко римското право е изключително полезно и значимо за школовката на младия юрист. В него за пръв път са разработени логически и завършени правни понятия и правни институти. До тях римската юриспруденция е достигнала чрез разработване на отделни случаи и юридически казуси. Затова логическите конструкции на римското право, понятия и институцти имат ясно изразена практическа насоченост.
Римското право също така представлява един завършен юридически процес, при който може да проследи в цялостното влияние, което икономическият базис оказва върху промените в правната надстройка. От едно примитивно право, което урежда отношенията на гражданите в една малка държава-град, римското право се превръща в една разгърната правна система, която регламентира стокообмена на едно достигнало своя разцвет робовладение.
2. Методи за изучаването на римското частно право
- филологически;
res - нещо/вещ
actor - означава както актьор, така и ищец
- исторически;
- социологически;
- политологически;
- философски;
- екзегетически (филологически, логически и правни средства едновременно).
Римското частно право е било предмет на многовековни проучвания, но ако все пак постигнатите резултати не са винаги задоволителни, то причината затова следва да се търси в неправилния методологически подход, който е бил прилаган.
Сред съвременните романисти е прието, че първите изследователи на римското частно право (глосаторите и постглосаторите) не са могли да достигнат до едно исторически вярно негово разбиране, тъй като са им липсвали необходимите познания. Те са се задоволявали с една схоластична интерпретация на Corpus iuris civilis, вмъквайки отделни бележки в самия текст - т.нар. маргинални (странични) и интерлинеални (вътре в текста) глоси. Буржоазните романисти, постигнали значителен напредък в сравнение с глосаторите, не са преодолели методологическите слабости при изучаването на римското частно право. Така те не отиват по-далеч от една обикновена екзегетика на текстовете, от една формално-догматична интерпретация на институтите на римското частно право.
Но според Лейфер резултатите от този път на анализ не са задоволителни. Те показват цялата безпомощност на формално-догматичния метод при изясняване на съдържанието на римското частно право. За да бъдат правилно разбрани, институтите му трябва да бъдат свързани с икономическите отношения, които ги обуславят, трябва да бъдат разгледани през призмата на класовите цели, които те обслужват. Само по този начин може да се преодолеят не само неясните моменти и противоречията, които има в разпорежданията на Дванадесетте таблици, но и онези съмнения и трудности, които пораждат интерполациите на Трибониан и помощниците в Юстиниановата кодификация.
Правилното разбиране на отношението между икономическия базис и юридическия сектор на надстройката и тук би помогнало да се намери истината. Не е било възможно при коренните промени на римската икономика през времето на Домината да останат непокътнати текстовете на класическите римски юристи, които са служили като ръководство за практиката. Измененията и поправките в класическите текстове са били неизбежни и са направени още в през времето на следкласическото право. Възстановяването на първоначалните текстове, което е необходима предпоставка за възстановяване на класическото римско право и не може да се извърши, ако не се държи сметка за онези икономически отношения, които законодателството и юриспруденцията са обслужвали.
3. Извори
>> Юридически извори
Източниците на РП са стигнали до нас благодарение на запазените извори – има доста такива.
- Юстниниановата компилация е запазена изцяло, открит е във Флоренция – ръкопис, пресъздаващ компилацията (30те на VI в.).
- Веронски ръкопис – Институции;
- Фрагменти от т.нар. Правила – тематично и философско обобщение;
Дейност на римските юристи по подпомагане на римските граждани при водене на процеси и разрешаване на спорове >> по въпроси с противоречния се създавали съчинения – Въпроси и Респонза. Излага се определена правна ситуация и се дава нейното разрешение. Много често се цитират други юристи и предшественици, така проследяваме развитието на юриспруденцията.
- Corpus iuris е законодателен акт, запазени са различни материали на камък, бронзови плочки са запазени закони; в 287 г. пр.хр. с "лекс хортензиа" се поставя равнопоставеност между закона и решенията на народното събрание.
- Има закони за уреждане на публично и частно правни въпроси. (Законите от времето на Цезар за създаване на нов тип гражданско съдопроизводство).
- Законът на 12-те таблици; вечният едикт от 2ри век – чрез цитиране.
Всички тези извори са достъпни и в книжен вид (в Б-я са малко).
>> Исторически съчинения
Съчиненията на Цезар (за галската война и т.н.) – сведения за устройството на Рим и прилагането на римското право.
Съчиненията на римските автори – Плавт, Теренций, Олиний Младши, Сенека, съдържат сведения за живото римско право. Цицерон, Улпиан, Марк Аврелий
4. Периодизация на римската правна история
Римското право има 4 периода:
- архаично право - до III в. пр. Н.е.
- предкласическо - до I в.
- класическо - до средата на III в.
- следкласическо римско право - до 565 г. (смъртта на Юстиниан)
Етруските – в продължение на столетие и половина са имали голяма роля в развитието на Рим.
753 г.пр.н.е. – създава се града Рим;
Оттогава до 509 г. е Царският период – „рекс” – върховен главнокомадващ, изборен. В 509 г. латините направили преврат, убили последния етруски рекс и провъзгласили Републиката – властта е поделена между Сената и Народното събрание. След това римляните създават магистратури – органите на изпълнителната власт. Сред магистратите най-важни са преторите – един за спорове между римски граждани и един – за такива между чужденци и римляни и чужденци.
Някъде към IV-V в. пр н.е. Рим обръща поглед към Сицилия, там е имало няколко колонии на елини, финикийци и картагенци – започват в продължение на 100 години сериозни конфликти между Рим и Картаген. В крайна сметка с по-голяма смелост и по-добра политика римляните побеждават картагенците. Унищожават Картаген - „посипват го със сол”.
Пуническите войни представляват границата между ранна и късна римска Република. В късната Рим влиза в Средиземноморския регион.
До I в. от н.е. се изгражда Римската империя от съвременен Иран до Великобритания вкл.
Според някои автори средата на III в.пр.n.e. e началото на нов период в историята в римското право – Архаичен период, въплъщение на правните обичаи.
Архаичното право е консервативно право, свързано с традициите на римската община, съдържа религиозни и обичайни елементи. От III век пр.н.е. започва развитието на Предкласическото римско право – включват се нови отношения. Заимстват се правни конструкции от други правни системи (вавилонско, финикийско, гръцката философия) – добива по-универсален вид.
Класическият период на РП не може да се определи с точна дата на начало (от Октавиан Август/ средата на I в. от н.е.). Август регулира властта като еднолична.
Цялата власт се съсреодоточила в сената – битка между земевладелците и новите търговско-промишлени кръгове. Огромната територия не е могла да бъде управлявана по стария начин. До III век – Принципат – с упадането намагистратурите започва изграждането на класическото право. То не е нова ПС, а нов етап от развитието на римското частно и публично право. В него се обобщават натрупаните факти и се създават класификации и обобщения.
От IV век държавата се реформира и навлиза в същинска монархия, която постепенно преминава от робовладелска във феодална – следкласическо РП. Гражданският оборот е по-забавен, създават се нови възгледи за собствеността на държавата и частните лица и се опростяват правните сделки. Правото става по-близко до масите (вулгаризацията означава достъпност) – започва да се систематизира недостъпното, създават се сборници, първите кодификация (първоначално са с частен х-р), а после и официалните: Теодосиевият кодекс и Юстиниановата кодификация.
-
- Мнения: 531
Re: 01. Предмет, метод, извори, периоди на РП
Ще си позволя да сложа лекции по РЧП,от БСУ,тъй като тези,които са поместени,хем на много места се припокриват с тези от БСУ,хем на някои места се различават съществено и за тези студенти от БСУ,които са избрали да се готвят оттук,може би долунаписаните ще бъдат също полезни.Извинявам се предварително за допуснатите грешки,може да ме информирате ,за да ги поправя.Лекциите са на доц.д-р.Константин Танев и са по неговия конспект.Това е 6-ти въпрос от конспекта и представлява един цял въпрос.
1 Предмет на РЧП
Римското частно право е една съвършенна в техниеско отношение правна система,която е оказала огромно влияние в развитието на првото.Публичното римско право не е достигнало това съвършенство и ролято му не може да се сравнява с тази на частното.Улпиан е казал:
Публичното право е това,което се отнася до положението на държавата,а частното е това,което се отнася до ползата на отделните лица.
Публичното право съдържа ПН,които от своя страна съдържат интересите на държавата,които са общозадължителни и не могат да се изменят ч/з съглашение м/у частни лица.Частното прави защитава интересите на отделните лица-наследяване,семейни отношения,договори и пр.В частното право намесата на държавата е ограничена.РЧП се е прилагало в средновековието и в по-ново време,поради неговата универсалност.РПП е изгубило своето значение и не може да бъде прилагано.
Периодизация на РЧП
Римското право има 4 периода:
- архаично право - до III в. пр. Н.е.
- предкласическо - до I в.
- класическо - до средата на III в.
- следкласическо римско право - до 565 г.
-Архаичен период-това е периода на древния град-държава и на ранната република.
Източници на правото в този период са:
-правните традиции
-обществените закони
-тълкуванията на жреците
През архаичния период е направено първото систематизиране на обичайното право,както и на произведенията на древните римски юристи.Този сборник се нарича Закон за дванадесетте таблици.
-Предкласически период –това е период на късната римска република.Характеризира се с борба м/у патриции и плебеи.Последните получават политически права.Дръжавни органи са сената,НС,магистратурата.Създава се Плебейският трибун.В този период Рим води успешни завоевателни войни,разширява търговията си,започва сеченето на монети.
Източници от този период са:
-писаното и неписаното право(обичай и закон)
-сената
-едиктите на магистратите(при кандидатстване за магистратско място,това саПН,към които заявяват,че ще се придържат всвоя мандат)
-Класически период –започва с управлението на Октавиан Август и приемането на правомощията на принцепс.Това включва трибунската власт,неограничена консулска власт,налагането на вето и правото на управление на императорските провинции.В началото на Принципата републиканските органи на властта продължават да функционират.Източници на правото са същите ,като се изключат нравите и традициите(moris majorum).Решенията на сената са под влияние на принцепса.През този период живеят и творят видни римски юристи:
-Гай-съчиненията му за начинаещи юристи –„Институции”,Улпий,Марцел и пр.,които са имали ius publice respondendi(право да се дават отговори публично).
-Следкласически период- империята се разделя на 2 части-източна и западна.Републиканските органи на управление са вече в упадък.За този период важи правилото,че каквото се хареса на императора има силата на закон.В този период се създава екстраудинерната съдебна процедура и възможността да се обжалват решенията на магистратите пред императора.Императорът е бил върховен съдия.
Източници на правото през този период са:
-императорът зачита мнението на 5-ма римски юристи,което мнение има силата на закон-Папинян,Модестин,Гай,Улпиан,Павел.Ако в мнението на 5-мата има разлика се зачита мнението на болшинството или като най-меродавно мнениетона Папинян.
-конституциите на императора-едикти(общи разпореждания валидни за цялата територия на империята);декрети(съдебни решения по конкретни дела);рескрипти(отговори на въпроси към императора);мандати(инсрукции към чиновниците по административни и съдебни въпроси)
Императорските конституции са многобройни и разпръснати,възниква необходимост от тяхното обединяване.Така се появяват:
-Грегорианският кодекс(Codex Gregorianus),който обединява конституции от император Адриан до 3в.Той не е съхранен и достига до нас от други исторически паметници.
- Codex Hermogenianus-по името на съставителя му.Той е от края на 3-4в.
-Кодекс на император Теодосий-включва съчинения на класически римски юристи и императорски конституции от 3-4в.
Кодификация на Юстиниан
Юстиниан води политика за възстановяване на единството на римската империя.Той си поставя за задача от императорските закони и работата на римските юристи да създаде нов сборник закони,които да са подходящи за приложение в новите икономически условия.Юристите назначени от Юстиниан трябвало да изследват правото,да отразят настъпилите изменения,така,че накрая да създадат компилация от съществуващите до момента източници,но многократно преработени и обобщени.Кодификацията на Юстиниан се различава от предишните с много по-голям обем и размах и много внимателна преработка на избраните текстове.Кодификацията му включва в себе си стремеж да се съединят различни клонове на римското право,да се даде съдържание на стари правни понятия и да се пригодят за възприемане от нови народи.
Юстиниановата кодификация е изработена от 10 членна комисия под ръководството на юриста Трибониан-ръководител на императорската канцелария.Включени са всички имераторски конституции.Кодекса претърпява ново издание 534г.,което е достигнало до нас.Конституциите в новото издание са дадени в хронологичен ред.
През 533г. са публикувани с участието на Юстиниан „Дигестите”Те включват съчиненията на 39 юристи.Материала е разделен в 5 книги,които включват:
-преторски едикти- нормите на гражданския и наказателния процес,военно право,финанси.Тези едикти са претърпели множество интерполации.
-институции-наслагва се структурата на минали институции,но са обновени и се позовават на съвременни закони.
-нови закони-включват конституциите издадени от Юстиниан м/у 535-565г,които не са включени в кодекса.Съдържат правни норми относно държавното управление,църквата,гражданските правни изменения от областта на семейното и наследственото право.
Основни черти на РЧП
РЧП е достигнало високи черти на юридическата техника.То създава 2 основни правни института имащи значение за търговския оборот:
-Институт на неограничената частна собственост-създадена в интерес на робовладелческата класа и всободния търговски оборот на територията на римската държава
-Институт на договора-търговския институт е изисквал разработването на различни видове договори и формулировка на правата и задълженията на страните
Основни принципи на РЧП:
-Консреватизъм-преторите и юристите се отнасят с уважение към предшествениците си и техния труд
-Прогресивност-РЧП се развива постоянно и във всеки един момент съответства на изискванията на обществото.
Рецепция на РЧП
През 12в. В Европа започва рецепцията на РЧП.Данъчната система няма развити правни норми,които да обслужват различните отрасли.Признава се на РЧП статута на закон.То удоволетворява потребностите на средновековието за регламентиране на частната собственост и договорните отношения.РЧП се използва и развива особено в Германия и Франция.През 16-18в. Те извличат основните принципи на ПЧП и въз основа на тях създават договора,волеизявлението,владението и неговата защита.
1 Предмет на РЧП
Римското частно право е една съвършенна в техниеско отношение правна система,която е оказала огромно влияние в развитието на првото.Публичното римско право не е достигнало това съвършенство и ролято му не може да се сравнява с тази на частното.Улпиан е казал:
Публичното право е това,което се отнася до положението на държавата,а частното е това,което се отнася до ползата на отделните лица.
Публичното право съдържа ПН,които от своя страна съдържат интересите на държавата,които са общозадължителни и не могат да се изменят ч/з съглашение м/у частни лица.Частното прави защитава интересите на отделните лица-наследяване,семейни отношения,договори и пр.В частното право намесата на държавата е ограничена.РЧП се е прилагало в средновековието и в по-ново време,поради неговата универсалност.РПП е изгубило своето значение и не може да бъде прилагано.
Периодизация на РЧП
Римското право има 4 периода:
- архаично право - до III в. пр. Н.е.
- предкласическо - до I в.
- класическо - до средата на III в.
- следкласическо римско право - до 565 г.
-Архаичен период-това е периода на древния град-държава и на ранната република.
Източници на правото в този период са:
-правните традиции
-обществените закони
-тълкуванията на жреците
През архаичния период е направено първото систематизиране на обичайното право,както и на произведенията на древните римски юристи.Този сборник се нарича Закон за дванадесетте таблици.
-Предкласически период –това е период на късната римска република.Характеризира се с борба м/у патриции и плебеи.Последните получават политически права.Дръжавни органи са сената,НС,магистратурата.Създава се Плебейският трибун.В този период Рим води успешни завоевателни войни,разширява търговията си,започва сеченето на монети.
Източници от този период са:
-писаното и неписаното право(обичай и закон)
-сената
-едиктите на магистратите(при кандидатстване за магистратско място,това саПН,към които заявяват,че ще се придържат всвоя мандат)
-Класически период –започва с управлението на Октавиан Август и приемането на правомощията на принцепс.Това включва трибунската власт,неограничена консулска власт,налагането на вето и правото на управление на императорските провинции.В началото на Принципата републиканските органи на властта продължават да функционират.Източници на правото са същите ,като се изключат нравите и традициите(moris majorum).Решенията на сената са под влияние на принцепса.През този период живеят и творят видни римски юристи:
-Гай-съчиненията му за начинаещи юристи –„Институции”,Улпий,Марцел и пр.,които са имали ius publice respondendi(право да се дават отговори публично).
-Следкласически период- империята се разделя на 2 части-източна и западна.Републиканските органи на управление са вече в упадък.За този период важи правилото,че каквото се хареса на императора има силата на закон.В този период се създава екстраудинерната съдебна процедура и възможността да се обжалват решенията на магистратите пред императора.Императорът е бил върховен съдия.
Източници на правото през този период са:
-императорът зачита мнението на 5-ма римски юристи,което мнение има силата на закон-Папинян,Модестин,Гай,Улпиан,Павел.Ако в мнението на 5-мата има разлика се зачита мнението на болшинството или като най-меродавно мнениетона Папинян.
-конституциите на императора-едикти(общи разпореждания валидни за цялата територия на империята);декрети(съдебни решения по конкретни дела);рескрипти(отговори на въпроси към императора);мандати(инсрукции към чиновниците по административни и съдебни въпроси)
Императорските конституции са многобройни и разпръснати,възниква необходимост от тяхното обединяване.Така се появяват:
-Грегорианският кодекс(Codex Gregorianus),който обединява конституции от император Адриан до 3в.Той не е съхранен и достига до нас от други исторически паметници.
- Codex Hermogenianus-по името на съставителя му.Той е от края на 3-4в.
-Кодекс на император Теодосий-включва съчинения на класически римски юристи и императорски конституции от 3-4в.
Кодификация на Юстиниан
Юстиниан води политика за възстановяване на единството на римската империя.Той си поставя за задача от императорските закони и работата на римските юристи да създаде нов сборник закони,които да са подходящи за приложение в новите икономически условия.Юристите назначени от Юстиниан трябвало да изследват правото,да отразят настъпилите изменения,така,че накрая да създадат компилация от съществуващите до момента източници,но многократно преработени и обобщени.Кодификацията на Юстиниан се различава от предишните с много по-голям обем и размах и много внимателна преработка на избраните текстове.Кодификацията му включва в себе си стремеж да се съединят различни клонове на римското право,да се даде съдържание на стари правни понятия и да се пригодят за възприемане от нови народи.
Юстиниановата кодификация е изработена от 10 членна комисия под ръководството на юриста Трибониан-ръководител на императорската канцелария.Включени са всички имераторски конституции.Кодекса претърпява ново издание 534г.,което е достигнало до нас.Конституциите в новото издание са дадени в хронологичен ред.
През 533г. са публикувани с участието на Юстиниан „Дигестите”Те включват съчиненията на 39 юристи.Материала е разделен в 5 книги,които включват:
-преторски едикти- нормите на гражданския и наказателния процес,военно право,финанси.Тези едикти са претърпели множество интерполации.
-институции-наслагва се структурата на минали институции,но са обновени и се позовават на съвременни закони.
-нови закони-включват конституциите издадени от Юстиниан м/у 535-565г,които не са включени в кодекса.Съдържат правни норми относно държавното управление,църквата,гражданските правни изменения от областта на семейното и наследственото право.
Основни черти на РЧП
РЧП е достигнало високи черти на юридическата техника.То създава 2 основни правни института имащи значение за търговския оборот:
-Институт на неограничената частна собственост-създадена в интерес на робовладелческата класа и всободния търговски оборот на територията на римската държава
-Институт на договора-търговския институт е изисквал разработването на различни видове договори и формулировка на правата и задълженията на страните
Основни принципи на РЧП:
-Консреватизъм-преторите и юристите се отнасят с уважение към предшествениците си и техния труд
-Прогресивност-РЧП се развива постоянно и във всеки един момент съответства на изискванията на обществото.
Рецепция на РЧП
През 12в. В Европа започва рецепцията на РЧП.Данъчната система няма развити правни норми,които да обслужват различните отрасли.Признава се на РЧП статута на закон.То удоволетворява потребностите на средновековието за регламентиране на частната собственост и договорните отношения.РЧП се използва и развива особено в Германия и Франция.През 16-18в. Те извличат основните принципи на ПЧП и въз основа на тях създават договора,волеизявлението,владението и неговата защита.
- Мнения: 7
Re: 01. Предмет, метод, извори, периоди на РП
Страхотно!
Ако публикуваш и конспект по РЧП ще можем да вържем разработките ти към съответния въпрос от конспекта
Ако публикуваш и конспект по РЧП ще можем да вържем разработките ти към съответния въпрос от конспекта
-
- Администратор
- Мнения: 972
3 мнения
|Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта