11 .. Статус на лицата. Свободни и роби. Римски....

Конспекти и разработки по Римско частно право, съобразени с актуалното учебно съдържание

11 .. Статус на лицата. Свободни и роби. Римски....

от Assasiyah » Пон Авг 13, 2007 6:53 pm

Въпрос 11:
Статус на лицата. Свободни и роби. Римски граждани и чужденци



1) Свободни и роби
(idea) Правоспособността (възможността, призната от правния ред на човека да бъде носител на права и задължения) не била отдадена на всички хора в Римската империя.

>> Робовладелският характер на римската държава ограничавал правоспособността, отричайки изцяло качеството на правни субекти на робите. Ограниченията наложени от робовладелския строй в държавата не били единствените - имало още такива и в зависимост от фамилния статус (напълно правоспособни били само неподвластните - домовладелците). Подвластните поначало били неправоспособни в имущественоправно отношение, което в последствие било смекчено.

>> Движението на правоспособността не било само в посока смекчаване на ограниченията. Налагали се непрекъснато ограничения в брачната правоспособност. Новите форми на експолатация на труда, които били установени по времето на Домината (т.нар. колони), наложили нови ограничения.

>> Правоспособността е била обусловена от надлежен:
- status libertatis;
- status civitatis;
- status familiae
.
Така за да е правоспособно едно лице то трябва да е свободно, а не роб. За да е напълно правоспособно трябва да бъде римски гражданин, но това не е достатъчно - трябва да е и неподвластен - sui iuris. Загубата на някой от трите статуса води и до намаляване на правоспособността.

2) Роби
(idea) Римското право третирало робите като вещи. Гай пише за вещите следното:
"Телесни (вещи) са тези, които могат да се докоснат, като например земята, роба..." - "Corporales (res) haec sunt quac tangi possunt, velut fundus, homo..."

>> Освобожденци
Бивши роби; запазва връзката със своя господар – патронатна зависимост.
Патронатът включва 3 неща:
- вкл реципрочното задължение на издръжка (длъжен е да остави средства на своя бивш роб), робът вече е длъжен е да поддържа господаря си;
- робът се задължава да работи за господаря си безвъзмездно;
- почит – робът е длъжен да проявява почит към господаря си.


>> По време на предкласическото и класическото римско право, когато робският труд съставял основата на цялото робовладелско производство, не е могло да има друго отношение към робите. Наказанията, които били налагани на робите, често без сериозна причина, били извънредно жестоки. Смъртното наказание над робите се изпълнявало обикновено чрез разпъването им на кръст. По времето на Принципата, а после и през Домината са били взети известни мерки за подобряването на положението на робите.

3) Правоспособност и дееспособност на робите
Тъй като робът бил вещ, съответно не можел да бъде субект, а само обект на правото, той нямал никаква правоспособност. Правото на собственика над роба е защитено чрез иска vindicatio in servitutem.
- брак между роби не съществувал;
- съществувало полово съжителство;
- нямали възможност да търсят защитата на съд;
- нямали право да сключват сделки, чрез които да придобиват права и задължения;
- имали само възможността да сключват договори и придобиват права за своите господари;
- сключваните от тях сделки, обаче не могли да задължават господарите им;
- преторът чрез създадените от него искове ограничил отговорността на робовладелеца за сключваните от робите му сделки до размер на това, за което той е дал съгласие, до размер на предоставеното в управление на роба имущество, до обогатяването, което робовладелецът е реализирал.

4) Падане в робство и освобождаване на робите
>> Падане в робство:
- чрез военнопленничество - по силата на самото пленяване, военнопленникът ставал роб; римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество възвръщал правата си;
- раждане от майка-робиня - детето й е роб, без значение кой е баща му; ако обаче по време на бременноста майката е била свободна, то детето й е свободно също;
- неизправният длъжник, който не изплащал дълга след 60-дневния срок подир извършването на manus iniectio, бил продаван в робство отвъд Тибър;
- заловен крадец на местопрестъплението ставал роб на потърпевшия;
- свободна жена, която е имала плътски връзки с чужд роб въпреки забраната на неговия господар, е ставала робиня на последния;
- сговарянето на двама свободни единият да бъде продаден за да се раздели печалбата водело до загуба на свободата на продадения.

>> Освобождаване от робство:
- чрез завещание - робовладелецът нареждал в своето завещание даден роб да бъде освободен - пряко или чрез налагане на някой от наследниците да го направи (ако е от наследник, ставало по някой от начините между живи);
- чрез ценза - когато веднъж на 5 години се извършвало преброяване, господарят записвал роба в числото на свободните римски граждани - този начин изчезнал по времето на Принципата с премахването на ценза;
- чрез виндикта - господарят, който искал да освободи своя роб осигурявал съдействието на трето лице, което да заяви пред магистрата, че робът е свободен; господарят признавал или мълчал, а магистратът обявявал роба за свободен; по-късно при Юстиниан това вече ставало само с декларация от страна на господаря пред съда;
- "между приятели" или "чрез писмо" при дадено угощение, този начин не е уреден от цивилното право, за разлика от горните; по този начин робовладелецът винаги можел да върне роба;
- в църква - явил се по-късно, по времето на Константин.

5) Свободни. Римски граждани и чужденци
Робовладелското римско право признавало пълна правоспособност само на свободно родените римски граждани, и то на неподвластните свободно родени. Що се касае до освободените, те били подложени на редица органичения.

>> Пълната правоспособност на римското частно право обхващала възможността:
- да се сключват правни сделки (commercium);
- дa се встъпва в брак с римски граждани (conubium);
- да се завещава и да се получава по завещание (testamenti factio);
- да се гласува в народното събрание (ius suffragii);
- да се избират за магистрати (ius honorum).

>> Римско гражданство се придобива:
- по силата на раждане от законен брак;
- когато двамата родители са римски граждани;
- ако единият родител е римски гражданин, а другият не:
--->> се взима предвид дали бракът на родителите е iustum matrimonium (т.е. при наличието на conibium): ако детето е родено от законен от гледна точка на римското право брак, то се гледа положението на бащата, ако не - на майката; ако не е родено от законен брак, то е чужденец.
- при освобождаване от робство;
- чрез осиновяване от римски гражданин по пътя на adrogatio и adoptio;
- чрез специални актове на държавната власт.

>> Чужденци: чужденец (peregrinus) е всеки свободен човек, който не бил римски гражданин, незвисимо дали е бил поданик на Римската империя или не.
- не се ползват с пълна правоспособност;
- правоспособни са по своето национално право;
- по силата на древното право би могъл да придобие гостоприемство в Рим и да се защитава от патрона;
- по-късно придобил възможността за получаване на пълна правоспособност по силата на Правото на народите.

>> Латини: в най-благоприятно положение от всички чужденци; жителите на Латинския съюз;
- можели да гласуват в народното събрание;
- не можели да бъдат избирани за магистрати;
- можели да сключват имущественоправни сделки;
- можели да сключват брак с римски граждани;
- можели да завещават и да получават по завещание.
След разпадането на Латинския съюз повечето латини загубили досегашното си положение.
--->> Втората категория латини били т.нар. latini coloniarii - жителите на основаните от Рим колонии след началото на II в. пр.н.е. в Италия.

>> Peregrini dediticii - жителите на тези неприятелски на Рим страни, които се предали на милостта на победителя, както и онези освободени роби, които приживе са били осъждани на тежки и позорни наказания;
- те нямали правоспособност по никакво свое национално право, защото от гледна точка на Рим, такова не съществувало.

6) Колони
Свободни, но с ограничена правоспособност, поради зависимостта им от земевладелеца. По времето на Принципата колонът бил наемател на поземлен участък, единствените му връзки с наемодателя били тези, по силата на договора за наем. Постепенно зависимостта се увеличила:
- от втората половина на II в. населението в поробените земи не ставало роби, а колони;
- през 332 г. излиза конституция, която задължавала колонът да се върне в наетата от него земя след бягството му;
- през 356 г. излиза закон, който забранявал да се продава земята, без живеещите на нея колони.

>> Колоните не можели да отчуждават земята си бзе съгласието на господаря; последният пък можел да разменя колона за друг, да го прехвърля от едно имение в друго.

>> Колонатни отношения възниквали:
- по рождение;
- по договор;
- чрез 30-годишна давност;
- по разпореждане на закона.

>> Освобождаване:
- чрез освобождаване от собственика (земята остава на собственика);
- ако колонът стане епископ, постъпи в манастир със съгласието на собственика;
- чрез 30-годишна давност - ако колонът живее необвързан от колонатни отношения 30 години, отменено от Юстиниан.
Изображение
Аватар
 
Мнения: 531

Re: 11 .. Статус на лицата. Свободни и роби. Римски....

от valia24 » Сря Окт 17, 2007 9:45 am

Въпрос11 от конспекта за БСУ
Status civitas-положение на гражданин
-Римляни и перегрини
-Constitutio Antoniana
-Capitis deminutio media

4-3в.пр.н.е. пълна правоспособност са имали само свободно родените римски граждани от мъжки пол,които са били домовладелци.Свободният чужденец е нямал права-наричали са го hostis-враг.С течение на времето безправното положение на чужденците се оказало в противоречие с развитието на търговията.На римските граждани се налагало да търсят начин и за разрешаването на споровете ,както и да сключват сделки с чужденци.За защита на чужденците създали hospitium privatum(частно гостоприемство).Някой римски гражданин е ставал гарант на чужденеца.От положението hostis чужденците започват да се наричат peregrinus.Признава им се ограничена правоспособност в областта на договорите.Не са имали политически права каквито са имали пълноправните римски граждани.Когато Рим включвал нови територии към държавата и тези провинции доброволно се подчинявали на Рим,населението не се е заробвало.Перегрините не са имали политически права ,в частната сфера са се подчинявали на своето си право.Имали са ius commercii.Можели са да получат римско гражданство ч/з:
- осиновяване или
- със специален акт на държавата.
В средата на 3в.пр.н.е. е създадена магистратурата на praetor peregrinus,който уреждал споровете м/у чужденци и м/у тях и римските граждани.
Края на 3в.пр.н.е. Constitutio Antoniana обявява за римски гражданин всеки гражданин на римската империя.В края на 1в.от наст.ера правните норми на ius gentium проникват в ius civileдокато в един момент се изравняват.В края на 5-6в.състоянието на гражданство престава да бъде условие за трудоспособност.
Status civitatis се придобива ч/з:
- по силата на раждане от законен брак;
- когато двамата родители са римски граждани;
(ако единият родител е римски гражданин, а другият не се взима предвид дали бракът на родителите е законен ,ако е законен се гледа положението на бащата, ако не - на майката; ако не е родено от законен брак, то е чужденец).
- при освобождаване от робство
- чрез осиновяване от римски гражданин
- чрез специални актове на държавната власт.
Пчлноправните римски граждани са можели да:
- да сключват правни сделки
- да сключват брак
- да завещават и да получават по завещание
- да гласуват
- да се избират за магистрати
Status civitatis се губи при:
-capitis deminutio maxima
-военнопленничество(когато някой римски гражданин попадне в плен и успее да избяга той отново придобива пълната си правоспособност,когато римски гражданин умре в плен той може да бъде наследяван,тъй като се счита,че е умрял преди да попадне в плен)
-неизправен длъжник след изтичането на 60-дневен срок може да бъде продаден отвъд Тибър
-хванат на местопрестъплението крадец или осъден за тежки престъпления на труд в рудниците
Латини
Това са най-превилигированите чужденциТова са били хора,които не винаги са били жители на Лацио.Латин се става при:
-раждане,при брак от 2-ма латини
-с акт на държавата
-преминаване на римски гражданин към латините,за да получи земи в колониите
-освобождаване на роб от господар,който е принадлежал към латините
Правно положение на латините
-нямат право да служат във войската
-да се избират за магистрати
-имат право да гласуват
-имат ius commercii и ius conubium
 
Мнения: 7

Re: 11 .. Статус на лицата. Свободни и роби. Римски....

от valia24 » Пон Окт 22, 2007 3:01 pm

Въпрос 10

Status libertatis
-положение на свободен
-capitis deminutio maxima
-Правно положение на робите
-Действия с правно значение осъществявани от роби
-фактическа правоспособност и дееспособност-
- кауза за попаднае в робство и освобождаване на робите
-положение на освободените
-други форми на лична зависимост
Status libertatis-определение-виж по-горе
Правно положение на робите:
Има 2 вида роби-държавни роби и роби на частни лица.Робството е имало първоначално патриархален характер.Те са били част от имуществото на една римска фамилия.Робите са били предимно пленявани по време на военни действия.Господарят на роба имал право на собственост в/у него vindikatio in servitutem.
Роб се е ставало при:
-раждане от майка робиня(когато тя е била свободна в някой момент от бременността си,детето също се е раждало свободно,поради фикцията,че зародишът все накак си съществува.)
-покоряване на някоя провинция
-ч/з capitis deminutio maxima( за тежки престъпления,кражба,връзка на жена с роб без съгласието на неговия господар,при военнопленничество и при продаване на неизправен длъжник отвъд Тибър)
Лично положение на робите:
-нямат право да встъпват в брак,единствено са можели да съжителстват
-робът е напълно неправоспособен,той е обект,а не субект(робът е вещ)
-трудът на роба се купува заедно снего т.е,за труда на роба не се заплаща
-робът може да се купува и продава,да се дава под наем
Имуществено положение на робите:
-всичко,което притежава един роб принадлежи на господарят му
-ако робът извърши някакъв делик,то господарят му има 2 възможности-да плати щетите причинени от роба или да предаде роба на потърпевшия
По време на империята се създали закони,които донякъде смекчили положението на робите.На господаря е забранено да дава роба си в турнири за гладиатори,носи отговорност,ако е убил роба без причина и пр.
Освобождаване от робство:
Това се е извършвало по следните начини:
-ч/з завещание-пряко или като се натоварва някой от наследниците да освободи роба
-ч/з ценза-при преброяването на всеки 5 години господарят е вписвал своя роб в числото на свободните
-ч/з вендикта-3-то лице е заявявало пред съдебния магистрат,че робът е свободен,господарят мълчал или се съгласявал,по-късно това ставало с писмен документ
-м/у приятели-това е било неформално освобождаване и господарят във всеки момент е можел да върне роба,за да даде все пак някаква тежест на този тип освобождаване,преторът отказвал да даде виндикационен иск на господаря.Така робът живеел като свободен,но не можел да завещава ,наследник на неговите имоти бил неговият господар.
-след 4в. Освобождаването ставало в църква
За да се стабилизира разпадащият се робовладелският строй,се създали ограничения за освобождаване от робство:
-не можело да се освобождава роб на възраст под 30г.
-робовладелец под 20г.няма право да освобождава роб
-не може да се освобождават над 100 роби
-освобождаване на роби с цел измама на кредитори било нищожно
Освободените роби:
-нямат право дая служат във войската
-длъжни са да уважават своя патрон,което означавало,че те нямат право да предявяват искове с/у него или с/у членове на неговата фамилия.
-предварително се уговарят определен брой дни в годината,в които освободения е длъжен да работи безплатно на своя господар
-робът е длъжен да потдържа патрона си в случай на нужда,господарят е длъжен да направи това,само ако освободеният роб не е в състояние да изкарва сам прехраната си
-освободените нямат право на conubium-първоначално с римски граждани по време на Домината са ограничени от conubium със сенатори
-след 2 поколения наследниците на освободения могат да станат свободни римски граждани
-патронът наследява роба,ако последният няма други наследници
Правоспособност и дееспособност на робите:
-ограничена правоспособност са давали господарите на някои от робите си.Това се е изразявало в предоставянето на пекулиум на роба.Робът е имал право да сключва сделки с този пекулиум-първоначално,които са пораждали единствено права за господаря му,но по-късни и такива,които пораждат известни задължения за същия.Господарят е отговарял за сделките сключени от роба в рамките на предоставения покулиум или в размер на това,с което робовладелецът се е обогатил.Неограничено е отговарял когато е поверявал на роба си кораб или търговско предприятие или робът е бил генерален пълномощник на своя господар.
Други форми на лична зависимост:
Колони-тяхното положение се определя в кодекса на Теодосий и Юстиниан.Колонът е арендатор на чужда земя.Юридически независим от арендодателя.Свързвали са ги само договорни отношения.Колони са ставали бедни,свободни хора,които бързо попадали в икономическа зависимост от арендодателя Така те бягали от земята,която обработвали.За да се ограничи тази практика,една конституция от 322г.пр.н.е постановлява,че колони напуснали земята се връщали принудително.По време на късната империя ,при продажба на земята се вписвали и колоните,които били на нея.
Колон се ставало при:
-раждане от семейство колони
-съгласие на дад.лице да стане колон,за да получи земя
-по давност(30г.)
Прекратяване на положението на колон:
-при повишаване в епископски сан
-по давност (30г.-отменено при Юстиниан)
 
Мнения: 7

Re: 11 .. Статус на лицата. Свободни и роби. Римски....

от valia24 » Пон Окт 22, 2007 4:21 pm

Въпрос 9 от конспекта на БСУ
Субекти на правото
-правоспособност,дееспособност,теория на статуса,представителство
Правоспособноста е признатата от правния ред възможност на дадено лице да бъде носител на права и да поема задължения.В римската империя напълно правоспособни са свободно родените граждани на Рим -лица от мъжки пол ,които са домовладелци.
По време на Домината правоспособността се определя от надлежен:
-status libertatis
-status civilis
-status familiae
Напълно неправоспособни са били робите,които са били обекти,а не субекти на правото.С течение на времето ограничена правоспособност придобиват чужденците и подвластните.
Дееспособност е признатата и защитена от правния ред възможност събектът самостоятелно и ч/с свои лични волеизявления да упражнява права и да поема задължения.Пълна дееспособност са притежавали и напълно правоспособните.
Значителни ограничения в дееспособността са имали:
-подвластните в семейството-те са имали дееспособност подобна на тази на робите.На тях също се е предоставял пекулий,в рамките на който домовладелеца отговарял за сключените от подвластния сделки или до размера на обогатяването му.Разликата била в това,че обикновенно след еманципацията на подвластния той получавал пекулия.С течение на времето подвластните са можели да придобиват имущество за себеб си(при военна служба-траеща 20-25 год.),което техният домовладелец не е можел да отчуждава или обременява.Имал е само право на плодоползване.
-малолетните(малолетни били момчетата до 14 години и момичетата до 12години)
-непълнолетните можели след 7 годишна възраст до навършване на пълнолетие да сключват сделки,които само могат да подобрят положението им,но не и да го влошат.Сделка пораждаща и права и задължения за импуберите пораждала само правата,но не и задълженията.При смърт на техния домовладелец,когато те ставали неподвластни,им се назначавал настойник.По искане на ненавършилия 25 годишна възраст младеж му се назначавал попечител.Без съгласието на попечителя,ненавършилият 25 години не можел да сключва сделки,които отегчават положението му.
-жените-дори когато жената била неподвластна,на нея се назначавал настойник,само с чието съгласие тя можела да се разпорежда със своето имущество.Това било ограничение продиктувано от”глупостта на пола”-според римските юристи.Постепенно настойничеството започнало да губи своето значение,докато по време на Домината то отпаднало въобще.
-безумните-нямали са право да се разпореждат с имотите си и да сключват сделки,освен в техните”светли моменти”
-разточителните-тези,кото пропилявали фамилното или своето имущество можели да сключват сделки само подобряващи тяхното положение,но не и такива,които го оттегчават.На тях също били назначавани попечители.
Интересен е момента с дееспособността на роба,който нямал никаква правоспособност според римското право.На него е призната ограничена дееспособност в интерес на неговия господар,която пораждала както права,така и известни задължения за последния.
 
Мнения: 7


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта